What do you think?
Rate this book
Синдромът на куклата
„Аз трябва да остана тук, докато те има теб, любов.“
Така завършва този увлекателен, почти готически роман на Дина Рубина. А започва с една семейна тайна с корени назад във вековете, с малко момче, което става неволен свидетел на смъртта на красива червенокоса жена, крехка и изящна като порцеланова кукла, а после - пак случайно (дали наистина има нещо случайно в пътя ни?) - вижда невръстната ѝ дъщеря, и тя с огнена коса, и се влюбва безпаметно в нея.
Освен това в почти митологичната тъкан на книгата са вплетени кукловоди и кукли, мистика и магия, отдавнашно родово проклятие и съвременни диагнози, живи кукли и „мъртви“ хора. Низ от свързани помежду си събития и обстоятелства, при които човекът се превръща в марионетка, в играчка на превратностите и не знаеш кой точно е творецът и кой - творението, любов, за каквато мечтаем всички, а някои дори изживяват: любов като лудост, като обреченост, като съдба, която те връхлита като изпитание и изтезание, но за която си спомняш като за най-истинското нещо в живота си.
И всичко това е разказано с език ярък, дързък, вихрен, както може да разказва само Дина Рубина.
***
Дина Рубина е родена през 1953 г. в Ташкент, учи за художничка, завършва Музикална консерватория, издава творбите си от 16-годишна, налага се съвсем млада с неподражаемия си стил. От 1990 г. живее в Израел. Пише на руски, превеждана е в цял свят. Много от книгите ѝ са екранизирани.
Така завършва този увлекателен, почти готически роман на Дина Рубина. А започва с една семейна тайна с корени назад във вековете, с малко момче, което става неволен свидетел на смъртта на красива червенокоса жена, крехка и изящна като порцеланова кукла, а после - пак случайно (дали наистина има нещо случайно в пътя ни?) - вижда невръстната ѝ дъщеря, и тя с огнена коса, и се влюбва безпаметно в нея.
Освен това в почти митологичната тъкан на книгата са вплетени кукловоди и кукли, мистика и магия, отдавнашно родово проклятие и съвременни диагнози, живи кукли и „мъртви“ хора. Низ от свързани помежду си събития и обстоятелства, при които човекът се превръща в марионетка, в играчка на превратностите и не знаеш кой точно е творецът и кой - творението, любов, за каквато мечтаем всички, а някои дори изживяват: любов като лудост, като обреченост, като съдба, която те връхлита като изпитание и изтезание, но за която си спомняш като за най-истинското нещо в живота си.
И всичко това е разказано с език ярък, дързък, вихрен, както може да разказва само Дина Рубина.
***
Дина Рубина е родена през 1953 г. в Ташкент, учи за художничка, завършва Музикална консерватория, издава творбите си от 16-годишна, налага се съвсем млада с неподражаемия си стил. От 1990 г. живее в Израел. Пише на руски, превеждана е в цял свят. Много от книгите ѝ са екранизирани.
332 pages, Paperback
First published January 1, 2010
16 people are currently reading
484 people want to read
About the author
Dina Rubina
299 books192 followersalso: Дина Рубина
Russian-Israeli prose writer. Her most famous work is Dual Surname (Двойная фамилия) which was recently turned into a film screened on Russia's Channel One.
Rubina writes in Russian.
Her novel "На солнечной стороне улицы" (On the Sunny Side of the Street) won The Big Book Prize (2007, Russia).
Russian-Israeli prose writer. Her most famous work is Dual Surname (Двойная фамилия) which was recently turned into a film screened on Russia's Channel One.
Rubina writes in Russian.
Her novel "На солнечной стороне улицы" (On the Sunny Side of the Street) won The Big Book Prize (2007, Russia).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 68 reviews
August 25, 2024
Светът на отвъдното, на неназовимото, на виещото се в мрака е всъщност твърде близко до света на осезаемото, колкото и да бива пропъждан, забавян или дори унищожаван. Той говори посредством маски, знамения, сънища и … кукли на конци, водени от вещ кукловод. Героите в тази руска готика са в онзи тънък промеждутък, където двата свята се пресичат. Или направо отвъд…
Детството на Петя на далечния Сахалин съвсем не е розово в заника на СССР в бедност и с баща пияница. Наред с вродената му отчужденост (вероятно лека форма на аутизъм) светът му от един момент нататък е населен единствено с кукли. В кукленският му свят нахлува и мъничката Лиза. За Петя тя е най-хубавото в пъстрия му, изумително богат свят на тъжно-смешни, винаги различни и винаги изумително проникновени сюжети за куклени представления. А кротко преживелият няколко империи и самия холокост град Лвов е декорът, сред който разцъфват тези две преплели се в една съдби.
Едва ли има руски (или рускоезичен) писател, който да се е измъкнал от лапите на мистицизма. Родената в Ташкент и заселила се в Израел Дина Рубина не прави изключение. Но нейният мистицизъм е просто воал над ужасните реалности или сивотата на обграждащия свят. Свят, в който сред хората шестват творци и сътворени, и всеки е свързан с невидими нишки към неизвестния кукловод, който майсторски ги подръпва. Актът на любовта и на сътворението се преплитат, докато се стигне до най-тежкия момент - да срежеш крепителните нишки, за да е възможна първата болезнена, но собствена крачка. И творчеството, и любовта са несъвършени, неповторими и животворни. И все пак свободният избор съществува, просто е най-трудното житейско чудо.
Наред с героите, много ми харесаха подробностите за самото кукловодство и за дебрите на Лвов през годините, както и ироничният поглед към руските и украинските евреи в днешен Израел. Творчеството с неговите сякаш разтегливи граници и понятия е особено актуално, приложено върху човешките същества - както и тънката му граница с манипулацията, с манията и с магията. Сърцеедка е Рубина, и много я заобичах, щом е успяла да събере тези две счупени, тъжни деца в книгата, и да им даде шанс в неочаквана посока.
4,5⭐️
————
▶️ Цитати:
🎎”Куклите трябва да се обичат, защото са самотни.”
🎎”Та значи Платон казвал, че човекът е марионетка на боговете и че също като нея има много конци - добрите подбуди, лошите подбуди... Но че трябва да се подчинява само на „златната нишка" на разума...”
🎎“- И значи от мрака се появява Филип Жанти с куклата! […]. - И Пиеро внезапно открива че го управляват! А дотогава си е мислил, че сам си е господар! И почва да се бунтува, не иска да се подчинява. Не иска някой да има власт над него. В смисъл: аз съм си самостоятелен, сам ще си се оправям. И когато конфликтът между него и кукловода стига до крайната си точка, Пиеро почва да къса конците един по един и да увисва... Един... втори... трети... ето, лявата му рька увисва... коленете, стъпалата... и така наред, буквално всички конци! Накрая остава само „златният" - и да ви кажа, с него, само с него, Жанти прави и аз не знам какво! - не пуска марионетката, принуждава я да живее и да действа, а тя продължава да се бунтува! И тогава Властелинът полекичка пуска куклата на пода: смъртта ли избираш? Е, щом така искаш! - и си тръгва. Маха се от сцената - безстрастен бог, - а марионетката остава да лежи опустошена, безжизнена... но! - Юра вдига показалец. - Но не се е покорила!”
