Deception Point

by Dan Brown

A shocking scientific discovery.
A conspiracy of staggering brilliance.
A thriller unlike any you've ever read....

When a new NASA satellite spots evidence of an astonishingly rare object buried deep in the Arctic ice, the floundering space agency proclaims a much-needed victory… a victory that has profound implications for U.S. space policy and the impending presidential election.

With the Oval Office in the balance, the President dispatches White House Intelligence analyst Rachel Sexton to the Milne Ice Shelf to verify the authenticity of the find. Accompanied by a team of experts, including the charismatic academic Michael Tolland, Rachel uncovers the unthinkable—evidence of scientific trickery—a bold deception that threatens to plunge the world into controversy.

But before Rachel can contact the President, she and Michael are attacked by a deadly task force…a private team of assassins controlled by a mysterious powerbroker who will stop at nothing to hide the truth. Fleeing for their lives in an environment as desolate as it is lethal, they possess only one hope, to find out who is behind this masterful ploy. The truth, they will learn, is the most shocking deception of all…

Genres: Fiction, Thriller, Mystery, Suspense, Mystery Thriller, Adventure, Science Fiction

556 pages, Paperback

First published November 1, 2001

About the author

Dan Brown is the author of numerous #1 bestselling novels, including The Da Vinci Code, which has become one of the best selling novels of all time as well as the subject of intellectual debate among readers and scholars. Brown’s novels are published in 56 languages around the world with over 200 million copies in print.

In 2005, Brown was named one of the 100 Most Influential People in the World by TIME Magazine, whose editors credited him with “keeping the publishing industry afloat; renewed interest in Leonardo da Vinci and early Christian history; spiking tourism to Paris and Rome; a growing membership in secret societies; the ire of Cardinals in Rome; eight books denying the claims of the novel and seven guides to read along with it; a flood of historical thrillers; and a major motion picture franchise.”

The son of a mathematics teacher and a church organist, Brown was raised on a prep school campus where he developed a fascination with the paradoxical interplay between science and religion. These themes eventually formed the backdrop for his books. He is a graduate of Amherst College and Phillips Exeter Academy, where he later returned to teach English before focusing his attention full time to writing. He lives in New England with his yellow lab, Winston.

Brown’s latest novel, Origin, explores two of the fundamental questions of humankind: Where do we come from? Where are we going?

Reviews

[MihaelaMM]

Твърде многото научни обяснения и използването на терминология ми дойдоха в повече както и леко мудното начало на книгата , но след това нещата се развиха интересно. Все пак смятам ,че тази книга не е на нивото на останалите от автора , но пък е увлекателно и приятно четиво. https://booumouse.blogspot.com/2020/0...

[Ferit Feyzula]

Не е зле. След като я прочетох, мога да стана политик :D :D

[Maria]

Много добра!От първата до последната страница бях погълната от историята

[Mrs. Midnight Reader]

Фен съм на Дан Браун, каквото и да се говори, че книгите му са еднакви и как пишел еднообразно. Тези, които критикуват дали могат да пишат по-добре? Просто питам!
За книгата - типичният Дан Браун - то не са обяснения, то не е чудо. Авторът държи читателят да е наясно с всяко нещо, което се споменава в книгата - от техника до хора. Всичко е детайлно обяснено и трябва да призная, че макар на моменти истина с измислица да се преплитат, в крайна сметка винаги научавам нещо ново в книгите му. Като това, че рибите - чук обичат топлите води, не обръщат внимание на опикани хора :D и разкъсват за секунди, ако надушат кръв.
"Метеоритът" е доста интересно четиво, с (не)очаквани обрати, задълбочен поглед върху политиката и мръсните игри в нея. И в крайна сметка разказ именно затова на какво са способни хората за власт макар и задкулисна.
И макар, че финалът беше малко третупан и последната глава тотално излишна, заради което давам 4 звезди, книгата ме грабна и ме отнесе. За два дни хаха повече скоро в http://mrsmidnightreader.wordpress.com

[Knigoqdec]

Според мен това беше не чак толкова "задъхано" произведение на Браун. Само малко... Вярно, отново имаше много тичане и обикаляне на света, но не можа да надвие "Ад" в това отношение.
Аз съм човек, леко развален от любимите си жанрове, фентъзи и фантастика, и упоритото вървене към доказване на произхода на метеорита някак ме издразни. В същото време безумно модерните технологии направо си бяха за някоя космическа одисея, можеше пък да му се получи, знае ли човек xD.
На моменти ми се стори, че чета произведение, замисляно като филм за Бонд, само дето в главната роля е момичето на Бонд.
За политическата част, нека така да я наречем, няма какво толкова да кажа, освен, че по някакъв начин тази игра ми се струва твърде далечна от българската реалност... но аз не съм специалист.
Въпреки изброените точки, книгата ми допадна. Не беше натоварваща, а като сценарий за онзи тип филм, който ти е приятен, докато го гледаш, и го забравяш в момента, в който излезеш от киното/изключиш телевизора.

