Maņuņa

Манюня #1

by Narine Abgaryan, Ilze Paegle-Mkrtčjana (Translator)

“Maņuņa” ir gaišs, saules un dienvidu tirdziņa smaržu piesātināts, bezgala smieklīgs stāsts par bezrūpīgām bērnu dienām. Grāmatas galvenās varones ir divas mazas meitenītes, Maņuņa un Narinē, ar asu prātu un neizsīkstošu zinātkāri apveltītas nebēdnes, kas vienmēr gatavas meklēt aizvien jaunus piedzīvojumus. Meitenes atrod un zaudē draugus, mācās izprast sarežģītās cilvēku attiecības un allaž izgudro ko neparastu, reizēm novedot piederīgos teju līdz izmisumam.
““Maņuņa” ir grāmata pieaugušiem bērniem”, grāmatas ievadā raksta autore. “Tiem, kas arī trīsdesmit un sešdesmit gadu vecumā tic labajam un ar smaidu raugās nākotnē.”
““Maņuņa” ir stāsts par padomju mazpilsētiņu un tās iedzīvotājiem labu gabalu no visām iespējamām galvaspilsētām. Par to, kā cilvēki prata dzīvot un priecāties par dzīvi, par spīti šaušalīgam deficītam un visiem iespējamajiem ierobežojumiem.”
Narinē Abgarjana ir armēņu izcelsmes krievu rakstniece, kas kļuva plaši pazīstama Krievijā un Armēnijā pēc autobiogrāfiskās grāmatas “Maņuņa” izdošanas 2010. gadā. Grāmatai piešķirta prēmija “Gada manuskripts” nominācijā “Valoda”, 2011. gadā tā tika iekļauta arī prēmijas “Lielā grāmata” kandidātu sarakstā. “Maņuņa” ir triloģijas pirmā grāmata.

Genres: Russia, Fiction, Humor, Childrens, Russian Literature, Contemporary, Short Stories

360 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Наринэ Абгарян
Նարինե Յուրիի Աբգարյան

Narine Yuryevna Abgaryan (Наринэ Абгарян) is a Russian writer of Armenian origin, a blogger. Graduated from Yerevan State Linguistic University V. Ya. Bryusova, since 1993 lives in Moscow. She became known after the publication of the autobiographical book "Manyunya" (2010). With this book, she became a laureate of the Russian National Literary Prize "Manuscript of the Year" in the nomination "Language". Entered the long list of nominees for the 2011 Big Book Award.

Reviews

[Angelina · Rating 4 out of 5]

Не знам какво да напиша за книгата така, че да я изкарам от сянкаа на прословутите "Три ябълки паднаха от небето.". "Манюня" е разказ за Армения по същия начин, по който беше и първата издадена в България книга на авторката, Армения преди войната - аз лично се хванах, че мисля за тази страна в категорията "преди - след СССР"- , в която живеят заедно арменци, евреи, руснации, грузи, азери; Армения на ароматите, приключенията, природните красоти и, да, казах ли приключенията? Армения като Аркадия на деца, които, каквото и да правят се забъркват в злополучия. Абгарян е сладкодумен разказвач, Емилия Масларова е великолепен преводач, а повествованието се лее като мед и масло от прииказна чешма.
Много ми хареса. Чудя се дали да не я дам на едно 13-гоишно момиченце да я прочете и ми е любопитно тя какво ще каже за нея. По дух ми напомня за "Моето семейство и други животни " на Джералд Даръл, но без животните.:) (Е, спорно е, де, има и такива. :) ) Но е по-близо до моето поколение и може би затова ми се понрави така.
Грабвайте! Четете! Доволни ще останете!

[Mihaela Abrudan · Rating 5 out of 5]

Narine Abgaryan nu are cum să dezamăgească, iar această carte este plina de umor, melancolie și nostalgia unor vremuri, care deși trăite în URSS, aveau umanitate. Maniunea este prietena din copilărie a autoarei, iar împreună trecut prin tot felul de situații în ciuda fricii pe care o au fața de Ba.

[Inna · Rating 3 out of 5]

Книжка мне не очень понравилась - она не без светлых моментов, часто - смешная, но в целом, скорее чтиво, чем литература. Сюжеты затянуты, язык пестреет штампами и повторениями, часто дословными, из рассказа в рассказ. Читается легко, но сухого остатка по прочтении немного. В общем, на мой взгляд, это - печатный аналог комедии sitcom. Годится, чтоб не без приятствия убить время в отсутствие лучших альтернатив.

