What do you think?
Rate this book
В дома на Червея
Под земята на опустошена планета, огрявана от лъчите на умиращо слънце, децата на Белия Червей живеят и празнуват, докато светът им загива.
В дълбоките тунели, където светлината не достига и мракът властва, живее стария им враг - гроуните, но децата на Червея продължават своя безкраен празник.
Анелин е млад благородник от Града на Червея, който е принуден да слезе в дълбоките тунели, за да отмъсти за накърнената си чест. Вместо това ще намери истината за планетата и за тихия ужас, дебнещ в сърцето на мрака.
В дълбоките тунели, където светлината не достига и мракът властва, живее стария им враг - гроуните, но децата на Червея продължават своя безкраен празник.
Анелин е млад благородник от Града на Червея, който е принуден да слезе в дълбоките тунели, за да отмъсти за накърнената си чест. Вместо това ще намери истината за планетата и за тихия ужас, дебнещ в сърцето на мрака.
124 pages, Hardcover
First published January 1, 1976
58 people are currently reading
1022 people want to read
About the author
George R.R. Martin
1,102 books119k followersGeorge Raymond Richard "R.R." Martin was born September 20, 1948, in Bayonne, New Jersey. His father was Raymond Collins Martin, a longshoreman, and his mother was Margaret Brady Martin. He has two sisters, Darleen Martin Lapinski and Janet Martin Patten.
Martin attended Mary Jane Donohoe School and Marist High School. He began writing very young, selling monster stories to other neighborhood children for pennies, dramatic readings included. Later he became a comic book fan and collector in high school, and began to write fiction for comic fanzines (amateur fan magazines). Martin's first professional sale was made in 1970 at age 21: The Hero, sold to Galaxy, published in February, 1971 issue. Other sales followed.
In 1970 Martin received a B.S. in Journalism from Northwestern University, Evanston, Illinois, graduating summa cum laude. He went on to complete a M.S. in Journalism in 1971, also from Northwestern.
As a conscientious objector, Martin did alternative service 1972-1974 with VISTA, attached to Cook County Legal Assistance Foundation. He also directed chess tournaments for the Continental Chess Association from 1973-1976, and was a Journalism instructor at Clarke College, Dubuque, Iowa, from 1976-1978. He wrote part-time throughout the 1970s while working as a VISTA Volunteer, chess director, and teacher.
In 1975 he married Gale Burnick. They divorced in 1979, with no children. Martin became a full-time writer in 1979. He was writer-in-residence at Clarke College from 1978-79.
Moving on to Hollywood, Martin signed on as a story editor for Twilight Zone at CBS Television in 1986. In 1987 Martin became an Executive Story Consultant for Beauty and the Beast at CBS. In 1988 he became a Producer for Beauty and the Beast, then in 1989 moved up to Co-Supervising Producer. He was Executive Producer for Doorways, a pilot which he wrote for Columbia Pictures Television, which was filmed during 1992-93.
Martin's present home is Santa Fe, New Mexico. He is a member of Science Fiction & Fantasy Writers of America (he was South-Central Regional Director 1977-1979, and Vice President 1996-1998), and of Writers' Guild of America, West.
http://us.macmillan.com/author/george...
Martin attended Mary Jane Donohoe School and Marist High School. He began writing very young, selling monster stories to other neighborhood children for pennies, dramatic readings included. Later he became a comic book fan and collector in high school, and began to write fiction for comic fanzines (amateur fan magazines). Martin's first professional sale was made in 1970 at age 21: The Hero, sold to Galaxy, published in February, 1971 issue. Other sales followed.
In 1970 Martin received a B.S. in Journalism from Northwestern University, Evanston, Illinois, graduating summa cum laude. He went on to complete a M.S. in Journalism in 1971, also from Northwestern.
As a conscientious objector, Martin did alternative service 1972-1974 with VISTA, attached to Cook County Legal Assistance Foundation. He also directed chess tournaments for the Continental Chess Association from 1973-1976, and was a Journalism instructor at Clarke College, Dubuque, Iowa, from 1976-1978. He wrote part-time throughout the 1970s while working as a VISTA Volunteer, chess director, and teacher.
In 1975 he married Gale Burnick. They divorced in 1979, with no children. Martin became a full-time writer in 1979. He was writer-in-residence at Clarke College from 1978-79.
Moving on to Hollywood, Martin signed on as a story editor for Twilight Zone at CBS Television in 1986. In 1987 Martin became an Executive Story Consultant for Beauty and the Beast at CBS. In 1988 he became a Producer for Beauty and the Beast, then in 1989 moved up to Co-Supervising Producer. He was Executive Producer for Doorways, a pilot which he wrote for Columbia Pictures Television, which was filmed during 1992-93.
Martin's present home is Santa Fe, New Mexico. He is a member of Science Fiction & Fantasy Writers of America (he was South-Central Regional Director 1977-1979, and Vice President 1996-1998), and of Writers' Guild of America, West.
http://us.macmillan.com/author/george...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 177 reviews
September 24, 2023
Myślałem, że moje koszmary są dziwne, ale wychodzi na to, że latające foko-ważki porywające dzieci z przystanków autobusowych to pikuś.
Dziwne, pokręcone, obrzydliwe, mroczne, klimatyczne jak cholera. Bardzo dobre opowiadanie.
Dziwne, pokręcone, obrzydliwe, mroczne, klimatyczne jak cholera. Bardzo dobre opowiadanie.
May 27, 2014
This novella is a fine example of dark fantasy. The imagery is rich and weird and disturbing. It's a mix of horror and adventure that's claustrophobic, atmospheric, and gross. The terror of being lost in darkness, inside an underground maze, with hundreds of hungry slimy creatures swarming all around is perfectly invoked.
Imagine H.R. Giger building the world for and illustrating a tabletop role-playing game source book.
Imagine H.R. Giger building the world for and illustrating a tabletop role-playing game source book.
December 31, 2024
Кратка новела, която при повече авторово желание е могла да прерасне в нещо значимо.
Интересно ми беше да се пренеса за малко поне, в западащия и изроден Дом на Червея, но според мен схематично скицираните герои и свят не отговарят задоволително на потенциала на идеите в книгата.
Семплите илюстрации изглеждат като пълнеж.
Моята оценка - 2,5*.
Интересно ми беше да се пренеса за малко поне, в западащия и изроден Дом на Червея, но според мен схематично скицираните герои и свят не отговарят задоволително на потенциала на идеите в книгата.
