Drei Manner Im Schnee

by Erich Kästner

Der Millionär Tobler hat unter falschem Namen den zweiten Preis eines Wettbewerbs und ein Aufenthalt in den Bergen gewonnen. Er nimmt seinen Diener mit, will aber unerkannt bleiben um die Menschen zu studieren. Im Hotel lernt er den ersten Preisträger, einen sympathischen jungen Mann, kennen. Die drei Männer schliessen innige Freundschaft. Das unangemeldete Eintreffen der Tochter setzt dem schönen Spiel aber ein Ende...

Genres: German Literature, Fiction, Classics, Humor, Germany, Literature, Novels

Paperback

First published January 1, 1934

About the author

Erich Kästner (1899–1974) was a German author, poet, screenwriter and satirist, known for his humorous, socially astute poetry and children's literature.
A stout pacifist and democrat, he was expelled from the national writers' guild during the Nazi era, with many of his books being burned in public. Today, he is widely regarded as one of Germany's most prolific and beloved children's book authors.

AKA:
Έριχ Καίστνερ (Greek)

Reviews

[سـارا · Rating 4 out of 5]

چقدر بامزه و شیرین و دوست داشتنی بود و چه ترجمه‌ای! با اون لحن بانمک و متفاوت 😍 درسته موضوع داستان کلیشه‌ایه با همون پایان شیرین قصه‌های قدیمی (!) اما اینقدر فضاسازی و شخصیت‌ها خوبن که حسابی میشه باهاش کیف کرد. مخصوصا برای من که عاشق زمستون و هوای سردام، اون هتل و کوهستان‌های اطرافش خود بهشت بود :))))

[Zahra Mahboubi · Rating 5 out of 5]

چقدر حال‌خوب‌کُن بود
و عجب ترجمه‌ای! به گمونم بهتره هر کتابی رو که سروش حبیبی ترجمه‌ کرده بخونم...

[fคrຊคຖ.tຖ · Rating 4 out of 5]

امتیاز واقعی ۳.۵
یک داستان ساده شیرین که بر اساسِ اشتباه گرفتنِ آدم‌ها با همدیگه پیش می‌ره :)

[Moshtagh hosein · Rating 4 out of 5]

کتابی خوب و خواندنی با ترجمه سروش حبیبی
کتابی که در یک شب پای شومینه باید خوندش!

[Greg · Rating 4 out of 5]

A young, unemployed PhD publicist in Berlin named Hagedorn wins a newspaper contest for writing jingles for a huge corporation. The prize is a vacation with all expenses paid at an elite hotel in the German Alps catering to old monied privilege. He can’t get a job, but he seems to win every newspaper contest under the sun. The owner of the corporation, Tobler, also enters the contest under an alias and wins second prize, which includes a stay at the same hotel. Since he wants to mingle among the little people—I know, I know, if he wanted to do that, why would he want to hang out at a bunch of rich folks?—he decides to show up as a downtrodden prole. He brings along his butler, whom he outfits with the best wardrobe available and passes off as a shipbuilding titan of industry, with the charge that no one at the hotel should know of their connection. Tobler’s daughter calls the hotel to let them know of his plan. They, however, mistake Hagedorn for the millionaire and provide him with the best room, service and amenities while they treat Tobler as a downtrodden interloper. Hilarity ensues, the two prizewinners and the “shipbuilding magnate” become fast friends. The plot is predictably sweet and funny, yet its inevitability, much like the best of Wodehouse, in no way lessens its charm.

When I read Drei Männer im Schnee (Three Men in the Snow) for the first time a few years ago, it made me smile and chuckle. The innocence of the story is addicting escapism. But there is actually more to it than one would assume. The author Erich Kästner had, only a few years earlier, written one of the great existentialist novels of the interwar period, Fabian. Because it was considered “degenerate” by the Nazis, it was one of the prominent victims of the May 10, 1933 book burning demonstration led by Joseph Goebbels next to the Berlin Opera House. Kästner was the only author who actually witnessed the event. He was one of the few authors who chose “inner emigration” over exile, one of the few who survived the Third Reich and maintain his integrity and reputation after 1945. He adapted by writing light comedy, youth literature and fairy tales—all of which continue to sell well today. Emil und die Detective is widely used in intermediate German high school and college classes in the U.S.

