What do you think?
Rate this book
Dağların Adamı Barnabo
Gazeteci, ressam ve hepsinin ötesinde ünlü romancı Dino Buzzati’nin ilk romanı Dağların Adamı Barnabo ilk kez Türkçede… Yazar, sembollerle dolu gerçeküstü bir dünyayı, gerçek dünyanın yanına yerleştiriyor; gerçeği inceden inceye istila eden o iç sıkıntısı ve yalnızlığı hikâyelerindeki kahramanlar ve nesneler aracılığıyla aktarıyor.
149 pages, Paperback
First published January 1, 1933
15 people are currently reading
523 people want to read
About the author
Dino Buzzati
276 books1,130 followersDino Buzzati Traverso (1906 – 1972) è stato uno scrittore, giornalista, pittore, drammaturgo, librettista, scenografo, costumista e poeta italiano.
Dino Buzzati Traverso was an Italian novelist, short story writer, painter and poet, as well as a journalist for Corriere della Sera. His worldwide fame is mostly due to his novel Il deserto dei Tartari, translated into English as The Tartar Steppe.
Dino Buzzati Traverso was an Italian novelist, short story writer, painter and poet, as well as a journalist for Corriere della Sera. His worldwide fame is mostly due to his novel Il deserto dei Tartari, translated into English as The Tartar Steppe.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 117 reviews
August 12, 2023
Снощи си говорихме с Кирил, който нарисува красивата корица. И след четири прочита, всеки от които ме оставяше с различно впечатление, изведнъж ми се избистри. Това е книга за човека извън всеобщата игра
С Боланьо ми се е случвало това – да превеждам и от късото разстояние да не виждам добре. И с всеки нов прочит от всяка нова дистанция да виждам друга, (доста) различна обща картина. Има такива автори и такава проза: на пръв поглед е едно, но трябва да се разходиш из него и да намериш другото – там е и е още по-интересно. От стилистична гледна точка „Барнабо“ е най-странната книга, която някога съм превеждала. Не съм сигурна дали всичките ѝ странности са напълно оправдани, но не съм сигурна и че не са. Важното е, че атмосферата е толкова чудата и откъсната от типичното (живеене, четене, мислене, виждане, разбиране), че усещаме какво му е на Барнабо...
Това е първата публикувана книга на Будзати – бил е начинаещ журналист в „Кориере дела сера“, когато я е написал. За всеки, който го е чел и го обича – тук ги има и мълчанията, и далечните грохоти... :) И планините в големи количества. Съставът е изцяло мъжки, при това (като в „Татарската пустиня“) с униформи и код на честта. И тук времето е особена категория и някой нещо чака ли, чака.
С Боланьо ми се е случвало това – да превеждам и от късото разстояние да не виждам добре. И с всеки нов прочит от всяка нова дистанция да виждам друга, (доста) различна обща картина. Има такива автори и такава проза: на пръв поглед е едно, но трябва да се разходиш из него и да намериш другото – там е и е още по-интересно. От стилистична гледна точка „Барнабо“ е най-странната книга, която някога съм превеждала. Не съм сигурна дали всичките ѝ странности са напълно оправдани, но не съм сигурна и че не са. Важното е, че атмосферата е толкова чудата и откъсната от типичното (живеене, четене, мислене, виждане, разбиране), че усещаме какво му е на Барнабо...
Това е първата публикувана книга на Будзати – бил е начинаещ журналист в „Кориере дела сера“, когато я е написал. За всеки, който го е чел и го обича – тук ги има и мълчанията, и далечните грохоти... :) И планините в големи количества. Съставът е изцяло мъжки, при това (като в „Татарската пустиня“) с униформи и код на честта. И тук времето е особена категория и някой нещо чака ли, чака.
March 18, 2021
„Все отлагаме значи: утре ще пекне благодатно слънце, утре ще ни се приработи. Само дето времето тече днес – разсъждаваше Дел Коле, – а утрето вечно предстои.“
Открих Дино Будзати преди няколко години благодарение на Нева Мичева и превода ѝ на сборника му с разкази „Коломбър“. Мигновено си набавих всичко негово, излизало на български, и така стигнах до най-известния му роман „Татарската пустиня“, преиздаден неотдавна от изд. Лист. Този роман ме порази, не бях чела дотогава нищо друго, което да почувствам толкова близко до собствения си вътрешен свят. Даже бях написала някъде (и още го мисля), че ако трябва да избера само една-единствена любима книга, то това би била тя.
Е, съвсем наскоро към нея се прибави още една, отново на Будзати – „Барнабо от планината“. И това съвсем не е изненада, тъй като тук получаваме още от същото. Любимите теми на Будзати са заложени още в първия му роман, писан през 1933 г.
Още в блога: http://knigata365.com/barnabo-ot-plan...
Открих Дино Будзати преди няколко години благодарение на Нева Мичева и превода ѝ на сборника му с разкази „Коломбър“. Мигновено си набавих всичко негово, излизало на български, и така стигнах до най-известния му роман „Татарската пустиня“, преиздаден неотдавна от изд. Лист. Този роман ме порази, не бях чела дотогава нищо друго, което да почувствам толкова близко до собствения си вътрешен свят. Даже бях написала някъде (и още го мисля), че ако трябва да избера само една-единствена любима книга, то това би била тя.
Е, съвсем наскоро към нея се прибави още една, отново на Будзати – „Барнабо от планината“. И това съвсем не е изненада, тъй като тук получаваме още от същото. Любимите теми на Будзати са заложени още в първия му роман, писан през 1933 г.
