Sharp Objects

by Gillian Flynn

Fresh from a brief stay at a psych hospital, reporter Camille Preaker faces a troubling assignment: she must return to her tiny hometown to cover the unsolved murder of a preteen girl and the disappearance of another. For years, Camille has hardly spoken to her neurotic, hypochondriac mother or to the half-sister she barely knows: a beautiful thirteen-year-old with an eerie grip on the town. Now, installed in her old bedroom in her family's Victorian mansion, Camille finds herself identifying with the young victims—a bit too strongly. Dogged by her own demons, she must unravel the psychological puzzle of her own past if she wants to get the story—and survive this homecoming.

Librarian's Note: this is an alternate cover edition - ISBN 10: 0307341550 (ISBN 13: 9780307341556)

Genres: Thriller, Mystery, Fiction, Mystery Thriller, Crime, Audiobook, Suspense

254 pages, Paperback

First published September 26, 2006

About the author

Gillian Flynn is an American author and television critic for Entertainment Weekly. She has so far written three novels, Sharp Objects, for which she won the 2007 Ian Fleming Steel Dagger for the best thriller; Dark Places; and her best-selling third novel Gone Girl.

Her book has received wide praise, including from authors such as Stephen King. The dark plot revolves around a serial killer in a Missouri town, and the reporter who has returned from Chicago to cover the event. Themes include dysfunctional families,violence and self-harm.

In 2007 the novel was shortlisted for the Mystery Writers of America Edgar for Best First Novel by an American Writer, Crime Writers' Association Duncan Lawrie, CWA New Blood and Ian Fleming Steel Daggers, winning in the last two categories.

Flynn, who lives in Chicago, grew up in Kansas City, Missouri. She graduated at the University of Kansas, and qualified for a Master's degree from Northwestern University.

Review Quotes:
"Gillian Flynn is the real deal, a sharp, acerbic, and compelling storyteller with a knack for the macabre."
–Stephen King

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Понякога, колкото и далеч да избягаш, пак не можеш да се отървеш от миналото си.

Камий се е преместила в Чикаго и няма никакво желание да се връща в токсичния юг на своето детство. Но като журналист, тя няма голям избор - трябва да се отрази изчезването на малко момиче в родния ѝ град.

Добър трилър, Флин е изградила чудесно героите си, чете се на един дъх!

Ще погледна и сериала, все пак Ейми Адамс е в главната роля. :)

[Петър Стойков · Rating 5 out of 5]

Казват, че лошите родители те нараняват различно - бащата може да остави белези по тялото ти, но майката ще остави белези в душата ти.

[Tsvetelina · Rating 4 out of 5]

Много, много ми харесва как Джилиан Флин успява да ми влезе под кожата. От книгите й ме полазват тръпки на моменти. Ако с "Не казвай сбогом" успя да ме изненада и да ме държи в напрежение до самия край (абе изобщо голям фен съм на Gone Girl), с "Отворени рани" успя да ме смути. Има нещо много мрачно и психарско в начина, по който пише, което приветствам радушно. След известно време ще пробвам и "Мрак".

[Inna · Rating 4 out of 5]

Готин трилър. Хареса ми повече от Не казвай сбогом.

[Любен Спасов · Rating 4 out of 5]

Признавам, че посегнах към „Отворени рани“ само и единствено, защото исках да изгледам сериала с Ейми Адамс. Нахвалиха ми го много, но както обикновено аз предпочитам първо да прочета романа, а след това да се потопя и в света на киното.

В крайна сметка останах много доволен. И от книгата, и от сериала.

Романът ме изненада много приятно. Очаквах трилър, който да залага на кръв и убийства на деца, а не толкова на отношения. Кръв и убийства естествено имаше, но определено „Отворени рани“ е роман за семейството и как взаимно може да се бележим до живот със своята неприязън един към друг. Това е книга за родителството, преживяването на травмите, преодоляването на себе си, зависимостите, психичните заболявания. Книга, която ще ви държи в напрежение до последната страница и точно в края ще ви изненада.

Много ми хареса писането на Джилиан Флин. Хареса ми атмосферата, която създава, детайлите, с които пише. Хареса ми динамичния сюжет, който се забавяше, когато има нужда, за да ни обърне внимание на някой спомен, поглед, диалог. Хареса ми как Флин успя да ме потопи във вътрешния свят на една млада жена, която има милиони вътрешни страхове и във всеки един момент се чуди по кой път да поеме. Определено си мисля, че авторката е добър психолог, който умее да вниква в тъмните кътчета на душата на човек и да изкарва наяве светлината. Ако все още е останало нещо от нея.

Пълно ревю тук ===> http://bookadventureclub.blogspot.com...

