What do you think?
Rate this book
The Convulsion Factory
Thematic collection of 12 stories based around the theme of urban decay.
# From Out of the Angry Ruins Philip Nutman introduction
# Godflesh
# Childhood at the Lost and Found
# Androgyny
# In a Roadhouse Far, Past the Edge of Town
# Naked Lunchmeat
# Cancer Causes Rats
# Mostly Cloudy, Chance of Kurt
# Heartsick
# Extinctions in Paradise
# The Meat in the Machine
# Extract
# Liturgical Music for Nihilists
# The Ticking of an Unfriendly Clock
# From Out of the Angry Ruins Philip Nutman introduction
# Godflesh
# Childhood at the Lost and Found
# Androgyny
# In a Roadhouse Far, Past the Edge of Town
# Naked Lunchmeat
# Cancer Causes Rats
# Mostly Cloudy, Chance of Kurt
# Heartsick
# Extinctions in Paradise
# The Meat in the Machine
# Extract
# Liturgical Music for Nihilists
# The Ticking of an Unfriendly Clock
Trade Paperback
First published January 1, 1996
29 people are currently reading
270 people want to read
About the author
Brian Hodge
150 books462 followersBrian Hodge, called “a writer of spectacularly unflinching gifts” by Peter Straub, is the award-winning author of ten novels of horror and crime/noir. He’s also written well over 100 short stories, novelettes, and novellas, and four full-length collections. His first collection, The Convulsion Factory, was ranked by critic Stanley Wiater as among the 113 best books of modern horror.
He lives in Colorado, where he also dabbles in music and photography; loves everything about organic gardening except the thieving squirrels; and trains in Krav Maga, grappling, and kickboxing, which are of no use at all against the squirrels.
He lives in Colorado, where he also dabbles in music and photography; loves everything about organic gardening except the thieving squirrels; and trains in Krav Maga, grappling, and kickboxing, which are of no use at all against the squirrels.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
May 28, 2012
Well...
That's that, I have now completed reading all four of Brian Hodge's short story collections, from most recent works to his oldest works, as published in this collection THE CONVULSION FACTORY (CF). Its been a fantastic literary journey and one that has helped me better appreciate this wildly underrated author of incredibly dark fiction.
CF contains Hodge's rawest stories, and I can see how much more refined a writer he has become. This collections key theme (much like a regular theme explored in much of Hodge's later works) is decay... both of the soul and of the city. These stories present the reader with glimpses of severely broken souls who are in the full entropic throes of spiritual super-nova, with "Godflesh" being a fine and disturbing example. While I can't say that this story was my favorite of the collection, and it might be a bit over the top in its mixture of the physically repulsive and bizarely erotic, the story still worked for me and left me with a sense of disquiet that lasted the entire reading of this collection.
One thing I have learned about Hodge's works is that I think I enjoy his stories where he has infused the supernatural or at least hinted at a numinous element of the supernatural, simmering in the background of the story. Coincidentally, my minor gripe about this collection is that most of the tales are firmly ensconced in the realm of gritty dark fiction (without the supernatural elements) and I think his later collections which provide a more balanced inclusion of the supernatural, makes them stronger collections.
Nevertheless, Hodge does include a couple doozies of a supernatural tale, with "Extinctions in Paradise" (very nice take on the were-cat trope) and "Litrugical Music for Nihilists", a very strange supernatural tale that defies classification in a single genre trope. I think "Extinctions" may have been my favorite piece in this collection, as it wove elements of South American folklore into a gritty latin urban setting, while showcasing Hodges boundless talents at developing both realistic and pathos laden characters that break the reader's heart with the vicious traumas they must endure for our literary entertainment.
While not all of the tales worked for me, this is a great collection for Hodge enthusiasts. I would recommend though for those never having read Hodge, to start with a later collection of his more refined works, these may be a little to raw for the uninitiated.
That's that, I have now completed reading all four of Brian Hodge's short story collections, from most recent works to his oldest works, as published in this collection THE CONVULSION FACTORY (CF). Its been a fantastic literary journey and one that has helped me better appreciate this wildly underrated author of incredibly dark fiction.
