What do you think?
Rate this book
The First Thing You See
Imagine you are a young mechanic living in a small community in France. You own your own home, and lead a simple life. Then, one evening, you open your front door to find a distraught Hollywood starlet standing in front of you. This is what happens to Arthur Dreyfuss in the village of Long, population 687 inhabitants.
But although feigning an American accent, this woman is not all that she seems. For her name is Jeanine Foucamprez, and her story is very different from the glamorous life of a star. Arthur is not all he seems, either; a lover of poetry with a darker past than one might imagine, he has learnt to see beauty in the mundane.
THE FIRST THING YOU SEE is a warm, witty novel about two fragile souls learning to look beyond the surface - for the first thing you see isn't always what you get!
272 pages, Kindle Edition
First published January 1, 2013
19 people are currently reading
604 people want to read
About the author
Grégoire Delacourt
25 books337 followersGrégoire Delacourt est un publicitaire et écrivain français né le 26 juillet 1960 à Valenciennes.
Il publie son premier roman à l'âge de cinquante ans en 2011: "L’Écrivain de la famille" puis, en 2012, son deuxième roman est un bestseller "La Liste de mes envies" traduit dans 35 pays.
Son troisième roman, "La Première chose qu'on regarde", sort en avril 2013 et, outre un procès avec Scarlett Johansson qui se voit déboutée de toutes ses demandes mais obtient néanmoins 2500 euros de dommages et intérêts pour atteinte à la vie privée, s'écoule à plus de 150 000 exemplaires. David Baron, producteur des films Harry Potter, acquiert les droits pour le cinéma.
Suivent ensuite "On ne voyait que le bonheur" en 2014, "Les Quatre saisons de l’été" en 2015, "Danser au bord de l’abîme" en 2017 et "La Femme qui ne vieillissait pas" en 2018
Grégoire Delacourt remporte plusieurs prix en France et en Europe (en Allemagne plusieurs de ses livres se classent dans le Top 10 de la liste des bestsellers du Spiegel). "On ne voyait que le bonheur" figure sur la première liste du Prix Goncourt et entre sur la deuxième Liste du Prix des Libraires 2015. Il arrive deuxième au Goncourt des lycéens.
L'écrivain bénéficie également de l'adaptation de ses oeuvres au théâtre et au cinéma.
Il publie son premier roman à l'âge de cinquante ans en 2011: "L’Écrivain de la famille" puis, en 2012, son deuxième roman est un bestseller "La Liste de mes envies" traduit dans 35 pays.
Son troisième roman, "La Première chose qu'on regarde", sort en avril 2013 et, outre un procès avec Scarlett Johansson qui se voit déboutée de toutes ses demandes mais obtient néanmoins 2500 euros de dommages et intérêts pour atteinte à la vie privée, s'écoule à plus de 150 000 exemplaires. David Baron, producteur des films Harry Potter, acquiert les droits pour le cinéma.
Suivent ensuite "On ne voyait que le bonheur" en 2014, "Les Quatre saisons de l’été" en 2015, "Danser au bord de l’abîme" en 2017 et "La Femme qui ne vieillissait pas" en 2018
Grégoire Delacourt remporte plusieurs prix en France et en Europe (en Allemagne plusieurs de ses livres se classent dans le Top 10 de la liste des bestsellers du Spiegel). "On ne voyait que le bonheur" figure sur la première liste du Prix Goncourt et entre sur la deuxième Liste du Prix des Libraires 2015. Il arrive deuxième au Goncourt des lycéens.
L'écrivain bénéficie également de l'adaptation de ses oeuvres au théâtre et au cinéma.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 137 reviews
August 27, 2015
I would never have heard of this book if Scarlett Johansson hadn't recently sued the author, but, having noticed an article in The Independent, I became curious. Why, exactly, had Ms Johansson become so angry? From the author's description, it didn't seem reasonable; but there are usually two sides to a story. Not, well aware of my fascination with censorship and celebrity gossip, kindly gave me a copy as a birthday present. I've just finished it.
Well: if things had been different, and the story had been about a woman whose life was ruined because she happened to look like a generic famous actress, I would have been unreservedly positive. It's quite a good example of that melancholy kind of French love story, where you know from the start that it can't possibly end happily, but you still enjoy watching the doomed pair being messed around by Fate and maybe weep a few tears at the end. The writing is fine. People are unlikely to compare it with Madame Bovary, Antigone or Betty Blue, but it'll fill the gap until the next masterpiece of that kind comes along.
As things are, though, the author hasn't used a generic actress. He's used Scarlett Johansson, and it is unfortunately rather clear what her reasons are for taking offence. I do not know why the author is pretending that he doesn't understand, but his book does an excellent job of explaining the problem. Jeanine, his heroine, looks exactly like the beautiful Scarlett, and it eventually drives her mad. No one is interested in her. They only care about the celebrity she resembles, and when they try to get into her pants (virtually every man she meets does), it's really Scarlett they're after. In the end, poor Jeanine can't take any more of it.
There may or may not be women in the world who look exactly like Scarlett Johansson; but there is at least one person whose life has been made very difficult because of her resemblance to the star, and that is Ms. Johansson herself. In the book, you can see how all the men, even the nice hero, are obsessed with her hair, her face, her voice, her breasts. Particularly her breasts: the first sentence of the book is Arthur Dreyfuss aimait les gros seins, and it pretty much continues as it starts. I have yet to meet the woman who would appreciate quite this degree of interest in her cleavage.
M. Delacourt, Scarlett is well aware that she has often been described as the most beautiful woman in the world. She's 29 and pregnant, and I doubt she enjoys having her nose rubbed in minute descriptions of how she used to look five or ten years ago. There are almost certainly things about her which she considers more important than the exact shape of her tits. Whatever you may claim in interviews, you have hardly treated her in a chivalrous way. To quote one of your more sympathetic characters: t'es pire que con.
