A Midnight Clear

by William Wharton

Set in the Ardennes Forest on Christmas Eve 1944, Sergeant Will Knott and five other GIs are ordered close to the German lines to establish an observation post in an abandoned chateau. Here they play at being soldiers in what seems to be complete isolation. That is, until the Germans begin revealing their whereabouts and leaving signs of their presence: a scarecrow, equipment the squad had dropped on a retreat from a reconnaissance mission and, strangest of all, a small fir tree hung with fruit, candles, and cardboard stars. Suddenly, Knott and the others must unravel these mysteries, learning as they do about themselves, about one another, and about the "enemy," until A Midnight Clear reaches its unexpected climax, one of the most shattering in the literature of war.

Genres: Fiction, Historical Fiction, War, World War II, Novels, American, Historical

256 pages, Paperback

First published August 12, 1982

About the author

William Wharton (7 November 1925 - 29 October 2008), the pen name of the author Albert William Du Aime (pronounced as doo-EM), was an American-born author best known for his first novel Birdy, which was also successful as a film.

Wharton was born in Philadelphia, Pennsylvania. He graduated from Upper Darby High School in 1943, and was inducted into the school's Wall of Fame in 1997. He volunteered to serve in the United States Army during World War II, and was assigned to serve in a unit to be trained as engineers. He ended up being assigned to serve in the infantry and was severely wounded in the Battle of the Bulge. After his discharge, he attended the University of California, Los Angeles and received a undergraduate degree in art and a doctorate in psychology, later teaching art in the Los Angeles Unified School District.

His first novel Birdy was published in 1978 when he was more than 50 years old. Birdy was a critical and popular success, and Alan Parker directed a film version starring Nicolas Cage and Matthew Modine. After the publication of Birdy and through the early 1990s, Du Aime published eight novels, including Dad and A Midnight Clear, both of which were also filmed, the former starring Jack Lemmon.

Many of the protagonists of Wharton's novels, despite having different names and backgrounds, have similar experiences, attitudes, and traits that lead one to presume that they are partly autobiographical[citation needed]. There is precious little certifiable biography available about Wharton / Du Aime. He served in France and Germany in World War II in the 87th Infantry Division, was a painter, spent part of his adult life living on a houseboat as an artist in France, raised several children (not all of whom appreciated his philosophy of child-rearing), is a reasonably skilled carpenter and handyman, and has suffered from profound gastrointestinal problems.

In 1988, Wharton's daughter, Kate; his son-in-law, Bert; and their two children, two-year-old Dayiel and eight-month-old Mia, were killed in a horrific 23-car motor vehicle accident near Albany, Oregon, that was caused by the smoke generated by grass-burning on nearby farmland. In 1995, Wharton wrote a (mostly) non-fiction book, Ever After: A Father's True Story, in which he recounts the incidents leading up to the accident, his family's subsequent grief, and the three years he devoted to pursuing redress in the Oregon court system for the field-burning that caused the accident. Houseboat on Seine, a memoir, was published in 1996, about Wharton's purchase and renovation of a houseboat.

It is worth to be noted that he gained an enormous and very hard to be explained popularity in Poland, which was followed by many editions as well as meetings and, eventually, some works prepared and edited only in Polish.

Wharton died on October 29, 2008 of an infection he contracted while being hospitalized for blood-pressure problems.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Не виждам как изобщо можем да спечелим тая война щом правим всичко толкова глупашки. Изглежда, армейският ум винаги подготвя войниците за предишната война. Нас ни тренираха да се бием в окопи. През Първата световна война всички са били обучавани да атакуват с кавалерия. И така нататък.

Господи, моля те, помогни ми да преживея тази глупашка история без да се самоунижа твърде много!

Щеше да ми бъде толкова по-добре не само на мен, но и на всеки от нас, ако бяхме си доставяли един на друг утехата и подкрепата, от които толкова се нуждаехме, но младежите трудно споделят истинските си чувства. И това може би по начало позволява донякъде да има война.