[Amellie]

Интересна история, обвързана с политически машинации и задкулисни игри, която буквално се чете на един дъх. По данбрауновски впечатляващо. :) ;-)

[Дарина Димитрова]

🗽„Метеоритът” – Дан Браун🗽

♥️Любовта ми към творчеството на автора датира от доста отдавна, още когато бях в гимназията. Вниманието ми към него насочи една тогавашна най-добра приятелка и съученичка. По-конкретно ставаше дума за „Шестото клеймо”. След него вече знаех, че обожавам този човек и искам да прочета всичко негово. Последваха „Шифърът на Леонардо”, „Ад”, а „Произход” чакаше доста време да ѝ се насладя, което се случи преди малко повече от година.
🗽При едно сериозно пазаруване онлайн бях решила, че ще си взема всички негови творби, които все още не съм чела или нямам. Именно това доведе и „Метеоритът” в ръцете ми. Извинявам се за лирическото отклонение, но вярвам, че ще ви даде много полезна информация за връзката ми в автора.
♥️Харесвам стила му на писане. Това, че прави много сериозни проучвания по темите, които повдига, а те са насочени към политика, правителствени тайни, манипулации, наука, религия, открития. Може да се каже, че част от засегнатите казуси спадат в категория теория на конспирацията.
🗽Това конкретно заглавие е издадено през далечната 2003 година и ни разказва за оспорвана надпревара в президентските избори на САЩ. НАСА е сериозно компрометирана и атакувана от единия политически кандидат. Настоящият президент обаче крие много важен коз в ръкава си, защото ще съобщи на света за невероятно постижение от нейна страна, а то само по себе си ще промени завинаги живота на човечеството. Секретните служби и военни формирования в редиците на Америка имат за цел да опазят сигурността на страната, а това означава с всички средства и на всяка цена. Както обикновено авторът ни е забъркал коктейл от неизвестни, интриги, напрежение, много информация и много екшън.
♥️Този роман не успя да се превърне в любимите ми на Дан Браун. Може би екшънът в класическия дух на лентите от жанра ми дойде в повече. Имаше някои моменти, които си бяха точно като филм, в който възкликваш: „Да бе, да. Като на кино.” Може би най-силно не пи допаднаха последните 50тина страници. През останалото време всичко вървеше добре, беше доста обещаващо и носеше класическия почерк на автора. Имаше и някои дразнещи детайли. 🗽Ако и вие като мен сте чели гореизброените, и те са ви харесали много, тази няма да ви легне чак толкова на сърце, но определено си заслужава четенето.

[Diana Petrova]

Идеята на историята е добра и гъделичкаща читателското въображение, постройката на книгата откъм случки и епизоди също е добра, направо си е готов сценарий за филм (впрочем не знам има ли, няма ли филм :) ), направо човек визуализра отделните сцени, балансирано са подредени- какво се случва на едното място, на другото, с един герой, с друг герой, като "репортажи" от точките на събитията, условно казано.
Но. Дразни ме подходът към читателя. Сякаш е нещо такааа .. когнитивно ограничен. :))) И трябва всичко да му се обясни. Да му се обясни поне два пъти и бавно :)))) И нямам предвид различните научни или технически обяснения, а разните му там "тя си помисли, че щом...(и следва повторно обяснение на нещо вече изяснено)", "той разбра, че след като едни какво си, то еди-какво си (Това ме дразни и у други писатели).
Разбира се менторският тон почти не допуска някакъв и най-дребен хумор, който може и да не е директен естествено, просто такъв няма в книгата. Което също не ми допада :) Намирам го за повърхностно и без особена връзка с жанра. Има много други трилъри, които са написани хитро, с намигване и въпреки ограниченията на жанра не им липсва дълбочина.