_______________________________
Soon to be released in English, I see. How long before the movie comes out?
Well: if things had been different, and the story had been about a woman whose life was ruined because she happened to look like a generic famous actress, I would have been unreservedly positive. It's quite a good example of that melancholy kind of French love story, where you know from the start that it can't possibly end happily, but you still enjoy watching the doomed pair being messed around by Fate and maybe weep a few tears at the end. The writing is fine. People are unlikely to compare it with Madame Bovary, Antigone or Betty Blue, but it'll fill the gap until the next masterpiece of that kind comes along.
As things are, though, the author hasn't used a generic actress. He's used Scarlett Johansson, and it is unfortunately rather clear what her reasons are for taking offence. I do not know why the author is pretending that he doesn't understand, but his book does an excellent job of explaining the problem. Jeanine, his heroine, looks exactly like the beautiful Scarlett, and it eventually drives her mad. No one is interested in her. They only care about the celebrity she resembles, and when they try to get into her pants (virtually every man she meets does), it's really Scarlett they're after. In the end, poor Jeanine can't take any more of it.
There may or may not be women in the world who look exactly like Scarlett Johansson; but there is at least one person whose life has been made very difficult because of her resemblance to the star, and that is Ms. Johansson herself. In the book, you can see how all the men, even the nice hero, are obsessed with her hair, her face, her voice, her breasts. Particularly her breasts: the first sentence of the book is Arthur Dreyfuss aimait les gros seins, and it pretty much continues as it starts. I have yet to meet the woman who would appreciate quite this degree of interest in her cleavage.
M. Delacourt, Scarlett is well aware that she has often been described as the most beautiful woman in the world. She's 29 and pregnant, and I doubt she enjoys having her nose rubbed in minute descriptions of how she used to look five or ten years ago. There are almost certainly things about her which she considers more important than the exact shape of her tits. Whatever you may claim in interviews, you have hardly treated her in a chivalrous way. To quote one of your more sympathetic characters: t'es pire que con.
_______________________________
Soon to be released in English, I see. How long before the movie comes out?
January 16, 2015
The best novel ever written about Scarlett Johansson's tits.
June 10, 2014
Тъжна, драматична и много силна история, която започва като една лековата и веселяшка такава. Думите на автора се леят с такава лекота и така натрупват чувствата и усещанията и драматизма, че накрая вече четях с все по-осезаемо преглъщане. Много ми хареса и ми въздейства силно. Думите му са страшно точни и дълбоки и премесени с кино, поезия, музика. Остави ми обаче усещането, че ако някой е нещастен, той няма да може да избяга от това. Не знам, дано бъркам. Но пък толкова беше истинско и сурово, толкова неподправено, че чак ти се свива коремът. Наистина. Препоръчвам!
Read
April 30, 2020Предишните две книги на Грегоар Делакур, които съм чела – „Писателят в семейството“ и „Списъкът с моите желания“ – много ми харесаха. Ама много! Очаквах нещо подобно да се случи и тук, но уви.
Историята беше по-скоро плоска и предвидима, но повдига един важен въпрос – за проекциите ни върху хората, които (твърдим, че) обичаме. Да натоварим другия с очаквания за това какъв трябва да бъде, как трябва да изглежда, как следва да се държи. Разбира се, никой не е имунизиран срещу подобни проекции – всички го правим. Мисля си (може и да греша), че в една връзка винаги има моменти, в които искаш да промениш човека срещу себе си. Поне малко. Не го смятам за дисфункционално, а за реалистично. Проблемът идва, когато желанието другият да е... хм, друг, става по-голямо от способността ни да го обичаме какъвто е.
Макар и несъзнателно, Артюр, героят на тази книга, не успява да постигне това, и точно в този неуспех се корени трагедията на любовта му с Жанин.
Самата Жанин също не е особено симпатичен образ, имайки предвид, че цял живот иска някой просто да я види за това, което е, а не за това, което наподобява, но не намирам подхода ѝ – да заложи изцяло на един човек да я види каквато е наистина, и така да я спаси, - за разумен. Дет' се вика, пробвано е - не работи.
Завършвам с това, че преводът на места ми се стори доста нелогичен (имам много бегли познания по френски, но лесно се усеща, когато преводът е немощен или нещо не му достига). Корицата е чудесна.
След още някоя година може да прочета последната книга на автора, която се мотае вкъщи.
***
И малко цитати, разбира се:
Не времето ни възпитава, а онова, което сме преживели.
-
Всяка нова среща, особено ако е значима, винаги се проявява по този начин: не ти се спи, иска ти се никога да не заспиваш, да разказваш живота си, целия по възможност, искаш да споделяш любими песни, прочетени книги, погубено детство, изгубени илюзии и в крайна сметка – надеждите си; иска ти се да сте се познавали открай време, да се прегръщате, да се любите без причина и без съмнения, иска ти да се будите сутрин с чувството, че сте заедно от сътворението и ще бъдете во веки веков, и няма да я има горчивината на разсъмването.
-
Един вид – представяне пред родата, то си беше и като обещание за бъдещето.
-
(…) защото, щом приликата има чак такова значение за вас, продължаваше ПП, ами уважавайте я, грижете се за нея, ако трябва – мамете я, но правете така, че всичко около нея да бъде красиво, господине парижанин, всичко да бъде бижу, супер, така си мисля аз. Ако ли не – нека гледаме хората такива, каквито са, а не каквито си мечтаем да бъдат.
-
Ще обясня на младите момичета, че не с красота, а със силен стремеж към нещо истинско могат да намерят любовта, а ако се страхуват от живота, винаги ще се открие някоя песен, която ще им спаси живота.
-
Изоставиш ли самия себе си, винаги губиш.
-
Артюр Дрейфюс се питаше защо в живия живот изведнъж не гръмваше музика – като в киното.
