What do you think?
Rate this book
A Spare Life
Zlata and Srebra are 12-year-old twins conjoined at the head. It is 1984 and they live in Skopje, which will one day be the capital of Macedonia but is currently a part of Yugoslavia. A Spare Life tells the story of their childhood, from their only friend Roza to their neighbor Bogdan, so poor that he one day must eat his pet rabbit. Treated as freaks and outcasts—even by their own family—the twins just want to be normal girls. But after an incident that almost destroys their bond as sisters, they fly to London, determined to be surgically separated. Will this be their liberation, or only more tightly ensnare them?
At once extraordinary and quotidian, A Spare Life is a chronicle of two girls who are among the first generation to come of age under democracy in Eastern Europe. Written in touching prose by an author who is also a master poet, it is a saga about families, sisterhood, immigration, and the occult influences that shape a life. Funny, poignant, dark, and sharply observed, Zlata and Srebra reveal an existence where even the simplest of actions is unlike any we’ve ever experienced.
At once extraordinary and quotidian, A Spare Life is a chronicle of two girls who are among the first generation to come of age under democracy in Eastern Europe. Written in touching prose by an author who is also a master poet, it is a saga about families, sisterhood, immigration, and the occult influences that shape a life. Funny, poignant, dark, and sharply observed, Zlata and Srebra reveal an existence where even the simplest of actions is unlike any we’ve ever experienced.
490 pages, Paperback
First published January 1, 2012
23 people are currently reading
1017 people want to read
About the author
Lidija Dimkovska
30 books26 followersPoet and novelist from North Macedonia living in Slovenia. Born in 1971, Lidija writes in Macedonian. She has published seven books of poetry, three novels, one American diary and one collection of short stories which have been awarded and translated into 15 languages (English, German, Polish, Hungarian, Slovak, Czech, Romanian, Serbian, Slovenian, French, Croatian, Italian, Albanian, Bulgarian and Latvian).
Lidija has participated at numerous international literary festivals (Princeton Poetry Festival, Stockholm, Rotterdam, Sarajevo, Belgrade, Vilnius, Manchester, Chicago, Zagreb, Vilenica, Medana, Struga, Leipzig, Lido Adriano, Manchester, Kazan, Dresden, Taipei, Cork, Warsaw, Berlin, etc.) and was a writer-in-residence in London, Berlin, Iowa, Vienna, Graz, Salzburg, Krems, Tirana, and Split.
Lidija has participated at numerous international literary festivals (Princeton Poetry Festival, Stockholm, Rotterdam, Sarajevo, Belgrade, Vilnius, Manchester, Chicago, Zagreb, Vilenica, Medana, Struga, Leipzig, Lido Adriano, Manchester, Kazan, Dresden, Taipei, Cork, Warsaw, Berlin, etc.) and was a writer-in-residence in London, Berlin, Iowa, Vienna, Graz, Salzburg, Krems, Tirana, and Split.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 79 reviews
March 12, 2018
Does anyone else miss Elena Ferrante’s tetralogy? This 30-year saga of conjoined twin girls coming of age during the breakup of Yugoslavia evoked the experience of Ferrante’s highs and lows, poverty and tragedy, friendship and cruelty, heartbreak and love.
Zlata is our narrator and she’s joined at the temple to her sister, Srebra. Loneliness and gloom dominates their monotonous days. The claustrophobic and disturbing reality of their daily lives is perversely riveting. The psychological impact of Zlata and Srebra’s merged state is as inescapable as their physical bondage. Although stuck together they are unable even to look into each other’s eyes without a mirror. When one wants to study law, the other is forced to follow for years. When one wishes to be intimate with a lover, the other takes a sleeping pill. When one needs to use the toilet, well, you can imagine… Every private moment is infringed upon. They often discuss a high-risk operation to separate them. The outcome would be uncertain and the prognosis is often grim.
Of course, all this is highly symbolic of Macedonia’s road to independence and even of the tension between Yugoslavia’s different ethnic groups, and Dimkovska can’t resist slipping in some crafty digs at Macedonia’s name struggle and Yugoslavia’s fall.
It would all take place in our sleep, under heavy anesthesia, and when we awoke, we would be independent, free, each with her own constitution, and then only the most cynical and malicious people would call us the 'former sisters-with-conjoined-heads.'
We loved each other, we hated each other, we were ashamed of each other, we felt contempt for each other, we were afraid of each other, we were close and we were distant. Everything was mixed up in our hearts, our heads; yet, surprisingly, it had all become unimportant, nearly meaningless in the face of our desire to be separated once and for all.
Their parents are neglectful, abusive, unloving, neurotic, harsh. The effect of having such negative and miserly parents shadows the girls throughout their lives. Have you ever seen people with disabilities on TV with supportive families, and upbeat, positive attitudes defying the odds and living full lives? This is not the case for our protagonists. The constant pessimism from their parents wears them down, year after year, and destroys their self-esteem with the realization quite early in life that their parents did not like them and may not even love them.
Why are you crying? You know they don’t love us.
These were the things my mother talked to me about on the phone – always distressing, always filled with negativity. Everyone was on the verge of death or at a critical moment in life. If it was summer, it was hellish, you couldn’t breathe. If it was winter, it was cold, the radiators had frozen, and she just hung around at home with my father. They were sinking in their own misery.
Although a decent editor could have shred 50-100 pages of not-so-interesting background stories of inconsequential minor characters and increasingly improbable plot twists towards the end, this is a valuable and enjoyable novel. We’ve had quite a number of English translations of Balkan literature over the years, but there’s precious little Macedonian literature translated into English at this time. This one is a great place to start.
Zlata is our narrator and she’s joined at the temple to her sister, Srebra. Loneliness and gloom dominates their monotonous days. The claustrophobic and disturbing reality of their daily lives is perversely riveting. The psychological impact of Zlata and Srebra’s merged state is as inescapable as their physical bondage. Although stuck together they are unable even to look into each other’s eyes without a mirror. When one wants to study law, the other is forced to follow for years. When one wishes to be intimate with a lover, the other takes a sleeping pill. When one needs to use the toilet, well, you can imagine… Every private moment is infringed upon. They often discuss a high-risk operation to separate them. The outcome would be uncertain and the prognosis is often grim.
Of course, all this is highly symbolic of Macedonia’s road to independence and even of the tension between Yugoslavia’s different ethnic groups, and Dimkovska can’t resist slipping in some crafty digs at Macedonia’s name struggle and Yugoslavia’s fall.
It would all take place in our sleep, under heavy anesthesia, and when we awoke, we would be independent, free, each with her own constitution, and then only the most cynical and malicious people would call us the 'former sisters-with-conjoined-heads.'
We loved each other, we hated each other, we were ashamed of each other, we felt contempt for each other, we were afraid of each other, we were close and we were distant. Everything was mixed up in our hearts, our heads; yet, surprisingly, it had all become unimportant, nearly meaningless in the face of our desire to be separated once and for all.
Their parents are neglectful, abusive, unloving, neurotic, harsh. The effect of having such negative and miserly parents shadows the girls throughout their lives. Have you ever seen people with disabilities on TV with supportive families, and upbeat, positive attitudes defying the odds and living full lives? This is not the case for our protagonists. The constant pessimism from their parents wears them down, year after year, and destroys their self-esteem with the realization quite early in life that their parents did not like them and may not even love them.
Why are you crying? You know they don’t love us.
These were the things my mother talked to me about on the phone – always distressing, always filled with negativity. Everyone was on the verge of death or at a critical moment in life. If it was summer, it was hellish, you couldn’t breathe. If it was winter, it was cold, the radiators had frozen, and she just hung around at home with my father. They were sinking in their own misery.
Although a decent editor could have shred 50-100 pages of not-so-interesting background stories of inconsequential minor characters and increasingly improbable plot twists towards the end, this is a valuable and enjoyable novel. We’ve had quite a number of English translations of Balkan literature over the years, but there’s precious little Macedonian literature translated into English at this time. This one is a great place to start.
April 5, 2023
Чели ли сте македонски автори? Вероятно не. И пропускът може лесно да бъде наваксан с един отнасящ ума ви роман, съдържащ в себе си десетилетия, описани пищно, гръмко, цветущо и ужасяващо добре, защото реализмът на Балканите открай време е бил суров и други думи не търпи.
Когато била дете македонската писателка Лидия Димковска обичала да се забавлява по улиците на родното си Скопие както всички момичета на Изток от Запада – с игра на ластик, с тебеширени рисунки пред блока, с гадания на кафе и предсказване на съдбата.
Именно по такъв начин писателката започва шестия си роман „Резервен живот”, в който сиамските близначки Сребра и Злата, свързани с пулсираща обща вена на слепоочията, гадаят бъдещето си, бленувайки за нещо по-добро – все антипод на настоящето – да живеят самостоятелно, да имат хубави мъже и да са богати.
Битието на Сребра и Злата е младост без младост и живот вечно подчинен на съседите от горния и долния етаж. „Резервен живот” отразява тъжната и мъчителна битка на две различни момичета, които се борят преди всичко с обществените нагласи и неприемането им в обществото, отколкото с физическия си проблем. Характерното за Балканите любопитство ще бъде напълно задоволено от авторката, обяснявайки с изумителни детайли как две деца израстват със слепени глави.
„Виж ги тея уродливите, как ли ядат, как ли серат, дали правят секс?”
Авторката навлиза не само в емоционалните, но и във физическите дълбини на всичко случващо се в живота на Сребра и Злата, показвайки трепетите и мъката в сърцата им, минавайки през мързела на едната да стане, докато на другата й се припикае нощем.
„Резервен живот” е подчинен на надеждата, но краищата в него са много. Безизходица и смърт. И инат, идващ сякаш насила.