Семплите илюстрации изглеждат като пълнеж.
Моята оценка - 2,5*.
October 16, 2020
Дълъг разказ, издаден в луксозна обвивка от меркантилниците от Сиела. 4-5 илюстрации и твърди корици не оправдават цена от 15 жълтици. Разбира се, живеем в свободен пазар и книжката вече се продава нова-новеничка за 5 лева :).
Добър разказ за една загиваща цивилизация, оттеглила се преди много години от повърхността на родната планета, прогонена от почти изстиналото слънце. В огромните подземия и тунели живеят както хора, така и друг интелигентен вид, които се изяждат едни други. А главният герой е наперен младеж с повече желание, отколкото знания и възможности.
Доста добро, яка атмосфера, оригинален свят, но малко претупано тук-там. Визирам особено разрешението на физическия конфликт и описанието на културния такъв, както и епиложната част.
Доволен 4.
Добър разказ за една загиваща цивилизация, оттеглила се преди много години от повърхността на родната планета, прогонена от почти изстиналото слънце. В огромните подземия и тунели живеят както хора, така и друг интелигентен вид, които се изяждат едни други. А главният герой е наперен младеж с повече желание, отколкото знания и възможности.
Доста добро, яка атмосфера, оригинален свят, но малко претупано тук-там. Визирам особено разрешението на физическия конфликт и описанието на културния такъв, както и епиложната част.
Доволен 4.
November 18, 2017
Una gran bella novella di fantascienza apocalittica mascherata da fantasy. Angosciante, claustrofobica, decadente, a tratti lovecraftiana, si legge tutta d'un fiato... ed al confronto le più famose Cronache del Ghiaccio e del Fuoco di "Giorgione" Martin sembrano un cartone animato della Disney.
Qualche pagina in più e questa recensione sarebbe stata da 5 stelle.
June 7, 2020
This is a short story by George Martin, a post-apocalyptic horror, with an atmosphere that recalls the style of Lovecraft, but also something of Michael Moorcock.
I read it in one breath and I appreciated it for the characteristics of a horror, rather than fantasy: the setting in the depths of the earth, the darkness present for most of the main character's journey, the monstrous creatures that threaten his survival.
I must say that I have learned to appreciate the Martin of horror stories over the years, often small jewels. This is also no exception. The only thing that keeps me from giving 5 stars is the ending is that it was sold off a bit quickly, with many questions left outstanding.
But, in the end, a nice short story, to be read and taken as a starting point for other similar works by George Martin.
I read it in one breath and I appreciated it for the characteristics of a horror, rather than fantasy: the setting in the depths of the earth, the darkness present for most of the main character's journey, the monstrous creatures that threaten his survival.
I must say that I have learned to appreciate the Martin of horror stories over the years, often small jewels. This is also no exception. The only thing that keeps me from giving 5 stars is the ending is that it was sold off a bit quickly, with many questions left outstanding.
But, in the end, a nice short story, to be read and taken as a starting point for other similar works by George Martin.
February 7, 2016
This story is a weird one, but I enjoyed it, mostly. I read it as part of the 1000 Worlds Book Club on the Preston Jacobs channel on YouTube.
In the House of the Worm is a disturbing, claustrophobic, frightening, sickening and dark tale about two enemy underground societies on a dying planet who enjoy killing and dining on one another. Like much of Martin's work, it explores the futility of war and how we paint our enemy as a faceless, mindless other.
Much of this tale takes place in darkness, and Martin succeeds in conveying that feeling of helpless claustrophobia to his readers. If you've read the A Song of Ice and Fire series and think that's a dark tale, well, it's a Disney cartoon compared to this. I found the Yaga-la-hai people to be excessively decadent and unlikeable, though I grew to like the main character Annelyn, but I believe that was Martin's goal here.
If you're looking for a clone of his more popular books, you won't get that here. This is a weird, disturbing tale (and, as I'm finding out, one of the lesser weird ones - Martin gets a lot weirder in his other stories). I definitely prefer A Song of Ice and Fire to his earlier work, but I believe his earlier stuff contains hints as to how ASOIAF may end, as much of his work contains common themes. Recommended, but be warned, it's not exactly a heartwarming tale.
In the House of the Worm is a disturbing, claustrophobic, frightening, sickening and dark tale about two enemy underground societies on a dying planet who enjoy killing and dining on one another. Like much of Martin's work, it explores the futility of war and how we paint our enemy as a faceless, mindless other.
Much of this tale takes place in darkness, and Martin succeeds in conveying that feeling of helpless claustrophobia to his readers. If you've read the A Song of Ice and Fire series and think that's a dark tale, well, it's a Disney cartoon compared to this. I found the Yaga-la-hai people to be excessively decadent and unlikeable, though I grew to like the main character Annelyn, but I believe that was Martin's goal here.
If you're looking for a clone of his more popular books, you won't get that here. This is a weird, disturbing tale (and, as I'm finding out, one of the lesser weird ones - Martin gets a lot weirder in his other stories). I definitely prefer A Song of Ice and Fire to his earlier work, but I believe his earlier stuff contains hints as to how ASOIAF may end, as much of his work contains common themes. Recommended, but be warned, it's not exactly a heartwarming tale.
December 28, 2017
Въпреки, че вероятно ще си останат най-известните му произведения, фентъзи тухличките от сагата „Песен за огън и лед“ далеч не са единствените книги на Дж. Р. Р. Мартин, които заслужават внимание. Може би сте верни почитатели на автора и не пропускате нищо негово? Или пък вече сте преминали през гореспоменатия епос и искате да разширите представите си за библиографията на Мартин? А може би сте фенове на сериала „Game of Thrones”, но преди да захапете книгите предпочитате да тествате автора на литературния източник с нещо по-кратичко и бързо за четене? Или чисто и просто имате слабост към фантастичната литература и от време на време ви се прищява нещо по-стегнато и скорострелно? Във всички от гореспоменатите случаи (или комбинации от тях), от изд. „Сиела” имат четиво точно за вас, а заглавието е „В дома на червея”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
May 17, 2018
Από το Νοέμβριο του 2016 είχα να διαβάσω κάτι του Τζορτζ Ρ. Ρ. Μάρτιν και η αλήθεια είναι ότι μου έλειψε λίγο. Από τότε έχουν κυκλοφορήσει κάποια αυτοτελή μυθιστορήματα στα ελληνικά, τα έχω αγοράσει, αλλά παραμένουν ακόμα αδιάβαστα. Όμως διάβασα τη συγκεκριμένη νουβέλα που κυκλοφόρησε φέτος τον Απρίλιο, και επανόρθωσα κάπως. Ωραία νουβέλα, που συνδυάζει την επιστημονική φαντασία και τη σκοτεινή φαντασία, όπως επίσης λιγάκι τον τρόμο και την περιπέτεια. Το σκηνικό της ιστορίας είναι αρκετά κλειστοφοβικό και σκοτεινό, οπότε κάπως ανάλογη είναι και η ατμόσφαιρα. Η γραφή είναι πάρα πολύ καλή, με γλαφυρές περιγραφές των διαφόρων σκηνικών που θυμίζουν έναν μετά-αποκαλυπτικό κόσμο παρακμής και σαπίλας, με τον Μάρτιν να προσφέρει απλόχερα δυνατές εικόνες. Φυσικά η πλοκή είναι αρκετά απλή, η όλη κοσμοπλασία κάπως επιφανειακή και οι χαρακτήρες χωρίς βάθος, αλλά μιλάμε για μια νουβέλα, ένα απλό αλλά σχετικά δυνατό σφηνάκι.
