Имах по-големи очаквания след прочетените коментари и предвид доста високия читателски рейтинг.
На мен лично книгата ми се стори твърде разбъркана. Действително, ако не ви се четат отделни биографични томчета за Сталин, Рузвелт и Чърчил, това е едно добро въвеждащо четиво. За "Тримата големи" има писани много и много по-детайлни биографии, но някои от тях трудно можем да намерим, а други - едва ли имаме времето да прочетем, предвид обема им. Така че книгата на Груум е някакъв вид научнопопулярен заместител - не е тритомникът на Коткин, но не е и просто на нивото на документален филм по Хистори чанъл (нищо че е издадена от изд. Нешънъл Джиографик).
По-слабата ми оценка е следствие най-вече на погрешните очаквания, с които започнах книгата. Исках да прочета повече за дипломатическата страна на отношенията между Сталин, Чърчил и Рузвелт, за военновременните им срещи и конференции, но, уви, получих друго.
До около средата "The Allies" върви като стандартна успоредна биография на тримата лидери в ранните им години. След средата, когато войната свързва съдбите им, действително книгата започва да отговаря на заглавието си, а именно - да се говори за "съюзническите" отношения между САЩ, Великобритания и СССР в хода на ВСВ. Тук обаче няма да откриете последователен анализ на дипломатическите отношения в рамките на именувания от Чърчил "Велик съюз", а цветущо (с научнопопулярна нотка) представяне на отделни епизоди от войната (и малко след нея). Не че прочетеното не ми беше любопитно и полезно, но търсех съвсем друго.
В книгата също така личи огромният интерес на Груум към военната страна на историята на ВСВ, който го изкушава на много моменти да прави лирически отклонения, посветени на отделни битки и сражения. Драмата не е голяма (в тези пасажи могат да се научат някои интересни факти), но проблемът е, че текстовете, посветени на "важни" (с оглед темата на книгата) епизоди от развитието на "Великия съюз", като например Техеранската или Ялтенската конференции, получават сходно по обем отразяване.
В резюме, книгата на Уинстън Груум е приятна и се чете бързо, но ако търсите нещо по-специализирано, дори "по-сухо" като стил, за сложните дипломатически отношения между "Тримата големи", изборът ви може би трябва да падне върху друго произведение и друг автор.