-
Колкото повече я препрочитах, толкова повече си мислех, че всичко, което откриваме в живота, вече е било открито в думите, всичко, което усещаме, вече е било усетено. Че всичко, което ще ни се случи, вече живее вътре в нас. Жанин потръпна – той бе разбрал, че думите винаги ни изпреварват, и се натъжаваше от тази мисъл.
-
(…) човек никога не бива обичан заради самия себе си, а заради онова, с което допълва другия. Ние сме онова, което липсва на другите.
-
И сега той осъзнава, че ако те накажат без обяснения, може да умреш, защото няма прегрешение, което да можеш да опростиш.
-
Мисли си, че винаги се връщаш там, където вече си грешил…
-
Замислям се и за злините, които понякога неволно извършваме. И вече знам, че като обичаш някого, може и да го убиеш.
Историята беше по-скоро плоска и предвидима, но повдига един важен въпрос – за проекциите ни върху хората, които (твърдим, че) обичаме. Да натоварим другия с очаквания за това какъв трябва да бъде, как трябва да изглежда, как следва да се държи. Разбира се, никой не е имунизиран срещу подобни проекции – всички го правим. Мисля си (може и да греша), че в една връзка винаги има моменти, в които искаш да промениш човека срещу себе си. Поне малко. Не го смятам за дисфункционално, а за реалистично. Проблемът идва, когато желанието другият да е... хм, друг, става по-голямо от способността ни да го обичаме какъвто е.
Макар и несъзнателно, Артюр, героят на тази книга, не успява да постигне това, и точно в този неуспех се корени трагедията на любовта му с Жанин.
Самата Жанин също не е особено симпатичен образ, имайки предвид, че цял живот иска някой просто да я види за това, което е, а не за това, което наподобява, но не намирам подхода ѝ – да заложи изцяло на един човек да я види каквато е наистина, и така да я спаси, - за разумен. Дет' се вика, пробвано е - не работи.
Завършвам с това, че преводът на места ми се стори доста нелогичен (имам много бегли познания по френски, но лесно се усеща, когато преводът е немощен или нещо не му достига). Корицата е чудесна.
След още някоя година може да прочета последната книга на автора, която се мотае вкъщи.
***
И малко цитати, разбира се:
Не времето ни възпитава, а онова, което сме преживели.
-
Всяка нова среща, особено ако е значима, винаги се проявява по този начин: не ти се спи, иска ти се никога да не заспиваш, да разказваш живота си, целия по възможност, искаш да споделяш любими песни, прочетени книги, погубено детство, изгубени илюзии и в крайна сметка – надеждите си; иска ти се да сте се познавали открай време, да се прегръщате, да се любите без причина и без съмнения, иска ти да се будите сутрин с чувството, че сте заедно от сътворението и ще бъдете во веки веков, и няма да я има горчивината на разсъмването.
-
Един вид – представяне пред родата, то си беше и като обещание за бъдещето.
-
(…) защото, щом приликата има чак такова значение за вас, продължаваше ПП, ами уважавайте я, грижете се за нея, ако трябва – мамете я, но правете така, че всичко около нея да бъде красиво, господине парижанин, всичко да бъде бижу, супер, така си мисля аз. Ако ли не – нека гледаме хората такива, каквито са, а не каквито си мечтаем да бъдат.
-
Ще обясня на младите момичета, че не с красота, а със силен стремеж към нещо истинско могат да намерят любовта, а ако се страхуват от живота, винаги ще се открие някоя песен, която ще им спаси живота.
-
Изоставиш ли самия себе си, винаги губиш.
-
Артюр Дрейфюс се питаше защо в живия живот изведнъж не гръмваше музика – като в киното.
-
Колкото повече я препрочитах, толкова повече си мислех, че всичко, което откриваме в живота, вече е било открито в думите, всичко, което усещаме, вече е било усетено. Че всичко, което ще ни се случи, вече живее вътре в нас. Жанин потръпна – той бе разбрал, че думите винаги ни изпреварват, и се натъжаваше от тази мисъл.
-
(…) човек никога не бива обичан заради самия себе си, а заради онова, с което допълва другия. Ние сме онова, което липсва на другите.
-
И сега той осъзнава, че ако те накажат без обяснения, може да умреш, защото няма прегрешение, което да можеш да опростиш.
-
Мисли си, че винаги се връщаш там, където вече си грешил…
-
Замислям се и за злините, които понякога неволно извършваме. И вече знам, че като обичаш някого, може и да го убиеш.
August 5, 2015
We got the ARC of the English translation of this sent to us at our book shop. I predict that we will put five of them in our new fiction section come September and nobody will have any interest in it, save one misguided literary type who likes the idea of reading something French. And it won't even be a shame that the book looks like a fluffy chicklit book and therefore puts people off of even picking it up because essentially this is the epitome of lit-light and isn't worth wasting your time or money on, unless you want some mindless entertainment that isn't about shopping or dead bodies or child abuse. My first impressions were of something like Amis' Rachel Papers written in the style of Amelie but as page after page of pointless asides went past the substance and quality of the Amis vanished and the deliberate quirkiness of the Amelie grew more painful until it was almost a parody of that style of narration I grew more and more frustrated. This is why I don't read the ARC's they send me, they're almost universally mediocre.
March 10, 2014
Едно момче среща, разбира се, невероятно момиче…: http://knigolandia.info/book-review/k...
Въпросът за идентичността е централен в книгата. В свят, който е обсебен да създава и да се прекланя пред икони, често доработени със софтуер и грим до степен да загубят връзка с реалността, истинските стойности е трудно да пробият. Едно момиче може да е изключително красиво само по себе си – и пак ще я сравняват с тази и онази доукрасена дигитално звезда. Разбира се, любовта оцелява и при тези враждебни условия – когато шоубизнесът е могъщ и свръххубавици дебнат отвсякъде, – но трябва да се бори много по-силно и усърдно за себе си, за самостойността си, за отграничаване от измамния блясък.
