Първа книга от продължението на така любимата ми серия за Бени Имура и неговите приятели.
Тъкмо си бях помислил, че Мабери се е изчерпал и няма на какво ново предизвикателство да подложи младите си протагонисти и бам, много съм се объркал.
Освен сюжетната линия с Бени, Лила, Никс и Чонг, както и заигравката с все по-сериозното навлизане в цикъла на Джо Леджър (който си има собствени романи и то цели 17 вече ако не се лъжа), Мабери вкарва нов играч на платното – Гътси Гомес, която се кипри на корицата.
Най-ми харесаха две неща.
1. Този пост зомби апокалиптичен свят е все още млад (около 15-16 години след деня на заразата) и Мабери продължава да го развива, нещо доста нетипично за поджанара.
2. Псевдо науката в тази част е доста приятно затъпена и реалистична. Мабери не подценява читателската си таргет група (15-16 годишни), както правят повечето автори пишещи юношеска литература и в частност фантастика, които смятат хлапетата за полувидиотени зеленчуци.
Да се впусна в произведението:
Гътси живее в Ню Аламо Тексас – градче оцеляло след апокалипсиса, но гражданите му нямат представа, че има други места с жиеи хора (защо се разбира малко по-късно). Когато ѝ се налага да погребе майка си за втори път, Гътси се впуска в разследване, което ще ѝ донесе неприятни истини за съгражданите ѝ, цялото Ню Аламо. Ще открие две фракции, които не ѝ мислят доброто – Плъхоловците и Нощната армия. Заедно с приятелите си Спайдър и Алатейя, двама писатели на пенсионна възраст и няколко други човека, на които може да се довери от части, Гътси оформя план, който ще разбърка привидния мир в Ню Аламо. Само ако оцелеят, обаче.
През това време Бени Имура и компания губят връзка с Джо Леджър и Ашвил. Понеже Ашвил е мястото от където идват медикаментите на Чонг, които потискат зомби заразата, децата тръгват да открият Джо, напук на възрастните, които ги спират.
В тази сюжетна линия малко ми доскучаха някой неща. Явно Мабери не иска да причинява повече травми на младите си герои (той така или иначе ще ги счупи, ако го направи) и ги е оставил на самотек. Нямаше никакво развитие в характерите им, много нетипично за серията (точно за това Гътси открадна книгата от тях). Новите попълнения Райът и Морги не се вписваха в динамиката на групата, сигурно за това авторът ги изстреля от повествованието някъде в средата на романа, но ще ги видим отново.
Финалната битка беше доста добра, но някак нетипично за Мабери едностранна, а висящия край е нещо, което не си беше позволявал до сега в сериите и не знам защо беше нужен.
Иска ми се да кажа още някоя дума за разрастването на вселената на Rot & Ruin. Хлапетата, въпреки скитанията си в предишните четири книги, са видели малка част от Щатите, камо ли от света, а и света тепърва се променя след катаклизма. Хареса ми как заразата се развива и прескача видове. Как самите зомбита придобиват нови умения, както и мутациите във флората и фауната. Светът бавно започва да става съвсем чуждо за читателя място и само младите умове на родените сл��д катаклизма могат да се адаптират.
С кеф ще прочета следващата книга, като си докарам малко шаденфройде с наложено изчакване. Пък през това време имам други книги на Мабери.