CF contains Hodge's rawest stories, and I can see how much more refined a writer he has become. This collections key theme (much like a regular theme explored in much of Hodge's later works) is decay... both of the soul and of the city. These stories present the reader with glimpses of severely broken souls who are in the full entropic throes of spiritual super-nova, with "Godflesh" being a fine and disturbing example. While I can't say that this story was my favorite of the collection, and it might be a bit over the top in its mixture of the physically repulsive and bizarely erotic, the story still worked for me and left me with a sense of disquiet that lasted the entire reading of this collection.
One thing I have learned about Hodge's works is that I think I enjoy his stories where he has infused the supernatural or at least hinted at a numinous element of the supernatural, simmering in the background of the story. Coincidentally, my minor gripe about this collection is that most of the tales are firmly ensconced in the realm of gritty dark fiction (without the supernatural elements) and I think his later collections which provide a more balanced inclusion of the supernatural, makes them stronger collections.
Nevertheless, Hodge does include a couple doozies of a supernatural tale, with "Extinctions in Paradise" (very nice take on the were-cat trope) and "Litrugical Music for Nihilists", a very strange supernatural tale that defies classification in a single genre trope. I think "Extinctions" may have been my favorite piece in this collection, as it wove elements of South American folklore into a gritty latin urban setting, while showcasing Hodges boundless talents at developing both realistic and pathos laden characters that break the reader's heart with the vicious traumas they must endure for our literary entertainment.
While not all of the tales worked for me, this is a great collection for Hodge enthusiasts. I would recommend though for those never having read Hodge, to start with a later collection of his more refined works, these may be a little to raw for the uninitiated.
July 31, 2013
As I like to do with anthologies (since I seldom read them straight through), I'm going to leave little reviews as I work my way through. My overall rating will reflect what I think of the book so far.
Story Reviews:
GODFLESH - ***** Five Stars
This has got to be one of the more twisted stories I have read. Wow. The beauty of the written language provides a sharp contrast and counterpoint to the depravities described. Eager to read more! I've only read three of his short stories so far, but Brian Hodge is fast heading to a spot on my list of favorite authors.
CHILDHOOD AT THE LOST AND FOUND *** Three Stars
Although well written, this short tale was a little too "goth angst" for my tastes, and never really went anywhere. Not essential reading.
Story Reviews:
GODFLESH - ***** Five Stars
This has got to be one of the more twisted stories I have read. Wow. The beauty of the written language provides a sharp contrast and counterpoint to the depravities described. Eager to read more! I've only read three of his short stories so far, but Brian Hodge is fast heading to a spot on my list of favorite authors.
CHILDHOOD AT THE LOST AND FOUND *** Three Stars
Although well written, this short tale was a little too "goth angst" for my tastes, and never really went anywhere. Not essential reading.
July 10, 2019
Бъди нащрек, читателю, защото Баркър има достоен съратник, който да те хване за ръка и да те поведе навътре в дълбините на уродливото, а името му е Брайън Ходж.
Още когато попаднах на “Godflesh” в една екстремна антология, разбрах, че съм намерил нещо уникално. Сега, след известно търсене, имам щастието да ви споделя сборника „The Convulsion Factory.“
Книгата съдържа 12 разказа обединени около темата за развалата в градовете. Разпадането на семейните ценности, извращаването на междучовешките отношения и оскотяването на обществото. Тези картини умело синхронират с физическите метаморфози на героите - мистични или чисто технически, самопричинени или наложени - правейки от разказите най-емоционалния бодихорър, който съм чел.
Ама едно по едно:
Godflesh - Вдъхновен до някъде от клиповете на еднокраката порноактриса Лонг Джийн Силвър, чиито изпълнения, трябва да се смятате за щастливи ако не сте гледали, историята разказва за кротка библиотекарка, която нощем се впуска в перверзиите на големия град в търсене на една емоция, която няма как да намери в омръзващите и оргии, садо-мазо изпълнения и други щедро предлагани сексуални фетиши. Един ден тя се запознава със симпатичен безкрак мъж, който я повежда в мрачния свят на хората с фетиш към ампутациите. Тя го прегръща страстно и започва своята метаморфоза.
Черна, но чувствена еротика, на фона на един умиращ в бездушието си град и една презадоволена, незнаеща какво иска от живота млада жена.