Още в блога: http://knigata365.com/barnabo-ot-plan...
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 1, 2020
Класически Будзати! Отново история, в която привидното, завоалираното и алегоричното са едно. Ето ти скали, ето ти планина! Но "скали" ли са, "планина" ли е? И да, и не. Така както крепостта в "Татарската пустиня" е своеобразна алегория на живота, така е и планината за Барнабо.
Пристрастието, зависимостта към планината, е същата каквато може да има към живота. Това е едновременно алегория и истина. Всеки, който е бил поне малко в живота си планинар, познава тази зависимост и пристрастяване. Забелязвал е скритата еуфория в очите на планинарите, откривал я е и у себе си. Усещал я е в кръвта си като наркотик. В планината, дали от височината и това че с малко си по-близо до космоса, от чистия въздух - изпълнен с фитонциди и озон след дъжд, атмосферата е заредена с нещо като космически адреналин - витае овладяна лудост. Още повече, сякаш витае някакво пра-знание за живота - във въздуха, в красотата. Пречистващо е.
Бележки и догадки: Внимание! Този път спойлерите са от типа "бабата е убиецът":
Не е истина, каква прилика, каква синхроничност с края на "Обслужвал съм английския крал"! Може да го прочетете. Няма да ви "развали" книгата ако не сте я чели, дори напротив. Десетина страници са, започнете от 219 стр. долу, от "За мен това да бъда забелязан, да бъда похвален, отдавна вече бе минало.".
Пристрастието, зависимостта към планината, е същата каквато може да има към живота. Това е едновременно алегория и истина. Всеки, който е бил поне малко в живота си планинар, познава тази зависимост и пристрастяване. Забелязвал е скритата еуфория в очите на планинарите, откривал я е и у себе си. Усещал я е в кръвта си като наркотик. В планината, дали от височината и това че с малко си по-близо до космоса, от чистия въздух - изпълнен с фитонциди и озон след дъжд, атмосферата е заредена с нещо като космически адреналин - витае овладяна лудост. Още повече, сякаш витае някакво пра-знание за живота - във въздуха, в красотата. Пречистващо е.
Бележки и догадки: Внимание! Този път спойлерите са от типа "бабата е убиецът":
Не е истина, каква прилика, каква синхроничност с края на "Обслужвал съм английския крал"! Може да го прочетете. Няма да ви "развали" книгата ако не сте я чели, дори напротив. Десетина страници са, започнете от 219 стр. долу, от "За мен това да бъда забелязан, да бъда похвален, отдавна вече бе минало.".
October 29, 2020
Човекът в опит да открие обратно пътя към прохладата и покоя на своята собствена планина.
October 9, 2021
Il tempo è galantuomo
"...è che tutti vivono così come se da un'ora all'altra dovesse arrivare qualcuno; non l'assalto di un nemico, ma qualcuno, sconosciuto; non si può dire chi. Si guarda intanto verso le alte cime; esse sono grigie e sopra passano nubi dello stesso colore sempre uguali, sempre uguali."
Il romanzo d'esordio di Buzzati serba in nuce la poetica dell'attesa che sarà protagonista incontrastata delle pubblicazioni future, tra cui il romanzo capolavoro che non necessita di presentazioni.
L'ambientazione della montagna, anch'essa felicemente riproposta ne Il segreto del Bosco Vecchio assieme a una cornacchia ferita (quasi un trait d'union tra le due opere prime dello scrittore), è teatro del dipanarsi inesorabile del tempo; una fuga verso il domani che acuisce rimpianti e colpe, ma permette anche l'accettazione degli errori e l'inazione per evitarne altri.
Una favola dolce e ottimista, che nella contemplazione dei sentimenti invita a riconoscerne il peso e la rilevanza nell'incedere degli anni.
"...è che tutti vivono così come se da un'ora all'altra dovesse arrivare qualcuno; non l'assalto di un nemico, ma qualcuno, sconosciuto; non si può dire chi. Si guarda intanto verso le alte cime; esse sono grigie e sopra passano nubi dello stesso colore sempre uguali, sempre uguali."
Il romanzo d'esordio di Buzzati serba in nuce la poetica dell'attesa che sarà protagonista incontrastata delle pubblicazioni future, tra cui il romanzo capolavoro che non necessita di presentazioni.
L'ambientazione della montagna, anch'essa felicemente riproposta ne Il segreto del Bosco Vecchio assieme a una cornacchia ferita (quasi un trait d'union tra le due opere prime dello scrittore), è teatro del dipanarsi inesorabile del tempo; una fuga verso il domani che acuisce rimpianti e colpe, ma permette anche l'accettazione degli errori e l'inazione per evitarne altri.
Una favola dolce e ottimista, che nella contemplazione dei sentimenti invita a riconoscerne il peso e la rilevanza nell'incedere degli anni.
May 29, 2017
"Dağların Adamı Barnabo" insanın içinde güzel bir huzursuzluk bırakıyor. Hayatınızın güzel bir dönemini geride bıraktığınızda o dönemi hatırlayıp üzülür, huzursuz olursunuz ama bu dönemin hayatınızda oluşu, anıları da ayrı bir nimettir. Hissettiğiniz güzel bir huzursuzluktur.