————
🪆И още малко ръчно изработени свръхреалистични кукли от Михаил Зайков и сем. Луценко - руснаците и украинците явно са си майстори:
August 24, 2019
" Синдромът на Куклата" е мрачна книга, но опияняваща като абсент. Това е история за една обсебваща любов, в която героите са марионетки на съдбата.
Петя, чийто живот е изцяло посветен и подвластен на куклите, и Лиза, чийто живот е задушен от това да бъде част от кукленския свят на своя кукловод. Историята прави много прецизна психологическа дисекция на героите и ни разкрива плашеща налудничавост, маниакалност и потискащо-силна обич. Индивидуалността на персонажите сякаш се загубва из всички тези кукли и през цялото повествование те търсят болезнено себе си.
" Приличаха на деца, прекарали шарка - оцелели, но завинаги останали с белези по лицата. Жертви на особено свирепа любов- страстна, само тяхна, единствена; оцелели, но завинаги белязани от тази неумолимо жестока любов..."
Силният и интуитивен нюх на Дина Рубина изгражда творба, която е обсебваща и за четене. Страхотна книга и страхотен превод!
Петя, чийто живот е изцяло посветен и подвластен на куклите, и Лиза, чийто живот е задушен от това да бъде част от кукленския свят на своя кукловод. Историята прави много прецизна психологическа дисекция на героите и ни разкрива плашеща налудничавост, маниакалност и потискащо-силна обич. Индивидуалността на персонажите сякаш се загубва из всички тези кукли и през цялото повествование те търсят болезнено себе си.
" Приличаха на деца, прекарали шарка - оцелели, но завинаги останали с белези по лицата. Жертви на особено свирепа любов- страстна, само тяхна, единствена; оцелели, но завинаги белязани от тази неумолимо жестока любов..."
Силният и интуитивен нюх на Дина Рубина изгражда творба, която е обсебваща и за четене. Страхотна книга и страхотен превод!
July 24, 2019
Не знам как да опиша колко много ми хареса книгата - историята, героите и стилът на Рубина ми легнаха на сърцето. Сюжетът е доста мрачен - по някакъв начин ми носеше усещането на “Тяло под роклята”.
Това определено е книга за любовта!
Издателство Лабиринт ми става фаворит!
Това определено е книга за любовта!
Издателство Лабиринт ми става фаворит!
April 7, 2020
Mixed feelings alert.
Also, not gonna retell the plot. Sorry about that. Just impressions.
Rubina is a magnificent story teller, especially when you get used to her eastern baroque style, where she puts a lot of short and on point descriptions of places, historical episodes, people who are not necessarily important for the story, as you might think in the beginning, and where she puts a lot of micro stories in one big picture, like a 10,000 pieces puzzle. Many snapshots of tasty things someone ate, beautiful things someone saw, amazing people someone met. A couple of foreign languages and quite many slang words.
I will be honest with you, I had to get used to it a bit. There's a lot to digest.
The story was non linear and I know there's a lot of folks who don't appreciate this at all, but I don't mind, it's a challenge that I always accept.
Also she's quite a researcher, as one can see in this novel, where she presents a huge chunk of history and magic of puppetry. Puppets were as much important in the story as protagonists.
But once I get to the main characters, Peter and Liza... I don't know. Unrealistic, to say the least. I just couldn't believe their love-obsession-fate story. They were too much of everything - mythological symbols, roles, puppets themselves, anything but everyday humans with everyday life. In many ways it's a dark gothic story with mysteries and twists. OK then, but why then the particular ending? It sounded much as a false note.
And to be completely honest with you I find the love story of someone who raises himself a wife from age 2 (or close) when he himself is some 9 years older boy quite problematic, if not simply disturbing. I guess the geniuses don't play by the rules and Peter was a genius, as the author suggests, but I just could not empathize with the guy who does that and see it as a romantic love story. Obsession - yes, maybe even pathological obsession. I couldn't get over it while reading. I can't get over it even now when typing these words.
Don't get me wrong - the author doesn't show this romance as something pretty and applaudable. She just retells the story as it happened and I just find it creepy, is all.
I really liked the novel as a whole, nonetheless. I am definitely getting myself more Dina Rubina in future. More of the "Air people" trilogy for sure.
Also, not gonna retell the plot. Sorry about that. Just impressions.
Rubina is a magnificent story teller, especially when you get used to her eastern baroque style, where she puts a lot of short and on point descriptions of places, historical episodes, people who are not necessarily important for the story, as you might think in the beginning, and where she puts a lot of micro stories in one big picture, like a 10,000 pieces puzzle. Many snapshots of tasty things someone ate, beautiful things someone saw, amazing people someone met. A couple of foreign languages and quite many slang words.
I will be honest with you, I had to get used to it a bit. There's a lot to digest.
The story was non linear and I know there's a lot of folks who don't appreciate this at all, but I don't mind, it's a challenge that I always accept.
Also she's quite a researcher, as one can see in this novel, where she presents a huge chunk of history and magic of puppetry. Puppets were as much important in the story as protagonists.
But once I get to the main characters, Peter and Liza... I don't know. Unrealistic, to say the least. I just couldn't believe their love-obsession-fate story. They were too much of everything - mythological symbols, roles, puppets themselves, anything but everyday humans with everyday life. In many ways it's a dark gothic story with mysteries and twists. OK then, but why then the particular ending? It sounded much as a false note.
And to be completely honest with you I find the love story of someone who raises himself a wife from age 2 (or close) when he himself is some 9 years older boy quite problematic, if not simply disturbing. I guess the geniuses don't play by the rules and Peter was a genius, as the author suggests, but I just could not empathize with the guy who does that and see it as a romantic love story. Obsession - yes, maybe even pathological obsession. I couldn't get over it while reading. I can't get over it even now when typing these words.
Don't get me wrong - the author doesn't show this romance as something pretty and applaudable. She just retells the story as it happened and I just find it creepy, is all.
I really liked the novel as a whole, nonetheless. I am definitely getting myself more Dina Rubina in future. More of the "Air people" trilogy for sure.
April 11, 2014
Потрясающая книга, наконец-то после долгого перерыва. Невероятный глубокий метафоричный язык, густой и приторный, как ложкой мед ешь. Очень неоднозначный сюжет, читается потрясающе легко и тяжело одновременно. Сложные характеры, харизматичные, трагические, безнадежные, страсти которых связаны в один пучок интриг и загадок на перепутье между Львовом, Израилем и российской глубинкой. Сама история, о кукольном театре, самом кукольнике и его куклах, схожа с луковичкой, и по мере чтения книги ты снимаешь слой за слоем, чтобы добраться до сердцевины. Что-то угадываешь, где-то удивляешься, и наслаждаешься - этим языком, этими героями и, конечно же, Львовом. Маст рид.
May 19, 2021
„Синдромът на куклата" на Дина Рубина е разкошна книга!
Една от онези обсебващи истории, които те хващат от първата страница и не те оставят на мира, докато не ги прочетеш.