[Адриана К. · Rating 4 out of 5]

“Как може въобще да има нещо смислено в една война, която по своята същност е безсмислена?”

Любим Уилям Уортън!
Всъщност истинското име на автора е Алберт Уилям Дю Ейме, a животът му е палитра от случвания - участва във ВСВ, където е тежко ранен в битките при Ардените, а видяното и преживяното по време на войната, завинаги оставят своя отпечатък върху него. След края на тези събития взима решение да се върне в Европа, за да се посвети на изкуство – превръща се в успешен художник импресионист, започва и да пише, когато е на 53 години. След като получава докторска степен по психология, Уортън се мести в Париж, за да рисува по улиците и да живее на лодка. Заговаря се с минувачи, които се заглеждат в картините му, кани ги на вечеря и след това се опитва да продаде платната си. В едно свое интервю за The Times of London от 1986 г. споделя: "Да не мисля за себе си като за писател ми дава свободата да бъда такъв."

"Отбой в полунощ" е едновременно и най-директният, и най-правдоподобният роман на Уортън - този, който най-ясно илюстрира абсурда на човешкия конфликт. Войната през младежкия поглед, в опит тежката действителност да бъде превърната в игра - поне за кратко. Разказ за младостта, приятелството и смелостта, когато смъртта е толкова близо. Умението на автора да пише за военните преживявания с толкова чувство за хумор е наистина забележително и създава един необикновен контраст, правейки историята непринудена, човешка.

В книгата си Уортън споделя нещо, което показва този вечен, незаличим белег, нанесен от войната, признавайки, че по време на парижките си излизания, когато отива да рисува, често усеща чувството, което е изпитвал, когато е тръгвал на военно разузнаване, а пълните му джобове с терпентинови бои и триножник, който носи, ужасно му напомнят за бойно снаряжение. Но макар да има доза несигурност и да води до физическа умора, рисуването е „дяволски по-удобно“ и не всява онзи парализиращ страх: „Хората могат да се надвесват над главата ми и да ми задават глупави въпроси, но никога нямам чувството, че зад мен стои някой, който държи живота ми в ръцете си. Когато чувам щракане, то е от фотоапаратче, а не от снет предпазител.“

„…това е едно от най-лошите неща във войната: човек или е изплашен до смърт, или отегчен до смърт, или постигнат от самата смърт.“

Въпреки всичко преживяно - страхът, дебнещата смърт, загубата, на въпроса: „А кое е важното?“, главният герой отговаря: „Да живееш истински, мисля. Ако преживея всичко, вече ще правя само онова, което искам. Ще разглеждам картини, ще слушам музика, ще я слушам истински, а не просто да я чувам. Обичам да рисувам, винаги съм обичал; може дори да стана художник. Сигурно си струва да се живее заради това.“

Това последно изречение е много символично, накара ме да се усмихна – който е чел други негови книги знае. : ))

[Кремена Георгиева · Rating 5 out of 5]

Забавна. Тъжна. Увлекателна. Разтърсваща. И мога да продължа така още дълго. Всъщност този роман е впечатляващо попадение, на което попаднах случайно. Тук липсва обичайните големи думи за себеотрицание, жертвоготовност в името на родината, чест или дълг, които задължително са залегнали в романи с такава насоченост. Героите са различни. Изобщо не желаят да воюват. Те са загубени във войната - буквално и преносно. Авторът изгражда ужасен и брутален свят, но дава "бронирана жилетка" на читателите чрез хумора си. На първа линия се откроява приятелството. В такива моменти на разруха само това е можело да те спаси. А нашите героите са шестима приятели, опитващи се да издържат. И то какви герои - уникални образи, в които няма как да не се смееш. И да плачеш понякога. Един по различен поглед на онези дни.