"Dağların Adamı Barnabo" Buzzati'nin ilk kitabı. "Tatar Çölü"ne giden yolu bu kitapta görebiliyorsunuz. İnsanlardan ziyade mekanın başkişi olması. Kışla hayatı. Kimi zaman beyhude kimi zaman anlamlı bir bekleyiş. Bu mekanın ve bekleyişin roman kişilerinin hayatlarının ayrılmaz bir parçasına dönüşmesi. Bunlar iki romanın ortak temaları.
Dağlar, dağların içinde bir cephanelik ve onu koruyan orman bekçileri. Bekçiler işlerini yaparken birbirleriyle güzel dostluklar kuruyorlar. Aralarından bazılarını haydutlar yüzünden kaybetseler de birbirlerine ve görevlerine tutunup bekliyorlar, yaşıyorlar.
Bekçilerin birçoğunu uzaktan tanıyoruz ama Barnabo'ya yakından bakıyoruz. Onun yaptığı işe nasıl tutunduğu, işi nasıl sevdiği, bu işten nasıl korktuğunu görüyoruz. Sonra bir kırılma noktasına varıyoruz ve Barnabo'yu daha yakından tanıyoruz.
Bu kitap "Tatar Çölü" kadar umutsuz bırakmıyor. "Buzzati o zamanlar daha insaflıymış" diyorsunuz. Kitabın sayfalarını hızla çevireceğiniz olaylar da oluyor ayrıca. Geniş bir çöl yerine yeşillerle çevrilmiş dağlara bakmak da hoşunuza gidiyor.
Ama o zaman da eli durmuyor ustanın, içinize bir huzursuzluk bırakıyor. Eski günler, dostlarla, sevilenlerle gezip dolaşılan yerleri düşünüyorsunuz. Okul yıllarınız aklınıza geliyor. Önceki çalıştığınız yerler. Sonra üzülüyorsunuz: Gitsem yeniden oralara. Nafile. Oralar eskisi gibi olsa da siz eski siz değilsiniz ya da dostlarınız o zamanki gibi değil.
"Dağların Adamı Barnabo" Buzzati'nin ilk kitabı. "Tatar Çölü"ne giden yolu bu kitapta görebiliyorsunuz. İnsanlardan ziyade mekanın başkişi olması. Kışla hayatı. Kimi zaman beyhude kimi zaman anlamlı bir bekleyiş. Bu mekanın ve bekleyişin roman kişilerinin hayatlarının ayrılmaz bir parçasına dönüşmesi. Bunlar iki romanın ortak temaları.
Dağlar, dağların içinde bir cephanelik ve onu koruyan orman bekçileri. Bekçiler işlerini yaparken birbirleriyle güzel dostluklar kuruyorlar. Aralarından bazılarını haydutlar yüzünden kaybetseler de birbirlerine ve görevlerine tutunup bekliyorlar, yaşıyorlar.
Bekçilerin birçoğunu uzaktan tanıyoruz ama Barnabo'ya yakından bakıyoruz. Onun yaptığı işe nasıl tutunduğu, işi nasıl sevdiği, bu işten nasıl korktuğunu görüyoruz. Sonra bir kırılma noktasına varıyoruz ve Barnabo'yu daha yakından tanıyoruz.
Bu kitap "Tatar Çölü" kadar umutsuz bırakmıyor. "Buzzati o zamanlar daha insaflıymış" diyorsunuz. Kitabın sayfalarını hızla çevireceğiniz olaylar da oluyor ayrıca. Geniş bir çöl yerine yeşillerle çevrilmiş dağlara bakmak da hoşunuza gidiyor.
Ama o zaman da eli durmuyor ustanın, içinize bir huzursuzluk bırakıyor. Eski günler, dostlarla, sevilenlerle gezip dolaşılan yerleri düşünüyorsunuz. Okul yıllarınız aklınıza geliyor. Önceki çalıştığınız yerler. Sonra üzülüyorsunuz: Gitsem yeniden oralara. Nafile. Oralar eskisi gibi olsa da siz eski siz değilsiniz ya da dostlarınız o zamanki gibi değil.
September 26, 2019
Una favola ad alta quota. Buzzati ci abitua ai buoni sentimenti, alle atmosfere rarefatte delle sue storie. Bàrnabo è la bontà personificata. Una lettura piacevole.
May 26, 2019
“Dağların Adamı Barnabo” bir uzun hikaye, bir novella, Buzzati’nin ilk kitabı. Kuzey İtalya’da Dolomitlerin yamaçlarında yıllar önce yol yapımı için kullanılan ancak artık hiçbir işe yaramayan bir cephaneliği bekleyen orman bekçileri ve onlardan biri olan dağlı Barnabo’nun öyküsü.
Yazarın başyapıtı Tatar Çölü’nde olduğu gibi boş işlerle meşgul edilen, hayatı “görev” uğruna boş geçen insan(lar) anlatılıyor burada da, ancak daha zayıf bir anlatımla. Bir de Tatar Çölü’ndeki gibi roman kişileri arasında ne eş, ne sevgili, ne anne ne kız kardeş, ne de köyde yaşayan bir kadın yok. Erkeklerin dünyasında kurgulanmış öykü.
Oturaklı ve ağdalı söz sanatı kullanmak yerine basit ve sade ama tam amaca ulaşan cümleler okumada güzellik yaratıyor. Barnabo’yu, korkularıyla, hayalleriyle, kendi dünyasındaki basitliğiyle sevdim.