January 1, 2024
George R.R. Martin, famoso in tutto il mondo per “Le Cronache del Ghiaccio e del Fuoco“, ha scritto svariati racconti e romanzi che spaziano dalla fantascienza all’horror. Tra questi risalta sicuramente “Nella Casa del Verme” pubblicato nel 1976 all’interno della rivista “The Ides of Tomorrow: Original Science Fiction Tales of Horror“.
La Terra è ridotta ormai a una landa arida e desolata, il sole sta morendo, i pochi esseri umani sopravvissuti si raccolgono all’interno di un’immensa fortezza, la Casa del Verme. Qui, tra mura di ossidiana, conducono una vita frivola, decadente e marcia. Ballano e banchettano, ignari e inconsapevoli, quasi disinteressati al loro destino. Hanno dato vita a un nuovo culto religioso, quello del Verme Bianco, costruito su dogmi macabri e sanguinari.
Protagonista della vicenda è il giovane Annelyn che, per rispondere a un’umiliazione subita, medita vendetta nei confronti del sinistro Beccaio. Deciso ad inseguirlo nelle viscere della terra, scoprirà troppo tardi che i bui cunicoli non sono luoghi in cui metter piede. Strane creature umanoidi ed esseri striscianti si nascondono nell’ombra, il predatore diventa preda. Costretto a fuggire, Annelyn intraprenderà una folle e claustrofobica discesa verso l’oscurità. È proprio nell’oscurità che si nascondono le verità più scomode, vestigia di un tempo ormai dimenticato, capaci di far vacillare le fondamenta di un’intera società. Il viaggio di Annelyn diventerà, così, un viaggio alla scoperta di sè stesso e del mondo morente in cui vive.
Martin si dimostra un ottimo scrittore, capace di trasmettere al lettore le emozioni provate dal protagonista. Il senso di vuoto, di ostruzione e di solitudine sono palpabili, la paura è una compagna che ci segue pagina dopo pagina, il buio possiamo sentirlo e toccarlo.
Consigliato ai fan di George Martin, per scoprire l’autore in una diversa veste narrativa, agli amanti dell'horror e della fantascienza post-apocalittica.
La Terra è ridotta ormai a una landa arida e desolata, il sole sta morendo, i pochi esseri umani sopravvissuti si raccolgono all’interno di un’immensa fortezza, la Casa del Verme. Qui, tra mura di ossidiana, conducono una vita frivola, decadente e marcia. Ballano e banchettano, ignari e inconsapevoli, quasi disinteressati al loro destino. Hanno dato vita a un nuovo culto religioso, quello del Verme Bianco, costruito su dogmi macabri e sanguinari.
Protagonista della vicenda è il giovane Annelyn che, per rispondere a un’umiliazione subita, medita vendetta nei confronti del sinistro Beccaio. Deciso ad inseguirlo nelle viscere della terra, scoprirà troppo tardi che i bui cunicoli non sono luoghi in cui metter piede. Strane creature umanoidi ed esseri striscianti si nascondono nell’ombra, il predatore diventa preda. Costretto a fuggire, Annelyn intraprenderà una folle e claustrofobica discesa verso l’oscurità. È proprio nell’oscurità che si nascondono le verità più scomode, vestigia di un tempo ormai dimenticato, capaci di far vacillare le fondamenta di un’intera società. Il viaggio di Annelyn diventerà, così, un viaggio alla scoperta di sè stesso e del mondo morente in cui vive.
Martin si dimostra un ottimo scrittore, capace di trasmettere al lettore le emozioni provate dal protagonista. Il senso di vuoto, di ostruzione e di solitudine sono palpabili, la paura è una compagna che ci segue pagina dopo pagina, il buio possiamo sentirlo e toccarlo.
Consigliato ai fan di George Martin, per scoprire l’autore in una diversa veste narrativa, agli amanti dell'horror e della fantascienza post-apocalittica.
February 1, 2018
Поразрових се да видя каква е историята на тази новела. Оказа се част от сборника Sandkings (1981), носител на Locus Award for Best Collection (1982). Издаденият у нас от ИК "Бард" Пясъчните крале, всъщност е компилация от споменатия (първите три произведения - "Пясъчните крале", "Бързите приятели" и "Каменният град") и сборника Nightflyers (1985) - останалите четири произведения - "Нoщeн лeтeц", "Cвръxкoнтрoл", "Уикeнд във вoeннa зoнa и "И ceдeм пo нивгa нe убивaй чoвeк". Добре е да се знае.
Хареса ми оформлението на книжлето - твърди корици, луксозна хартия, 4-5 черно-бели илюстрации на John Picacio, навели ми алюзии за Големеца Франк Милър. Що се отнася до съдържанието, прочетете ревюто на Петър Панчев - Книжен Петър.
Хареса ми оформлението на книжлето - твърди корици, луксозна хартия, 4-5 черно-бели илюстрации на John Picacio, навели ми алюзии за Големеца Франк Милър. Що се отнася до съдържанието, прочетете ревюто на Петър Панчев - Книжен Петър.
January 13, 2022
Много странна история, не бих я препрочела пак.