Безпаричие, бездуховност, семейни войни и политика сред един лют, пиян и останал без надежда народ през 80-те и 90-те години. Книгата по никакъв начин не би била толкова разпознаваема, ако в цялата тази жестока драма авторката не бе сложила и типичния лютив македонски нрав в почти всеки от характера на героите си, което придава идентичност на романа. Стига се дотам, че дори сензационността на сюжета за сиамските близначки избледнява и това всъщност е поводът да се покажат далеч по-сериозни проблеми, които тресат една отцепила се държава, бленуваща за ясен хоризонт.
Защо историята за Сребра и Злата е толкова тъжна?
Дали защото Балканите са потопени в тъга, сълзи, войни, раздори и разделения от векове, които до ден днешен хвърлят своята сянка върху народа. Та кое поколение на Балканите не е било засегнато от война и колко години са нужни, за да се забрави миналото?
До 23-тата си годишнина Лидия Димковска е живяла в Македония. После заминала да учи в Румъния, след което се преместила да живее и работи в Словения. До ден днешен обаче пише на македонски.
„Македония не е само политиката и политиците. Напротив. Македония са децата, които живеят там. Слънцето, което грее. Небето на Македония. Винаги се радвам да се връщам там”, споделя авторката в интервю за БНТ.
Издала е 6 романа – „Рожби от Изток”, „Огънят на буквите”, „Изгризаните нокти”, „Нобел против Нобел”, „Скрита камера” и „Резервен живот”, който й носи най-голяма популярност, след като през 2013-а година книгата печели първо място за „Най-добър роман” на годината в Европейския съюз.
Дали има резервен живот, както се казва романът й, тя оставя читателите да преценят сами, но независимо от това обаче настоящият живот трябва да изживеем пълноценно и добре.
След прочитането на „Резервен живот” у всеки читател би се настанило тягостното чувство, че понякога е възможно да получим втори шанс, но не и резервен живот. Роман, обявен от мнозина за съвременен паметник на македонската литература, в който бит и история се вплитат както главите на Сребра и Злата чрез пулсиращата им вена на главите.
Когато била дете македонската писателка Лидия Димковска обичала да се забавлява по улиците на родното си Скопие както всички момичета на Изток от Запада – с игра на ластик, с тебеширени рисунки пред блока, с гадания на кафе и предсказване на съдбата.
Именно по такъв начин писателката започва шестия си роман „Резервен живот”, в който сиамските близначки Сребра и Злата, свързани с пулсираща обща вена на слепоочията, гадаят бъдещето си, бленувайки за нещо по-добро – все антипод на настоящето – да живеят самостоятелно, да имат хубави мъже и да са богати.
Битието на Сребра и Злата е младост без младост и живот вечно подчинен на съседите от горния и долния етаж. „Резервен живот” отразява тъжната и мъчителна битка на две различни момичета, които се борят преди всичко с обществените нагласи и неприемането им в обществото, отколкото с физическия си проблем. Характерното за Балканите любопитство ще бъде напълно задоволено от авторката, обяснявайки с изумителни детайли как две деца израстват със слепени глави.
„Виж ги тея уродливите, как ли ядат, как ли серат, дали правят секс?”
Авторката навлиза не само в емоционалните, но и във физическите дълбини на всичко случващо се в живота на Сребра и Злата, показвайки трепетите и мъката в сърцата им, минавайки през мързела на едната да стане, докато на другата й се припикае нощем.
„Резервен живот” е подчинен на надеждата, но краищата в него са много. Безизходица и смърт. И инат, идващ сякаш насила.
Безпаричие, бездуховност, семейни войни и политика сред един лют, пиян и останал без надежда народ през 80-те и 90-те години. Книгата по никакъв начин не би била толкова разпознаваема, ако в цялата тази жестока драма авторката не бе сложила и типичния лютив македонски нрав в почти всеки от характера на героите си, което придава идентичност на романа. Стига се дотам, че дори сензационността на сюжета за сиамските близначки избледнява и това всъщност е поводът да се покажат далеч по-сериозни проблеми, които тресат една отцепила се държава, бленуваща за ясен хоризонт.
Защо историята за Сребра и Злата е толкова тъжна?
Дали защото Балканите са потопени в тъга, сълзи, войни, раздори и разделения от векове, които до ден днешен хвърлят своята сянка върху народа. Та кое поколение на Балканите не е било засегнато от война и колко години са нужни, за да се забрави миналото?
До 23-тата си годишнина Лидия Димковска е живяла в Македония. После заминала да учи в Румъния, след което се преместила да живее и работи в Словения. До ден днешен обаче пише на македонски.
„Македония не е само политиката и политиците. Напротив. Македония са децата, които живеят там. Слънцето, което грее. Небето на Македония. Винаги се радвам да се връщам там”, споделя авторката в интервю за БНТ.
Издала е 6 романа – „Рожби от Изток”, „Огънят на буквите”, „Изгризаните нокти”, „Нобел против Нобел”, „Скрита камера” и „Резервен живот”, който й носи най-голяма популярност, след като през 2013-а година книгата печели първо място за „Най-добър роман” на годината в Европейския съюз.
Дали има резервен живот, както се казва романът й, тя оставя читателите да преценят сами, но независимо от това обаче настоящият живот трябва да изживеем пълноценно и добре.
След прочитането на „Резервен живот” у всеки читател би се настанило тягостното чувство, че понякога е възможно да получим втори шанс, но не и резервен живот. Роман, обявен от мнозина за съвременен паметник на македонската литература, в който бит и история се вплитат както главите на Сребра и Злата чрез пулсиращата им вена на главите.
October 29, 2017
Погълнах романа за часове, а в крайна сметка - както обикновено се получава - се оказа, че той е погълнал мен. Като обсебена от съдбите в него, мислех за странната верига, от която никой не успява да избяга: индивид-семейство-роднини и приятели-родина. Нито може да да се прескочи звено от нея, нито да се отрече взаимното им въздействие, задължително белязващо, жизненоважно, дори предопределящо. Алюзия ли е необичайният живот на Сребра и Злата за общите ни грижи тук, на Балканите? Вероятно е, вероятно повтаря палитрата от емоции, които изпитват толкова различни и еднакви народи, принудени да съществуват рамо до рамо, чело до чело.
Лидия Димковска пише като голям автор, с перо, от което боли, което оголва до същината, което не спестява. Толкова подробно и убедително в детайлите, че чак ти се приисква да има премълчано, да не е докрай споделено цялото нещастие, да са по-небрежно щрихирани битовизмите и студенината сред уж най-близките, да са неизречени нетактичните въпроси, да я няма смъртта във всичките ѝ вероятности, за да бъде възможен и животът. Тялото като несамостоен организъм в противоречие на свободните сънища, мечти и вероятности. Бедното, сиво, пестеливо ежедневие, което контрастира на детската убеденост, че може да е друго, а щом мъже, то и ще бъде - "Резервен живот" е текст, изграден върху противоречията. В същността му, разбира се, остава място за любов, за съжаление, за съпреживяване, за неразбиране и осъждане, за надеждата, която всеки нов живот неизменно води след себе си, за укриването в спомените, за вярата, за колективното минало и неясното бъдеще. Но повече, много, много повече от всичко изброено, това е роман за смъртта. Вероятно единствено нейното разбиране, приемане и осмисляне, единствено смирението с нея е онова, което може да даде на живота друга перспектива. Защото, че резервен живот няма, това е ясно. Но може би има друга, пък била тя е резервна философия, чрез която да се преглъща горчилката от настоящия.
Казват, че човек умира така, както е живял. Който е живял във вътрешна агония, ще умре в агония; който е приемал живота като игра, ще умре играейки; който цял живот е боледувал от нещо, ще умре от болест. Който много е обичал, ще умре от любов. А който е бил мъртъв още като жив, ще умре от собствения си живот.
Лидия Димковска пише като голям автор, с перо, от което боли, което оголва до същината, което не спестява. Толкова подробно и убедително в детайлите, че чак ти се приисква да има премълчано, да не е докрай споделено цялото нещастие, да са по-небрежно щрихирани битовизмите и студенината сред уж най-близките, да са неизречени нетактичните въпроси, да я няма смъртта във всичките ѝ вероятности, за да бъде възможен и животът. Тялото като несамостоен организъм в противоречие на свободните сънища, мечти и вероятности. Бедното, сиво, пестеливо ежедневие, което контрастира на детската убеденост, че може да е друго, а щом мъже, то и ще бъде - "Резервен живот" е текст, изграден върху противоречията. В същността му, разбира се, остава място за любов, за съжаление, за съпреживяване, за неразбиране и осъждане, за надеждата, която всеки нов живот неизменно води след себе си, за укриването в спомените, за вярата, за колективното минало и неясното бъдеще. Но повече, много, много повече от всичко изброено, това е роман за смъртта. Вероятно единствено нейното разбиране, приемане и осмисляне, единствено смирението с нея е онова, което може да даде на живота друга перспектива. Защото, че резервен живот няма, това е ясно. Но може би има друга, пък била тя е резервна философия, чрез която да се преглъща горчилката от настоящия.
Казват, че човек умира така, както е живял. Който е живял във вътрешна агония, ще умре в агония; който е приемал живота като игра, ще умре играейки; който цял живот е боледувал от нещо, ще умре от болест. Който много е обичал, ще умре от любов. А който е бил мъртъв още като жив, ще умре от собствения си живот.
March 15, 2018
I finished this book in just a few days. I was completely immersed in it and took opportunity to spend the bookish week end with Zlata and Srebra, the twins born with heads conjoined at the temples. It is town of Skopje in Macedonia in the 1970s and Yugoslavia would break up in less than twenty years. When the girls go out, everyone stares at them, their neighbours are superstitious and the children at school harsh. It is Zlata who tells the coming of age story of what it is like to be different, poor, physically and psychologically belonging to sister, living with unloving, neurotic, pessimistic and rude parents who are ashamed of their offspring. The separation operation seems highly improbable, everyday life is severe.