PS Уже написав эту рецензию, поинтересовалась автором. Оказывается, ее печатные произведения взросли на волне успеха ее записей в ЖЖ. Действительно, если книжка является переносом на бумагу ЖЖ, это объясняет и повторения, и отсутствие связности повествования, и бедность описаний (про главную гериню, Манюню, мы в среднем по два раза на страницу читаем, что у нее "бойкий чубчик" и примерно каждую пятую страницу, что у нее "толстая попка"; развитие характера героини, в целом, этим исчерпывается). Чего этой книге на хватает, так это хорошего редактора, который безжалостной рукой покоцал бы 30% текста, искоренил повторения и штампы, посоветовал бы разработать персонажей поглубже; может, тогда из набора забавненьких анекдотов в стиле ЖЖ ("про что вижу, про то и пою") получилась бы вполне достойная книга.

[Деница Райкова · Rating 5 out of 5]

Нарине Абгарян - "Манюня"

"Много ли знаете провинциални градчета, разделени по средата от звънка немирна река..."
Така започва предговорът на третата издадена в България книга на Нарине Абгарян - "Манюня". С това изречение започват всъщност три абзаца от него. И това начало навява мисълта за начало не на роман, а на поема - казваш си, че ако точно ей сега, точно ето тук, се разместят една-две думи, ще се получи чиста поезия.
Бях омаяна от първите две книги на Нарине Абгарян. Имаше някакво вълшебство в "Три ябълки паднаха от небето", някаква сурова привлекателност в "Хората, които са винаги с мен". И едно общо нещо - те са книги, които хващат читателя и го повеждат в историята, която разказват. А тя понякога е странна, понякога е нереална, понякога криволичи така, та имаш чувството, че аха-аха, и ще се изгубиш. Но пак се намираш. И продължаваш нататък.
Затова пожелах "Манюня" още в мига щом разбрах, че излизането й предстои. Дори още преди да прочета анотацията и да разбера, че в нея има автобиографичен елемент - исках я тази книга, и толкова. А когато се сдобих с нея, всичко друго предвидено за четене отиде на заден план.
"Манюня" е лято. "Манюня" е слънце. "Манюня" е вълшебство. Онова вълшебство на детството - когато си безгрижен и безстрашен, когато никоя беда не може да те сломи задълго, когато откриваш светлина и радост във всичко. Нищо че живееш в малко градче, в години, белязани от липса на елементарни неща. Нищо, че куклата си остава недостижима мечта. Ти си дете и се радваш, че те има. че си жив.
"Манюня" е книга с много ярки образи. Четеш - и все едно наистина си там, придружаваш Маня, Нарине и сестрите на Нарине на техните приключения, трепериш заедно с тях след поредната геройска беля /а техните бели наистина са геройски и мога да ги сравня само с тези на Емил от "Емил от Льонеберя"/, изумяваш се или се смееш с глас на хрумванията им, и след поредната лудория им стискаш палци да не ги спипа Ба.
Като казах "Ба" - за мен това е един от най-силните, ярки, чудесни, забележителни образи, на които съм попадала напоследък в книга. Страховитата Ба, която всява ужас у собствения си син, но всъщност има златно сърце. Ба и нейното сладко от кайсии. Ба и нейният пиперлив език. Безстрашната Ба, която винаги казва точно каквото й е на устата, без да се плаши - дори от хора, които "са взели страха" на другите.
Много, много неща ми харесаха в тази книга - и описанията на детските лудории, и отношенията в семейството, и описанията на арменските гозби. Любимият ми момент обаче си остава този с избирането на имената на момичетата - винаги съм се интересувала от значенията на думите и в частност на имената, и приех тази частица познание като истинско съкровище. Имаше нещо мистично в този момент, нещо, което ме накара да затая дъх за миг и да се зачудя какво ще стане, ако не бъде избрано "правилното" име. Това са неща, които трудно се забравят, а е ценно да се знаят. /Добре че първите три пъти никой не послуша баба Сарануйш, само това ще кажа./
Докато четях книгата, все чаках да стигна до момента, който ще се открои, за който ще мога да кажа: "Ето това е най-любимият ми момент от цялата книга". Но няма такъв. Защото всичко в тази книга вече ми е любимо - от първия до последния ред.
Има нещо в книгите, в които историята се разказва от деца. Децата са искрени, и може понякога да не разберат същността на това, което се случва, но рядко спестяват истината. Затова ми беше ценна тази история - защото е разказана по детски искрено, с неща, които един възрастен би пропуснал - било защото според неговите "разумни разсъждения" те не бива да се казват, било защото ги е забравил. Разказвачката в "Манюня" не пести нищо - и понякога може да ни накара да се смутим, а друг път - да се разсмеем искрено, от сърце. Като децата.
Самата Манюня е... за нея нямам друго определение освен "образ безподобен". Без да го осъзнава, по характер тя е миниатюрно копие на своята Ба - решителна, дръзка, енергична, готова да направи каквото си е наумила, на всяка цена. Истинска Пипи в арменски вариант.
"Манюня" е една красива книга. Не само като история, а и съвсем буквално. Освен че корицата е прекрасна, както и тези на предишните две книги на Нарине Абгарян, чудесен е и цветът й - за мен това винаги е бил цветът на радостта. Помните ли пъстрите бонбони "Детска радост"? Точно такъв беше цветът на червените. И корицата прекрасно отива на съдържанието.
Забавлявах се искрено с тази книга, безкрайно се радвам, че имах възможност да я прочета. Книга за лятото, за детството, за приятелството. Всички имаме нужда от такива книги понякога, колкото и да сме пораснали. Защото трябва да помниш какво е да си дети.
Завършвам с последните думи от "Манюня":
"Не призовавам към нищо.
Само ви моля да спрете за миг и да си спомните колко е прекрасно просто да сме приятели.
Това трябва да е сега. И утре. И вдругиден. Винаги".