April 30, 2024
Nowelka oryginalnie opublikowana po raz pierwszy w 1976 r. zabiera nas w świat umierającego świata i ras skrywających się pod powierzchnią nieprzyjaznej planety. To właśnie tytułowy Dom Robaka odwiedzamy i z jego mieszkańcami przyjdzie nam przemierzać pełne wszelakich okroponości ciemne tunele, skrywające w mroku najbardziej odrażające stworzenia. Ta nowelka stoi ciężkim klimatem zaszczucia, nieznanych niebezpieczeństw czyhających za każdym rogiem i gęstą atmosferą wylewającą się z każdej strony. Na tych niewielu stronach dostajemy sporo rozważań na temat konfliktów międzykulturowych, przetrwania gatunku, ślepej wiary w przywódców i przekazywane przez nich dogmaty.
Niestety na pokaźnej ilości filozofowania traci przedstawienie bohaterów - nie wiemy o nich praktycznie nic, oprócz karykaturalnie zaznaczonych niektórych cech charakteru/wyglądu - i fabuła.
Motywacja głównego bohatera jest powierzchowna, większość jego wędrówki przez mroczne tunele odbywamy nie obserwując jego przemyśleń, ani dziejących się w nim zmian. Obserwujemy wyłącznie rozprzestrzeniające się w ciszy i mroku zepsucie. Przydałoby się w tym miejscu pogłębienie tego tematu.
Nie przypadło mi też do gustu zakończenie, które wydawało się być zbyt pospieszne, nie przemyślane i praktycznie nie zdążyło wybrzmieć.
To jeden z tych przykładów, gdzie dodatkowy rozdział zrobiłby robotę.
Nie spodziewajcie się tutaj typowej prozy Martina, jej tutaj nie ma. To bardzo przytłaczające swoim klimatem dark fantasy, w którym nie opędzicie się od robactwa, pająków i innych stworów zasiedlających pradawne tunele. Niemniej czyta się przyjemnie i w swojej kategorii warte poznania.
🦜 3.75/5
Niestety na pokaźnej ilości filozofowania traci przedstawienie bohaterów - nie wiemy o nich praktycznie nic, oprócz karykaturalnie zaznaczonych niektórych cech charakteru/wyglądu - i fabuła.
Motywacja głównego bohatera jest powierzchowna, większość jego wędrówki przez mroczne tunele odbywamy nie obserwując jego przemyśleń, ani dziejących się w nim zmian. Obserwujemy wyłącznie rozprzestrzeniające się w ciszy i mroku zepsucie. Przydałoby się w tym miejscu pogłębienie tego tematu.
Nie przypadło mi też do gustu zakończenie, które wydawało się być zbyt pospieszne, nie przemyślane i praktycznie nie zdążyło wybrzmieć.
To jeden z tych przykładów, gdzie dodatkowy rozdział zrobiłby robotę.
Nie spodziewajcie się tutaj typowej prozy Martina, jej tutaj nie ma. To bardzo przytłaczające swoim klimatem dark fantasy, w którym nie opędzicie się od robactwa, pająków i innych stworów zasiedlających pradawne tunele. Niemniej czyta się przyjemnie i w swojej kategorii warte poznania.
🦜 3.75/5
January 21, 2018
Със сигурност не от най-добрите разкази/новели на Мартин. Българското издание също е доста странно. Твърда корица и огромен шрифт са крайно неуместни за един разказ. Не знам кога издателите ни ще открият красотата на pocketbook изданията. Вярно няма как да продадеш джобен формат от 120 странци за 15 кинта, но все пак...
August 10, 2012
A weird little tale, which isn't too great on a delicate stomach. Once again this shows the vast diversiveness of Martin's writing. I think the end points would go much in the way to supporting vegetarianism and when it all comes down to it, why is it right to eat one type of meat, but not another. Creepy, moralistic and educating, this story took me a while to get hold of, but once I did I think I enjoyed being made uncomfortable by it!
February 1, 2018
Мартин описва един умиращ свят. Слънцето му бавно изстива и вече е като въглен. Червено и с много повече черни места отколкото огнени океани, и грее толкова слабо, че може да се гледа с невъоръжено око. Но смъртта на слънцето е бавен процес от гледна точка на човешкия живот и цивилизацията, живееща на огряната от него планета, умира вече хилядолетия, но умира пирувайки. Умира, правейки празненства сред разпадащият се разкош, наследен от отминали епохи. Расата на хората отдавна не е технологична, а само живее върху останките на древна цивилизация и всичко в миналото е забулено в мистика, в легенди и е издигнато до статут на религия. Всичко е толкова вплетено в култа към Белия Червей, че по никакъв начин не може да бъде отделено зрънцето истина от наслоените през вековете легенди.
Добре дошли в Града на Червея, където всичко е старо и се руши, където отминалото великолепие и величие се покриват с плесен, където всички знаят, че краят наближава, но той е започнал много преди те да се родят и няма да настъпи още много поколения напред. Тук хората изповядват култа към Белия Червей, а самият човекочервей претърпява операция след операция, за да се превърне самият той в червей. Историята започва с пир, наречен Слънчевият Маскарад, който се провежда на всеки 4 години в Залата на Обсидиана. Тук Анелин и неговите приятели ще се сблъскат с Месоносеца, един от последните, който слиза в дълбоките, тъмни и безкрайни тунели под града, за да донесе месо от гроун – расата, която обитава пълният мрак. Влизат в спор с него и обидени от резултата решават да го причакат на границата на горните тунели, за да разберат тайната му, но си нямат никаква идея на какво кошмарно пътешествие ще ги отведе това тяхно решение. Анелин ще се спуска все по-надолу и по-надолу и ще открие неща, които никога не е предполагал, че може да съществуват, ще повдигне булото на миналото на света, в който живее, но това няма да го доближи до истината, защото миналото е загубено в мъглата на времето, както за хората, така и за гроуните, които също като хората са деградирали до средновековно варварство и паразитират на гърба на умиращото технологично чудо, изградено незнайно от кого и незнайно кога.
Когато се появиха първите анонси за тази новела си помислих, че тя ще е пряко свързана със „Смъртта на светлината“, защото там имаше огромни червеи, в чиито търбуси живеят хора, които се хранят от дрогата, която той секретира и прекарват краткият си живот във вечен делириум, тъмнина и слуз. Оказа се, че не е така и тази история не е за онези червеи с наркоманите, но спокойно може да във същата вселена и най-вероятно е. Тук историята е за един конкретен религиозен култ и за още по-гнусни червеи и безкрайни подземни тунели. Мартин описва един гнусен свят с още по-гнусно общество, което няма абсолютно никаква цел, освен да чака края, за да се слее с Червея. Из нета срещнах мнения, че тази новела е алегория на декадентското разложение, но аз определено не я усетих така. За мен това е история за това как се раждат култовете, как се изражда знанието без познание през еоните, как разума може да деградира до примитивен религиозен култ и да паразитира върху технологията и сътвореното от предците, докато всичко бавно, но сигурно се руши. „В дома на червея“ е новела за упадъка, за тайните, скрити в миналото и в тунелите, които са неразбираеми както за хората, така и за гроуните, за това как нещо практично може да се превърне в гнусна форма на религия, в която светлината е заменена от мрак и слуз, а висшата цел не е да се слееш с бог в небесата, а с Белия Червей в мрака.