„И Ел се зачуди, дали може да го убеди да задържи тази последна ръка, поне докато не се реши за другия си крак, за да може Адам да е този, държащ скалпела за първия церемониален разрез.
Това би било божествено.
Би било почти нещо като любов.“
Childhood At The Lost And Found – Кратка история за объркано хлапе, живеещо в объркано време (наборче между другото), което наблюдава отблизо разпада на семейството си и приспива болката от него по взаимстван от „Дискавъри“ метод – закачайки по една безопасна игла в плътта си за всеки ден в който родителите му, потънали в злободневието, забравят да му кажат, че го обичат. Нещата брутално ескалират за цялото семейство.
„Оставя я там и бърза надолу по стълбите, намира миналогодишния албум на гимназията, занася го в банята си и заключва вратата. Намира снимката на Тауни Брадли и пада на колене, гледайки я и бясно лъскайки в тоалетната, после пуска водата върху доказателствата за престъплението си. Докато остатъците от семето му се завихрят надолу, той се чуди, дали има зародиши от нелегални аборти там долу и дали чувстват нещо, и ако да, дали каналите приличат поне малко на утроба.“
Androgyny – Потресаващ разказ за осигурен и несериозин млад мъж, който открива любовта на живота си в един бар. Момичето се оказва травестит, но не това е причината за разпадането на връзката им и последвалото ѝ самоубийство. Сближавайки се със странните и приятели, Гари започва да претърпява трансформация, водеща до безумен обрат в края на разказа.
„Гари гледаше, докато Меган се наведе достатъчно, да извади гениталиите си, спаружени от естрогена, на масата. Нещо ново в очите ѝ, увереност, пиянска лудост, засилена от тъга.
- Никой не го е грижа, - промърмори Меган – аз съм подигравка и никой не го е грижа.
Тогава грабна виното на Гари, за да раазбие бутилката в ръба на масата. Държеше капещия, назъбен остатък, който, за момент, проблесна като хирургическа стомана.
- Само няколко разреза, не е голяма работа, - каза.“
In A Road Far, Past The Edge Of Town – Кратък реверанс към “Родени убийци”, развиващ се в малък бар, някъде. Няколко шеги и много кръв.
Naked Lunchmeat – Извлек на есенцията от „Голия обяд“, позициониран в една пост зомби апокалиптична Америка, който ми допадна много повече от оригинала. Живите са намерили приложение на ходещите "мръвки", а именно да се друсат от тях. Двама приятели, закоравели наркомани, правят всичко възможно да докопат следващата зловеща доза.
„В определени, трудни за намиране, барове, работещи само нощем, момчета- и момичета-мръвки седят заковани неподвижно в дървени столове, устите им пристегнати затворени, докато хирургически имплантирани дренажи източват хипофизен екстракт. Течността се събира в съдове над газови горелки, после потича към интравенозни абокати. Кодирани графити по тоалетните информират прилежния читател, че технологията е дело на д-р Амуей, замислена, за да контролира неспокойните и зависими живи. В три през нощта, единственият звук идва от десетки ръмжащи „мръвки“, всеки бар препълнен с коматозни топлокръвни в своя окичен със смърт пречистващ транс, натежали от емпатичните кометно-пепеляви видения на тези преминали отвъд. На техния нов живот се учудваме и се страхуваме за вечността на душите им.“
Cancer Causes Rats – Кое е първото? Кокошката или яйцето? Серийните убийци или медийното внимание над делата им? Една млада журналистка ще разбере от първа ръка, когато с нея се свързва Тенията, за да работят заедно. Но когато той се измъква от затвора ще разбере и нещо друго.
„- Плъховете предизвикват рак? – Гласът ѝ беше скептичен.
- Не, обратното е. Ракът предизвиква плъхове.
- Изгуби ме Дарил.
Той се наклони към Сандра и камера 1.
- Ракът е там навън. Там е. Храни се с хора. Всички тези хранителни добавки и химикали и лайна в природата? Ракът се забавлява с тях. За ракът, те са като ракетно гориво. Сега. Имаш всичките тези лаборатории навсякъде, нали, учени търсещи нови лекарства за борба с рака. Места развъждащи всички тези лабораторни плъхове само за експерименти. Те само за това стават. Нямаше да съществуват, ако го нямаше ракът.“
Mostly Cloudy, Chance Of Kurt – Кратък разказ за пропаднал писател, който намира любопитна пазарна ниша след смъртта на Кърт Кубейн.