[Nastaran · Rating 5 out of 5]

این کتاب روایتیه از آخرین روزهای جنگ جهانی دوم، زمستان ۱۹۴۴ و یک جنگل سرد و برفی، جایی در مرز بین بلژیک و آلمان و فرانسه.
یک جوخه‌ی شش نفره‌ی آمریکایی مأموریت دارن در عمارتی در جنگل آردنس مراقب حرکات احتمالی دشمن باشن. خیلی زود نیروهای آلمانی رو می‌بینن و همه چیز عجیب غریب میشه…

من این کتاب رو در دو روز خوندم؛ اما احساس می‌کنم سال‌هاست شخصیت‌های این داستان رو می‌شناسم.
شش شخصیت اصلی این کتاب بازمانده‌های یک جوخه از واحد اطلاعات و شناسایی هستن. مادر ویلکینزِ نابغه و مرتب و لاغر، گوردونِ پزشک، پدر ماندی که نقش کشیش گروه رو ایفا می‌کنه؛ میلر مکانیک گروه و استن شوتسر که دوست داره یه روز یه مدیر تبلیغات میلیاردر بشه.
و ویلیام نات، گروهبان این جوخه که هوش و هنرش از بین حرفا و فکراش مشخصه. ویل نات راوی شخص اول این کتابه.

•چرا این کتاب رو دوست داشتم؟
از تک تک کلمات نویسنده، احساس استیصال، خستگی و زجر شخصیت‌هارو درک کردم و لمس این احساسات برام آزاردهنده و در عین حال لذت بخش بود. من به مدت دو روز، همراه یک سرباز جوان آمریکایی خسته از جنگ بودم و این بیشتر از قبل من رو از جنگ بیزار کرد. با ترس شخصیت‌ها ترسیدم و با غمشون احساس غم کردم. شاید در کل این دلیلی باشه که ادبیات رو دوست دارم؛ زندگی کردن هزاران زندگی به جز زندگی خودم.

باهوش‌ترین و ارزشمندترین نیروها بدون هیچ هدف خاصی به دل دشمن فرستاده میشن و هدر میرن. طنز سیاه و تلخ این کتاب سزاوار ستایشه. یه جایی در توصیف سرگرد لاو میگه: «نه اسمش برازنده‌ی اوست و نه سمتش! لاو قبل از آمدن به ارتش متصدی کفن و دفن بود. علاقه‌ی اصلی‌ لاو تولید کار برای هم‌صنفی‌هایش، یعنی مسئولان کفن و دفن است. هر انسان زنده و متحرکی برای لاو یک توهین محسوب می‌شود!»

این کتاب قشنگترین توصیف جنگ‌هاست. یک تراژدی طنزآلود مضحک و بی هدف.

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

„Поклащам глава. Страх ме е, че ако река да проговоря, ще измуча. Не съм чак толкова изплашен – по-скоро объркан, отвратен, обезкуражен.“
„Не че извършихме нещо особено, просто останахме живи.“
„Уилкинс просто не може да не превръща всяко кътче в гнездо.“
„Но най-смущаващото беше, че в нашето отделение всички с изключение на Уилкинс бяхме девствени – единадесет нежелаещи, неготови да умрат девствени мъже.“
„По това време приетата възрастова граница, за да можеш да убиваш или да бъдеш убит във войната, беше осемнайсет години.“
„…но младежите трудно споделят истинските си чувства. И това може би поначало позволява донякъде да има война.“
„Не знам защо се мислим за толкоз умни. Само понеже сме добри в тестовете и можем да решаваме ребуси, да играем бридж, шах и разни други игри; само понеже четем прекалено много, се смятаме за нещо особено.“
„Тихо е и мога да се закълна, че дочувам свирене на цигулка. Звучи като музика на небесните тела.“
„Сега, като уличен художник в Париж…“

[Vasko Genev · Rating 5 out of 5]

При Уилям Уортън, сякаш всичко се решава на Коледа:

Коледа в "Отбой в полунощ",
Коледа в "Илюзии",
Коледа във "Франки Фърбо"...

Отдавна се канех да прочета отново "Отбой в полунощ". Страхотна.

Безумието на войната.