„В дома на червея“ е прекрасна новела от Мартин, въпреки че на места предизвиква органично отвращение. Страхотна фантастика, която показва един възможен край на цивилизация с отминало технологично и културно величие. Краят може да е не е величествен, а жалък и унизителен на фона на стореното от предците. Краят може да е в пламъка на всеунищожителна война, но може и да е жалък и гротескен.
Добре дошли в Града на Червея, където всичко е старо и се руши, където отминалото великолепие и величие се покриват с плесен, където всички знаят, че краят наближава, но той е започнал много преди те да се родят и няма да настъпи още много поколения напред. Тук хората изповядват култа към Белия Червей, а самият човекочервей претърпява операция след операция, за да се превърне самият той в червей. Историята започва с пир, наречен Слънчевият Маскарад, който се провежда на всеки 4 години в Залата на Обсидиана. Тук Анелин и неговите приятели ще се сблъскат с Месоносеца, един от последните, който слиза в дълбоките, тъмни и безкрайни тунели под града, за да донесе месо от гроун – расата, която обитава пълният мрак. Влизат в спор с него и обидени от резултата решават да го причакат на границата на горните тунели, за да разберат тайната му, но си нямат никаква идея на какво кошмарно пътешествие ще ги отведе това тяхно решение. Анелин ще се спуска все по-надолу и по-надолу и ще открие неща, които никога не е предполагал, че може да съществуват, ще повдигне булото на миналото на света, в който живее, но това няма да го доближи до истината, защото миналото е загубено в мъглата на времето, както за хората, така и за гроуните, които също като хората са деградирали до средновековно варварство и паразитират на гърба на умиращото технологично чудо, изградено незнайно от кого и незнайно кога.
Когато се появиха първите анонси за тази новела си помислих, че тя ще е пряко свързана със „Смъртта на светлината“, защото там имаше огромни червеи, в чиито търбуси живеят хора, които се хранят от дрогата, която той секретира и прекарват краткият си живот във вечен делириум, тъмнина и слуз. Оказа се, че не е така и тази история не е за онези червеи с наркоманите, но спокойно може да във същата вселена и най-вероятно е. Тук историята е за един конкретен религиозен култ и за още по-гнусни червеи и безкрайни подземни тунели. Мартин описва един гнусен свят с още по-гнусно общество, което няма абсолютно никаква цел, освен да чака края, за да се слее с Червея. Из нета срещнах мнения, че тази новела е алегория на декадентското разложение, но аз определено не я усетих така. За мен това е история за това как се раждат култовете, как се изражда знанието без познание през еоните, как разума може да деградира до примитивен религиозен култ и да паразитира върху технологията и сътвореното от предците, докато всичко бавно, но сигурно се руши. „В дома на червея“ е новела за упадъка, за тайните, скрити в миналото и в тунелите, които са неразбираеми както за хората, така и за гроуните, за това как нещо практично може да се превърне в гнусна форма на религия, в която светлината е заменена от мрак и слуз, а висшата цел не е да се слееш с бог в небесата, а с Белия Червей в мрака.
„В дома на червея“ е прекрасна новела от Мартин, въпреки че на места предизвиква органично отвращение. Страхотна фантастика, която показва един възможен край на цивилизация с отминало технологично и културно величие. Краят може да е не е величествен, а жалък и унизителен на фона на стореното от предците. Краят може да е в пламъка на всеунищожителна война, но може и да е жалък и гротескен.
October 12, 2017
Claustrofobico.
June 30, 2018
За пореден път мога да повторя, че съм възмутена от това издание, правено с чистата идея "Името продава, дай да изкараме колкото се може повече от него". Защо "В дома на Червея" не можа да влезе в някоя антология с произведения на автора, например в "Жокери" (не проверих, но си мисля, че е вид сборник)? Защо се налагаше да излиза самостоятелно, с твърди корици, шрифт 16+, междуредие не знам какво си, няколко картинки (красиви, да, но...) само за да изглежда като сносно голяма книга, за която да ти вземат 15 лева? Напоследък и от други издателства използват идеята "известното име продава", само че повечето произведения са просто преиздадени стари. С това съм ОК, но не и с това едно разказче да се използва за лов на изгладнели фенове.
И като произведение "В дома на Червея" не е особено силно. Мартин е силен там, където може да се разпростира на много, много страници. Този разказ е някакъв отрязък от общото му фантастично творчество, не притежава кой знае каква оригинална идея. Точно поради същата причина често се случва разкази на Мартин в различни антологии да излизат най-слаби от цялата книга. Спомням си за отрязъка от древната история на Вестерос в някоя антология от типа на "Разбойници" или нещо в този стил... Ами, не струва като отделно произведение... Аз харесвам "Игра на тронове", но няма как да впечатлиш незапознати хора с отрязък от история от толкова богат свят. В онези антологии Мартин поне е съставител и се е включил просто заради добрия тон. Самотното издание на "В дома на Червея"... какво ли да кажа повече...
В книгата: Умиращ свят, умиращо и изродено население. На готиния, млад и нахакан пич му свиват сърмите и той хуква да се доказва като великия ловец, след което Мартин, много ясно, му кастри крилцата още по-жестоко... Половината герои на "Игра на тронове" са преживел�� подобни неща... или не са преживели. Мда...
И като произведение "В дома на Червея" не е особено силно. Мартин е силен там, където може да се разпростира на много, много страници. Този разказ е някакъв отрязък от общото му фантастично творчество, не притежава кой знае каква оригинална идея. Точно поради същата причина често се случва разкази на Мартин в различни антологии да излизат най-слаби от цялата книга. Спомням си за отрязъка от древната история на Вестерос в някоя антология от типа на "Разбойници" или нещо в този стил... Ами, не струва като отделно произведение... Аз харесвам "Игра на тронове", но няма как да впечатлиш незапознати хора с отрязък от история от толкова богат свят. В онези антологии Мартин поне е съставител и се е включил просто заради добрия тон. Самотното издание на "В дома на Червея"... какво ли да кажа повече...