Heartsick – История за загубата на любов между хората с една от най-силните метафори, писани някога. Много Баркърово.
„накрая го обяздва, нагласяйки се над перманентната му ерекция, спускайки се докато се съединят. Тя се клати напред – назад и се опитва да се убеди, че проблясъците в очите на Стефан не показват ужасът му. Тя е внимателна, никога безразсъдна, знаейки много добре, че ако се отпусне прекалено, може да го строши в основата. Оставяйки го като древна статуя кастрирана от вандали или ерозия и киселинни дъждове. “
Extinctions In Paradise – Сломен от живота мъж живее в Аржентина, където всекидневно помага на уличните хлапета. След време те му доверяват тайните си, а някой от тях са мрачни.
„- Понякога ги призовавам в съня си – каза тя. – Събуждам се и те са тук. Не е ли чудо? Избирам да вярвам, че е. Избрах да го оставя да минава през мен.
��она Мариана се отмести от мен, стана от леглото и тръгна към тях. Не показваше срам от голотата си, тялото ѝ високо, и гордо, и великолепно на лунна светлина. Пред тях, тя легна на пода, настрана с едрите си гърди изложени в пряка покана. В разрешение.
Децата коленичиха, и докато гледах, вече отдалечен от случващото се, започнаха да сучат. Дълго сучеха, редувайки се, пляскайки се нетърпеливо ако някое задържи едрото кафяво зърно по-дълго.
Когато първото си тръгна, скачайки през балкона -размазано петно от детска кожа и новоизрастнала козина, ми стана ясно. “
The Meat In The Machine – Вдъхновен от прогресив рока, и най-вече от бащиците му Скини Пъпи, разказът е за едно поколение, отвратено от съвремието си, търсещо бунта в музикалната смесица на човешкото и електронното. Тази група, обаче ще доведе метаморфозата до нови физически хоризонти.
„Помилвах го с обич, нежно и от портативния усилвател се търколиха леки звукови вълни. Гръмотевица от целувката ми на прасеца му, земетресение от хватът ми около ръката му. Обкрачих изпънатия му крак и провлачих путката си по него от глезена до бедрото му и въздуха се изпълни с звуци... всеки от тях специфичен, но припокриващи се, еволюиращо глисандо за края на света.“
Extract – Кратък, разтърсващ разказ за феята на зъбките или демонът в случая – плащащ си, но насилствено преобразуващ избраниците.
Liturgical Music For Nihilist – Най-дългият и най-притеснителен разказ в подборката, събиращ в себе си гнева и идеите на целия сборник. Група младежи, избрали живота на улицата, пред този с проблемни, всяко по свой начин семейства, откриват, че един от тях, умрял след "златната помпа", не се разлага. В кланницата, в която от години се събират му правят нещо като олтар. Дали е начало на нова религия, безжалостна като живота им на улицата?
„Гледахме към изсъхналия скитник обвит в своите дрипи и кир, чертите му спаружени, едната му изсушена ръка обвила бутилка и Джейми се почуди гласно колко ли дълго е бил там, а аз казах, че достатъчно да се превърне на половина в мумия, запечен там вътре.
- Защо не искаше Мае да знае? – попитах.
- Просто не исках - каза и повдигна рамене.
После:
- Видяла е достатъчно за деветнадесетте си години. Майка ѝ престанала да яде, разочарована от нея, просто така. Съсухрила се и умряла. Не говори много за това. Помислих, че този тип може...
Нямаше нужда да продължава.
- Не го знаех това - казах.
- Сега знаеш.“
Накрая само искам да добавя чудесното интро от Филип Нютман, изпълнено с правдив гняв към модерния хорър жанр и клиширането му, както и с похвали за настоящата книга, всяка от които се оправда. И Авторските бележки на края, за всеки един разказ – пълни и смислени.
