#НаЖивоОтСофия

by Александър Шпатов

Кратките градски на Шпатов – абсолютна класика в жанра. В това ново допълнено издание, илюстрирано майсторски от Дамян Дамянов, изживейте София така, както никога досега. Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази.

Оставете се на фантазията на възможно най-вещия столичен гид, който може да ви развежда до безкрай из софийските потайности – и го е правил неведнъж. Разберете къде са най-вкусните принцеси, подложете се на тест за софийско жителство, провидете славното бъдеще на НДК, потърсете влюбени из баровете и автобусите, пийнете не една бира #наживо или вижте как зад всеки светнал прозорец се крие по една история – а след това позволете на кадъра да излезе през него, плавно да се издигне и да обхване цялата тая вечна, красива и приютяваща софиянци от всички градове на света столица.
Илюстрации - Дамян Дамянов.

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories, Audiobook, Fiction

240 pages, Paperback

First published September 1, 2014

About the author

Александър Шпатов е автор на сборниците #НаЖивоОтСофия (2014, преведен и на английски под заглавие #LiveFromSofia), както и на Том 2.0 (2015), в който са събрани оптимизираните разкази от първите му три книги: Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Отличен e с Наградата “Южна пролет” 2005 за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015г. Шпатов е председател на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта читАлнЯта в Градската градина на София. Повече информация за автора, можете да откриете на неговата Фейсбук страница Шпатов: Кратки градски , както и в LiterNet .

Reviews

[Jeannette · Rating 2 out of 5]

След като една приятелка ме въвлече в света на Георги Господинов, си казах "Брей, имало и хубава съвременна българска литература." Уви, това ми мнение се сгромоляса с първия автор, различен от Господинов.
Не знам дали е редно да продължа сравнението, но поради ограничения ми поглед върху българската литература, няма как да не сравнявам. Накратко: докато и двамата имат донякъде подобен речников запас и някакъв неприятен афинитет към просторечие сред думите на героите, разказите на Господинов са далеч по-вдъхновени и идейни. Сред тези на Шпатов не открих някаква особено важна идея, освен страстта към София и всичките й потайности. Разбира се, най-вероятно човекът е искал да каже нещо, вероятно е да съм разбрала идеята, но да съм търсела нещо по-дълбоко и съкровено. И докато при Г.Г. има някои потресаващи и разчувстващи разкази("Обащиняване", "Ритуалуът"), то при Шпатов такова нещо липсва. Точка.

Нещото, което изключително ме вбеси в тази книга е начинът, по които той описва всички герои като представители на една и съща социална група сред младите хора, като по този начин едва ли не определя какви ще са неговите читатели и че, видиш ли, единствените четящи хора в България трябва да са тези, които пият бири пред Народния или висят в Микстейп и подобните. Г-н Шпатов, лъжете се, не знам на какво се дължат предразсъдъците ви, но не е нужно да се наливаш по пейки и да пушиш трева, за да се интересуваш от литература, а читателят обича да се постави на мястото на героя и вие го правите някак невъзможно.
Да не говорим за езика... Въпреки че нямам особен опит със съвременна българска литература, накъдето и да се обърна, книги, статии, предавания, все едно и също ме залива: един много отвратителен изказ, който се натрапва на читателите и слушателите и който според мен твърдо няма място в книгите и официалните издания. Разбира се, и аз използвам разговорни реплики и от време на време някое "к'во" и "т'ва", но не мисля, че е подобаващо това да се предава в литературата, защото в случай, че някой от все по-малко четящите младежи се излъже да си купи книга, ще реши, че все пак няма особен смисъл да чете, защото в книгите е същото като на улицата, същия език, същите битовизми, същия пасивен и вкиснат мироглед.

"Отново рифрешва страницата. Само един шернат линк с някакъв нов ремикс от Deekline, който един приятел от Англия държал да ми пусне, защото знаел, че ще се изкефя."

"И направо обратно в Петък да затапя с едно малко."

"Мегасподелянката(?!?) с Ванката направихме..."

И като цяло извънредната употреба на супер- и мегавсичко. Суперизморен, суперяко... супердразнещо.