Изд. "Факел Експрес"
http://knigolandia.info/book-review/k...
Въпросът за идентичността е централен в книгата. В свят, който е обсебен да създава и да се прекланя пред икони, често доработени със софтуер и грим до степен да загубят връзка с реалността, истинските стойности е трудно да пробият. Едно момиче може да е изключително красиво само по себе си – и пак ще я сравняват с тази и онази доукрасена дигитално звезда. Разбира се, любовта оцелява и при тези враждебни условия – когато шоубизнесът е могъщ и свръххубавици дебнат отвсякъде, – но трябва да се бори много по-силно и усърдно за себе си, за самостойността си, за отграничаване от измамния блясък.
Изд. "Факел Експрес"
http://knigolandia.info/book-review/k...
January 23, 2014
Apres avoir beaucoup apprécié la liste de mes envies, un vrai petit bijou, fort déçu par la première chose que on regarde. La narration démarre bien, l histoire est originale et paradoxale à la fois pour se perdre dans des vécus familiales atroces et des détails violents. Fin dramatique en ligne avec des vies déjà très dures, le narrateur n a pas eu pitié de ses personnages. Si il y a un message ça ne m'est pas arrivé
October 8, 2015
Allegedly this was the book that Scarlett Johansson tried to ban. I can't really see why! Arthur Dreyfuss lives in a small town in France. One day he opens his front door to a damsel in distress who he believes to be Scarlett Johansson. Only it isn't, it is a lady who looks like her called Jeanine Foucamprez.
They embark on a brief love affair, both characters with their own faults and quirks.
The premise of this story sounded very good, I like quirky. Anything different, I don't mind. Whilst this book isn't run of the mill, I am sure a lot of the references and things were completely lost on me. I really wanted to love this, but I just couldn't.
It is a short book at 244 pages. I think I understand the themes it was trying to portray. People aren't what they seem, don't judge people by their appearance, etc.
The best part of this story was the frailty with which the author draws his characters. There instability makes them reckless though. I did like the poetic style with which some of the passages were written.
All in all, this book has left me with a sense of confusion. It is these kinds of reviews that I hate to write.
They embark on a brief love affair, both characters with their own faults and quirks.
The premise of this story sounded very good, I like quirky. Anything different, I don't mind. Whilst this book isn't run of the mill, I am sure a lot of the references and things were completely lost on me. I really wanted to love this, but I just couldn't.
It is a short book at 244 pages. I think I understand the themes it was trying to portray. People aren't what they seem, don't judge people by their appearance, etc.
The best part of this story was the frailty with which the author draws his characters. There instability makes them reckless though. I did like the poetic style with which some of the passages were written.
All in all, this book has left me with a sense of confusion. It is these kinds of reviews that I hate to write.
August 13, 2014
След втората прочетена книга от този автор мога да кажа, че стилът му страшно много ми допада. Историята е разказана леко от краката за главата, но в добрия смисъл, без да дразни, а напротив - като надгражда в разказването. Няколко изключително брутални и драматични момента, например, са разказани просто мимоходом, след което малко по малко са разгърнати подробно барабар с последиците им. Намесването на реални лица от света на киното също е доста интересно и всъщност е нещо, което за първи път чета в художествена не-(авто)биографична литература. Доколкото разбирам от заглавията в пресата Скарлет Йохансон все пак е успяла да осъди Грегоар Делакур.
Силна история за любов между двама млади човеци с доста тежко детство - сигурна съм, че звучи банално, но трябва да се прочете, защото е доста трудно да се предаде/ разкаже. Препоръчвам :)
Силна история за любов между двама млади човеци с доста тежко детство - сигурна съм, че звучи банално, но трябва да се прочете, защото е доста трудно да се предаде/ разкаже. Препоръчвам :)
October 23, 2017
I suppose if you dig deep enough you will find a nice enough story but that's the problem; you shouldn't have to dig to find it. The book is bogged down with rambling waffle, countless film/actor references and so many quotes from authors and poets. For some reason the author found it necessary to constantly use the characters full names, as if the reader may forget who they were if he didn't remind them. I also found some parts repetitious, most notably; "Therese Dreyfuss, nee Lecardonnel" I found it infuriating. All in all, not an enjoyable book.
I received this book for free as part of the Goodreads giveaways in return for an honest review.
I received this book for free as part of the Goodreads giveaways in return for an honest review.
April 30, 2016
קראתי בעברית, "הדבר הראשון שרואים". הרומן הקצר הזה עוסק בצורך שלנו להיראות על ידי אנשים אחרים כפי שאנו באמת, ולא על פי הפנטזיות שיש להם אודותינו. זהו נושא מעניין וחשוב, אך הספר אינו מוצלח, בשל עיסוק יתר בתרבות פופ וסלבריטאיות, פנטזיות גבריות ורכילות, ומרגיש יותר כמו פאן-פיקשן לפעמים מאשר ספרות אמיתית. הוא גם מתאמץ כל כך להיות צרפתי-בסגנון-אמלי וחמוד-מצחיק, שהוא מפספס את העוצמה הרגשית שיש באירועים המתרחשים בו. זה לא מצחיק, זה מטריד. הנושא ראוי לכתיבה קצת יותר מעמיקה ולספר שאינו עושה ככל יכולתו להפוך לרב מכר במקום להיות ממש טוב.
February 9, 2017
DNF - Yeah not reading this, he actually calls the character based from ScarJo, Scarlett Johansson at the start of the book. This is just fanfic that has been put in book form.
I can understand why ScarJo was annoyed at the release of this book now.
I can understand why ScarJo was annoyed at the release of this book now.
December 10, 2016
This was awful
October 4, 2017
Dal mio blog www.erigibbi.it
Una sera di settembra Arthur sentirà bussare alla sua porta di casa, andrà ad aprire e si troverà di fronte Scarlett Johansson. O almeno, per un po’ crederà che quella dea sia proprio lei, perché è uguale, sembra la sua gemella e Scarlett non ha una gemella quindi sì, Arthur e noi lettori crederemo che quella persona sia proprio Scarlett.