Yazarın başyapıtı Tatar Çölü’nde olduğu gibi boş işlerle meşgul edilen, hayatı “görev” uğruna boş geçen insan(lar) anlatılıyor burada da, ancak daha zayıf bir anlatımla. Bir de Tatar Çölü’ndeki gibi roman kişileri arasında ne eş, ne sevgili, ne anne ne kız kardeş, ne de köyde yaşayan bir kadın yok. Erkeklerin dünyasında kurgulanmış öykü.
Oturaklı ve ağdalı söz sanatı kullanmak yerine basit ve sade ama tam amaca ulaşan cümleler okumada güzellik yaratıyor. Barnabo’yu, korkularıyla, hayalleriyle, kendi dünyasındaki basitliğiyle sevdim.
July 25, 2021
Eh..si…non solo tartari.
Opera prima. Partenza col botto.
Opera prima. Partenza col botto.
May 22, 2019
Il racconto di una vita che, delusa dal proprio passato, sembra decisa a scavalcare il presente e a vivere solo di un futuro frutto immaginazione e speranza. In questo clima di sterile attesa si consuma la vita di Barnabo: sempre alla ricerca di un riscatto che redima il suo passato agli occhi del mondo (prima) e dei suoi (dopo), a bramare il momento in cui gli sarà concesso di riscriver la sua storia. Quando quel momento giunge , le circostanze lo portano a riflettere. Forse, nonostante tutto, va bene così, non c'è nulla che vada cambiato. La vita è fatta anche di errori e valutazioni errate. È ciò che ci ha resi ciò che siamo. Noi, come Barnabo.
April 8, 2018
Daha önce "Tanrı'yı Gören Köpek" öykü kitabını okuduğum Buzzati'nin okuduğum ikinci kitabı. Yine sade, kolay okunan bir kitaptı. Yalnız bu defa öykülerindeki hayal gücünü bulamadım, beklentimin çok altında kaldı kitap.
January 27, 2024
Особена книга. Тиха. Но същевременно и някак подмолна. Тече леко, като някаква приспивна песен. Като мътен, неясен сън. През цялото време имах усещането, че сънувам сън, минавайки през нея. И както често се случва в сънищата, първият план и чисто сюжетната линия са прости и ясни, но отдолу тече нещо друго. Нещо много по-силно от самата история. Нещо, на което не можеш да намериш точният израз, не можеш да облечеш в думи, да обясниш какво е. Но го усещаш в дълбините на съзнанието си и то продължава да те мъчи с желанието си да го разбереш.
Беше ми особено любопитно да прочета първата книга на Дино Будзати. И въпреки, че е първа в нея ясно звучи неговия глас. Пестеливостта на изказа и умението с няколко реда да създава атмосфера. Тук го няма невероятното в този чист вид от разказите му. То остава някъде в атмосферата. В импресията от образи и картини. Може би все още тук е в търсене, не успява да бъде съвсем точен и непоколебим, какъвто е в по-късните си работи. Но в никакъв случай не звучи незряло. Точно обратното, впечатляващо е как още тук се проявява неговият език, неговият стил, неговите търсения. Особена е и структурата на изграждане. Носи се леко, като листо по водата. Прескача през сцените по особен начин. Невинаги в логичната последователност, оставяйки празноти и недоизказаност. Но те не носят усещането за загубване, а точно обратното, въвличат те в история, която сам, опипвайки намираш.
Това е книга за отношенията на човека с планината. Всичко останало, което върви като сюжет е просто плод на тази връзка. Планината, която винаги е там. По-голяма от всички ни, по-висока от всички ни. Планината, която е непоколебима с присъствието си. Тя винаги стои там и ни наблюдава. Не се намесва пряко в живота ни, не ни назидава, но винаги присъства. И в нас понякога има желанието да стигнем до планината, да се изкачим по върховете ѝ, да постоим в тялото ѝ. Там, където тишината е друга, въздухът различен и всяко камъче придобива различен смисъл. Близостта с небето променя значението ни на човешки същества. Пробужда скритият смисъл на живота ни. Преобръща представите ни. Планината носи силата да помогне на човека да разбере. Да се откаже от личното удовлетворение. Да се откаже от човешкото възмездие, чийто единствен смисъл е в това да се отказваш от него.
Дали там в планината Барнабо се среща със себе си?
Дали е планина или нещо друго?
Беше ми особено любопитно да прочета първата книга на Дино Будзати. И въпреки, че е първа в нея ясно звучи неговия глас. Пестеливостта на изказа и умението с няколко реда да създава атмосфера. Тук го няма невероятното в този чист вид от разказите му. То остава някъде в атмосферата. В импресията от образи и картини. Може би все още тук е в търсене, не успява да бъде съвсем точен и непоколебим, какъвто е в по-късните си работи. Но в никакъв случай не звучи незряло. Точно обратното, впечатляващо е как още тук се проявява неговият език, неговият стил, неговите търсения. Особена е и структурата на изграждане. Носи се леко, като листо по водата. Прескача през сцените по особен начин. Невинаги в логичната последователност, оставяйки празноти и недоизказаност. Но те не носят усещането за загубване, а точно обратното, въвличат те в история, която сам, опипвайки намираш.