В книгата: Умиращ свят, умиращо и изродено население. На готиния, млад и нахакан пич му свиват сърмите и той хуква да се доказва като великия ловец, след което Мартин, много ясно, му кастри крилцата още по-жестоко... Половината герои на "Игра на тронове" са преживел�� подобни неща... или не са преживели. Мда...
December 26, 2019
Освен незавършени епоси за руси биполярни майки на дракони, незнаещи нищо и почти неставащи за нищо изпълнители на пророчества и представители на дребния човековид с алкохолни проблеми и философски вкусове, или обратното, дядо ви Мартин пише и сума ти други книги и истории, сякаш напук на вълната от фенове, които искат да удавят в отходна яма всички сценаристи на света, докато чакат лошия брат на Дядо Коледа да си довърши приказката поне за правнуците, не за другиго. Един от тези странични проекти, с които се разтушава повелителят на поничките и пърженото пиле, докато размисля кой как да пречука, без да наруши твърде много от собствените си сюжетни линии, е мрачна история в стил Дюн, за бъдещите последни дни на свят, силно напомнящ на нашия. Дали си заслужава?
Изгарящото слънце изпепелява останките на една порутена реалност, в която остатъкът от населението се крие в пещери, изградени току над недрата на отиващата си земя, пълни с чудовища и стари грешки. Устройството на обществото се е върнало към разточителния феодализъм, с версайски стил на удоволствията с леки нюанси на садистични вкусове и канибалистични настроения. Кралят на остатъците от човешкия вид се слива чрез поредица от сложни пластично – магични операции с бога – червей – източник на храна и символ на власт. Да, доста Дюновско, макар и много по-извратено по Мартиновски. Изпитание за смелите младежи е да влязат във вътрешността на земята – майка, където се ловуват остатъците от местната фауна, че и флора – всичко носи разум и става за ядене в действителност на липсващи ресурси. Но хищниците и ловците са винаги роли, които дори най-спокойната вечеря може да заеме с лекота.
Изключително мрачно, тайнствено, объркващо приключение в почти пълен мрак, сред тайни, лъжи и открития, които биха засрамили дори слабо моралните жители на един обречен свят без изход. Разсеяността се наказва бързо и в агония, смелостта не е качество, а единствения маршрут извън лабиринта от ужаси. Мартин е майстор на гротескните истории и тежките персонажи, потънали в дълбоко сивата гама, и В дома на червея поне малко засища жаждата за кървави зрелища на феновете на огнено-ледената песен, поне в нейната книжна форма. Все пак да си знае пухкавия дядка с лош поглед, че ни дължи поне една книга и един смислен финал на сага за милиони, и колкото и добри странични неща да избълва, дългът си е дълг, мхм, каквото и да твърди чичо Геймън.
Изгарящото слънце изпепелява останките на една порутена реалност, в която остатъкът от населението се крие в пещери, изградени току над недрата на отиващата си земя, пълни с чудовища и стари грешки. Устройството на обществото се е върнало към разточителния феодализъм, с версайски стил на удоволствията с леки нюанси на садистични вкусове и канибалистични настроения. Кралят на остатъците от човешкия вид се слива чрез поредица от сложни пластично – магични операции с бога – червей – източник на храна и символ на власт. Да, доста Дюновско, макар и много по-извратено по Мартиновски. Изпитание за смелите младежи е да влязат във вътрешността на земята – майка, където се ловуват остатъците от местната фауна, че и флора – всичко носи разум и става за ядене в действителност на липсващи ресурси. Но хищниците и ловците са винаги роли, които дори най-спокойната вечеря може да заеме с лекота.
Изключително мрачно, тайнствено, объркващо приключение в почти пълен мрак, сред тайни, лъжи и открития, които биха засрамили дори слабо моралните жители на един обречен свят без изход. Разсеяността се наказва бързо и в агония, смелостта не е качество, а единствения маршрут извън лабиринта от ужаси. Мартин е майстор на гротескните истории и тежките персонажи, потънали в дълбоко сивата гама, и В дома на червея поне малко засища жаждата за кървави зрелища на феновете на огнено-ледената песен, поне в нейната книжна форма. Все пак да си знае пухкавия дядка с лош поглед, че ни дължи поне една книга и един смислен финал на сага за милиони, и колкото и добри странични неща да избълва, дългът си е дълг, мхм, каквото и да твърди чичо Геймън.
November 11, 2019
W domu robaka to mikropowieść, która zajmie Wam godzinę czytania. Czy warto? Mam mieszane odczucia. Dla fanów Martina, zwłaszcza tych z nich, którzy znają jego twórczość tylko z cyklu Pieśni Lodu i Ognia, będzie ciekawym spojrzeniem na autora, z nieco innej strony. Powieść reklamowana jest jako dark fantasy. Ja zakwalifikowałbym ją do horroru science fiction. Natomiast zgodne z opisem jest to, że powieść ma klaustrofobiczny klimat. Mroczny, duszny i przede wszystkim obrzydliwy. Nie polecam czytania tuż przed lub po posiłku. Polecam za to piękne wydanie. Wydawnictwo Zysk doskonale wie, jak dobrze wydawać fantasy. Dostajemy twarde wydanie, z tłoczonymi literami. Do tego klimatyczne ilustracje.
Kiedy zdystansujemy się odrobinę od obrzydliwości zawartych W domu robaka to zawarte między linijkami przesłanie daje do myślenia. Mianowicie, czy to, że ktoś jest od nas inny to wystarczający powód by móc traktować go z pogardą i niższością? Warto jest więc po lekturze, która zajmie Wam pewnie koło godziny, chwilę zatrzymać się i przemyśleć ten wielokrotnie wałkowany temat, jednak niezmiennie aktualny.
W domu robaka oceniam na 2. W skali Pieśni Lodu i Ognia będzie to niestety jedynie ulotna chwila w oczekiwaniu na kolejny tom sagi. Czy kiedyś zostanie wydany? Czy pozostanie nam cieszenie się stale wydawaną starszą twórczością Martina, przykładem której jest między innymi wydany pierwotnie w 1976 W domu robaka.
Kiedy zdystansujemy się odrobinę od obrzydliwości zawartych W domu robaka to zawarte między linijkami przesłanie daje do myślenia. Mianowicie, czy to, że ktoś jest od nas inny to wystarczający powód by móc traktować go z pogardą i niższością? Warto jest więc po lekturze, która zajmie Wam pewnie koło godziny, chwilę zatrzymać się i przemyśleć ten wielokrotnie wałkowany temat, jednak niezmiennie aktualny.
