Макар да е първата книга с която започнах годината, отложих доста представянето ѝ, вероятно защото заслужава по-подробно внимание от няколко нахвърляни реда.
В „Бяс“ Емил Минчев започва да става много сериозен относно серията си за Бънк Ромеро. Трите истории са доста по-навързани помежду си, а междинните текстове между тях придават на цялата книга хомогенност доста по-силна от тази на един мозаичен роман, каквото представлява.
Тук авторът е наблегнал доста по-сериозно на криминалната нишка, като оставя фантастичната за фон, макар и сюжетообразуващ. Това е оформило книгата като доста по-мрачна и определено по-увличаща.
Отново имаме четири истории, като едната е по-кратка и е прилепена в началото на по-голяма, но въпреки това дава глътка свеж въздух, преди отново да се гмурнем в дълбокото.
„Тайната на кривата къща“ – Бънк решава да направи услуга на свой познат, който разследва изчезването на петнадесет годишно момиче. Главният заподозрян е влиятелна фигура в политиката на Унтерщад. И ако това не е достатъчно, нещо се случва с метаболизма на Бънк, карайки мутацията му да се проявява по доста притеснителен начин.
„Криеница“ – Почти случайно Бънк е забъркан в детективско разследване стил Агата Кристи. Когато петгодишният син на кмета изчезва безследно, всички смятат, че е отвлечен от мутант. Истината е доста по-сложна, а извличането и се оказва почти невъзможно.
„Зимна приказка“ – Точно тук започва с една кратка, но много симпатична криминална мистерия, за която няма да разказвам нищо, за да не я разкрия. Само да добавя, че беше много приятна пауза между тежките случаи с които се занимава нашия детектив. Особено преди това, което следва – може би най-тежката част до тук от двете книги. Главната история започва със зверство. Дъщерята на Бънк е убита. Всички подозират него, а той знае, че е разглезеният ѝ приятел богаташ, който също е вълколак. От тук следва шеметно четиристранно преследване, но истината не е съвсем такава, каквато ни я показва автора. Повече няма да кажа, че даже и това е много.
Частите са завършени само по себе си и дори могат да се четат поотделно, но свързващите интриги стават все повече и спокойно мога да заявя, че съм „закачен“ и чакам следващата книга с нетърпение. Има доста солидна конспирация, която не искам да споменавам. Има добра политическа линия, свързана с расизма по един или друг начин. Имаме ѝ личния живот на главния герой, който е интригуваща каша.
Накрая пак да кажа за високата книжна ерудиция на Емил. Не мога дори да изброя всички автори и произведения към които имаше реверанси и намигания в книгата (както и в първата). Което за запален любител на художествената литература придава един гурме нюанс на и без това солидните и вкусни порции, каквито са книгите за Бънк Ромеро.