Drei Männer im Schnee becomes more meaningful when considering it was Kästner’s first novel published under the draconian rules of Nazi Germany. It was a rare thing for entartete authors to be allowed to write, much less publish. As I reread the story this time, I did so with this knowledge, which made the delight of finding some subversive nuggets that escaped notice of the censors even more joyful. In a world in which state propaganda was mocked by many in private, many readers must have deciphered Kästner’s subversive mocking in „Dann lügt eben die Zeitung,“ meinte Frau Kunkel. „Das soll es geben.“ (“Then the newspaper must be lying,” opined Mrs. Kunkel. “That’s been known to happen.”) Or when some books were deemed to be threat to the state, one if the censors were in on the joke, „Vielleicht liest er zu viel. Das soll sehr schädlich sein.“ (“Perhaps he reads too much. That’s supposed to be very dangerous.”) They certainly must have recognized the rebellious double entendre when the two prizewinners send off their friend to his ski lessons with a „Ski Heil!“ (Heil, as in hail, has a German synonym that also means intact or unharmed.) The most obvious message is a Hagedorn musing on how he would tell the real Tobler how publicists like him have more power than is apparent.

Wir Propagandisten sind Feldherren; aber unsre Armeen liegen, sauber gebündelt, in Ihren Geldschrank. Ohne Truppen kann der beste Stratege keine Schlacht gewinnen. Und Reklame ist Krieg! Es gilt, diese Köpfe zum Besten Gebiet zu machen, Herr Geheimrat Tobler! Man darf die Konkurrenz nicht erst auf dem Markt, man muß sie bereits im Gedankenkreis derer besiegen, die morgen kaufen wollen. Wir Werbefachleute bringen es fertig, aus einem Verkaufsartikel, der dem freien Wettbewerb unterliegt, mit Hilfe der Psychologie einen Monopolartikel zu machen!

(We propagandists are field marshals; but our armies lie, cleanly bundled, in your safes. The best strategist can’t win a battle without soldiers. And advertising is war! It’s crucial to put these heads on the commanding heights, Privy Councillor Tobler! One can’t even allow the competitors to take the field, you have to conquer them in tomorrow’s customers’ thoughts. We advertising professionals will accomplish making everything that’s for sale in the competitive market, with the help of psychology, into products of monopolies!)

One wonders if Goebbels mistook sarcasm for praise.

Just read my GR friend Matt’s review and it provides another great perspective.

[محمدحسین بنـکدارتهرانی · Rating 5 out of 5]

داستان شیرین در این روزهای تلخ میهن ۱۳۹۸۰۹۰۸

[Samira · Rating 4 out of 5]

بامزه و حال خوب کن بود. :))
داستان به خودی خود متوسط بود :) ولی خوندنش در حالی که چندشبه بی‌وقفه پنبه می‌باره از این کهنه لحاف ❄️ و ویدئو پروژکتور روشن، روی دیوار صدا و تصویر سوختن چوب رو مشاهده می‌کردم، خیلی بهم چسبید.

[Mat · Rating 4 out of 5]

داستان این کتاب کلیشه ای و ساده اس ولی واسه منی که عاشق زمستون و سرمام، فضاسازی ملموس برفی و سردش خیلی لذت بخش بود.

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

Още не зная как им се получава това на „истинските“ хумористи. Или по-точно кога подобни книги/ситуации/диалози ме разсмиват, а кога за други такива си казвам „Ама че тъпотия…“

Още в началото за пример искам да цитирам поне един диалог, който за четвърти път чета, но пак ми е смешен (не зная с какво). „— От утре трябва да започна да карам ски. Само че не знам как става това. Смятате ли, че все пак ще мога да се науча?
— Но разбира се! — заяви чичо Полтер. — Какви хора са се научили тук! Най-добре е да вземете частни уроци при Тони Грасвандер. Тогава той ще може да ви отдели повече време. Пък и по-приятно е, отколкото в големите курсове, където непрекъснато трийсет души ще зяпат как ще се изтърсите на земята.
Йохан Кеселхут се позамисли.
— Кой ще се изтърсва? —попита той предпазливо.
— Вие — констатира портиерът. — И то с цялата си дължина.
Гостът присви очи.
— Много ли е опасно?
— Не особено — рече портиерът. — Пък и ние, в Брукбойрен, имаме отлични лекари. Санитарният съветник доктор Цвизел например се слави из цял свят със своето лечение на сложни костни счупвания. Краката, попаднали в неговата клиника, след това изглеждат още по-красиви, отколкото преди!
— Не съм суетен — отвърна гостът.“

