Denitza Raykova
1 min
Томас Булфинч - "Митове и легенди от рицарските времена", изд. "Рива", 2018 г., прев. Розалина Евдокимова
Когато осъзнаеш, че времето ти да четеш рицарски истории май е отминало...
... те обзема едно чувство на тъга и негодувание. Към самия теб.
С много голямо желание седнах да чета тази книга. Помня как влезе в "списъка за пазаруване" за Пролетния базар. Стигаше ми само заглавието, за да реша, че искам да я имам. А когато видях на корицата името на Томас Булфинч, това само затвърди решението ми. Не бях попадала досега на събрани и /или/ преразказани истории, но името беше достатъчно известно, за да реша, че ме очаква хубаво книжно преживяване.
Пък и... В групата сигурно има доста хора, които си спомнят онова старо издание "В страната на легендите" с вълшебната корица и чудесното оформление. Аз определено го помня. Помня как отново и отново четях историята за Тристат и Изолда - още от първото прочитане на сборника тя ми стана любима. Помня имената на скъпоценни камъни, които научих от тях. И най-вее, помня колко омайващо ми звучаха всички истории.
И очаквах да се почувствам по същия начин и сега.
Само че - и пак ще кажа, дори и ако се приеме за оправдание - да, знам, че Булфинч е име в събирането на такива легенди, - но "звученето" на книгата не ми хареса. Първите страници наистина обещаваха да са "хващащи", но някъде към средата книгата започна да ме "губи". Не ми допадна стилът, на места историята ми дойде твърде многословна, и, честно казано, макар че от детските ми години не ми се е случвало да "прескачам" страници, сега на моменти ми идваше да го направя.
Казаното дотук важи най-вече за историите, свързани с крал Артур - а, както се оказа, това е всъщност една доста голяма част от книгата. И си го обяснявам най-вече с това, че навремето толкова често препрочитах тези истории.
От 18-а глава нататък обаче /след 170-а страница/ книгата започна да ме увлича все повече. Много ми харесаха историите за Герайнт и тези за Господарката на фонтана, и искрено съжалих, че беше отделено толкова малко място на историите за Робин Худ.
Като цяло - книгата допълни това, което вече знаех за героите, споменаващи се в нея, от "Страната на легендите", и ме "запозна" с нови, за които чувах за пръв път. Една литературна "среща", която сега беше просто приятна, а можеше да бъде омайваща и запомняща се, ако се беше осъществила няколко години по-рано...