W domu robaka oceniam na 2. W skali Pieśni Lodu i Ognia będzie to niestety jedynie ulotna chwila w oczekiwaniu na kolejny tom sagi. Czy kiedyś zostanie wydany? Czy pozostanie nam cieszenie się stale wydawaną starszą twórczością Martina, przykładem której jest między innymi wydany pierwotnie w 1976 W domu robaka.
Read
May 7, 20252,5.
Romanzo che senza ombra di dubbio intesse le atmosfere di un mondo andato oltre, cupo e flaccido, temprato dalla presenza di nuovi ordini cavallereschi ma adombrato da trascorsi oscuri e, non a caso, verminosi. Un mondo cieco, agli ultimi istanti di vita.
Purtroppo non va molto oltre questo. "Nella casa del verme" vive delle sue suggestioni senza approfondirle a sufficienza, così come i personaggi, poco caratterizzati (e fin troppo nettamente), a tal punto da risultare artificiosi. La trama, nella sua brevità, è sviluppata attorno una situazione che fa del ripetersi il suo leit motiv, cosa che personalmente ho trovato poco soddisfacente.
Mi aspettavo, ahimè, molto di più, ma alla fine questo libro si è dimostrato come un romanzo breve (o racconto lungo che dir si voglia) che non fa poi molto rispetto al mondo che vuole descrivere.
Romanzo che senza ombra di dubbio intesse le atmosfere di un mondo andato oltre, cupo e flaccido, temprato dalla presenza di nuovi ordini cavallereschi ma adombrato da trascorsi oscuri e, non a caso, verminosi. Un mondo cieco, agli ultimi istanti di vita.
Purtroppo non va molto oltre questo. "Nella casa del verme" vive delle sue suggestioni senza approfondirle a sufficienza, così come i personaggi, poco caratterizzati (e fin troppo nettamente), a tal punto da risultare artificiosi. La trama, nella sua brevità, è sviluppata attorno una situazione che fa del ripetersi il suo leit motiv, cosa che personalmente ho trovato poco soddisfacente.
Mi aspettavo, ahimè, molto di più, ma alla fine questo libro si è dimostrato come un romanzo breve (o racconto lungo che dir si voglia) che non fa poi molto rispetto al mondo che vuole descrivere.
November 6, 2018
Αυτό εδώ είναι ένα εξαιρετικό παράδειγμα για τις ικανότητες του Martin στη μικρή φόρμα. Μέσα σε 120 σελίδες χτίζει ολόκληρο κόσμο, κοινωνία και σκιώδες παρελθόν, ενώ καλύπτει το κομμάτι της περιπέτειας και της ανακάλυψης - όλα αυτά, δε, αβίαστα.
Περαιτέρω, το συγκεκριμένο βιβλίο είναι ιδανικό για τη μελέτη του σχήματος που παρουσιάζει ο Joseph Campbell για το Ταξίδι του Ήρωα όπου η κανονικότητα μοιάζει να μην έχει τίποτε το κανονικό και ο ήρωας κάθε άλλο παρά ηρωικός είναι. Τα στάδια ειναι καθαρά, ενώ φαντάζει σαν ο ο συγγραφέας να κλείνει σχεδόν το μάτι σε όποιον γνωρίζει.
Για όποιον έχει διαβάσει Τα Ταξίδια του Ταφ, η ιστορία λαμβάνει χώρα στο ίδιο σύμπαν, καθότι εμφανίζεται το "Θ" και ο μάλλον αποτρόπαιος δάκτυλος των Μηχανικών Οικοσυστημάτων.
Περαιτέρω, το συγκεκριμένο βιβλίο είναι ιδανικό για τη μελέτη του σχήματος που παρουσιάζει ο Joseph Campbell για το Ταξίδι του Ήρωα όπου η κανονικότητα μοιάζει να μην έχει τίποτε το κανονικό και ο ήρωας κάθε άλλο παρά ηρωικός είναι. Τα στάδια ειναι καθαρά, ενώ φαντάζει σαν ο ο συγγραφέας να κλείνει σχεδόν το μάτι σε όποιον γνωρίζει.
Για όποιον έχει διαβάσει Τα Ταξίδια του Ταφ, η ιστορία λαμβάνει χώρα στο ίδιο σύμπαν, καθότι εμφανίζεται το "Θ" και ο μάλλον αποτρόπαιος δάκτυλος των Μηχανικών Οικοσυστημάτων.
January 7, 2023
Мартин е добър разказвач и В дома на Червея не е лош разказ, макар да не е нищо особено. Защо обаче е издаден като "книга" за мен остава загадка, след като с нормално форматиране ще е около 80 страници.
September 23, 2022
Въпреки "греховете" си към целокупния фендъм за мен чичо Мартин си остава любим разказвач с необятен принос във всички сфери и проявления на фантазното. Дълъг разказ или повест - още когато се сдобих с малкото, луксозно и преоценено издание, знаех, че искам да прекарам един ден навън, докато го изконсумирам без остатък.
Още от книгите-игри на Любомир Николов, из които се лутах като дете, обичам с разгръщането на историята да разкрия някоя малка и любопитна мистерия. А стараейки се да чета разнородна и разностилна съвременна литература, сякаш забравям и всеки път с удивление преоткривам удоволствието от добрата фантастика.
Мартин се е справил с две важни и на пръв поглед несъвместими постижения. Като за начало – в рамките на кратък (особено за неговите стандарти) обем е обрисувал пълнокръвен и шантав свят – едновременно отблъскващ и смущаващо магнетичен. Второ – запазил е камерен състава на героите си, така че хем читателят остава с впечатлението за мащабни събития, съотносими със съдбините на цели цивилизации, хем историята и конфликтите в нея са изненадващо концентрирани – направо готови за драматизация в театъра.
Какво ни чака ли? Планета, опустошена от лъчите на умиращо слънце, ексцентрично общество, пируващо със зелено вино, гъби и пикантни паяци в навечерието на собствения си разпад, владетел, подложен на осакатяващи манипулации от жреци-хирурзи, бронзови рицари, дързък и самонадеян благородник с цената на многострадални клизми заел ролята на протагонист, уродлив и безпощаден злодей – но най-вече лабиринт от безкрайни, удавени в мрак тунели, стълбища и зали, пълни с белезникави шесткраки и безкраки твари, на които в никой случай не бихте искали да се натъкнете по време на нощно посещение в тоалетната. Творбата е от 1976-а, но за разлика от много други тогавашни фантастики няма онова лирично, спокойно и носталгично усещане за миналото. Чичо ви Мартин пише сурова, модерна и сюрреалистична проза, надскочила времето си. И ей затова е пич.