Poi però scopriremo che quella non è affatto Scarlett ma Jeanine, una comune ragazza qualsiasi che ha la fortuna o la sfortuna di assomigliare in tutto e per tutto a Scarlett quando invece lei non desiderà altro che assomigliare unicamente a se stessa, Jeanine per l’appunto.
Questa è la sinossi che ho creato io perché dalla quarta di copertina non c’è scritto nulla del genere. Da quello che è stato scritto nella trama del libro io mi aspettavo tutt’altro. Mi aspettavo un libro che mi facesse veramente riflettere sul peso che la bellezza può avere nella vita, sulla capacità di accettare o meno il nostro corpo, sulla fortuna di essere amati da un’altra persona per quello che siamo e non per come appariamo. Sicuramente si parla di bellezza e del peso che questa può avere per Jeanine ma è tutto troppo banale, troppo inverosimile, troppo creato ad arte, finto.
Nonostante questo ho segnato delle frasi che sono riuscite a colpirmi ma non sono abbastanza. Pensavo che avrei finito un intero evidenziatore per sottolineare e sottolineare righe e righe che mi facevano pensare, riflettere o che mi riscaldavano l’animo. Ora vi riporto nel dettaglio cos’ho deciso di ricordarmi di questo libro:
Anche il silenzio ha la violenza delle parole.
Ho sottolineato qualcosa che non c’entra nulla sul tema della bellezza. Non è un punto a favore del libro se capite il mio punto di vista.
Arthur Dreyfuss scoprì una delle forme più semplici e pure di felicità: essere profondamente e inspiegabilmente felice in compagnia di un’altra persona.
Questo è già meglio. Possiamo capire che la bellezza non è abbastanza ma la compagnia, quello che la persona è e ci comunica è quello che veramente ci rende felici.
Non è fuori di testa […]. La sua testa è piena di cose magnifiche per cui non trova le parole giuste. Tutto qui.
Terza ed ultima citazione che mi sono segnata e seconda (su tre!) che non c’entra nulla con quello che dovrebbe essere il tema di fondo del libro. Ora voi potete pensare o dirmi che questo non c’entra, che il libro può benissimo essere incentrato sul tema della bellezza (esteriore e non) e che a me semplicemente abbiano colpito altre frasi. Verissimo, non posso darvi torto ma fidatevi di me: se non ho sottolineato altro su quello che dovrebbe essere il messaggio di fondo, un motivo c’è.
Oltre ad essere diverso da come me l’aspettavo è stato anche prevedibile in tutto, ci sono state delle parti che chiaramente dovevano stupire il lettore ma per quanto mi riguarda lo stupore con questo libro non c’è mai stato. Mai.
In sostanza La prima cosa che guardo mi ha deluso parecchio; ho acquistato questo libro con una certa idea in mente e invece mi sono ritrovata a leggere tutt’altro e questo per colpa di chi ha scritto la sinossi (che non sembra combacia con l’autore del libro). Peccato.
Una sera di settembra Arthur sentirà bussare alla sua porta di casa, andrà ad aprire e si troverà di fronte Scarlett Johansson. O almeno, per un po’ crederà che quella dea sia proprio lei, perché è uguale, sembra la sua gemella e Scarlett non ha una gemella quindi sì, Arthur e noi lettori crederemo che quella persona sia proprio Scarlett.
Poi però scopriremo che quella non è affatto Scarlett ma Jeanine, una comune ragazza qualsiasi che ha la fortuna o la sfortuna di assomigliare in tutto e per tutto a Scarlett quando invece lei non desiderà altro che assomigliare unicamente a se stessa, Jeanine per l’appunto.
Questa è la sinossi che ho creato io perché dalla quarta di copertina non c’è scritto nulla del genere. Da quello che è stato scritto nella trama del libro io mi aspettavo tutt’altro. Mi aspettavo un libro che mi facesse veramente riflettere sul peso che la bellezza può avere nella vita, sulla capacità di accettare o meno il nostro corpo, sulla fortuna di essere amati da un’altra persona per quello che siamo e non per come appariamo. Sicuramente si parla di bellezza e del peso che questa può avere per Jeanine ma è tutto troppo banale, troppo inverosimile, troppo creato ad arte, finto.
Nonostante questo ho segnato delle frasi che sono riuscite a colpirmi ma non sono abbastanza. Pensavo che avrei finito un intero evidenziatore per sottolineare e sottolineare righe e righe che mi facevano pensare, riflettere o che mi riscaldavano l’animo. Ora vi riporto nel dettaglio cos’ho deciso di ricordarmi di questo libro:
Anche il silenzio ha la violenza delle parole.
Ho sottolineato qualcosa che non c’entra nulla sul tema della bellezza. Non è un punto a favore del libro se capite il mio punto di vista.
Arthur Dreyfuss scoprì una delle forme più semplici e pure di felicità: essere profondamente e inspiegabilmente felice in compagnia di un’altra persona.
Questo è già meglio. Possiamo capire che la bellezza non è abbastanza ma la compagnia, quello che la persona è e ci comunica è quello che veramente ci rende felici.
Non è fuori di testa […]. La sua testa è piena di cose magnifiche per cui non trova le parole giuste. Tutto qui.
Terza ed ultima citazione che mi sono segnata e seconda (su tre!) che non c’entra nulla con quello che dovrebbe essere il tema di fondo del libro. Ora voi potete pensare o dirmi che questo non c’entra, che il libro può benissimo essere incentrato sul tema della bellezza (esteriore e non) e che a me semplicemente abbiano colpito altre frasi. Verissimo, non posso darvi torto ma fidatevi di me: se non ho sottolineato altro su quello che dovrebbe essere il messaggio di fondo, un motivo c’è.
