"Море от спомени" е книга за изборите. Нашите, и тези на Съдбата.
Книга, която те поглъща в своя океан на човешката душа, залюлява те на лодката на любовта, и те праща там - на дъното на скритите ти лични емоции.
В някои редове сякаш се издигаш високо, преоткривйки личните си копнежи, в други, сякаш потъваш дълбоко в спомените за хората, които и ти си изгубил по един или друг начин.
Харесах Ела, бабата, която отвори сърцето и спомените си, пред своята внучка. Харесах я на 17, туко-що стъпила на остров Ил дьо Ре, харесах я и на 94, връщайки се, макар и мислено на острова, който става нейна мечта.
Харесах всички герои - със своята човечност, сърцатост и сила.
Разбрах, че дори и най-големите герои се страхуват за себе си и за близките си.
Разбрах, че понякога любовта боли повече от раздялата.
Разбрах, че всички винаги имаме избор, дори когато не изглежда така.
Разбрах, че красотата е навсякъде, дори в грозната война, стига да я носиш в себе си.
Единственото, което не ми хареса в книгата е Кристоф, неговата съдба. Той със своята изтънчена душа и прелестна момчешка усмивка, остана пренебрегнат. Не поради липса на обич, а заради обстоятелствата. Има един вид хора, които дават толкова много от себе си - за другите, за изкуството, за света, а не получават нищо в замяна... И макар любовта му да го държа за ръка в последните мигове от живота му, това не успя да компенсира липсите.
Всички оставяме по нещо след себе си - някои от нас произведения на изкуството, други изкусно разказани истории, трети мидени черупки...
Но те са там, да напомнят за нас, за пътищата през които сме минали, за хората, които сме прегърнали и за любовта, когато сме раздали - кой по колкото може.
Сувенирите, това е нашата душа увековечена в земното, за да остане във вечността.