Докоснете се до вълшебството!

[Tatevik · Rating 5 out of 5]

A piece of childhood torn from the memories. It was very bright and sassy (I was looking for this word for about five minutes, so proud of myself when I found it). The audio was just marvelous. I wouldn't definitely have the same enthusiasm for a book with just reading it myself. Also started to kind of like Russian language 🤔 I hated it so much while at school.

P.S. the book is also available in Armenian, haven't tried it, don't know how it is, but I bet the original is way better, don't know if anybody can translate it and tell you the story as Miss Abgaryan did.

Հիշողություններից պոկված մի կտոր մանկություն։ Շատ վառ ու ոնց որ առաջին ալիքի կինոներում էին ասում, զիլ գիրք էր։ Աուդիոն ընտիր էր։ Հաստատ էսքան հավեսով չէի գնա առաջ գրքով։ Մի տեսակ ռուսերենն էլ սկսեցի սիրել 🤔

P.S. Գրքի հայերեն տարբերակն էլ կա, չեմ փորձել, չեմ կարող ասել թարգմանությունն ինչպես է ստացվել, բայց կասկածում եմ թարգմանիչը կարողանա մանունյայական թարգմանել:

[Laura Frunza · Rating 5 out of 5]

E greu de descris și de definit cartea asta. E o carte despre copii și copilărie, dar nu e o carte pentru copii. E o carte cu mult umor, dar nu e o carte amuzantă. Narine Abgarian are, cu siguranță, un har de povestitoare căci reușește să te captiveze, chiar dacă descrie multe întâmplări care mie mi-au ridicat părul pe ceafă.

