What do you think?
Rate this book
Der Herr aus Glas: Erzählungen
Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература Георг Бюхнер и Ханс Кристиан Андерсен и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази „Стъкленият човек“. Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20-те години на ХХ век и следвоенното време – много от тях са публикувани само във вестници, сега за първи път се поместват в колекция и се представят в превод на български език.
За Ерих Кестнер формата на разказа е поле за експериментиране, което съумява да прекоси по находчив и забавен начин. Изпробва нови начини на разказване, огласява непознати тонове и така възниква една неподозирана необузданост, която превръща четенето в истинско приключение. Този непознат досега Кестнер ни позволява да надникнем в неговата писателска лаборатория и да ни увлече в празник на четенето с незабравими образи и смайващи истории.
За Ерих Кестнер формата на разказа е поле за експериментиране, което съумява да прекоси по находчив и забавен начин. Изпробва нови начини на разказване, огласява непознати тонове и така възниква една неподозирана необузданост, която превръща четенето в истинско приключение. Този непознат досега Кестнер ни позволява да надникнем в неговата писателска лаборатория и да ни увлече в празник на четенето с незабравими образи и смайващи истории.
Paperback
First published January 1, 2015
18 people are currently reading
105 people want to read
About the author
Erich Kästner
299 books612 followersErich Kästner (1899–1974) was a German author, poet, screenwriter and satirist, known for his humorous, socially astute poetry and children's literature.
A stout pacifist and democrat, he was expelled from the national writers' guild during the Nazi era, with many of his books being burned in public. Today, he is widely regarded as one of Germany's most prolific and beloved children's book authors.
AKA:
Έριχ Καίστνερ (Greek)
A stout pacifist and democrat, he was expelled from the national writers' guild during the Nazi era, with many of his books being burned in public. Today, he is widely regarded as one of Germany's most prolific and beloved children's book authors.
AKA:
Έριχ Καίστνερ (Greek)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
February 19, 2022
Героите в тези разкази са като Йохан Баптист Крюгел от едноименния разказ, който ”сякаш прекарваше живота на човек, захвърлен в битието без послание, чийто кръг на интереси се свеждаше до професионални неволи, оскъдна почивка и ограничени наслаждения.” Има обаче едно “обаче” - ”И все пак той заблуждаваше всички!”
Малки или големи, Кестнер е погледнал към онази част от света, която е тиха, привидно сива и незабележима, населена с мънички, кротки, бедни, притеснени хорица, които така и не успяват да се включат в потока на живота. Счетоводители, неумеещи да изкарат дори кратка отпуска, без уютните ведомости с цифри да им залипсват (“Злополучното възкресение”). Железничари, живеещи в самота, прекъсвана от помнена цял живот случайна и нищо не значеща среща (“Йохан Баптист Крюгел”). Стеснителни до полудяване случайни гости за вечеря. Химик с разбито (в медицинския смисъл на думата) сърце от военната безмозъчност на т. нар. офицери от първата световна война (като самия Кестнер) - “Дуел край Дрезден”. Самотни деца с починала или умираща майка, растящи в шумната самота на детска казарма (!) с безразлични учители и безнаказани насилници - връстници, или вечно заети възрастни (“Детската казарма”, “Момчето за пример”). И накрая дори часовник - чудо на механиката, дрънчащ 20 пъти подред, не може да ги пробуди от апатията, а само дразни околните (“Поспаливият Карл”).
Бедността рядко учи на нещо добро, но със сигурност ограбва детството и пресушава жизнеността, а който не е бил дете, не може да бъде и възрастен. Самотата и изолацията е не просто присъда на презадоволените над по-малко успелите им събратя, но и съзнателен избор за избягване на болка: само че тя носи своята цена, която коства живота на душата и на тялото. Доста зло е обществото и на възрастните, и на децата, а жал към по-слабите и чувствителните липсва. Зло е обществото, в което децата се възпитават да са дресирани, послушни, безмълвни часовникови колелца, които - когато и да се износят - незабележимо ше бъдат подменени от нови. Германия на Кестнер от средата на 20-ти век не е добро и ведро място за живеене. Там - или в съседен Тирол - дори филмови есесовски униформи бързо стават реалност, без никой да се впечатли и дори да забележи (“Истинска историйка”).
Настоящата компилация е доста неравномерна на места. Съставителят е включил твърде различни като концепция откъси, част от които прескочих, за да се добера до истинските разкази. Предпочитам детските романи на Кестнер - в тях все пак има обещание за бъдеще и надежда. Разказите му напомнят на Ханс Кристиан Андерсен - ужасът извира не от магични създания, а от самите нас, и от околните.
П. П. Преводът на моменти беше спънат и тромав, но пък предговорът беше интересен.
