What do you think?
Rate this book
Итанесиес
Сигизмунд Кржижановски (1887-1950), роден в Украйна рускоезичен писател от полски произход. Детството и младостта му преминават в Киев, където завършва право в Киевския университет и наред с това изучава философия, психология, история на науката, литературата, музиката, театъра, чужди езици. През 1922 г. се преселва в Москва и повече не я напуска. От огромното му по обем творчество приживе виждат бял свят едва няколко новели. „Незабелязан гений, равняващ се по талант на Едгар По и Александър Грин”, ще отбележи В работния си бележник поетът Георгий Шенгели. Двайсетина години по-късно тази следа ще отведе до съхранения по волята на съдбата архив на Кржижановски. Първата книга с негова проза излиза четири десетилетия след смъртта му.
Това, че е наричан още „руският Кафка” и е сравняван със Суифт, Хофман и Гогол (списъкът е дълъг), е продиктувано от съвършено свободното му ориентиране в световната литература и е по-скоро знак за интелектуалния фундамент на творчеството му. То съчетава разнородни тенденции, без да се вписва в нито едно нейно направление. Уникалността на художествения метод на Кржижановски, наречен от самия него „експериментален реализъм”, се състои в създаването на метатекст, репликиращ, за да реинтерпретира, и оттласкващ се, за да преосмисля и разкрива със специфичния си инструментариум, съчетание от парадокс и логика, абсурдното и трагикомичното в контекста на онази епоха, в живота изобщо. В най-различни, генетично свързани жанрове: притча, гротеска, философска фантастика, сатира, антиутопия. Особено в последния - като подводно течение през всички останали. Находчиво, духовито, забавно и тъжно и безпощадно.
„Щастливи сме, че творчеството на Кржшкановски е било съхранено... Сега се вижда, че той е един от най-големите руски автори на миналия век.”
Робърт Чандлър, Файненшъл Таймс
Това, че е наричан още „руският Кафка” и е сравняван със Суифт, Хофман и Гогол (списъкът е дълъг), е продиктувано от съвършено свободното му ориентиране в световната литература и е по-скоро знак за интелектуалния фундамент на творчеството му. То съчетава разнородни тенденции, без да се вписва в нито едно нейно направление. Уникалността на художествения метод на Кржижановски, наречен от самия него „експериментален реализъм”, се състои в създаването на метатекст, репликиращ, за да реинтерпретира, и оттласкващ се, за да преосмисля и разкрива със специфичния си инструментариум, съчетание от парадокс и логика, абсурдното и трагикомичното в контекста на онази епоха, в живота изобщо. В най-различни, генетично свързани жанрове: притча, гротеска, философска фантастика, сатира, антиутопия. Особено в последния - като подводно течение през всички останали. Находчиво, духовито, забавно и тъжно и безпощадно.
„Щастливи сме, че творчеството на Кржшкановски е било съхранено... Сега се вижда, че той е един от най-големите руски автори на миналия век.”
Робърт Чандлър, Файненшъл Таймс
- GenresShort Stories
286 pages, Paperback
First published December 9, 2015
3 people are currently reading
84 people want to read
About the author
Sigizmund Krzhizhanovsky
51 books208 followersSigizmund Dominikovich Krzhizhanovsky (Russian: Сигизму́нд Домини́кович Кржижано́вский) (February 11 [O.S. January 30] 1887, Kyiv, Russian Empire — 28 December 1950, Moscow, USSR) was a Russian and Soviet short-story writer who described himself as being "known for being unknown" and the bulk of whose writings were published posthumously.
Many details of Krzhizhanovsky's life are obscure. Judging from his works, Robert Louis Stevenson, G. K. Chesterton, Edgar Allan Poe, Nikolai Gogol, E. T. A. Hoffmann, and H. G. Wells were major influences on his style. Krzhizhanovsky was active among Moscow's literati in the 1920s, while working for Alexander Tairov's Chamber Theater. Several of Krzhizhanovsky's stories became known through private readings, and a couple of them even found their way to print. In 1929 he penned a screenplay for Yakov Protazanov's acclaimed film The Feast of St Jorgen, yet his name did not appear in the credits. One of his last novellas, "Dymchaty bokal" (The smoky beaker, 1939), tells the story of a goblet miraculously never running out of wine, sometimes interpreted as a wry allusion to the author's fondness for alcohol. He died in Moscow, but the place where he was buried is not known.