There are several other aspects of the story, friendship, love, orthodox Christianity, the importance of education, the role of dreams, the beauty of books and reading. The story ends up when Zlata is forty and the world around her has transformed, not always to a better one.
I enjoyed the story very much and liked the way the poet Lidija Dimkovska had with the words. However, I think that this would have been a better book if she hadn’t been so eager to comply politically. She got all answers right: good and bad guys in Yugoslavia breakup, the tension between Macedonian and Albanian population, September 11th, modern China, imprisonment of Radovan Karadzic. Too much and too obvious. But aside from that, the novel is brave and original and I’m sure it will stay long with me. I will certainly look up for her other books.
There are several other aspects of the story, friendship, love, orthodox Christianity, the importance of education, the role of dreams, the beauty of books and reading. The story ends up when Zlata is forty and the world around her has transformed, not always to a better one.
I enjoyed the story very much and liked the way the poet Lidija Dimkovska had with the words. However, I think that this would have been a better book if she hadn’t been so eager to comply politically. She got all answers right: good and bad guys in Yugoslavia breakup, the tension between Macedonian and Albanian population, September 11th, modern China, imprisonment of Radovan Karadzic. Too much and too obvious. But aside from that, the novel is brave and original and I’m sure it will stay long with me. I will certainly look up for her other books.
August 18, 2021
This book has a history on my shelves. It comes from Two Lines Press but I actually received it a few years ago from the Malaprop's paperback-first subscription. The bookseller who selected those titles has proven to have excellent taste even if I didn't get to them right away.
And this will count for Women in Translation Month and Read the World 21 (Balkans) as well as the #exyulit challenge - not to mention I get to check North Macedonia off my Around the World list and for my Europe 2021 challenge. This book is good evidence that reading challenges get us to read books we might not get to otherwise!
This rather long novel is the story of twin sisters who were born conjoined at the head. It's also the story of Yugoslavia, Macedonia, and the split of the country through war, religious, and political change. The author tries to use the sisters to speak metaphorically about the region, and it wasn't too obtuse to grasp, even in translation. The very long chapters cover specific time periods for the sisters.
And this will count for Women in Translation Month and Read the World 21 (Balkans) as well as the #exyulit challenge - not to mention I get to check North Macedonia off my Around the World list and for my Europe 2021 challenge. This book is good evidence that reading challenges get us to read books we might not get to otherwise!
This rather long novel is the story of twin sisters who were born conjoined at the head. It's also the story of Yugoslavia, Macedonia, and the split of the country through war, religious, and political change. The author tries to use the sisters to speak metaphorically about the region, and it wasn't too obtuse to grasp, even in translation. The very long chapters cover specific time periods for the sisters.
July 29, 2016
No words needed!
Ова е најпотресната, најреалната, најсуштинска, и нешто најквалитетно што сум прочитал од македонски автор. Секоја чест!
Ова е најпотресната, најреалната, најсуштинска, и нешто најквалитетно што сум прочитал од македонски автор. Секоја чест!
March 28, 2017
“We loved each other, we hated each other, we were ashamed of each other, we felt contempt for each other, we were afraid of each other, we were close and we were distant. Everything was mixed up in our hearts, our heads; yet, surprisingly, it had all become unimportant, nearly meaningless in the face of our desire to be separated once and for all.”
A Spare Life is narrated by Zlata, one of a pair of identical twins living in Macedonia spanning the period from 1984 (when the twins are 12) to 2012 when Zlata turns 40. But these are Craniopagus twins, a very rare condition:
"My sister and I were twins - conjoined twins - our heads fused at the temple right above my left ear and her right ear. We were born like that, to our misfortune and our parents' great shame. We both had long, thick, chestnut-brown hair that concealed the place where we were joined, or at least so we thought. At first glance, it appeared as if we were squatting with our heads leaning together, because our bodies were free the full length down. We were dressed in little summer dresses that didn't have shoulder straps but were held up by a band of elastic at the breast. I was in a green dress with little yellow flowers, and my sister was in a red one with blue and white dots.
At the age of twelve, the only thing my sister Srebra and I, Zlata, had to be ashamed of was our names. Why would any parents name their children silver and gold, Srebra and Zlata, let alone children already singled out by their conjoined heads and considered abnormal by their community? Those were the names of old women, or cleaning ladies, or the old women who sold potatoes in front of the bakery."
The novel has a number of aspects, particularly the issues faced by conjoined twins, a tale of life growing up in Macedonia and the background of the break-up of Yugoslavia.
The Yugoslavian wars are merely in the background in the first half of the novel, as Macedonia escapes the conflict and eventually secedes largely peacefully from Serbia. It is seen instead in newspapers, TV reports and the flows of refugees and former soldiers, e.g. this when the girls are at college:
"What was happening in Croatia and more generally throughout Yugoslavia was discussed at the university, often in connection with soldiers from the Yugoslav National Army—many of whom were deserting and returning to Macedonia. We all followed the mothers who set out by bus to search for their sons across Yugoslavia, and who burst into the assembly shouting, through tears and rage, ‘Bring our children home!’ New students turned up at the university who seemed older than the rest, with deep bags under their eyes and hollow faces, confused and frightened, or rude and impudent, or drunk; tears ran down some of their faces during lectures, and it was clear where they had come from. While we were all dying to know, no one was brave enough to ask if they had killed someone, if they had been ordered to kill someone, if they had been imprisoned, if they had been tortured, if they had tortured someone else."
As for Zlata and Srebra, although actually highly intelligent, people tend to assume they are mentally deficient and their self-confidence isn't helped by their parents, a father, despairing for the family's economic welfare, whose favourite admonition is "You have devoured the world. Voracious creatures" and a rather neurotic mother who disparages their attempts to live a fuller and more normal life (e.g. to attend university, or for one of them get married or even to separate) by suggesting people laugh enough at them already and that they should stay at home and be content with their limited lot in life.
The twin's literally parallel lives ( Our quarrels always unfolded in parallel - we spoke next to each other as we couldn't look each other in the eye. It made it seem as if we were talking into the air.) are explored both at the banal level - e.g. the mechanics of going to the toilet - and at the level of love affairs (Zlata decides to solve the embarrassing issue of her sister wanting to have sex by taking sleeping pills) and university choices.
[As an aside, I suspects Dimkovska based her characters on the case of Ladan and Laleh Bijani, as there are many similarities, including them both studying law at the desire of only one of the sisters].
As the opening quote suggests, the twins while highly dependent on one another aren't always the best of friends. A psychologist tells them "Even more important is not to argue amongst yourselves, don't hate each other, and don't give them reason to hate you. In short, young ladies, love yourself more than anything so that others might love you. "
But, Zlata retorts "we would have belonged to each other more had we been able to live each according to our own will, desires and interests."
At this stage the reader should be seeing the rather obvious metaphor - the conjoined twins representing the different federations of Yugoslavia and indeed, within Macedonia, the tension between the majority and the minority Albanian population. To her credit, Dimkovska doesn't labour the point, and indeed this is not a parable where each plot development and character should be examined for analogies.
The metaphor is spelled out most clearly when, in a pivotal moment, the twins decide they must separate and, having raised funds from the Government, head to London for the risky operation.
"Macedonia was doing something for us at last. It had given us the money so that we could be apart from each other - as if we were two republics of Yugoslavia that had once been joined but would now be separate, though peacefully, without war, by mutual agreement - not like the Dayton Accords, but like the Geneva Convention. We would be separated amicably and, though a huge amount of blood would be spilled, we wouldn't see it. It would all take place in our sleep, under heavy anaesthesia, and when we awoke, we would be independent, free, each with her own constitution, and then only the most cynical and malicious people would call us the 'former sisters-with-conjoined-heads.'"
This last comment being a rather sly dig at the contortions "the former Yugoslav Republic of Macedonia" was forced to go through in coming up with a post-independence name, explained well in this Economist article that is also mentioned in the novel (http://www.economist.com/node/15766873).
I'm an identical twin myself so books about twins are always particularly fascinating to me. The author treats their story sensitively yet also with black humour, and the political metaphor is also handled deftly.
So why only three stars?
The less successful part of the novel for me was the background story of Zlata and Srebra's more general life in Macedonia, their neighbours and wider family. The jacket blurb includes a comparison to Elena Ferrante and her Neopolitan saga, but this part of the novel doesn't measure up well by comparison. Whereas the lives and loves of Ferrante's supporting cast are all carefully plotted and their characters evolve throughout the books, here I found Dimkovska's less interesting, not helped by a here this page, gone the next chapter approach to many of them ("It was as if the story of Auntie Verla was erased forever. None of the neighbours ever mentioned her, no one asked where she was or what happened to her"). There is also a lot of tragedy in the book but so much so the reader becomes desensitised. (Zlata herself notices that a rather high proportion of friends and family seem to die, but having the character point this out doesn't absolve the author.)
And although Dimkovska brings the novel neatly full circle, with Zlata having twins of her own (conjoined or not I will leave the reader to discover) the last 20 pages or so were actually a disappointment as she tries to shoe-horn in some more wider geo-political points (e.g. the reference to the Economist article).
A worthwhile but imperfect read - close to 4 stars but not quite there.
A Spare Life is narrated by Zlata, one of a pair of identical twins living in Macedonia spanning the period from 1984 (when the twins are 12) to 2012 when Zlata turns 40. But these are Craniopagus twins, a very rare condition:
"My sister and I were twins - conjoined twins - our heads fused at the temple right above my left ear and her right ear. We were born like that, to our misfortune and our parents' great shame. We both had long, thick, chestnut-brown hair that concealed the place where we were joined, or at least so we thought. At first glance, it appeared as if we were squatting with our heads leaning together, because our bodies were free the full length down. We were dressed in little summer dresses that didn't have shoulder straps but were held up by a band of elastic at the breast. I was in a green dress with little yellow flowers, and my sister was in a red one with blue and white dots.