Препоръчвам на любителите на психологическия екстремен хорър. Книгата не се чете лесно. След някой от разказите имах нужда да полежа 15 минути свит в ембрионална поза, разсъждавайки за грозното в света, който ни заобикаля и да мобилизирам цялата си воля, за да си върна вярата в разкапаното човечество. Все пак смятам, че този шок е необходим от време на време - едно поливане със студената вода на умишлено пренабрегваното очевидно върху избралите социална слепота индивиди.
Още когато попаднах на “Godflesh” в една екстремна антология, разбрах, че съм намерил нещо уникално. Сега, след известно търсене, имам щастието да ви споделя сборника „The Convulsion Factory.“
Книгата съдържа 12 разказа обединени около темата за развалата в градовете. Разпадането на семейните ценности, извращаването на междучовешките отношения и оскотяването на обществото. Тези картини умело синхронират с физическите метаморфози на героите - мистични или чисто технически, самопричинени или наложени - правейки от разказите най-емоционалния бодихорър, който съм чел.
Ама едно по едно:
Godflesh - Вдъхновен до някъде от клиповете на еднокраката порноактриса Лонг Джийн Силвър, чиито изпълнения, трябва да се смятате за щастливи ако не сте гледали, историята разказва за кротка библиотекарка, която нощем се впуска в перверзиите на големия град в търсене на една емоция, която няма как да намери в омръзващите и оргии, садо-мазо изпълнения и други щедро предлагани сексуални фетиши. Един ден тя се запознава със симпатичен безкрак мъж, който я повежда в мрачния свят на хората с фетиш към ампутациите. Тя го прегръща страстно и започва своята метаморфоза.
Черна, но чувствена еротика, на фона на един умиращ в бездушието си град и една презадоволена, незнаеща какво иска от живота млада жена.
„И Ел се зачуди, дали може да го убеди да задържи тази последна ръка, поне докато не се реши за другия си крак, за да може Адам да е този, държащ скалпела за първия церемониален разрез.
Това би било божествено.
Би било почти нещо като любов.“
Childhood At The Lost And Found – Кратка история за объркано хлапе, живеещо в объркано време (наборче между другото), което наблюдава отблизо разпада на семейството си и приспива болката от него по взаимстван от „Дискавъри“ метод – закачайки по една безопасна игла в плътта си за всеки ден в който родителите му, потънали в злободневието, забравят да му кажат, че го обичат. Нещата брутално ескалират за цялото семейство.
„Оставя я там и бърза надолу по стълбите, намира миналогодишния албум на гимназията, занася го в банята си и заключва вратата. Намира снимката на Тауни Брадли и пада на колене, гледайки я и бясно лъскайки в тоалетната, после пуска водата върху доказателствата за престъплението си. Докато остатъците от семето му се завихрят надолу, той се чуди, дали има зародиши от нелегални аборти там долу и дали чувстват нещо, и ако да, дали каналите приличат поне малко на утроба.“
Androgyny – Потресаващ разказ за осигурен и несериозин млад мъж, който открива любовта на живота си в един бар. Момичето се оказва травестит, но не това е причината за разпадането на връзката им и последвалото ѝ самоубийство. Сближавайки се със странните и приятели, Гари започва да претърпява трансформация, водеща до безумен обрат в края на разказа.
„Гари гледаше, докато Меган се наведе достатъчно, да извади гениталиите си, спаружени от естрогена, на масата. Нещо ново в очите ѝ, увереност, пиянска лудост, засилена от тъга.
- Никой не го е грижа, - промърмори Меган – аз съм подигравка и никой не го е грижа.
Тогава грабна виното на Гари, за да раазбие бутилката в ръба на масата. Държеше капещия, назъбен остатък, който, за момент, проблесна като хирургическа стомана.
- Само няколко разреза, не е голяма работа, - каза.“
In A Road Far, Past The Edge Of Town – Кратък реверанс към “Родени убийци”, развиващ се в малък бар, някъде. Няколко шеги и много кръв.
Naked Lunchmeat – Извлек на есенцията от „Голия обяд“, позициониран в една пост зомби апокалиптична Америка, който ми допадна много повече от оригинала. Живите са намерили приложение на ходещите "мръвки", а именно да се друсат от тях. Двама приятели, закоравели наркомани, правят всичко възможно да докопат следващата зловеща доза.