In 1976 the scholar Vadim Perelmuter discovered Krzhizhanovsky's archive and in 1989 published one of his short stories. As the five volumes of his collected works followed (the fifth volume has not yet reached publication), Krzhizhanovsky emerged from obscurity as a remarkable Soviet writer, who polished his prose to the verge of poetry. His short parables, written with an abundance of poetic detail and wonderful fertility of invention — though occasionally bordering on the whimsical — are sometimes compared to the ficciones of Jorge Luis Borges. Quadraturin (1926), the best known of such phantasmagoric stories, is a Kafkaesque novella in which allegory meets existentialism. Quadraturin is available in English translation in Russian Short Stories from Pushkin to Buida, Penguin Classics, 2005.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 19 of 19 reviews
April 24, 2024
"В онези дни имах достатъчно свободно време — и поканих сонатата да слезе от клавишите и да се разходи с мен по мръсните павета на замоскворецките улички. Предлагах ѝ срещу емоцията, която музиката ми бе дарила, да ѝ помогна да свърши това, което беше започнала. Щастието, твърдях, не обича да услужва на хората, защото те не му дават, на него, на щастието, почивен ден. Ако умееха да живеят като сонатата, в три части, като вмъкват между срещите и раздели, като позволяват на щастието да се отлъчва макар и за кратко, за броени тактове, може би нямаше да сме толкова нещастни. Всъщност не музиката е във времето, а времето е в музиката. Но ние се отнасяме към времето си изключително немузикално."
March 21, 2019
4.5 звездички
Не съм очаквала да намеря толкова изтънчена фантазия и балансирана сюрреалистичност в " Итанесиес". Радвам се, че открих Сигизмунд Кржижановски и се докоснах до неговия необикновен свят. Приятно изненадана съм от неговите оригинални идеи и виждания.
Изключителен сборник от кратки истории с прекрасно оформление и майсторски превод.
Не съм очаквала да намеря толкова изтънчена фантазия и балансирана сюрреалистичност в " Итанесиес". Радвам се, че открих Сигизмунд Кржижановски и се докоснах до неговия необикновен свят. Приятно изненадана съм от неговите оригинални идеи и виждания.
Изключителен сборник от кратки истории с прекрасно оформление и майсторски превод.
December 26, 2024
„Итанесиес“, Сигизмунд Кржижановски, изд. Аквариус, превод Даря Хараланова и Ася Григорова.
Сигизмунд Кржижановски е роден през 1887 г. в Киев в полско семейство. Авторът прекарва живота си в Москва, където създава множество произведения, но почти нищо от тях не е публикувано приживе. Това, естествено, не ме изненадва, защото, макар че засега това е единственият ми досег с творчеството му, неговата общочовечност, мултикултурност и абстракция оставиха дълбок отпечатък в мен. Сборникът е изпълнен с авангардни истории, които със сигурност са били смятани за опасни, и тежката ръка на съветската цензура ги скрива дълбоко „в чекмеджето“ до 80-те години на XX век, когато най-сетне виждат бял свят.
Кржижановски за мен е отделен жанр в литературата. Да, често е сравняван с Борхес и Кафка заради философските си сюжети и играта с концепции като време, пространство и идентичност, но при него аз открих специфична нотка на закачливост и чувство за хумор, което някак ми напомни за Пратчет. Вероятно само аз успявам да свържа двамата автори, но и до момента не мога да посоча конкретни причини. За съжаление, Кржижановски никога не получава признанието, което заслужава, докато е жив. Макар и непризнат, Кржижановски е бил част от интелектуалния елит на Москва, където е поддържал контакти с изтъкнати фигури, но е оставал в сянка, воден от скромността и отказа си да търси популярност.
„Итанесиес“ е удивително произведение за моя читателски вкус, една смес от философия и антиутопия, която изследва границите на човешкото съществуване чрез магически реализъм и сюрреалистични образи. Романът ни запознава с Итанесиес – герой, който съществува, но едновременно с това е алегория, символизираща борбата на индивида за смисъл в един свят, който е едновременно познат, съветски, но и странно абсурден и имагинерен.
За мен добрата научна фантастика върви ръка за ръка с изследването на философски въпроси (а доброто фентъзи пък има фокус върху историята, антропологията и етнологията). В света на „Итанесиес“ реалността е многоизмерна, гъвкава и абстрактна, а логиката изглежда липсва. Парадоксално обаче, творбата стъпва на солидни социални и политически въпроси от миналия век. Богатият му стил е изпълнен със сложни метафори, словесни игри и алегории, които карат читателя да се замисли над универсални теми като идентичност, свобода, смъртност и любов. Макар произведението да е написано с нотки на ирония, в основата му лежи дълбока тъга, породена от осъзнаването на човешката самота и страдание.
„Итанесиес“ е впечатляваща книга, и съм изключително благодарна на издателството, че ни предоставя възможност да се докоснем до творчеството на толкова голям, но забравен автор. Сигизмунд Кржижановски е литературен и културен феномен, който разкрива силата на въображението и дълбочината на човешката мисъл, дори във време на потисничество. Това са текстове, които изискват внимание и отдаденост, но предлагат невероятно литературно изживяване. Ако сте любители на философска литература, научната фантастика с нотка сюрреализъм и творби, които надхвърлят границите на познатите клишета, този роман трябва да присъства във вашата библиотека.
Сигизмунд Кржижановски е роден през 1887 г. в Киев в полско семейство. Авторът прекарва живота си в Москва, където създава множество произведения, но почти нищо от тях не е публикувано приживе. Това, естествено, не ме изненадва, защото, макар че засега това е единственият ми досег с творчеството му, неговата общочовечност, мултикултурност и абстракция оставиха дълбок отпечатък в мен. Сборникът е изпълнен с авангардни истории, които със сигурност са били смятани за опасни, и тежката ръка на съветската цензура ги скрива дълбоко „в чекмеджето“ до 80-те години на XX век, когато най-сетне виждат бял свят.
