При подобни антологии е и проблем ,и преимущество, че няма някаква обединяваща линия между произведенията. Преимущество е, че авторите (или в случая съставителите) имат пълна свобода на действие, а читателят е изненадан от всяко следващо произведение (приятно от повечето). Неприятно (поне за мен) е когато през широката цедка се промъкне нещо, което не е нито в изброените на корицата жанрове, нито има някаква особена художествена стойност. Другото е, че произведенията вътре са безредни и оставаш някак без чувството, че четеш книга, а просто купчина разкази (а това вече е проблем на съставителя).
2012 явно е била доста богата от към качество година. В доволно дебелото томче ми се харесаха едно 90% от разказите, като половината бяха разкошни. Ама да видим едно по едно:
Objects in Dreams May Be Closer than They Appear от Lisa Tuttle – Като изключим прекалено напоителното начало, което звучи повече като авторова изповед, разказът е прилична мистерия.
Двойка бивши съпрузи почти случайно се оказват в градчето, в което са живели заедно. Там в полудивата провинция намират отдалечена къща, която сякаш е излязла от младите им мечти. Веднъж като влезеш обаче...
After the Apocalypse от Maureen McHugh – ОК, сега вече си говорим. Чиста постапокалиптика, но заразлика от повечето прозведения в жанра, тук не се налага предапокалиптичния морал, точно обратното. Взимат се проблемни решения, които биха били осъдителни в нормалния свят.
Джейн и малката Франи са се насочили към канадската граница с рехавата надежда, че там е различно. По пътя събират храна и се крият от озлобелите хора. Светът е кочина и всички сме свине, както е искал да каже Шекспир.
Sun Falls от Angela Slatter – Вампирско фентъзи, което доста добре руши стари и нови рамки в поджанра. Кратко и на място.
Тери е поред��ото поколение вампирски слуга, но когато с господарят ѝ се насочват към затънал в легенди извор, нещата ще се обърнат по изненадващ начин.
The Bleeding Shadow от Joe Lansdale – Пълна бомбонка с послевкус на Лъвкрафт и много джаз.
Ричард е човек който решава проблеми, затънал до дупка в гетото и живееш с пуласа му. Един ден една стара тръпка се появява на вратата със странен грамофонен запис и иска от него да открие изчезналия ѝ брат музикант.
CatastrophicDistruption of the Head от Margo Lanagan – Един доста интересен полусъвременен преразказ на Огнивото от Андерсен, една от по-нормалните му приказки, между другото. Изпълнението е среднисто.
Tell Ma I’ll See You Again от Dennis Etchison – Странна история. Една от ония в които символиката притиска произведението и разваля вкуса му.
Шер и Дейвид са приятели, но момчето има проблем. Шер е решена да му помогне, само че проблемът не е само физически.
The Maltese Unicorn от Caitlin Kiernana – Както е ясно от заглавието, това е гавра с „Малтийският сокол“, само че тук са намесени доста свръхестествени сили и протагонистът е жена. Много се смях, но макар хуморът да е леко просташки, е доста интелигентен и на място.
Натали редовно изпълнява доставки за една своя мистериозна клиентка. Този път нещата се объркват и тя се замесва в поредица от предателства, демонска магия и един рог от еднорог резбован като... ъъъ, прочетете.
King Death от Paul Finch – Нито детайлните описания, нито полунеочаквания финал спасяват този разказ. Финч може къде-къде повече.
В една опустошена от чумата Англия, самотен рицар обикаля, облечен като четвъртия конник и общо взето мародерства. Ама то е ясно, че така си търси белята.
Why Light? от Tanith Lee – Тка и не можех да ѝ свикна на стила на писане, но не мога да отрека, че този е от силните разкази в антологията.
Една млада вампирка (родена такава) с рядката дарба да понася лъчите на слънцето отива да пристане в далечен замък. Цял живот е мразена заради умението си, дори от собствената си майка. Тук обаче нещата май ще се развият по различен начин.
Josh от Gene Wolfe – Хем съм приятно изненадан от впускането на Улф по пътеката на мрачните жанрове, хем леко разочарован, че не си е барнал разказа. Просто си личи как го е излял, без после да го дооформи с шкурката. За първи път чета произведение с прекалено много хорър допуски.