Американски и немски патрул се оказват един до друг в тежка зимна обстановка, по време на Коледа и в разгара на Втората световна войната. И двете страни са изтощени от безсмислието на това масово убийство. Никоя от тях не иска вече тази война, но как да се разберат, когато са научени само на това да се убиват един друг. Двата патрула са като огледален образ. Коледата им дава възможност да говорят на един език, но какво ще се случи след като всички са на ръба на лудостта.

ПП. Дразнещо беше, че преводача нав��якъде употряваше думата "дозор" вместо "патрул".

[Kristiana Cankowa · Rating 4 out of 5]

Още от миналата година ми се искаше да прочета книга свързана било то със ПСВ или ВСВ, истината е че ми се отдаде шанса и то на няколко пъти, но щом не съм прочела нито една от 3-те книги които имам, значи не съм била готова. Гледала съм много и най-различни документални филми за воините, но исках и да прочета и ето че със последното намаление на Сиела си взех "Отбой в полунощ".
Държа да отбележа че твърдо съм против тези воини или които и да било всъщност, по-скоро се вълнувам от живота на другите хора, тези които не са участвали директно във войната, но са нямали избор и са живели по-друг начин със нея или пък самите войници и тяхното ежедневие и мислене, защото от всичките филми които съм гледала съм разбрала че за един войник има живот преди и след войната, никога не са се връщали същите, ако въобще са успеели да я преживеят.

Тук историята ни запознава със Американският разузнавателен взвод 8010, съставен от 24 войници събрани след като са изкарали най-голям резултат на теста за интелигентност.
Но по от-близо са представени 7-8 човека, с които ще се запознаем.
Уил Нот е момчето което ни разказва историята, той е и командир на този взвод. Във входа на историята разбираме че от всички 24 човека във отделението, само двама са на 26г. а всички останали са под 20 годишна възраст.
Не знам дали да го приемам за странно, но по-това време, по-време на война е било нормално да преобладават момчетата на 20г., а момчетата над 25г. са ги смятали вече за стари.
Та, една малка групичка от този взвод е изпратен във Арденските гори, във замък който да използват за да следят за немска атака срещу лагера им, който се намира по-навътре във гората.
Когато тези 7-8 войника стигат до замъка, там няма никой, успяват да се настанят и да се приготвят за целта им - а именно разузнаването.
От този момент започват да се случват повече неща и всъщност виждаме как преминава ежедневието на един войник по време на война, макар и да се очаква краят й.

Няма да продължавам повече да разказвам за сюжета, а ще оставя това на вас.

От тази история, лично аз не само разбрах как минава един ден на войник, и колкото труден може да бъде дори и когато само трябва да стой на пост и да следи за врага, но също така разбрах че те нямат нищо друго, освен един друг. Войната е била толкова жестока, че им е отнеса всичко, но не и приятелството което се поражда от времето което прекарват заедно, но ги учи на доверие, лоялност и това да се радват на малките истински неща, стойностните неща в живота и всеки който успее да оцелее и да се върне у дома е истински богат.
Хареса ми как автора е успял да вмъкне и хумора във историята, най-вече как главният ни герой Уил Нот, е способен да осмее себе си, и чак тогава другарите си. Хареса ми и това как със всеобща помощ накрая макар и не всички успяха да се завърнат у дома.

Дадох 4 ✪ във Goodreads, защото макар че историята никак да не е лоша, то ми трябваше още нещо, още малко за да и дам 5.
И накрая искам да ви обърна внимание, на самото издание. Корицата определено е много красива, и ми харесва много повече от оригиналната. И тази корица има връзка със самата история,имаме твърди корици и бяха хартия.



"Нашето отделение е адски силно по разсъждаването, не толкова по разузнаването. Ние
сме просто една една дружина чоплещи в нищото йезуитски софисти - талмудисти,
които непрекъснато усъвършенстват една безкрайна игра на стъклени перли."


"Обикалям стаята и разглеждам книгите. Всичките са на френски или немски, английски
няма. Не съм съвсем сигурен в коя държава сме; Белгия, Люксембург, Франция или
дори Германия; намираме се на място, където те, общо взето, се допират. Не знам
колко е часът, какъв ден сме и в коя страна. Не съм сигурен дори в собственото си име.
Още малко, и ще ме направят генерал."


