As the ash and chaos from Mount Rainier’s eruption swirled and finally settled, the story of the Greenloop massacre has passed unnoticed, unexamined . . . until now.
But the journals of resident Kate Holland, recovered from the town’s bloody wreckage, capture a tale too harrowing—and too earth-shattering in its implications—to be forgotten.
In these pages, Max Brooks brings Kate’s extraordinary account to light for the first time, faithfully reproducing her words alongside his own extensive investigations into the massacre and the legendary beasts behind it.
Kate’s is a tale of unexpected strength and resilience, of humanity’s defiance in the face of a terrible predator’s gaze, and inevitably, of savagery and death.
Yet it is also far more than that.
Because if what Kate Holland saw in those days is real, then we must accept the impossible. We must accept that the creature known as Bigfoot walks among us—and that it is a beast of terrible strength and ferocity.
Part survival narrative, part bloody horror tale, part scientific journey into the boundaries between truth and fiction, this is a Bigfoot story as only Max Brooks could chronicle it—and like none you’ve ever read before.
Max Brooks is The New York Times bestselling author of The Zombie Survival Guide and World War Z. He has been called ”the Studs Terkel of zombie journalism.“
Brooks is the son of director Mel Brooks and the late actress Anne Bancroft. He is a 1994 graduate of Pitzer College. His wife, Michelle, is a screenwriter, and the couple have a son, Henry.
14 години след феноменалния успех на „Световна война Z”, доста свободно пресътворен в нееднозначна по отношение на качеството филмова адаптация, Макс Брукс (синът на популярния кинаджия Мел Брукс) се завръща с роман, който въпреки своята епистоларна структура, съумява да разтърси читателя като ловко забъркан адреналинов коктейл.
Една откъсната от света, по време на вулканично изригване и социални сблъсъци, малка общност трябва да се пребори с легендарен, първичен враг или да загине като хрускава закуска между чудовищни зъби.
Роман за човешката самозабрава и превзето великодушие към суровата мощ на природата, за депресивните състояния и зациклилата комуникация в семейството, за фалшивите лидери и хората, откриващи неподозирани сили във форсмажорни обстоятелства. Но също и трилър за оцеляването при непривични условия, за дива и нечовешка борба на живот и смърт, в която всички средства са позволени и никоя жестокост не е прекомерна…
Роман за оцеляването и за всички онези трансформации, настъпващи с хората, когато залогът е собствения им живот. В такива ситуации нерядко привидно силните и излъчващи самоувереност персони първи се пречупват, а обявените за аутсайдери откриват неподозирани волеви резерви и повеждат останалите към спасението. Хареса ми похватът на епистоларния роман, използван от Брукс - повествованието бе изградено чрез откъси от дневника на главната героиня, размесени с интервюта, статии, бележки, цитати... Имаше трески за дялане, разбира се, долових и полъх от една леко насилена политкоректност в типажите, ама това явно са модерните бели кахъри, с които ще се сблъскваме все по-често в литературата и киното. Като цяло обаче съм много доволен - между тежките работни смени не се откъснах от четивото.
Заслужаваше си годините чакане, докато Макс издаде нова книга. Мащабът е доста по-малък от разгърнатия в "Зетата война", но всички други фактори, които правят прозата му бомбастична са на лице. Книгата е чудесен микс от социална сатира, криптозоология и чудовишен "крийчър фийчър" и може да не допадне на доста от по-комерсиално настроените любители на филма с Питчето. На мен ми засили отново препърската параноя, както преди години успя непревеждания наръчник за оцеляване по време на зомби апокалипсиса. Историята е за малко, високо технологично селце, което се оказва откъснато от модерния свят заради изригването на вулкан наблизо. Обитателите му са очарователно неподготвени за последствиятая и изолацията ще извади най-доброто и най-лошото от тях. И, не няма да оцелеят, дори и да не се бяха появили хищните човекоподобни, които да ги тормозят, смятам, пак щяха да си заминат гладни. Стилът отново е супер иновативна версия на епистоларен роман, като редива страници от дневник с интервюта и сводки. Тук Брукс малко се е поизпуснал с дневника, като го е направил прекалено повествователен, но това не разваля кефа от книгата. До последно се чудех как ще извърти финала във формата, която си е задал и се е справил чудесно. Чисто от писателска гледна точка завидях и може би ще открадна някой ден. Иначе, няма такова добро развитие на герои поставени в кризисна ситуация. Както няма и такава брутална подигравка с кавалите, които са решили да се "върнат към природата", но без здравото бачкане, което това изисква.
