What do you think?
Rate this book
The Secret History of the World #1
Demonsong
The first meeting between Glaeken and Rasalom, back in the dim recesses of the First Age. Written in the 1970s, and in a style geared more toward fantasy than the hardboiled prose of the Repairman Jack novels, "Demonsong" kicks off Wilson's massive Secret History of the World.
ebook
First published February 1, 2014
49 people are currently reading
2262 people want to read
About the author
F. Paul Wilson
422 books2,001 followersFrancis Paul Wilson is an author, born in Jersey City, New Jersey. He writes novels and short stories primarily in the science fiction and horror genres. His debut novel was Healer (1976). Wilson is also a part-time practicing family physician. He made his first sales in 1970 to Analog and continued to write science fiction throughout the seventies. In 1981 he ventured into the horror genre with the international bestseller, The Keep, and helped define the field throughout the rest of the decade. In the 1990s he became a true genre hopper, moving from science fiction to horror to medical thrillers and branching into interactive scripting for Disney Interactive and other multimedia companies. He, along with Matthew J. Costello, created and scripted FTL Newsfeed which ran daily on the Sci-Fi Channel from 1992-1996.
http://us.macmillan.com/author/fpaulw...
http://us.macmillan.com/author/fpaulw...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 54 reviews
June 16, 2024
Мразя хоръра. В живота и в историята има толкова много ужаси, съвсем реални ужаси, че не разбирам комерсиалната им употреба. За моя радост Ф. Пол Уилсън, подобно на Кинг, не е чист представител на ужасите и има добри попадения в други жанрове, или най-малкото смесва вещо жанровете, добавяйки щипка непредсказуема реалистичност, която държи нащрек. В разказите в този сборник има куп неприятни неща, но няма клишета.
”Демонична песен” - 3,5⭐️
Тук в древна фентъзи обстановка се срещат двамата герои на любимия ми иначе роман на Уилсън - “The Keep”. Приключенията и злата магия осигуряват приятен прочит.
”Майстор Джак: домашни поправки” - 2,5⭐️
Тук се срещаме с друг популярен герой от поредиците на Уилсън и с темата за домашното насилие.
”Моля те, не ме наранявай” - 4⭐️
Тук се запознах с най-зловещата и плашеща жертва на насилие. Тръпки да те побият, диалогът е страхотен.
”Ноемврийска игра” - 1⭐️
Гнус. Винаги съм ненавиждала Бредбъри, а разказът е комплимент към него. Изобщо няма смисъл в нито един ред.
”Когато беше прекрасен” - 4,5⭐️
Необичайното ежедневие на един водопроводчик съставлява един от най-интересните разкази в книгата.
”Сънища” - 3,5⭐️
Доста добра вариация на “Франкенщайн”.
”Зарод” - 4,5⭐️
Добре, старче, разбрах, че си противник на абортите и не съм съгласна с теб. Но пък разказът е отлична сатира в стил “Криворазбраната цивилизация” по американски консуматорски модел.
”Среднощна меса” - 2,5⭐️
А на всичкото отгоре си и върл католик, старче. Църквата ще спаси света - буквално. От вампирите. Чудна идея, но или трябваше да е по-кратко, или да е цял роман. А и краят в стил “Да превърнем Пепси колата в миро” и “Църковен супермен се спуска от небето да оправи кашата” не ми допадна. Щеше ми се отчето да вампиряса - такива интересни перспективи му се очертаваха!
И още един последен разказ за майстор Джак - 3⭐️.
Приятен сборник.
”Демонична песен” - 3,5⭐️
Тук в древна фентъзи обстановка се срещат двамата герои на любимия ми иначе роман на Уилсън - “The Keep”. Приключенията и злата магия осигуряват приятен прочит.
”Майстор Джак: домашни поправки” - 2,5⭐️
Тук се срещаме с друг популярен герой от поредиците на Уилсън и с темата за домашното насилие.
”Моля те, не ме наранявай” - 4⭐️
Тук се запознах с най-зловещата и плашеща жертва на насилие. Тръпки да те побият, диалогът е страхотен.
”Ноемврийска игра” - 1⭐️
Гнус. Винаги съм ненавиждала Бредбъри, а разказът е комплимент към него. Изобщо няма смисъл в нито един ред.
”Когато беше прекрасен” - 4,5⭐️
Необичайното ежедневие на един водопроводчик съставлява един от най-интересните разкази в книгата.
”Сънища” - 3,5⭐️
Доста добра вариация на “Франкенщайн”.
”Зарод” - 4,5⭐️
Добре, старче, разбрах, че си противник на абортите и не съм съгласна с теб. Но пък разказът е отлична сатира в стил “Криворазбраната цивилизация” по американски консуматорски модел.
”Среднощна меса” - 2,5⭐️
А на всичкото отгоре си и върл католик, старче. Църквата ще спаси света - буквално. От вампирите. Чудна идея, но или трябваше да е по-кратко, или да е цял роман. А и краят в стил “Да превърнем Пепси колата в миро” и “Църковен супермен се спуска от небето да оправи кашата” не ми допадна. Щеше ми се отчето да вампиряса - такива интересни перспективи му се очертаваха!
И още един последен разказ за майстор Джак - 3⭐️.
Приятен сборник.
February 4, 2017
Сякаш няма много издадени неща на Ф. Пол Уилсън на български. Имам спомен да съм чел преди много, много време "Проклятието" - един доста добър по-скоро трилър, и "Боровата Пустош" - сборник разкази, за която не помня абсолютно нищо (може би трябва да я препрочета).
"Демонични песни" със сигурност ще го запомня! Един от най-добрите сборници разкази, които съм чел изобщо! Не помня да съм чел сборник от ЕДИН автор с толкова РАЗЛИЧНИ стилове - крими, фентъзи, хорър... При това всичките много качествени. Разбира се, не може да очаквате криминалните (или трилър?) разкази за Майстор Джак да променят живота ви, но това е по-скоро ограничение на жанра (и/или обема?), отколкото липса на нещо в произведенията.
Самото издание е много качествено - преди всеки разказ има няколко думи от автора за произведението. Преводът е почти перфекетен, графичното оформление - също. Надявам се да достигне до повече хора, защото книгата го заслужава!
"Демонични песни" със сигурност ще го запомня! Един от най-добрите сборници разкази, които съм чел изобщо! Не помня да съм чел сборник от ЕДИН автор с толкова РАЗЛИЧНИ стилове - крими, фентъзи, хорър... При това всичките много качествени. Разбира се, не може да очаквате криминалните (или трилър?) разкази за Майстор Джак да променят живота ви, но това е по-скоро ограничение на жанра (и/или обема?), отколкото липса на нещо в произведенията.
Самото издание е много качествено - преди всеки разказ има няколко думи от автора за произведението. Преводът е почти перфекетен, графичното оформление - също. Надявам се да достигне до повече хора, защото книгата го заслужава!
July 15, 2016
Интересно, че на творчеството на Ф. П. Уилсън съм попадал на няколко пъти през годините. Произведенията „Проклятието” (четох го някъде 98) и „Крепостта” (около 2003)ми бяха направили дълбоко впечатление, но в последствие името на автора ми беше избледняло. Вече няма такава опасност. Демонични песни е невероятен сборник, който можем да четем на български, благодарение на безвъзмездните труд и отдаденост на преводача Коста Сивов и издателство GAIANA. Разказите са различни, като жанр, като послания и дори като стил и ако на корицата пишеше антология не бих се усъмнил, че са писани от различни автори.
Демонична песен – Много добро фентъзи, запознаващо ни с един от основните герои на Уилсън – Глекен, част от чиито приключения са превеждани на български (не съм ги чел, пропуск, който ще поправя). Приятно изненадан бях, че освен мечове и магии, има и музика – фактор, който винаги докарва равновесие в фентъзи произведенията. Има и изненадващ обрат, който прави класическата магична история оригинална и запомняща се.