Иначе не зная дали една „чисто хумористична“ книга би ми харесала толкова. Все търся и сериозното в подобни романи/разкази и може би именно тази комбинация ме привлича. Отново за пример – един от най-трогателните за мен диалози (наравно с онзи за прословутия пилешки бульон от „Зуи“ и още един, между Флорентинка и Клоска от „Правек и други времена“). „Щулце и Хагедорн стояха сами под нощното небе. Държаха в ръце полупразните си чаши. Мълчаха. Бяха прекарали твърде весела вечер. Но внезапно двамата мъже бяха станали доста сериозни. Разделяше ги съвсем леко подвижна завеса от снежинки.
Шулце смутено се закашля. Сетне каза:
— Откакто участвах във войната, не съм говорил вече на никого на „ти“. На жени — е, да. Има ситуации, в които, ако кажеш „вие“, звучи лошо. Бих желал, моето момче, ако нямаш нищо против, да ти предложа да пием сега за побратимяването.
Младият човек също се закашля. После отговори:
— Откакто завърших университета, не съм имал нито един приятел. Никога не бих дръзнал да ви помоля за приятелството ви. Човече божи, благодаря ти!
— Казвам се Едуард — представи се Шулце.
— А аз — Фриц — рече Хагедорн.
Сетне се чукнаха, пиха и стиснаха ръцете си.
Кеселхут, който се показа на вратата с нова бутилка под мишница, ги видя, отгатна значението на това ръкостискане, усмихна се сериозно, внимателно се извърна и влезе обратно в шумния хотел.“

Как ВСЯКА думичка е не само точна, а и е точно на МЯСТОТО си! „усмихна се сериозно“; „внимателно се извър��а“– и двата израза може извън контекста да не говорят много, но като имам представа за Кеселхут и цялата компания…

Изобщо отношенията между тримата мъже наистина са центърът на тази книга ��� ясно е от заглавието. Щулце и Хагедорн – мед да ти капе на душата от такова спонтанно и взаимно привличане. Толкова им вярвах на „надушването“, че след разкриването на действителното положение не се изненадах, че няма разочарование и промяна в отношенията. Любопитно ми беше как ще реагира Хагедорн, но на секундата си спомних онези дни в хотела и развръзката беше потвърждение на истинността на „надушването“ между двамата.

А отношенията между прислужника Йохан и богаташа Шулце/Тоблер (както и между икономката Кункел и госпожица Хилде)! Свикнали сме да приемаме обслужващите като онеправдани, потискани или като обезличени, раболепни (а може и като хитреци и мошеници), а обслужваните/богаташите като безчовечни потисници. Но тук – каква неподправена преданост и искрена грижовност от прислужника към богаташа! Какво ми пречи да кажа приятелство – само именно тези условности и затвърдени модели/понятия…

Тези двустранни и тристранни приятелства бяха акцентът за мен и този път изобщо не обърнах внимание на вечната тема „по дрехите посрещат…“ Номер едно ми бяха тримата мъже в снега (не са ли четирима – а снежният човек Казимир?! ;) )

Любовта – мааалко по-издишащо ми прозвуча в началото историята между двамата нововлюбени. Но при тази лека старомодност (макар че да решиш да се ожениш след един ден познанство си е по-скоро революционно), при тази лека идеализираност (но отново с щипка духовитост) – допуснах, че Кестнер иска да представи любовта в „изчистен вид“. Тази, на която сме забравили да вярваме – без излишните съмнения, опасения, напъване за доказване на нещо… Леко наивно може да изглежда всичко, но аз обичам този наивен Кестнер, напомня ми за онази чиста доброта, позната и от любимата ми „Хвърчащата класна стая“. Заради тази чистота и освободеност от сложности и при любовта на младите не ми беше интересен аспектът „беден/богата“. При преписването на откъсите се сетих, че съм виждала книгата онлайн и реших да копирам от там. Сверих изданията от 1983 г. и 2006 г. (чета второто) - един и същ преводач (Владимир Мусаков – той всъщност е починал през 1966 г. и сигурно има още по-стари издания). Много интересно беше да сравня малкото на брой изменения. Може би това се нарича „осъвременяване“? Интересно съвпадение, че в момента превеждам текст за преводачите на ХЛ и там се споменава именно тази потребност от актуализация на стари преводи… Не знам дали на сегашните преводачи би им било приятно да си представят, че след 50-100 години ще има нужда техните преводи да се осъвременяват. Но поне този конкретен случай на мен ми допадна. Нов поглед върху детайлите, не само думите, а и словореда - тънкости, но важни. Сега хем звучи добре за съвременния читател, хем не се губи онова специфично настроение от първата половина на 20-ти век.
Някои примери за старо/ново: сетне/после, след това; откак/откакто; като/когато; отбеляза Шулце/представи се Шулце; Вече питаха за вас — каза младият човек./Вече питаха за вас — увери го младият човек. и т.н.

