Алкохол

by Калин Терзийски

Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя – собствената си душа. Прочетох „Алкохол“ за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В „Алкохол“ има достатъчно страници, които да те накарат да се преобърнеш. Тя е счупена бутилка, която нито може, нито трябва да бъде събирана. Всеки да си намери своето парче стъкло и да реши какво да прави с него. Книгата е една идея по-подредена от „Тропика на рака“ и ако някой търси скандал в нея, ще си го получи. В нея има достатъчно неща, тя е като кофа, както се изразяваше Хък Фин в началото на книгата, когато се оплакваше на Том, че животът в къщата на съдията му е писнал. Просто трябва да се протегнеш и да си вземеш каквото ти харесва. Книгата му е добра без уговорки. Пасков и Терзийски. Те не са добри в локален мащаб, регионален или друга махленска класация. Те не са добри само в компанията на по чашка. „Балада за Георг Хеник“, „Германия, мръсна приказка“ и „Алкохол“ съществуват обективно, не като някакви мокри сънища на хора, които са се заканили, че ей сега ще напишат нещо грандиозно и после си лягат под масата. Книгата е безусловна, шут и шамар за една мучаща публика, която живее и говори в условно наклонение. Тоест не живее. К.Т. е артист, защото се вълнува не от образа, който създава, а от това, което прави. Мога да го кажа спокойно, защото не го познавам. Не е и нужно, имам това, което прави най-добре. Не бих написал такава книга, не е моя работа, но това не пречи на К.Т. да израсте на няколко десетки метра в очите ми. Напоследък наблюдавам отдалеч как хора нападат или биват нападани от други хора за това, че са бърза или бавна литература. Със сигурност знам, че „Алкохол“ е литература. Щом съществува толкова лична и силна проза, едновременно унищожителна и самоунищожителна, бутилка, която дими, коктейл „Молотов“ с дуло на „Калашников“, това дава надежда. Книгата на К.Т. ще има успех или няма да има, все едно е. Тя е факт. Прилича ми на обявяване на тотална война срещу бесовете. Срещу лошия вкус и липсата на вкус изобщо. Силен концентрат е и когато казах, че ти отвява главата, не бях прав. Не я отвява. Накрая, на дъното, виждаш себе си не какъвто искаш да бъдеш, а какъвто си в най-трудните моменти, които искаш да не си спомняш никога, особено когато ти е добре и не искаш да се връщаш там, откъдето си тръгнал. От ада на първото изречение. Съвсем в началото. Стефан Иванов - поет

Genres: Bulgarian Literature, Contemporary, Biography, Audiobook

350 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 1 out of 5]

Мъка е да се чете това…

Някога Терзийски е бил беден, простоват и неприятен алкохолик, имаш се за Творец. Сега Терзийски е беден, простоват и неприятен човечец, имаш се за не знам какво.

И е русороб - презряно същество. С другари като безродния урод Карбовски и кварталните пияници - бивши соц военни, толкова…

Dnf на 10%.

P.S. Ревюто е посветено на КТ основно, поради абсолютно нечетивната и неподлежаща на анализ бъркоч, която трябва да минава за роман…

[Vasil Kolev · Rating 5 out of 5]

Направо да не повярва човек, че има останaли хора в тая държава, дето да могат да пишат.

Честно казано, очаквах някаква средна по качество боза, но освен, че могат да пишат, авторите са имали и доста добър редактор - няма излишни неща, няма моменти, които ей-така да прескачаш, понеже са някакви скучни и отнесени описания или мисли без връзка с останалото.

Книгата е най-хубавото описание на алкохолизма, на което съм попадал. Помага и това, че авторът освен акохолик и писател е и завършил психиатър, което го кара постоянно да се вглежда в себе си и да стига до доста интересни изводи.
(човекът освен това е и поет, но това определено не е развалило книгата)

[Vladimir Grigorov · Rating 1 out of 5]

Ако се махнат думите "алкохол", "пия", "чаша", "100 грама", книгата ще намалее наполовина. Очаквано, като се има предвид какво пише под името на авторите на предната корица. От това, което остава, може да дестилират няколко ценни капки лично откровение. Всичко друго е едно долнокачествено бигбрадърско джибри - автобиография на човек без биография. За фон на алкохолизма са разхвърляни случки с Мартин Карбовски и разговори с някаква си Марта. Признавам, че бях карбо-зависим през най-ярките години на Егоист, но тези клюки не събудиха интерес в мен.

[Бранимир Събев · Rating 2 out of 5]

Изкарах до 50-а страница и спрях. Тия скучи пиянски философствания хич не са за мен. Една звезда отгоре заради главния герой: пиянка и творец, тъжен и жалък, будещ съжаление, но поне не се превъзнася.