Май по-добре да си стоя във Фейсбук и да си чета стойностни статуси тип "Напред и нагоре", "Only God can judge me", "Във всяка клюка за една красива жена има замесени поне две грозни."

...Защото тази поза "ние, готините, седим по пейки, лафим си на побългарен английски и в същото време мрънкаме колко е гадно някой да пише на български с латински букви, заграждаме мацки, наливаме се с бира и после козим(?!?)" е "адската позьорската"(надявам се тези думи в книгата да са били използвани иронично, но след като се начетох на тийнейджърски изказвания, малко се съмнявам).

И така, само благодарение на шепа разкази, сред които "Петимата от Петте" и "Път с жълти павета", реших да дам на тази книга цели две звезди. Искаше ми се да ми хареса, особено съдейки по прекрасната корица и закачливото заглавие. Нямам място да съветвам един автор, при положение, че аз самата не съм такава, но смятам, че Александър Шпатов може да се развие, особено ако се съсредоточи върху такива увлекателни истории като двете, които споменах. Една книга, която бих прочела, е сборник с наистина интересни и непознати места и истории в и за София. По-трудно ми е да съм безкомпромисно критична към български автор, отколкото към чуждестранен такъв, защото и без това малко хора в България се стараят да направят нещо. Но пък смятам, че критиката, ако бъде приета правилно, може да е много по-силен стимул от неоснованите комплименти.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Столично живо пиво: http://knigolandia.info/book-review/s...

Шпатов е пораснал. Лекотата и игривостта още ги има, но повечето разкази вече видимо си тежат повече на мястото, дори обичайните му изненадващи завършеци вече сочат не само към смях, а към разбиране и осмисляне на реалността от различен ъгъл. “#НаЖивоОтСофия” е страхотен сборник, казвам го с чисто сърце, с ясното разбиране, че 2-3 разказа, които не ми допаднаха, ще допаднат на други, а моите любими може би ще изнервят някого и ще го накарат да изпсува (за “Тоалей” съм прилично сигурен, че ще разбуни духовете, но какво по-хубаво от това?!).

За мен това е първата важна книга на есента.

Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/s...

[Lora Grigorova · Rating 5 out of 5]

“#НаЖивоОтСофия”:http://readwithstyle.wordpress.com/20...

Всеки би трябвало да може да открие нещо за себе си в този сборник. За моя радост аз открих любимия си Шпатовски (май тази дума не звучи особено добре…) разказ “Момиче от София”, но също така открих “Задържане” (много близко до първото място), “Вероятности” (тази история съм я чувала от автора с цел да ме убеди, че Бог съществува; не успя), много любимият “Принцеси от Славейков”, който наскоро излезе в “Гранта България”, странният “Тоалей” (който всеки път ме забавлява), един разказ, в който читателят е и главен герой и съавтор (единственото, което му е нужно са няколко бири, свободна пейка и слушатели), и други, но нека не издаваме всичко. Понякога си мисля, че Александър Шпатов и след 50 години ще седи на Орлов мост и ще ти разказва за първата му и единствена любов София и за живота им заедно. И за онова време с първите целувки някъде на Лилите в Борисовата, и за еди-кой-си купон, или пък за помниш-ли-онзи-път-когато…

Прочети повече: http://readwithstyle.wordpress.com/20...

[Alexander Krastev · Rating 5 out of 5]

Дори и да не си крачил половин година по протести с Александър Шпатов и да не си виждал как негова-фенка-и-твоя-приятелка тича след него, след като цяла вечер са пили бира, а тя не го е познала, „#НаЖивоОтСофия“ ще ти се стори доста близка. Ще се смееш до полуда на „Молба за напускане“, ще пожелаеш да хапнеш истински „Принцеси от Славейков“ или наистина да си направиш „Тест“ за гражданство (между другото, има формуляр за това в края на сборника :) ).
Цялото ревю - в сайта "Аз чета".

[Sve · Rating 1 out of 5]

Прочетох три-четири разказа, насилих се да ми хареса...ама уви. Стават да се четат като част от списание, обаче в книга твърде много ми приличат на опит за оригиналнечене. Хубава е темата за любовта към София, страхотно е да четеш проза за града, в който живееш, но историите, които прочетох ми се сториха неубедителни. Чувствам се излъгана. Приемам предложения за други неща от Шпатов.