Въпреки че в една своя книга Кундера иронизира стремежа на преводачите да използват разнообразни думи (най-често за вариантите на „каза“), точно в тази ситуация определено „увери го“ много допринася за тона на разговора, независимо каква е думичката на немски.

Още една книга на Кестнер, чрез която става ясна силната връзка на писателя с майка му (може би прекалено силна). Затова след тази живителна книга (за мен не е просто лека и забавна), въпреки че ми се чете пак нещо весело, ще започна планираната „Животът е другаде“ на Кундера. Чух, че там има една обсебваща сина си майка. При Кестнер обаче не усещам критичност в това отношение, само мека ирония.
И още някои лични „елементи“ – хотелиерството като бранш - годините на моята лудешка младост. Затова ми беше интересно да чета за един хотел, макар и в зимен курорт и в началото на века. А за стаичката на Шулце – ами само преди година ми дадоха подобна стаичка в Лондон (в плюс бяха и екстрите на тресящия шум от влаковете на Victoria Station).

Но да се върна на приятелството. Писах за онзи трогателен диалог. А тези златни изречения?! „Намерих тук приятел. Човек се нуждае от това!“ или повече ви харесва старият превод – „Аз намерих тук един приятел. Човек се нуждае от такова нещо!“

Затворих книгата. И се усмихнах сериозно.

[Shiva Mr · Rating 3 out of 5]

داستانی برای نوجوانان بود، همراه با طنزی ظریف و فضایی پر از برف…و ترجمه عالی سروش حبیبی

[Matt · Rating 4 out of 5]

I never awarded Kästner less than , and I'm not going to start now.
__________

K sighed and poured himself another drink. He raised the half empty glass against the light in his study and watched the oily streaks moving around in the brown liquid. He sighed again and downed the drink. The familiar warmth was comforting. What a grotesque year this has been. He recalled the night in January, the “seizure of power”, as they call it, and shortly after that the “law to remedy the distress of people and Reich”. A grandiloquence if there ever was one. Then in May the book burnings. What an outlandish sight to see. “No to decadence and moral corruption!” the pulpiteer had said, and “Yes to decency and morality in family and state!” A fiery address indeed, and K had to watch it. And after that? Publication ban – self-imposed exile – stagnation. What’s a writer supposed to do other than writing? Stagnation? No – he decided. He had to write something. Right now.

K grabbed the vanilla folder lying next to his typewriter, in which he collected clippings from news papers and other notes. He vaguely remembered a story he published some years back, something with fire in its title. Perhaps he could use this story as a starting point? After a few minutes he found it. “Inferno in the Hotel” it’s called, and it’s about a poor man in a luxury hotel who was bullied by the other guests and the personnel just for being poor. And how did the poor man got there in the first place? He won a contest, and the first prize was a 10-day-stay in the hotel. But the ending is too depressing, K realized. The whole story is just too bleak. He didn’t want to write another bleak story. His own situation was dire enough as it was. He wanted to write a comedy. Something for people to laugh about. The premise of “poor meats rich” is good, but he has to find a lighter tone. If everything else fails you can always resort to humor, he thought. It’s a weapon the brown shirts simply don’t quite get and have no way of fighting.

K smiled for the first time in months. He had no idea yet how this new book will ever get published in his home country. But he was still allowed to publish abroad. So perhaps his publisher in Switzerland knows a way? Of course the book will have to pass the censors first. But he will deal with that problem later. First he had to think of a plot.