--- --- --- --- ---


Благодаря Ви, за отделеното време!!!

[Darth · Rating 4 out of 5]

4.5
To było piękne, wzruszające i poruszające doświadczenie.

[Tim · Rating 4 out of 5]

Spend the Christmas season in the Ardennes Forest in a plundered, isolated chateau with the enemy paying strange (friendly?) visits while you try to escape the war. But for six bright young U.S. soldiers stationed in a lonely outpost to keep an eye on the Germans, World War II, seriously winding down in late 1944, must ultimately keep intruding.

1982's "A Midnight Clear" kept William Wharton, himself a World War II veteran, on a nice run after the excellent debut "Birdy" and "Dad." Like "Birdy," "A Midnight Clear" was made into a fine movie (Ethan Hawke, Gary Sinise, Peter Berg, etc.). The novel is simply but powerfully told by Will Knott, the leader by rank in a squad of six that runs itself. In the group is a man losing his grip after learning of the death of his child, a man who abandoned aspirations for the priesthood after deeming himself unworthy, an avenging Jew.

Some German soldiers pay nighttime visits to the reluctant American soldiers, leaving as a calling card a scarecrow; telling the Americans, in German, to "sleep well;" engaging in a snowball fight. Is this all some sort of trap, or are the Germans really as uninterested in fighting this war as the Americans?

Wharton probably doesn't probe the characters of these U.S. soldiers as deeply as he could have, and it seems as if Knott, as part of a group of soldiers with extremely high IQs, could have narrated in a more realistically eloquent manner. But these are quibbles. This is a novel whose quiet, simple power will stay with you.

Knott's flashback narration of a confoundingly tender encounter several of the men had stateside with a woman who had just lost her husband to the war could nicely sum up the book itself, which gives us a wartime snapshot of people "passing through the mythical barrier between boys and men, men and death."

[EAK · Rating 5 out of 5]

Another war story that I absolutely love. I read this in 8th grade for a book report, basically because it was on our bookshelves, and I was too lazy to go to the library to get something else. It was the first time I had read anything about WW II were the Germans weren't depicted as purely evil. Through the eyes of the teen-aged American soldier, Will, we see that much of the German military was made up of scared young boys and old men, far removed from the Nazi party.
A movie based on the book came out around 1994 or so, and it is a beautiful adaptation, perfectly cast (Ethan Hawke as Will, Gary Sinise as Mother, etc.). Roger Ebert republished a review of it years later, saying it was an overlooked, fairy-tale like, gem. I agree.

[Maciej Skulimowski · Rating 2 out of 5]

Ciekawy pomysł na fabułę, ale napisane tak mozolnie, że masakra. Pierwszy rozdział był bardzo dobry i zapowiadało się na mocną historię, ale przez większość książki akcja była tak powolna i nudna, że odechciewało mi się czytać. Strasznie wszystko przeciągnięte i opisywane ze szczegółami co działo się podczas pobytu głównych bohaterów w pałacyku, którego mieli pilnować. Do tego stopnia, że chwilami czułem się jakbym był tam z nimi i przeżywał to w czasie rzeczywistym. Było parę ciekawszych momentów, ale to za mało. Zabrakło mi jakiegoś takiego napięcia i klimatu na jaki się nastawiłem. Zakończenie bardzo niesatysfakcjonujące. Takie jakby go w ogóle nie było. Jak na książkę liczącą sobie trochę ponad dwieście stron to się czuję jakbym przeczytał ich z czterysta.

[Stewart Sternberg · Rating 3 out of 5]

I know this is well-written by a man who lived through some of these horrors. I know it is beloved by many. I know the writing is clean and from the heart. I just didn't like the novel and I feel bad about that.

For me, I found it predictable and the characters too generic, or at least most of them. There were a couple moments where I was moved, but overall, it wasn't for me. Again, a well done book, but not for me.