Maniunea este povestea copilăriei autoarei, alături de familie și de prietena ei cea mai bună (Maria, alintată Maniunea) în Armenia sovietică a sfârșitului anilor 70, începutul anilor 80. Ion Creanga era mic copil pe lângă fetele astea care o țin dintr-o poznă în alta (unele cu potențial periculos) și care mănâncă bătaie la fiecare câteva pagini. Știu că aia a fost copilăria comunistă a multor copii, dar bătăile pe care le îndurau cele două fete erau crunte și nu o dată mi-a fost milă de ele, mai ales când sunt închise în pivniță, de exemplu, sau când Maniunea strigă la mama lui Narine că mai bine îi dă cu găleata în cap decât să-i spună bunicii ei ce făcuseră (ceva foarte grav, de altfel). Bunica a fost un personaj detestabil, efectiv nu a existat nimic care s-o „salveze”. Știți tehnica asta din literatură, când un personaj odios e prezentat și într-o altă lumină, prin dragostea lui față de ceva (literatură, animale, propriul copil etc) care să-i dea o fațetă umană. La Ba nu am văzut așa ceva. A fost un personaj și un om care a trăit pentru a-i face nefericiți pe cei din jur și pentru a le face viața amară. Am suferit pentru Maniunea, despărțită de mama ei și crescută de Ba și de un tată mai mult absent, prea slab pentru a se impune în fața mamei lui, un copil mare, ale cărui rebeliuni ocazionale erau aspru pedepsite și pe care îl „conducea” până și mașina (aparent înzestrată cu oareșce proprietăți magice) și n-o conducea el pe ea.
Personajul meu preferat a fost Karine, bătăioasa familiei - episodul cu mersul la film a fost foarte hilar. De Narine știu ce a făcut în viață, dar aș fi curioasă ce a ajuns Karine și ce s-a întâmplat cu Maniunea, uneori vezi ceva în copii când sunt mici și te întrebi cum vor arăta personalitățile lor adulte.
Cel mai interesant lucru la cartea asta este felul în care este prezentat raționamentul unor copii pentru a face ceea ce noi numim „pozne” și care pentru ei sunt lucruri serioase. Fetele nu făceau niciodată în mod gratuit ceva, pentru a-i enerva pe adulți sau pentru a distruge lucruri, ci din motive adesea inocente care nu erau înțelese de cei mari (nici nu căutau să le înțeleagă, doar să le afle, voiau să știe de ce au făcut un anume lucru fără să înțeleagă joaca, descoperirea, experimentarea sau naivitatea din spatele lor).
O carte absolut „maniunată” (mă scuzați, nu m-am putut abține de la jocul de cuvinte) pe care o recomand oricui vrea o carte la care să și râdă, să se și întristeze și, mai ales, să saliveze! Cartea este presărată cu relatări despre mâncare, adesea cu descrieri care te lasă poftind la delicatese armene și georgiene...

[Vera · Rating 1 out of 5]

Когда-то давно я увидела эту книжку в списках "лучшие книги для детей стольки-то лет" и решила, что надо бы ее прочитать с Юлькой. Потом я подумала - раз моя дочь уже пару лет живет в Канаде, а книжка про советское детство - надо прочитать ее самой и понять, поймет ли ее современная девочка.

С тех пор я читала рассказики с этой книги в свободное время, по одному-два, и вот спустя год хочу сказать следующее.

Мы романтизируем наше советское детство, но с высоты моих нынешних ценностей - это воспевание пиздеца. Отсутствие границ, культуры общения, неуважение ребенка как личности, домашнее эмоциональное насилие, домашнее физическое насилие, сексизм, мизогиния - это все признаки нашего советского детства. Дело даже не в том, что моя дочь не поймет некоторые реалии (очереди в магазинах, поездка на море в частный сектор, любовь к индийскому кино), дело в том, что такая модель отношений в семье и в жизни - это то, как я стараюсь не делать.

В отзывах на эту книгу пишут, какая она "солнечная и светлая" и "вкусно написана". Я понимаю, что свойство памяти - забывать плохое и романтизировать детство, но не до такой же степени!

[Andreea · Rating 5 out of 5]

Am râs cu lacrimi la cartea aceasta! A fost absolut delicioasă!

Îmi place mult cum scrie autoarea, indiferent de stil, știe să dea viață scriiturii ei. Cartea de față, o autobiografie din timpul copilăriei, a reușit să mă transporte în Armenia sovietică, a lipsurilor și a greutăților, dar și a unei lumi nu mult diferită de poveștile părinților mei, chiar dacă vorbim de țări diferite.

Am meditat, pe parcurs, dacă aș fi reacționat ca adulții din carte sau aș fi făcut altfel, față în față cu prostiile făcute de Maniunea și Narine, plus surorile autoarei. Poate nu aș fi făcut ca Ba, dar, cu siguranță, modul ei de abordare a făcut minuni pe unele planuri. Și, ținând cont de prostiile făcute de fete uneori, pare că a fost chiar indulgentă. Deși, cu siguranță, părinții moderni ar fi de altă părere...