At the age of twelve, the only thing my sister Srebra and I, Zlata, had to be ashamed of was our names. Why would any parents name their children silver and gold, Srebra and Zlata, let alone children already singled out by their conjoined heads and considered abnormal by their community? Those were the names of old women, or cleaning ladies, or the old women who sold potatoes in front of the bakery."
The novel has a number of aspects, particularly the issues faced by conjoined twins, a tale of life growing up in Macedonia and the background of the break-up of Yugoslavia.
The Yugoslavian wars are merely in the background in the first half of the novel, as Macedonia escapes the conflict and eventually secedes largely peacefully from Serbia. It is seen instead in newspapers, TV reports and the flows of refugees and former soldiers, e.g. this when the girls are at college:
"What was happening in Croatia and more generally throughout Yugoslavia was discussed at the university, often in connection with soldiers from the Yugoslav National Army—many of whom were deserting and returning to Macedonia. We all followed the mothers who set out by bus to search for their sons across Yugoslavia, and who burst into the assembly shouting, through tears and rage, ‘Bring our children home!’ New students turned up at the university who seemed older than the rest, with deep bags under their eyes and hollow faces, confused and frightened, or rude and impudent, or drunk; tears ran down some of their faces during lectures, and it was clear where they had come from. While we were all dying to know, no one was brave enough to ask if they had killed someone, if they had been ordered to kill someone, if they had been imprisoned, if they had been tortured, if they had tortured someone else."
As for Zlata and Srebra, although actually highly intelligent, people tend to assume they are mentally deficient and their self-confidence isn't helped by their parents, a father, despairing for the family's economic welfare, whose favourite admonition is "You have devoured the world. Voracious creatures" and a rather neurotic mother who disparages their attempts to live a fuller and more normal life (e.g. to attend university, or for one of them get married or even to separate) by suggesting people laugh enough at them already and that they should stay at home and be content with their limited lot in life.
The twin's literally parallel lives ( Our quarrels always unfolded in parallel - we spoke next to each other as we couldn't look each other in the eye. It made it seem as if we were talking into the air.) are explored both at the banal level - e.g. the mechanics of going to the toilet - and at the level of love affairs (Zlata decides to solve the embarrassing issue of her sister wanting to have sex by taking sleeping pills) and university choices.
[As an aside, I suspects Dimkovska based her characters on the case of Ladan and Laleh Bijani, as there are many similarities, including them both studying law at the desire of only one of the sisters].
As the opening quote suggests, the twins while highly dependent on one another aren't always the best of friends. A psychologist tells them "Even more important is not to argue amongst yourselves, don't hate each other, and don't give them reason to hate you. In short, young ladies, love yourself more than anything so that others might love you. "
But, Zlata retorts "we would have belonged to each other more had we been able to live each according to our own will, desires and interests."
At this stage the reader should be seeing the rather obvious metaphor - the conjoined twins representing the different federations of Yugoslavia and indeed, within Macedonia, the tension between the majority and the minority Albanian population. To her credit, Dimkovska doesn't labour the point, and indeed this is not a parable where each plot development and character should be examined for analogies.
The metaphor is spelled out most clearly when, in a pivotal moment, the twins decide they must separate and, having raised funds from the Government, head to London for the risky operation.
"Macedonia was doing something for us at last. It had given us the money so that we could be apart from each other - as if we were two republics of Yugoslavia that had once been joined but would now be separate, though peacefully, without war, by mutual agreement - not like the Dayton Accords, but like the Geneva Convention. We would be separated amicably and, though a huge amount of blood would be spilled, we wouldn't see it. It would all take place in our sleep, under heavy anaesthesia, and when we awoke, we would be independent, free, each with her own constitution, and then only the most cynical and malicious people would call us the 'former sisters-with-conjoined-heads.'"
This last comment being a rather sly dig at the contortions "the former Yugoslav Republic of Macedonia" was forced to go through in coming up with a post-independence name, explained well in this Economist article that is also mentioned in the novel (http://www.economist.com/node/15766873).
I'm an identical twin myself so books about twins are always particularly fascinating to me. The author treats their story sensitively yet also with black humour, and the political metaphor is also handled deftly.
So why only three stars?
The less successful part of the novel for me was the background story of Zlata and Srebra's more general life in Macedonia, their neighbours and wider family. The jacket blurb includes a comparison to Elena Ferrante and her Neopolitan saga, but this part of the novel doesn't measure up well by comparison. Whereas the lives and loves of Ferrante's supporting cast are all carefully plotted and their characters evolve throughout the books, here I found Dimkovska's less interesting, not helped by a here this page, gone the next chapter approach to many of them ("It was as if the story of Auntie Verla was erased forever. None of the neighbours ever mentioned her, no one asked where she was or what happened to her"). There is also a lot of tragedy in the book but so much so the reader becomes desensitised. (Zlata herself notices that a rather high proportion of friends and family seem to die, but having the character point this out doesn't absolve the author.)
And although Dimkovska brings the novel neatly full circle, with Zlata having twins of her own (conjoined or not I will leave the reader to discover) the last 20 pages or so were actually a disappointment as she tries to shoe-horn in some more wider geo-political points (e.g. the reference to the Economist article).
A worthwhile but imperfect read - close to 4 stars but not quite there.
January 10, 2022
An unusual, thought-provoking novel. Now I’m in the last 20 countries for my world books challenge my expectations are low, but this book definitely exceeded them and is worth a read even if you aren’t specifically interested in Macedonia.
The book follows the lives of Zlata and Srebra, twins conjoined at the head, from 1984, when they are 12 years old, through 2012. It’s one of those stories that builds a sense of its characters’ experience through the accretion of mundane details examined with sharp eyes. And these are characters whose daily lives are fascinating, though I also felt a certain amount of body horror in reading about them: their conjoined state means that every movement is a negotiation, even those as mundane as sleeping positions and standing up in class. The twins are quite different: Zlata, the narrator, loves literature and dreams of being a writer, finds meaning in the Orthodox Church, and longs for sexual fulfillment, while the more vibrant and outspoken Srebra is a skeptic, passionate about law and politics, and ultimately interested in her own romance, for which Zlata is dragged along as an inevitable third wheel. The book inspired me to further reading about conjoined twins, from which I learned a lot (and I agree with the reviewer who saw parallels with Laleh and Ladan Bijani, though maybe don’t look them up before reading the book). The author really seems to have done her research and digs into the reality of the twins’ experiences; while others have interpreted their situation as a metaphor for their country’s, I didn’t think it was anything so simplistic and found the book respectful of the reality of their situation rather than just using disability as metaphor.
There is more to the twins’ lives than being conjoined though, and the book also spends a lot of time on details of their home and community. They grow up impoverished in a small apartment with difficult parents, though there are bright spots in their complicated extended family. A lot of time is spent on that family and community, with many detours into the lives of relatives and neighbors. It makes the book slow going at first, but gives the reader a sense of living this life, of understanding the characters’ context and something about Macedonia at the time. It all feels very realistic; throughout, I had the sense that the book was based on life rather than on other fiction, and while there are downsides to that (the minor characters can be difficult to keep track of as there are so many), that level of realism also grants the story a complexity often missing from novels.
All that said, the last third didn’t work quite as well for me (major spoilers behind the cut).
Even so, this was a story that engaged me, and the characters feel very real, from the major ones to the people just randomly passing through. The translation is good; but for certain unusual turns of phrase (I wondered if the father’s oft-repeated “you have devoured the world!” is a Macedonian idiom), I might not have realized this was a translation. Although this book isn’t quite up to the standard of Elena Ferrante and Magda Szabo—to whose works it’s compared on the bookjacket—I do see the comparison: Dimkovska has a similar style, an intense focus on the everyday, a lot of skillful telling rather than showing, a mature first-person voice. I think she tops them both in paragraph length, sometimes up to 10-15 pages without a break even though many quite distinct subjects are covered (there aren’t even indentations for new speakers in the occasional dialogue). And there’s certainly a strong sense of place.
Overall, a good book, though not without its quirks. It isn’t one I’d recommend casually as it’s not for everybody, but I’m glad I read it.
The book follows the lives of Zlata and Srebra, twins conjoined at the head, from 1984, when they are 12 years old, through 2012. It’s one of those stories that builds a sense of its characters’ experience through the accretion of mundane details examined with sharp eyes. And these are characters whose daily lives are fascinating, though I also felt a certain amount of body horror in reading about them: their conjoined state means that every movement is a negotiation, even those as mundane as sleeping positions and standing up in class. The twins are quite different: Zlata, the narrator, loves literature and dreams of being a writer, finds meaning in the Orthodox Church, and longs for sexual fulfillment, while the more vibrant and outspoken Srebra is a skeptic, passionate about law and politics, and ultimately interested in her own romance, for which Zlata is dragged along as an inevitable third wheel. The book inspired me to further reading about conjoined twins, from which I learned a lot (and I agree with the reviewer who saw parallels with Laleh and Ladan Bijani, though maybe don’t look them up before reading the book). The author really seems to have done her research and digs into the reality of the twins’ experiences; while others have interpreted their situation as a metaphor for their country’s, I didn’t think it was anything so simplistic and found the book respectful of the reality of their situation rather than just using disability as metaphor.
There is more to the twins’ lives than being conjoined though, and the book also spends a lot of time on details of their home and community. They grow up impoverished in a small apartment with difficult parents, though there are bright spots in their complicated extended family. A lot of time is spent on that family and community, with many detours into the lives of relatives and neighbors. It makes the book slow going at first, but gives the reader a sense of living this life, of understanding the characters’ context and something about Macedonia at the time. It all feels very realistic; throughout, I had the sense that the book was based on life rather than on other fiction, and while there are downsides to that (the minor characters can be difficult to keep track of as there are so many), that level of realism also grants the story a complexity often missing from novels.
All that said, the last third didn’t work quite as well for me (major spoilers behind the cut).