Кржижановски за мен е отделен жанр в литературата. Да, често е сравняван с Борхес и Кафка заради философските си сюжети и играта с концепции като време, пространство и идентичност, но при него аз открих специфична нотка на закачливост и чувство за хумор, което някак ми напомни за Пратчет. Вероятно само аз успявам да свържа двамата автори, но и до момента не мога да посоча конкретни причини. За съжаление, Кржижановски никога не получава признанието, което заслужава, докато е жив. Макар и непризнат, Кржижановски е бил част от интелектуалния елит на Москва, където е поддържал контакти с изтъкнати фигури, но е оставал в сянка, воден от скромността и отказа си да търси популярност.
„Итанесиес“ е удивително произведение за моя читателски вкус, една смес от философия и антиутопия, която изследва границите на човешкото съществуване чрез магически реализъм и сюрреалистични образи. Романът ни запознава с Итанесиес – герой, който съществува, но едновременно с това е алегория, символизираща борбата на индивида за смисъл в един свят, който е едновременно познат, съветски, но и странно абсурден и имагинерен.
За мен добрата научна фантастика върви ръка за ръка с изследването на философски въпроси (а доброто фентъзи пък има фокус върху историята, антропологията и етнологията). В света на „Итанесиес“ реалността е многоизмерна, гъвкава и абстрактна, а логиката изглежда липсва. Парадоксално обаче, творбата стъпва на солидни социални и политически въпроси от миналия век. Богатият му стил е изпълнен със сложни метафори, словесни игри и алегории, които карат читателя да се замисли над универсални теми като идентичност, свобода, смъртност и любов. Макар произведението да е написано с нотки на ирония, в основата му лежи дълбока тъга, породена от осъзнаването на човешката самота и страдание.
„Итанесиес“ е впечатляваща книга, и съм изключително благодарна на издателството, че ни предоставя възможност да се докоснем до творчеството на толкова голям, но забравен автор. Сигизмунд Кржижановски е литературен и културен феномен, който разкрива силата на въображението и дълбочината на човешката мисъл, дори във време на потисничество. Това са текстове, които изискват внимание и отдаденост, но предлагат невероятно литературно изживяване. Ако сте любители на философска литература, научната фантастика с нотка сюрреализъм и творби, които надхвърлят границите на познатите клишета, този роман трябва да присъства във вашата библиотека.
October 15, 2020
Колебая се между три и четири, но нека бъдат четири за интересните идеи, остроумието и това че се усещах едновременно леко глупав но и леко умен докато четях. Имаше някои дълги и твърде подробни моменти, но въпреки всичко чудна първа среща с Кржижановски.
June 9, 2019
50 години след смъртта на Сигизмунд Кржижановски произведенията му виждат "бял свят"! Изглежда творчеството му е страдало от страшна каръщина. Издателство фалира точно преди да издаде първата му книга, авария на сцената проваля негова пиеса, подготвени за печат разкази биват цензурирани и забранени, следва последен шанс на сборник с новели, но ... настъпва Втората световна война и всичко се проваля...
Все пак, има късмета да оцелее в Съветска Русия... и сякаш е знаел, че един ден ще го четат и издават:
Аз живея в толкова далечно бъдеще, че моето бъдеще ми изглежда минало, остаряло и изтляло.
С. Кржижановски, Работни бележници
Жалко, че Итало Калвино не е успял да прочете този автор! Щеше да е един от любимите му, убеден съм. Тези разкази много ми напомняха на страхотните есета на Калвино. Точно тази забавна философия, която се открива във всичко около нас, дори в най-дребните неща. Разказите са изключително фантастични и детайлни, напомняха на анимация. Бяха кто рисувани, скицирани и поставени в абсурно движение.
Освен това, за да видите колко е уникален ще ви кажа, че между 167 и 187 страници поне веднъж ще опитате да захапете лакътя си :)
Цитати малко по-нататък.
Все пак, има късмета да оцелее в Съветска Русия... и сякаш е знаел, че един ден ще го четат и издават:
Аз живея в толкова далечно бъдеще, че моето бъдеще ми изглежда минало, остаряло и изтляло.
С. Кржижановски, Работни бележници
Жалко, че Итало Калвино не е успял да прочете този автор! Щеше да е един от любимите му, убеден съм. Тези разкази много ми напомняха на страхотните есета на Калвино. Точно тази забавна философия, която се открива във всичко около нас, дори в най-дребните неща. Разказите са изключително фантастични и детайлни, напомняха на анимация. Бяха кто рисувани, скицирани и поставени в абсурно движение.
Освен това, за да видите колко е уникален ще ви кажа, че между 167 и 187 страници поне веднъж ще опитате да захапете лакътя си :)
Цитати малко по-нататък.