O carte dulce și simpatică, ideală pentru adulții nostalgici, dar și pentru copiii în căutare de aventuri. (Pe mine m-a dus cu gândul la ,,Micile plăceri ale morții", o altă carte dragă mie. 🙈)

[Siranush · Rating 5 out of 5]

Պայծառ, լուսավոր, նախշուն գիրք։ Էդ ինչեր հիշեցրեց, ինչքան ծիծաղացրեց։ Կարդալիս ոջլոտ, գզգզված մազերով, դիստրոֆիկ նիհար, լիքը կապտուկներով, ամբողջ օրը ծեծող ու ծեծվող, տանից միշտ փախնող, չգիտեմ՝ որ բակեր հասնող Սիրուշիկը ցնծում էր մեջս։

[Oskars Kaulēns · Rating 4 out of 5]

brīnišķīga, dzīvespriecīga un īstu bērnību apliecinoša grāmata. vietām smējos gandrīz pilnā balsī, vietām tik klusi, lai nevajadzētu dalīties ar to prieku, kas skalojās līdz potītēm.

[Toni · Rating 5 out of 5]

Вълшебна книга! От онези, които те пренасят в детството, които те карат да се заливаш от смях, които разведряват душата ти и изпълват сърцето ти.

[Adela · Rating 5 out of 5]

Suuuperbă! 🙂

[Nauris Lukševics · Rating 3 out of 5]

Jau no sākta gala zināju, ka tā īsti līdz galam nav kaut kas tāds, ko es gribētu lasīt, jo biju aizņēmies un neatvērtu arī atdevis atpakaļ, bet beigu beigās bija tīri normāli.
Nekādas lielās pievienotās vērtības nav, tāds "easy reading" (principā visu grāmatu izlasīju vienā dienā), bērnu grāmata pieaugušajiem, bet es nesaku, ka tas ir slikti.
Kas ir pat ļoti labi, ir Ba - Maņuņas vecmāmiņa. Bomba. Pilnīgi atsvēra visu pārējo pagarlaicīgo bērnu ņemšanos.

"Kas notiktu, ja mēs dotu goda vārdu un pēc tam to neturētu? Kas ar mums notiktu?"
"Zarnas izšķetinātos"

Priekškars.

P.S. Latviešu tulkojums ir tīri neko, izņemot neskaitāmas (gan jau skaitāmas, bet man slinkums) komatu kļūdas.

[Desislava Mihaylova · Rating 5 out of 5]

Насред летните жеги и високите градуси отпих глътка свежест от миналото, потапяйки се в лятото на Маня и Нарине. Размечтах се за сладко от кайсии, хрупкав матканаш, аджика и маслени курабийки. Това е лято, което е чуждо за мен. Лято, в което е нямало много други забавления освен измислените на момента игри или приключението да отидеш на последната, пристигнала в града кино прожекция. Когато да си залепиш стикер “произведено в Чехословакия” е било готино и когато малките момиченца са мечтаели да бъдат като моделите в полските списания.
Нарине Абгарян успява да събере слънчевите лъчи на детството в Съветска Армения през 80-те години и лично на мен много ми напомня на “Вино от глухарчета” на Бредбъри. Същото опияняващо усещане, красота и забавление. Католизатор на приключенията описани в този полубиографичен роман, съставен от разкази, е Маня, която е едно прелестно живо бедствие. Любимата ми героиня е Ба. Умирах от смях как нарежда всички един по един! 😂
Ако искате да се забавлявате с белите на две неразделни приятелки - “Манюня” е прекрасен избор.

[Sandra Koka (pielasit_sirdi) · Rating 5 out of 5]

Maņuņa mani salādēja lielgabalā un izšāva trako smieklu debesīs. Absurdi, traki cilvēcīgi, armēniski verdoši, brutāli atklāti un naivi bērnišķīgi.

Ak, Maņuņa, es vēl nekad lasot nebiju tik skaļi un gardi smējusies, tā, ka nevar apstāties, bet uz jebkuru apkārtējo satraukto acu skatieniem un mēģinājumu atstāstīt savas ķiķināšanas pirmavotu, es izplūdu kā veca grīdaslupata uz klona grīdas.

Visu laiku lasot nācās apslāpēt sevī mātes instinktus un šausmās neplēst matus no galvas. Jāņem vērā arī, ka notikumi noris Armēnijā, tā, ka manu Straumēnu bērnību nevar ne tuvu salīdzināt ar Narinē Abgarjanas trakajiem bērnības piedzīvojumiem.

Ak, Maņuņa, Maņuņa!


Ar nepacietību gaidu, ka tiks iztulkoti turpinājumi.

