„Еманципирана магия“ е страшно силно и поучително приключенско фентъзи... Пратчет е изградил чудесни главни героини и вложил силни послания за необходимостта от равни права на мъжете и жените. Историята неусетно предизвиква размисли по различни важни теми и е поднесена с великолепно чувство за хумор!
Малката Еск притежава магически способности и жезъл, затова има огромното желание да изучава магията. Баба Вихронрав подготвя момичето да бъде вещица, тъй като магьосниците до момента са само мъже и отказват да обучават жени, но все пак решава да я заведе до Невидимия университет. Двете се отправят на вълнуващо пътешествие към Анкх-Морпорк, където Еск трябва да успее да се пребори за мечтата си...
„— Ти научи нещо — каза тя, но помисли, че е по-безопасно да вмъкне и малко строгост в гласа си. — Казват, че малкото знание е опасно нещо, но не е и наполовина толкова лошо, колкото огромното невежество.“
„Една вещица залага твърде много на думите, че да си позволи някога да се отметне от тях.“
„Трябва да се разбере, че макар и повечето от Зуните да не могат да лъжат, те хранят огромен респект към всеки Зун, който може да каже, че светът е по-различен, отколкото е в действителност, а Лъжецът се ползва със значителен авторитет. Той представлява племето си във всичките му вземания-давания с външния свят, когото обикновеният Зун още много отдавна се бе отказал да се опитва да разбере. Племената на Зуните се гордеят много със своите Лъжци.“
„Еск, естествено, не беше получила такава подготовка, а, добре известно е, че жизненонеобходима съставка на успеха е да не знаеш, че това, което се опитваш да направиш, не може да бъде направено. Човек, който даже не подозира за възможността за неуспех, може да се окаже градивният камък по пътя на колелото на историята.“
„Те бяха посетили вече забележителностите на Анкх-Морпорк, претъпканите му докове, многобройните му мостове, пазарите и укрепленията му, улиците, по които бяха наредени единствено и само храмове. Баба беше преброила храмовете със замислено изражение в очите; боговете винаги изискваха поклонниците им да действат различно от истинската си нагласа и човешкото „шкарто“, което се пораждаше от това, създаваше много работа на вещиците.“
„А думите, които хората казваха, бяха само сенките на истинските неща. Но някои неща бяха твърде големи, за да бъдат наистина уловени в думи, а даже и самите думи бяха твърде мощни, за да бъдат напълно опитомени с писане.“
„Може и да съществуват светове, където библиотекарството се смята за спокойна професия, и където рисковете се свеждат до това някой голям том да падне от лавицата върху главата ти, но отговорник на магическа библиотека не е работа за непредпазливи хора. Магиите притежават сила и самото им записване върху лист хартия и натикването им между кориците не прави абсолютно нищо, за да я намали. Веществото изтича. Книгите имат склонността да реагират една с друга, като от това се създава произволна магия със собствено съзнание. Книгите с магии обикновено са приковани с вериги към лавиците си, но не за да не бъдат откраднати…“