What if, K thought, the poor man in the luxury hotel is not really poor, but a rich man in disguise who wants to see the world from a poor man’s perspective? Some kind of sociological experiment. Not bad, but there’s something missing. There’s got to be a real poor man in the story too. What if, K thought again, the people in the hotel think that the real poor man was in fact a rich man in disguise? And what if, K finally thought, there’s another poor man who looks like a rich man and is treated by the other rich people as one of their own? Yes, that could work. One man is rich and looks poor, and so is he treated. The second man is poor, looks poor, but is treated as being rich. And the third one is poor but looks rich, and is treated accordingly. Perfect. And they’ll have to stay in this incredible luxury hotel in the alps, in winter, where there’s an endless coming and going of members from high society. K rubbed his hands, poured himself another drink, and started typing…

The next morning K woke with a splitting headache. He went over to his desk and looked at what he wrote last night. Mostly dialog, it seemed. Reading it had a sobering effect. He wondered how much drinks he had the night before. This reads more like a cheap stage play than the serious comedy he had in mind. A drollery. The characters seemed childish and silly to him. K decided to start over and just as he was about to trash the stack of papers an idea struck him. Maybe he should really write a play and not a novel? He had done that before and the audience loved it. People are so easily amused. The sillier the better. Publishing a play was a lot easier than a novel and the censors are usually not as strict with plays. Of course he still had to use an alias – the publishing ban extends to writing plays as well – but it was much easier. And he already had an idea. His old school buddy B. from Dresden wrote plays in the past under the name Robert Neuner. And B. was still allowed to publish. Furthermore he was a member of the Reichsschrifttumskammer (of all places – the lion’s den). So K called up his old friend and asked him if B. would allow him to write a play under the name Robert Neuner and B., feeling honored, joyfully agreed.

K wrote the play in a few days, and gave it the title “The lifelong child” referring to the main character, the rich man in the poor man’s clothes. And although his play was well received by the audience and stayed on the repertoire of the theaters nationwide for quite some time, K wasn’t fully satisfied. He still wanted to write his comedy in novel form, and he still wanted his novel to be published in his own country, giving those in power a wipe, however small that might be.

But K wouldn’t be K if he hadn’t an idea how to achieve just that. First he had to rewrite the play into a novel. This wasn’t too hard. K renamed some of the characters, added some scenes, deleted a few others, and polished over the whole plot. It was still sort of silly in some parts, and many of the jokes probably won’t stand the test of time, but K didn’t mind. At least it was written in K’s usual style, and all he wanted to do was to get this book out. Finally he added a foreword, something that he always does. He gave it the title “The millionaire as an artistic motif” and hoped it sounded boring enough for the censors to just skim it. And even if they read it thoroughly they won’t find anything in this foreword to complain about. And then he added a second foreword: “The author states his sources”. K figured this should make the censor to just skip it. Who wants to read about sources when there’s a whole novel to be read and scrutinized? K knew he was gambling here, but it was a risk he was willing to take. In the second foreword he wrote a brief story of how he (the anonymous author) and his friend Robert (which refers to Robert Neuner of course) met a man on a train who told them the story of the “Three men in the snow”. The author and Robert were intrigued and saw potential for a play as well as for a novel. Anyone who read the foreword must think that the author and Robert Neuner were in fact one and the same person. And since the fictional Robert Neuner was already accepted as the author of the play, K was quite sure the novel will pass without complains. And so it did! K finally had his novel out in his own country and circumvented the ban on him in quite a clever way.



This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License.

[Mehrnaz · Rating 3 out of 5]

با نمک بود و خوش خوان،طنز کتاب خیلی ظریف و به جا بود من از خوندنش لذت بردم

[Diana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

При все че "Трима мъже в снега" е сатира , облечена в комични моменти и поднесена с тънко чувство за хумор, тя всъщност е много смислен социален експеримент, отразяващ ясно човешките ценности.
На места беше колкото шеговита, толкова и тъжна, разбулваща лицемерната природа, заложена в човека. Изключително актуална за всички времена.
" Трима мъже в снега" е пъстра книга. Останах силно впечатлена както от стилът на Ерих Кестнер, така и от неговата лична история като предговор към романа.