⭐️ 3,5 звезди ⭐️
Малки или големи, Кестнер е погледнал към онази част от света, която е тиха, привидно сива и незабележима, населена с мънички, кротки, бедни, притеснени хорица, които така и не успяват да се включат в потока на живота. Счетоводители, неумеещи да изкарат дори кратка отпуска, без уютните ведомости с цифри да им залипсват (“Злополучното възкресение”). Железничари, живеещи в самота, прекъсвана от помнена цял живот случайна и нищо не значеща среща (“Йохан Баптист Крюгел”). Стеснителни до полудяване случайни гости за вечеря. Химик с разбито (в медицинския смисъл на думата) сърце от военната безмозъчност на т. нар. офицери от първата световна война (като самия Кестнер) - “Дуел край Дрезден”. Самотни деца с починала или умираща майка, растящи в шумната самота на детска казарма (!) с безразлични учители и безнаказани насилници - връстници, или вечно заети възрастни (“Детската казарма”, “Момчето за пример”). И накрая дори часовник - чудо на механиката, дрънчащ 20 пъти подред, не може да ги пробуди от апатията, а само дразни околните (“Поспаливият Карл”).
Бедността рядко учи на нещо добро, но със сигурност ограбва детството и пресушава жизнеността, а който не е бил дете, не може да бъде и възрастен. Самотата и изолацията е не просто присъда на презадоволените над по-малко успелите им събратя, но и съзнателен избор за избягване на болка: само че тя носи своята цена, която коства живота на душата и на тялото. Доста зло е обществото и на възрастните, и на децата, а жал към по-слабите и чувствителните липсва. Зло е обществото, в което децата се възпитават да са дресирани, послушни, безмълвни часовникови колелца, които - когато и да се износят - незабележимо ше бъдат подменени от нови. Германия на Кестнер от средата на 20-ти век не е добро и ведро място за живеене. Там - или в съседен Тирол - дори филмови есесовски униформи бързо стават реалност, без никой да се впечатли и дори да забележи (“Истинска историйка”).
Настоящата компилация е доста неравномерна на места. Съставителят е включил твърде различни като концепция откъси, част от които прескочих, за да се добера до истинските разкази. Предпочитам детските романи на Кестнер - в тях все пак има обещание за бъдеще и надежда. Разказите му напомнят на Ханс Кристиан Андерсен - ужасът извира не от магични създания, а от самите нас, и от околните.
П. П. Преводът на моменти беше спънат и тромав, но пък предговорът беше интересен.
⭐️ 3,5 звезди ⭐️
August 11, 2017
Нещо не ми се стори да е този Кестнер, който познавам от разкази за деца и възрастни. Не знам дали е от превода, или от моето настроение... И все пак сборникът съдържа добри разкази, които са останали „в сянка“ през годините. Има любопитни сведения и бележки в края на книгата.
August 19, 2017
4 звезди за самите разкази и 2 звезди за българското издание, което често ме дразнеше с липсата на редакторска и/или коректорска работа.
October 26, 2021
"Das fliegende Klassenzimmer", "Das doppelte Lottchen", für Erwachsene auch "Drei Männer im Schnee"... liest eigentlich noch jemand Erich Kästner? Mein letztes Mal, das muss so kurz vor Erfindung des Buchdrucks gewesen sein, also schon eine Weile her; geblieben sind ein paar gute Erinnerungen.
Der vorliegende Band versammelt die meisten Kurz- und Kürzestgeschichten des Autors in chronologischer Reihenfolge - und das war vielleicht keine so gute Idee: aufgrund der stilistischen und thematischen Vielfalt wird's abwechselnd dramatisch, tragisch, lustig, autobiographisch, surreal, moralisch. Kraut und Rüben. Der eingefleischte Fan wird daran Gefallen finden, für die Anderen, mich inbegriffen, hm... vielleicht doch "Pünktchen und Anton"?
Der vorliegende Band versammelt die meisten Kurz- und Kürzestgeschichten des Autors in chronologischer Reihenfolge - und das war vielleicht keine so gute Idee: aufgrund der stilistischen und thematischen Vielfalt wird's abwechselnd dramatisch, tragisch, lustig, autobiographisch, surreal, moralisch. Kraut und Rüben. Der eingefleischte Fan wird daran Gefallen finden, für die Anderen, mich inbegriffen, hm... vielleicht doch "Pünktchen und Anton"?
December 29, 2022
Чета, чета, и аз не знам какво чета… Фантасмагориите (Пътешествията на Амфортас Клуге) или дори цялостната емоционална апатия някак си не ми се струват на място сред проза която говори за смърт, самота и човешко страдание, но може би в точно това други хора намират чар.
August 18, 2022
Това е една от най - тъжните книги, които съм чела.
Пропит с меланхолия, объркани мисли и негативни чувства, този сборник ме остави с горчив привкус и нежелание да дочета всички разкази, поместени в него.
Стилът на Кестнер също не ми хареса, но по никакъв начин, не омаловажавам уменията и популярността, които се свързват с името му.
Пропит с меланхолия, объркани мисли и негативни чувства, този сборник ме остави с горчив привкус и нежелание да дочета всички разкази, поместени в него.
Стилът на Кестнер също не ми хареса, но по никакъв начин, не омаловажавам уменията и популярността, които се свързват с името му.
September 10, 2021
Тази книга мога да я опиша с едно изречение - странна, но увлекателна. Всеки разказ ни поднася една изненада... Интересно написани разкази.
May 29, 2024
Доста скучновата колекция...
Displaying 1 - 8 of 8 reviews