Джош и семейството му се местят в отдалечена в горите къща. Все още нямат ток, а родителите му трябва да работят на доста далечно разстояние. В и около къщата се случват редица странности, а когато родителите му изчезват, малкия Джош започва да се учи да оцелява по местните правила, където и да е това място.
Time and Tide от Alan Peter Ryan – Призрачна история, свързана със смърт в семейството. Много добре отиграна.
Франк е станал неволен свидетел на удавянето на брат си. Това нанася трайна травма на цялото му семейство за години напред. Когато е достатъчно голям за колеж, ще му се налоби още веднъж да изживее кошмара.
Rakashasi от Kelley Armstrong – Много добро попадение. Глътка свеж въздух в преексплоатираното градско фентъзи.
Двеста години служба при различни господари към Иша (орден налагащ справедливост с доста интересни похвати )са достатъчни за Амрита, но освобождението идва с цена, огромна.
Why Do Yuo Linger? от Sarah Monette – Още една призрачна история, но тук и настроението, и символиката, и тропите са си по местата. Комбинацията е убийствено емоционално наситена.
Един мъж е преследван денонощно от духа на починалата си съпруга. Даже може да се каже, че връзката им е по-пълноценна от преди. Но защо? Защо се задържаш?
Vampire Lake от Norman Partridge – Паранормален уестърн, точно както си трябва – тонове кръв, екстравагантни образи и килограми олово. Партридж е титан на жанра.
Има легенда за подземно езеро над което властва кралицата на вампирите. Някой казват, че едно момче е успяло да се измъкне от там. Някой казват, че са чували да разказва историята си в кръчма в почти изчезнал град.
Lord Dunsany’s Teapod от Naomi Novik – Най-красивото произведение в антологията (сори, Танит). Имах предразсъдъци към литератирата на Новик, но след това бижу...
В кошмарът на окопите на Първата световна война се заражда едно приятелство между офицер и редник, приятелство, което ги държи далеч от лудостта на войната. Приятелство породено покрай един очукан чайник със странна история.
The Dune от Stephen King – След предходните три истории, тази ми дойде безвкусна като хартия. Може би заигравката с американската политика му придава някаква съмнителна стойност, не знам.
Един чудак вече десетилетия пътува до малко островче в реката. Дори сега, когато едва крета. Защо? Един млад адвокат е на път да разбере. Защо? (не е ясно.)
The Fox Maiden от Priya Sharma – Симпатична история за превръщенци. Нищо новаторско, но чудесно нарисувана с думи. Заглавието си казва всичко.
Rocket Man от Stephen Graham Jones – Забавна история за детството след овладяна зомби пандемия.
Хлапетата нямат човек за четвърта база на игрището за бейзбол. Решават да вземат мотащият се наблизо зомбясал Майкъл. Какъв проблемът? Той и приживе не можеше да хване нито една топка.
Jorney of Only Two Paces от Tim Powers – Интересен ърбън ноар с неочаквана развръзка. Харесх.
Колер е изпълнител на завещанието на Джак. Процедурата по изпълнението става все по-странна и по-странна,а котките вече идват малко прекалено.
Near Zennor от Elizabeth Hand – Никога не съм гледал на блатистите местности като на красив пейзаж. Покрай другото, този разказ почти ме обеди, че съм грешал. За гарнитура имаме и легенди и картини от полуостров Корнуол, които ме заинтересуваха много.
След смъртта на съпругата си, Джефри открива кутия с три писма, които е писала като дете. Неспособен да се раздели с нея, те го отвеждат на пътешествие до югозападна Англия, където ще се потопи в местните колорит и мистерии.
Conservation of Shadows от Yoon Ha Lee – Изпълнено в любимото ми за динамичен кратък разказ второ лице единствено число, разказчето е лудница, приличаща на видеоигра, но с доста по-горчив финален бос. Одобрявам на нива идейност и новаторство.
All You Can Do is Breathe от Kaaron Warren – Парченце изгладен кошмар, който ми напомни на разказите от Евгени Димов.