October 16, 2020
Сборникът с разкази “Итанесиес” представлява представителна извадка, подбрани парченца деликатесна проза, с които читателят предвкусва нещо неясно, познато и донякъде ново.
Кржижановски играе с пространството по майсторски начин, при него стаите се разширяват до степен на загубване на обитаващите ги, личностите се разпръскат в зениците на другите, превръщайки ги в свое обитание. Сюжетите са по-скоро експериментални, сродни духом по някакъв начин с тези у Кафка (доколкото ги има) по степента на промъкващия се абсурд и таящата се странност, аха-аха да се прелее в нещо чудовищно и друго. Реалността е подложена на прицел и остранностявана по фин и по някак си плах начин, без да изпада в яростен авангард, на крачка от уюта на магическия реализъм.
Още тук.
Кржижановски играе с пространството по майсторски начин, при него стаите се разширяват до степен на загубване на обитаващите ги, личностите се разпръскат в зениците на другите, превръщайки ги в свое обитание. Сюжетите са по-скоро експериментални, сродни духом по някакъв начин с тези у Кафка (доколкото ги има) по степента на промъкващия се абсурд и таящата се странност, аха-аха да се прелее в нещо чудовищно и друго. Реалността е подложена на прицел и остранностявана по фин и по някак си плах начин, без да изпада в яростен авангард, на крачка от уюта на магическия реализъм.
Още тук.
January 29, 2019
Преди няколко часа приключих сборника с разкази "Итанесиес" на рускоезичния писател от полски произход Сигизмунд Кржижановски - поредното прекрасно заглавие от каталога на изд. Аквариус, чиито превод и оформление заслужават специални поздравления.
Наричат го "незабелязан гений", а самият писател сам казва, че е "известен със своята неизвестност". Всъщност въпреки че първата книга с негова проза излиза четири десетилетия след смъртта му, а приживе са публикувани само негови откъслечни неща, той цял живот вярва в своето призвание и успеха на творбите си. В тази връзка с усмивка казва, че "Бетовен, когото изпълняват фалшиво, е все пак Бетовен. Нещо повече: онзи Бетовен, когото изобщо не изпълняват, си остава Бетовен". Негови записки от "Работни бележници" и автобиографични факти са цитирани в послеслова ��а "Итанесиес" от поета Вадим Перелмутер, откривател на Кржижановски след смъртта му.
Самият писател е бил изключително ерудиран и начетен. Завършил е юридическия факултет в Киевския университет, но посещавал и филологически лекции. Бил е полиглот, интересувал се и от философия, музика, театър и е изнасял лекции по история на литературата и театъра.
Всичко това подсказва колко широкоспектърни и разнородни са темите на разказите му в "Итанесиес". Книгата съдържа 8 истории, коя от коя по-причудлива, като езиковите хрумки съпътстват не по-малко необичайни сюжети. Много е трудно да дефинираме стила на писане на Кржижановски. Самият той го определя като "експериментален реализъм" може би защото обговаря злободневни за времето си теми по изключително новаторски, дори авангарден начин, който, разбира се, е нямало как да бъде приет от цензурата през 20-те години в Съветска Русия.
В разказите се преплитат фантастичното и въображаемото с реалното и всекидневното, срещат се елементи на антиутопия, абсурдизъм, сюрреализъм, сатира, черен хумор и много философия. Все пак Кржижановски се сблъсква с Кантовата "Критика на чистия разум" още в ученическите си години. :)
Повечето от историите тръгват отнякъде и до края са направили толкова много завои, че читателят се озовава в лабиринт от теми и сюжети, които отвеждат в множество посоки на разсъждение.
Невъзможно е те да бъдат преразказани или поставени в рамка.
Харесах абсолютно всички разкази като образци за модернистично писане.
В един от най-популярните - "Квадратурин" - на главния герой Сутулин му се предлага безплатна мостра от веществото "Квадратурин", което служи за уголемяване на пространства. Тук Кржижановски има предвид ограничението на жилищната площ, въведено от Съветската власт през 20-те години на XX век, и какво се случва с героя, когато изведнъж обитаваната от него стая започва да расте всеки ден. Може ли да се справи с неочакваната промяна, с голямото пространство и свобода, или сигурността на една ръка разстояние и навикът са за предпочитане?
В "Книгоразделител" се срещаме с един писател, чиито ръкописи непрекъснато биват отхвърляни, и той намира литературата навсякъде около себе си, като я създава буквално от всичко, което го заобикаля, включително и от случайно попадналата пред погледа му дървена стружка, отлетяла от отсрещния строеж.
Може би любимият ми разказ в целия сборник е "В зеницата", където се обговаря темата за любовта и забравата, а главният герой е умалено копие на мъж, което живее в зеницата на неговата любима. Какво се случва обаче, когато един ден случайно открива умалените и все по-избледняващи копия на всички свои предшественици?
Разказът с най-странно заглавие "Неухапаният лакът" пък се заиграва с една руска пословица, която преведена буквално означава "Близко е лакътят, но не можеш го ухапа", и метафоризира идеята за порива към недостижимото, като същевременно пародира начините, по които се постига масова популярност, граничеща с истерия, и извличащите полза от нейното налагане.