Дина Рубина пише жестоко!
Пише толкова ярко и красиво!
Тя е като гениален кукловод, който съживява с много талант и страст въображението си, така както Петя го прави със своите кукл�� на сцената.
„Синдромът на куклата" е трагикомедия, която разказва не само за маниакалната връзка между двама души, но и за свободната воля и предопределеността в живота на човека.
Жените тук заемат особено място.
За мен техните съдби са най-трагичните моменти. Най-често заради действията на мъжете.
Един от любимите ми откъси е срещата между професор Рат и Петя в Берлин. Смях се с глас докато четях. 😁
Определено това е книга, която си заслужава!
"- Първите странстващи кукловоди са били първите дисиденти... - Юра се увлече и вече изобщо не се интересуваше дали момчето го разбира. - ще попиташ - защо? Отговарям: това е най-древният жанр. Артистът се крие зад паравана, крие се зад куклата. Разбираш ли? И оттам вече, като кукла, може да говори каквото си ще: да ругае царя, правителството, поповете. И да псува също!
- Куклата е по-смела, по-ярка, по-могъща от човека.
Но аз съм роден в Лвов и там пораснах, зная улиците и уличките му наизуст... Освен това ролята на пъпна връв може да играят най-различни неща: гюмовете на млекарката, миризмата на кафе от близката кафеджийница, бавачката полякиня, която ти пее песни отпреди войната....
Пред входа на галерията стоеше страхотна Баба Яга - великанка с кифла вместо нос, ама така хубаво направена, че да ти се прииска да я схрускаш, и с такъв задник, че преди да отворя вратата и да вляза, я обиколих и го огледах отвсякъде. А когато отворих и видях възрастната жена вътре, разбрах кой е прототипът на рекламната кукла отвън.
Ама страхотна беше, както си седеше зад касата, опряла брадатата си буза на ръката си! Дебела, сбръчкана, с изтънели от боядисване черно-зелени остатъци от коса, през които като пясъчно дъно на горско ручейче лъщеше целулоидният й череп. А очите й бяха очи на дърта цинична сводница. Що за чудовище бяха сложили Прохазка в магазина си?!
И тогава тя отвори начервената си до безобразие паст и... се вцепених, вкамених се..."
Една от онези обсебващи истории, които те хващат от първата страница и не те оставят на мира, докато не ги прочетеш.
Дина Рубина пише жестоко!
Пише толкова ярко и красиво!
Тя е като гениален кукловод, който съживява с много талант и страст въображението си, така както Петя го прави със своите кукл�� на сцената.
„Синдромът на куклата" е трагикомедия, която разказва не само за маниакалната връзка между двама души, но и за свободната воля и предопределеността в живота на човека.
Жените тук заемат особено място.
За мен техните съдби са най-трагичните моменти. Най-често заради действията на мъжете.
Един от любимите ми откъси е срещата между професор Рат и Петя в Берлин. Смях се с глас докато четях. 😁
Определено това е книга, която си заслужава!
"- Първите странстващи кукловоди са били първите дисиденти... - Юра се увлече и вече изобщо не се интересуваше дали момчето го разбира. - ще попиташ - защо? Отговарям: това е най-древният жанр. Артистът се крие зад паравана, крие се зад куклата. Разбираш ли? И оттам вече, като кукла, може да говори каквото си ще: да ругае царя, правителството, поповете. И да псува също!
- Куклата е по-смела, по-ярка, по-могъща от човека.
Но аз съм роден в Лвов и там пораснах, зная улиците и уличките му наизуст... Освен това ролята на пъпна връв може да играят най-различни неща: гюмовете на млекарката, миризмата на кафе от близката кафеджийница, бавачката полякиня, която ти пее песни отпреди войната....
Пред входа на галерията стоеше страхотна Баба Яга - великанка с кифла вместо нос, ама така хубаво направена, че да ти се прииска да я схрускаш, и с такъв задник, че преди да отворя вратата и да вляза, я обиколих и го огледах отвсякъде. А когато отворих и видях възрастната жена вътре, разбрах кой е прототипът на рекламната кукла отвън.
Ама страхотна беше, както си седеше зад касата, опряла брадатата си буза на ръката си! Дебела, сбръчкана, с изтънели от боядисване черно-зелени остатъци от коса, през които като пясъчно дъно на горско ручейче лъщеше целулоидният й череп. А очите й бяха очи на дърта цинична сводница. Що за чудовище бяха сложили Прохазка в магазина си?!
И тогава тя отвори начервената си до безобразие паст и... се вцепених, вкамених се..."
May 8, 2018
Новата книга на родената в Ташкент Дина Рубина смайва и оставя читателя пленен от образния и заразно-ироничен език на писателката.
Сюжетът разказва за малкото градче Лвов, кукловода Пьотър Романович и неговата любима, неговата муза – Лиза. Приказка за абсурдната и невъзможна наглед любов, която сякаш на инат преодолява превратностите и доказва, че и най-сложните личности, поставени в невъобразими ситуации, са способни да постигнат баланса, който е необходим в любовта.
Като пиеса в куклен театър се разкриват пред нас отделните герои и случки в този разказ на абсурда, всичките толкова живи и истински с техните действия и решения.
Кукловодът Петрушка, с неговата мания по куклите и всичко сценично, среща Лиза, когато тя е още малко бебе. Взимайки я за кукла с нейната огнена коса, той просто я грабва от бебешката количка и хуква да бяга, решен че ще бъде негова. Така и става. Предопределеността им е плашеща, леко зловеща, но явно няма нищо случайно. Тази среща води до живот, изпълнен с много страдание и болка, но и с шедьоври, родили се от връзката между тези две души и техните таланти.
„Що за странни съдби, мислех си, докато седях в колата и гледах през предното стъкло как в далечината бързо гаснат черно-лилавите гърбици на Кумран; що за трагични съдби имат всичките тези огненокоси жени, все едно ги преследва пожар, все едно бягат от него в опит да се спасят, да угасят пламъците по гърбовете си — и така и не успяват да се спасят? Що за проклета матрица на рода — и защо всичките те са жертва на предателство?“
Противоречивата природа на главния герой е повод за гениални куклени пиеси, но и за нещастието в брака на двойката.
Животът в украинското градче е тягостен – всички се познават, никой няма тайни от никого, дори и така да му се струва. Зад кварталните дрязги, ежедневни борби и народни вярвания, стои едно древно проклятие, което осъжда децата на определено семейство да се раждат като ангелчета. Звучи не точно като проклятие, нали?
Ангелски усмихнати, тези деца не доживяват старост и оставят у родителите си само мечтата за това какво е могло да бъде.
В разплитане на историята се впускат нашите главни герои и в процеса на търсене, разплитат и душите си.
А когато завесата пада, остава само любовта.
„Аз трябва да остана тук, докато те има теб, любов.“
Read
July 21, 2018Дина Рубина - "Синдромът на куклата", изд. "лабиринт" 2018, прев. Иван Тотоманов
Много ми е трудно да пиша за тази книга.