[Boris Dobrev]

"Метеоритът" от Дан Браун

Един взривоопасен космическо-политически трилър. Доста по-различен от всичко, което съм чел досега от този любим автор. Обикновено залагащ на символика и исторически препратки, тук той обръща поглед към науката и бъдещето. В разгара на битката за президентския пост в САЩ едно невъобразимо откритие е на път да преобърне нещата с главата нагоре. Няма да издам много, като кажа, че това е метеорит, скрит дълбоко под ледения шелф на Северния полюс. Той обаче ще отприщи поредица от събития, които ще направят истинска космическа революция. Революциите обаче рядко минават без жертви и тази няма да е изключение. Влиятелни хора искат да опазят находката от (не)доброжелатели.

Препоръчвам книгата на любителите на трилъри, при които ледникът на напрежението се топи капка по капка. ☄️🌠❄️🧊🦅

[Alexandrina Yoneva]

Отноно - много интересна и завладяваща, не я оставях до късните часове на нощта. По-различна е от поредицата за професор Лангдън, но също съдържа типичните Дан Браун мотиви.
Единственият минус - очаквах нещо по интересно за самият "метеорит". За мен беше доста предсказуемо, че "някой" го е "поставил" там нарочно и се надявах да има по-сложна интрига. Въпреки това книгата имаше своите обрати и не останах разочарована.

[Антон Василев]

Книгата започва с умиращ геолог (-3 единици) после микробиолог, астрофизик, ранен океанолог. Някой ще каже, че Дан Браун има зъб на учените. НАСА са абсолютни глупаци, щото някакси позволяват цял метеорит да бъде отвлечен изпод краката им. Много готина книга според мен! Няма го Робърт Лангдън, за съжаление 😀
8/10

[Vilyana]

"Метеоритът" не е от онези книги, в които човек открива някакъв дълбок смисъл. Въпреки това тя държи в напрежение и увлича все повече и повече с всяка страница. И така до края. Една конспирация, в която читателя подозира всеки... без истинския злодей.

[Velizara Stefanova]

Подзаглавие: Един супер скапан ден на Рейчъл Секстън.

Дан Браун и този път не ме разочарова!

[Vladislav Dragomirov]

Заедно с "Цифрова крепост" са двете му най- добри книги.

[Kat Dimovska]

Харесвам книгите на Дан Браун, но краят им винаги леко ме разочарова, твърде по американски, като банален холивудски филм!

[Irina Atanasova]

Беше мисля третата ми прочете книга на Дан Браун и се превърна в една от любимите ми. Препоръчвам!

[Hristina Hristova]

Увлекателна книга с неочакван обрат, задържаща вниманието през цялото време.

[Hristina]

Хареса ми. Малко противоречиви чувства оставиха в мен всички моменти на "това-е-краят" и "о! чудо!-не-е-краят... ", но генерално ми хареса.

[Гергана Lapteva]