Майстор Джак: Домашни поправки – Напрегнат трилър на тема отмъщение, с положителен лош герой, можещ да ми стане любимец. Да си призная в „Проклятието”, Джак е изместен от центъра на историята, за сметка на сюжета, тук не е така. Джак извършва поправки, много специфични поправки, които никой друг не иска да направи, търсен е и високо платен. Прочетете задължително.
Моля те, не ме наранявай – Експериментална форма – разказ написан изцяло като диалог. Едно момиче с тъжна съдба и поредния мъж, който иска да и бръкне в гащите. Само дето няма да му харесат откровенията по време на любовната игра.
Ноемврийска игра – Без да съм чел „Октомврийска игра”, мога да заявя, че това е най-добрия разказ в сборника. Един измъчван от съвестта си затворник се опитва да избяга от демоните на миналото.
Когато беше прекрасен – Груба сатира относно звездоманията с лек фантастичен уклон. Дали само дрехите правят хората?
Сънища – Етюд на тема Франкенщайн, повлиян основно от филма, обаче Уилсън отново има собствени виждания по въпроса. Преплитания на невероятни сънища и още по-невероятна реалност, до степен читателят да се чуди кое кое е.
Зарод – Най-въздействащия разказ от всичките. До колко далече сте готови да стигнета, заради деспотичната диктатура на модата? Аз се замислих сериозно.
Среднощна меса – Много ми хареса. Една класическа вампирска история, павираща поджанра с идеи, развити в „Крепостта”. Отново страшно симпатични герои и кръвожадни злодеи. Един млад пастор решава да си върне църквата в свят превзет от тварите на мрака.
Майстор Джак: Интерлюдия при Дуейн – Тук виждаме Джак в един неработен ден. Случайно попада на обир в супермаркет и успява да го предодврати с помощта на подръчни средства, влизайки в ролята на един крайно садистичен Макгайвър.
С тази книга Франсис Пол Уилсън отново се завърна на литературния ми радар, от където няма да изчезне повече. Препоръчвам я искрено и внимавайте. Бройки от бутиковия тираж почти няма.
Демонична песен – Много добро фентъзи, запознаващо ни с един от основните герои на Уилсън – Глекен, част от чиито приключения са превеждани на български (не съм ги чел, пропуск, който ще поправя). Приятно изненадан бях, че освен мечове и магии, има и музика – фактор, който винаги докарва равновесие в фентъзи произведенията. Има и изненадващ обрат, който прави класическата магична история оригинална и запомняща се.
Майстор Джак: Домашни поправки – Напрегнат трилър на тема отмъщение, с положителен лош герой, можещ да ми стане любимец. Да си призная в „Проклятието”, Джак е изместен от центъра на историята, за сметка на сюжета, тук не е така. Джак извършва поправки, много специфични поправки, които никой друг не иска да направи, търсен е и високо платен. Прочетете задължително.
Моля те, не ме наранявай – Експериментална форма – разказ написан изцяло като диалог. Едно момиче с тъжна съдба и поредния мъж, който иска да и бръкне в гащите. Само дето няма да му харесат откровенията по време на любовната игра.
Ноемврийска игра – Без да съм чел „Октомврийска игра”, мога да заявя, че това е най-добрия разказ в сборника. Един измъчван от съвестта си затворник се опитва да избяга от демоните на миналото.
Когато беше прекрасен – Груба сатира относно звездоманията с лек фантастичен уклон. Дали само дрехите правят хората?
Сънища – Етюд на тема Франкенщайн, повлиян основно от филма, обаче Уилсън отново има собствени виждания по въпроса. Преплитания на невероятни сънища и още по-невероятна реалност, до степен читателят да се чуди кое кое е.
Зарод – Най-въздействащия разказ от всичките. До колко далече сте готови да стигнета, заради деспотичната диктатура на модата? Аз се замислих сериозно.
Среднощна меса – Много ми хареса. Една класическа вампирска история, павираща поджанра с идеи, развити в „Крепостта”. Отново страшно симпатични герои и кръвожадни злодеи. Един млад пастор решава да си върне църквата в свят превзет от тварите на мрака.
Майстор Джак: Интерлюдия при Дуейн – Тук виждаме Джак в един неработен ден. Случайно попада на обир в супермаркет и успява да го предодврати с помощта на подръчни средства, влизайки в ролята на един крайно садистичен Макгайвър.
С тази книга Франсис Пол Уилсън отново се завърна на литературния ми радар, от където няма да изчезне повече. Препоръчвам я искрено и внимавайте. Бройки от бутиковия тираж почти няма.
July 26, 2014
Първата ми среща с един от класиците на задокеанския клон на хорър майсторите не мина особено добре – Борова пустош извърши кратък, но зрелищен полет от крайградска височина, с което приключи земния си път. Или поне така си го представих , че книжлето заслужава да прекърши коравото си гръбче – всъщност я подарих на непознато другарче благодарение на модерната по едно време инициатива за шкафове пълни с книги за свободен достъп. И като разбрах, че отново ще издават Уилсън на български, и от издателство, чиито проекти досега само са ме радвали, изпаднах в леко недоумение. След което с мен се свърза един от актуалните ми любимци на българския литературен фронт в предпочитания ми жанр Коста Сивов , и ми я препоръча горещо. Заплаших същия с мъчителна смърт по избор от произволен негов разказ, ако и този път сънувам летящи, набодени с остри предмети книги.И за мое лично огромно удоволствие- този път не ми се наложи да замислям детайлни книгоубийствени планове.
Или Уилсън е почнал някак да пише по-добре, или този път подборката е правена по-разумно и фенски, а преводите са на някак по-четивно ниво, но сега взе, че ми хареса. Е, не е точно Баркър, когото мога да поставя като най-близък по тематика и дух до Уилсън, но пак текстовете са доста приятни по онзи гъделичкащо – задоволстващ начин в стил Колко много се радвам, че това не се случва на мен. В сборника има за всеки вкус по нещо – започваме ударно с любимото ми – откровено дарк фентъзи с богато стряскащи елементи, което бива последвано от ситуационен човешки хорър, изваждащ най-голямата изродия човешка на кървав показ; морален хорър , свързан с меки лъскави ултра – фешън чанти, за каквито и аз се замислих по едно време; новела с вампирски постапокалипсис и щекотлива верова тематика;разказ с извънземни същества, уморяващи се от досадните си човешки приемници, чийто социален левъл е пълна скръб; готически франкенщайн ужас за справедливост и купчини димящи вътрешности; зомби трибют към Бредбъри на ръба между кошмарите от вътрешната лудост и възможното наказание божие; драматична изповед на бивша жертва и настоящо чудовище на сексуален тормоз, от който на всеки мъж ще му омекнат орехчетата и ще се заредят спомени за всички някога наранявани от него жени , чиито очи ще съзира зад всеки ъгъл.
Та или съм станала симпатично кръвожадна, или този път селекцията разкази удари личния ми емоционален джакпот, но не мога да отбел��жа който и да е от текстовете като разочароващ. Все пак, искаше ми се повечко дарк фентъзи да има, но си оставам с надеждите някой да представи всички автори от кръга Лъвкрафт на български , а те са най-добрите в моя предпочитан поджанр на страховитата литература. Е, ще почакаме.
Или Уилсън е почнал някак да пише по-добре, или този път подборката е правена по-разумно и фенски, а преводите са на някак по-четивно ниво, но сега взе, че ми хареса. Е, не е точно Баркър, когото мога да поставя като най-близък по тематика и дух до Уилсън, но пак текстовете са доста приятни по онзи гъделичкащо – задоволстващ начин в стил Колко много се радвам, че това не се случва на мен. В сборника има за всеки вкус по нещо – започваме ударно с любимото ми – откровено дарк фентъзи с богато стряскащи елементи, което бива последвано от ситуационен човешки хорър, изваждащ най-голямата изродия човешка на кървав показ; морален хорър , свързан с меки лъскави ултра – фешън чанти, за каквито и аз се замислих по едно време; новела с вампирски постапокалипсис и щекотлива верова тематика;разказ с извънземни същества, уморяващи се от досадните си човешки приемници, чийто социален левъл е пълна скръб; готически франкенщайн ужас за справедливост и купчини димящи вътрешности; зомби трибют към Бредбъри на ръба между кошмарите от вътрешната лудост и възможното наказание божие; драматична изповед на бивша жертва и настоящо чудовище на сексуален тормоз, от който на всеки мъж ще му омекнат орехчетата и ще се заредят спомени за всички някога наранявани от него жени , чиито очи ще съзира зад всеки ъгъл.
