За пръв път прочетох книга на Жорж Сименон. Хареса ми как пише ... Авторът е успял по много фин начин да разкаже за едно долнопробно престъпление. Разследването на убийството на господин Луи беше интересно през цялото време... Обаче най-силно привлякоха вниманието ми очарователната меланхолична атмосфера и достоверното представяне на живота на обикновените хора! Комисар Мегре веднага ми стана симпатичен, определено бих прочел и други книги за този образ.
„Съвсем несъзнателно той погледна сервитьора по същия начин, по който би гледал един предполагаем престъпник.
— Бира?
— Половин бутилка червено бордо.
От любов към противоречието. Ако бяха му предложили вино, щеше да поръча бира.“
„Тогава сред безбрежното море от хора го вълнуваха и изпълваха с тръпки на романтична треска все неудачниците, такива, които му бяха изпуснали края, които се бяха предали, примирили, които се бяха оставили да ги носи течението.
С годините той се беше научил да ги разпознава. Но вече не те го вълнуваха, а другите, на едно стъпало по-горе в социалната йерархия, благопристойни и чисто облечени, ала без ярка индивидуалност, които се бореха ден след ден, за да изплуват или поне да се залъжат с илюзията, че съществуват и че животът заслужава да бъде изживян.“
„До седем часа вечерта отхвърли толкова много работа, сякаш от това зависеше съдбата на света, и приключи не само с „текущото“ дело, но и с други неща, които чакаха от седмици, дори от месеци и бяха съвсем маловажни. Когато най-после си тръгна с премрежени от толкова дълго взиране в книжата очи, стори му се, че нещо не е в ред, но трябваше да мине доста време, докато се сети да протегне ръка, за да разбере, че дъждът е спрял. Изпита странно чувство на празнота.“