Oltre ad essere diverso da come me l’aspettavo è stato anche prevedibile in tutto, ci sono state delle parti che chiaramente dovevano stupire il lettore ma per quanto mi riguarda lo stupore con questo libro non c’è mai stato. Mai.
In sostanza La prima cosa che guardo mi ha deluso parecchio; ho acquistato questo libro con una certa idea in mente e invece mi sono ritrovata a leggere tutt’altro e questo per colpa di chi ha scritto la sinossi (che non sembra combacia con l’autore del libro). Peccato.
Read
January 6, 2016I found the first three pages of The First Thing You See hard going, consisting as they do of a young man’s detailed descriptions of the different shapes of women’s breasts. As a straight woman I found them rather tedious and a touch creepy (the descriptions not the breasts) while at the same time a small voice in the back of my head was whispering, “Well, of course the author is French.” Our stylish neighbours across the Channel, with their contempt for the politically correct and their love of grand gestures, are also famed for their cool acceptance of the power of romantic and sexual passion, something which British writers (the male ones anyway) seldom manage without getting their knickers in a twist.
This is a story of first love, so to some extent you’re prepared for the inevitable broken hearts, but despite this The First Thing You See is not a predictable novel. It’s fresh, funny, fast-moving and inventive – including as it does little-known facts about Hollywood stars alive and dead, stories of parental betrayal and snapshots of everyday life in a small French town. The book was originally written in French and, despite an excellent translation by Anthea Bell, it still feels as French as bread with chocolate.
This is a book coloured by its location. It couldn’t have been set in the countryside of Kent, Essex or Northumberland, although these counties also boast isolated cottages and small villages populated by people who take a strong interest both in Hollywood movies and their neighbours’ lives. It’s also likely that English rural areas are home to just as many vulnerable young people looking for love as are in the quiet villages of north-east France but somehow in this novel the people who populate them are just so French….
It’s hard to put your finger on what the difference is. Perhaps it’s that the French are not embarrassed about recognizing the power of beauty to create emotion in ordinary people, whether they find it in a movie, in a poem or in a lovely face. Somehow we class-conscious British take for granted that the educated middle classes or the Oxbridge elite are more likely to be sensitive to beauty than garage mechanics or shop assistants, so it’s liberating to be reminded that not everyone shares our views. It’s possible for the grand gesture, the transformative event, to emerge from the routines of everyday lives.
Writers have to be confident if they are to deal with the major issues of life and (yes it’s a cultural cliché but still ….) the French are not known as being a country of shrinking violets. This is a book written by an author who has the courage to ask some big questions – like who or what shapes our destinies – and he delivers his answers with panache.
This review first appeared on our blog: http://www.tripfiction.com/the-first-...
This is a story of first love, so to some extent you’re prepared for the inevitable broken hearts, but despite this The First Thing You See is not a predictable novel. It’s fresh, funny, fast-moving and inventive – including as it does little-known facts about Hollywood stars alive and dead, stories of parental betrayal and snapshots of everyday life in a small French town. The book was originally written in French and, despite an excellent translation by Anthea Bell, it still feels as French as bread with chocolate.
This is a book coloured by its location. It couldn’t have been set in the countryside of Kent, Essex or Northumberland, although these counties also boast isolated cottages and small villages populated by people who take a strong interest both in Hollywood movies and their neighbours’ lives. It’s also likely that English rural areas are home to just as many vulnerable young people looking for love as are in the quiet villages of north-east France but somehow in this novel the people who populate them are just so French….
It’s hard to put your finger on what the difference is. Perhaps it’s that the French are not embarrassed about recognizing the power of beauty to create emotion in ordinary people, whether they find it in a movie, in a poem or in a lovely face. Somehow we class-conscious British take for granted that the educated middle classes or the Oxbridge elite are more likely to be sensitive to beauty than garage mechanics or shop assistants, so it’s liberating to be reminded that not everyone shares our views. It’s possible for the grand gesture, the transformative event, to emerge from the routines of everyday lives.
Writers have to be confident if they are to deal with the major issues of life and (yes it’s a cultural cliché but still ….) the French are not known as being a country of shrinking violets. This is a book written by an author who has the courage to ask some big questions – like who or what shapes our destinies – and he delivers his answers with panache.
This review first appeared on our blog: http://www.tripfiction.com/the-first-...
July 25, 2018
Je ne m'attendais pas à cette histoire, de déroulement, cette fin. Ce n'était pas une lecture désagréable mais quelque chose m'a gênée. En même temps je crois être un peu déçue parce que je m'attendais à autre chose. Donc ce n'est pas la faute du livre en soi !
August 5, 2014
La première chose qu'on attend en ouvrant le dernier Grégoire Delacourt alors qu'on a aimé La Liste de mes envies, c'est une confirmation. Personnellement je l'ai trouvée.
J'avais dit de Jo, l'héroïne de La Liste de mes envies que j'avais eu du mal à l'apprécier. Sous on apparence moyenne elle était capable de fulgurances culturelles qui soit me laissait croire qu'elle aimait cette apparence, soit m'obligeait à penser que l'auteur s'abandonnait parfois peut-être inconsciemment à trop transparaître en elle.
Les personnages de la Première Chose qu'on regarde sont attachants, fragiles, pleinement conscients de leurs failles. L'écriture de Grégoire Delacourt si elle semble moins travaillée – et rien n'est moins sûr – nous conduit sur des références qui nous parlent à tous – Les Sopranos, Gene Hackman époque French Connection, Woody Allen, catalogue Ikea et DSK – à celles qui nous parlent moins – jargon médical tubes de Valdo Cilli ou les tableaux d' Hammershøi -nsi bien qu'on avance tout du long comme en écoutant un ami, un ami qui vous raconte une histoire de tous les jours et qui ne sait pas évoquer le mot mélancolie sans citer les tableaux d'intérieur d'Hammershøi. Un ami qui vous détaille la vie de Scarlett Johansson avec la morne ferveur d'une page Wikipedia au cas où vous ne tomberiez sur son histoire que dans vingt ou trente ans.