[Alice Carroll · Rating 3 out of 5]

Изненадващо за мен, но сериалът ми хареса много повече от книгата. За мен той е много по-въздействащ.

[Toni · Rating 3 out of 5]

3.5*

Много смущаваща книга, мрачна, някак перверзна. Такава, от която те побиват тръпки.

[Сибин Майналовски · Rating 4 out of 5]

Странна книга, но като за дебют е перфектна. Много психопатска, което обяснява защо Стивън Кинг я харесва толкова много. Финалът е леко очакван, но разбиващ

[Eliks Y · Rating 4 out of 5]

Тази книга предизвика в мен много емоции. Имаше цели глави, през които се чувствах подтисната и напрегната, но смятам, че точно това е имала за цел авторката.
Започнах да гледам и сериалът, но към момента не ми допада. За сметка на това книгата имаше неочакван обрат съвсем накрая, от който останах очарована.
Ако трябва да я опиша с една дума: въздействаща.

[Aya · Rating 3 out of 5]

Неведнъж съм казвала, че обожавам написаното от Джилиан Флин. Докато четях „Не казвай сбогом“, не вярвах, че е възможно така да извъртиш сюжета. След като се сблъсках и с „Мрак“, който е безспорният ми фаворит сред романите й, вече знаех, че Флин е гений в изграждането на смущаваща атмосфера и герои, показващи наяве най-тъмните си и мръсни тайни. „Отворени рани“ е последната излязла на българския пазар книга на американската писателка и нямах търпение да си взема необходимата доза тъмнина от нея.
Малкото градче, в което се развива действието, е привидно обикновено. Точно заради цялата тази баналност, която блика от всяка дума, читателят усеща, че нещо не е наред. Очаква да види и да разбере повече за кирливите ризи, които са дълбоко скрити на дъното на коша за пране.
Героите са пълнокръвни и откровено зли. Джилиан Флин е царица на счупените, погубени и порочни хора. Някои от заложените идеи ми се сториха гениални и въпреки всички филми и книги, които са минали през съзнанието ми, си дадох сметка, че никога не бих допуснала мисълта такива личности наистина да съществуват.
Въпреки че съм почитателка на Флин, не мога да си затворя очите за това, което не ми допадна в книгата. Същинската развръзка не беше умело прикрита и заплетена. На много ранен етап вече предвиждах каква ще е, което развали част от удоволствието ми.
„Отворени рани“ заслужава вниманието ви заради атмосферата, която носи, и не на последно място – заради плашещо реалните герои. Трилърът безспорно има своите плюсове, а усетът на Джилиан Флин за обрисуване на злото, било то у хората или неодушевените предмети, е неподражаем. Анализът на човешката природа и реакции също е завладяващ и ще ви даде храна за размисъл.

Цялото ревю може да прочетете тук: http://azcheta.com/otvoreni-rani-dzhi...

[Кака с книги · Rating 5 out of 5]

Трета книга по препоръка на влогърката Кат (paperback dreams). Трети шедьовър. Не бях чела отдавна толкова добър трилър. И нещо малко по-лично от мен, като ревю.

Като подрастваща търсех специфично книги, с героини с които да се идентифицирам. Да говорят цинично, да не са изпаднали в беда девойки, да минават приключение, след приключение, смеейки се в лицето на смъртта, докато яздят кон и да размахват меч, и плюят в лицето на мъжете в разказа (Имах такава фаза! Подчертавам миналото време на глагола!) Ако нямаше тези отличителни черти, трудно можех да захвана книга. Днес не е така. Почти във всички случаи се чувствам като воайор, докато чета за герои, злодеи и техния свят, намирам определени черти, които харесвам или мразя в хората около мен, за да преценя дали стискам палци на злодея, да победи, или мразя шибаняка, дето му се е паднало на ези-тура да играе героя, с вечно полусвален панталон, поради биологични напъни.

Защо го споделям? Защото с тази книга беше различно. Вулгарната алкохолична, некадърна пропаднала журналистка, пишеща статиите си на кожата си с острие, вдигнала бариера между себе си и света, удари някакво скрито място. И емоционално се свързах с книгата. Тази книга е съвършена. Точка. Чувам все хвалебствия за тази писателка и смятам да опитам с другата нейна книга, Gone Girl (Дебилно преведена унас на Не казвай сбогом). Гледах филма онемяла от възторг, колко беше добър. Нямам търпение да видя дали книгата е в пъти по-добра. Надявам се, да не се разочаровам.

Сега предстои да гледам сериала. И да реша: книгата или сериала е по-добър? Отново ще кажа, че се надявам, да не са прецакали хубавия сюжет! Дано не са!