И всъщност не знам дали мога, дали искам, дали трябва да го правя.
Има книги, които попадат при нас по неведоми пътища. С тази също беше /почти/ така. Някой писа някъде за нея, написаното ме впечатли, впечатли ме и анотацията, и... книгата стана моя.
Сега, след прочитането й, не знам какво да мисля.
Не знам как да я определя.
Тази книга ме смути, уплаши, обърка. Трудно ми е да реша как да я определя. Бих могла да кажа, че е семейна история - и това ще бъде /донякъде/ вярно.. Елементът на "семейна сага" определено присъства. Но не от онези, романтичните, които ни карат да въздишаме замечтано. А от онези, в които всеки от персонажите има своя "чудатост", своя отличителна черта, своя тайна и своя лудост.
Да, лудост. И то не непременно /или поне не само/ у онези, при които резюмето на книгата ни е подготвило да я очакваме. А у онези, наглед здравите, "нормалните", "здравомислещите".
Плашили ли сте се някога от кукла?
Аз не съм. Или поне не бях, докато не прочетох тази книга. Честно казано, за мен куклата винаги е била просто играчка, забавление за деца, красива и безобидна вещ. И колкото да е странно, никога не съм се замисляла особено за онези, другите кукли - марионетките. Или ако съм, то е било само за да си помисля мимолетно каква сръчност трябва да притежават техните кукловоди.
"Синдромът на куклата" обаче ме накара да се замисля. И, честно казано, тръпки ме побиха, докато четях за куклите, описани в нея. Защото те са почти живи същества. Символи. Магически предмети. Изплаши ме описанието им като на същества от "отвъдния" свят - никога не съм ги възприемала по този начин.
И другата тема - лудостта. Човек не може да не се запита кой е истински душевно болният тук. Дали именно тези, които уж трябва да възпират лудостта, не прекрачват границата - и дали онази, другата, уж "истинската" лудост не е просто защитна реакция, опит за спасение и за "изплуване".
За пръв път чета книга на Дина Рубина и стилът й ми хареса. Историята е написана по смразяващо-увлекателен начин, и макар че има тежки моменти, определено успява да задържи вниманието. Казваш си: "Ей сега спирам", оставяш я за секунди, и я хващаш пак - искаш да видиш какво още ще се случи в тази оплетена история.
Впечатли ме и друго - дори човек да не е наясно с народността на авторката, веднага се долавя онзи типично руски изказ, толкова разпознаваем и толкова "повличащ" читателя.
Вероятно не разбрах докрай всичко в тази книга. Вероятно не беше точно за мен. Но мисля, че ще остави следа в ума ми. И вероятно някой ден ще потърся и други книги на авторката
Много ми е трудно да пиша за тази книга.
И всъщност не знам дали мога, дали искам, дали трябва да го правя.
Има книги, които попадат при нас по неведоми пътища. С тази също беше /почти/ така. Някой писа някъде за нея, написаното ме впечатли, впечатли ме и анотацията, и... книгата стана моя.
Сега, след прочитането й, не знам какво да мисля.
Не знам как да я определя.
Тази книга ме смути, уплаши, обърка. Трудно ми е да реша как да я определя. Бих могла да кажа, че е семейна история - и това ще бъде /донякъде/ вярно.. Елементът на "семейна сага" определено присъства. Но не от онези, романтичните, които ни карат да въздишаме замечтано. А от онези, в които всеки от персонажите има своя "чудатост", своя отличителна черта, своя тайна и своя лудост.
Да, лудост. И то не непременно /или поне не само/ у онези, при които резюмето на книгата ни е подготвило да я очакваме. А у онези, наглед здравите, "нормалните", "здравомислещите".
Плашили ли сте се някога от кукла?
Аз не съм. Или поне не бях, докато не прочетох тази книга. Честно казано, за мен куклата винаги е била просто играчка, забавление за деца, красива и безобидна вещ. И колкото да е странно, никога не съм се замисляла особено за онези, другите кукли - марионетките. Или ако съм, то е било само за да си помисля мимолетно каква сръчност трябва да притежават техните кукловоди.
"Синдромът на куклата" обаче ме накара да се замисля. И, честно казано, тръпки ме побиха, докато четях за куклите, описани в нея. Защото те са почти живи същества. Символи. Магически предмети. Изплаши ме описанието им като на същества от "отвъдния" свят - никога не съм ги възприемала по този начин.
И другата тема - лудостта. Човек не може да не се запита кой е истински душевно болният тук. Дали именно тези, които уж трябва да възпират лудостта, не прекрачват границата - и дали онази, другата, уж "истинската" лудост не е просто защитна реакция, опит за спасение и за "изплуване".
За пръв път чета книга на Дина Рубина и стилът й ми хареса. Историята е написана по смразяващо-увлекателен начин, и макар че има тежки моменти, определено успява да задържи вниманието. Казваш си: "Ей сега спирам", оставяш я за секунди, и я хващаш пак - искаш да видиш какво още ще се случи в тази оплетена история.
Впечатли ме и друго - дори човек да не е наясно с народността на авторката, веднага се долавя онзи типично руски изказ, толкова разпознаваем и толкова "повличащ" читателя.
Вероятно не разбрах докрай всичко в тази книга. Вероятно не беше точно за мен. Но мисля, че ще остави следа в ума ми. И вероятно някой ден ще потърся и други книги на авторката
October 1, 2014
Прочитав многочисленниые похвальные рецензии, я, возможно, слишком много ожидала от этой книги. Ощущение театральности не покидает до самого конца, герои не реальные люди, а какие то экцентричные участники скандальной пьесы. Даже их диалоги между собой произносятся словно со сцены, для публики в зале. Это не магический реализм, это какая то бесконечная игра нереальных персонажей. Даже если сюжет книги с элементами фантазии, герои должны быть правдоподобными. Сомневаюсь, стоит ли пробовать другие книги этого автора.
August 25, 2024
"Синдромът на куклата" ("Синдром Петрушки") от Дина Рубина е опит за осмисляне на живота през символа на куклата/ марионетката. Главният герой на романа Пьотър Уксуков е гениален кукловод, а любимата му Лиза, впоследствие и съпруга, е неговата "главна кукла". Пьотър в много отношения също прилича на марионетка, с дългия си нос и белезникави очи и способността да се преобразява. Той е двойнствен образ, обсебен и обсебващ.
Куклата е универсален символ с множество и разнообразни конотации в различните култури. Дина Рубина разиграва всички тези значения в един необикновен сюжет. Куклата участва в магически ритуали, тя е свързана с подземния свят, но най-универсалната и функция е да бъде играчка, да служи за забавление. Тя е изява на творческото игрово начало. Куклата е жива доколкото я одухотворява кукловодът и, а Петка, Петрушка е необикновено надарен кукловод. Петрушка е галено име на главния герой, но също и на кукла, известна в други култури като Пънч, Хансвурст, Кашпарек, Полишинел, Пулчинела. Тя е трикстер, както самият Уксуков и баща му Ромка. През погледа на Петя целият свят е "кукленски", създаден да бъде моделиран и включен в играта на ловък кукловод. Но кой е истинският кукловод в този роман, дали "куклата" Лиза с "огнени коси" не дърпа конците на Петру��а? Не можем ли да си представим Създателя като велик кукловод, под чиято музика танцуваме? Марионетки ли сме на събитията и собствените си страсти и обсебености или можем да изтанцуваме своя уникален танц?
