Трудно, дори невъзможно е да се оценяват сборници. Давам пет звезди за прекрасните есета в началото, както и за всички останали необработени и нешлайфани парчета текст дошли от Дъглас Адамс.
Настоящият сборник е представен от кратки разкази, есета, интервюта и части от проекта за 3-та книга от серията с детектив Дърк Джентли „Сьомгата на съмнението“.
Тази посмъртна компилация е събрана от харда на неговия компютър. Дискът с произведенията на Дъглас съдържаха 2579 файла — от огромни, съдържащи пълните текстове на книгите му до писма в полза на „Спасете носорозите“, неговият любим благотворителен фонд. Имаше и невероятни идеи за книги, филми и телевизионни програми, някои от по едно-две изречения, други по пет или шест страници. Освен това имаше чернови на речи, материали писани от Дъглас за неговия уебсайт, предговори към множество книги и събития, както и размисли относно близки до сърцето на Дъглас теми: музиката, технологиите, науката, застрашените от изчезване видове, пътешествията и малцовото уиски (изброявам само някои от тях). Накрая открих дузина варианти на романа, с който Дъглас се сражаваше през по-голямата част от последното десетилетие. Сортирането и подборът за това незавършено произведение, което ще намерите в третата част на тази книга, се превърнаха в най-голямото предизвикателство, въпреки че като го казвам по този начин, звучи много трудно. Не беше. Въпросите раждаха отговори още в момента на възникването си.
Сьомгата на съмнението.
В самото начало, подходът на Дъглас Адамс, основата на който е атеистичният му и фантастичен хумор на човек вярващ в "изкуствения Бог" - Затова твърдя, че макар да няма истински Бог, има изкуствен Бог, и че не е лошо да го имаме предвид. Това е моята теза в спора, а вие сте свободни да ме замеряте със столове! - ми напомни за "Пътуване със сьомга" на Умберто Еко. Става дума най-вече за първата част (на този сборник). Общото критично и хумористично отношение към живота, вселената и всичко останало има изключително сходство между "Сьомгата" на Дъглас Адамс и тази на Умберто Еко.
Тази първа част е озаглавена "Животът". Спомени, случки и ситуации от живота на автора, оформени в есета и написани така, че няма как да ви разкажа за тях. Прочетете ги, прекрасни са и определено ще се посмеете.
МАГИ И ТРУДИ. Страхотно :)
Пристрастието и любовта на DNA (Douglas Noel Adams) към науката и техническите постижения се вижда (освен в абревиатурата на името му) във всяка буквичка, която е написал. Определено е било мания и със сигурност от там идва нюансът на специфичния му хумор - (себе)критичен, (себе)ироничен - качества на луд професор :)
Последната част представлява 11 глави от недовършената книга "Сьомгата на съмнението". Разбира се, много необработени и недовършени текстове, на етап на натрупване, оформяне, създаване... Почти всяка една глава влиза от отнякъде - от страници, които си пропуснал, защото все още не са били създадени. Бели полета измежду поредната идиотско-гениална история на Дъглас Адамс.
Цитати:
ФУРНАДЖИЙСКА ЛОПАТА
Дайте на хората анкетен лист и те ще започнат да лъжат. Един мой приятел веднъж беше провел някакво допитване в Мрежата. Каза, че информацията, която получил, за състоянието на този свят, била покъртителна. Знаете ли например, че 90 процента от хората са президенти на собствени компании и печелят повече от милион долара на година?
ВЪПРОС: КОЯ Е ЧЕТВЪРТАТА ЕПОХА НА ПЯСЪКА?
През този век (а и през предишния) моделът на комуникациите едно към едно беше телефонът, който предполагам, че всички познаваме. Комуникацията един на много също не липсваше — радио и телевизия, книгоиздаване, журналистика и какво ли още не. Информацията ни залива отвсякъде и в мишените й няма грам дискриминация. Любопитно е, но не се налага да се връщаме много назад в миналото, за да открием, че цялата информация, която е стигала до нас е имала връзка с нас, и затова всичко, което се е случвало, всяка новина, без значение дали се е случила с нас, в съседната къща, в съседното село, в границата на държавата или в границата на нашия хоризонт, се е случвала в нашия свят и ние сме реагирали, и светът е реагирал в отговор. Всичко ни е засягало по някакъв начин, като например ужасна катастрофа, при която е можело да се притечем на помощ. В наши дни поради плетеницата от комуникации един на много, ако в Индия катастрофира самолет, ние може силно да се разтревожим, но от нашата тревога няма никакъв ефект. Вече не сме способни да различаваме онова, което се е случило на другия край на света от другото, което се е случило на нашата улица. В съзнанието ни разликата между тях е толкова размита, че сме в състояние да се разтревожим много повече от съдбата на героинята от сапунена опера забъркана в Холивуд, отколкото от съдбата на собствената си сестра. Връзките помежду ни са изкривени и разкъсани, и не е никак изненадващо, че се чувстваме стресирани и отчуждени в света, защото светът ни влияе, но ние на него не. Комуникацията много на един я има, но не е кой знае какво, нито кой знае колко. По същността си нашите демократични системи са модели на тази комуникация и макара да не са съвършени, вървят към драстично подобрение.
Четвъртата комуникация обаче — много на много — се роди едва с появата на Интернет, която разбира се тече по фиброоптични кабели. Този тип комуникация формира четвъртата епоха на пясъка.
МЛАДИЯТ ЗЕЙФОД И БЕЗОПАСНОСТТА
Най-опасни от всички бяха три еднакви личности — точно те бяха затворени в този контейнер и заедно с кораба трябваше да изчезнат от лицето на тази вселена. Не че бяха зли, напротив, бяха доста простодушни и очарователни. Но са най-опасните същества във вселената, защото никога няма да се откажат да сторят нещо, което е разрешено и никога няма да сторят нещо забранено…
СЬОМГАТА НА СЪМНЕНИЕТО
Сиамските котки гледат хората по един особено презрителен начин. Чувството е познато на всеки, който се е натъквал на кралицата, докато е чоплила зъбите си.
...
Не можеш да се взираш в морето. Е, можеш, но то е покрито с пластмасови бутилки и употребявани презервативи и само ще седиш и ще се ядосваш. Единственото, което ни остана за взиране е белият шум. Онова, което понякога наричаме информация, но което иначе е само мехурчета във въздуха.
...
Една кола, син кабриолет, елегантна и желана, излезе от западната част на Бевърли хилс и пое по, както аз го разбирам, грациозните извивки на Сънсет булевард. Всеки, който видеше тази кола щеше да я пожелае. Очевидно. Дизайнът й беше такъв, че да я пожелаеш. Ако се окажеше, че хората не я желаха твърде много, конструкторите й щяха да я проектират наново и наново, докато всички я пожелаеха. Светът е пълен с подобни неща, която именно е причината всички да са в непрекъснато състояние на желаене.
...
Затова ще кажа само, че дрехите й бяха точно такива, че да предизвикат луд възторг в някой който разбира от дрехи и освен това бяха сини.
...
Светът ѝ изведнъж се беше преобърнал с главата надолу и сега тя изведнъж съвсем неочаквано се беше превърнала в най-безпомощното човешко същество в Лос Анджелис — в пешеходец.
...
— Хората си мислят, че писателите си стоят в някаква стая, гледат умислено и записват велики мисли. Само че те през повечето време гледат панкьосано и се надяват, че още не са пратили съдия-изпълнител.