Това е книга за отношенията на човека с планината. Всичко останало, което върви като сюжет е просто плод на тази връзка. Планината, която винаги е там. По-голяма от всички ни, по-висока от всички ни. Планината, която е непоколебима с присъствието си. Тя винаги стои там и ни наблюдава. Не се намесва пряко в живота ни, не ни назидава, но винаги присъства. И в нас понякога има желанието да стигнем до планината, да се изкачим по върховете ѝ, да постоим в тялото ѝ. Там, където тишината е друга, въздухът различен и всяко камъче придобива различен смисъл. Близостта с небето променя значението ни на човешки същества. Пробужда скритият смисъл на живота ни. Преобръща представите ни. Планината носи силата да помогне на човека да разбере. Да се откаже от личното удовлетворение. Да се откаже от човешкото възмездие, чийто единствен смисъл е в това да се отказваш от него.
Дали там в планината Барнабо се среща със себе си?
Дали е планина или нещо друго?
September 12, 2022
Un libro che si legge tranquillamente in un pomeriggio.
Un personaggio che si fa fatica a dimenticare: il guardaboschi Barnabo.
La magia dei luoghi e lo stile così semplice di Buzzati mi hanno fortemente colpito.
L’attesa, la nostalgia e il conclusivo riscatto dell’uomo che non cede alla violenza.
Un bel libro!
Un personaggio che si fa fatica a dimenticare: il guardaboschi Barnabo.
La magia dei luoghi e lo stile così semplice di Buzzati mi hanno fortemente colpito.
L’attesa, la nostalgia e il conclusivo riscatto dell’uomo che non cede alla violenza.
Un bel libro!
August 4, 2022
Просто, любов. Не можу собі уявити, що це перша книга Буццаті, і вже така витончена, авторська, довершена. Це просто концентрований Буццаті з усім тим, за що його любимо (хіба без фантастичного елементу поки). Травма, меланхолія, сором, протяжність і невідворотність часу, очікування незрозуміло чого, юнацькі розбиті мрії та фантазії.
Останнім часом коли питають як я, постійно приходить в голову слово "розщеплення", здається, цей стан переживає багато хто з українців зараз, і Буццаті для мене став теж про це, адже роман настільки гірсько-лісовий про гори і ліси з духом гір і лісів сповнений любові до гір і лісу, і читати його на океані - супер розщеплює. Словом, одночасно хочеться в Карпати і плакати.
Останнім часом коли питають як я, постійно приходить в голову слово "розщеплення", здається, цей стан переживає багато хто з українців зараз, і Буццаті для мене став теж про це, адже роман настільки гірсько-лісовий про гори і ліси з духом гір і лісів сповнений любові до гір і лісу, і читати його на океані - супер розщеплює. Словом, одночасно хочеться в Карпати і плакати.
January 4, 2021
„Барнабо от планината”, първият роман на Дино Будзати, излезе на български от изд. „Лист” в превод на Нева Мичева и с корица на Кирил Златков. Барнабо говори малко, но в крайна сметка казва много с действията и решенията си. Планината е сякаш откъсната от всичко и всички, един друг свят, който приема само онези, готови да се вслушат в тишината и да оставят тя да погълне стъпките им. Но ехото между хребетите може да разнася гърмежи. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
June 6, 2012
Soffia il vento della sera, portando via un'altra giornata.
Il viaggio della vita rappresentato tramite quello fantastico di Bàrnabo: le attese; i ritmi del tempo che scorre, con le sue diverse cadenze; il procedere irrevocabile verso qualcosa di indefinito, che spaventa e illude; il ricordo di un passato che opprime, di paure e fallimenti; il vuoto scavato dagli anni con la sua solitudine, perchè la vita continua e Barnabo è rimasto fuori; il desiderio finale di riscatto.
Già in questo primo romanzo (breve) Buzzati sviluppa i suoi temi preferiti, creando magie e suggestioni attraverso simboli e narrazioni fantastiche.
E li comunica attraverso il linguaggio della natura, riuscendo ad amplificare le sensazioni di vaghezza e di aspettativa: sempre le cime impervie, il vento tra gli alberi, il silenzio dei luoghi, le nebbie sospese, i rumori isolati,... a sottolineare quelle atmosfere misteriose, fantastiche, surreali che avvolgono la realtà.
Il viaggio della vita rappresentato tramite quello fantastico di Bàrnabo: le attese; i ritmi del tempo che scorre, con le sue diverse cadenze; il procedere irrevocabile verso qualcosa di indefinito, che spaventa e illude; il ricordo di un passato che opprime, di paure e fallimenti; il vuoto scavato dagli anni con la sua solitudine, perchè la vita continua e Barnabo è rimasto fuori; il desiderio finale di riscatto.
Già in questo primo romanzo (breve) Buzzati sviluppa i suoi temi preferiti, creando magie e suggestioni attraverso simboli e narrazioni fantastiche.
E li comunica attraverso il linguaggio della natura, riuscendo ad amplificare le sensazioni di vaghezza e di aspettativa: sempre le cime impervie, il vento tra gli alberi, il silenzio dei luoghi, le nebbie sospese, i rumori isolati,... a sottolineare quelle atmosfere misteriose, fantastiche, surreali che avvolgono la realtà.
June 10, 2021
Si ritrovano in piccolo i tropi che fanno parte delle tematiche di Buzzati: l'alienazione, il tempo, l'indifferenza. Questa novella è, in piccolo, un anticipo di ciò che nel "Deserto dei Tartari" viene espresso in maniera molto più incisiva. E' anche stata scritta decisamente prima, come opera d'esordio: si vede il tocco e la sintesi, la capacità di far intendere e la capacità incredibile di creare suspense che poi viene fatta cadere nel vuoto in modo quasi anti-climatico.
Non posso negare che, ancora una volta, trovo in Buzzati il mio scrittore italiano preferito di sempre.