Та или съм станала симпатично кръвожадна, или този път селекцията разкази удари личния ми емоционален джакпот, но не мога да отбел��жа който и да е от текстовете като разочароващ. Все пак, искаше ми се повечко дарк фентъзи да има, но си оставам с надеждите някой да представи всички автори от кръга Лъвкрафт на български , а те са най-добрите в моя предпочитан поджанр на страховитата литература. Е, ще почакаме.
July 6, 2015
Първият ми досег с небезизвестния писател Фредерик Пол Уилсън, автор на хорър, трилър и т.н. Останах много доволен и приятно изненадан от този негов сборник разкази, определено ще потърся да прочета и нещо друго от автора. Не е толкова известен, като Кинг, Баркър, Кунц и т.н., но определено може да застане с достойнство до тях, без да се срамува. И:
1. Демонична песен - първият разказ е хорър-фентъзи и тук автора за пръв път ни среща с двама известни свои персонажи: червенокосият боец Глекен и злия магьосник Расалом. Принц Йолон дава награда от 10 000 златни григнала за този, който изпълни за него определена мисия. Мисия, от която зависи съдбата не само на кралството, но и на целия свят. Тъкмо работа за Глекен.
2. Майстор Джак: Домашни поправки - друг култов персонаж на Уилсън. Джак е майстор, специализиран в доста специфични... поправки. Може би единственият, който ги извършва. Тайнствените му услуги се търсят, струват скъпо, а хората на които е помогнал са много благодарни. Ще ви хареса.
3. Моля те, не ме наранявай - много добро нещо, иновативно определено: разказ, съставен само от пряка реч. Мъж и жена са се усамотили да правят секс и си говорят, а докъде ли ще доведе този разговор...
4. Ноемврийска игра - сигурно най-добрият разказ в сборника. Вдъхновен от Октомврийска игра на Бредбъри, стилът на Уилсън тук не просто се доближава до Големия Рей, а направо имаш чувството че четеш разказ на самия Стърджън. Един затворник се мъчи да избяга, но как?
5. Когато беше прекрасен - главният герой е водопроводчик, който по време на работа се натъква на странна субстанция, нещо наистина гнусно. Въпросното нещо го превзема, но оттук почва интересното в разказа - след това класическо начало подобен сюжет и развой на събитията досега не бях срещал.
6. Сънища - сънища, любов и историята на Франкенщайн, разказани наново и изкривени по такъв добър начин, че за момент погледнах корицата да не би да чета Геймън.
7. Зарод - чудесна история, хрумнала на автора в спор с две фръцли, които се интересуват само от кожените си палта, без да им пука колко дребни животинки и по какъв начин са били убити за тях.
8. Среднощна меса - най-дългата творба в сборника, дори е филмирана, макар че оценката й в Imdb е 2.4/10. Става за четене, макар да не е кой знае какво: един свещеник трябва да изгони вампирите от града, по-специално от църквата, която са осквернили.
9. Майстор Джак: Интерлюдия при Дуейн: човечецът от разказ номер 2. Няколко пишман-престъпника, пристрастени към наркотиците и въоръжени с пушки и патлаци нахълтват в магазин с намерението да го оберат. Работата е там, че Майстор Джак е в магазина по време на обира, и не бива го подценявате, въпреки невзрачния му външен вид.
Издателството е Гаяна, тиражът е почти изчерпан, така че налазвайте по-бързо. А и, да си признаем честно - какво е по-хубаво от това лятото да мързелуваш на шезлонга под чадъра, вълните леко да се плискат, а ти да четеш сборник с хорър-разкази и сегиз-тогиз да се изтръскваш от пясъка?
1. Демонична песен - първият разказ е хорър-фентъзи и тук автора за пръв път ни среща с двама известни свои персонажи: червенокосият боец Глекен и злия магьосник Расалом. Принц Йолон дава награда от 10 000 златни григнала за този, който изпълни за него определена мисия. Мисия, от която зависи съдбата не само на кралството, но и на целия свят. Тъкмо работа за Глекен.
2. Майстор Джак: Домашни поправки - друг култов персонаж на Уилсън. Джак е майстор, специализиран в доста специфични... поправки. Може би единственият, който ги извършва. Тайнствените му услуги се търсят, струват скъпо, а хората на които е помогнал са много благодарни. Ще ви хареса.
3. Моля те, не ме наранявай - много добро нещо, иновативно определено: разказ, съставен само от пряка реч. Мъж и жена са се усамотили да правят секс и си говорят, а докъде ли ще доведе този разговор...
4. Ноемврийска игра - сигурно най-добрият разказ в сборника. Вдъхновен от Октомврийска игра на Бредбъри, стилът на Уилсън тук не просто се доближава до Големия Рей, а направо имаш чувството че четеш разказ на самия Стърджън. Един затворник се мъчи да избяга, но как?
5. Когато беше прекрасен - главният герой е водопроводчик, който по време на работа се натъква на странна субстанция, нещо наистина гнусно. Въпросното нещо го превзема, но оттук почва интересното в разказа - след това класическо начало подобен сюжет и развой на събитията досега не бях срещал.
6. Сънища - сънища, любов и историята на Франкенщайн, разказани наново и изкривени по такъв добър начин, че за момент погледнах корицата да не би да чета Геймън.
7. Зарод - чудесна история, хрумнала на автора в спор с две фръцли, които се интересуват само от кожените си палта, без да им пука колко дребни животинки и по какъв начин са били убити за тях.
8. Среднощна меса - най-дългата творба в сборника, дори е филмирана, макар че оценката й в Imdb е 2.4/10. Става за четене, макар да не е кой знае какво: един свещеник трябва да изгони вампирите от града, по-специално от църквата, която са осквернили.
9. Майстор Джак: Интерлюдия при Дуейн: човечецът от разказ номер 2. Няколко пишман-престъпника, пристрастени към наркотиците и въоръжени с пушки и патлаци нахълтват в магазин с намерението да го оберат. Работата е там, че Майстор Джак е в магазина по време на обира, и не бива го подценявате, въпреки невзрачния му външен вид.
Издателството е Гаяна, тиражът е почти изчерпан, така че налазвайте по-бързо. А и, да си признаем честно - какво е по-хубаво от това лятото да мързелуваш на шезлонга под чадъра, вълните леко да се плискат, а ти да четеш сборник с хорър-разкази и сегиз-тогиз да се изтръскваш от пясъка?
April 12, 2014
Чудесен сборник, представящ различни по време на писане и тематика творби на Уилсън. В никакъв случай не мога да кажа, че има слаб разказ, напротив, но все пак за мен се отличават особено "Зарод", "Сънища", "Когато беше прекрасен". И разбира се, продължението на "Октомврийска игра" на Бредбъри - "Ноемврийска игра".
Докато правехме книгата, прочетох многократно разказите. Сигурен съм обаче, че ще препрочитам отново някои от тях.
Докато правехме книгата, прочетох многократно разказите. Сигурен съм обаче, че ще препрочитам отново някои от тях.
September 3, 2014
Много съм доволен от тази книга, отдавна търсих някакво четиво, което да комбинира криминални и хорър елементи, но да не е прекалено досадно, изпадайки в някакви прекалени прехласвания. Фактът, че книгата е на моето любимо издателство „Gaiana“ ме предразполага към едно безпроблемно четене. Преводът и редакцията е абсолютно перфектна и нямам забележки в това отношение.