„В определени, трудни за намиране, барове, работещи само нощем, момчета- и момичета-мръвки седят заковани неподвижно в дървени столове, устите им пристегнати затворени, докато хирургически имплантирани дренажи източват хипофизен екстракт. Течността се събира в съдове над газови горелки, после потича към интравенозни абокати. Кодирани графити по тоалетните информират прилежния читател, че технологията е дело на д-р Амуей, замислена, за да контролира неспокойните и зависими живи. В три през нощта, единственият звук идва от десетки ръмжащи „мръвки“, всеки бар препълнен с коматозни топлокръвни в своя окичен със смърт пречистващ транс, натежали от емпатичните кометно-пепеляви видения на тези преминали отвъд. На техния нов живот се учудваме и се страхуваме за вечността на душите им.“
Cancer Causes Rats – Кое е първото? Кокошката или яйцето? Серийните убийци или медийното внимание над делата им? Една млада журналистка ще разбере от първа ръка, когато с нея се свързва Тенията, за да работят заедно. Но когато той се измъква от затвора ще разбере и нещо друго.
„- Плъховете предизвикват рак? – Гласът ѝ беше скептичен.
- Не, обратното е. Ракът предизвиква плъхове.
- Изгуби ме Дарил.
Той се наклони към Сандра и камера 1.
- Ракът е там навън. Там е. Храни се с хора. Всички тези хранителни добавки и химикали и лайна в природата? Ракът се забавлява с тях. За ракът, те са като ракетно гориво. Сега. Имаш всичките тези лаборатории навсякъде, нали, учени търсещи нови лекарства за борба с рака. Места развъждащи всички тези лабораторни плъхове само за експерименти. Те само за това стават. Нямаше да съществуват, ако го нямаше ракът.“
Mostly Cloudy, Chance Of Kurt – Кратък разказ за пропаднал писател, който намира любопитна пазарна ниша след смъртта на Кърт Кубейн.
Heartsick – История за загубата на любов между хората с една от най-силните метафори, писани някога. Много Баркърово.
„накрая го обяздва, нагласяйки се над перманентната му ерекция, спускайки се докато се съединят. Тя се клати напред – назад и се опитва да се убеди, че проблясъците в очите на Стефан не показват ужасът му. Тя е внимателна, никога безразсъдна, знаейки много добре, че ако се отпусне прекалено, може да го строши в основата. Оставяйки го като древна статуя кастрирана от вандали или ерозия и киселинни дъждове. “
Extinctions In Paradise – Сломен от живота мъж живее в Аржентина, където всекидневно помага на уличните хлапета. След време те му доверяват тайните си, а някой от тях са мрачни.
„- Понякога ги призовавам в съня си – каза тя. – Събуждам се и те са тук. Не е ли чудо? Избирам да вярвам, че е. Избрах да го оставя да минава през мен.
��она Мариана се отмести от мен, стана от леглото и тръгна към тях. Не показваше срам от голотата си, тялото ѝ високо, и гордо, и великолепно на лунна светлина. Пред тях, тя легна на пода, настрана с едрите си гърди изложени в пряка покана. В разрешение.
Децата коленичиха, и докато гледах, вече отдалечен от случващото се, започнаха да сучат. Дълго сучеха, редувайки се, пляскайки се нетърпеливо ако някое задържи едрото кафяво зърно по-дълго.
Когато първото си тръгна, скачайки през балкона -размазано петно от детска кожа и новоизрастнала козина, ми стана ясно. “
The Meat In The Machine – Вдъхновен от прогресив рока, и най-вече от бащиците му Скини Пъпи, разказът е за едно поколение, отвратено от съвремието си, търсещо бунта в музикалната смесица на човешкото и електронното. Тази група, обаче ще доведе метаморфозата до нови физически хоризонти.
„Помилвах го с обич, нежно и от портативния усилвател се търколиха леки звукови вълни. Гръмотевица от целувката ми на прасеца му, земетресение от хватът ми около ръката му. Обкрачих изпънатия му крак и провлачих путката си по него от глезена до бедрото му и въздуха се изпълни с звуци... всеки от тях специфичен, но припокриващи се, еволюиращо глисандо за края на света.“
Extract – Кратък, разтърсващ разказ за феята на зъбките или демонът в случая – плащащ си, но насилствено преобразуващ избраниците.
