Unter Hoffmanns Werken hat Der Sandmann das weitaus größte Interesse gefunden. Sein Grundproblem ist die Selbstverfallenheit des Menschen, der aus dem Gefängnis seines Ichs nicht mehr herausfindet, deshalb in seinen Lebensbeziehungen, vor allem in seiner Liebesbindung tragisch scheitert und am Ende sich selbst zerstören muß.
Ernst Theodor Wilhelm Hoffmann, better known by his pen name E. T. A. Hoffmann (Ernst Theodor Amadeus Hoffmann), was a German Romantic author of fantasy and horror, a jurist, composer, music critic, draftsman and caricaturist. His stories form the basis of Jacques Offenbach's famous opera The Tales of Hoffmann, in which Hoffman appears (heavily fictionalized) as the hero. He is also the author of the novella The Nutcracker and the Mouse King, on which the famous ballet The Nutcracker is based. The ballet Coppélia is based on two other stories that Hoffmann wrote, while Schumann's Kreisleriana is based on Hoffmann's character Johannes Kreisler.
Hoffmann's stories were very influential during the 19th century, and he is one of the major authors of the Romantic movement.
Малкият Натаниел е силно впечатлително дете. То е обхванато от ужас, когато неговата майка , опитвайки се да обясни нощните посещения на тайнствен непознат при баща му / посещения, свързани с алхимични опити /, разказва зловещата легенда за Пясъчният човек, който пръска пясък в очите на непослушните малчугани, изтръгва очите им и храни с тях децата си, живеещи на Луната. Опитът му да провери дали всичко това е истина, влошава нещата и само утвърждава мистичните му наклонности, които ескалират в бъдещето. Разказът е изграден под формата на писма между Натаниел и доведените му брат и сестра / годеница Клара, както и кратка авторова реч. След като се връща в родния си град, Натаниел открива, че жилището му е опожарено и се мести в ново, което се намира срещу домът на професор по физика, който има много красива и странно неподвижна дъщеря – Олимпия. Хората я намират за скучна, скована и елементарна. Само Натаниел е заслепен и не вижда, че това е кукла-робот. Мернах някъде, че това е първият робот, споменат в литературата. :)) Краят е театрално драматичен, тъй че хора внимавайте какви страшни истории разказвате на децата си!
Хофман използва предълги и описателни изречения, с които явно съм отвикнала, понеже на няколко пъти се хванах, че се връщам и препрочитам даден пасаж, за да се сетя за какво идеше реч. Отвлича се от темата, подхваща друга, трета...и все пак има нещо подчертано зловещо и двусмислено, което ми допада и поддържа духа ми, унил от ограничените ми четивни възможности.
А като гледах краткото филмче „Пясъчният човек“ от 1992г. шушоните ми изтръпнаха от страх и вече години наред правя проверки под легла, дивани и зад врати, с надеждата да зърна кривоноси, кръвожадни същества и да им фрасна един ляв.
Класически хорър разказ, уж трябваше да е майсторско, страшно, а то...
Като дете героят метафорично губи ОЧИТЕ СИ при странен инцидент в кабинета на БАЩА СИ. Минават години и уж всичко е наред, докато подобни обстоятелства не възкресяват спомена. Героят губи любимата си КЛАРА, или ясния си поглед върху нещата, и се отдава изцяло на делюзиите си, като буквално вдъхва живот на куклата ОЛИМПИЯ.
Опитах се да чета анализа на Фройд в есето The Uncanny/Das Unheimliche върху естетиката на ужаса, което изобщо ми беше целта, но там очите станаха на пенис и засега изгубих интерес. Общо взето в типично ненаучния му стил, тръгвайки от отговора, а не от въпроса, се опитва да опровергае някакъв друг автор, който твърди, че ужасът се поражда от непознатото, докато той го отдава на познатото. Всъщност може и да е прав, но езиковедският анализ, с който започва, изобщо не ме убеждава. Да, heimlich може да е както нещо интимно, така и нещо тайно, но за да варираме между двете, трябва да сменяме обекта, а не значи, че heimlich преминава в unheimlich... Джизъс.
Но да се върнем на Хофман. Въпросът е, че изобщо не съм съгласна с идеята му, която и днеска ще чуеш в кабинета на всеки аналитик, че и психолог, и психиатър: че, видиш ли, всяка нежелана реакция на съвременни събития е всъщност диспропорционална и се явява реакция на минали събития, и че ако имаме например проблеми с шефа, е смислено да се задълбаем в детството си (не че само по себе си е безсмислено). Освен това е твърде елементарно разработена, даже за преди двеста години. Събитията се разкриват в писма, всичко се вижда от сто километра. Едвам се развълнувах, какво остава да се уплаша. Все пак една звезда над дъното за атмосферата с алхимици и аутоматони.
Това е една прекрасна, страшна, мистериозна и интригуваща новела писана преди повече от 200 години! Е. Т. А. Хофман отдавна ми е много любопитен и досега не бях чела нищо от него. В тази кратка история има толкова много неща - зъл демон, робот и вероятно психическо разстройство. Един доста чудноват свят! ♥️