Но какво представлява „Демонични песни“? Това е сборник с кратки разкази на автора Ф. Пол Уилсън, който успя да ме впечатли още с първите няколко изречения. Досега не бях чел негови текстове, но с радост си добавям книгата към моята купчина от любими книги.
Разказите са много завладяващи, благодарение на четивния и експресивен език, действието е плавно и няма прекалено много герои, които да разсейват и разводняват сюжета. Елементите на социалната проблематика в някои разкази са много успешни и аз лично много харесах разказите „Сънища“ и „Зарод“. Много ясно се разкриват емоциите на човешкото същество. Можете да почувствате всички тези чувства на страх, завист, злоба и любов. Всичко е толкова истинско, образите са живи, а действията са безжалостни. Действително, една страхотна колекция от един добър творец.
Много ми хареса дълбочината в някои от разказите. Използват се названия и термини, които са подходящи за конкретната ситуация, а не съм ги срещал в подобни книги. Това говори за професионализъм по отношение на описването на сцената, което изключително много ме радва като читател. Разказите не са писани бързо, а са мислени и преосмисляни, за да добият този прекрасен вид. Силно ги препоръчвам на всеки, който би искал да прочете нещо малко по-различен от обичайното, а е фен на криминалното и хоръра. :)
Но какво представлява „Демонични песни“? Това е сборник с кратки разкази на автора Ф. Пол Уилсън, който успя да ме впечатли още с първите няколко изречения. Досега не бях чел негови текстове, но с радост си добавям книгата към моята купчина от любими книги.
Разказите са много завладяващи, благодарение на четивния и експресивен език, действието е плавно и няма прекалено много герои, които да разсейват и разводняват сюжета. Елементите на социалната проблематика в някои разкази са много успешни и аз лично много харесах разказите „Сънища“ и „Зарод“. Много ясно се разкриват емоциите на човешкото същество. Можете да почувствате всички тези чувства на страх, завист, злоба и любов. Всичко е толкова истинско, образите са живи, а действията са безжалостни. Действително, една страхотна колекция от един добър творец.
Много ми хареса дълбочината в някои от разказите. Използват се названия и термини, които са подходящи за конкретната ситуация, а не съм ги срещал в подобни книги. Това говори за професионализъм по отношение на описването на сцената, което изключително много ме радва като читател. Разказите не са писани бързо, а са мислени и преосмисляни, за да добият този прекрасен вид. Силно ги препоръчвам на всеки, който би искал да прочете нещо малко по-различен от обичайното, а е фен на криминалното и хоръра. :)
January 19, 2015
Разнолик Ф. Пол Уилсън в “Демонични песни”: http://knigolandia.info/book-review/d...
Преди този сборник Ф. Пол Уилсън ми бе практически непознат, но вече бях чел положителни отзиви за “Демонични песни” (вж. линковете по-долу). Книгата ми бе пратена с гореща препоръка от преводача Коста Сивов и съм му благодарен за възможността да се запозная с още един от големите жанрови автори. Всеки от разказите е в различно одеяние и бе удоволствие да се види тази разноликост, това убягване от влизането в канавата, търсенето на различен подход към познати теми, но и смело нахлуване в неизследвани територии.
Gaiana book&art studio
http://knigolandia.info/book-review/d...
Преди този сборник Ф. Пол Уилсън ми бе практически непознат, но вече бях чел положителни отзиви за “Демонични песни” (вж. линковете по-долу). Книгата ми бе пратена с гореща препоръка от преводача Коста Сивов и съм му благодарен за възможността да се запозная с още един от големите жанрови автори. Всеки от разказите е в различно одеяние и бе удоволствие да се види тази разноликост, това убягване от влизането в канавата, търсенето на различен подход към познати теми, но и смело нахлуване в неизследвани територии.
Gaiana book&art studio
http://knigolandia.info/book-review/d...
August 13, 2014
Веднъж в терариума на една зоологическа градина наблюдавах как хамелеонът сменя цветовете си. Зеленото се превърна в оранжево, а черното в червено, после цветовете се измениха в синьо и зелено, след това в жълто и бяло... тогава си помислих на шега, че ако си взема подобно гущерче за домашен любимец сигурно доста лесно ще го изгубя :)
Ако обаче имах хамелеон щях да го кръстя Уилсън, защото тия дни наблюдавах как един писател със същото име умее да криви стила, жанра, атмосферата и душата на творбите си до неузнаваемост. Не всички автори излизат от коловозите си, някои обаче успяват да го направят и потеглят с пълна пара извън тях. Доказателството е настоящата малка книжка, която издателство "Гаяна" представи на българските читатeли в първите месеци на годината.
Локомотивът "Ф. Пол Уилсън" тегли във всички посоки. Кой иска да се качи, за да провери? Ще ви пусна една пробна обиколка.
Начална гара: "Демонична песен" - започваме пътешествието си далеч назад в миналото през Първата епоха, когато на земята още са живели вещици, дракони, могъщи магове и свирепи герои, които са размахвали легендарни мечове, възпети от прочути бардове. Авторът ни запознава с двама от тримата си най-известни герои: Глекен и Расалом, които се изявяват още по-ярко в романите "Пазителят на меча" и "Проклятието", които ИК "Бард" издаде във времена, които днес изглеждат далечни поне колко класическата античност. Е, този кратичък разказ е предисторията на едно приятелство, което Уилсън описва в поредица от шест тома (споменатите два са единствените издадени от тях).
Атмосферата е мрачно фентъзи, пропито с мъгла и неясноти. Светът е тайнствен като в сън. Отвсякъде мирише на гениалния Робърт Хауърд и неговия чутовен Конан. Уилсън със сигурност се е вдъхновил от тях. Глекен е натоварен с мисия да погуби всесилен магьосник, който трови една цяла област от кралство. Наградата е 10 000 жълтици.
Хареса ми основната идея на автора. Каквото и да опитваш, прекалено високите цели са непостижими и безсмислени за повечето от нас.
Следваща спирка: "Майстор Джак: Домашни поправки" - споменах, че три са най-известните герои на Уилсън. Джак, майсторчето, е трети в списъка. Бих казал, че е хитър, остроумен и харизматичен поне колкото Джонатан Деветте Пръста на г-н Майналовски. Освен всичко е антигерой и няма как да не допадне на всички онези от вас, които имат слабост към гадните копелета (като онзи тип, който натиска главата на Лео ди Каприо обратно под водата в последната сцена на "Титаник"... ах, такъв май-нямаше, но винаги ми се е искало да има). Maister Джак е момче за всичко с принципи. Да, той е наемник, но скруполите му го карат да приема само случаи, в които ще е сигурен, че ще защити справедливостта.
Разказите за Джак са тип агент 007 с малко криминале, но наистина малко, Хорейшу го няма, затова не го търсете. Ах, и много трилър.
Тук нашият човек ще получи оферта да отстрани един рядко гаден насилник, който редовно издевателства над съпругата си. Много ми е трудно да напиша още без да разваля четенето на някой, затова ще кажа само, че финесът който демонстрира героят в решенията си показва и този, с който Уилсън може да размишлява. Нужни са ти съответните рам-памет и мегахерцове в главния мозъчен процесор, за да се справиш с този разказ. За мен всички "обръщалки" в сюжета бяха едно прекрасно изживяване.
Продължаваме напред към гара с кратък престой: "Моля те, не ме наранявай" - внимавайте, тук влакът на Уилсън потегля твърде скоро. Разказът е написан само в пряка реч, което го прави изключително четивен и доста бегло го оприличава на кратко сценично произведение. Между другото, както повечето творби на автора, е подходящ за филмиране.
Та, тук имаме млада дама и джентълмен, които се усамотяват след вечер на бара. Госпожицата е малко пияна, той може би повече. Тя обаче крие някои тайни, които алкохолът ще я накара да му сподели, а те съвсем не са приятна изненада.