[Max · Rating 5 out of 5]

Eine Hilfe für die schwierigsten Situationen im Leben.
Zum Beispiel bei Herzschmerzen oder nach einer Doku über Auschwitz.
Es baut den Glauben an die Menschheit wieder auf. Daher von unschätzbarem Wert.

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Това ми е любимата книга от Кестнер, препрочитам я често. И винаги се чувствам ободрен и обнадежден след края ѝ!

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

Страшно много харесвам детските романи на Кестнер и този също ми хареса - сатира и забава от класа.

[foroogh · Rating 5 out of 5]

کتابی با دستمایه طنز اما جدی.. به قول یکی از کامنتها کتاب شاهکار ادبی نیست اما جذاب و آموزنده است و در انتها هم لبخندی بر لب خواهید داشت و هم از خواندنش چیزی به روح تان اضافه می شود.توصیه می کنم بخوانید

[Annina · Rating 5 out of 5]

Herrlich!

[Katayoon · Rating 3 out of 5]

داستانی بامزه در قالب طنز. خوندنش لذتبخشه...

[Negin.satfard · Rating 5 out of 5]

مهم نيست كه يك موضوع چقدر تكراريه..مهم اينه كه انقدر قشنگ و طناز پرداخته بشه كه تبديل به كتاب خوبي مثل "سه نفر در برف" بشه..
خيلي خوب بود
باهاش خنديدم و خيلي از جملاتش رو بارها و بارها خوندم و فكر كردم كه همچين نگاه قشنگي از كجا نشات ميگيره..
واقعا دلم نيومد كمتر از ٥ تا ستاره ي درخشان بهش بدم:)

[Lena · Rating 5 out of 5]

Well, who doesn't enjoy reading 200 pages about 3 drunk guys trying to build a snowman?

Jokes aside, this is actually my favorite Christmas novel.

If you are curious what's about:

It's about an eccentric millionaire pretending to be poor, his sassy butler pretending to be rich and a clueless poor guy who gets mistaken for said millionaire and all that while being on vacation in the mountains.

Does that sound amazing or what? And the best thing is: you get exactly what you pay for. The story is super fun and Kästner's humor is incredibly witty. It' such a short book, but despite that I manage to fall in love with every single character a little.

To make it even better, there is also a romance, since the daughter of the real millionaire falls in love with the poor guy.

But while the romance sure is sweet, it's not really the point of this book.

It's more about the friendship, family and of course getting wasted which is - as we all know – the true holiday spirit.

[Yasmin M. · Rating 5 out of 5]

خيلى داستان بامزه اى بود. ترجمه فوق العاده، تم بامزه ى برف و محفل گرم دوستانه، و موضوعى كه گرچه خيلى تكرارى بود، اما فوق العاده جديد به نظر ميرسيد. منظورم اينجاست كه اين بحث مبدل پوشى از سلطان محمود غزنوى تا شاه طهماسب در ادبيات ما بوده و به ما شادمانى بخشيده 😊 اما از اين داستان بى نهايت لذت بردم.

[Amin · Rating 3 out of 5]

در پیشگفتار کتاب آمده که مخاطبین این کتاب بر خلاف بیشتر کتاب‌های نویسنده نه جوانان، بلکه جوانان سالمند هستند. اما منطق داستانی اثر همان منطق داستان‌های نوجوانان است، اتفاقاتی که ساده هستند و خط داستانی ساده و پیش‌بینی پذیری را دنبال می‌کنند. مسائل مثل پازل در کنار هم جای می‌گیرند و همه‌چیز به خوبی و خوشی پایان می‌پذیرد

بنابراین، مخاطب کتاب خیلی مشخص نیست و از طنز خوشایند قلم نویسنده و محتوای کلی که نقد اخلاق بورژوازی است بگذریم، روایت داستانی می‌توانست پخته‌تر و غیرافسانه‌ای تر باشد. در کل، اثری ساده و خوش‌خوان بود

[Nelma Gray · Rating 5 out of 5]

ترجمه ي بسيار عالي و روان
شخصيت هاي منحصر به فرد(به خصوص يوهان)
تفكيك بسيار جالب فضاي بيرون از هتل در پس زمينه اي برفي و فضاي سنگين هتل
اريش كستنر هرگز نا اميد كننده نيست هميشه قدم هاي مختص به خودش رو تو روايت داستان داره كه شگفت زده ات ميكنه.