[Ivan Bogdanov · Rating 3 out of 5]

Попрехвърлих книжката. Може да се резюмира с два реда: Аз го мислех за поет, а той излезе обикновен пияница.
За хората извън бранша това може да е някакво откровение, но мен ми се налага постоянно да работя с такива хора. Особено в Мон Парнас.
За жалост - дори и с такива като пророчицата Магда (не е измислен образ). Литературно книгата е грамотна. Не е епос от типа на "Кастинг за месия", нито открива нови литературни хоризонти, но е читаема, авторът умело играе с думите.
Основният проблем е, че описва единственото, което познава - собствения си живот, а той, въпреки дорисувките е ужасно скучен.
Може би за хора, които не познават този свят и този вид живот, книгата е интересна. Не случайно се продаде в сериозни тиражи. Но аз просто не получих нищо от нея - тези неща съм ги виждал и до изводите съм стигнал доста преди автора (все пак е малко по-малък).

[Konstantin · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга! Със сигурност не бях чел нищо подобно на това преди. И със сигурност ще я прочета отново. Не подозирах, че български автор ще ме грабне така. Препоръчвам горещо на всички, на които им се чете нещо нестардартно, истинско и силно!

[Kaloyana · Rating 5 out of 5]

Изобщо не се сещам някой български писател да ми е харесвал толкова. Да няма грам претенция, надути пуевски тъпотии, да се прави на умен извисен и не знам какви други глупости заради които съвременната българска литература за мен все си остава плах опит и оффффф след това. Калин Терзийски съм го подценявала, заради медийните му изяви и излагации не мислех, че може да напише нещо кой знае какво. Мислех си, че някой от тези, които ако успеят да подредят 5 думи добре, пишат и издават тъпотии завинаги. Обаче Калин пише мега яко - просто, честно, брутално - ужасно обичам някой да осмива всички тъпаци и надути тъпанари, живота и гадориите му и да може да осмива себе си най-вече, абе много е готин. По някакъв начин ми напомня на Буковски - как храни наред всички тъпотии, но без да го имитира. Обичам умни смешно-тъжни образи. Може би най-трудното нещо е, ако имаш талант да не си повярваш много, ада си го ползваш със здраве. Калин успява.

Аудио книгата е прочетена супер добре от Димитър Кръстев и кефът беше пълен.

[Петър Стойков · Rating 1 out of 5]

Алкохол представлява безсмислените пиянски бълнувания на някакъв, който се има за поет и единственото що-годе забележително нещо е че се върти в орбитата на Карбовски и от време на време споменава името му…

Та тоя поет решил да пише книга за… така и не стана ясно за какво, но става ясно че много му се иска да е декадент и бохем, като ония поети и писатели, които много пият, повръщат и ебат и някак между другото пишат велики произведения. Само че той едва до пиенето и повръщането го е докарал за сега.

[Adelina · Rating 3 out of 5]

Заслужава четенето заради честността, с която е написана, и заради безмилостното дълбаене в собствената душа!

[iffi · Rating 4 out of 5]

След review-то на Longanlon очаквах книгата да е някаква пълна боза, пълна с пиянски бълнувания. А тя се оказа пълна с доста интересни разкази, за това какво мислят и чувстват алкохолиците(в конкретния случай - Калин Терзийски) и разсъжденията му за живота след това - в началото на трезвеността.
Определено много ми допадна книгата и мисля, че се получи добре, че я прочетох след другата му книга, за случките в Психиатрията (Лудост)

[George · Rating 1 out of 5]

Не отричам таланта на Калин Терзийски, но след месеци мъчене и подхвърляне дори не я довърших.

Има си своите добри моменти, но ми писна от пиянското бръщолевене, което заглушава творческите умения на автора.

Неуспешен опит да се философтсва зад паравана на всекидневието на един алкохолик, от когото никой не се интересува.

[Диана Петрова · Rating 3 out of 5]

През тази книга можеш да влезеш в кожата на алкохолика, който не си познавал до този момент, но нищо повече.
Личи си, че авторът е психоаналитик, който се опитва да бъде и писател.
По-скоро звучи като наръчник за близки на алкохолика у дома.

[Doroti · Rating 3 out of 5]

Не е лоша, ама мн тегаво става на моменти, чак човек да се чуди дали да му се ��рипие (без)крайно или да му се отпие завинаги...

[Momchil Kolev · Rating 5 out of 5]

Истинско преживяване пълно с дълбоки бутилки и дълбоки мисли

[Georgi Popov · Rating 5 out of 5]

Психиатър, поет, алкохолик. Искрен до болка, разкриващ житейската драма на една дълбока и чувствителна душа. Преминаването през погледа на такова широко съзнание вещае само обогатяване .

[Svetlana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

На мен Калин Терзийски много ми допада. Това е втората негова книга, която прочетох и със сигурност няма да е последната.

[Raya Dimitrova · Rating 3 out of 5]

Да се опиташ да разбереш един пияница означава да сложиш предразсъдъците настрана, да изхвърлиш съдийското чукче, да изкараш съзнанието си на разходка извън 4-те стени, които обществото така грижовно е издигнало около него и да го пуснеш да тича свободно по безкрайното поле, наречено опознаване на човешкия дух. За него, именно, става въпрос в тази книга. Анатомия на духа. И на алкохолизма.
Една от тези човешки книги, които водят мисълта към първата отбивка от магистрала Праволиние.