Отново хамелеонът Уилсън се променя със замах. Тук той се опира само на речта на героите и чрез нея показва всички техни емоции и действия. Е, не се справя умело колкото Елин Пелин (това е негов специален похват), но ме навежда на мисълта, че начинаещите писатели могат да вземат този мини-разказ за пример. Драги, ако някой от вас чете, упражнявайте се да пишете такива текстове, после можете да вмъквате елементи от този похват в речта на героите си. Това ги прави по-пълнокръвни.
"Ноемврийска игра" е продължение на "Октомврийска игра" от маестро Рей Бредбъри и представлява брилянтен до изящество психологически ужас, който наистина може да ви стресне. Тук умаме затвор и заключен в него баща, който е извършил ужасяващо убийство, спомените за което не спират да го преследват. Почти до края читателят не схваща напълно дали главният герой е умопомрачен или с всичкия си. За мен това е най-добрия и въздействащ разказ в книгата. Мрачна лирика. Точно това е "Ноемврийска игра" на Уилсън. Отново, стилът е толкова различен, че все едно принадлежи на някой друг.
Авторът няма да ви остави шанс ако вече сте си намерили място в неговия влак. Той ще ви завлече накъдето пожелае, защото просто едва ли ще поискате да слезете преди да го е направил. "Когато беше прекрасен" е свръхестествена история за неудачник, който намира неочакван нов шанс в живота си и се възползва от него с пълни шепи. Идеята прилича малко на "Джекил и Хайд" от Р. Л. Стивънсън, но тук като че ли мистър Хайд изобретява д-р Джекил, а не обратното.
Основната идея се разкрива най-добре с перифраза на една известна наша поговорка: по дрехите посрещат... и по дрехите изпращат.
Съжалявам, но и тук ще се огранича с малко, защото просто не става да разкрия повече, без да разваля четенето на някой. Уилсън гради историите си с неочаквани обрати, които са вплетени в сюжета. Моето многословие би ги направило предвидими.
"Сънища" е вдъхновен от готическия роман "Франкенщайн" на ирландката Мери Шели. Луд учен, мистицизъм, странни и зловещи експеримент, мрачна дъждовна атмосфера. Това е модернизирана готика със силно въздействие над читателя.
Всяка вечер странни сънища спохождат младо момиче. Сънища, които са толкова живи, че приличат на реалност. Реалност, от която да те побият тръпки и в която можеш да правиш каквото пожелаеш, без да имаш угризения. Ще се поддадеш ли?
Във всички разкази авторът показва едно обаятелно чувство за човечност и морал, включително и някаква деликатна привързаност към християнски ценности, която не е натрапчива, нито фанатична, а чисто хуманистична. Може би тя най-силно е разгърната в "Зарод". Тук авторът осъжда поп културата и стремежът да си винаги в крак с модата, желанието ако се наложи дори да изоставиш човешката си същност, за да бъдеш желана компания. За мен разказът е в чист реализъм. Той е страхотен пример как може да се пише готика в съвременния свят и за него. Едновременно с това, общото чувство в историята е и някак саркастично. Да убиеш животно, за да се облечеш в кожата му в миналото е било въпрос на оцеляване, днес е просто нещо, което блазни сетивата, повдига самочувствието, извисява те над другите. Е, струва ли да получиш всичко това, ако единственият начин е да носиш дрехи от човешка кожа?
"Среднощна меса" е най-дългото произведение в книгата. Повестта е типичен постапокалиптичен ужас с вампири за радост на всички онези като мен, които не понасят новият сълзлив и любвеобилен образ на тези твари. Някога те бяха свирепи кръвопийци, които не можеха да изпитват чувства, които нямаха душа и обичаха правят мръсно на човешкия род. Днес са способни силно да любят, но не и да мразят. Е, върнете се назад във времето със "Среднощна меса", когато вампирският жанр още не беше опорочен и се подчинявяше на типичните за него постулати: сияещи кръстове, свещени църкви, ужасяващи нощи, изпълнени с кръв, смърт и дебнещи сенки, отчаяни хора, борещи се за живота си, безсрамни колаборационисти и безстрашен свещеник, който решава да се опълчи на вампирските орди, но и... юдейският равин, който иска да му помогне.
Богословски трилър с вампири. Какво повече може да иска човек? В тази книга обикаляш всички жанрове, които познаваш : )
"Майстор Джак: Интерлюдия при Дуейн" - тук завършваме пътуването си. Връщаме се при майсторчето. Това е единственият разказ, който не ми хареса особено, защото е подчинен изцяло на порядките на екшъна. Сюжет има, но не е кой знае какво и като че ли основната цел е да постави на изпитание изобретателността на Джак. Тук имаме магазин при обир със заложници. Нашият любимец трябва да се справи с банда главорези без верния си пистолет. Скоро обаче на всички ще им стане ясно, че майсторът винаги е въоръжен с ума си и това му е предостатъчно.
Имайте предвид, че преди всяка творба има кратка история на написването и, която понякога е доста интересна, но друг път разкрива някои елементи от сюжета, поради което препоръчвам да се чете след съответния разказ, за който се отнася.
Накрая, начинът, по който можете да си поръчате книгата е малко криминален. Ако искате да се сдобиете с нея, пуснете имейл на dracus@abv.bg или пробвайте през фейсбука на издателството. Надявам се след време да си направят сайт и нещата да станат малко по лесни :)
Ако обаче имах хамелеон щях да го кръстя Уилсън, защото тия дни наблюдавах как един писател със същото име умее да криви стила, жанра, атмосферата и душата на творбите си до неузнаваемост. Не всички автори излизат от коловозите си, някои обаче успяват да го направят и потеглят с пълна пара извън тях. Доказателството е настоящата малка книжка, която издателство "Гаяна" представи на българските читатeли в първите месеци на годината.
Локомотивът "Ф. Пол Уилсън" тегли във всички посоки. Кой иска да се качи, за да провери? Ще ви пусна една пробна обиколка.
Начална гара: "Демонична песен" - започваме пътешествието си далеч назад в миналото през Първата епоха, когато на земята още са живели вещици, дракони, могъщи магове и свирепи герои, които са размахвали легендарни мечове, възпети от прочути бардове. Авторът ни запознава с двама от тримата си най-известни герои: Глекен и Расалом, които се изявяват още по-ярко в романите "Пазителят на меча" и "Проклятието", които ИК "Бард" издаде във времена, които днес изглеждат далечни поне колко класическата античност. Е, този кратичък разказ е предисторията на едно приятелство, което Уилсън описва в поредица от шест тома (споменатите два са единствените издадени от тях).
Атмосферата е мрачно фентъзи, пропито с мъгла и неясноти. Светът е тайнствен като в сън. Отвсякъде мирише на гениалния Робърт Хауърд и неговия чутовен Конан. Уилсън със сигурност се е вдъхновил от тях. Глекен е натоварен с мисия да погуби всесилен магьосник, който трови една цяла област от кралство. Наградата е 10 000 жълтици.
Хареса ми основната идея на автора. Каквото и да опитваш, прекалено високите цели са непостижими и безсмислени за повечето от нас.
Следваща спирка: "Майстор Джак: Домашни поправки" - споменах, че три са най-известните герои на Уилсън. Джак, майсторчето, е трети в списъка. Бих казал, че е хитър, остроумен и харизматичен поне колкото Джонатан Деветте Пръста на г-н Майналовски. Освен всичко е антигерой и няма как да не допадне на всички онези от вас, които имат слабост към гадните копелета (като онзи тип, който натиска главата на Лео ди Каприо обратно под водата в последната сцена на "Титаник"... ах, такъв май-нямаше, но винаги ми се е искало да има). Maister Джак е момче за всичко с принципи. Да, той е наемник, но скруполите му го карат да приема само случаи, в които ще е сигурен, че ще защити справедливостта.