[Teodora · Rating 2 out of 5]

Да чертая координатните си системи из София ми е дълбоко лично. Тук ми е вплетено порастването, тук по ъглите се надбягвам сама със себе си, спъвам се в разбитите плочки и първите си целувки, а любимите ми места са ключ за събиране на несъбираемото, на срещите и разминаванията ми. Пиша го, снимам го, скицирам и картографирам себе си в него и него у себе си, оставям го да ми роши косата, да ме обърква и да ме дразни, да ме хваща за ръка и ��а ме гони – все този град.

Затова и срещата с „На живо от София“ е неизбежна. А рекламата, която предхожда излизането на книгата, пък е безспорно брилянтна и не допуска разсейване. Заиграването �� хаштага, с вечното дописване на града, историите и хората му. Приложението за телефони, чрез което се тагваш, докато подскачаш из точките на София на Шпатов и София на теб самия – с цел да отключиш накрая безплатно електронно копие от разказите. Корицата! – запотената бутилка бира, силуетите на знаковите сгради, етикетът с неговото „кратки.градски“ и загатнатото обещание за бързо освежаване сред задуха на ежедневието.

Прочитът обаче ме оставя раздвоена. Мнението ми стъпва накриво, между усмивката и критиката. Опитвам да се подредя, да пренаредя и разказите в себе си – и тези, с които сме успели да си смигнем съучастнически, и онези, които са ме разочаровали. Проблемът винаги е в прекалените очаквания. След купищата хвалби, които прегърнаха книгата през последните седмици, дори и най-малкото непасване между мен и някой текст ме кара бързичко да затворя сетива и за останалите, предубедена. А като във всеки сборник с разкази, особено на млад автор, всъщност е неизбежно слабото да се нареди до силното.

„На живо от София“ е двайсет и две глътки. Парчета, шарени, понякога счупени и криви, понякога шлифовани. И бира, тъмна или светла според сезона, нагарчаща или сладнееща.
София из страниците на малкото сборниче не е само градът на днес и сега. Тя е позната, наизустена, обходена, но и губеща се, присвяткваща между времената, между фантазията и търсенето. Това е София на моментния детайл, на смигването. Разказана набързо, вплетена в някой следобед, глътната докато чакаш метрото. София на разговора, София на сънищата и, няма как, София на позата.


(цялото ревю тук: http://our-walls-and-bridges.blogspot... )

[Milena Tasheva · Rating 4 out of 5]

Ако някога насмешливо сте наричали столицата „Мордор„, „голямото село„, „Зона 51“ или разпалено твърдите, че „София не е България“ и тъгувате по табелата за Бургас, задължително трябва да прочетете #НаЖивоОтСофия на Александър Шпатов (изд. „Колибри“). Дори да обичате София, пак трябва да я прочетете. Нямам търпение тиражът й да се изчерпи, за да достигне онзи култов статус, който има „Пътеводител на галактическия стопаджия“ за галактическите стопаджии. В едно обозримо и идеално бъдеще хилядите студенти, които се появяват в София в края на всеки септември, ще бъдат посрещани от Алма Матер (която и да са си избрали) с копие на #НаЖивоОтСофия. Ако животът в София беше игра, #НаЖивоОтСофия щеше да е упътването.
Имам една от първите бройки от книгата и я разнасям в чантата си от почти месец. Наложи се да се сбия, за да я опазя от Алекс и Христо. В #НаЖивоОтСофия има нещо специално, нещо различно – не е заигравката със заглавието, не е и изброяването на различни места и почти физическата нужда да възкликнеш „Бил съм там!“.
Разказите на Шпатов са истински. Малко изчанчени истории, които приятелите ти ти разказват на бири в Борисовата, а ти не им вярваш. Никой не е толкова, луд, копеле. Оф, докога ще се влюбваш във всяка по-добре изглеждаща девойка в 604? Хайде да ядем принцеси на Славейков. Been there, done that – имаш още време да наваксаш с пропуснатото. boi za knigi
#НаЖивоОтСофия е специална, защото в нея си личи любовта. Към града, към хората, към историите. И тази любов е заразна. Четенето на тази книга е като имплозия на спомени и емоции – бири в парка, купони, барове, разказите на майка ти и баща ти за техните купони и барове, припомняне на забравени истории с приятели и любими. Разпознаваш героите на разказите в собствените си приятели и изживяваш София. Отново, спомняйки си защо обичаш този град и защо толкова много бързаше да пораснеш и да дойдеш тук.
#НаЖивоОтСофия е специална, защото думите в нея имат ритъм – ритъмът на всяка среднощна разходка, когато се заглеждаш в прозорците на старите къщи и архитектурните детайли и си мислиш колко дяволски красива е София и как няма друго място, на което искаш да бъдеш.
#НаЖивоОтСофия е специална, защото има вкус – не просто на принцеси от Славейков, но и на минало и на бъдеще, на преживяното и на всичко, което те очаква.
„Чети Шпатов и се настройвай…“ беше отговрът ми на мрънканията на приятелка за лични драми. Иска ми се да бях допълнила „… да се влюбиш.“ Прочетете #НаЖивоОтСофия, за да се влюбите.
В София.