[Mohammad Amin · Rating 3 out of 5]

راجب به کتاب بخوام خیلی خلاصه بگم سرتون درد نیارم
نه می‌شد گفتش پسر عجب شاهکار خفنی بود خیلی باهاش حال کردم بعد این دیگ توقعم از رنگ سیاه جوهر حک شده رو یه تیکه کاغذ رفت بالا و نه می‌شد گفت حیف اون درخت‌ها یا حتی کاغذهای بازیافتی که بخاطر این کتاب حروم شدن
داستان خیلی ساده و دلنشین بود ترجمه سلطان هم که کلا بر دلنشینی کتاب اضافه میکنه مثلا تو یک قسمت
«شن رو که انتها اسم یک شخصیت هست ترجمه کرده ولی توضیح داده که به زبون خودمون میشه همون جان مثلا اسم شخص شیدا جان هست»
و خب به شخصه هم با روند داستان که مثل شاهزاده و گذا از اشتباه گرفتن ساده شروع میشه و در نهایت هم با عنوان «یک پایان خوب» تموم میشه خیلی حال کردم
در کل بخوام بگم برای من مثل یه چایی بعد از تموم شدن کلاس با دوستای نزدیکت وسط حیاط دانشگاه تو هوای بارونی پاییزی حین گفتن و خندیدن هستی، لذت بخش بود همونقدر ساده و بی شیله پیله

[Inese Okonova · Rating 3 out of 5]

Vecmodīga salonkomēdija, bet, taisnību sakot, sagādāja dažu labu jautru mirkli.

[Mia · Rating 5 out of 5]

Alle Jahre wieder zur Weihnachtszeit in Krickenbach „Drei Männer im Schnee“ gelesen und alle Jahre wieder eine sehr gute Zeit gehabt :)

[Sandra · Rating 3 out of 5]

Ein Millionär gibt sich in einem Hotel als armer Mann aus und auf Grund einer Verwechlung wird dann ein anderer armer Mann behandelt wie ein Millionär...

Die Geschichte liest sich, als würde man eine dieser alten Klamaukkomödien in den öffentlich rechtlichen schauen. Es ist die meiste Zeit nicht besonders interessant, es gibt aber trotzdem immer wieder nette Schmunzelmomente. Das letzte Viertel des Buches ist am stärksten. Hier bekommt man die geballte Ladung märchenhaften Wohlfühlschluss, der mir sehr gefallen und das Herzchen erwärmt hat. Damit wurde der Roman für mich von zwei auf drei Sterne angehoben.

Einen dicken Punktabzug von mir gibt es noch für das furchtbare Frauenbild, das hier gezeichnet wird. Insbesondere in den zwei Vorworten wird unangenehm dick aufgetragen ("Wenn eine Frau gehorcht, darf sie sogar gebildet sein"!!! ). In dieser Hinsicht ist das Buch leider gar nicht gut gealtert. Schade...

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

Литературата от първата половина на миналия век се е запечатала в съзнанието ми с имената на Кестнер и Чапек, някак не е учудващо, че и двама��а пишат и фантастика.

В „Трима мъже в снега” няма нищо фантастично, обаче. Уж лековатия комедиен сюжет предлага брутална осмиваща сатира на буржоазното общество, а Кеснер е на обичайната си висота. Няма такива диалози на друго място, няма така точно прицелени думи, няма такъв лек и незлоблив хумор. Започнах да се хиля още на въведението и не спрях до затварянето на последната страница.

Един милионер решава да отседне инкогнито в скъп зимен курорт, правейки се на бедняк спечелил рекламен конкурс. След едно грешно разбрано обаждане от дъщеря му към администрацията на хотела, се стига до низ от забавни ситуации, достойни за перото на Шекспир.

Много, ама много силна книга. Горещо препоръчвам за идващите зимни дни.

[Varti Stepanyan · Rating 5 out of 5]

Първата ми среща с произведение на Ерих Кестнер може да се сравни с вкусен, лек десерт след обилна вечеря. Нискокалоричен, лесносмилаем, изключително свеж и приятен, към който веднага се пристрастих и не можах да оставя от началото до края. Съставките са прости, но внимателно дозирани, майсторски забъркани и поднесени фино, непретенциозно, ненатрапчиво и елегантно. Без излишни декорации. С очакване за нова прелест, посягам към нова порция Ерих Кестнер.