”Градините не са само цветя”.
Не очаквах, че една английска градина може да бъде описана с толкова обич и детайли. Всъщност вече бях заподозряла, че “градинският” жанр има доста какво да предложи след магическата японска градина в “The garden of the evening mists”, и за мое щастие, над 100-годишната градина в измисленото имение Хайбъри постепенно разкри доста тайни.
Част от тайните са по градинарство - напълно непонятно ми, но доста трудоемко и благодатно изкуство, играещо си с вечната смяна на сезоните, с изобилието от пейзажи и послания, с несекващата борба с нетрайното и тленното, която те кара да запретваш ръкави ден след ден и да се цапаш в пръстта. Градината в книгата е истинско изобилие от картини, преливащи се в единен портрет на целия житейски път, щрихиран от рози, кокичета, хортензии, лавандула, брястове, беседки, морави и езерца. Доста различна концепция от азиатските градини, но всъщност не чак толкова.
Конкретната английска градина пази доста спомени от създаването си през 1907 г., през втората световна война от 1944 г., до горе-долу блажената английска 2021 г. Първият спомен е за една доста решителна стара мома от Едуардинската епоха, занимаваща се с нещо, на което днес май му викат ландшафтна архитектура. Това носи пари, но и доста стрес в едно снобско общество, където работата е срамно занятие за висшите класи, които обаче държат да демонстрират зашеметяващи градини, а Кралското Ботанически Дружество все още не приема жени за членове. Мислех, че това ще е най-скучната част, но се оказа най-интересната и най-романтичната.
Вторият спомен на градината я среща с тракторите на местните фермери от 1944 г., които по държавна заповед имат право да я изорат до дъно, за да садят зеленчуци. Вдовицата, в чиито ръце се е озовала, е твърде потресена от последиците от войната, но се вкопчва яростно в запуснатата градина, която дава подслон и на пациентите от тамошната военна болница. Тази история имаше няколко героини, които до една ми харесаха, и направиха каквото и както можаха с предоставените им шансове, някои от които доста противоречиви и интересни.
Третият спомен накара предните два да изплуват през 2021 г., когато щастливата млада двойка, откупила тотално съсипана градина, макар и създадена от призната за гений авторка от зората на 20-ти век, нае собственичка на фирма по градински дизайн със забавното име “Мащерка” да възстанови първоначалния и вид. Тази времева линия ми беше интересна единствено доколкото носеше информация за другите две. Естествено, авторката беше забравила, че пише за леко пандемична и странна година, но нейсе. Е, забавно беше на моменти, но и доста скучно - сякаш авторките на съвременни романтични линии си имат само един досаден “аз-съм-независима-но-сладникава” калъп, и все него ползват. Но градинарските мотиви бяха интересни, прегледни и добре поднесени.
Доста смислен прочит се оказа, а като сюжетно поднасяне авторката е далеч по-пъргава и обиграна от по-известната си, но твърде досадна и предизвикваща прозявки колежка Кейт Мортън.
⭐️3,5 звезди⭐️