L'histoire d'amour de ces deux écorchés d'Arthur Dreyfuss et Jeanine Foucamprez, éclairée par les incessants extraits de poésie de Jean Follain, se lit comme un bric-à-brac merveilleux, jusqu'à ce qu'une seule phrase banale lui donne un tournant surprenant – même si l'auteur avait pris soin de nous prévenir à de multiples reprises.
Une seule phrase banale, qu'il vous faut retourner voir trois pages en arrière, pour se rendre compte à quoi tient une histoire d'amour, à quoi tient un bon roman. C'est le tour de force de ce livre. La cerise sur le gâteau littéraire.
J'avais dit de Jo, l'héroïne de La Liste de mes envies que j'avais eu du mal à l'apprécier. Sous on apparence moyenne elle était capable de fulgurances culturelles qui soit me laissait croire qu'elle aimait cette apparence, soit m'obligeait à penser que l'auteur s'abandonnait parfois peut-être inconsciemment à trop transparaître en elle.
Les personnages de la Première Chose qu'on regarde sont attachants, fragiles, pleinement conscients de leurs failles. L'écriture de Grégoire Delacourt si elle semble moins travaillée – et rien n'est moins sûr – nous conduit sur des références qui nous parlent à tous – Les Sopranos, Gene Hackman époque French Connection, Woody Allen, catalogue Ikea et DSK – à celles qui nous parlent moins – jargon médical tubes de Valdo Cilli ou les tableaux d' Hammershøi -nsi bien qu'on avance tout du long comme en écoutant un ami, un ami qui vous raconte une histoire de tous les jours et qui ne sait pas évoquer le mot mélancolie sans citer les tableaux d'intérieur d'Hammershøi. Un ami qui vous détaille la vie de Scarlett Johansson avec la morne ferveur d'une page Wikipedia au cas où vous ne tomberiez sur son histoire que dans vingt ou trente ans.
L'histoire d'amour de ces deux écorchés d'Arthur Dreyfuss et Jeanine Foucamprez, éclairée par les incessants extraits de poésie de Jean Follain, se lit comme un bric-à-brac merveilleux, jusqu'à ce qu'une seule phrase banale lui donne un tournant surprenant – même si l'auteur avait pris soin de nous prévenir à de multiples reprises.
Une seule phrase banale, qu'il vous faut retourner voir trois pages en arrière, pour se rendre compte à quoi tient une histoire d'amour, à quoi tient un bon roman. C'est le tour de force de ce livre. La cerise sur le gâteau littéraire.
June 11, 2014
La liste de mes envies ne m'avait pas particulièrement convaincue mais je me suis tout de même laissée tenter par le nouveau roman de Grégoire Delacourt, l'accroche était vraiment trop prometteuse.
Sans avoir l'impression d'avoir lu un chef-d'oeuvre, je ne regrette pas mon choix. C'est un court roman vite lu, baigné de tendresse et de mélancolie. Le style est particulier, une narration omni-présente, d'incessantes citations de Follain (mais pourquoi ?), des paroles de chansons et de temps en temps une trouvaille amusante comme la traduction on-ne-peut-plus-littérale d'une interview de ScarJo, traduction qui flirte avec le grand n'importe quoi.
J'ai donc trouvé ce style assez inégal et parfois distrayant.
Quant à l'histoire, contrairement à pas mal de gens ici, j'aime la manière dont elle se termine. Il était difficile d'imaginer autre chose pour ces deux êtres cabossés.
Même si, le système de notations de GR étant ce qu'il est, je donne 3 étoiles aux 2 Grégoire Delacourt que j'ai lus, j'ai nettement préféré La première chose que l'on regarde et j'imagine donc que je lirai plus que probablement son prochain roman.
Sans avoir l'impression d'avoir lu un chef-d'oeuvre, je ne regrette pas mon choix. C'est un court roman vite lu, baigné de tendresse et de mélancolie. Le style est particulier, une narration omni-présente, d'incessantes citations de Follain (mais pourquoi ?), des paroles de chansons et de temps en temps une trouvaille amusante comme la traduction on-ne-peut-plus-littérale d'une interview de ScarJo, traduction qui flirte avec le grand n'importe quoi.
J'ai donc trouvé ce style assez inégal et parfois distrayant.
Quant à l'histoire, contrairement à pas mal de gens ici, j'aime la manière dont elle se termine. Il était difficile d'imaginer autre chose pour ces deux êtres cabossés.
Même si, le système de notations de GR étant ce qu'il est, je donne 3 étoiles aux 2 Grégoire Delacourt que j'ai lus, j'ai nettement préféré La première chose que l'on regarde et j'imagine donc que je lirai plus que probablement son prochain roman.
April 9, 2014
Хммм... Тази книга много ме издразни. През цялото време знаех какво ще направи умния главен герой, през цялото време го очаквах, все се надявах, че книгата ще има друго разрешение и той няма да каже великата реплика, ама не... той не успя да ме опровергае, а толкова много се надявах на това. Много ме е яд на него, ама много, много, много ме е яд. Така ми се стисна душата от тази книга.
Видимо е, че е книга, която оказва влияние и ако не беше това задълбаване във филмови истории, филмови реплики,филмови актьори, които не ми бяха достатъчно познати и по едно време се чудех книгата ли да чета или да проверявам кой кой е из интернет и предпочетох първото, след като разбрах коя е Скарлет Йохансон /страхотна жена/ и първите и две гаджета..., следващите вече ми дойдоха в повече и се спрях, сигурно щях да й дам повече звезди. Това малко разхвърляше историята, което може би беше и целян ефект, който да те вкара в психиката на главните герои. То и тяхната психика беше страшно обогатена от обстоятелствата.