[Veronika · Rating 1 out of 5]

Най ме е яд, че няма да си върна часовете, прекарани в слушане на "Алкохол". Поне, понеже я слушах, а не я четях, имах възможността да правя паралелно и други, по-смислени неща.

1/3 безцелно пиянско фъфлене, 1/3 прехвърляне на отговорността за собствения пропаднал живот на някого друг (семейство, Марта, приятели), 1/3 любовно самопризнание към Мартин Карбовски. Тази книга представя автора в толкова лоша светлина, че почти ми става мъчно, че Карбовски все пак не му е простил.

[crazycatlady · Rating 3 out of 5]

Какво да кажа?Ами не беше чак толкова хубава книгата колкото си мислех,но не мога да не кажа,че имаше и някои много добри моменти.Порсто не беше моят стил много анти алкохолизма ми дойде краят и.Да кажем,че ако книгата беше свършила някъде по средата си щях да и дам 5 звездички.

[whatsthatcrap · Rating 1 out of 5]

Най-хубавият момент на тази книга е, когато след прочитането ѝ човек може облекчено да въздъхне "Слава богу, че Калин Терзийски не ми е никакъв, не трябва да живея покрай него и изцепленията му по никакъв начин не ме засягат".

[Nedelina Petkova · Rating 1 out of 5]

Потресаващо тъпа книга. Не знам кое ме дразнеше повече... евтиното вино/пелин, малоумната Марта или сянката на Карбовски в книгата. Единствено се чудя какво стана с "тая пуста Ив".

[Hristo (Chris) · Rating 4 out of 5]

Ако се поставиш на мястото на героя (автора) и за момент си представиш на какво прилича светът на един алкохолик, получаваш една различна перспектива за пиянството, което е толкова възвишено по нашите земи български. Определено е книга, която си струва да се прочете, а и начинът, по който Калин пише е изключително приятен и лек за четене.

[Elena · Rating 3 out of 5]

Можеш да откриеш доста разтърсващи мисли и истини за живота. Провокативна книга, понякога отблъскваща, но дърпаща те към себе си отново и отново, дори ако си решил да я оставиш, защото те дразни и те принизява. Болезнено откровена, човъркаща в мозъка. Заслужава си.

[D. Dimitrova · Rating 4 out of 5]

Болезнено откровен!

[Liza Gradinarova · Rating 5 out of 5]

Doesnt't make you happy, but gives a lot of things to think on.

[George Mishkovitz · Rating 3 out of 5]

Но можах да докарам края. Не виждам нещо в този и това. Малко Буковски, малко Милър, малко за мен.

[Niki · Rating 2 out of 5]

Не че нещо,но авторът май има проблеми с алкохола.

Шегата настрана, в книгата има някои силни моменти,но в по-голямата си част представлява някакви случайно събрани размишления и пиянски истории.

[Margarita Garova · Rating 5 out of 5]

По-добър от Буковски

[Petko Bossakov · Rating 3 out of 5]

Книгата представлява сборник с пиянски мисли -- къде свързани, къде не -- и точно с това е интересна. Интересно е да надникнеш в главата на алкохолика и да видиш какво се случва там, но обикновено е невъзможна работа, именно защото къркането изкривява възможностите за смислено общуване. Затова е нужно пияницата да се вгледа в себе си, да изтрезнее, и да напише книга за емоционалното измерение на пиенето. А колко пияници са способни на това?

Калин Терзийски умее да си служи добре с българския език. Това не би трябвало да е плюс, а най-основно условие, преди човек да си помисли да издаде книга, списание, вестник или брошурка, но в България знаете, че всякакви хора пишат ли, пишат, като чукчата от известния виц. Както и да е, харесва ми начинът, по който използва думите - предава богат диапазон от данни, картини и емоции, но без оригиналничене и изнасилен стил.

Както и при поезията му, на моменти лично на мен ми идва в повече безцелното мрънкане и самосъжаление -- и точно тогава, когато ми иде да му тегля една майна, изведнъж отнякъде се появява вдъхновяващ порив на воля за живот и всичко си идва на мястото.

Като цяло книгата ми хареса, макар че на моменти зацикля и започва да се повтаря (а може би точно това е целта).

[Hot Coffee · Rating 5 out of 5]

Прочетох я на един дъх. Страхотна книга, но не е за всеки. Хора, които си имат мнение за всичко и не са склонни да зачитат чужди гледни точки едва ли ще я харесат.
В книгата става въпрос за алкохолизъм и това не е нещо похвално или обществено прието. И все пак, като всяко друго нещо, той си има своя смисъл и своя цел и просто е страшно интересно да научиш гледната точка на автора по въпроса.

Пиете ли петък вечер или пък по п��вод? Защо пиете? Какво точно следва след погълнатите 200 грама алкохол? Как се променя светът за вас? Как виждате света след това?
Беше страхотно да прочета отговорите на тези въпроси през призмата на автора, а да не споменаваме умението му да борави с думи. Бих искала да мога да виждам света и да се изразявам като него (без алкохолната зависимост, ако може :D).