Едва оцелял миньор си спомня смътно един висок човек, който му е вдъхнал надежда. Оказва се, че не е първият който го вижда, както и че спасението е само отлагане и си има голяма цена.
Mysteries of the Old Quarter от Paul Park – Накъсаната форма на иначе подредената история дразни. Ама като цяло е доста приятно викторианско хорърче.
Учен известен с нетрадиционните си практики е поканен да изнесе лекция. Оказва се ,че благодетелят му се интересува повече от опити провеждани с мъртвите в младостта му. Резултатът е по-кошмарен от опитът прекратил тези изследвания.
Still от Tia V. Travis – Има доста симпатични похвати в повествованието, но ми дойде прекалено претенциозен.
Едно завръщане вкъщи след години. На място обгърнато в легенди и призрачни истории. Може би породени от теб?
Crossroads от Laura Anne Gilman – Друг от бисерите в компилацията. Отново уестъртн, но отигран с ърбън фентъзи тропи.
Да си шериф на място където обесените говорят, а преминаващите стрелци чертаят пентаграми, изисква интересен набор умения, освен добрата стрелба.
The Bread We Eat in Dreams от Catherynne M. Valente – Ох, това пейзажене в началото стил Дикенс е тоооолкова дразнещо да се прилага в кратка форма. Иначе имаме една история за демони и вещици, която ще допадне на много от познатите ми (вещици).
В къщата винаги е живял демон, или поне така казват. А всъщност имаме една възрастна билкарка, която може да те научи да шиеш и готвиш, но чакай само да ѝ чуеш историята. История за клади, за сестринство, за манастири, за прокуждане от ада и дори за изгонване от там другото място.
Hair от Joan Aiken – Значи, не мога да преценя какво не е наред тук, може би напълно излишната първа третина, която те повежда в съвсем друга посока.
Един вдовец (абе, защо им измират масово жените в тази книга на всички?) прави първо и последно посещение в къщата на родителите на починалата си съпруга. Къща от която тя е избягала с двеста и има защо.
The Lake от Tananarive Due – Пак трибют към чичо Лъвкрафт, доста добър, но с осран финал.
Аби е учителка по английски, решила да започне на ново живота си. Избира си гореща Флорида, но никой не и е казал, че лятото тук не се плува в езерата (хаха, не е това което си помислихте :P).
Walls of Paper, Soft as Skin от Adam Callaway – Добре че е кратък, защото се наложи да го прочета три пъти и пак нищо не разбрах (ама хванах сюжетни разминавания в почти липсващия сюжет). Сигурно е нещо рода на съставителя.
The Last Triangle от Jeffrey Ford – Много добро попадение, макар и с насилен нещо край.
Един наркоман намира неочакван подслон и подкрепа от стара вдовица. За благодарност, той и помага с една интересна мистерия, свързана с странни символи по стените в западналия им квартал. Резултатите са по-лични и по-изненадващи от очакваното.
After-Words от Glen Hirshberg – Типичен Хиршберг – слабо написано, нямащо общо с жанровете и все пак набутано в антологията (във всяка антология, мамка му).
Един лекар-любител от еврейски произход е извикана от рода, да разреши проблем свързан с ъъъ... книги. Абе, няма да разказвам, не става.
Four Legs in the Morning от Norman Prentiss – Лудият ирландец от��ово е във вихъра си. Оправи ми настроението след предишното недоразумение.
Известен литературен критик на класики се оттегля в вилата на свой приятел, колега и ментор да пише за софокъловият „Едип Цар“. Даже не подозира, че ще се сблъска пряко със загадката на Свинкса и тя ще е доста нервирана.
A Tangle of Green Men от Charles de Lint – Чета го за втори път след три години. Разкошен за завършек на която и да е книга. Незнам как, но де Линт успява да ме направи по-добър човек с писането си.
Прясно изскочил от ТВУ хлапак си намира работа като строител за различни конвенти. На един Ферикон се запознава със странно семейство и почти сляпата им дъщеря. Избухват любов, привързаност и накрая... ох, не искам да развалям кефа на читателите. Разказът е прекалено навързан, за да се рамкира без да издам силните моменти.