Романът не предоставя лесни отговори, а възможности за разнообразни интерпретации. Авторката създава загадъчна, понякога страховита или мистична атмосфера. Не пропуска да вплете Прага и Голем - човекът без душа - в повествованието.
Силната любов - свята, порочна, обсесивна, любовта като закрила, като убежище, приятелството, всички форми на любов, а също и омразата свързват героите на книгата в един разказ за освобождението и откриването на себе си.
Езикът на Рубина е експресивен, а героите и необикновено живи. Самата аз се почувствах обсебена от книгата.
Куклата е универсален символ с множество и разнообразни конотации в различните култури. Дина Рубина разиграва всички тези значения в един необикновен сюжет. Куклата участва в магически ритуали, тя е свързана с подземния свят, но най-универсалната и функция е да бъде играчка, да служи за забавление. Тя е изява на творческото игрово начало. Куклата е жива доколкото я одухотворява кукловодът и, а Петка, Петрушка е необикновено надарен кукловод. Петрушка е галено име на главния герой, но също и на кукла, известна в други култури като Пънч, Хансвурст, Кашпарек, Полишинел, Пулчинела. Тя е трикстер, както самият Уксуков и баща му Ромка. През погледа на Петя целият свят е "кукленски", създаден да бъде моделиран и включен в играта на ловък кукловод. Но кой е истинският кукловод в този роман, дали "куклата" Лиза с "огнени коси" не дърпа конците на Петру��а? Не можем ли да си представим Създателя като велик кукловод, под чиято музика танцуваме? Марионетки ли сме на събитията и собствените си страсти и обсебености или можем да изтанцуваме своя уникален танц?
Романът не предоставя лесни отговори, а възможности за разнообразни интерпретации. Авторката създава загадъчна, понякога страховита или мистична атмосфера. Не пропуска да вплете Прага и Голем - човекът без душа - в повествованието.
Силната любов - свята, порочна, обсесивна, любовта като закрила, като убежище, приятелството, всички форми на любов, а също и омразата свързват героите на книгата в един разказ за освобождението и откриването на себе си.
Езикът на Рубина е експресивен, а героите и необикновено живи. Самата аз се почувствах обсебена от книгата.
September 18, 2014
Я не буду писать рецензию на эту книгу. Наряду с Почерком Леонардо это произведение Рубиной гениально смешением света и тьмы в бездне душ человеческих...
April 6, 2025
Готическа и мрачна книга за онази маниакална, обсебваща ,и отровна любов !!
“ Синдромът на куклата” е с любопитен сюжет превръщаш хората в марионетки.
Стила на писане ми дойде объркващ и често отклоняващ се….
“ Синдромът на куклата” е с любопитен сюжет превръщаш хората в марионетки.
Стила на писане ми дойде объркващ и често отклоняващ се….
June 8, 2023
Една изключителна, маниакална, обсебваща и освобождаваща книга.
Взех си я, защото красивата корица ме привлече, и защото в анотацията се споменава за готическа атмосфера, а тя ми е много на сърце. Изобщо не предполагах колко любима ще ми стане тази история!
Майсторски изпипана до най-малкия детайл. Страниците в изданието, което виждате на снимката са почти целите маркирани, подчертани, препрочитани… На някои могат да им дойдат задушаващи, но мен ме плениха.
Героите са изрисувани с огромно старание - от роля, характер и поведение, до чувства, светоглед и съдба. Стилът на Дина Рубина обаче е толкова вълшебен, че кара всяко едно споменато нещо в този роман да изпъква с омагьосващо трептяща енергия, която допринася също толкова на преживяването, колкото самите герои, чиито тежки съдби проследяваме.
Атмосферата е от любимите ми - мрачна, задушаваща; място, където границата между любов и обсесия не се вижда. Богата на много гледки и детайли, които не са сложени просто за фон, а защото са от голямо значение.
Препоръчвам на читателите, които си падат по нестандартни четива, да се гмурнат с колкото се може по-малко информация в нея. А аз очаквам с нетърпение втората ми среща с Рубина в “Бялата гълъбица на Кордова”!
Взех си я, защото красивата корица ме привлече, и защото в анотацията се споменава за готическа атмосфера, а тя ми е много на сърце. Изобщо не предполагах колко любима ще ми стане тази история!
Майсторски изпипана до най-малкия детайл. Страниците в изданието, което виждате на снимката са почти целите маркирани, подчертани, препрочитани… На някои могат да им дойдат задушаващи, но мен ме плениха.
Героите са изрисувани с огромно старание - от роля, характер и поведение, до чувства, светоглед и съдба. Стилът на Дина Рубина обаче е толкова вълшебен, че кара всяко едно споменато нещо в този роман да изпъква с омагьосващо трептяща енергия, която допринася също толкова на преживяването, колкото самите герои, чиито тежки съдби проследяваме.
Атмосферата е от любимите ми - мрачна, задушаваща; място, където границата между любов и обсесия не се вижда. Богата на много гледки и детайли, които не са сложени просто за фон, а защото са от голямо значение.
Препоръчвам на читателите, които си падат по нестандартни четива, да се гмурнат с колкото се може по-малко информация в нея. А аз очаквам с нетърпение втората ми среща с Рубина в “Бялата гълъбица на Кордова”!
July 11, 2018
Тромава ми беше...несвързана, претенциозна. Абсолютно неподходяща за четене през лятната ваканция.
February 4, 2015
Платон называл человека божьей марионеткой и говорил, что у него тоже много нитей - добрые побуждения, дурные побуждения... Но подчиняться стоит только "золотой нити" разума...
Я очень долго не решалась написать рецензию на роман, кстати, нелюбимого автора. Потому что, в отличии от остальных работ Рубиной, эта книга меня просто потрясла. С первых же меня поразил язык. Он похож на тонкое кружево - такой же изящный, сложный, невесомый и восхитительный рисунок, который несет читателя будто бы по волнам произведения. В этом романе есть все: мистика, тайны, родовое проклятье, куклы, и, конечно же, такие волшебные, знакомые и родные Прага и Львов, пока еще далекие Иерусалим и Сахалин. И все же, при всем обилии мистики и постмодернизма, это один из самых реалистичных романов, которые я читала.
Это сказка о патологии, история в красках кукольного театра, который незаметно сплетается с атмосферой готической психушки. Жизнерадостность отдельных эпизодов ярко контрастирует с сепией воспоминаний и коричнево-мрачных путешествий по разуму Петрушки. Вы можете представить себе ребенка, который зловеще ухмыляется и потирает ручонки, называя себя Трикстером? На "Синдром Петрушки" очень просто посмотреть как на беллетризированную историю болезни: возьмите, например, синдром множественных личностей. Или же нет, стойте - это прекрасно обыгранный фетишизм, проснувшаяся первобытная тень в творческом человеке, который обожествляет игрушки, становясь их властелином и их же рабом. Хотя нет, может это все-таки тончайшая мистическая история психологии творца, его творения и творения как акта.