Even so, this was a story that engaged me, and the characters feel very real, from the major ones to the people just randomly passing through. The translation is good; but for certain unusual turns of phrase (I wondered if the father’s oft-repeated “you have devoured the world!” is a Macedonian idiom), I might not have realized this was a translation. Although this book isn’t quite up to the standard of Elena Ferrante and Magda Szabo—to whose works it’s compared on the bookjacket—I do see the comparison: Dimkovska has a similar style, an intense focus on the everyday, a lot of skillful telling rather than showing, a mature first-person voice. I think she tops them both in paragraph length, sometimes up to 10-15 pages without a break even though many quite distinct subjects are covered (there aren’t even indentations for new speakers in the occasional dialogue). And there’s certainly a strong sense of place.
Overall, a good book, though not without its quirks. It isn’t one I’d recommend casually as it’s not for everybody, but I’m glad I read it.
July 23, 2017
Komična i tužna u isto vrijeme. Radnja me držala od prve do zadnje stranice i preporučam je svima 😁
July 17, 2016
Неделим живот
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Дълго време книгата стоя непрочетена и като че ли причината беше, че странях от македонските автори, все едно са придобили всички навици на някои български – да налагат едва ли не самопожертвователно своите лични рецепти за хубава проза, катурвайки се често-често по наклона на невзрачността. Не че си нямаме изключителни писатели, от които да се учат по света. Дори са десетки. Лично аз внимавам и изглежда успявам да си подбера такива, с които ми е приятно да общувам чрез написаното от тях. И ето че направих първата крачка, с “Резервен живот“ („Колибри“, 2015, с превод на Божидар Манов) – една невероятна книга с невероятна история, разказана изключително майсторски. Ако не сте чели македонски автори, тази е подходяща за първата среща, защото наистина си заслужава, и то не само защото на мен ми харесва, а и защото самата история крещи да бъде прочетена. Просто е невероятна във всеки смисъл на тази дума.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Дълго време книгата стоя непрочетена и като че ли причината беше, че странях от македонските автори, все едно са придобили всички навици на някои български – да налагат едва ли не самопожертвователно своите лични рецепти за хубава проза, катурвайки се често-често по наклона на невзрачността. Не че си нямаме изключителни писатели, от които да се учат по света. Дори са десетки. Лично аз внимавам и изглежда успявам да си подбера такива, с които ми е приятно да общувам чрез написаното от тях. И ето че направих първата крачка, с “Резервен живот“ („Колибри“, 2015, с превод на Божидар Манов) – една невероятна книга с невероятна история, разказана изключително майсторски. Ако не сте чели македонски автори, тази е подходяща за първата среща, защото наистина си заслужава, и то не само защото на мен ми харесва, а и защото самата история крещи да бъде прочетена. Просто е невероятна във всеки смисъл на тази дума.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
June 20, 2021
I read this as part of the #ReadingEurope2021 challenge to coincide with the Euros. I drew North Macedonia as my adopted team.
This book is long and relentlessly bleak. It's 490 pages, smallish font, paragraphs that go on for 4 or 5 pages at a time, and chapters (sections) that can be 50-75 pages. So, it's a challenge to read.
At first, I really didn't think I was going to finish it. It seemed like a catalog of misery and unrelated details and relatives. But gradually, a portrait of Zlata's and Srebra's lives begins to form by the accretion of details. It's a grim story, but a real one dealing with subjects of family, loss, grief, national identity, emigration, and ultimately continuity.
So what started out as a potential DNF for me ended up at three stars. But I'm glad I'm finished with it.
This book is long and relentlessly bleak. It's 490 pages, smallish font, paragraphs that go on for 4 or 5 pages at a time, and chapters (sections) that can be 50-75 pages. So, it's a challenge to read.
At first, I really didn't think I was going to finish it. It seemed like a catalog of misery and unrelated details and relatives. But gradually, a portrait of Zlata's and Srebra's lives begins to form by the accretion of details. It's a grim story, but a real one dealing with subjects of family, loss, grief, national identity, emigration, and ultimately continuity.
So what started out as a potential DNF for me ended up at three stars. But I'm glad I'm finished with it.
November 18, 2017
Roman o sijamskim blizankama rođenim sa spojenim glavama, čija se osobna drama odvija u razdoblju od 1984. do 2012. između Skoplja i Londona, a u čijoj su pozadini prepoznatljiva, dramatična povijesna zbivanja.
Njihov život ispričan neobičnim zapletima (od odluka koju školu odabrati, koji fakultet odabrati jer nisu obje imale interes za "isto", prve ljubavi, čak i udaja jedne od njih...a sve to su prolazile zajedno "spojenim glavama", do trenutka kad im se pružila prilika na odvajanje operacijom u Londonu...
Njihov život ispričan neobičnim zapletima (od odluka koju školu odabrati, koji fakultet odabrati jer nisu obje imale interes za "isto", prve ljubavi, čak i udaja jedne od njih...a sve to su prolazile zajedno "spojenim glavama", do trenutka kad im se pružila prilika na odvajanje operacijom u Londonu...
May 11, 2024
Кни-гиш-те!
June 13, 2023
Literary fiction at its best!
Umarım Türkçeye çevrilir.
Umarım Türkçeye çevrilir.
September 10, 2016
За българите Македония е просто югозападна България. За албанците Македония скоро ще стане част от Велика Албания. За гърците Македония е древногръцко царство и район от северна Гърция. За сърбите Македония ще си остане южна Сърбия. За македонците Македония е най-великата империя и светът трябва да й възстанови границите до Индия от времето на Александър Македонски.
Обикновено така се шегуваме с македонците. Те обаче успяха да извадят голям европейски роман. Защото "Резервен живот" на Лидия Димковска е именно такъв. Бях си взел няколко книги на македонски писатели, но повечето страдаха от същия синдром като българските - бяха безлични, безинтересни и повечето задълбаваха с пустия балкански преход. Подходите на повечето бяха да опишат досадни битови драми с изтъркани съседски и пиянски хуморизми, както и със скучни клишета, с които да се подчертаят социално-политическите небивалици. Нямаше нищо оригинално, с което човек да се захване.
Лидия Димковска обаче е намерила оригинална история, около която да изгради и възстанови цялата атмосфера на бивша Югославия, с музиката и изпълнителите, с филмите и актьорите, с телевизионните и радио предаванията, с продуктите от магазините, с начина на живот, с особеностите и привичките в дребните детайли на тогавашното юго-население. С мечтите и желанията на хората.
"Резервен живот" е не само политическа и социална, но и културна антология на Македония преди обявяването й за независима държава, както и след това. Тя не само разкрива политическата "смяна на платната", но и промяната в културните нагласи на македонското общество, особено по отношение на западното влияние, което постепенно навлиза в страната, както и постепенните етнически разриви, които неизменно се получават при такива големи разпадания на държави.
Но освен всичко романът на Димковска е и една дълбока психологическа драма, един социален тест в среда на бурни промени. Злата и Сребра са близначки, сраснати в областта на слепоочието и делящи една и съща вена. Те се раждат различни в малко по-консервативно общество, в по-бедните провинции на бивша Югославия и съответно тези две иначе нормални момичета, с съвсем естествени нужди и мечти, идеали и амбиции, със същите раними и крехки чувства като всички останали момичета на тяхна възраст, остават изолирани, пренебрегнати дори от собствените им родители. Въпреки те търсят приятелства и се дълбоко се връзват с всеки, който им даде възможност за това. Така се появява дружбата им с Роза, както и с друго изолирано дете-сираче, Богдан. В началото на книгата виждаме ежедневието на тези деца, всички техни обществени и интимни въжделения, постепенното израстване в тревожно променящата се обстановка.
През цялото време имах чувството, че това срастване на главите донякъде е алюзия на бивша Югославия - от една страна неестествено сплотяване на различни организми с иначе еднаква генетика, но причиняващи неудобства за всички, и в същото време за тази раздяла бе платена твърде голяма цена и бе пролята твърде много кръв. А всички толкова много сме еднакви и си приличаме.
Димковска също така успява да излезе и от пределите на Македония и навлиза в тези на Европа, като тя далеч не е перфектна. Операцията е в Лондон, а медиите там не чакат дълго за да се възползват от тази история и да извлекат политически дивиденти. След което писателката връща топката в Македония и назряващия етнически конфликт, който си седи като буре с барут и чака да се разпали. Но всичко това е на заден план, защото важната фигура е Злата, нейните чувства и опитите й да се впише в живота и да намери своето място.
"Резервен живот" е същинска антология на македонската история и Лидия Димковска заслужава само похвали за подходът, с който е успяла да постигне и предаде идеите си.
Обикновено така се шегуваме с македонците. Те обаче успяха да извадят голям европейски роман. Защото "Резервен живот" на Лидия Димковска е именно такъв. Бях си взел няколко книги на македонски писатели, но повечето страдаха от същия синдром като българските - бяха безлични, безинтересни и повечето задълбаваха с пустия балкански преход. Подходите на повечето бяха да опишат досадни битови драми с изтъркани съседски и пиянски хуморизми, както и със скучни клишета, с които да се подчертаят социално-политическите небивалици. Нямаше нищо оригинално, с което човек да се захване.
Лидия Димковска обаче е намерила оригинална история, около която да изгради и възстанови цялата атмосфера на бивша Югославия, с музиката и изпълнителите, с филмите и актьорите, с телевизионните и радио предаванията, с продуктите от магазините, с начина на живот, с особеностите и привичките в дребните детайли на тогавашното юго-население. С мечтите и желанията на хората.
"Резервен живот" е не само политическа и социална, но и културна антология на Македония преди обявяването й за независима държава, както и след това. Тя не само разкрива политическата "смяна на платната", но и промяната в културните нагласи на македонското общество, особено по отношение на западното влияние, което постепенно навлиза в страната, както и постепенните етнически разриви, които неизменно се получават при такива големи разпадания на държави.