[Lyubina Litsova · Rating 3 out of 5]

„Имам дарбата да разказвам истински истории, на които никой не вярва." – Уилям Уортън

„Страх
Дъхът ми секва, застивам;
сноп птичи пера пламват,
мирис на смърт в едно цвете.
Без поглед, без дума, зинал;
уплашен да зърна или да се извърна;
миг празнота — в перленосиво.
Загледан в себе си, гледам как се гледам.”

Покъртителната книга „Отбой в полунощ” на тайнствения писател Уилям Уортън засяга вечните теми за смисъла на живота и за силата на доброто, заложено в човека на фона на безмислието на войната.
Краят на 1944 година е. Група американски войници, почти деца, освен двайсет и шестогодшните „старци” на отделението отец Мънди и Майката, са изпратени в Арденските планини, за да наблюдават и докладват действията на врага. Настаняват се в изоставен замък, който за известно време се превръща в техен дом , защита и затвор и място за игра. Историята се разказва от офицера на групата, който обича да рисува - сержант Уил Нот. Докато разузнават наоколо, попадат на група немски войници, живеещи в една колиба наблизо. Не се случва нищо, освен че немците им се радват като на стари приятели и им мятат за поздрав, а американците едва не припадат от страх, неспособни да се доверят на дружелюбното отношение на врага.
В навечерието на Коледа немците донасят украсена елха с ябълки, картофи и картонени звездички пред поста на американците, палят клечки кибрит и пеят коледни песни. Под нея са сложили подаръци – хляб, вино, наденички. Американците не вярват на очите си, но не чакат много и с пълен глас запавят и те, разменят си дарове, а войната все едно не съществува. Оръжията им се превръщат в украшения за елхата. Момент, в който всички са хора и няма нищо, което да ги разделя.
Германците искат да се предадат доброволно, защото са гладни, изтощени и нямат желание да убиват. Американските войници са съгласни и споделят напълно техните чувства.
Но страхът и ужасът превръщат желанието за спасение в касапница.
Изключително силна и разтърсваща книга, която те оставя безмълвен и в същото време те изпълва с жажда за живот.
Книгата е филмирана през 1992 г.

„— Кой знае защо, ние не обръщаме достатъчно внимание на важните неща; ей тъй, като Мънди.
— А кое е важното?
— Да живееш истински, мисля. Ако преживея всичко, вече ще правя само онова, което искам. Ще разглеждам картини, ще слушам музика, ще я слушам истински, а не просто да я чувам. Обичам да рисувам, винаги съм обичал; може дори да стана художник. Сигурно си струва да се живее заради това.”

[Илия Михайлов · Rating 5 out of 5]

Мислех си, че ако трябва да определя само с една дума каква книга е „Отбой в полунощ“ на У. Уортън, бих я нарекъл „откровена“.
За мен това е един от най-истинските романи, посветени на Втората световна война (1939 – 1944). В него няма и следа от легендите, любими на американската пропаганда: добрият усмихнат янки с пакет Lucky Strike, закачен на каската му, който е изоставил фермата си в Кентъки и е дошъл в Европа, за да я спаси от нацисткия ботуш. Тук няма да откриете и някаква разтърсваща любовна история между красив американски офицер и медицинска сестра от континента. Вместо това авторът ни пренася в заснежените гори на Ардените (югозападна Белгия) в навечерието на Коледа, 1944 г. Войната е към края си, но все още никой не го знае. Не го знаят и момчетата от американско разузнавателно отделение, изпратено на предни позиции, начело с главния герой и разказвач сержант Уонт и компания. Именно те попадат в странна ситуация, която в края на краищата завършва съвсем логично.
Една човешка история за изпитанията пред духa и предела на издръжливост в безумните условия на война, за приятелството и честта, за волята за живот и за стремежа да останеш жив все пак и въпреки всичко.

[Gabriela Petrakova · Rating 5 out of 5]

Вчера започнах един от подаръците ми за рождения ден "Отбой в полунощ" на Уилям Уортън и днес вече я свърших.