Хотя… хотя всех слов будет мало, это надо прочесть и пережить… Я уверенна, каждый читатель найдет в этом романе нотку, которая заденет струны его души.
Я очень долго не решалась написать рецензию на роман, кстати, нелюбимого автора. Потому что, в отличии от остальных работ Рубиной, эта книга меня просто потрясла. С первых же меня поразил язык. Он похож на тонкое кружево - такой же изящный, сложный, невесомый и восхитительный рисунок, который несет читателя будто бы по волнам произведения. В этом романе есть все: мистика, тайны, родовое проклятье, куклы, и, конечно же, такие волшебные, знакомые и родные Прага и Львов, пока еще далекие Иерусалим и Сахалин. И все же, при всем обилии мистики и постмодернизма, это один из самых реалистичных романов, которые я читала.
Это сказка о патологии, история в красках кукольного театра, который незаметно сплетается с атмосферой готической психушки. Жизнерадостность отдельных эпизодов ярко контрастирует с сепией воспоминаний и коричнево-мрачных путешествий по разуму Петрушки. Вы можете представить себе ребенка, который зловеще ухмыляется и потирает ручонки, называя себя Трикстером? На "Синдром Петрушки" очень просто посмотреть как на беллетризированную историю болезни: возьмите, например, синдром множественных личностей. Или же нет, стойте - это прекрасно обыгранный фетишизм, проснувшаяся первобытная тень в творческом человеке, который обожествляет игрушки, становясь их властелином и их же рабом. Хотя нет, может это все-таки тончайшая мистическая история психологии творца, его творения и творения как акта.
Хотя… хотя всех слов будет мало, это надо прочесть и пережить… Я уверенна, каждый читатель найдет в этом романе нотку, которая заденет струны его души.
January 13, 2018
Писала во сне на больничной койке рецензию - как водится, все забыла.
Напишу как есть.
Сперва я прочитала пост про фильм. Потом я фильм посмотрела - там Чулпан Хаматова (и в целом это всё). А потом уж пошла читать.
И вот что меня поразило, оставшееся в поле невидимости всюду: герой там спасает героиню от инцеста, по сути совершая с ней этот инцест сам. Потому что он, старший друг, растит ее с младенчества. Не только папа, а и он. Учитель, вдохновитель, воспитатель, старший друг... И вот отчего и табу на такое - невозможно любить при неравности, не выйдет, а будет выморочная история духоты, зависимости, одного на двоих неба, да, но еще и ненависти. Желания освободиться.
(То же, что поразило меня в Жене путешественника во времени - _выращивание жены под себя_).
Ведь это же про созависимые отношения роман, и про женское - очень маленькое, по шажочкам, но все ж восхищающее - освобождение от насилия, от теплого тесного гнета.
И как удается ей _убить в себе куклу_? а через материнство. О, еще бы. Еще бы.
Но при этом роман, несмотря на ширину, глубину, подземные воды и хтонический мир - как и все у Рубиной для меня - выморочный, выморочный и как бы это сказать.
Кукольный. Сам роман кукольный, да. Как будто понарошку.
Может, это специальный задуманный эффект.
Напишу как есть.
Сперва я прочитала пост про фильм. Потом я фильм посмотрела - там Чулпан Хаматова (и в целом это всё). А потом уж пошла читать.
И вот что меня поразило, оставшееся в поле невидимости всюду: герой там спасает героиню от инцеста, по сути совершая с ней этот инцест сам. Потому что он, старший друг, растит ее с младенчества. Не только папа, а и он. Учитель, вдохновитель, воспитатель, старший друг... И вот отчего и табу на такое - невозможно любить при неравности, не выйдет, а будет выморочная история духоты, зависимости, одного на двоих неба, да, но еще и ненависти. Желания освободиться.
(То же, что поразило меня в Жене путешественника во времени - _выращивание жены под себя_).
Ведь это же про созависимые отношения роман, и про женское - очень маленькое, по шажочкам, но все ж восхищающее - освобождение от насилия, от теплого тесного гнета.
И как удается ей _убить в себе куклу_? а через материнство. О, еще бы. Еще бы.
Но при этом роман, несмотря на ширину, глубину, подземные воды и хтонический мир - как и все у Рубиной для меня - выморочный, выморочный и как бы это сказать.
Кукольный. Сам роман кукольный, да. Как будто понарошку.
Может, это специальный задуманный эффект.
August 19, 2018
Первая прочитанная мною книга Дины Рубиной и сразу восторг. Я совсем не ожидала, что Дина Рубина так пишет: вкусный язык, четко прописанные герои и отлично выстроенные сюжеты. В этом романе мне понравилось всё и я на три счастливых дня отпуска с головой погрузилась в эту книгу.
Я обожаю произведения, которые погружают меня в атмосферу разных городов и легко переносят от одной точки на карте до другой. Здесь есть и чудесные описания «австрийских» домов детства главных героев во Львове, кавярни на Армянской улице (теперь я очень хочу устроить поездку во Львов и погулять по местам, описанным в романе), волшебная тёткина квартира в Самаре (настоящая внутренняя империя с маленьким палисадником), заснеженная магическая Прага, далекий полуостров Сахалин с метельным пленом, солнечный и экзотический Израиль.
Главные герои: кукольник и его жена, его любимая кукла. Поэтому очень много внимания в романе уделяется описанию профессии кукольника и разного вида кукол. Дина Рубина рассказывала, что когда она писала эту книгу, она очень дотошно исследовала это ремесло и много общалась с работниками Театра кукол имени С.В.Образцова.
Если говорить о жанре, это и семейная сага, и готическая сказка про родовое проклятие, и психологическая драма про сложные отношения между любящими людьми, и исторический роман с вкраплениями из истории Холокоста, кукол и кукольных театров.
Правда, я немного ошиблась с сезоном. Мне кажется, что это идеальная зимняя книга, которую будет особенно приятно читать за кружечкой ароматного кофе с корицей, между поездками по рождественским рынкам, дома перед наряженной елкой под тёплым пушистым пледом.
Впере��и ещё две книги из трилогии Дины Рубиной «Люди воздуха»: «Белая голубка Кордовы» (про художника) и «Почерк Леонардо» (про циркачку).
Я обожаю произведения, которые погружают меня в атмосферу разных городов и легко переносят от одной точки на карте до другой. Здесь есть и чудесные описания «австрийских» домов детства главных героев во Львове, кавярни на Армянской улице (теперь я очень хочу устроить поездку во Львов и погулять по местам, описанным в романе), волшебная тёткина квартира в Самаре (настоящая внутренняя империя с маленьким палисадником), заснеженная магическая Прага, далекий полуостров Сахалин с метельным пленом, солнечный и экзотический Израиль.
Главные герои: кукольник и его жена, его любимая кукла. Поэтому очень много внимания в романе уделяется описанию профессии кукольника и разного вида кукол. Дина Рубина рассказывала, что когда она писала эту книгу, она очень дотошно исследовала это ремесло и много общалась с работниками Театра кукол имени С.В.Образцова.
