“…what you keep to yourself you lose, what you give away you keep for ever.”
Мечтател, но от активните. От тези, които запретват ръкави, буквално, и изграждат, отново буквално, дома на мечтите си. Аксел Мунте – швед по произход, французин по образование, англичанин по паспорт, италианец по сърце, лекар, полиглот, ценител на античното и ренесансово изкуство, ревностен любител на животните, филантроп и вероятно много други неща, за които не знаем. От неговата романизирана биография (на български издадена като „Легенда за Сан Микеле“) научаваме за живот, който днес, в нашия опитомен свят, би бил напълно невъзможен.
Да оцелееш след лавина в швейцарските Алпи или сред суровите ледове на Лапландия, да превозиш грешния труп от Хайделберг до Стокхолм, да положиш безвъзмездно усилия като лекар по време на епидемията от тиф в бедните парижки квартали или тази от холера в Неапол, да помагаш на Пастьор в разработването на серум против бяс, да си сред първите доброволци след земетресението в Месина или да служиш в Червения кръст по бойните полета на Първата световна война, да купиш планински връх, за да го превърнеш в убежище на прелетни птици, да лекуваш капризни богаташи, „болни“ от хистерия, за да финансираш филантропските си начинания, да се осмелиш да наречеш методите на своя учител в медицината, великия Шарко от болница „Салпетриер“, лъже-наука – тези преживелици не изискват нищо по-малко от луд късмет, а след тях – заслужена почивка на райско място, с гледка към ослепително лазурните води на Неаполитанския залив, с каменната прохлада на дом, построен върху останки от параклис и римски развалини от времето на Тиберий, със семпла мебелировка, но за сметка на това разкошна градина, в която щастливо съжителстват всякакви породи кучета, срамежливи костенурки, любопитна мангуста, алкохолизиран бабуин и любвеобилен бухал.
Пъстра като живота на своя автор, „Историята на Сан Микеле“ е светска и философска, мизантропска и жизнерадостна едновременно. За почитателите на Арчибалд Кронин книгата предлага неповторим поглед към лекарската професия и практика от края на 19 век - от хора, които изпълват тази дума с благородното съдържание, което й се полага, до абсолютните некадърници и шарлатани; от измислените диагнози на богатите безделници до истинската мизерия на живот, в който ужасяващо високата детска смъртност тепърва ще бъде овладяна чрез ваксините.
За англофилите, които без съмнение ще открият в лицето на шведа сродна душа – писал е книгата на английски, и то прекрасен английски, но с подчертано шведско конструиране на изреченията, с глагола преди подлога, което придава старомодна поетичност на езика.
За тези, които обичат доброто старо приключение, такова, каквото е било възможно за последно в края на 19 век – на ръба на закона, че и малко отвъд, защото добрата кауза си струва престъпването на една-две глупави формалности.
И накрая, за търсачите на dolce vita – но онази, истинската, която храни тялото с хляб и прясно козе сирене, а душата със слънце и птичи песни, сред хора необразовани и заради това чисти, на място, в което Свети Антонио е в пряка конкуренция със Свети Констанцо в областта на чудесата, на читателя не му остава нищо друго, освен едно „capri diem” и насладата от една история, в която по изключение мечтите се сбъдват.
“…there is no better simulant for lost appetite than to watch a hungry man having his fill.”
“All that is really useful to us can be bought for little money, it is only the superfluous that is put up for sale at a high price…A few friends, a few books, indeed a very few, and a dog is all you need to have about you as long as you have yourself.”
“courage unassisted by luck bleeds to death unrewarded.”
“Happiness we can only find in ourselves, it is a waste of time to seek for it from others, few have any to spare. Sorrow we have to bear alone as best we can, it is not fair to try to shift it on others, be they men or women.”