[Elīna Jurberga · Rating 4 out of 5]

šis bija bezgala sirsnīgs un dzirkstošu smieklu piesātināts bērnības stāsts. grāmata, kuru nav nepieciešams pārlieku analizēt vai pārdomāt, tai vienkārši jāļaujas, jāļaujas naivam bērnības priekam un tik vien kā jāatsauc atmiņā paša bērnība. tas bērnības siltums dažreiz ir baigi vajadzīgais! :)

[Kristīne · Rating 4 out of 5]

Jestrs, saulains Padomijas bērnības memuārs. Cik forši ir vienkārši draudzēties!

[Sve · Rating 3 out of 5]

Нарине Абгарян е женския Бакман :) Книгата е пълна с пакости от детството и клишета. Обаче точно това имах нужда да чета в момента - нещо леко, ненапрягащо и смешно.

[Deny · Rating 4 out of 5]

Прочетох "Манюня" на Нарине Абгарян и бързам да предупредя прочелите "Три ябълки паднаха от небето" и "Хората, които са винаги с мен". Още в предговора ще установите, че отново попадате в градчето Берд и четете историята на същите герои. Честно казано първата ми мисъл беше "Оф... Тази жена други истории не знае ли? Сега вече ми писна, а така не исках да се разочаровам от нея." Но все пак дочетох предговора в метрото, а на слизане хората ме помислиха за луда, защото си зяпах в прозореца и от време на време избухвах в смях без видима причина. Ами неволно ми изникваше завръзката на чудесното приятелство между главните героини. На трета глава вече не издържах и имах нужда да разкажа колко е забавна тази книга и колко е различна от предишните две. Знам, че съм запалила поне още двама нетърпеливи читатели в точно този ден.
Но, първо, не си купувайте "Манюня" с идеята, че ще ви омагьоса като "Ябълките" или ще ви стисне за гърлото като "Хората...". Няма нито магически реализъм тук, нито семейна драма на фона на смутните времена между арменци и азербайджанци в Нагорни Карабах. "Манюня" е за живота преди войната, но по време на съветския дефицит, когато, както казва авторката "хората все пак намираха начин да живеят и да се радват на живота".
Това е почти детска книжка (доколкото знам направо си е издадена като детска книга за първи път) за приятелството между две щури момичета и всички глупости, които могат да измислят и свършат в периода на своя предпубертет. Всичко е реалистично, по съветски сиво-червено и пълно с абсурдни приключения от битов характер. С една дума, търкалях се от смях. Първата ми асоциация беше с "Емил от Льонеберя", но в Армения. Над синьото детство на Нарине (Нарка) и Мария (Манка или Манюня) като буреносен облак е надвиснала неумолимата и наистина забележителна Ба - Роза Йосифовна Шац, домакиня, майка, баба и най-коравата жена в Берд, която заслужено е главен герой в тази книга и в сърцето на авторката й. Каквото и да се каже за тази забележителна жена, малко ще е, а самата Абгарян ще го е казала по-добре, така че четете и сами открийте Ба.
Много пъти сме говорили как книгите на Абгарян ни връщат в детството и то на едно определено място - на село или в малкия град, при старите стенни гоблени и в ухаещите на домашни курабии кухни на нашите баби. И този път е така. И изобщо всеки път до сега е било така с Абгарян, защото тя е автор, който обича старците, обича своите и нашите баби и дядовци. Те са истинските герои на всичките й истории до момента и мисля, че това е съвсем заслужено. Дали защото виждаме тяхното време и тяхната младост като през зацапано огледало, което ни показва уж същите пространства, но много по-магически и митични, където всичко е било възможно и най-вероятно се е случило? Дали защото бабите и дядовците ни изглеждат някак по-могъщи и от родителите ни, които рядко смеят да им противоречат? (Едно дете е неимоверно впечатлено, когато вижда как най-големият авторитет в живота му се крие от дядо му, докато пуши, или яде допълнителна порция пиле с ориз, защото баба така е наредила.) Не знам, но има нещо силно въздействащо в тях. И браво на Абгарян, че не го е забравила, че ни го припомня и на нас и ни го връща в този съвсем различен живот, който имаме днес. Заслужава си да четем за хора, които са навлезли в последната фаза на живота си, без да спират да му се радват, без да са се обезличили, а напротив - пълни с живот, характер и индивидуалност, напоени с истории и опит.
Тук е моментът да кажа, че Абгарян е изключителен разказвач. Преди и след всяка нейна книга се чудя дали не я хвалим прекалено, дали не я издигаме в някакъв култ, пък реално погледнато тя ни пробутва всеки път една и съща история... Добрият писател, струва ми се, знае поне няколко добри истории и умее да ги предаде със специфичен стил, който да го отличи. Добрият разказвач - отново по мое съвсем скромно мнение, знае 1-2 истории, но умее да ги разказва така, че всеки път да звучат различно, но все така пленително. Нарине Абгарян е такъв разказвач и прозата й се лее не толкова като строен и обмислен разказ, колкото като приказка, съчинявана или спомняна на момента, като нещо споделено с читателя на един дъх, защото то диша в нея, съвсем истинско е и няма търпение да бъде разказано - може и от зад напред, може и с малко прескачания в хронологията. И когато някой ти разказва нещо от душа и сърце, ако си отворен за него, то живецът му непременно ще се прехвърли и в теб. Трудно е да не усетиш пърхането му в своето сърце.