Но освен всичко романът на Димковска е и една дълбока психологическа драма, един социален тест в среда на бурни промени. Злата и Сребра са близначки, сраснати в областта на слепоочието и делящи една и съща вена. Те се раждат различни в малко по-консервативно общество, в по-бедните провинции на бивша Югославия и съответно тези две иначе нормални момичета, с съвсем естествени нужди и мечти, идеали и амбиции, със същите раними и крехки чувства като всички останали момичета на тяхна възраст, остават изолирани, пренебрегнати дори от собствените им родители. Въпреки те търсят приятелства и се дълбоко се връзват с всеки, който им даде възможност за това. Така се появява дружбата им с Роза, както и с друго изолирано дете-сираче, Богдан. В началото на книгата виждаме ежедневието на тези деца, всички техни обществени и интимни въжделения, постепенното израстване в тревожно променящата се обстановка.
През цялото време имах чувството, че това срастване на главите донякъде е алюзия на бивша Югославия - от една страна неестествено сплотяване на различни организми с иначе еднаква генетика, но причиняващи неудобства за всички, и в същото време за тази раздяла бе платена твърде голяма цена и бе пролята твърде много кръв. А всички толкова много сме еднакви и си приличаме.
Димковска също така успява да излезе и от пределите на Македония и навлиза в тези на Европа, като тя далеч не е перфектна. Операцията е в Лондон, а медиите там не чакат дълго за да се възползват от тази история и да извлекат политически дивиденти. След което писателката връща топката в Македония и назряващия етнически конфликт, който си седи като буре с барут и чака да се разпали. Но всичко това е на заден план, защото важната фигура е Злата, нейните чувства и опитите й да се впише в живота и да намери своето място.
"Резервен живот" е същинска антология на македонската история и Лидия Димковска заслужава само похвали за подходът, с който е успяла да постигне и предаде идеите си.
Read
May 7, 2024Had to DNF at around 70 pages out of 490. So disappointed in this one!
More than 10% in so I shall include in my reading challenge, given that the reasoning for stopping seems to pervade throughout the whole book.
The writing style itself is good - folk saying that it has elements of Elena Ferrante are spot on. But...
BUT.
The writer goes pages and pages and pages with no paragraphs - I'm talking 6 to 10 pages, no formatting in sight. Where was the editor here? Just blocks of text, which in a 490 page book.... no thanks.
If it were broken up into shorter chapters, or if it was a novella, I wouldn't mind. However the chapters are 40-60 pages long, and I was getting lost. Plus, just too many characters/neighbours mentioned and then the narrative would veer off into flashbacks.
Not for me, but it seems as others have enjoyed it.
More than 10% in so I shall include in my reading challenge, given that the reasoning for stopping seems to pervade throughout the whole book.
The writing style itself is good - folk saying that it has elements of Elena Ferrante are spot on. But...
BUT.
The writer goes pages and pages and pages with no paragraphs - I'm talking 6 to 10 pages, no formatting in sight. Where was the editor here? Just blocks of text, which in a 490 page book.... no thanks.
If it were broken up into shorter chapters, or if it was a novella, I wouldn't mind. However the chapters are 40-60 pages long, and I was getting lost. Plus, just too many characters/neighbours mentioned and then the narrative would veer off into flashbacks.
Not for me, but it seems as others have enjoyed it.
October 16, 2021
Воопшто, ама воопшто не можам да сварам вакви книги. Изнаредени трагедија до трагедија, мислиш натпревар е ова. Абе, сите можни лоши с��дбини ги снајдоа ликовите. Бачиќ не и е рамна на авторкава. Мене ова ми немаше поента, јас навистина не можам да извадам порака од книгава. Толку интересна, оригинална идеја, а толку правецот на дејство (според мене) утнат! Можда е до мене, што знам, ама сакам се’ да е до некоја граница, малку да беше урамнотежена книгава, не да се трупа од лошо полошо константно! Малку усул хаха
January 30, 2015
Воодушевена и трогната, приказна за загубите кои ни ги носи животот. За мене одлична книга е онаа која ќе успее да ми ги разбранува емоциите, а Димковска со леснотија го постигнува тоа.
April 9, 2017
set across nearly thirty years in the lives of conjoined twins, lidija dimkovska's a spare life (Резервен живот) is an epic tale of sisterly love (with all of its frustrations), family strife, and late 20th century eastern european politics. the macdeonian author's novel takes some unexpected turns (much to the book's benefit), yet is perhaps too long by a third. while some of the work's metaphorical underpinnings seem a touch heavy-handed, dimkovska is adept at drawing similarities between her two main characters (one of whom narrates for the duration) and the cultural/political background in which they live. though parts plod at times, a spare life is still a rewarding read in spite of its other, if minor, flaws.
*translated from the macedonian by christina e. kramer (luan starova, goce smilevski)
with each conversation, i grasped again and again that we both are, and are not, born as citizens. it's not only the soil upon which we were born that defines us, but all the ground we've trod, all the air we've breathed, all the people we've met, all the languages in which we've tested our power of transmutation. the person who writes is half chameleon, half stone. before he dies, a worm in his soul says in his mother tongue: "who are you? who were you?" he dies before answering the question. the émigré writer has no answer to that question.
*translated from the macedonian by christina e. kramer (luan starova, goce smilevski)
Read
July 13, 2025Каква оценка да се даде една ваква приказна? Толку многу трагедии во едно семејство…
Ова ми е втора прочитана книга од Димковска, потешка од Но-Уи. Тажна, поразителна..По некое време можеби би ја читала Единствен матичен број.
Ова ми е втора прочитана книга од Димковска, потешка од Но-Уи. Тажна, поразителна..По некое време можеби би ја читала Единствен матичен број.
June 26, 2015
"Резервен живот" е една от най-впечатляващите и добри книги, които прочетох напоследък - фабулата е необичайна- две сестри-близначки със слепени глави се опитват да живеят, да получат автономност в живота си, да открият живота, който ценят и обичат. Обаче проклятието на тяхната заедност ги дърпа непрекъснато в някаква друга посока, различна от тази, която биха желали. И всяка от тях непрекъснато живее един живот, който не е съвсем избран от нея и не може да бъде истински пълноценен и припознат.
Тази биологична предопределеност не е единствената прокоба, която тегне над тях - стаената омраза и срам, които семейството им изпитва към тях, шушукането на околните, стигмата, която върви с отчаяна самота и отсъствие на приятели, удивителната беднотия, в която живеят - духовна и материална - всичко е против тях.
Отношенията в семейството, бита на неголямата кооперация, в която живеят, роднинските връзки с конфликтите и цялата несрета в тях и всички малки детайли, описващи човешката среда, ми бяха толкова болезнено познати, че спокойно мога да кажа, че Димковска е живяла в съседство или родство с повечето ми пациенти, близки, приятели и с мен самата.
Изумително е умението, с което авторката успява да опише дълбокото отсъствие на обич и радост в живота на цели поколения, грубостта на думите, неспособността да се изрази нежност, освен през думите "Кучки такива, душата ми изядохте.", които всъщност могат да се разбират като омраза, но може би изразяват грижа...
И, разбира се, развитието на тези две съдби не може да бъде безоблачно. В усилието да заживеят отделно, хората, израстнали в тази човешка среда, не биха могли да оцелеят непокътнати - на ръба на това да реализира мечтата си, едната сестра - Сребра - умира, а на другатапредстоят още много типично балкански неволи, които тя ще надмогне с удивителен кураж.
Книгата се чете лесно и увлича бързо. Поне мен ме увлече така и я "изгълтах" за няколко дни.
Горещо препоръчвам на всеки, който е готов да отдели време, защото макар да се чете на един дъх, страничките на книгата са доста.
Тази биологична предопределеност не е единствената прокоба, която тегне над тях - стаената омраза и срам, които семейството им изпитва към тях, шушукането на околните, стигмата, която върви с отчаяна самота и отсъствие на приятели, удивителната беднотия, в която живеят - духовна и материална - всичко е против тях.
Отношенията в семейството, бита на неголямата кооперация, в която живеят, роднинските връзки с конфликтите и цялата несрета в тях и всички малки детайли, описващи човешката среда, ми бяха толкова болезнено познати, че спокойно мога да кажа, че Димковска е живяла в съседство или родство с повечето ми пациенти, близки, приятели и с мен самата.
Изумително е умението, с което авторката успява да опише дълбокото отсъствие на обич и радост в живота на цели поколения, грубостта на думите, неспособността да се изрази нежност, освен през думите "Кучки такива, душата ми изядохте.", които всъщност могат да се разбират като омраза, но може би изразяват грижа...
И, разбира се, развитието на тези две съдби не може да бъде безоблачно. В усилието да заживеят отделно, хората, израстнали в тази човешка среда, не биха могли да оцелеят непокътнати - на ръба на това да реализира мечтата си, едната сестра - Сребра - умира, а на другатапредстоят още много типично балкански неволи, които тя ще надмогне с удивителен кураж.
Книгата се чете лесно и увлича бързо. Поне мен ме увлече така и я "изгълтах" за няколко дни.
Горещо препоръчвам на всеки, който е готов да отдели време, защото макар да се чете на един дъх, страничките на книгата са доста.
July 26, 2018
Отдавна не бях поглъщала голяма книга толкова бързо и с такова нетърпение.
Необичайна история, разказана чудесно - първично, дотолкова, че на места може да ти се догади от гнусотията на битовизмите - съвсем буквално; с много неподправена, сякаш лично изживяна болка; емоции, надежди, балканската реалност, суеверия, онази банална епоха на 80-90те години на 20век, напълнила сякаш всяка втора книга от източноевропейски автор, преживял ‘прехода’ - къде с революция и война, къде без... но все пак оригинална...
много, много ме докосна.
Не ми хареса обаче, че на задната корица е разказан важен момент, който се появява чак след средата на книга от над 500 страници; можеха да ни го спестят, щеше да е още по-интересно...
