French Lessons: Adventures with Knife, Fork, and Corkscrew

by Peter Mayle

A delightful, delicious, and best-selling account of the gustatory pleasures to be found throughout France, from the beloved author of A Year in Provence.

The French celebrate food and drink more than any other people, and Peter Mayle shows us just how contagious their enthusiasm can be. We visit the Foire aux Escargots. We attend a truly French marathon, where the beverage of choice is Chateau Lafite-Rothschild rather than Gatorade. We search out the most pungent cheese in France, and eavesdrop on a heated debate on the perfect way to prepare an omelet. We even attend a Catholic mass in the village of Richerenches, a sacred event at which thanks are given for the aromatic, mysterious, and breathtakingly expensive black truffle. With Mayle as our charming guide, we come away satisfied (if a little hungry), and with a sudden desire to book a flight to France at once.

Genres: Travel, Nonfiction, Food, France, Memoir, Humor, Food and Drink

240 pages, Paperback

First published May 8, 2001

About the author

Peter Mayle was a British author famous for his series of books detailing life in Provence, France. He spent fifteen years in advertising before leaving the business in 1975 to write educational books, including a series on sex education for children and young people. In 1989, A Year in Provence was published and became an international bestseller. His books have been translated into more than twenty languages, and he was a contributing writer to magazines and newspapers. Indeed, his seventh book, A Year in Provence, chronicles a year in the life of a British expatriate who settled in the village of Ménerbes. His book A Good Year was the basis for the eponymous 2006 film directed by Ridley Scott and starring actor Russell Crowe. Peter Mayle died in Provence, France.

Reviews

[Петър Стойков]

Поредната книга на англичанин, възхищаващ се от Франция - този път от кулинарията й. Книгата е хумористична и не залага на "високия стил" в гурмето и сомелиерството, а по-скоро на обикновеното човешко удоволствие от храната, както го виждат французите, основно в градчета, дето има примерно селски фестивал на жабешките бутчета, изложение на най-добрите пилета и пиене на мастика от обяд.

[Nina Draganova]

Да превърнеш любовта си към разточителното хранене в професия, ето на това му се казва постижение. Съчетано с пътувания на едни от най-красивите места и после споделяне на страниците на книга, какво повече може да иска човек. Освен всичко това, любопитството , което явно е вродено на автора, го кара да проучва и споделя с всички нас, много интересни факти. А за такива чревоугодници като мен е още по-интересно. Имаше места на които буквално ми потичаха лигите.
Нямам търпение да разбера с какво още ще ме изненада.

[Tanya]

Чудесно лятно четиво, написано с чувство за хумор и щипка ирония. Препоръчително е да се чете на път в компанията на чаша вино:)

[Desislava Mihaylova]

"Френски уроци" от Питър Мейл наистина ме омагьоса. В рамките на книгата авторът ме поведе на пътешествие до малки приказни кътчета във Франция, представяйки ми специалитети като охльови, жабешки бутчета и какво ли още не! Признавам, че при дегустациите на различни вина, направо усещах вкуса в устата си! Хареса ми лекотата на текста, чувството за хумор, пъстротата от кулинарни изкушения и хора, с които се среща. Бяха ми интересни реалните събития като конкурса тип "Мис жабешко бутче", срещата с някой, който работи за гида "Мишлен" и кируозния маратон, чиято награда е теглото ти в литри вино. Всичко беше интересно! Препоръчвам! :)

[Димитър Тодоров]

Приключения с нож, вилица и тирбушон от безсрамния публично признал се в заклета франкофилия английски писател. С тях Питър Мейл добива статус на лауреат на званието СМЧ (силно мой човек). Френските уроци са сборник гастрономични пътеписи и репортажи от кулинарни панаири и събори - от литургия на трюфела в Прованс до фестивал на жабешкото във Вител през панаир на пилето в Брес и парад на изкуствено поддържаната младост в Сен Тропе на цаца и мастика. Има разбира се и вино, и сирене, и ... охлюви. Освен, че ти текат лигите, във всяка глава се намира местен фрнацузин, който да обясни. Или няколко, които да поспорят за още по-добро обяснение.

[Bookmaniac70]

Много приятна книга за хора, които обичат хубавата храна:-)).
Забавно беше да чета за многобройните и най-невероятни кулинарни състезания и празници във Франция.

[Solar]

Усещането на Питър Мейл за Франция никога не разочарова. Самото четене на книгата е блаженство, а освен това е и много полезна като пътеводител на добрата храна и събития в страната.