Если говорить о жанре, это и семейная сага, и готическая сказка про родовое проклятие, и психологическая драма про сложные отношения между любящими людьми, и исторический роман с вкраплениями из истории Холокоста, кукол и кукольных театров.
Правда, я немного ошиблась с сезоном. Мне кажется, что это идеальная зимняя книга, которую будет особенно приятно читать за кружечкой ароматного кофе с корицей, между поездками по рождественским рынкам, дома перед наряженной елкой под тёплым пушистым пледом.
Впере��и ещё две книги из трилогии Дины Рубиной «Люди воздуха»: «Белая голубка Кордовы» (про художника) и «Почерк Леонардо» (про циркачку).
October 17, 2016
Нет, не для меня, ну не для меня была эта книга. Читая ее, я постоянно отдавал себе отчет в том, что я, по идее, не тот читатель, которому такая литература должна понравиться... Но тем не менее, оторваться я был не в силах. Слишком уж живые действующие лица (и не только главные, но и второстепенные), слишком яркие описания, слишком уж хорошо автор управляет сюжетом. Короче, читал с огромным удовольствием. Да, есть, есть пожалуй кое-где некоторая вычурность, которая мешала мне полностью «провалиться» в повествование, но это только местами, и мои впечатления от чтения это конечно испортить не могло. Спасибо людям, благодаря которым я открыл эту книгу, людям, которые невольно дали мне хорошую рекомендацию! :-)
Маленький бонус для меня лично: Прага (да и Чехия вообще) здесь представлена с точки зрения иностранца — весьма занимательно (и поучительно) было читать.
Маленький бонус для меня лично: Прага (да и Чехия вообще) здесь представлена с точки зрения иностранца — весьма занимательно (и поучительно) было читать.
May 28, 2018
Петя се влбва в жена си Лиза още като малко момче, докато тя е бебе и той я възприема като кукла. Куклите са неговата страст и той я превръща в своя професия. Създава гениални кукли и поставя зашеметяващи спиктакли с тях. Точно копие на Лиза е неговото най-талантливо творение и той загубва границата между човека Лиза и куклата Елис. А не сме ли всички манипулатори и кукловоди на другите около нас? Да си присвоиш душата на другия е вечна съблазън, но много опасна....
Огромно удоволствие ми достави стилът на Дина Рубина.
Огромно удоволствие ми достави стилът на Дина Рубина.
March 16, 2019
Nesveikai gera knyga. Geriausia šiemet. Ir apskritai seniai beskaičiau tokio gerumo knygą. LLLLL pagal Pocevičių. Jau noriu skaityti dar kartą ir būtinai skaitysiu kitas “Oro žmonių” trilogijos dalis.
November 18, 2019
Както в началото ми беше объркана, леко скучна и на зарязване, изведнъж на около 150-та стр. се заплете. Стана почти хипнотична във въздействието си. Задушевна, странна, с някаква странност, която припознах и ... ако я нарека мистична, ще бъде грубо.
Уникална!
Уникална!
July 5, 2015
Потрясающая книга. Вот так и становятся поклонником писателя.
И теперь в голове постоянно крутится "Minor Swing" :)
И теперь в голове постоянно крутится "Minor Swing" :)
October 23, 2017
Если, спустя несколько дней, вдруг слышишь музыкальную композицию, на которой построен вся книга, и начинаешь счастливо улыбаться, будь уверен: отличная это книга.
January 28, 2019
Вълнуваща книга. Дълбоки чувства, страсти и преживявания, описани завладяващо в духа на магическата руска класика. Много ми хареса. Първата ми среща с Дина Рубина бе преди много години, когато попаднах на един нейн разказ, в който се вклюбих. От този момент чаках възможността да прочета нещо друго от нея.
February 6, 2018
Gözlədiyim çox altında bir kitab oldu. Həddən artıq ürəyimi üzdü,demək olar ki, oxunmurdu. Obrazları açmayan, xarakterlərini bildirməyən, heç nəyə yaramayan təsvirlər səhifə səhifədir. İdeya gözəldir, emosionallıq yaratmaq istəyiblər. Amma... Qısası "mən yanmasam , sən yanmasan, necə çıxar qaranlıqlar aydınlığa?" deyən obrazlar elə əvvəldən kül olublar. Bəlkə də baş verənlərin, sevginin reallıq payı azdır. Təəssüf
April 11, 2018
Very entertaining.
June 3, 2024
Ой, Божечки, божечки, какая удивительная, сильная, классная книга!
January 16, 2023
Рассказать все, что накопилось.
Если "Желтухин" - это семейная сага и ты ее так и читаешь, понимая, что будет жизнь человека на фоне исторических событий и там может быть все. То "Синдром Петрушки" ты берешь как драму, то есть законченную мысль в пределах жизни героя, какой-то истории, какой-то мысли. Но прекрасная Дина Рубина бахает в книгу все и как раздражает вас собеседник, который начинает рассказывать о чем-то одном, а потом отвлекаться на ненужные подробности в подробностях никак не доходя до конца своей первоначальной мысли, так раздражает и Синдром Петрушки, в повествовании котором автор отвлекается буквально на знакомые ей слова и никак не может закончить мысль о том, что же она сказать-то хочет.
Читать из-за подобных отвлечений очень тяжело и даже неприятно, потому что хочется книгу заткнуть и завопить - ты что сказать хотела в самом начале, ты мне потом про Миш и Гриш расскажешь и кто кому брат и сват, ты мне скажи свое начальное утверждение! Добравшись до конца, автор наконец-то выдыхает и выдает - ну я про любовь. И тебе очень хочется после этого дать автору по щам, потому что она вынула тебе мозг, замусорила свою мысль и сейчас радостно на тебя смотрит, мол скажи, что она молодец. Нет, не молодец, потому что нельзя так разговаривать!
Да, Дина Рубина может из слов собрать красивое предложение, но Дина Рубина позволяет себе из предложений не собирать смысла. У нее всегда куски историй, там возмущение, там негодование, там у нас исторические события, тут у нас какие-то описания и все это отдельно - красиво, не поспоришь, но вместе - это разговор той самой бабки в доме престарелых, так чудесно и живо описанной автором, которая находится во всех временах разом и ты от нее ничего внятного добиться не можешь и главное, она в любой момент может выпасть в свой астрал и заговорить о другом. И ты вечно в нервном напряжении, чтобы уловить смысл пока льется поток всего и сразу.
Но если на все наплевать, если не пытаться понять главной мысли произведения, а плыть от одного красиво составленного предложения до другого, то книга ничего себе так, даже красивая, даже интересная с кучей данных, воспоминаний, мест и времен, театров, улочек и шпионских страстей.