Необичайна история, разказана чудесно - първично, дотолкова, че на места може да ти се догади от гнусотията на битовизмите - съвсем буквално; с много неподправена, сякаш лично изживяна болка; емоции, надежди, балканската реалност, суеверия, онази банална епоха на 80-90те години на 20век, напълнила сякаш всяка втора книга от източноевропейски автор, преживял ‘прехода’ - къде с революция и война, къде без... но все пак оригинална...
много, много ме докосна.
Не ми хареса обаче, че на задната корица е разказан важен момент, който се появява чак след средата на книга от над 500 страници; можеха да ни го спестят, щеше да е още по-интересно...
July 23, 2021
Резервен живот- Лидија Димковска
Дали некогаш сте посакале ,ако би можеле да го вратите времето назад , да влијаете на нешта , настани или луѓе за некои работи да се случуваат поинаку ?
Кога ја затворив последната страна од книгата Резервен живот имав чувство дека Димковска сакала да не истресе целосно и да ни го измести центарот на постоењето и битувањето во светот отварајќи ни пред нас една нова реалност , живот кој нема реприза . Приказна која навидум е невозможна фикција и која само би можела да биде претставена како метафора на едно минато време ,поврзувајќи го со оваа наша трагична сегашност во која нештата никогаш не се на своето вистинско место.
Резервен живот е на лик емотивна приказна за сестрите близначки , Злата и Сребра, по ништо различни од сите нас освен по нивната заедничка вена која им ја меша крвта и ги држи споени заедно од самото раѓање. Приказната низ животот на сијамските близначки започнува со нивното раѓање и растење во едно друго време , во една друга држава која сега само е сеќавање на постарите генерации кои не знам дали жалат по тоа време од што било подобро за живеење или затоа што сега живеат во време кога не може да биде полошо.
Споени во главите сестрите по се различни, осудени на своето заедничко постоење , се борат да најдат значење и идентитет, во својата огромна сиромаштија , без услови за живот, со скратени соништа и чувство на припрадност, отуѓени и во внатрешноста и во надворешноста на нивното постоење , живеат осаменички во својата меланхолија, борејќи се да најдат заеднчка насока за нивниот живот како неопходност која ги принудува на толеранција и компромис помеѓу двата сосема различни идентитети.
Трагедиите кои се расплетуваат пред нив и одземањето на единствените нивни пријатели ги оставаат да се спротистават на осцилирањето на депресијата на интровертната мајка која нема ниту емпатија кон сопствените чеда , прифаќајки ја својата осуда да живее со монструозноста на сопствените деца создавајќи радикално песимистичка и меланхолична клима во домаќинството не дозволувајќи им ниту да живеаат ниту да сонуваат.
И покрај индивуалната трагедија , двете сестри во иднината создаваат трајни пријателства, стануваат академски граѓани, ги откриваат емоциите и првата љубов , се пронаоѓаат себеси и си дозволуваат да сонуваат дека еден ден ќе бидат ослободени од нивната физичка врска.
И покрај несвојсвената тематика која интимно го потресува ми се чини секој читател на ова четиво , самата нарација на Димковска предизвикува емпатија па дури и во некои моменти сочувство и поставување во кожа на близначките ,посебно кога ќе навиреат сеќавањата на животот во едно минато кое сега е само избледени слики во старите фотоалбуми на цели едни генерации .
Она што вознемирува и истовремено не остава рамнодушно да се листаат страниците на ова безвременско дело е всушност временската рамка во кое е поставено , сеќавањата на изразите , местата, некои настани кои секако останаа дел од душите на многумина и преминот во едно ново време кое зад себе требаше да го остави трулежот кој ги ништеше младите души и и кои бараа излез од немаштијата , барајќи нов , но не резервен живот. А она што се уништи во минатото одекна и се врати како бумеранг во иднината , нашата сегашност. Таму каде што се избришаа цели генерации, братство и единство, каде што се посегна по братоубивање и растргнување , грабање и черечење на цела една човечност , не се создаде свежо и цврсто тло за зацврствување на здрави корења. Минатото одекнува во сегашноста и го одзема она што не смееше да биде ставено како залог за остварување на туѓи амбиции во материјалистичкото коцкање со човечката душа.
Резервен живот се истакна со низата посебности кои мајсторски ги извеза Димковска во една целина осврнувајќи се на животот навор од општествените норми во една земја со огромни мани ,стереотипи и ограничувања која минуваше низ транзиции барајќи го своето место .
А , кога во романот Димковска ќе истакне дека “секоја индивидуална болка е и колективна болка „ тогаш текот на приказната ќе донесе нишка на надеж дека трагедијата може да се промени.
Неопходноста за разделувањето на сестрите ќе ги однесе далеку од дома , а самиот чин на ова делење е всушност употребата на метафората која вешто ја извезела Димковска за да ни ја долови онаа болест која г�� цепеше задништвото на една друга држава , која ги раздели главите , но остави празнина во иднината која требаше да донесе светлина за сите.
Резервен живот е дело кое не може да се чита површно, кое не може да се доживее како само уште едно книжевно дело ,маестрално испишано од авторот. Романот е историски извезан дневник на еден минат живот , болен , отуѓен, тежок и драматичен, но по се свој , исполнет со амбиции ,желби и соништа кои ги држеше индивудалците заедно , кој ја одржуваше колективноста и во болката и во радоста и покрај целата своја трагичност .
Извикот на Димковска е најсилниот творечки глас кој пред нас ги посла сите настани , едно време кое не е само дел од индивидуалната туку и од колективната меморија и историја. Димковска преку романот Резервен живот само ги актуелизираше и им даде книжевна стварност на времето и животот кој го живееме денес, оваа судбина на човечкото битие кое и покрај својата индивидуалност не успеа да ја пронајде својата вистинска смисла и постоење овде и сега ,а кое живее во својата отуѓеност и осаменост повеќе од кога било .
Роман кој е задолжително четиво во секоја домашна бибилиотека.
Препорака од мене.
Дали некогаш сте посакале ,ако би можеле да го вратите времето назад , да влијаете на нешта , настани или луѓе за некои работи да се случуваат поинаку ?
Кога ја затворив последната страна од книгата Резервен живот имав чувство дека Димковска сакала да не истресе целосно и да ни го измести центарот на постоењето и битувањето во светот отварајќи ни пред нас една нова реалност , живот кој нема реприза . Приказна која навидум е невозможна фикција и која само би можела да биде претставена како метафора на едно минато време ,поврзувајќи го со оваа наша трагична сегашност во која нештата никогаш не се на своето вистинско место.
Резервен живот е на лик емотивна приказна за сестрите близначки , Злата и Сребра, по ништо различни од сите нас освен по нивната заедничка вена која им ја меша крвта и ги држи споени заедно од самото раѓање. Приказната низ животот на сијамските близначки започнува со нивното раѓање и растење во едно друго време , во една друга држава која сега само е сеќавање на постарите генерации кои не знам дали жалат по тоа време од што било подобро за живеење или затоа што сега живеат во време кога не може да биде полошо.
Споени во главите сестрите по се различни, осудени на своето заедничко постоење , се борат да најдат значење и идентитет, во својата огромна сиромаштија , без услови за живот, со скратени соништа и чувство на припрадност, отуѓени и во внатрешноста и во надворешноста на нивното постоење , живеат осаменички во својата меланхолија, борејќи се да најдат заеднчка насока за нивниот живот како неопходност која ги принудува на толеранција и компромис помеѓу двата сосема различни идентитети.
Трагедиите кои се расплетуваат пред нив и одземањето на единствените нивни пријатели ги оставаат да се спротистават на осцилирањето на депресијата на интровертната мајка која нема ниту емпатија кон сопствените чеда , прифаќајки ја својата осуда да живее со монструозноста на сопствените деца создавајќи радикално песимистичка и меланхолична клима во домаќинството не дозволувајќи им ниту да живеаат ниту да сонуваат.
И покрај индивуалната трагедија , двете сестри во иднината создаваат трајни пријателства, стануваат академски граѓани, ги откриваат емоциите и првата љубов , се пронаоѓаат себеси и си дозволуваат да сонуваат дека еден ден ќе бидат ослободени од нивната физичка врска.
И покрај несвојсвената тематика која интимно го потресува ми се чини секој читател на ова четиво , самата нарација на Димковска предизвикува емпатија па дури и во некои моменти сочувство и поставување во кожа на близначките ,посебно кога ќе навиреат сеќавањата на животот во едно минато кое сега е само избледени слики во старите фотоалбуми на цели едни генерации .
Она што вознемирува и истовремено не остава рамнодушно да се листаат страниците на ова безвременско дело е всушност временската рамка во кое е поставено , сеќавањата на изразите , местата, некои настани кои секако останаа дел од душите на многумина и преминот во едно ново време кое зад себе требаше да го остави трулежот кој ги ништеше младите души и и кои бараа излез од немаштијата , барајќи нов , но не резервен живот. А она што се уништи во минатото одекна и се врати како бумеранг во иднината , нашата сегашност. Таму каде што се избришаа цели генерации, братство и единство, каде што се посегна по братоубивање и растргнување , грабање и черечење на цела една човечност , не се создаде свежо и цврсто тло за зацврствување на здрави корења. Минатото одекнува во сегашноста и го одзема она што не смееше да биде ставено како залог за остварување на туѓи амбиции во материјалистичкото коцкање со човечката душа.
Резервен живот се истакна со низата посебности кои мајсторски ги извеза Димковска во една целина осврнувајќи се на животот навор од општествените норми во една земја со огромни мани ,стереотипи и ограничувања која минуваше низ транзиции барајќи го своето место .
А , кога во романот Димковска ќе истакне дека “секоја индивидуална болка е и колективна болка „ тогаш текот на приказната ќе донесе нишка на надеж дека трагедијата може да се промени.