Разказите за Джак са тип агент 007 с малко криминале, но наистина малко, Хорейшу го няма, затова не го търсете. Ах, и много трилър.
Тук нашият човек ще получи оферта да отстрани един рядко гаден насилник, който редовно издевателства над съпругата си. Много ми е трудно да напиша още без да разваля четенето на някой, затова ще кажа само, че финесът който демонстрира героят в решенията си показва и този, с който Уилсън може да размишлява. Нужни са ти съответните рам-памет и мегахерцове в главния мозъчен процесор, за да се справиш с този разказ. За мен всички "обръщалки" в сюжета бяха едно прекрасно изживяване.
Продължаваме напред към гара с кратък престой: "Моля те, не ме наранявай" - внимавайте, тук влакът на Уилсън потегля твърде скоро. Разказът е написан само в пряка реч, което го прави изключително четивен и доста бегло го оприличава на кратко сценично произведение. Между другото, както повечето творби на автора, е подходящ за филмиране.
Та, тук имаме млада дама и джентълмен, които се усамотяват след вечер на бара. Госпожицата е малко пияна, той може би повече. Тя обаче крие някои тайни, които алкохолът ще я накара да му сподели, а те съвсем не са приятна изненада.
Отново хамелеонът Уилсън се променя със замах. Тук той се опира само на речта на героите и чрез нея показва всички техни емоции и действия. Е, не се справя умело колкото Елин Пелин (това е негов специален похват), но ме навежда на мисълта, че начинаещите писатели могат да вземат този мини-разказ за пример. Драги, ако някой от вас чете, упражнявайте се да пишете такива текстове, после можете да вмъквате елементи от този похват в речта на героите си. Това ги прави по-пълнокръвни.
"Ноемврийска игра" е продължение на "Октомврийска игра" от маестро Рей Бредбъри и представлява брилянтен до изящество психологически ужас, който наистина може да ви стресне. Тук умаме затвор и заключен в него баща, който е извършил ужасяващо убийство, спомените за което не спират да го преследват. Почти до края читателят не схваща напълно дали главният герой е умопомрачен или с всичкия си. За мен това е най-добрия и въздействащ разказ в книгата. Мрачна лирика. Точно това е "Ноемврийска игра" на Уилсън. Отново, стилът е толкова различен, че все едно принадлежи на някой друг.
Авторът няма да ви остави шанс ако вече сте си намерили място в неговия влак. Той ще ви завлече накъдето пожелае, защото просто едва ли ще поискате да слезете преди да го е направил. "Когато беше прекрасен" е свръхестествена история за неудачник, който намира неочакван нов шанс в живота си и се възползва от него с пълни шепи. Идеята прилича малко на "Джекил и Хайд" от Р. Л. Стивънсън, но тук като че ли мистър Хайд изобретява д-р Джекил, а не обратното.
Основната идея се разкрива най-добре с перифраза на една известна наша поговорка: по дрехите посрещат... и по дрехите изпращат.
Съжалявам, но и тук ще се огранича с малко, защото просто не става да разкрия повече, без да разваля четенето на някой. Уилсън гради историите си с неочаквани обрати, които са вплетени в сюжета. Моето многословие би ги направило предвидими.
"Сънища" е вдъхновен от готическия роман "Франкенщайн" на ирландката Мери Шели. Луд учен, мистицизъм, странни и зловещи експеримент, мрачна дъждовна атмосфера. Това е модернизирана готика със силно въздействие над читателя.
Всяка вечер странни сънища спохождат младо момиче. Сънища, които са толкова живи, че приличат на реалност. Реалност, от която да те побият тръпки и в която можеш да правиш каквото пожелаеш, без да имаш угризения. Ще се поддадеш ли?
Във всички разкази авторът показва едно обаятелно чувство за човечност и морал, включително и някаква деликатна привързаност към християнски ценности, която не е натрапчива, нито фанатична, а чисто хуманистична. Може би тя най-силно е разгърната в "Зарод". Тук авторът осъжда поп културата и стремежът да си винаги в крак с модата, желанието ако се наложи дори да изоставиш човешката си същност, за да бъдеш желана компания. За мен разказът е в чист реализъм. Той е страхотен пример как може да се пише готика в съвременния свят и за него. Едновременно с това, общото чувство в историята е и някак саркастично. Да убиеш животно, за да се облечеш в кожата му в миналото е било въпрос на оцеляване, днес е просто нещо, което блазни сетивата, повдига самочувствието, извисява те над другите. Е, струва ли да получиш всичко това, ако единственият начин е да носиш дрехи от човешка кожа?
"Среднощна меса" е най-дългото произведение в книгата. Повестта е типичен постапокалиптичен ужас с вампири за радост на всички онези като мен, които не понасят новият сълзлив и любвеобилен образ на тези твари. Някога те бяха свирепи кръвопийци, които не можеха да изпитват чувства, които нямаха душа и обичаха правят мръсно на човешкия род. Днес са способни силно да любят, но не и да мразят. Е, върнете се назад във времето със "Среднощна меса", когато вампирският жанр още не беше опорочен и се подчинявяше на типичните за него постулати: сияещи кръстове, свещени църкви, ужасяващи нощи, изпълнени с кръв, смърт и дебнещи сенки, отчаяни хора, борещи се за живота си, безсрамни колаборационисти и безстрашен свещеник, който решава да се опълчи на вампирските орди, но и... юдейският равин, който иска да му помогне.
Богословски трилър с вампири. Какво повече може да иска човек? В тази книга обикаляш всички жанрове, които познаваш : )
"Майстор Джак: Интерлюдия при Дуейн" - тук завършваме пътуването си. Връщаме се при майсторчето. Това е единственият разказ, който не ми хареса особено, защото е подчинен изцяло на порядките на екшъна. Сюжет има, но не е кой знае какво и като че ли основната цел е да постави на изпитание изобретателността на Джак. Тук имаме магазин при обир със заложници. Нашият любимец трябва да се справи с банда главорези без верния си пистолет. Скоро обаче на всички ще им стане ясно, че майсторът винаги е въоръжен с ума си и това му е предостатъчно.
Имайте предвид, че преди всяка творба има кратка история на написването и, която понякога е доста интересна, но друг път разкрива някои елементи от сюжета, поради което препоръчвам да се чете след съответния разказ, за който се отнася.
Накрая, начинът, по който можете да си поръчате книгата е малко криминален. Ако искате да се сдобиете с нея, пуснете имейл на dracus@abv.bg или пробвайте през фейсбука на издателството. Надявам се след време да си направят сайт и нещата да станат малко по лесни :)
May 24, 2023
We are introduced to Glaeken, Rasalom, and Crajaw in this story story.
December 18, 2021
With "Demonsong," F. Paul Wilson has written a pitch-perfect homage to Robert E. Howard's Conan that is also reminiscent of Clark Ashton Smith's Hyperborea stories. Glaeken, the hero of Wilson's wonderful dark fantasy/horror novel The Keep, stands in for Howard's barbarian adventurer in this story, and Rasalom (who also features in The Keep) occupies the role that many evil sorcerers filled in those sword and sorcery tales. (Think Toth Amon.) Wilson manages to evoke Howard's writing style with such seeming ease that it would be very easy to believe it came from the pulp writer's own typewriter. Also like Howard, Wilson inserts elements that could be described as Lovecraftian into the story's climax. If Wilson ever decided he wanted to write about the further adventures of Glaeken in this prehistoric realm, I would be a faithful reader.
June 27, 2024
Unbelievable. This collection is great fun and very varied in its genres. There are action/thriller stories, a vampire story, a Frankenstein story, a couple of horror stories, and even a clean-cut fantasy adventure. Master Jack is a cool character, easy to like, as is Glecken. F. Paul Wilson is definitely an author I'd like to read more of, considering his flexibility and unexpected sense of humour.
November 12, 2015
Книгата ми попадна почти случайно и не знаех нищо за автора, но останах много приятно изнанадана. Има няколко страхотни разказа!