Не бях чела мислите на войника в разгара на сражение. Напрежението, несигурността, страха, вярата. Може би вътрешно винаги ме е било страх от точно тези мисли.

Какво ще правим след войната? Ще има ли край въобще? За кого се сражаваме? Различни ли сме от противника? Кой съм аз? Ще ме нападнат ли или трябва да се доверя на първичното и аз да нападна?

Авторът в голяма степен издава по време на разказа си съдбата на главните почти невръстни герои. Подготвя читателя кой ще оцелее и кой не. А животът е пред тях, та те са едва в началото на двайсетте си години!

По време на война самосъхраниението убива човешкото в нас, загива и културата. За да не се превърнем във врага трябва да се стремим да запазим именно това, без значение дали ще се въздържим от псуване или от оскверняване на културата на врага.

[Donna · Rating 5 out of 5]

A story of a small group of WWII soldiers in the Ardennes in December of 1944. They have an encounter with some German soldiers who seem as tired of the war as they are. The situation remains, as their war experiences have been throughout, FUBAR.

This is a small story; you won't gain any new knowledge of the bigger war picture, but it is a very moving story of a group of young men trying to get through a horrific time to make it out to the other side of their lives. Highly recommended.

[Will · Rating 3 out of 5]

Full disclosure: I read this book while being slightly under the weather. I caught something during a trip to Indonesia and, while it wasn't anything serious, it did affect the way I read this book. If I had read this book with a clearer mind, perhaps I'd have rated it higher. Nonetheless, you don't choose when you get to fall sick so, sorry Wharton.

Anyway, I will tell you what I like about A Midnight Clear. Having been through the military, Wharton does a great job at recreating what it is like out in the field. The banter between the soldiers are perfect, and the things we do to entertain ourselves in between actions is true to life as well. There is a line somewhere in the book about how the war is mostly just soldiers sitting around and waiting for things to happen. I've never been to war before, but military training is more or less the same. You sit around and wait for something to happen. There was a real sense of familiarity while I was reading the book.

However, as true as it is that the military is most a bunch of waiting around, it doesn't translate quite well to the book. There are entire sections of this book where literally nothing happens, and you are stuck in the wintry landscape with our characters, just waiting for something — anything — to happen. As realistic as that might be, it doesn't make for a particularly good read. It also doesn't help that all six characters have nicknames, and the writer uses nicknames and real names interchangeably. It's bad enough that I was reading this while being a little high on medicine, it's worse that I had to figure out who's who on the page. I admit that it got a bit confusing for me.

But I think the core of the book is good. It is about how wars are mostly fought by people at the top, with us lowly soldiers as dispensable pawns. Most of us don't actually want to fight. Most of us just want to not die, and it doesn't matter which side of the battle lines you are on. I think there is a tragedy in this book that is expertly masked by the tragic-comedy approach by the writer, and that's a brilliant way to drive the message home. I just wished that I wasn't ill while reading this book, and that the middle sections of the book didn't feel so bogged down by endless descriptions of sentry shifts and bridge games.

[Christine · Rating 4 out of 5]

I’ve passed up on seeing the movie version of this book several times because I really don’t like Ethan Hawke. Way back when TLC and A&E were actually watchable there was a show call The Great Books. One episode was about Great Expectations. Hawke was interviewed because a movie version with him was coming out. Whatever he said convinced me that he really didn’t understand what he read. Combine that with I don’t think he can act, and well, there you go.

But I just might watch it now.

Wharton’s novel is All Quiet on the Western Front set in World War II with a dash of Catch-22. It is told from the viewpoint of a young sergeant who finds himself (and his men) in a rather confusing situation with some Germans. It’s true that some of the supporting characters could be more developed. The story, however, does grip the read, and the voice is compelling. You know how it’s going to end, you have to, but the book still moves you. It always will.
There’s something to be said for that.

It isn’t all depressing; there are some wonderful funny passages and scenes. It’s not about heroism, but about people struggling to be people. It is really good. Wonderful.

[Jane Lebak · Rating 4 out of 5]

Picked this up as a recommendation in a reading challenge.