[Rafo Zarbabyan · Rating 3 out of 5]

Սենց պայմանավորվենք. դուք ինձ չեք ծեծում, ես անկեղծ կարծիքս եմ ասում

Հա, շատ թեթև ու հաճելի կարդացվող գիրք է: Հա, սրտումդ ջերմ նոստալգիկ զգացմունքներ է առաջացնում, հատկապես եթե մանկությունդ անցկացրել ես գյուղում (քո կամ տատիկի տանը): Հա, դրվագներ կան շատ զավեշտալի են ու երբեմն մի քիչ ծիծաղելի:

Բայց... Այստեղ գրեթե չկա գրականություն, չկա պատմություն, չկա սյուժե: Չկա տեքստ, որի վրա աշխատանք է տարվել: Դրվագներ են, փոքրիկ պատմություններ, որոնք մշակված չեն: Կասեք՝ բայց գրքի գրավչությունը հենց դրա մեջ է: Համաձայն եմ, բայց այնքան ժամանակ, մինչև նույն թեմայով կամ նույն ոճով իսկապես լավ գիրք չես կարդում: Օրինակ, կարող եք կարդալ Դովլաթով:

Ցավոք, հիմա շատ տարածված է լավը համարել այն գրքերը, որոնք հեշտ են կարդացվում: Եթե համեմատենք կինոյի աշխարհի հետ, ապա «Մանյունյան» սիթքոմ է, թեթև հումորային ֆիլմ ժամանցի համար:

[Sarmīte · Rating 5 out of 5]

Grāmata, kas aizstāj noofenu... Bērnības gaišums un dzirkstošais dzīvesprieks - lūk, kāpēc vērts šo grāmatu izlasīt. Protams, padomjlaika neglītais vaigs šad tad fonā parādās, bet tikai laikmeta ieskicējumam. Nudien nezinu, vai tagadējie bērni šo grāmatu sapratīs tāpat, kā mēs - tālaika bērni, laikam jau dažas lietas būs neizprotamas - rindas veikalos, deficīts, nabadzība, blatu sistēma, un galvenais - INTERNETA TA NAV! VIEDTĀLRUŅA NAV! Nu, mierinājumam - elektrība jau gandrīz visur bija:)
Papildus bonuss par BA :))))

[Adelina · Rating 3 out of 5]

„Манюня“ е мила книжка за детството, която четох-недочетох и скоро ще забравя. Повтарящи се случки, винаги с участието на една дръпната баба, за която не стана ясно защо трябва да е все сърдита и тросната. Образът на тази баба допринесе най-много за разочарованието ми от книгата. Сравнявах с други баби от истории за детството, разказани от руски писатели – „Погребете ме зад перваза“ на Павел Санаев и „Катерушки“ на Уля Нова, и Нарине Абгарян не издържа на конкуренцията.

[Diana Ghabuzyan · Rating 5 out of 5]

Ի՜նչ հրաշք գիրք, էնքան-էնքան հայկական, էնքան համ ու հոտ տվող մանրուքներ, բառեր, բառակապակցություններ, մտքեր ու տեսարաններ ... Հատկապես հիանալի ա կարդացվում, եթե եղել եք Բերդում` Իրական Տավուշում: Կարդալուս ամբողջ ընթացքում վայելել եմ, «հռհռացել» եմ :D Մի խոսքով, բոլորին խորհուրդ եմ տալիս անպայման կարդալ, ձեզ ավելի մոտ կզգաք Հայաստանին))

[Nika · Rating 5 out of 5]

Ре-рід для душі ❤️

[Мариша · Rating 5 out of 5]

Искрено се посмях с тази книга, а на някои места ми се напълни душата - защото е не само смешна, а задушевна по момичешки и много истинска :)

[Irina · Rating 5 out of 5]

"Как вам объяснить, чем отдают тушеные овощи? Возьмите школьный фартук, разрежьте его на полоски, заправьте мелом и скрипичным ключом. Добавьте двойки по алгебре и геометрии. Томите сутки в молоке с пенкой. Вот так уныло пахнут и выглядят тушеные овощи."