85/100
Non posso negare che, ancora una volta, trovo in Buzzati il mio scrittore italiano preferito di sempre.
85/100
February 7, 2021
Един неделен следобед с Барнабо, а сякаш бях там, в планината.
За запален пла��инар като мен подобни книги са истинско щастие (благодаря на Нева Мичева за красивия превод!).
Но и освен всичко Дино Будзати е писал сякаш специално за моите меланхолни тежнения. Барнабо е второстепенен герой в историята на своя живот, но в мига на раздялата ни с него, той най-сетне успява да се почувства красиво!
Ех, колко нежност и лиричност...
За запален пла��инар като мен подобни книги са истинско щастие (благодаря на Нева Мичева за красивия превод!).
Но и освен всичко Дино Будзати е писал сякаш специално за моите меланхолни тежнения. Барнабо е второстепенен герой в историята на своя живот, но в мига на раздялата ни с него, той най-сетне успява да се почувства красиво!
Ех, колко нежност и лиричност...
May 8, 2024
Малко под средна работа.
June 26, 2012
Che sia un'opera giovanile lo rivelano, forse a un occhio disincantato, solo certe pagine intense. Tutto il racconto, però, è intriso di sensibilità rare, non comuni ai più: il sentimento del tempo; il valore dell'attesa; il peso vivifico della solitudine; l'armonia suprema della natura. E' come se il giovane scrittore si sia prodotto in un sommo sforzo di concentrazione, per dare corpo a un'interiorità strabordante. Non solo. Si tratta dell'opera prima di un uomo speciale, che, lontano dall'interessarsi al giudizio del lettore, desidera ricreare un mondo a lui caro, nel quale rifugiarsi quando lo sconforto della realtà è troppo pesante da sopportare. Perla di acume, questo libretto fornisce a Buzzati il sollievo per avventurarsi in altri scritti. Prima di affrontare e smantellare, una ad una, le insidie dell'umanità, egli si dedica alle fondamenta del suo pensiero. Costruisce un rifugio, nel quale non temere attacchi.
January 16, 2020
Mucho antes de los siete mensajeros o el desierto de los tártaros, Buzzati crearía esta su primera obra, una clara prefiguración de los temas sine cua non que abundan en su poética.
Con la forma de un bosque construye un espacio mágico entendido como límite, configura aquí su mayor tema: la espera.
La espera metafísica, la espera de la nada como una perspicaz manifestación del deseo de vida y aquello que la configura.
Es un libro sin gran pretención.
Cuenta la historia de Bàrnabo, un joven guardabosques que anhela amor, grandeza y épicas batallas, pero sufre de un miedo tremendo, sí pues, tras un gran arrebato de cobardía deberá empezar un proceso de auto descubrimiento que está manchado de conmiseración y patetismo, después de todo... Es solo un humano.
Con la forma de un bosque construye un espacio mágico entendido como límite, configura aquí su mayor tema: la espera.
La espera metafísica, la espera de la nada como una perspicaz manifestación del deseo de vida y aquello que la configura.
Es un libro sin gran pretención.
Cuenta la historia de Bàrnabo, un joven guardabosques que anhela amor, grandeza y épicas batallas, pero sufre de un miedo tremendo, sí pues, tras un gran arrebato de cobardía deberá empezar un proceso de auto descubrimiento que está manchado de conmiseración y patetismo, después de todo... Es solo un humano.
April 13, 2024
3.5 stelline ☆
Purtroppo, più leggo Buzzati, più mi accorgo che le sue opere o mi piacciono da impazzire (Il deserto dei Tartari, La famosa invasione degli orsi in Sicilia), o deludono le mie aspettative (Il segreto del Bosco Vecchio). Questa opera prima dell'autore appartiene purtroppo a quest'ultima categoria, anche se ho apprezzato molto alcune sue parti.
Purtroppo, più leggo Buzzati, più mi accorgo che le sue opere o mi piacciono da impazzire (Il deserto dei Tartari, La famosa invasione degli orsi in Sicilia), o deludono le mie aspettative (Il segreto del Bosco Vecchio). Questa opera prima dell'autore appartiene purtroppo a quest'ultima categoria, anche se ho apprezzato molto alcune sue parti.
April 9, 2017
Sincero e delicato. Con questa storia così fragile, fatta di sentimenti omessi e atmosfere magiche, Buzzati si presenta. La sua prima novella è quella di Bàrnabo, mai descritto fisicamente (sappiamo solo che è giovane), eppure sembra quasi di vederlo, malinconico tra le sue amate Dolomiti, per come l'autore ne ha descritto i moti dello spirito con precisione. Si può definire un racconto sul senso di colpa e di espiazione e su come entrambi i concetti possano evolversi col tempo e con le situazioni. È facile affezionarsi a Bàrnabo, perché tutti ci siamo sentiti così almeno una volta.
Considerando che ho iniziato con La boutique del Mistero e Un amore, è stato inevitabile rinvenire le differenze stilistiche. Bàrnabo delle Montagne è narrato anche con estrema semplicità lessicale e la punteggiatura è rispettata all'estremo; ciò concilia con la delicatezza di quanto narrato e con la bontà d'animo e l'innocenza del protagonista.
Un urrà finale per la presenza della cornacchia e per la cornice dolomitica.
Delizioso.
