„Ледериите са майстори в развалянето на думите, на значенията им. Те наричат войната мир, наричат тиранията свобода. Това от чия страна на сянката стоиш решава значението на една дума. Думите са оръжията, използвани от онези, които гледат на другите с презрение. Презрение, което само се задълбочава, когато виждат как онези други са измамени и превърнати в глупци, защото са избрали да вярват. Защото в своята наивност са мислели, че значението на една дума е твърдо, неподвластно на злоупотреба.“
„Вихърът на жътваря“ напълно ме заплени и веднага се нареди сред най-великите фентъзи романи, които съм чел! Стивън Ериксън по безапелационен начин е представил епична и многопластова история, свързана с разпада на цивилизации и жестокия имперски начин на живот... Той е вложил всеобхватни обществени теми за размисъл, които отлично допълват страшно напрегнатите сюжетни линии. Разбира се, книгата е изпълнена с мащабни битки и мистични намеси на богове, както и различни забележителни герои от предходните части на Малазанската поредица са въвлечени в шеметни премеждия, покрай бруталните конфликти в Ледерийската империя. В този брилянтен роман най-силно ме впечатлиха Карса Орлонг и Бързия Бен!
„— Танал Ятванар, най-големите ни врагове са онези, които са лишени от увереност. Хората с въпроси, онези, които гледат на акуратните ни отговори с непоклатим скептицизъм. Такива въпроси ни терзаят, подронват устоите ни. Разбери, тези опасни граждани разбират, че нищо на този свят не е просто.“
„— Силхас — каза Серен, — имаш ли някаква представа за какво говори Кетъл?
— Не, Аквитор — отвърна той. — Но смятам да продължа да я слушам.“
„В края на краищата тиранията няма чувство за хумор. Твърде чувствителни са, твърде задръстени от самоувереност. Което си е почти непреодолимо изкушение — защо да не бъда извинен, ако им се подиграя понякога?“ Уви, Патриотистите не притежаваха гъвкавост към подобни неща: най-гибелното оръжие срещу тях бе насмешката, присмехът — и те го знаеха.“
„Да приемеш, казваха те, означава да схванеш важността на отговорността; и ако можеше да съществува такова нещо като светски бог, то за обитателите на Андара, последните последователи и поклонници на Чернокрилия господар, името на този бог беше Отговорност.“
„Сеймар Дев видя блесналите свирепи зъби на Карса Орлонг и я прониза мраз.
— Какво знаеш за това? — попита го.
— Проклятието ми е да привличам души — отвърна той. — Какво са духовете, вещице, ако не просто силни души?“
„Селението на Сянка бе изпълнено с жестоки места, но никое не можеше да се сравни с жестокостта на сенките над душата. Подобни мисли измъчваха в последно време Котильон.“
„Всяко обяснение, което опитам, ще повлияе на възприятието ви за онова, което ще откриете в края на пътуването си. А това не бива да се позволи, защото начинът, по който възприемате, ще оформи и всъщност ще определи реалността, която ви очаква.“
„— По начин, необходим, за да сглобиш нещо наподобяващо професионална армия. Трябва да пренасочиш лоялността им към старите кръвни връзки. Виждал съм как действаш войсковите си командири, за да си сигурен, че ще следват заповедите ти в бой. Виждал съм как те на свой ред действат отдельонните си водачи, а отдельонните водачи — отделенията си.
— Ти си войник, Анастер Ток.
— И съм мразил всеки миг от службата, Червена маско.“
„Няма никаква порта — о, ти си я видял, знам го.
Но тя е лъжа. Тя е каквото умът ти строи, камък по камък.
Защото вашият вид обича граници. Прагове, деления, очертания. За да влезете в някое място, вие вярвате, че трябва да напуснете друго.“
„Откакто Сенкотрон го беше отвлякъл — когато Калам най-много се нуждаеше от него, — Бързия Бен кипеше отвътре. Изплащането на дълг в една посока означаваше измяна спрямо приятел в друга. Неприемливо.“
„За всяка дума, която изричаме, няма ли хиляда, останали неизречени? Не казваме ли често нещо, като имаме предвид точно обратното? Погледни ни — погледни себе си. Душите ни все едно са затворени в някоя обладана от духове крепост. Вярно, ние я построихме, всеки от нас — със собствените си ръце, но сме забравили половината стаи, изгубили сме се в коридорите...“
„Първи урок, когато си имаш работа с Карса Орлонг. Очаквай неочакваното.“
„— Злото говори с лъжи.