Но мне так хотелось прочитать отдельно про разрушающую любовь мужчины и женщины, чтобы только про них, чтобы никаких лишних людей, которые во все это лезут и имеют место сказать и давно уже о них не говорили. В этих отношениях не важна история театра. В этих отношениях не важен распадающийся Союз. В этих отношениях важно то, что внутри людей, как они реагируют друг на друга, за что цепляются, с кем изменяют. Важно вести разговор изнутри, важно чтобы все истории связывались с внутренним состоянием героя, а не были внешними и потом ты подтягивал их, чтобы хоть как-то объяснить происходящее, всегда важна уместность, всегда важно встраивать то, что рассказываешь в смысл того, что сказать хочешь, а не набрасывать все это сплошным комом пока помнишь.
Для меня это потерянная история любви, перекрытая историями об истории. Но зато предложения красивые, да.
Если "Желтухин" - это семейная сага и ты ее так и читаешь, понимая, что будет жизнь человека на фоне исторических событий и там может быть все. То "Синдром Петрушки" ты берешь как драму, то есть законченную мысль в пределах жизни героя, какой-то истории, какой-то мысли. Но прекрасная Дина Рубина бахает в книгу все и как раздражает вас собеседник, который начинает рассказывать о чем-то одном, а потом отвлекаться на ненужные подробности в подробностях никак не доходя до конца своей первоначальной мысли, так раздражает и Синдром Петрушки, в повествовании котором автор отвлекается буквально на знакомые ей слова и никак не может закончить мысль о том, что же она сказать-то хочет.
Читать из-за подобных отвлечений очень тяжело и даже неприятно, потому что хочется книгу заткнуть и завопить - ты что сказать хотела в самом начале, ты мне потом про Миш и Гриш расскажешь и кто кому брат и сват, ты мне скажи свое начальное утверждение! Добравшись до конца, автор наконец-то выдыхает и выдает - ну я про любовь. И тебе очень хочется после этого дать автору по щам, потому что она вынула тебе мозг, замусорила свою мысль и сейчас радостно на тебя смотрит, мол скажи, что она молодец. Нет, не молодец, потому что нельзя так разговаривать!
Да, Дина Рубина может из слов собрать красивое предложение, но Дина Рубина позволяет себе из предложений не собирать смысла. У нее всегда куски историй, там возмущение, там негодование, там у нас исторические события, тут у нас какие-то описания и все это отдельно - красиво, не поспоришь, но вместе - это разговор той самой бабки в доме престарелых, так чудесно и живо описанной автором, которая находится во всех временах разом и ты от нее ничего внятного добиться не можешь и главное, она в любой момент может выпасть в свой астрал и заговорить о другом. И ты вечно в нервном напряжении, чтобы уловить смысл пока льется поток всего и сразу.
Но если на все наплевать, если не пытаться понять главной мысли произведения, а плыть от одного красиво составленного предложения до другого, то книга ничего себе так, даже красивая, даже интересная с кучей данных, воспоминаний, мест и времен, театров, улочек и шпионских страстей.
Но мне так хотелось прочитать отдельно про разрушающую любовь мужчины и женщины, чтобы только про них, чтобы никаких лишних людей, которые во все это лезут и имеют место сказать и давно уже о них не говорили. В этих отношениях не важна история театра. В этих отношениях не важен распадающийся Союз. В этих отношениях важно то, что внутри людей, как они реагируют друг на друга, за что цепляются, с кем изменяют. Важно вести разговор изнутри, важно чтобы все истории связывались с внутренним состоянием героя, а не были внешними и потом ты подтягивал их, чтобы хоть как-то объяснить происходящее, всегда важна уместность, всегда важно встраивать то, что рассказываешь в смысл того, что сказать хочешь, а не набрасывать все это сплошным комом пока помнишь.
Для меня это потерянная история любви, перекрытая историями об истории. Но зато предложения красивые, да.
March 22, 2018
Книга доставила массу удовольствия. Читала и смаковала каждое словечко, так как язык повествования Дины Рубиной напоминает мне хитросплетенный узор! Даже такой обыденный процесс, как закипание чайника, ей удается превратить в нечто особое и интригующее:
"Чайник вздохнул, будто вспомнил что-то свое, стариковское, пригорюнился на две-три секунды и вдруг встрепенулся и басовито забормотал, все горячее и убедительней, кипятясь, то и дело, срываясь на сиплый вой, пока не заголосил во всю ивановскую... но тут-то его, скандалиста, и прикрутили".
И снова в центре внимания человек искусства, и снова непростые отношения, и снова коло��итные характеры. Меня просто покорили моменты раскрытия секретов кукловодства, мастерства то ли сказочников, то ли магов. Ну а особой остроты этой книге придает тайна родового проклятья, граничащая с мистикой.
Но, сказать по правде, атмосфера книги не из приятных. В воздухе постоянно витает что-то зловеще-черное, что-то, что простирает свои руки к судьбам людей из далекого прошлого и так и норовит навеки поглотить в своих холодных объятиях. Нервное напряжение как струны натянуто через всю книгу: слишком маниакальное увлечение куклами, которые как люди, слишком сильное желание любить людей как кукол. Поскорее хочется убежать в теплое солнечное место, место полное любви и надежды, что автор и позволяет нам сделать к концу книги.
Дочитав книгу до последней точки, возникают интересные вопросы для размышления: Кто же мы все? Самостоятельные личности или всего лишь замечательно выполненные марионетки в руках умелого кукловода? А может и наоборот, мы есть эти самые кукловоды, стремящиеся, во что бы то ни было управлять нашими близкими?
October 20, 2018
Много руска книга, по мое скромно мнение. Което означава много драма, много изстъпления, много страдание...
Историята преплита умело съдби, авторката създава сплав от жанрове и разказва тъжна приказка за контрол, любов, объркани животи.
Прозата е изключително наситена. В началото си казваш "Великолепно!", но постепенно осъзнаваш, че се налагат почивки, за да се насладиш в пълна степен на пищния стил на Рубина и дарбата й да одушеви всеки един предмет и да го превърне в пълноценен участник, без който картината би била по-двуизмерна някак...
Не можем да оценим вкусна и много сладка торта, ако я погълнем наведнъж, нали? Идва момент, когато ни прилошава от толкова сладост...
В коментар по-долу руска читателка използва епитета "приторный" за езика на Дина Рубина и съм напълно съгласна.
Надникнах в българския превод. Бях попаднала на критична реплика нейде из мненията тук, която не споделям. Смятам, че Иван Тотоманов се е справил великолепно!
Историята преплита умело съдби, авторката създава сплав от жанрове и разказва тъжна приказка за контрол, любов, объркани животи.
Прозата е изключително наситена. В началото си казваш "Великолепно!", но постепенно осъзнаваш, че се налагат почивки, за да се насладиш в пълна степен на пищния стил на Рубина и дарбата й да одушеви всеки един предмет и да го превърне в пълноценен участник, без който картината би била по-двуизмерна някак...
Не можем да оценим вкусна и много сладка торта, ако я погълнем наведнъж, нали? Идва момент, когато ни прилошава от толкова сладост...
В коментар по-долу руска читателка използва епитета "приторный" за езика на Дина Рубина и съм напълно съгласна.
Надникнах в българския превод. Бях попаднала на критична реплика нейде из мненията тук, която не споделям. Смятам, че Иван Тотоманов се е справил великолепно!
Displaying 1 - 30 of 68 reviews