3.8
Considerando che ho iniziato con La boutique del Mistero e Un amore, è stato inevitabile rinvenire le differenze stilistiche. Bàrnabo delle Montagne è narrato anche con estrema semplicità lessicale e la punteggiatura è rispettata all'estremo; ciò concilia con la delicatezza di quanto narrato e con la bontà d'animo e l'innocenza del protagonista.
Un urrà finale per la presenza della cornacchia e per la cornice dolomitica.
Delizioso.
3.8
April 14, 2025
Дино Будзати е италиански публицист, писател и художник със сериозен алпинистки опит и това ясно се откроява в произведенията му.
https://knigojiva.blogspot.com/2025/0...
Първата му издадена книга е "Барнабо от планината". Това е един мълчалив и съзерцателен разказ за видовете самота, за простия живот в планината и вътрешното израстване, за опознаването на самия себе си като единствен път към душевен мир в унисон с природата. Повествованието е почти лишено от диалози и времеви граници, а разказвачът е ту наблюдател, ту участник. Изобразителността в описанията на планината и скалите създава живи картини, които сякаш наистина виждаш пред себе си, докато четеш.
Барнабо е млад и живее в почти пълна изолация сред сурови и тихи планински мъже. Още отначало се усеща дистанция между него и останалите горски служители. Дори иначе дълбокото му приятелството с Бертон е някак неизказано, лишено от емоции и близост.
С разгръщането на конфликта Барнабо е изправен пред избор, за който е все още незрял. Продиктуваното от страх решение му отнема достойнството. Последствията се изразяват най-вече в чувство за вина и непреодолима необходимост от доказване, които поставят младия герой в тъжна самота, съвсем различна от чистата, безгрижна и спокойна самота, която е опознал високо в планината.
Завръщането му след години го изправя пред сходен избор и копнежът за реванш отстъпва пред омиротворяващата перспектива, постижима през себеосъзнаването.
Нева Мичева е свършила отлична работа с превода от италиански, а корицата на Кирил Златков улавя напълно усещането, което предава романът.
https://knigojiva.blogspot.com/2025/0...
Първата му издадена книга е "Барнабо от планината". Това е един мълчалив и съзерцателен разказ за видовете самота, за простия живот в планината и вътрешното израстване, за опознаването на самия себе си като единствен път към душевен мир в унисон с природата. Повествованието е почти лишено от диалози и времеви граници, а разказвачът е ту наблюдател, ту участник. Изобразителността в описанията на планината и скалите създава живи картини, които сякаш наистина виждаш пред себе си, докато четеш.
Барнабо е млад и живее в почти пълна изолация сред сурови и тихи планински мъже. Още отначало се усеща дистанция между него и останалите горски служители. Дори иначе дълбокото му приятелството с Бертон е някак неизказано, лишено от емоции и близост.
С разгръщането на конфликта Барнабо е изправен пред избор, за който е все още незрял. Продиктуваното от страх решение му отнема достойнството. Последствията се изразяват най-вече в чувство за вина и непреодолима необходимост от доказване, които поставят младия герой в тъжна самота, съвсем различна от чистата, безгрижна и спокойна самота, която е опознал високо в планината.
Завръщането му след години го изправя пред сходен избор и копнежът за реванш отстъпва пред омиротворяващата перспектива, постижима през себеосъзнаването.
Нева Мичева е свършила отлична работа с превода от италиански, а корицата на Кирил Златков улавя напълно усещането, което предава романът.
February 17, 2019
"È che tutti vivono così come se da un'ora all'altra dovesse arrivare qualcuno; non l'assalto di un nemico, ma qualcuno, sconosciuto; non si può dire chi." (p. 24)
January 10, 2021
Щастлива съм, че годината ми започва с толкова добра книга.
Дино Будзати ме плани с кратките си разкази в "Коломбър" и май ще се върна да ги препрочета, а "Татарска пустиня" е вече на рафта до мен.
„Бàрнабо от планината" е всъщност първия роман на Будзати, който е написал когато е бил едва на 27 години и е свързан с преклонението пред планината (родните му Доломити), човешката самота, на търсене на щастие и изборите, които правим.
"Тишина. Бръмва муха - от онези, планинските. Минутите се разтеглят до безкрай в очакване на изстрела.
Този път не от страх, но нещо наистина е секнало, нещо си е заминало с потока на времето. Барнабо се усмихва безмълвно, пушката му се навежда, ръцете му се отпускат. Сред зъберите, окъпани в слънце витае някакво щастие. Далечни горски ухания."
Преведен е от Нева Мичева, на чийто избор безпогрешно мога да се доверя, а красивата корица е на Кирил Златков.
Ако след като прочетете книгата ви тегли към Италия, вижте статията на Нева в Тоест:
С надеждата за Доломити. Дъждовен пътепис от родния край на Дино Будзати: https://toest.bg/dolomites-belluno-di....
Дино Будзати ме плани с кратките си разкази в "Коломбър" и май ще се върна да ги препрочета, а "Татарска пустиня" е вече на рафта до мен.
„Бàрнабо от планината" е всъщност първия роман на Будзати, който е написал когато е бил едва на 27 години и е свързан с преклонението пред планината (родните му Доломити), човешката самота, на търсене на щастие и изборите, които правим.
"Тишина. Бръмва муха - от онези, планинските. Минутите се разтеглят до безкрай в очакване на изстрела.
Този път не от страх, но нещо наистина е секнало, нещо си е заминало с потока на времето. Барнабо се усмихва безмълвно, пушката му се навежда, ръцете му се отпускат. Сред зъберите, окъпани в слънце витае някакво щастие. Далечни горски ухания."