Кржижановски предоставя за тълкувание латинската пословица "sapienti sat" ( За умния е достатъчно), противопоставяйки й "et insapienti sat" (Достижимото е за глупците).
Друг разказ представя алтернативни начини за добиване на енергия чрез събиране на всекидневно изливаната злоба и жлъч в отношенията между хората.
В друга история главният герой е "организатор на раздели" и вярва, че "щастието не обича да услужва на хората, защото те не му дават, на него, на щастието, почивен ден".
"Ако умееха да живеят като сонатата, в три части, като вмъкват между срещите и раздели, като позволяват на щастието да се отлъчва макар и за кратко, за броени тактове, може би нямаше да са толкова нещастни. Всъщност не музиката е във времето, а времето е в музиката. Но ние се отнасяме към времето си изключително немузикално".
Препоръчвам Кржижановски на всички, които обичат разкази, необичайни сюжетни хрумки и езикови игри и търсят материал за размисъл. А и, разбира се, на тези, които искат да научат малко повече за причудливата страна Итанесиес, която се намира отвъд полунощното море, и нейните големоухи обитатели, заслушани в онова, което било достъпно само за тях в искрящото звездно небе.
След разнообразяване с няколко други заглавия планирам скоро да продължа и с втория сборник с разкази на Кржижановски "Автобиография на един труп".
Наричат го "незабелязан гений", а самият писател сам казва, че е "известен със своята неизвестност". Всъщност въпреки че първата книга с негова проза излиза четири десетилетия след смъртта му, а приживе са публикувани само негови откъслечни неща, той цял живот вярва в своето призвание и успеха на творбите си. В тази връзка с усмивка казва, че "Бетовен, когото изпълняват фалшиво, е все пак Бетовен. Нещо повече: онзи Бетовен, когото изобщо не изпълняват, си остава Бетовен". Негови записки от "Работни бележници" и автобиографични факти са цитирани в послеслова ��а "Итанесиес" от поета Вадим Перелмутер, откривател на Кржижановски след смъртта му.
Самият писател е бил изключително ерудиран и начетен. Завършил е юридическия факултет в Киевския университет, но посещавал и филологически лекции. Бил е полиглот, интересувал се и от философия, музика, театър и е изнасял лекции по история на литературата и театъра.
Всичко това подсказва колко широкоспектърни и разнородни са темите на разказите му в "Итанесиес". Книгата съдържа 8 истории, коя от коя по-причудлива, като езиковите хрумки съпътстват не по-малко необичайни сюжети. Много е трудно да дефинираме стила на писане на Кржижановски. Самият той го определя като "експериментален реализъм" може би защото обговаря злободневни за времето си теми по изключително новаторски, дори авангарден начин, който, разбира се, е нямало как да бъде приет от цензурата през 20-те години в Съветска Русия.
В разказите се преплитат фантастичното и въображаемото с реалното и всекидневното, срещат се елементи на антиутопия, абсурдизъм, сюрреализъм, сатира, черен хумор и много философия. Все пак Кржижановски се сблъсква с Кантовата "Критика на чистия разум" още в ученическите си години. :)
Повечето от историите тръгват отнякъде и до края са направили толкова много завои, че читателят се озовава в лабиринт от теми и сюжети, които отвеждат в множество посоки на разсъждение.
Невъзможно е те да бъдат преразказани или поставени в рамка.
Харесах абсолютно всички разкази като образци за модернистично писане.
В един от най-популярните - "Квадратурин" - на главния герой Сутулин му се предлага безплатна мостра от веществото "Квадратурин", което служи за уголемяване на пространства. Тук Кржижановски има предвид ограничението на жилищната площ, въведено от Съветската власт през 20-те години на XX век, и какво се случва с героя, когато изведнъж обитаваната от него стая започва да расте всеки ден. Може ли да се справи с неочакваната промяна, с голямото пространство и свобода, или сигурността на една ръка разстояние и навикът са за предпочитане?
В "Книгоразделител" се срещаме с един писател, чиито ръкописи непрекъснато биват отхвърляни, и той намира литературата навсякъде около себе си, като я създава буквално от всичко, което го заобикаля, включително и от случайно попадналата пред погледа му дървена стружка, отлетяла от отсрещния строеж.
Може би любимият ми разказ в целия сборник е "В зеницата", където се обговаря темата за любовта и забравата, а главният герой е умалено копие на мъж, което живее в зеницата на неговата любима. Какво се случва обаче, когато един ден случайно открива умалените и все по-избледняващи копия на всички свои предшественици?
Разказът с най-странно заглавие "Неухапаният лакът" пък се заиграва с една руска пословица, която преведена буквално означава "Близко е лакътят, но не можеш го ухапа", и метафоризира идеята за порива към недостижимото, като същевременно пародира начините, по които се постига масова популярност, граничеща с истерия, и извличащите полза от нейното налагане.