[Nikolina Dancheva · Rating 3 out of 5]

Дебют, който държи вниманието през цялото време, докато същевременно си играе с психиката ви. Тук няма да намерите герои, които да може да наречете "нормални, функциониращи хора" и поведението им ще ви остави с горчив вкус в устата. Някои от събитията може би са избутани твърде много в крайност, за да предизвикат шок и отвращение, но като цяло историята е интиргуваща, а желанието ви да разкриете мистерията, ще ви накра да погълнете книгата на един дъх.

[Elitsa Marinova · Rating 4 out of 5]

Интересна и противна в същото време.

[Х. И. · Rating 5 out of 5]

Отворени рани е депресираща и същевременно въздействаща книга. Сюжета е стегнат и динамичен доста добре комбиниран със страхотно писане от страна на авторката.
Книга за това до къде може да достигне жестокостта, ако човек израсне в една болна и нездравословна среда и дали тази жестокост е вродена или придобита в последствие. Любовта и липсата на внимание са пагубни чувства, които могат да те опустошат, да те превземат изцяло и дори да те променят до неузнаваемост. Книгата не e просто трилър в който става въпрос за убийства на деца, а най-вече става въпрос за семейни отношения и последствията от действията родител-дете!
Младата репортерка Камий Прийкър се завръща в родното си градче Уинд Гап, за да разследва изчезването на едно малко момиченце и убийството на друго, преди по малко от година. Камий не харесва родното си място и още пази белезите(физическите и психическите)от травмиращият си престой в градчето. Тя отсяда при властната си и студена майка, странният и съпруг и нейната полу-сестра, която не познава. Скоро и изчезналото момиче е намерено мъртво, а заедно със смъртта на двете момиченца, Камий си припомня и смъртта на собствената си сестра преди години. Макар и да се говори за престъпления срещу деца няма много брутални и описателни сцени.
Хареса ми самата обстановка на Уинд Гап и тайнствена атмосфера на малките градчета, която сякаш витаеше във въздуха. Хареса ми как Джилиан Флин пише обръщайки внимание на детайлите, но без да натрапва собствено мнение на читателя.
И сега това, което не ми хареса: Макар историята на главната героиня – Камий Прийкър да беше доста травмираща и да успя да ми влезе под кожата, аз все пак не успях да я харесам. Беше прекалено студена, безлична, без чувство за хумор и пиеше промишлени количества алкохол 24/7 без сериозно да се напие или нещо подобно. В сравнение с нея Хари Хуле просто бледнее..
Много тъжна и депресираща е тази книга. Въпреки това романа на Джилиан Флин те обсебва почти изцяло, тя успява да изгради достоверни и запомнящи се увредени персонажи, да пресъздаде у читателя една силно въздействаща атмосфера – мрачна и напрегната до краен предел.
Може би ако искате да надникнете дълбоко в най-мрачните кътчета на човешката душа това е вашата книга. В крайна сметка аз останах много доволен и много ми хареса писането на Джилиан Флин.

[Kari Ivanova · Rating 4 out of 5]

Камий е пропаднала журналистка, прекаляваща с алкохола и със склонност да се самонаранява. Пише посредствени статии за най-нашумелите убийства.

Била е само на 13, когато сестра ѝ умира, като малко след това напуска родното си градче Уинд Гап и прекарва следващите 10 години дълбаейки думи по тялото си. Още 10 години по-късно вече е журналист в чикагски вестник и ѝ се налага да се върне в родния си град, след като две невръстни момичета биват убити, а зъбите им извадени.

В името на статията си се налага отново да се сближи с местните жители, както със странната си майка, която никога не я е обичала и по-малката си сестричка Ама.

А малките градове крият най-големите тайни.

Джилиан Флин те кара да се чувстваш неудобно, сякаш четеш нещо забранено - толкова извратено и някак зловещо! Подозирах правилните хора, но въпреки това останах доволна от този страхотно написан трилър.

[Eva · Rating 3 out of 5]

Давам три звезди само и единствено заради супер обстановката, създадена в книгата - обожавам да чета и да гледам материали, свързани с престъпления в малки американски градчета. Интригуващи и плашещи са, и това ми харесва! В това отношение Джилиан Флин е успяла и ме печели. В друго отношение обаче не е - мразя главната героиня Камий - очевидно Камил, но леко осакатен от преводач вариант - и определено не бих препрочела книгата. Да не кажа, че не бих я и препоръчала нито на приятел, нито на някой, който влезе в книжарницата и поиска препоръка за криминален роман от мен.
За сметка на това бих дала шанс на телевизионния сериал в момент, в който имам време за губене и нищо по-интересно за гледане.

[Kristian Andreev · Rating 3 out of 5]

Не разбирам защо автор като Флин избира да пише трилъри. Според мен биха ѝ подхождали други жанрове, защото е способна. Стилът ѝ и лекотата на думите, които използва, те галят. Трите звезди са, защото е предвидима, но героите, сюжета и замисъла са превъзходно създадени. Темите в романа са...😬 Най-вече нещата с наркотиците и с*кса, още повече пък "децата" в книгата са малки изроди, но явно се дължи на психологическия им "скрит" тормоз през годините.

