Foucault’s Pendulum

by Umberto Eco, William Weaver (Translator)

International bestselling and award-winning author Umberto Eco's Foucault's Pendulum is "an intellectual adventure story, as sensational, thrilling, and packed with arcana as Raiders of the Lost Ark or The Count of Monte Cristo" (The Washington Post Book World).

Bored with their work, three Milanese editors cook up "the Plan," a hoax that connects the medieval Knights Templar with other occult groups from ancient to modern times. This produces a map indicating the geographical point from which all the powers of the earth can be controlled — a point located in Paris, France, at Foucault’s Pendulum. But in a fateful turn the joke becomes all too real, and when occult groups, including Satanists, get wind of the Plan, they go so far as to kill one of the editors in their quest to gain control of the earth.

Orchestrating these and other diverse characters into his multilayered semiotic adventure, Eco has created a superb cerebral entertainment.

Genres: Fiction, Historical Fiction, Mystery, Classics, Literature, Italian Literature, Thriller

623 pages, Paperback

First published October 4, 1988

About the author

Umberto Eco was an Italian medievalist, philosopher, semiotician, novelist, cultural critic, and political and social commentator. In English, he is best known for his popular 1980 novel The Name of the Rose, a historical mystery combining semiotics in fiction with biblical analysis, medieval studies and literary theory, as well as Foucault's Pendulum, his 1988 novel which touches on similar themes.

Eco wrote prolifically throughout his life, with his output including children's books, translations from French and English, in addition to a twice-monthly newspaper column "La Bustina di Minerva" (Minerva's Matchbook) in the magazine L'Espresso beginning in 1985, with his last column (a critical appraisal of the Romantic paintings of Francesco Hayez) appearing 27 January 2016. At the time of his death, he was an Emeritus professor at the University of Bologna, where he taught for much of his life. In the 21st century, he has continued to gain recognition for his 1995 essay "Ur-Fascism", where Eco lists fourteen general properties he believes comprise fascist ideologies.

Reviews

[Петър Стойков]

Махалото на Фуко би трябвало да представлява подигравка с теориите на историческата конспирация тип Шифърът на Леонардо, знаете ги тия - тайни монашески братства, скрити от църквата древни завети и документи, мистериозни грвюри с невероятностно значение...

Само че законът на Поу ( Poe's law) казва, че ако нямаш ясна индикация, почти е невъзможно да различиш някакви екстремни възгледи от тяхната пародия. Т.е. не знаеш дали някой наистина е луд или просто много успешно се шегува, че е.

И понеже в книгата точно това се случва - трима решават да се подиграват с хората, които вярват в конспирацията на Тамплиерите, като създадат своя собствена теория за нея, логично, цялата книга се чете просто като логореичните бълнувания на вярващ в съответната конспирация.

Ако ви кефи подобно нещо - пожелавам ви успех.

[Христо Блажев]

“Махалото на Фуко” на Умберто Еко – за Знанието на незнаещите: http://knigolandia.info/book-review/m...


Всеки път, когато някой поет, някой пророк, някой водач, някой магьосник изрече безсмислени звукосъчетания, човечеството пилее векове, за да разчете тяхното послание.

“Махалото на Фуко” се размахваше около мен поне седмица, след като първите 150-200 страници почти ме отказаха да я дочитам. След няколко дни прочистване на главата всичко си дойде на мястото и разбрах защо Умберто Еко е толкова голяма работа… както и защо е толкова ненавиждан заради нелеката задача да бъде четен.

Мда, в тази книга е сбрано толкова знание (но не Знание – личната ми непоносимост към освещаване на фалшивости с изписването им с главна буква беше подложена на изпитание в романа), че наистина всеки може да го види по свой си начин. Убеден съм дори, че феновете на противните хилядолетни конспирации могат така да го прочетат, че съвсем да се чалосат и да решат, че Еко е поставил скрити (и не толкова) знаци за поредната наистина глобална завера, която направлява съдбините на човечеството и че ако при новолуние съберете броя на буквите в романа и го разделите на страниците в ръкописа на Еко, ще получите мистичната дата на тяхното разкриване пред света. Или поне това е простият вариант. (Преди малко във “Фейсбук” получих следния коментар от Спасимир Тренчев по повод цитат от книгата: “там е работата, че при Еко всичко се чете между редовете, така че имайте предвид….”). Та имайте.

http://knigolandia.info/book-review/m...

[Radina ☕ Ravenclaw]

"Хъм, черен квадрат" ми е мнението за книгата.

[Елвира]

Страхотна идея и сатира, по-скоро е като за 3,5 звезди, не е пълно 4, защото някои работи ги усетих доста протяжни и някак претрупани.