— А доброто знае само една истина. Но тя е лъжа, защото винаги има повече от една истина.“
„Но това щеше да е интроспекция, нали? Твърде изтощителна задача, да търсиш отговора на такива въпроси. По-лесно е просто да изпълняваш заповеди на други...“
„Но едурът забелязваше на моменти блясък на подозрителност в очите на малазанския чародей, сякаш Бързия Бен се задържаше на ръба на някаква вътрешна пропаст, спускане към нещо, на което заради самия си нрав не можеше да се довери изцяло.“
„И едурите, както и ледериите, бяха безсърдечни същества, при това страхливи. Готови да обърнат гръб, за да не видят цената на безразличието си. Готови да лишат от братство всекиго и всеки път, когато това ги устройва.
И в същото време го наричаха варварин.
Щом е така, той с охота приемаше това различие.
И верен на ясното си, дивашко разбиране за добро и зло, щеше да затаи в ума си онази сцена...“
„Всички тия оплаквания от Тавори, а ето го и него, правеше същото проклето нещо като нея — отблъскваше ги всички.
Защото беше необходимо. Защото нямаше избор.
„Тъй че ако тя е луда, значи и аз съм луд.“
„— Разбира се, не вярваш, че една тълпа е способна на справедливост.
— Бяха сдържани досега.
— Не говориш сериозно.
— Орбин, нито един Тайст Едур не е пипнат.
— Защото метежниците не са глупави. Кой смее да се изправи срещу едурската магия? Тъкмо бездействието на местните едури подтикна тълпите към още по-жестоки крайности.“
„Поредно проклето от Гуглата село, по-лошо от гъби след дъжд. Доказателство, ако им трябваше — а не им беше нужно, — че все повече се приближават до столицата. Селца, села, паланки, движение по пътища и черни коловози, тътен от преминаването на стада коне, рогове, ехтящи в далечината като вой на вълча глутница, стягаща убийствения си обръч.
— Живот ни чака — измърмори Фидлър.“
„Езикът на очите винаги е съвършен.“
„Това е истината за бившите роби, защото дори тази дума е лъжа. Робството се утаява в душата. Моят господар сега е провалът.“
„— Е, и?
Бързия Бен въздъхна.
— Проклет тъп идиот. Портите на Старвалд Демелайн.
— И?
— Само това. Сенкотрон и Котильон. Които обичат да използват Азатите, когато ги устройва. Сега вече имат достъп. И не просто до този свят при това.
— В Старвалд Демелайн? Богове на бездната, Бързак! — „И заради това ли току-що направихме всичко? Това ли те доведе тук?“
— Няма нужда да пищиш, сапьор. Когато се стигна до посаждането на тази Къща, ние дори не бяхме свидетели. Нали? Но да знаеш, това, което всъщност ме притеснява, е какво знаят или изглежда, че знаят тези двама потайни кучи сина. Схващаш ли?“
„Знаеше много добре, че триумфът на мъстта е отровен.“
„Зад Карса Сакатия бог се изсмя хрипливо и рече:
— Чаках те от дълго време, Карса Орлонг. Толкова усилно се трудих… за да те доведа при този меч. Защото той е твой, Тоблакай. Никой друг не може да го владее така, както можеш ти. Никой друг не може да понесе проклятието му, не може да остане разумен, не може да остане негов господар. Това оръжие, Избранико мой, е за теб.
Карса Орлонг се обърна към Сакатия бог.
— Никой не ме избира. На никого не давам това право. Аз съм Карса Орлонг от Теблор. Всички избори са само мои.“
„— Все пак в страната има мир.
— Да, и това ме кара да се чудя за точно колко дълго една империя може да кротне — отвърна Бъг.“