[Bea · Rating 4 out of 5]

"На Живо от София" е първата книга на Александър Шпатов, която попадна в ръцете ми. През 2014-та, когато работех в малка софийска книжарница, г-н Шпатов, с широка усмивка и голяма отзичивост, разписа всички бройки на #НаЖивоОтСофия, които бяха налини. Обещах си, че ще прочета сборника му с разкази, но поради една или друга причина отложих четенето с година и половина.

Мога да разделя "На Живо от София" на две части: разкази, които ме накараха да обикна родният си град още повече и разкази, които прочетох просто за да стигна до следващата страница. Книгата не е книжен шедьовър, но те кара да чувстваш, да преживяваш и дори малко да се влюбваш в описаните кътчета от българската столица.

Няма да забравя емоцията, която тази книга ми донесе скоро. Само това да е, пак е достатъчно.

Друго?

[Дамян Рейнов · Rating 2 out of 5]

История – 3/10
Идея – 6/10
Изпълнение – 2/10
Интрига/Темпо – 2/10
Герои – 2/10
Стил на писане (За жанра) – 2/10
Eлементи на изненада – 3/10
Емоционален заряд – 3/10
Теми за размисъл – 4/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 3/10

[Georgi Nikolaev · Rating 5 out of 5]

рядко давам толкова сигурни петици

[PostMortem · Rating 2 out of 5]

Сборникът се чете бързо, факт.
Стилът е леко дразнещ на места, факт.
Усещат се носталгията и любовта към София, факт.

Много ми допаднаха два-три разказа от сборника, два-три съвсем не ми бяха по вкуса, а сред останалите преобладава смесената реакция.

Самата книга се усеща като постове в блог, което, може би е било целта, ала въпреки това, или именно заради него, някак нещо ми липсваше цялостно.

И не е усещането, то е добро в повечето моменти. Сюжети също не липсват, макар и понякога да звучат леко разтеглени.

За финал:
Да, можех да дам и три звезди, ама звездите не са важни - те са безбройни в небето. Ще запомня книгата с няколкото истории, които ми направиха най-добро впечатление, а другото ще скътам в чекмеджетата на съзнанието.

[Kaloyana · Rating 3 out of 5]

Учудващо, но има и приятни неща и става за слушане.

[Denitsa · Rating 5 out of 5]

Рядко давам 5 звезди, но тази книга ме докосна и развълнува. Всичко беше толкова мило и познато. Постоянно обновявах списъка в главата си на кой искам да я дам да я прочете.

[Caitlin · Rating 3 out of 5]

I found this book in a bookstore in Sofia and had to buy it. It is a collection of stories about a city. They are written in a postmodern style with a biting sarcastic sense of humor, and yet Shpatov's love for the city abounds. The stories name specific neighborhoods, streets and locations. I felt like I understood the city so much more by reading this book, as if I got the context of it. The whole book is entertaining and witty but some stories definitely stand out more than others. A lot of the stories deal with the Communist aftermath with humor and poignancy.

In "Yellow Brick Road" a bored city tour guide meets a little girl in his group and his imagination takes off and he makes the tour more interesting for everyone, even if it loses some accuracy. It is hilarious and heartwarming to see this man make Sofia come alive for this little girl, even as her parents cynicism does not entirely go away.