Преведен е от Нева Мичева, на чийто избор безпогрешно мога да се доверя, а красивата корица е на Кирил Златков.
Ако след като прочетете книгата ви тегли към Италия, вижте статията на Нева в Тоест:
С надеждата за Доломити. Дъждовен пътепис от родния край на Дино Будзати: https://toest.bg/dolomites-belluno-di....
January 16, 2025
I read the unabridged Japanese translation published by an imprint specializing in children's literature, which is puzzling because any child that claims to have enjoyed this novel is either a liar or a psycho. If you read a synopsis of the novel or the 1994 film adaptation, it doesn't sound all that boring. The meat of the novel is Barnabo's--we only know his first name even though we are given the full names of all the other forest rangers--spiritual redemption arc. The problem is that Barnabo's story mostly takes place in the last third of the book. Having enjoyed Abe Kobo's The Woman in the Dunes, I thought I'd be patient with a book about waiting and being surrounded by mountains, but the middle third of the book drained my enthusiasm.
February 26, 2020
... coraggio, che torniamo a casa ...
Buzzati racconta di uomini, ma il personaggio principale è la montagna. Una montagna fatta di pietre, pareti a picco, notti fredde e buie, del calore del fuoco, dello scorrere del tempo, vino, versi d’animale, di silenzi, di solitudine.
Il libro esce nel ’33, e già qui Buzzati, raccontando di Bàrnabo e dei briganti, introduce il tema dell’attesa e del rapporto con la morte. Tema che riprenderà qualche anno dopo, nella primavera del ‘40, con Il deserto dei Tartari.
Sia Bàrnabo, lasciato a difesa della Polveriera, che il sottotenente Drogo, relegato nella Fortezza Bastiani, si confronteranno, con esiti però diversi, con il significato dell’esistenza e con la paura della morte.
Buzzati, nel corso di un’intervista, rilasciata poco prima dell’uscita del Poema a fumetti, affrontando proprio il tema della morte aveva detto «Non vorrei passare per eretico, ma secondo me Dio esiste in quanto esiste la morte.».
Nel ’94 uscì il film tratto dal romanzo, che forse meriterebbe di esser visto, non fosse che per il fatto di essere stato girato sulle Dolomiti e per il protagonista principale: il silenzio.
http://www.youtube.com/watch?v=4w5Sqm...
Juan Rulfo diceva: «Le uniche parole che meritano di esistere sono quelle migliori del silenzio. Il silenzio è un linguaggio perfetto ed è dura per la parola competere»
Buzzati racconta di uomini, ma il personaggio principale è la montagna. Una montagna fatta di pietre, pareti a picco, notti fredde e buie, del calore del fuoco, dello scorrere del tempo, vino, versi d’animale, di silenzi, di solitudine.
Il libro esce nel ’33, e già qui Buzzati, raccontando di Bàrnabo e dei briganti, introduce il tema dell’attesa e del rapporto con la morte. Tema che riprenderà qualche anno dopo, nella primavera del ‘40, con Il deserto dei Tartari.
Sia Bàrnabo, lasciato a difesa della Polveriera, che il sottotenente Drogo, relegato nella Fortezza Bastiani, si confronteranno, con esiti però diversi, con il significato dell’esistenza e con la paura della morte.
Buzzati, nel corso di un’intervista, rilasciata poco prima dell’uscita del Poema a fumetti, affrontando proprio il tema della morte aveva detto «Non vorrei passare per eretico, ma secondo me Dio esiste in quanto esiste la morte.».
Nel ’94 uscì il film tratto dal romanzo, che forse meriterebbe di esser visto, non fosse che per il fatto di essere stato girato sulle Dolomiti e per il protagonista principale: il silenzio.
http://www.youtube.com/watch?v=4w5Sqm...
Juan Rulfo diceva: «Le uniche parole che meritano di esistere sono quelle migliori del silenzio. Il silenzio è un linguaggio perfetto ed è dura per la parola competere»
May 20, 2013
Una vicenda che non ha molto di fantastico (forse solo il personaggio del corvo), ma che è ricca di atmosfere "particolari". Le montagne della Valle delle Grave dopotutto esistono davvero, eppure qui sembrano quasi un luogo fuori dal nostro mondo.
Il tema dell'ineluttabilità dello scorrere del tempo che percorre lo scritto mi ha messo addosso un po' di malinconia.
Comunque bello, in certi punti l'autore forse tira un po' troppo via, ma non sono un fanatico dello "show don't tell" e mi adeguo.
Il tema dell'ineluttabilità dello scorrere del tempo che percorre lo scritto mi ha messo addosso un po' di malinconia.
Comunque bello, in certi punti l'autore forse tira un po' troppo via, ma non sono un fanatico dello "show don't tell" e mi adeguo.
December 12, 2016
C'è tutto il futuro Buzzati in quest'opera giovanile: l'attesa, il passare del tempo (che sembra così lieve e invece "ruba" gli anni senza che nessuno se ne renda conto), l'allontanamento dal proprio paradiso. Il tutto filtrato da una sensibilità non comune. Particolare enfasi viene data alla prima parte, fino alla "cacciata dall'eden": i capitoli successivi, brevi e quasi "di servizio", narrano gli eventi successivi della vita di Barnabo, fino ad arrivare alla parte finale, in cui tutto si ricompone e si raggiunge la pace.
Displaying 1 - 30 of 117 reviews