Liturgical Music For Nihilist – Най-дългият и най-притеснителен разказ в подборката, събиращ в себе си гнева и идеите на целия сборник. Група младежи, избрали живота на улицата, пред този с проблемни, всяко по свой начин семейства, откриват, че един от тях, умрял след "златната помпа", не се разлага. В кланницата, в която от години се събират му правят нещо като олтар. Дали е начало на нова религия, безжалостна като живота им на улицата?
„Гледахме към изсъхналия скитник обвит в своите дрипи и кир, чертите му спаружени, едната му изсушена ръка обвила бутилка и Джейми се почуди гласно колко ли дълго е бил там, а аз казах, че достатъчно да се превърне на половина в мумия, запечен там вътре.
- Защо не искаше Мае да знае? – попитах.
- Просто не исках - каза и повдигна рамене.
После:
- Видяла е достатъчно за деветнадесетте си години. Майка ѝ престанала да яде, разочарована от нея, просто така. Съсухрила се и умряла. Не говори много за това. Помислих, че този тип може...
Нямаше нужда да продължава.
- Не го знаех това - казах.
- Сега знаеш.“
Накрая само искам да добавя чудесното интро от Филип Нютман, изпълнено с правдив гняв към модерния хорър жанр и клиширането му, както и с похвали за настоящата книга, всяка от които се оправда. И Авторските бележки на края, за всеки един разказ – пълни и смислени.
Препоръчвам на любителите на психологическия екстремен хорър. Книгата не се чете лесно. След някой от разказите имах нужда да полежа 15 минути свит в ембрионална поза, разсъждавайки за грозното в света, който ни заобикаля и да мобилизирам цялата си воля, за да си върна вярата в разкапаното човечество. Все пак смятам, че този шок е необходим от време на време - едно поливане със студената вода на умишлено пренабрегваното очевидно върху избралите социална слепота индивиди.
November 20, 2015
Boring. Boring. Boring
September 30, 2011
i've read dozens of rave reviews of this book and having finished it, i am baffled. although not badly written per se, i found nearly all of the stories to be fumbling, overly wordy, and ultimately nonsensical. this is my first exposure to brian hodge and it may very well be my last.
June 30, 2017
Very 90's piece of lit. Anthology has some good ones. Nothing great. The bad ones drag the book down to the 3 stars. People that left 5 stars are either related to hodge or have no understanding of the criteria for 5 star greatness
November 16, 2013
NSFW but so thought provoking. I've always loved this man and I probably always will. He is one of my all time favorite authors.
October 11, 2018
In the Dark Age (perhaps given the subject it should be 'light age' ) of horror in the 90s, this was a rare breath of fresh air. The decade most culturally notable for soft mom-rock being the primary form of music and faux edge its reaction was a notoriously devoid time for many things, as the many 90s kids like myself who transferred their nostalgic loyalties to the 80s can attest.
Of course, horror fiction of this caliber would have been above my tender sensibilities, even then.
Not every story is a hit in this collection, but the ones that are truly shine. 'Godflesh', 'Cancer Causes Rats,' 'The Meat in the Machine,' and above all the final and longest 'Liturgical Music for Nihilists', which blew me away and gave my flapping towards sleep another jolt of staying awake both to finish it and to write this review.
There are two themes that tie all of these tales together. One, admitted by the author, is urban and location decay. The other, which you have to pick up for yourself, are themes dealing in various extremely different ways with body modification and its transcendent horrors.
Of course, horror fiction of this caliber would have been above my tender sensibilities, even then.
Not every story is a hit in this collection, but the ones that are truly shine. 'Godflesh', 'Cancer Causes Rats,' 'The Meat in the Machine,' and above all the final and longest 'Liturgical Music for Nihilists', which blew me away and gave my flapping towards sleep another jolt of staying awake both to finish it and to write this review.
There are two themes that tie all of these tales together. One, admitted by the author, is urban and location decay. The other, which you have to pick up for yourself, are themes dealing in various extremely different ways with body modification and its transcendent horrors.