Неопходноста за разделувањето на сестрите ќе ги однесе далеку од дома , а самиот чин на ова делење е всушност употребата на метафората која вешто ја извезела Димковска за да ни ја долови онаа болест која г�� цепеше задништвото на една друга држава , која ги раздели главите , но остави празнина во иднината која требаше да донесе светлина за сите.
Резервен живот е дело кое не може да се чита површно, кое не може да се доживее како само уште едно книжевно дело ,маестрално испишано од авторот. Романот е историски извезан дневник на еден минат живот , болен , отуѓен, тежок и драматичен, но по се свој , исполнет со амбиции ,желби и соништа кои ги држеше индивудалците заедно , кој ја одржуваше колективноста и во болката и во радоста и покрај целата своја трагичност .
Извикот на Димковска е најсилниот творечки глас кој пред нас ги посла сите настани , едно време кое не е само дел од индивидуалната туку и од колективната меморија и историја. Димковска преку романот Резервен живот само ги актуелизираше и им даде книжевна стварност на времето и животот кој го живееме денес, оваа судбина на човечкото битие кое и покрај својата индивидуалност не успеа да ја пронајде својата вистинска смисла и постоење овде и сега ,а кое живее во својата отуѓеност и осаменост повеќе од кога било .
Роман кој е задолжително четиво во секоја домашна бибилиотека.
Препорака од мене.
April 9, 2020
It makes for grim reading, this 490-page novel by Macedonian novelist Lidija Dimkovska (b. 1971). The relentless poverty, the constant cruelty, the grinding disappointments, the numerous deaths. It follows a pair of twin girls, conjoined at the head before the break-up of Yugoslavia through the birth of the Republic of Macedonia, taking in its epic span an immigrant's life in London. Yet the grimness is compelling for me for a number of reasons. I do not know much about the conditions of life in post-Communist Balkans, and this novel paints in a vivid, but never showy, manner the ordinary grayness of it all. I must also confess to a morbid fascination with the phenomenon of conjoined twins, and this novel describes the many aspects of life that such a phenomenon must affect, from walking to going to the bathroom to studying to dating to getting married, and having sex; no part of life is left untouched, and so the reader live through it all with Zlata and Sreba. Then there are the more objective reasons for the compulsive read that the novel is. The friendship and enmity between sisters. The love and hatred between parent and child. The connective tissue between states and peoples, and the separation, the wider political theme that the twins gesture towards but are never simplified into symbols of. There is only one point in the novel when I felt a misstep on the novelist's part. The story is told throughout from Zlata's point of view. She is sensitive, poetic, religious, self-pitying, fallible, in other words, wholly sympathetic. But when she insists on returning to Macedonia to give birth to her own twins and thereby causes the death of a beloved character, her action repulsed me, and I could never feel the same way for her again.
To write her Master's thesis in literature in London, Zlata interviews many émigré writers. What Dimkovska writes here resonates powerfully with me:
"With each conversation, I grasped again and again that we both are, and are not, born as citizens. It's not only the soil upon which we were born that defines us, but all the ground we've trod, all the air we've breathed, all the people we've met, all the languages in which we've tested our power of transmutation. The person who writes is half chameleon, half stone. Before he dies, a worm in his soul says in his mother tongue: "Who are you? Who were you?" He dies before answering the question. The émigré writer has no answer to that question."
To write her Master's thesis in literature in London, Zlata interviews many émigré writers. What Dimkovska writes here resonates powerfully with me:
"With each conversation, I grasped again and again that we both are, and are not, born as citizens. It's not only the soil upon which we were born that defines us, but all the ground we've trod, all the air we've breathed, all the people we've met, all the languages in which we've tested our power of transmutation. The person who writes is half chameleon, half stone. Before he dies, a worm in his soul says in his mother tongue: "Who are you? Who were you?" He dies before answering the question. The émigré writer has no answer to that question."
May 5, 2023
1.5/5
January 13, 2018
Lidija Dimkovska poseban je glas ovih prostora, vrsna spisateljica koja u maniri velikih pripovjedača izuzetnom lakoćom uvlači čitatelja u svoj književni svijet, u fabulu koja se odvija glatko i raspliće kroz neočekivane amplitude. U priči o životu dviju sijamskih blizanki (predstavnica Drugih i drugačijih čiji biološki hendikep možemo shvatiti i doslovno i metaforički), isprepliću se elementi humora, komedije, tragikomedije ali i duboke, ozbiljne tragike, kao i individualnih snova i realnosti kasnog socijalizma i tranzicijskog doba.
U kreaciji svijeta koji se istodobno doima i mogućim i nestvarnim, Dimkovska se ispreplitanjem nadrealnih i realističkih detalja i stanja, ali bez vidljivih šavova i prelazaka iz jednog stanja u drugo, tijekom cijelog romana poigrava na samoj granici bizarnog, istodobno relativizirajući ovaj pojam prikazom svakodnevice čija se realnost ponekad čini nevjerojatnijom od samog fabularnog zapleta.
Romanom dominira osnovna fabula - život glavnih junakinja Zlate i Srebre, obilježen fatalnim nedostatkom i ispričan kroz Zlatin fokus. No, nenametljivo i spretno ukomponiran društvenopolitički kontekst (čiji su bitni elementi i životno prikazani sporedni likovi i stvarna politička događanja na Balkanu) ono je što ovome romanu osigurava višeslojnost, čineći ga istodobno vješto ispričanom neobičnom pričom, ali i svjedočenjem o jednom vremenu u jednoj regiji.
U kreaciji svijeta koji se istodobno doima i mogućim i nestvarnim, Dimkovska se ispreplitanjem nadrealnih i realističkih detalja i stanja, ali bez vidljivih šavova i prelazaka iz jednog stanja u drugo, tijekom cijelog romana poigrava na samoj granici bizarnog, istodobno relativizirajući ovaj pojam prikazom svakodnevice čija se realnost ponekad čini nevjerojatnijom od samog fabularnog zapleta.
Romanom dominira osnovna fabula - život glavnih junakinja Zlate i Srebre, obilježen fatalnim nedostatkom i ispričan kroz Zlatin fokus. No, nenametljivo i spretno ukomponiran društvenopolitički kontekst (čiji su bitni elementi i životno prikazani sporedni likovi i stvarna politička događanja na Balkanu) ono je što ovome romanu osigurava višeslojnost, čineći ga istodobno vješto ispričanom neobičnom pričom, ali i svjedočenjem o jednom vremenu u jednoj regiji.
February 6, 2018
Divna, predivna proza ovenčana nagradom “Stale Popov” i Europskom nagradom 2013 godine za najbolji roman. To je u stvarti hronika jednog vrijemena, mog vrijemena, jer sam rođena kad i spisateljica, a i glavni likovi u ovoj knjizi isto tako. Glavni su likovi dve sijamske blizanke, Srebra i Zlata, a narator je jedna od njih, Zlata. Ovo je nadasve tragična, srceparajuća prića o njihovoj borbi sa okolinom punoj predrasuda, stereotipova, sujevernosti, i njihovoj nadi da će jednoga dana hirurški biti odvojene. Osim njihove životne priče, spisateljica opisuje i glavne društvene događaje u to vrijeme. Iako je moja životna priča potpuno drugačija (živjela sam u toplom domu, sa brižnim i prijateljski nastojenim roditeljima, nosim toliko divnih uspomena i nostalgiju na to doba), baš su ti događaji, igre koje su igrali, pjesme i televizijske emisije, knjige koje su čitali i još puno toga u njihovoj okolini – to je ono što me potsjeća na dom, jugonostalgična i dijete socijalizma u duši!
September 14, 2015
Първият ми прочетен роман от македонски автор, и то съвременен. Останах почти разболяна от сюжета, героите, посланията и най-вече изливането на прозата на Лидия Димковска. По-сугестивна художествена творба не бях чела напоследък.
Реалията на романа е толкова близка до живота на моето поколение преди ноември 1989 и малко след вододелната дата, че все едно четях за България и нейния преход към нормалността и съвремието - труден, абсурден, почти неслучил се, изтерзан и отрезвителен, вечно-отлаган-най-после-да приключи в необозримото бъдеще :(
Мисля, че съвсем правилно романът е получил престижната европейска литературна награда. Дано повече млади го прочетат и осмислят. За да не се изопачават исторически и социални истини и, по възможност, да не се повтаря подобен изтрещял политически режим по света.
Реалията на романа е толкова близка до живота на моето поколение преди ноември 1989 и малко след вододелната дата, че все едно четях за България и нейния преход към нормалността и съвремието - труден, абсурден, почти неслучил се, изтерзан и отрезвителен, вечно-отлаган-най-после-да приключи в необозримото бъдеще :(
Мисля, че съвсем правилно романът е получил престижната европейска литературна награда. Дано повече млади го прочетат и осмислят. За да не се изопачават исторически и социални истини и, по възможност, да не се повтаря подобен изтрещял политически режим по света.
March 11, 2019
La historia sobre unas hermanas siamesas en Macedonia en la década de los 80s hasta su llegada a la edad adulta, pasando por todas las etapas normales de crecimiento pero compartido siempre con otra persona. Un libro que abarca diferentes temas como la necesidad de la soledad, la compañía, la mala relación con los padres, los conflictos políticos y sociales de los Balcanes, la religión, la adolescencia, la adultez, la familia, la amistad, etc. Un libro digno de leerse.
February 24, 2023
Macedonia.
This was an excellent story of two conjoined twin girls. It would be impossible to tell much of the story without revealing too much. In addition to it being a story of the girls and their difficult lives, it was also a story of Macedonia and the complicated history of that area of the world. The translated story read beautifully.
This was an excellent story of two conjoined twin girls. It would be impossible to tell much of the story without revealing too much. In addition to it being a story of the girls and their difficult lives, it was also a story of Macedonia and the complicated history of that area of the world. The translated story read beautifully.
Displaying 1 - 30 of 79 reviews