Сериалът по книгата е 5 звезди, както и другите филми по нейните книги!

Отново казвам – отличаващ се стил, а героите са толкова НЕсимпатични, а ти влизат под кожата, да, просто е добра тази Джилиан Флин!😃

[Veselina Bakalova-Mihaylovska · Rating 4 out of 5]

Книгата беше...зловеща. Аз си признавам, че не подозирах нищо за развръзката и моето предположение беше различно. Прекалено много "черни" краски имаше, а всички главни герои бяха адски прецакани...Аз, като майка, направо настръхнах от разкритията за Адора и на какво е била способна.
Харесвам стила на Джилиан Флин (с едно изключение, мисля :)), но определено след книгите ѝ имам нужда от нещо, различно от трилър четиво.

[Hristozar Lekov · Rating 3 out of 5]

Очаквах типичен трилър за престъпления, а се натъкнах на изключително болна история. История, която като отворена рана още кърви в съзнанието ми.
Джилиан Флин засяга темата за това колко сложни могат да бъдат роднинските връзки. Тук терминът „емпатия" е чужд, а жестокостта е на преден план.
Признавам си, че до някаква степен книгата ми хареса, защото по своему беше нестандартна, но още ме полазват студени тръпки от определени описания.

[Elena Vodenicharova · Rating 4 out of 5]

книгата ме остави със смесени чувства. Това, което не ми допадна, че криминалната нишка, която е само основа в сюжета, е някак неумело прикрита и недостатъчно заплетена. От друга страна историята ни среща с различни женски характери, разкрива какви могат да са последиците от отношенията между майка и дъщеря, травми от детството...има много психология.

[123 · Rating 4 out of 5]

Определено и трите книги, които прочетох на Д. Флин са едни от добрите трилъри, които са ми попадали.
Финалът ме изненада имах друго предположение за убиеца. Книгата се чете бързо и успява да прикове вниманието.

[Joanna Hristova · Rating 2 out of 5]

Не харесвам стила на писане на авторката, идва ми прекалено просташки, хаотичен и несвързан.
Краят ми беше предвидим, а историята беше пълна с извратени описания. Това е втората и известна книга, която чета и отново оставам разочарована. Не разбирам защо е известна и какво и харесват.

[Ivaylo · Rating 4 out of 5]

Това кратко книжле започва със симпатично, тихичко wtf и постепенно ескалира в трудно за четене, гръмотевично WTF.

[Kris · Rating 4 out of 5]

Много добре написана психария. Тежка книга, която се плъзга по ужасната тема с някаква перверзна лекота...

[Maria Mateeva · Rating 3 out of 5]

Доста мрачна книжка, но се чете лесно. Хареса ми, макар че краят можеше да бъде замислен по-добре. Беше прекалено очевиден и ми липсваше онзи момент на изненада, който ти спира дъха.

[Darina · Rating 2 out of 5]

Извинете, но на 20% беше ясно какво се е случило, какво ще се случи и кой-кого-защо. Исках да я харесам тая книга, но уви. Прозрачна и предвидима.

[Cvi * · Rating 4 out of 5]

"Отворени рани" е една от онези истории, в които всичко толкова крисиво и нежно се унищожава.

Имаше много причини изведнъж да се влюбя в героинята на Камий. Нейната красива личност, пропита от миризма на цигари и алкохол, която не може да избяга от спомените. И как миналото и настоящото ѝ се преплитаха в думи, изписани по тялото ѝ.

В "Отворени рани" има една небрежност, която независимо колко дълго четеш книгата, не можеш да се откъснеш от нея. Небрежност в оцветяването на убийствата, в тоалетите на богатите дами, в начинът по който сексуалността се разхожда по телата на 13-годишните. Насилствена красота, в която небрежността е господар.

[V · Rating 4 out of 5]

edit 12.5.26: Поредният пример за причината, поради която тотално ще се откажа да чета преводи на български. Моля преводачите и редакторите да се научат да ползват интернет, когато не знаят как се четат или произнасят чуждестранни имена (а и не само)..... Не разбирам как „Камий“ е стигнало до публикуване, предвид че името се чете „Камил“ (Camille). Да, това ме човърка цял месец, както „Сибан“ от превода на „ Странна случка с куче през нощта“ ме човърка от десет години.

[Деси · Rating 3 out of 5]

Определено не е "Gone Girl", но се чете на един дъх. Бях сигурна, че знам на къде отиват нещата още в средата на книгата, но в крайна сметка останах изненадана. Ще дам шанс и останалите и книги.