"В принципе, по одному только запаху, витающему над Бердом, можно было легко определить сезон года. Весна пахла пасхальным столом — молодой зеленью, отварной рыбой и крашеными яйцами, лето — клубничным, абрикосовым и ореховым вареньем, а осень… ммм… осень пахла счастливым сном Гаргантюа. Потому что после ветчинного аромата наступал корично-ванильный — хозяйки фаршировали сухофрукты смесью из разных сортов жареных орехов, посыпали корицей и ванилью и убирали куда-нибудь подальше от детских глаз. Иначе такие сладости грозились не дожить до новогодних праздничных столов. На больших подносах исходили умопомрачительным ароматом карамелизированные в сахарном сиропе груши и персики. В прохладных, хорошо проветриваемых помещениях «доходили до кондиции» длинные сосульки чурчхелы.

Приезжали гонцы из Грузии — привозили прославленные грузинские специи и соусы. Специи покупались впрок и хранились в стеклянных банках. Ароматными соусами до отказа забивались холодильники. Потому что, скажите на милость, как можно есть запеченную до хрустящей корочки утку, если она подается без норшараба? Или севанский ишхан, если его не полили кисленьким ткемали? И может ли считаться «правильной» новогодняя толма, если ее фарш не облагородили щепотью-другой хмели-сунели?"

"Я навсегда запомнила тот июнь, и густое ночное небо над Адлером, и шумные его улочки, и дни, когда мы все были вместе и ни одному нормальному человеку не было дела до того, грузин ты, русский, еврей, украинец или армянин, и казалось, что так будет всегда и этой дружбе нет конца и края.

Я навсегда запомнила вкус той приторно-сладкой последней черешни и то, как Натэла смешно складывала губы трубочкой, назидательно приговаривая: «Надя, ты главное запомни — орехи лучше толочь в ступке, а не пропускать через мясорубку», — а Гоги, боязливо оглядываясь на Ба, объяснял дяде Мише: «Пожестче надо быть с женщинами, даже если эта женщина — туоя мать».

Я ни к чему не призываю.

Я прошу вас остановиться на минуту и вспомнить, как это прекрасно — просто дружить.

Вот так должно быть сейчас. И завтра. И послезавтра. Всегда."

[Bookmaniac70 · Rating 4 out of 5]

Съвсем различна от другите две книги на Нарине Абгарян. Това са истории от детството й - истории за лудории и искрено приятелство, за дни, пълни с игри и обич, когато независимо от всички провинения и наказания се чувстваш защитен и безсмъртен. Те следват една подир друга като шеметно спускане с увеселително влакче – много смях, придружен от леко свиване под лъжичката заради абсурдните битовизми на съветския соц, добре познати на моето и по-старите поколения.

Цялото ревю в "Аз чета"

[Mairita (Marii grāmatplaukts) · Rating 3 out of 5]

Mīlīgi, smieklīgi un arī interesanti ieskatīties armēņu bērnu un drusku arī pieaugušo dzīvē padomju gados. Uz beigām blēņas sāka apnikt. Cik gan daudz dažādu nedarbu spēj pastrādāt mazas meitenes! Grāmatai arī būtu noderējis nežēlīgāks redaktors tās pirmajā izdošanas reizē.

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

Приключения с Пипи Дългото Чорапче по съветско време. Безжалостнен, непосредствен и любопитен поглед към хората, с щипка носталгия и много пакости офлайн. Останалите герои са също живи и интересни. И по своему космополитни.

[arsen hakobian. · Rating 4 out of 5]

եթե համեմատեմ ^Երկնքից Երեք Խնձոր Ընկավ^-ի հետ, ապա կասեմ, որ Մանյունյան ավելի եմ հավանել ։Դ

շատ արկածային, մի ուրի՜շ ամառային տրամադրություն փոխանցող ու հավես կերպարներով գիրք էր։ սա էլ կդասվի էն շարքին, որն առաջինը կկարդամ էրեխեքիս համար )))))))