Кржижановски предоставя за тълкувание латинската пословица "sapienti sat" ( За умния е достатъчно), противопоставяйки й "et insapienti sat" (Достижимото е за глупците).
Друг разказ представя алтернативни начини за добиване на енергия чрез събиране на всекидневно изливаната злоба и жлъч в отношенията между хората.
В друга история главният герой е "организатор на раздели" и вярва, че "щастието не обича да услужва на хората, защото те не му дават, на него, на щастието, почивен ден".
"Ако умееха да живеят като сонатата, в три части, като вмъкват между срещите и раздели, като позволяват на щастието да се отлъчва макар и за кратко, за броени тактове, може би нямаше да са толкова нещастни. Всъщност не музиката е във времето, а времето е в музиката. Но ние се отнасяме към времето си изключително немузикално".
Препоръчвам Кржижановски на всички, които обичат разкази, необичайни сюжетни хрумки и езикови игри и търсят материал за размисъл. А и, разбира се, на тези, които искат да научат малко повече за причудливата страна Итанесиес, която се намира отвъд полунощното море, и нейните големоухи обитатели, заслушани в онова, което било достъпно само за тях в искрящото звездно небе.
След разнообразяване с няколко други заглавия планирам скоро да продължа и с втория сборник с разкази на Кржижановски "Автобиография на един труп".
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 24, 2020
"...И че и най-умната книга може да се окаже безсмислена, ако не увлича читателя, ако не разпалва любопитството му да научи какво става по-нататък..."
Кржижановски: Блестящ, ерудиран, фантастичен. Забравен или по-точно погубен от времето по прищевки на съдбата, но незаслужаващ да бъде унищожен.
Кржижановски: Блестящ, ерудиран, фантастичен. Забравен или по-точно погубен от времето по прищевки на съдбата, но незаслужаващ да бъде унищожен.
August 31, 2017
"Сега имах достатъчно материал, за да обхвана темата. В очакване на приближаващия ден започнах да обмислям как да разкажа на хората всичко, без да им разкажа нищо. Най-напред трябва да зачеркна истината, защо им е тя? После да предам болката с различни цветове в рамките на моята история, да, да. Да добавя мазка от бита и отгоре, като лак върху боята – малко пошлост – нали без това не може. Накрая и доза философизъм и... читателю, ти се обръщаш на другата страна, искаш да изтръскаш тези редове от зениците си."
В една чиния – пълни дози въображение, фантастика, самоирония, метафикция, ерудиция, комедия, дълбокомислие, лекота. Чудесна способност да забавлява, вълнува и замисля едновременно.
Изданието на "Аквариус" е удоволствие за държане, гледане и четене.
В една чиния – пълни дози въображение, фантастика, самоирония, метафикция, ерудиция, комедия, дълбокомислие, лекота. Чудесна способност да забавлява, вълнува и замисля едновременно.
Изданието на "Аквариус" е удоволствие за държане, гледане и четене.
January 4, 2021
Първата ми среща със Сигизмунд Кржижановски беше много, много хубава. Призмата, пред която Кржижановски разглежда определени теми, е доста различна от масовото възприятие. „Итанесиес“ съдържа разкази, които ме потопиха толкова дълбоко в главата на автора, че не бях сигурна дали мога да изплувам – опияняващи, тайнствени и красиво написани. Експериментирането на Кржижановски е като жонглиране със сто предмета едновременно – в творбите му има от всичко, но в точните количества, постигайки изключителен баланс.
„В зеницата“ е фаворитът ми от „Итанесиес“.
Ах, чуден (и вече любим) Сигизмунд Кржижановски, ще се срещнем отново в „Автобиографията на един труп“.
„В зеницата“ е фаворитът ми от „Итанесиес“.
Ах, чуден (и вече любим) Сигизмунд Кржижановски, ще се срещнем отново в „Автобиографията на един труп“.