„Деволюция“ приличен роман, но непрестанната употреба на епистоларна форма ми дойде в повече и трудно я прочетох. Ако Брукс я беше използвал по-умерено, трилъра сигурно щеше да ме докосне много по-силно, ама то не бяха записки от дневник, откъси от разговори, справочник и т.н... В историята се разглеждат най-вече темите за битката за оцеляване в сурови условия и социалните проблеми в малко общество, което е изправено пред катаклизъм. Изригването на вулкан откъсва готино екологично градче от останалия свят, но това не е единственото затруднение на неговите жители, тъй като впоследствие са нападнати от зловещи същества...
Изненадата тук е, че Брукс е избрал точно обратния подход – от глобалното слиза към локалното, от книга с десетки главни герои тук са само двама, сред които се отличава една сприхава старица, която е преживяла разпадането на Югославия и проектира спомените от зловещата братоубийствена война върху ужаса, който се стоварва върху селището ѝ. А такова като него не сте виждали – хипермодерният проект Грийнлуп цели да обедини високите технологии с природата, място, достъпно за хора с дълбоки джобове и оптимизъм, че могат да живеят по различен и смислен начин далеч от всички останали. Само дето не са очаквали райската градина да се превърне в същински ад.
Още една книга, която с удоволствие поставям сред любимите си.
Романът, написан като документална проза, започва с лежерното и пасторално повествование за високотехнологично еко-селище, изолирано в планината. Началото е пристигането в селището на последното семейство - Кейти - невротизирана и психически лабилна счетоводителка и съпруга ѝ - професионално нереализиран и недоволен от живота грандоман. Всичко изглежда перфектно до изригването на близкия вулкан Маунт Рейниър, когато селището се оказва откъснато от външния свят от реките от разтопени потоци от лава и кал. Изправени пред първия проблем - глада- хората от селището са принудени да се обединят и да търсят начини, за да оцелеят. Постепенно нещата стават още по-драматични с появата на свирепото стадото от огромни примати, подгонено и то от изригналия вулкан. Екшънът , доста жесток , но описан интелигентно, ми достави голямо удоволствие. Романът е с отворен финал, което е логичната развръзка според мен. Еволюцията (ДЕВОЛЮЦИЯТА) на героите е нещото, което най-много ми допадна. Най-вече на главната героиня, която израства до лидер в истинския смисъл на думата. И ще завърша с един цитат, който ми направи голямо впечатление:
"Всички искат да живеят в хармония с природата, докато не си дадат сметка - прекалено късно - че природата е всичко друго, но не и хармонична"
Почитател на Макс Брукс и стила му на писане съм още след като прочетох "Световна война Z", затова и представете си възторга ми щом разбрах, че благодарение на "Сиела", ще видим и "Деволюция" на български. В тези 400 страници оживява легендата за Саскуоч, Йети, Голямата стъпка. Абе, както искате го наречете, разбрахте ме! Проследяваме повествованието чрез дневника на главната героиня - Кейт, която заедно със своя съпруг Дан решават да избягат от големия град в едно био-еко селище в близост до вулкан. Изнедата обаче идва когато вулканът изригва и обърква плановете на всички. Откъснати от цивилизацията, без мобилно покритие и на всичкото отгоре гората "оживява". Оказва се, че една легенда всъщност е на път да стане реалност. Водени от една емигрирала босненка, преживяла вече няколко войни, нашите герои трябва да намерят начин да влязат в неравностойна битка, както съм самите себе си, така и със заобикалящите ги хищници, за да не превърнат в апетитна хапка.
Роман за завръщането към дивото, но не в онзи благороден и романтичен смисъл, а за борбата за оцеляване, за това да си част от хранителната верига, за хищническата природа на вида ни, прикрита под тънкия слой на цивилизацията. В едно селище далеч от големите градове, група привилегировани богаташи и хора на изкуството са избрали да живеят в хармония с природата, ползвайки всички блага на модерния живот - поръчки на храна с дронове, работа хоум офис, смарт домове, осигуряващи им максимален комфорт. До момента в който едно бедствие действително не ги откъсва от цивилизацията и не ги поставя на пътя на праисторически примат. Макс Брукс отново е избрал една градска легенда, с която да илюстрира идеята си - колко уязвимо ни прави съвременното общество и как инстинктът за оцеляване ни превръща отново в племе и заличава всички културни наслоявания. Книгата започна мудно, но в крайна сметка ме държа в напрежение до края. Препоръчвам! Достойно завръщане.