Видимо е, че е книга, която оказва влияние и ако не беше това задълбаване във филмови истории, филмови реплики,филмови актьори, които не ми бяха достатъчно познати и по едно време се чудех книгата ли да чета или да проверявам кой кой е из интернет и предпочетох първото, след като разбрах коя е Скарлет Йохансон /страхотна жена/ и първите и две гаджета..., следващите вече ми дойдоха в повече и се спрях, сигурно щях да й дам повече звезди. Това малко разхвърляше историята, което може би беше и целян ефект, който да те вкара в психиката на главните герои. То и тяхната психика беше страшно обогатена от обстоятелствата.
August 19, 2018
Accroché par la quatrième de couverture. J'avais bien aimé La Liste de mes envies.
Malgré un début intéressant, je n'ai pas réussi à rentrer dans l'histoire, à ressentir le souffle poétique et mélancolique, le côté cassé des protagonistes.
Il y a un problème de style, ce n'est pas fluide, c'est inégal; on passe d'Écomarché aux bessons merveilleux de Jeanine et du Jean Follain toutes les quatre pages.
Pour en revenir à l'histoire, je doute sérieusement que l'on puisse tomber amoureux (ou être attiré) uniquement parce que l'autre est gentil. Le fin est également curieuse...
Malgré un début intéressant, je n'ai pas réussi à rentrer dans l'histoire, à ressentir le souffle poétique et mélancolique, le côté cassé des protagonistes.
Il y a un problème de style, ce n'est pas fluide, c'est inégal; on passe d'Écomarché aux bessons merveilleux de Jeanine et du Jean Follain toutes les quatre pages.
Pour en revenir à l'histoire, je doute sérieusement que l'on puisse tomber amoureux (ou être attiré) uniquement parce que l'autre est gentil. Le fin est également curieuse...
August 22, 2013
Sans trop s'attacher au style, une jolie histoire qui décrit les prémisses de l'amour et le désir des 2 personnages de tendre vers un quotidien d'une banale douceur.
Intéressant surtout la confusion du désir et de l'image que l'on se fait de l'autre. Entre aimer la personne pour ce qu'elle est et ce qu'on voudrait qu'elle soit ou la manière dont on la voit, pas simple de clarifier son propre désir.
Et puis, le malentendu qui surgit, y faire face demande une force dont on est pas toujours capable.
Attachant ces 2 personnages qui malgré la lourdeur de ce qu'ils ont vécu, sont à l'aube de leur vie et l'abordent avec candeur et simplicité.
A lire un dimanche matin où l'on est prêt à rêver que tout peut arriver, même que Scarlett Johansson sonne à sa porte ;-)
Intéressant surtout la confusion du désir et de l'image que l'on se fait de l'autre. Entre aimer la personne pour ce qu'elle est et ce qu'on voudrait qu'elle soit ou la manière dont on la voit, pas simple de clarifier son propre désir.
Et puis, le malentendu qui surgit, y faire face demande une force dont on est pas toujours capable.
Attachant ces 2 personnages qui malgré la lourdeur de ce qu'ils ont vécu, sont à l'aube de leur vie et l'abordent avec candeur et simplicité.
A lire un dimanche matin où l'on est prêt à rêver que tout peut arriver, même que Scarlett Johansson sonne à sa porte ;-)
May 19, 2016
Meh. A sad follow-up to his debut novel. More references to the size of Scarlet Johansson's boobs and pop culture than any story eked out in their midst supposedly giving this mess meaning. Obviously written for the French best-seller lists, not much else. I will not waste more words on this trite waste of paper, whose author Scarlet Johansson tried to sue. Only after-the-fact interesting worth sharing!
November 27, 2016
Mitä tapahtuu, kun tavallisen (mutta komean) autonkorjaajan ovelle saapuu Scarlett Johansson? Kirja kertoo yhteiskuntamme pinnallisuudesta ja siitä, kuinka jokainen meistä haluaa tulla nähdyksi myös pintaa syvemmältä. Ranskalaisilla kirjailijoilla tuntuu olevan tapa kirjoittaa salakavalan kepeästi ja kuljettaa tarinaa vauhdilla eteenpäin. Siitä huolimatta he onnistuvat tavoittamaan samalla myös jotain merkityksellistä. Pätee tähänkin kirjaan.
March 20, 2013
C'était bien, divertissant et léger. L'humour est sans doute la plus grande force de ce livre ainsi que la douceur qui inspire les trois chapitres consacrés à la relation sexuelle des deux personnages.
Fin intéressante qui brouille les personnages : on ne sait plus qui est qui. Dommage que le livre n'ait pas eu la même force, le même travail que celui de la fin.
Fin intéressante qui brouille les personnages : on ne sait plus qui est qui. Dommage que le livre n'ait pas eu la même force, le même travail que celui de la fin.
July 25, 2014
Оригинален, освежителен и леко замайващ коктейл от остроумие, гъделичкаща ирония, тематична ерудиция и рекламна лекота на фразата. Миксиран с безброй препратки към света на киното и рекламата. Книга за зажаднели ценители на светски остроумия, обичащи изненади.
Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
June 3, 2024
Si vous voulez lire une description de seins pendant 200 pages, c'est cool. Sinon, passez votre chemin. (Et puis le commentaire comme quoi il pourrait la v¡oler et personne ne l'entendait parce qu'il n'y a personne autour... Non merci)
January 20, 2015
Елементарни глупости, събрани в книга. Загуба на време.
May 25, 2025
miała to być książka o cyckach a była o czymś więcej, fajne miłe i nie wiem czy przyjemne, ten chłop jest chyba bipolar ale akceptuję go
January 7, 2026
ce roman est surprenant .
l'histoire est originale et attendrissante.
l'histoire est originale et attendrissante.
December 26, 2024
ostin kirppikseltä varmaan 4v sitten. luin ekat 60 sivua, en suosittele.
Displaying 1 - 30 of 137 reviews