Още от книгите-игри на Любомир Николов, из които се лутах като дете, обичам с разгръщането на историята да разкрия някоя малка и любопитна мистерия. А стараейки се да чета разнородна и разностилна съвременна литература, сякаш забравям и всеки път с удивление преоткривам удоволствието от добрата фантастика.
Мартин се е справил с две важни и на пръв поглед несъвместими постижения. Като за начало – в рамките на кратък (особено за неговите стандарти) обем е обрисувал пълнокръвен и шантав свят – едновременно отблъскващ и смущаващо магнетичен. Второ – запазил е камерен състава на героите си, така че хем читателят остава с впечатлението за мащабни събития, съотносими със съдбините на цели цивилизации, хем историята и конфликтите в нея са изненадващо концентрирани – направо готови за драматизация в театъра.
Какво ни чака ли? Планета, опустошена от лъчите на умиращо слънце, ексцентрично общество, пируващо със зелено вино, гъби и пикантни паяци в навечерието на собствения си разпад, владетел, подложен на осакатяващи манипулации от жреци-хирурзи, бронзови рицари, дързък и самонадеян благородник с цената на многострадални клизми заел ролята на протагонист, уродлив и безпощаден злодей – но най-вече лабиринт от безкрайни, удавени в мрак тунели, стълбища и зали, пълни с белезникави шесткраки и безкраки твари, на които в никой случай не бихте искали да се натъкнете по време на нощно посещение в тоалетната. Творбата е от 1976-а, но за разлика от много други тогавашни фантастики няма онова лирично, спокойно и носталгично усещане за миналото. Чичо ви Мартин пише сурова, модерна и сюрреалистична проза, надскочила времето си. И ей затова е пич.
November 13, 2019
Неочаквано добра история, представена от Джордж Р. Р. Мартин. Чета нещо кратко от него за първи път и определено много ми хареса! Супер приятни думички се нижеха из книжката, като човекочервей и месоносец... Честно казано, очаквах малко по грандиозно разкритие накрая, нооо и този завършек ме устройва до някъде. Задържа вниманието доста сериозно и попринцип 100% се чете за 1 ден, ако имаш цял свободен такъв.
February 13, 2025
2,5
Szczerze? Myślałam, że będzie niepokojąca, ale nie wywarła na mnie żadnych emocji.
Szczerze? Myślałam, że będzie niepokojąca, ale nie wywarła na mnie żadnych emocji.
July 17, 2023
Good and very creepy ૮₍˶Ó﹏Ò ⑅₎ა
March 7, 2021
The most claustrophobic, sickening, terrifying thing I've ever read!
Short and superb.
He really had it since day one. Pity he can't finish his magnum opus...
Short and superb.
He really had it since day one. Pity he can't finish his magnum opus...
May 15, 2020
Una storia originale e claustrofobica, molto avvincente! Peccato per il finale che è davvero troppo precipitoso.
January 9, 2021
The character development in this story was really great for the protagonist, Annelyn. He truly became a free-thinker by the end. If he didn't, I probably would have given this a lower rating. He makes me think of Jaime Lannister.
I felt that history was something important to be known by people. The yaga-la-hai do not know themselves or their history. Their customs stem from their history but the meaning behind it and the truth about it is lost to them. The Meatbringer was right but preyed on the ignorance of both the grouns and yaga-la-hai and seems to have been furthering his own agenda. He thinks both groups inferior to himself, the father of the third and superior group.
I loved when Annelyn said that the yaga-la-hai and the grouns were alike but not animals. He also opposed the eating of the grouns and actually spoke about what he discovered to others rather than mocking them like the Meatbringer. Without the grouns Annelyn would have been dead like the rest of his companions.
To be honest, I thought that the Meatbringer was killing the yaga-la-hai and their groun hunters and then feeding them their own meat. My idea of cannibalism was because grouns seemed to be harder to find and lived deeper below the ground. But anyway, they were real and made an appearance. It is tragic that they suffered so much.
This story reminds me of Dark, Dark, Were the Tunnels, but longer. Since this is set in the Thousand Worlds, it may be like Bitterblooms where the people regressed and used their technology to alter themselves thus creating the yaga-la-hai and grouns. Then they forgot about it. History became more murky and faded into legend and the myth. They're dying as well. Their sun is dying. And the Worms are killing the grouns. And they are killing each other.
The story was not terrible but I didn't enjoy a lot of it. Annelyn's journey led to self-discovery and revealed many hidden truths but it was also long-winded and dull. Maybe I will re-read this and find it better the second time.
Also I see what GRRM did here:
I felt that history was something important to be known by people. The yaga-la-hai do not know themselves or their history. Their customs stem from their history but the meaning behind it and the truth about it is lost to them. The Meatbringer was right but preyed on the ignorance of both the grouns and yaga-la-hai and seems to have been furthering his own agenda. He thinks both groups inferior to himself, the father of the third and superior group.
I loved when Annelyn said that the yaga-la-hai and the grouns were alike but not animals. He also opposed the eating of the grouns and actually spoke about what he discovered to others rather than mocking them like the Meatbringer. Without the grouns Annelyn would have been dead like the rest of his companions.
To be honest, I thought that the Meatbringer was killing the yaga-la-hai and their groun hunters and then feeding them their own meat. My idea of cannibalism was because grouns seemed to be harder to find and lived deeper below the ground. But anyway, they were real and made an appearance. It is tragic that they suffered so much.
This story reminds me of Dark, Dark, Were the Tunnels, but longer. Since this is set in the Thousand Worlds, it may be like Bitterblooms where the people regressed and used their technology to alter themselves thus creating the yaga-la-hai and grouns. Then they forgot about it. History became more murky and faded into legend and the myth. They're dying as well. Their sun is dying. And the Worms are killing the grouns. And they are killing each other.
The story was not terrible but I didn't enjoy a lot of it. Annelyn's journey led to self-discovery and revealed many hidden truths but it was also long-winded and dull. Maybe I will re-read this and find it better the second time.
Also I see what GRRM did here:
The burrow was endlessly black, and full of terrors.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 30 of 177 reviews