The writing is top-notch and the setup is phenomenal. I grew to like the charactes and didn't want anything bad to happen to them, but I kind of sensed the ending was going to be ... wrenching? That's not a spoiler. This is a WWII novel. You didn't expect it to end with everyone linking hands and singing Happy Birthday to You. So it took me about a week to finally sit down and read the last seventy pages.

The ending is actually the only reason I didn't give it five stars, because while wrenching, it also fell apart and didn't flow from the beginning. After the dark part where everything went haywire, it should have ended--except there was this long, twisting denoument that I found confusing. But overall, it was a good book and I'm glad to have read it.

[Jennifer · Rating 4 out of 5]

William Wharton brings the reader into the trenches with a small group of teenage and twenty year old soldiers in world war II at Christmas time. They run into a small group of German soldiers who want to communicate and ultimately want to surrender to the US after a few nights of hesitant snowball fights and Christmas carols. Wharton shows you the horror of war and the humanity of the boys (on both sides) fighting it.

Especially timely with my nephew in Afghanistan right now...

[Dimana Zhelyazkova · Rating 5 out of 5]

Дори 5те звезди ми се струват малко. Да разкажеш история за войната по такъв начин е истинско майсторство. Докато четях се засмивах, друг път ми се насълзяваха очите, на моменти се ядосвах с цялото си същество... толкова близка се чувствах с героите. Препоръчвам я на всеки, който иска да погледне войната през очите на обикновения, уплашен войник. И ви предупреждавам, че за момент може да се озовете на фронта, лице в лице с плашило, докато снегът се сипе върху вас.

[Elena]

Ages ago I very much liked the film based on this book.

Unfortunately, I can't get through the writing style of A Midnight Clear :(

A few weeks ago I read Last Lovers and liked it, so I think it's not the case of this author but merely of this book.

Will try one more: Birdy - again because I loved the film in the 1980s - but not now. I think I need some break from William Wharton...

[Marveen · Rating 5 out of 5]

Mocne. Pierwsza powieść wojenna, którą czytałam. Każde słowo, każde zdanie, każdy akapit, rozdział, cała historia. Historia i racje każdej że stron, a właściwie jej reprezentantów, którzy nigdy nie chcieli ich reprezentować, więc próbują na swój sposób buntować się przeciw zasadom wojny. Wszystko jest tu przypadkiem: bohaterowie, zdarzenia, cała wojna. Niepokój podszyty humorem, ale zamiast śmiechu pojawia się uczucie obłędu.

[Yonka Yozova · Rating 5 out of 5]

След толкова изчетени книги за войната прибавям още един шедьовър. В началото очаквах поредната блудкава писаница, но Уортън ме изненада. След "Пилето" не вярвах, че отново ще е така успешен, дори по-добър.

[parto · Rating 4 out of 5]

داستان تراژدیک تر از چیزی که انتظار داشتم به پایان رسید، انگار که در طول داستان من هم به این باور رسیده بودم که جنگ تموم شده اما واقعا چطور میشه اطمینان داشت که همه چیز تموم شده و حالا راحت میشه به زندگی عادی ادامه داد؟.

[Tsvetomira · Rating 5 out of 5]

Щях да дам 6/5 ако можех

[Yordan Simov · Rating 5 out of 5]

Почва трудно, но после става много интересна. Много харесвам такива книги за войната.

[Ada · Rating 4 out of 5]

4.5
William Wharton po raz kolejny mnie zachwycił

[Сибин Майналовски · Rating 5 out of 5]

Уникален стил. Цар Плъх среща Параграф 22, с екзотиката на Швейк и философския, на места сюрреалистичен език на Кукувичето гнездо (когато като студент прочетох Пилето, дълго време бях 1000% сигурен, че Уортън е псевдоним на Киси). Много, много добра книга. И се чете буквално на един дъх — може би защото просто няма нищо излишно.

[Rose the Book Mouse · Rating 4 out of 5]

4.5 Stars. Candid, tragic, brilliant. An excellent portrait of the madness of war.