November 15, 2019
A sword-and-sorcery (literally) introduction to F. Paul Wilson's The Secret History of the World. The hero's name -- Glaeken -- rang a bell, and sure enough, that is the name of Scott Glenn's character in Michael Mann's stylish but slightly incomprehensible thriller, The Keep. Mann's original 3.5 hr version was chopped to 96 min. by Paramount. Shame! Shame! But Demonsong is a short, fast-moving quest by Glaeken to rid his world of a curse by the wizard Rasalom (Molasar from The Keep spelled backwards). The story is good enough so I want to continue on with the series. Next up, "The Compendium of Srem," available only in a Kindle version. I'll try it.
July 6, 2018
UPDATED REVIEW 2017 - Secret History of the World Saga #1:
So a long while ago, I read this and wrote an original review (you can see it below), it was a first attempt at going F. Paul Wilson's "Secret History of the World" Saga (and I didn't get very far after real life got in the way and I stopped at The Keep).
This time...I really really mean it. I'm going to do this thing.
Starting with Demonsong which takes eons ago (but I'm assuming in this galaxy).
Reading Scenes from a Secret History afterwards, helps provide context and understanding to the importance of this story's place in the overall scheme of things but I'm a little concerned at it spoiling things.
An offshoot off what normally expect from Mr. Wilson (my exposure being that of Midnight Mass and Implant), this story takes place in a medieval like time full of fantastical creatures. Admittedly it's interesting to see a swords and sorcery story climax with almost none of that factoring into the climax, turning the concepts and expectations on their head. The story beyond those circumvented expectations is fairly straightforward, skipping over heavy handed worldbuilding in favor of getting on with the quest. It feels like a side quest to a much larger story, dealing out lore in bits, and as a result it stands shoulder to shoulder with some other fairly entertaining fantasy.
I spent much of the book entertaining myself with trying to understand which bits and pieces will impact further stories down the line, and it does act far better as an introduction to it's main characters Glaeken and Rasalom than a fully fleshed out story. Next up: The Compendium of Srem
-------------------Old Review----------------------------------------------
My first taste of F. Paul Wilson's work as I work my way through the pretty popular "Secret History of the World" Saga. This is chronologically the first in the saga and I felt it was a good starting place, it gives me a taste of Wilson's early work and is also the first story chronologically in his Secret History Saga.
This one plays more like straight fantasy than anything else. I'm not expecting it to continue in this genre, but I'm not adverse to it. It's a solid story with very few surprises. Since this is the first story I've read of his, I have no knowledge of how important this becomes to the Saga or if it barely makes a blip on the radar but I'm still interested to find out. Those with more knowledge of this saga probably will be more entertained as they see the beginnings of...something. But even then, it's still a rough story, that left me more intrigued about what comes later than anything else.
I still got a long way to go before I hit the Repairman Jack books, which is what piqued my interest in the first place. Hopefully I can keep at it and the Adversary Cycle books keep me entertained through the section titled "The PAST". Up next another short story by Wilson called "Aryans and Absinthe."
So a long while ago, I read this and wrote an original review (you can see it below), it was a first attempt at going F. Paul Wilson's "Secret History of the World" Saga (and I didn't get very far after real life got in the way and I stopped at The Keep).
This time...I really really mean it. I'm going to do this thing.
Starting with Demonsong which takes eons ago (but I'm assuming in this galaxy).
Reading Scenes from a Secret History afterwards, helps provide context and understanding to the importance of this story's place in the overall scheme of things but I'm a little concerned at it spoiling things.
An offshoot off what normally expect from Mr. Wilson (my exposure being that of Midnight Mass and Implant), this story takes place in a medieval like time full of fantastical creatures. Admittedly it's interesting to see a swords and sorcery story climax with almost none of that factoring into the climax, turning the concepts and expectations on their head. The story beyond those circumvented expectations is fairly straightforward, skipping over heavy handed worldbuilding in favor of getting on with the quest. It feels like a side quest to a much larger story, dealing out lore in bits, and as a result it stands shoulder to shoulder with some other fairly entertaining fantasy.
I spent much of the book entertaining myself with trying to understand which bits and pieces will impact further stories down the line, and it does act far better as an introduction to it's main characters Glaeken and Rasalom than a fully fleshed out story. Next up: The Compendium of Srem
-------------------Old Review----------------------------------------------
My first taste of F. Paul Wilson's work as I work my way through the pretty popular "Secret History of the World" Saga. This is chronologically the first in the saga and I felt it was a good starting place, it gives me a taste of Wilson's early work and is also the first story chronologically in his Secret History Saga.
This one plays more like straight fantasy than anything else. I'm not expecting it to continue in this genre, but I'm not adverse to it. It's a solid story with very few surprises. Since this is the first story I've read of his, I have no knowledge of how important this becomes to the Saga or if it barely makes a blip on the radar but I'm still interested to find out. Those with more knowledge of this saga probably will be more entertained as they see the beginnings of...something. But even then, it's still a rough story, that left me more intrigued about what comes later than anything else.
I still got a long way to go before I hit the Repairman Jack books, which is what piqued my interest in the first place. Hopefully I can keep at it and the Adversary Cycle books keep me entertained through the section titled "The PAST". Up next another short story by Wilson called "Aryans and Absinthe."
August 11, 2013
Love FPW stories, but I just found out that Repairman Jack and the Adversary Cycle are also part of a bigger series called "The Secret History of the World", of which this should be the first story. Relates the first meeting of Glaeken and Rasalom. I am almost all the way through of RJ series, but rather than start at the beginning will finish RJ and then go back to the start of the SHOTW series.
Good short, though!
Good short, though!
September 15, 2016
Останах със смесени чувства от този сборник.
Негативни - защо чак сега се запознах с неговото творчество, много съм изтървал? Искаше ми се сборника да включва поне още два, три разказа.
Позитивни - уникален превод. Много интересни и разнообразни истории. Разкошно оформление на книгата.
P.S.
Благодарение на този сборник си купих и други книги от автора.
Негативни - защо чак сега се запознах с неговото творчество, много съм изтървал? Искаше ми се сборника да включва поне още два, три разказа.
Позитивни - уникален превод. Много интересни и разнообразни истории. Разкошно оформление на книгата.
P.S.
Благодарение на този сборник си купих и други книги от автора.
August 21, 2011
Short story documenting Glaekken and Rasalom's first encounter. A little vague, but ties in to so many novels, including The Keep, Reborn and Reprisal, as well as Repairman Jack. Just a brief little jaunt into pre-history.
September 13, 2016
A short and very atmospheric dark fantasy story. Basically the earliest story in the secret history timeline! I'd love to see more from the first age of that world.
January 20, 2019
This is where it all begins...
In the dim, dark ages before the internet and the World Wide Web, knowledge of 'Demonsong' only existed in the odd magazine article or an interview with the author. In an interview, if memory serves, Paul described this short story as a 'curiosity', and hardly deserving of being in print. Thankfully (only AFTER I had searched high and low and finally found a copy of 'Heroic Fantasy (1979 DAW Books) where 'Demonsong' was first published) FPW has released this gem of a story as a reasonably priced eBook.
Here then is the tale of Glaeken and Molasar's first meeting. These characters may be familiar to those of you who have read 'The Keep' or other novels and short stories from 'The Secret History of the World'. Paul, in a large number of his more recent books, has reverse engineered the 'Secret History' framework which brought many of his previously published novels and a few short stories together to exist in a shared universe.
Chronologically, 'Demonsong' is the first story in this amazing saga. Even though it comes early in the author's writing career, it is wonderful fun. Characters spring to life off the page and although it abounds with Dungeons & Dragons style fantasy tropes, it is thoroughly entertaining, and fascinating for FPW readers already familiar with 'The Keep'.
Glaeken takes on a job offered by local ruler Prince Iolon to rid his land of a powerful wizard who is purportedly poisoning the land surrounding an ancient cave.