"Endekaria" is my favorite story. It is about the hulking camera-look alike Communist National Palace of Culture (NDK). It is a parody about how governments become tyrannical and start expanding into other territories. It is so cleverly written. What I loved about this story is that the NDK is a place for arts and culture, a vital part of any thriving society. So initially the increase in power in the NDK is encouraging. But as it gains attention from artists around the world and the NDK gains more power an ominous feeling takes over the reader. Soon NDK becomes the first "building State" (possibly the greatest phrase in all of literature) and soon after that it starts invading the rest of Bulgaria and surrounding regions. All though it is an obvious parable it also has depth and humor and is really thought provoking.

"'A Girl from Sofia" is another stand-out. In Sofia there is a beautiful statue of St Sophia (whom the city is named for). St Sophia represents wisdom among other things. A man waves to a woman on a bus and then searches for her. When he finally gets into online conversations he gets the most confusing but thought provoking mini-relationship one could find. He mysteriously finds himself talking to wisdom herself, though in the end she doesn't impart much.

"Wise Men From the East Take OK Supertrans" is a hilarious stretch of the imagination of being able to take a Sofia cab all over Europe, even to Amsterdam (a 22 hour drive). For so long Bulgaria was behind the Iron Curtain and so the very idea of such fluid travel still holds a sense of novelty and excitement. I had really interesting conversations with tour guides and airport transfer so I can only imagine the kind of cultural information you could glean on an car trip across Europe, probably with a lot of rakija too.

"Five Guys From Five Guys" is another great parable about the choices we make in life, and the limitations they all entail. This story is written with a nameless protagonist and written in the second person. He meets himself at a bus stop and realizes that that "him" had been there from the day before, so he starts a program where every other day each gets to go live life, switching off who has to stay at the stop. But then they both realize that they are ultimately trapped in the confines of Sofia because they always have to get back to the bus stop. Another option is a man who looks at him and transmits a condition where all memories are retained, in their glorious detail. The man tries to give advice about how to cope, but his solution is also full of limitations. Another option is a monk who has invented a machine that will prove if God exists. And the story goes on.

There are several more stories. This is a gem of a collection that embodies the emotions of a city as it has become more Eurocentric and modern and all the improvements and sacrifices that entails. It is a great introduction to a city and a country that is still emerging from the repressive Communist era, but doing so with grace. And more people should visit!

[Десислава Сивилова · Rating 4 out of 5]

Ал. Шпатов ме зариби още с първите си разкази, на които случайно попаднах из нета, и оттогава издирвам всичките му сборници. Разказите му са едни такива закачливи, леко (или повече) шантави, и често те оставят с едно приятно недоумение в стил "Това пък откъде го измисли?!"

В "На живо от София" ми хареса това, че макар и уж обединени около общото място на действието, разказите всъщност са доста различни - като герои, постройка, атмосфера... Доста от тях ненатрапчиво се заиграват с фантастичното - било то под формата на магически реализъм, алтернативна история, или някакъв по-трудно определим жанр (Като в "Петимата от Петте", може би най-шантавият и с право избран за последен разказ от книгата. След него имаш нужда от известно време за възстановяване, защото мозъкът ти се оказва вързан на фльонга.)

Единственото, което леко ме подразни в книгата всъщност, е младежкият жаргон, който безспорно допринася за съвременната атмосфера и пр., но на моменти идва в повече (дори на мен, нищо, че съм от точно това поколение). И докато в някои разкази, като "Принцеси от Славейков", определено играе своята роля, в други постоянното супер-мега-младежко говорене спокойно е можело да се спести. Но това - поне за мен - е бял кахър. Още повече, че липсват вездесъщите вулгаризми, които някои други автори бухат на килограм с оправданието, че отразявали "живия живот". Лично за мен те винаги са били далеч по-неприятни.

Добре де, може и да съм пристрастна, защото от край време си падам по кратките разкази и фантастичното във всичките му проявления, но Шпатов определено не ме остави безучастна. Ще чакам следващия сборник!