Винаги съм споделяла колко много харесвам творчеството на Дан Браун. Възхищавам се на майсторството, с което изгражда историите си, на динамиката, с която води читателя, и най-вече на огромното количество детайлна информация, която успява да вплете в сюжета, без да превръща книгите си в научни справочници.
Днес искам да споделя впечатленията си от една от ранните му книги – „Метеоритът“ („Deception Point“, 2001), написана преди романите, които превърнаха Робърт Лангдън в един от най-разпознаваемите герои на съвременния трилър.
Четох „Метеоритът“ за първи няколко години след излизането му в България. Наскоро реших да го прочета отново. По две причини.
- Първата – от време на време обичам да се връщам към книги, които са ми направили силно впечатление. Човек се променя, натрупва знания и опит, а заедно с това се променя и начинът, по който възприема една история.
- Втората причина е много по-лична. В „Метеоритът“ Дан Браун вплита НАСА и цял спектър от научни области – геология, глациология, астрофизика, палеонтология, океанология, вулканология...
И този път четях книгата по съвсем различен начин. Може би защото днес знам много повече за голяма част от нещата, за които Браун пише. Все пак съм завършила Геология със специалност „Палеонтология“ в Софийския университет. 🙂
Накратко за историята
Дълбоко в арктическия лед е открита необикновена находка – метеорит, който може да съдържа дълго търсеното доказателство за съществуването на извънземен живот.
Ако откритието бъде потвърдено, то би променило не само науката. То може да промени и политическото бъдеще на Съединените щати.
Президентът Закари Херни е убеден защитник на публично финансираната НАСА, докато неговият опонент в президентската надпревара – сенатор Седжуик Секстън – превръща огромните разходи и предполагаемото лошо управление на агенцията в един от основните аргументи на кампанията си и защитава идеята за приватизация на космическите изследвания.
Точно тогава НАСА прави откритието на века.
Рейчъл Секстън е изпратена в Арктика като част от специално подбран екип, който трябва да потвърди автентичността на находката. Но постепенно сред учените се появяват съмнения.
Ами ако доказателствата не са това, за което ги представят?
Ами ако зад едно от най-значимите научни открития в човешката история стои измама?
И колко далеч би стигнал някой, за да не позволи истината да излезе наяве?
Оттук нататък Дан Браун прави това, което умее прекрасно – ускорява действието, преплита наука, политика, технологии, тайни операции и борба за власт и превръща една научна загадка в напрегнат трилър.
Науката като част от историята
За някои читатели „Метеоритът“ вероятно е претоварен с термини и фактология. На моменти информацията действително е много. Но точно тук за мен се проявява едно от големите умения на Дан Браун. Той не просто изброява научни факти. Успява да ги превърне в част от действието и да ги обясни чрез героите си така, че науката да работи за сюжета.
Особено интересен в това отношение е океанологът Майкъл Толанд – герой, чрез когото авторът успява естествено да преведе читателя през иначе сложни научни теми.
При второто четене именно тези моменти ми доставиха може би най-голямо удоволствие. Когато разпознаваш термините, разбираш процесите и знаеш какво стои зад част от научните обяснения, започваш да гледаш по друг начин и на самата конструкция на романа.
Разбира се, това е трилър, а не научна публикация. Браун използва реалната наука като основа, върху която изгражда художествена интрига, спекулации и драматични обрати. И точно тази граница между „възможно“, „научно обосновано“ и „измислено за целите на сюжета“ е част от удоволствието.
Не само динамичен сюжет!
Колкото и зрелищно да е действието, за мен силата на „Метеоритът“ не е единствено в преследванията, конспирацията или непрекъснатите обрати. Дан Браун не жертва героите заради сюжета. Напротив – създава разнообразен кръг от персонажи със собствени мотиви, страхове, амбиции и слабости. Учени, политици, разузнавателни анализатори, военни – всеки от тях има своя функция, но и достатъчно човешко присъствие, за да не остане просто инструмент на историята.
Другото, което впечатлява, е технологията. И тук трябва да си припомним, че романът е публикуван през 2001 г. Част от описаните технологии днес може да не ни изглеждат толкова футуристични, но поставени във времето, когато книгата е написана, въздействието им е било съвсем различно.
А най-хубавото Браун оставя още преди началото на самия роман – в кратката авторова бележка, която подсказва, че технологиите, описани в книгата, съществуват. Едно изречение, което веднага променя начина, по който четеш всичко след него.
Защото най-добрите трилъри според мен не са онези, които ни карат просто да се питаме:
„Какво ще се случи?“
А онези, след които затваряме книгата и си задаваме далеч по-интересния въпрос:
„Ами ако това наистина е възможно?

[Gabriela]

Книгата е написана в типичния за Дан Брун стил, държи читателя в напрежение и задържа интереса му до последно. Давам четири звезди единствено, заради на моменти преекспонираното вкарване на действия, които ми идваха малко в повече. Чете се бързо и е увлекателна.

[Ивайло Борисов]

Дан Браун е човек с много особен стил на писане. Сигурно защото е подробен и обоснован. Затова е и трудно в такъв стил да разграничиш истината от фантазията. И е нормално такъв стил да породи полярни оценки. За пръв път прочетох тази книга преди 6-7 години. Спомням си, че много ми хареса и я прочетох доста бързо. Тия дни случайно я изрових и реших да я препрочета. Резултатът е, че я глътнах за 5 дни. Аз съм човек, който чете бавно и вечерите си уплътнява с други неща. В нормални условия такова съдържание би ми отнело 20 до 30 дни. Но "Метеоритът", както е преведена на български, е адски жива и увлекателна книга. От нея би излязъл касов класически трилър и не е чудно, че той догодина най-после излиза. Макар Леонардо да не ми допадна и да не харесвам маркетингово напудрения образ на автора и ужасната му мазна снимка на корицата, мисля да се запозная с творчеството му малко по-подробно. Ей така, неангажиращо.

[Anna V.]

6 книги на Дан Браун прочетох тази година! (всички, които можеше) и това само по себе си показва какво мисля за тях... :))
и този път тъкмо си мислех, че знам какво се случва и баааам обрат.. страшен е, ей! този път даже забравих да го очаквам.. абе фен съм!

[Radi Uzunova]

За мен - най-оригиналната история на автора.

[S. Rizova]

От всички книги на автора, тази ми е любимата.