[Любопитка]

“Махалото на Фуко” ме очарова и погнуси, подреди мислите ми, но разбърка душата ми, показа ми светлина, а накрая ме захвърли в непрогледна тъма. За сюжета ще ми е много трудно да пиша, но все пак с няколко думи ще се опитам да нахвърлям рамката на историята. Трима приятели и колеги в едно издателство, сбъсквайки се с различни терии за конспирации, съвсем невинно и на шега решават да допринесат в изобилието от интириги със свой прочит на събитията около възникването и унищожаването на ордена на Тамплиерите. И докато те иронично усмиват вярващите диаболисти, техните планове заживяват собствен живот. Структурата на книгата е разделена на части, които носят имената на сефирите в Кабала. Всяка глава започва с цитат от различно произведение. Личи си огромният труд положен за изграждането на всяка отделна нишка и връзка в книгата. И понеже аз съм доста припряна и чета бързо съм убедена, че съм пропуснала страшно много неща, но истината е, че не знам дали ще ми стигне смелостта да я прочета отново.

Не очаквах, че спокойният и подреден разказ, изпълнен с цитати ще ме запрати в неконтрулеруем хаос и различни вярвания. От Кабала през ордените на Тамплиерите и йезуитите, павликяните и розенкройцерите до граф Сен Жермен. В началото книгата ми беше малко суха и енциклопедична, но от един момент нататък историята ме засмука и не можех да се откъсна от нея. Усещането е като бълнуване с отворени очи. Дори сега, близо две седмици след прочита и още не мога да подредя всички бушуващи мисли и еднозначно да определя дали ми харесва или ме плаши.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Julia]

Поредната книга, която ме хвана абсолютно неподготвена, пристрасти ме и ме излъга с мудното си и странно начало.После ми разкри невероятни истории и теории, в които страстно желая да вярвам.
Загадките на Тамплиерите са винаги обект на разсъждения и предположения, но мисля, че "Махалото на Фуко" предоставя огромно количество от всичко (по много), та чак ти се приисква сам да се поровиш из книгите и да научиш още колкото се може повече.
А каква връзка има Махалото? Сами ще разберете.
Аз останах доволна.И въпреки че исках да я прочета по-бързо и по-бързо, се радвам, че и се наслаждавах бавно.

[Julliana Tsvetkova]

Трудно се пише ревю за едно толкова неконвенционално произведение. С г-н Еко се "запознах" преди повече от 10 години с "Името на розата" - любима и до днес творба. И имах известни очаквания/нагласа само откъм стил на писане, и по-добре. Защото, за тези, които не са се "сблъскали" с Махалото-нямайте никакви очаквания. Те ще бъдат просто разбити...
Още от първите страници, с представянето на конструкцията на махалото-писателят ни впримчва в един непонятен и безкраен водовъртеж-от описания, истории, препратки, алюзии... Не ми се беше случвало досега да трябва освен с постоянното сверяване с бележките в края на книгата-да трябва постоянно сверяване и с Wikipedia... Като привърженик на историята мога да кажа, че се почувствах като почти пълен невежа- г-н Еко вмъква невероятно количество исторически препратки-от Тамплиерите и Розенкройцерите-та до Бийтълс...
Относно сюжета - той е многопластов, труден за проследяване, наподобяваш детективски трилър, в основата на който са трима изключително начетени редактори, които от една, на пръв поглед нелепа история-започват да анализират безумно много исторически факти, правейки аналогии, които довеждат до изграждането на План, който ще ги отведе далеч отвъд очакваното...
"Махалото на Фуко" категорично е едно от най-сложните и комплексни произведения, до които съм имала щастието да се докосна и изживея. Произведения, след които неусетно ставаш по-осъзнат човек и по- взискателен като читател. Препоръчвам го на всеки, чийто стремеж за знания е несекващ.
P. S. Следващият път като играя Assassin's creed ще се сещам обезателно за препратката за произхода на асасините, или Ал-Хашшашиини, Кръвници, от крепостта Аламут на Хасан Саббах.

[Yasen D]

Една много тежка и трудна книга за четене, умишлено създадена по този начин. Изисква вниманието на читателя, вплитат се много двусмислия и дори многосмислия в повечето случаи, включва цитати и препратки от купища други книги, исторически събития и личности и специфики за местата, в които се развива сюжета - за щастие има цяло приложение с бележки в това издание на книгата, без което щяха да се изгубят твърде много нюанси.
В "Махалото на Фуко" жанровете на мистерията, окултното и конспиративното се обръщат с главата надолу и се пардоизират. Очакванията за такъв тип книга се разбиват на пух и прах, на места будейки смях, но на много други насочва към размисли върху темите за вярата в религии, фалшиви идоли, вманиачаване в измамни идеи и последиците.