During this adventure, we meet, along with Glaeken, an interesting offsider and the potential for more adventures with these characters becomes clear. At least, Glaeken and Molasar have life beyond this tale alone.
I love this story, and I heartily recommend it to readers of fantasy and horror. It is also a great introduction to Paul's oeuvre, and which stands worthy of very high praise.
In the dim, dark ages before the internet and the World Wide Web, knowledge of 'Demonsong' only existed in the odd magazine article or an interview with the author. In an interview, if memory serves, Paul described this short story as a 'curiosity', and hardly deserving of being in print. Thankfully (only AFTER I had searched high and low and finally found a copy of 'Heroic Fantasy (1979 DAW Books) where 'Demonsong' was first published) FPW has released this gem of a story as a reasonably priced eBook.
Here then is the tale of Glaeken and Molasar's first meeting. These characters may be familiar to those of you who have read 'The Keep' or other novels and short stories from 'The Secret History of the World'. Paul, in a large number of his more recent books, has reverse engineered the 'Secret History' framework which brought many of his previously published novels and a few short stories together to exist in a shared universe.
Chronologically, 'Demonsong' is the first story in this amazing saga. Even though it comes early in the author's writing career, it is wonderful fun. Characters spring to life off the page and although it abounds with Dungeons & Dragons style fantasy tropes, it is thoroughly entertaining, and fascinating for FPW readers already familiar with 'The Keep'.
Glaeken takes on a job offered by local ruler Prince Iolon to rid his land of a powerful wizard who is purportedly poisoning the land surrounding an ancient cave.
During this adventure, we meet, along with Glaeken, an interesting offsider and the potential for more adventures with these characters becomes clear. At least, Glaeken and Molasar have life beyond this tale alone.
I love this story, and I heartily recommend it to readers of fantasy and horror. It is also a great introduction to Paul's oeuvre, and which stands worthy of very high praise.
January 8, 2026
Largely forgettable prequel to The Keep, which I recommend reading AFTER The Keep.
I had read this short about two years ago (about two decades after reading The Keep) and essentially just remembered reading it, but not much of the content (thus, when I say it's largely forgettable, I do mean it).
Recently, after re-reading The Keep, I went back and re-read this one. It is not required to enjoy the keep, and I think spoils some details from The Keep that might be better enjoyed in that book, BUT there are also some callbacks in The Keep that you might not even notice without reading this short story (like when the protagonist checks into the inn). Reading The Keep, and then reading this short story (or the other way around, either works, but I think I like it better this way) makes a couple of Easters eggs more fun.
Not much of a standalone story, but great as part of the bigger picture. Recommended, as it's free and quick.
I had read this short about two years ago (about two decades after reading The Keep) and essentially just remembered reading it, but not much of the content (thus, when I say it's largely forgettable, I do mean it).
Recently, after re-reading The Keep, I went back and re-read this one. It is not required to enjoy the keep, and I think spoils some details from The Keep that might be better enjoyed in that book, BUT there are also some callbacks in The Keep that you might not even notice without reading this short story (like when the protagonist checks into the inn). Reading The Keep, and then reading this short story (or the other way around, either works, but I think I like it better this way) makes a couple of Easters eggs more fun.
Not much of a standalone story, but great as part of the bigger picture. Recommended, as it's free and quick.
July 31, 2024
The prehistory of Wilson's "Secret History of the World," Demonsong takes place even before the Compendium of Srem, by the sound of it in some medieval time, though in made up kingdoms. A young traveling Glaeken happens across a poster whereby the prince of the land is seeking an adventurer to stop a blight affecting the land by seeking out and slaying an evil sorcerer. Accepting the bounty, Glaeken soon has his first encounter with the nefarious Rasalom.
While it's been ages since I've read the main novels with Glaeken and Rasalom, I don't recall how much of their history was revealed, if in fact anything from this short story ever appeared in Wilson's books before. The fantasy/horror origin was an interesting take on the characters and the beginning of the Secret History universe. 3.5/5*
While it's been ages since I've read the main novels with Glaeken and Rasalom, I don't recall how much of their history was revealed, if in fact anything from this short story ever appeared in Wilson's books before. The fantasy/horror origin was an interesting take on the characters and the beginning of the Secret History universe. 3.5/5*
October 7, 2022
I realized that I never finished the Repairman Jack stories (and I was really into them for a hot minute) because I had never gone back to read the underpinnings of the conflict between good and evil here on Earth (the Secret Histories stuff). So here we go, getting that knocked out so I can read the Nightworld books.
This isn't a bad story. There are some great ideas here that Wilson is playing with--the Demon Choir leaching the life from the land is pretty cool. I can tell that this is an early story (his first?) because his writing style is not nearly what it becomes by the nth Jack novel. I did like seeing the early enmity between Glaeken and Rasalom. I'll have to look and see what's next...
This isn't a bad story. There are some great ideas here that Wilson is playing with--the Demon Choir leaching the life from the land is pretty cool. I can tell that this is an early story (his first?) because his writing style is not nearly what it becomes by the nth Jack novel. I did like seeing the early enmity between Glaeken and Rasalom. I'll have to look and see what's next...
October 13, 2022
I realized that I never finished the Repairman Jack stories (and I was really into them for a hot minute) because I had never gone back to read the underpinnings of the conflict between good and evil here on Earth (the Secret Histories stuff). So here we go, getting that knocked out so I can read the Nightworld books.
This isn't a bad story. There are some great ideas here that Wilson is playing with--the Demon Choir leaching the life from the land is pretty cool. I can tell that this is an early story (his first?) because his writing style is not nearly what it becomes by the nth Jack novel. I did like seeing the early enmity between Glaeken and Rasalom. I'll have to look and see what's next...
This isn't a bad story. There are some great ideas here that Wilson is playing with--the Demon Choir leaching the life from the land is pretty cool. I can tell that this is an early story (his first?) because his writing style is not nearly what it becomes by the nth Jack novel. I did like seeing the early enmity between Glaeken and Rasalom. I'll have to look and see what's next...
May 8, 2017
Originally, a short story, written, in 1979. The tale of Glaeken's (The Keep) first appearance. While drinking wine in a tavern Glaeken is disturbed from minding his own business by a group of ruffians assaulting King Iolon's minstrel a harmohorn player named Cragjaw. The two travel to a crossroads where they part ways. Cragjaw to the King's Northern summer castle and Glaeken to the cave of the war-wizard Rasalom. If Glaeken is able to destroy Rasalom and return the Ring of Chaos to King Iolon he will be rewarded with 10,000 gold pieces.
March 1, 2020
If you've ever read The Keep, you might be curious about the origin stories of Glaeken and Rasalom. Well, be curious no more! Here it is by the author of The Keep himself! For an early work, it's quite good. This is a short read. I'm surprised that it's counted as a whole book, but you know what? I'll take what I can get. Most books I read are well over 400 pages anyway, so I'm going to cut myself some slack and count this toward my Reading Challenge.
December 26, 2023
This story is a snippet from the 'pre-historic' era of F. Paul Wilson's Secret History of the World. In this short, Glaeken takes up his sword to help clear the land of a wizard of legend, Rasalom, who has unleashed a plague on the lands. The names will be familiar to some and this is likely the first encounter of these two opposing forces in the universe. Short but sweet.
June 27, 2017
This story is terrible. In itself it's not a bad idea, but it's so rushed you would not believe it. Ungripping, badly written and uninspiring. How did that guy turn up just at the right moment with just the right instrument is ridiculous, and the demons were comical. Just a bad short story.
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 24, 2018
Meh
I really hate to waste twenty words on this little story. Was it bad? Not quite. Was it good? Depends on if you consider something from a freshman creative writing class worth your time and money.
I really hate to waste twenty words on this little story. Was it bad? Not quite. Was it good? Depends on if you consider something from a freshman creative writing class worth your time and money.
May 8, 2019
Short story that lives in the glaeken universe
Displaying 1 - 30 of 54 reviews