[Toni · Rating 2 out of 5]

Със сигурност има определени неща, които трябва да си преживял в София, за да кажеш, че си усетил (малка част) от софийския живот. В тези разкази съм убедена, че всеки може да припознае някое свое преживяване и също така да се увери, че и той все още има минимум една история, която не се е случвала на друг и която да разкаже на компанията. Свежи разкази, но някак ми дойдоха постни. Очаквах малко по-голямо разнообразие на мироглед и някак си не успях да усетя всички сто лица на столицата. Макар да не съм родена и отрасла в София, и определено да не ми е градът фаворит на България (и не съм носталгично предубедена, любимият ми град дори не ми е родният "Град на мечтите";)), през последните 14 години всеки ден откривам колкото по някой повод за мръщене толкова и по някой повод за усмивка. Няколко разказа определено ме спечелиха от първия до последния ред. По-скоро пресиленият модернистичен изказ и добавката на магичния реализъм на места ми дойдоха една идея горница и като цяло оценката ми е 50:50=очарова:разочарова.

П.П.: Иначе идеално пасва за четене в грАДския транспорт докато сте между титанките с метлите, сърдитата леля, която говори по ретро Нокиа и инструктира сина да си носи шапката, за да не настине, натоканата мадама, която пише по фейса (много трудно, защото и пречи ноктопластиката), бабата, която мирише на манджа (ама онази манджа с много запръжка), готовият за караници контрольор и тийнейджърът с бутилка бира в ръка и със сини слушалки в ушите, от които струи ретро Еминем албум... Атмосферно е!

[Cvi * · Rating 2 out of 5]

В мотрисата на метрото, типично по софийски, пътуваща към Люлин, между жената с таблет, четяща за Анелия и друга, която просто разглеждаше Фейсбук, приключих книгата на Шпатов. Очаквах много, научих достатъчно и се смях на моменти. Хареса ми лекотата, с която е написана, всеки разказ по себе си уникален. Някакси всяка история свързвах с моите собствени преживявания из улиците на София. Дали ще са принцесите от Славейков или разкази от Надежда, четейки няма как да не си представиш какво е да си точно там, на мястото на действието. Може би именно това се опитва да ни покаже Шпатов, че всеки има истории в този град и всяка история е толкова уникална по рода си. Бирите пред Народния или разходка в Борисовата, този роман се пие наведнъж, студен като бирата от корицата и лек като пролетен ден. Оставя само приятният вкус на едни малки истории от голямата историята на #София. :)

[Габриела Манова · Rating 3 out of 5]

Може би тръгнах с по-големи очаквания, отколкото трябваше, но очакванията ми за София така или иначе са винаги големи. Хареса ми все пак. Чете се леко, не е натруфена, не представлява сравнителен анализ с други градове, не се изтъква, само разгръща града словесно. И има доза градски магически реализъм, ако мога да се изразя така, което също ѝ дава свеж вкус. Като казах свежест, все си мислех за бирата от корицата.
Книжка с дебелина пръст и половина. Кратка. Без претенции. Градска.
И с отворен финал. Защото това е единственият начин да четеш София.

[Рамона Стойчева · Rating 4 out of 5]

Да обичаш София, защото си част от нея е лесно. Гледам я мрачна и сива от прозореца си в хладния следобед на този февруарски съботен ден... и ми липсва гледката към Витоша! мамка му!
Но затварям очи, спомням си, отварям отново и рисувам планината пред мен...

Харесва ми тази София, която ми подарява Шпатов - цветна, туптяща и истинска. "Път с жълти павета", "Молба за напускане", "Принцеси от Славейков" и не на последно място "Петимата от Петте" са ярките хрумвания, които ще ме накарат да се връщам към #НаЖивоОтСофия !

[Gala · Rating 5 out of 5]

Докосна ме! Събира в себе си голяма част от есенцията на поколението към което принадлежа. Не знам до колко би се харесала на хората от две-три поколения преди моето, но за мен беше право в десетката!

[Velimira · Rating 5 out of 5]

Обяснение в любов на София, ама такова истинско, не захаросано, както когато наистина познаваш обекта на чувствата си, и откриваш чар и в най-неприятните му страни.

Въведението и 'Молба за напускане' ще препрочитам многократно.

Още по-въздействаща е, когато четеш книгата далеч от София.