November 16, 2019
Поглед и реалности
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Както и да отразяваш реалността, винаги я пречупваш през собствения си разум. А може просто да пренебрегнеш статичността ѝ, да анулираш предвидимото с художествени похвати, да преобърнеш всякакви представи и синхронизации с физиката, стъпвайки на многоизмерна основа. В „Итанесиес“ („Аквариус“, 2016, с превод на Ася Григорова и Даря Хараланова) Кржижановски е тайнствен изследовател на „разклатеното равновесие“, в което приликата с реалността е като сън в съня. Но тази фантазия не пренебрегва разума, а се сприятелява с него. Сякаш вървиш към мост, на който сегментите сочат в различни посоки, без да е оптична илюзия. Ако се оставиш на думите, пътуването ще те отведе право в небивалите земи, където царува „експерименталният реализъм“. Като в някаква нелогичност самият Кржижановски ще се роди отново десетилетия след смъртта си, сякаш е пътувал по невидим коловоз, скрит от историята, зачеркнат от бушуващите мисловни парадокси на времето, в което е живял. Възкресяването е шеметно – фантазията го пренася в бъдеще, което му осигурява необходимото реабилитиране. Експериментът продължава все така тайнствен и провокативен.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Както и да отразяваш реалността, винаги я пречупваш през собствения си разум. А може просто да пренебрегнеш статичността ѝ, да анулираш предвидимото с художествени похвати, да преобърнеш всякакви представи и синхронизации с физиката, стъпвайки на многоизмерна основа. В „Итанесиес“ („Аквариус“, 2016, с превод на Ася Григорова и Даря Хараланова) Кржижановски е тайнствен изследовател на „разклатеното равновесие“, в което приликата с реалността е като сън в съня. Но тази фантазия не пренебрегва разума, а се сприятелява с него. Сякаш вървиш към мост, на който сегментите сочат в различни посоки, без да е оптична илюзия. Ако се оставиш на думите, пътуването ще те отведе право в небивалите земи, където царува „експерименталният реализъм“. Като в някаква нелогичност самият Кржижановски ще се роди отново десетилетия след смъртта си, сякаш е пътувал по невидим коловоз, скрит от историята, зачеркнат от бушуващите мисловни парадокси на времето, в което е живял. Възкресяването е шеметно – фантазията го пренася в бъдеще, което му осигурява необходимото реабилитиране. Експериментът продължава все така тайнствен и провокативен.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
July 13, 2020
Шантави разкази писание с много ерудиция, въображение и ирония.
August 23, 2018
"Сигизмунд Кржижановски нарекъл писателския си метод "експериментален реализъм" и пояснил, че "си позволява да наруши мярката само веднъж", също както Суифт увеличава и умалява телата на героите си, а после остава "изключително точен и никъде не отстъпва от реалистичния подход в разказа си". Защото, ако на земята имаше лилипути, щяхме да общуваме с тях и да се обръщаме към тях именно тъй, както е описал Суифт.
Една-единствена фантастична измислица, последвана от желязна логика."
Откъсът е от послеслова на "Итанесиес", написан от Вадим Перелмутер.
Споделям го, за да знаете какви чудеса да очаквате от тази книга, авторът съвсем точно е определил стила си.
Една-единствена фантастична измислица, последвана от желязна логика."
Откъсът е от послеслова на "Итанесиес", написан от Вадим Перелмутер.
Споделям го, за да знаете какви чудеса да очаквате от тази книга, авторът съвсем точно е определил стила си.
December 20, 2015
„Аз живея в толкова далечно бъдеще, че моето бъдеще ми изглежда минало, остаряло и изтляло.“
С.Кржижановски ‘Работни бележници‘
Подобно на Лесков, Кржижановски е „незабелязаният гений“, когото сравняват с Едгар Алан По, Кафка, Гогол и Александър Грин. Става видим едва 40 години след смъртта си, но винаги е знаел, че ще стане писател. В неговата философия на условността се открояват две неща: вариативността на историята и осезаемото присъствие на човека в нея. Едно леко кривване от обичайния му маршрут би могло да го срещне с компанията на значими личности в европейската култура на 20 век, подвизаващи се по това време в Париж – Модилиани, Пикасо, Аполинер и Бретон. Неговата неизвестност тогава може би го спасява от вечно забвение подобно на толкова творци, останали в сянката на популярните имена на епохата.
В биографията му са се запазили оскъдни сведения, които предоставят пълна свобода на въображението. В началото прозата му е напрегната, трескаво бродеща из множество теми и форми на писане. Затворен, вглъбен, несъзвучен с времето си – като всички велики творци. С абсолютен усет към музиката, пристрастен към Бетовен и Шопен. Още в гимназията е пленен от Кантовата „Критика на чистия разум“, по-късно в творчеството на Шекспир открива верен приятел, който да го защити от метафизичния призрак на Кант и да спаси ума му.
Повече: http://knizhka-s-mishka.eu/index.php/...
С.Кржижановски ‘Работни бележници‘
Подобно на Лесков, Кржижановски е „незабелязаният гений“, когото сравняват с Едгар Алан По, Кафка, Гогол и Александър Грин. Става видим едва 40 години след смъртта си, но винаги е знаел, че ще стане писател. В неговата философия на условността се открояват две неща: вариативността на историята и осезаемото присъствие на човека в нея. Едно леко кривване от обичайния му маршрут би могло да го срещне с компанията на значими личности в европейската култура на 20 век, подвизаващи се по това време в Париж – Модилиани, Пикасо, Аполинер и Бретон. Неговата неизвестност тогава може би го спасява от вечно забвение подобно на толкова творци, останали в сянката на популярните имена на епохата.
В биографията му са се запазили оскъдни сведения, които предоставят пълна свобода на въображението. В началото прозата му е напрегната, трескаво бродеща из множество теми и форми на писане. Затворен, вглъбен, несъзвучен с времето си – като всички велики творци. С абсолютен усет към музиката, пристрастен към Бетовен и Шопен. Още в гимназията е пленен от Кантовата „Критика на чистия разум“, по-късно в творчеството на Шекспир открива верен приятел, който да го защити от метафизичния призрак на Кант и да спаси ума му.