September 27, 2018
I have long been impressed by the short stories of Brian Hodge that I've come across in various anthologies but had yet to read a full book by him. Starting with an author's first work can be risky, but I was blown away by Hodge's debut collection. Progressive and transgressive, the stories within were collected in 1996, but they feel just as relevant today. Themes such as urban entropy, self-sacrifice of the most gruesome kind, and surreal transformation all have starring roles. While I'm not a huge fan of body horror and the sort of decadence that I associate with Poppy Z. Brite's writing, I found Hodge wrote it in such a way that it didn't bother me. The standout stories for me were "The Meat in the Machine", "Cancer Causes Rats", and "Childhood at the Lost and Found". There is some incredibly evocative imagery in these tales that you won't forget. If you're looking for non-traditional horror that pushes the boundaries, you've come to the right place.
August 9, 2019
In reviews I read for this book people kept saying that it was very 90s, and I didn't really know what that would mean. I hated the 90s with a passion and remember them being a really dead, featureless decade where everything sucked and nothing happened, so I don't know what that would look like in a book. Now I do. There is something very 90s about this book, and it's more than just the references to industrial music and Kurt Cobain. I felt like the stories in this book were trying to be shocking and to push the envelope regarding gender and sexuality, etc., and maybe they were extreme back then and just didn't age well. To be fair, the urban decay theme is one of my least favorite in genre fiction, and that's specifically what this collection is, so I'm probably not the correct audience for this.
There were a couple of stories that I really did like, especially one towards the end (WHICH I CAN'T REMEMBER THE NAME OF GODDAMNIT) where this junkie who had overdosed was strung up in a slaughterhouse but refused to decay, and became the center of a kind of religious cult that grew up around him.
I know Brian Hodge is a pretty important name in horror fiction and I don't know how I got so far without reading anything by him. I might check out more by him that isn't so focused on the gritty grimy 1990s.
There were a couple of stories that I really did like, especially one towards the end (WHICH I CAN'T REMEMBER THE NAME OF GODDAMNIT) where this junkie who had overdosed was strung up in a slaughterhouse but refused to decay, and became the center of a kind of religious cult that grew up around him.
I know Brian Hodge is a pretty important name in horror fiction and I don't know how I got so far without reading anything by him. I might check out more by him that isn't so focused on the gritty grimy 1990s.
November 1, 2020
Meehh!!!!...
I had high hopes about this volume, but the stories are only kind of wierd, with some sexual content, a lot of crimes and disturbed people, but, in the end, without the horror situation that I was expecting.
Just, NO!
I had high hopes about this volume, but the stories are only kind of wierd, with some sexual content, a lot of crimes and disturbed people, but, in the end, without the horror situation that I was expecting.
Just, NO!
November 7, 2018
Hodge is a resonating, distinctive voice in contemporary horror fiction. He'll make you cringe, laugh, cry, and think. His satire of Naked Lunch has to be read to be believed.
September 1, 2014
For some reason I started reading this half-heartedly, maybe not expecting much beyond typical horror fare. But by the 3rd or 4th story, I realized it was much better than that. More nuanced and layered and clever. By the last couple of stories (or novellas, a few were satisfyingly long) I was loving every second of it, and realizing what a master he is. Reminds me of what I consider the best of Poppy Z. Brite, Caitlin Kiernan, and even Jemiah Jefferson. Hodge mentions in his epilogue being influenced by Peter Straub, which totally makes sense. He also mentions musical influences like Skinny Puppy, and Concrete Blonde. You could describe these stories as dark, nihilistic, modern psychological weird horror. I'm sure there are more adjectives I could add, but it's probably enough to say that if you love edgy intelligent horror, this is for you!
April 12, 2015
After all the praise I read about this writer and this book (ranked among the 113 best books of modern horror: WHAT? REALLY?) I was expecting great things but the writing was terrible. I couldn't bear even one of the stories for more than four or five pages. Nonsense fiction and really laboured writing. I'll try one of his novels to see if they're just as awful.
Note to author: the correct usage is Couple Of, not Couple .. for example, a couple of something, not a couple something. This kind of grammar F-up really irritates me.
Note to author: the correct usage is Couple Of, not Couple .. for example, a couple of something, not a couple something. This kind of grammar F-up really irritates me.
Read
May 8, 2012Not bad at all :)
dnf
May 26, 2017Honestly just lost interest when it got to a very dated (in terms of acceptance) story.
Displaying 1 - 16 of 16 reviews