[Ivy D. · Rating 5 out of 5]

Неангажиращи и леки за четене разкази, в които може би почти всеки столичанин би се припознал. Историите звучат толкова истински, неподправени и колоритни, че ме накараха да преоткрия града, в който живея.

[Svetomir Kostov · Rating 5 out of 5]

Прекрасен сборн��к. Разказът "Задържане" ме впечатли най-много.

[Al · Rating 4 out of 5]

Това е една книга която я изживяваш с радост, гмуркащ се в различни фантастични и съвсем реални истории от живота и мечтите на автора. Г-н Шпатов е от тези хора които истински обичат град София, и това си личи от всяко изречение, от всяка история.

[Iliyana · Rating 4 out of 5]

Преди няколко седмици бях в командировка във Варна. Знаете как е - лято, море, приятни емоции с колеги и забавни случайни срещи. В един момент осъзнах, че не ми се връща в отвратителната, мръсна и пренаселена София. И някак естествено дойде мечтата да се преместя да живея в някой морски град. Усещах това да зарежа София като най-лесното нещо, което бих могла да направя, макар тя да е родният ми град.

И така, върнах се с понатежало сърце от Варна в София. Скоро след това разбрах, че предстои издаването на нов сборник с разкази от един от любимците на Четецът - Александър Шпатов. Спомних си лекото и приятно усещане, което остави у мен „Календар с разкази“, предишният му сборник, и с нетърпение зачаках книгата. И веднага след прочита ѝ, мога да ви кажа едно: ако харесвате стила на Шпатов, новият му сборник няма да ви разочарова.

Прочети цялото ревю тук: http://www.chetecut.com/2014/08/blog-...

[káliná · Rating 3 out of 5]

Забавна книжка написана в много приятен и лек стил, изпълнена с интересни (и познати)мигове от София. Но към средата на книгата разказите започнаха да се сливат. Доминираше мотивът за чупки във времето и пространството, алтернативни реалности, което само по себе си е интересно, не и когато е разказ след разказ. Все пак бих прочела и другите неща на автора, с надеждата да намеря в тях това, което ме грабна и зарадва в началните разкази на "#НаЖивоОтСофия".

[Maria-Magdalena · Rating 4 out of 5]

изживяването е градско, квартално, на моменти направо вселенско. за жалост продължава твърде кратко.
оставя ти вкус на принцеси (от славейков), на бири (пред народния) и на още нещо, което може да бъде обяснено само на петимата от петте. не за друго, но само те биха те разбрали.
междувременно ми се прииска да работя в мтел, за да мога да получа подобна молба за напускане. защото времето ни изтича, а е някак вбесяващо, че "над блока небето винаги е сиво, дори и когато е слънчево".

[Diyana Yosifova · Rating 4 out of 5]

много свежи, много градски, но и много изненадващи разкази!

[Yana Petrova · Rating 3 out of 5]

Приятни разкази, на места забавни, на места тъжни. Картини от нашата си София, с познатите места и донякъде познатите истории :)

[Tzeck · Rating 2 out of 5]

Разкази за разтуха, приятни, тук-таме наистина добри, но като цяло ми липсваше дълбочина. Не някаква океанска, а изобщо. Знам, че още на корицата си пише "градски" и понятието даже е дообяснено от Г. Господинов на задната корица като именно едно такова съвременно отстраняване от екзистенциални и вековни традиционни тежести (макар комунизмът в тесктовете да си присъства осезаемо и това да води до известно противоречие), но преобладаващият модерен уличен сленг, който е много повече форма, отколкото съдържание, просто не ме кефи. Да не говорим и че съвсем не всеки млад човек говори така - било то в София или в провинцията. Има някои, смея да ги нарека, брилянтни идеи, като например онова с момичето от Микстейп и разминаването между времената, но в повечето случаи са разгърнати върху плоскост, вместо върху глобус, така да се каже. Но вероятно това е целено и е напълно окей за търсещите подобно писане. Корицата е екстремно яка и може би си заслужава човек да я има дори и само заради нея, особено ако е от София. Аз, като чужд елемент на града, но живеещ от 11 години в него, усещам София по доста по-различен начин, но тук проблем няма, защото това чувство е индивидуално. Всеки "софиянец" със Софията си. Или без нея.