Повече: http://knizhka-s-mishka.eu/index.php/...
April 23, 2016
,,Итанесиес“ е едно малко голямо книжно събитие и е повече от прекрасно, че вече може да бъде открито и на български.
Забранен в Съветския съюз приживе, тъй като стилът му противоречи на агресивно изместващия авангарда сталинистки кич, авторът става популярен едва 40 години след смъртта си. Експерименталният реализъм и фантастични измислици на Кржижановски с право са сравнявани с тези на Кафка, Гогол и По. В творчеството му се наблюдава поетиката на условното, на вариативността, която задрасква предвидимото, заличава метриките и създава един цялостно нов концептуален свят, в който човекът е присъстващо-отсъстващ. На преден план сякаш излиза неговата метафизична безполезност.
http://knijno.blogspot.bg/2016/04/blo...
Забранен в Съветския съюз приживе, тъй като стилът му противоречи на агресивно изместващия авангарда сталинистки кич, авторът става популярен едва 40 години след смъртта си. Експерименталният реализъм и фантастични измислици на Кржижановски с право са сравнявани с тези на Кафка, Гогол и По. В творчеството му се наблюдава поетиката на условното, на вариативността, която задрасква предвидимото, заличава метриките и създава един цялостно нов концептуален свят, в който човекът е присъстващо-отсъстващ. На преден план сякаш излиза неговата метафизична безполезност.
http://knijno.blogspot.bg/2016/04/blo...
December 16, 2016
Изключително четиво. Разкошни разкази, разнородни, но винаги чудесно написани. Неочаквано откритие за мен. Заслужават похвала и добрият превод, както и оформлението на книжното тяло.
February 6, 2020
Много приятна, изненадваща първа среща с този автор.
Любими разкази от сборника - " В зеницата" и "Неухапаният лакът" - интелигентни, свежи, впечатляващи.
Когато мислиш за прочетеното дълго след като си затворил последната страница, това значи нещо.
Любими разкази от сборника - " В зеницата" и "Неухапаният лакът" - интелигентни, свежи, впечатляващи.
Когато мислиш за прочетеното дълго след като си затворил последната страница, това значи нещо.
December 6, 2020
Вълшебник!
И пръстите му, все едно изсвирили разказа, се спуснаха тичешком по ревера на палтото и се шмугнаха в джоба.
***
И отново слънцето се търкулва по небето и докарва деня.
***
Пладне. Две дечица, от двете страни на гувернантката, здраво стиснали сухите ѝ пръсти, са излезли на разходка; зяпат край себе си, шарят с очи по жиците, стените, корнизите: "Какво е това, мисис?". - "Гледайте си в краката." И човечетата се учат от големите човеци да си гледат в краката.
***
И разговорът, като разбъркан с лъжичка чай, се завърта по кръга, все по-бързо и по-бързо.
***
Мога уверено да твърдя, че в любовта очите... как да го кажа... винаги избързват напред. И това е разбираемо: те са по-подвижни и умеят да вършат своето, тоест да виждат и през нещата. Докато телата на влюбените в сравнение с очите им са тромави и огромни, крият се едно от друго под дрехите, а и думите, дори те някак си се двоумят и се бавят на устните, страхувайки се да скочат във въздуха, то очите - изпреварили всичко - вече се отдават едни на други.
***
Земята вдигна температура. Шибана от впиващите се в нея жълти камшици на слънцето, тя се въртеше около него подобно дервиш, който дотанцува екзалтирания си танц.
И пръстите му, все едно изсвирили разказа, се спуснаха тичешком по ревера на палтото и се шмугнаха в джоба.
***
И отново слънцето се търкулва по небето и докарва деня.
***
Пладне. Две дечица, от двете страни на гувернантката, здраво стиснали сухите ѝ пръсти, са излезли на разходка; зяпат край себе си, шарят с очи по жиците, стените, корнизите: "Какво е това, мисис?". - "Гледайте си в краката." И човечетата се учат от големите човеци да си гледат в краката.
***
И разговорът, като разбъркан с лъжичка чай, се завърта по кръга, все по-бързо и по-бързо.
***
Мога уверено да твърдя, че в любовта очите... как да го кажа... винаги избързват напред. И това е разбираемо: те са по-подвижни и умеят да вършат своето, тоест да виждат и през нещата. Докато телата на влюбените в сравнение с очите им са тромави и огромни, крият се едно от друго под дрехите, а и думите, дори те някак си се двоумят и се бавят на устните, страхувайки се да скочат във въздуха, то очите - изпреварили всичко - вече се отдават едни на други.
***
Земята вдигна температура. Шибана от впиващите се в нея жълти камшици на слънцето, тя се въртеше около него подобно дервиш, който дотанцува екзалтирания си танц.
January 8, 2017
Светът в сборника „Итанесиес“ е изкривено изкуство, пречупено през огледалния образ в зеницата.
Пълната рецензия: https://betaseminar.wordpress.com/201...
Пълната рецензия: https://betaseminar.wordpress.com/201...
Displaying 1 - 19 of 19 reviews