[Нора]

Преводът е малко нескопосан, книгата е достатъчно неангажираща за четене на път към някоя френска дестинация

[Hristina Lozanska]

Винаги съм гледала на храната като на емоция, преживяване, чувство.
Не мога да разбера хората, които се хранят, просто, за да заситят стомасите си. За мен храненето е риуал, в който всяко нещо има значение: приготвянето, поднасянето, компанията...

За това, когато открих книгата "Френски уроци" на Питър Мейл, почувствах, че съм намерила съмишленици... В лицето на цялото френско общество.

Тази малка, но много забавна книжка е като пътепис на автора, из необятните дерби на френската кулинария, обичаи, празници. Той, като типичен англичанин, с изумление научава, как се ядат охлюви, как се правят двучасови обедни почивки, защото храненето е ритуал, който изисква време, как професията келнер е една от най- престижните, защото той не е просто човекът, който носи храната от кухнята до масата. Той е консултант, който често помага на клиентите си да разберат какво точно искат, да им препоръча подходящо вино.
Научава, че храната е най-почитаното божество и заслужава безброй празници. Празници като: "Ден на пилето/ жабешките бутчета/ охлювите". Какво вино е нужно за всяко ястие и, че французите могат да изпият и изядат неограничени количества. А най-важното, което трябва да направиш, ако посетиш винено изложение е да плюеш - невъзпитано, но необходимо, ако искаш да запазиш здравето на вътрешните си органи.
И всички тези нови и интересни неща разказани по един забавен, леко хумористичен начин.
Този "пътеводител на глада" бързо се превърна в любимата ми книга, не само, заради кулинарните желания, които предизвиква у мен, но и заради това, че четенето й е истинско забавление. За това, горещо я препоръчвам за всички гладници, любители на изисканата кухня и забавлението!

[Karie]

На места прекалено комерсиална, на места повърхностна, като цяло книгата има леко безпристрастна нотка- обръща се повече внимание на описание, отколкото на личното преживяване. Границата между хумора и лекомислието е много тънка. Щастието на цяла нация се заключава в едно добро и обилно ястие. За съжаление, тази идеалистична представа за французите-гурмета вероятно съществува само в провинциална Франция или на местата, свързани с дългогодишни традиции, тъй като средностатистическият французин, а и всеки друг човек, няма реланото време (ами желание?) да полага толкова усилия при приготвянето на ястия, както и при тяхното ядене. Това, което не ми хареса, е именно свеждането на всичко до една добра и солидна вечеря. Сякаш това е единствената предпоставка за оптимизъм, радост и благополучие. От друа страна, книгата предлага интересно задълбочаване в някои странни френски празници, маратони и др., както и кара читателя да изпитва удоволствие от процеса на хранене. Нещо, което наистина компенсира за незадълбочеността, е именно това подтикване да се наслаждаваме на всяка хапка, да приготвяме внимателно и с любов храната си, да й отделяме нужните внимание и уважение. Макар и да бих се радвала ако имаше повече детайли откъм личното преживяване на автора, а по-малко откъм ненужни суперлативи и ''хумористични'' сравнения, книгата е леко и сравнително приятно четово, особено за хора, които планират посещение на френската провинция.

[Ренета Кирова]

Книга-пътепис за Франция, храната, виното. Авторът обикаля из френските региони и опитва различни храни. Трюфели, охлюви, жабешки бутчета, сирене, вино и пак сирене са части от френските менюта. Посещава различни културни събития и се включва във веселия живот на французите. Търсят си всякакви поводи, за да седнат на маса и да ядат вкусно. Дори и маратонът по бягане е превърнат във весело събитие и по пътя бегачите спират, за да опитват вина и храна. Книгата е за любителите на пътуванията и особено на храната.

[Nora]

Невероятна книга, разкриваща уникалността на френската кухня и култура. Книгата също така описва превъзходството на франзуците над англичаните в това, че умеят да се наслаждават на живота, ценят храната и добрата компания и че обичат да се забавляват. Тази книга би накарала всеки да пожелае да се качи на първия самолет и да се потопи в тази култура и да опита всяко едно ястие. Най-интересната глава за мен беше, тази която е посветена на Мишелин звездите, които се дават на различни ресторанти по света, как е възникнала идеята и как се оценяват готвачите и техните ресторанти.

[Toni]

Книгата е изключително интересна и я препоръчвам с чисто сърце.
Ще предизвика интереса на всички, които обичат храната и пътешествията.

[Dimiter]

Леко, неангажиращо и вкусно пътешествие из Франция. Вече гледам по-различно на френската кухня а и на французите :) Препоръчвам за всички обичащи вкусната храна.