[Petya]

Третата звезда е само заради добрия стил на писане на автора, иначе книгата е не повече от 2! През цялото време очаквах да стане нещо интересно, да намеря историята, поука или нещо, заради което да харесам книгата…., но просто не можах!

[ソンヤ]

Това, което разбрах от тази книга е, че Умберто Еко не е за мен. 😔😌😓

[Borislav Germanov]

Отлична книга, но на моменти човек просто се чувства залят от толкова много факти ...

[Polina]

Умберто Еко винаги ми създава едно чувство за безкрайност на познанието- чувство, подобно на това, когато се усещаш изгубен, безсилен, незнаещ и объркан пред безкрайността на фактите, знанието и историята. Авторът е пример за енциклопедиста на нашето време,а книгата- еманация на творчеството и същността му на такъв, представлява всеобхватно, произволно и изглежда безсмислено и безцелно натрупване на факти заедно със също така безсмислените, произволни и мъгляви аналогии и логически връзки, които си създават тези количествени натрупвания на знание в човешкия мозък. "Махалото на Фуко" разкрива в пълното му многообразие съществуващото, защото "ако съществуващото е това, което се изрича по много начини, то колкото повече говорим, толкова повече съществуващо има" и единственото спасение на човека (науката тук е разпозната като грешна перспектива: "Мечтата на науката е всичко съществуващо да бъде много малко, концентрирано и изразимо. E=mc2.Грешка") е именно натрупването на фактите и образите на света, "да разглобиш света в един буен танц от верижни анаграми", "просто предаване на щафетата от образ на образ, като всеки води към другия" "прието произволно". Всичко изглежда свързано, всичко може да се свърже с нещо друго, без на някои факти да се отдава по-голямо значение отколкото на други- като асоциативната верига с картофа, която, преминавайки през най-разнообразни и на пръв поглед несвързани неща, се връща пак към него, като утвърждаването на романите-подлистници като истинските носители на живота, защото те са изразители на "най-малкото съпротивление" и следователно на пътя, по който поемат повечето хора, като включването в Плана както на исторически достоверни и утвърдени учени, така и на самозванци, та дори и на Мини- годеницата на Мики Маус.
Достоверни и не чак дотам факти се превръщат в една абсурдна теория, която води началото си от интелектуална игра, осъзната като абсурд и подигравка, която постепенно поглъща истината, измества я и самата тя се превръща в истинска и съществуваща извън съзнанието на своите създатели. "Авторът трябва да умре, за да може читателят да открие неговата истина"- може би затова и Казобон трябва да загине накрая- за да могат всички онези диаболисти и заговорници да не достигнат никога до неговото съзнание, което носи знанието за неистинността и измислеността на творението му- Планът. Тук се натъкнах отново на една теория, която срещам доста често напоследък, и в чиято истинност не съм убедена, че вярвам- липсата на твърдата и основополагаща вяра в Бога кара хората "да вярват във всичко", да търсят друга опора и поради тайнствеността и всеобхватността на Плана (съвършената теория на конспирацията, която "трябва да включва всичко", иначе "нищо не обяснява") и поради неговата тайнственост и нелогичност той е този търсен от обърканите заместител на непоклатимата теология от предишните векове, защото хората несъзнателно свързват нелогичността и абсурдността с чудото, с това, "което е най-близко до природата на Бог". Твърдият рационализъм и дори материализъм (който на моменти много ме дразнеше- явно и аз съм привърженичка на конспирациите и на необяснимото) на Лия всъщност е жизнеутвърждаващата и единствено истинна теория в книгата. Но някак не мога напълно да я успоредя и припокрия с теорията на Казобон и Диоталеви, осъзната преди края им- че клетките трябва да бъдат оставени "да действат сами, според тяхната инстинктивна мъдрост, че който търси тайни под повърхността, ще се превърне в един ужасяващ тумор". Това ми допада повече. Ще завърша с цитат: "истината е безкрайно кратка (след това тя е само разсъждение)". Това ми харесва повече, може би защото съм го изживявала- онзи миг на просветление, който Белбо има, държейки тромпета в ръка- миг, неосъзнат като "моментът на Истината" до края, просто защото е твърде кратък, а може би и защото не е белязан от величие и съзнателен избор, защото е ежедневен и битов. Но аз не вярвам, че той се случва само веднъж- той се повтаря много пъти в живота- винаги неосъзнат, идващ, когато не го чакаш или търсиш съзнателно.

[Yanah]

много отсъствах и ще трябва да се повтаряме