Trzydziesty piąty i później

Arbat Tetralogy #2

by Anatoly Rybakov, Anatolij Rybakow, Michał B. Jagiełło (translator)

Dalsze losy bohaterów "Dzieci Arbatu", a więc przede wszystkim Saszy Pankratowa, zesłanego na Daleką Północ nad Angarę, i jego moskiewskich kolegów, pokazane na szerokim tle wydarzeń politycznych 1935 roku. Dalsza wnikliwa analiza sylwetki Stalina i ludzi z jego najbliższego otoczenia. Procesy polityczne; czystki; najwyższe wyroki. Budzące grozę rządy Jagody i Jeżowa w NKWD.

Genres: Fiction, Russia, Historical Fiction, Literature

254 pages, Paperback

First published January 1, 1988

About the author

Anatoly Naumovich Rybakov (Russian: Анатолий Наумович Рыбаков; January 14, 1911 – December 23, 1998) was a Soviet and Russian writer, the author of the anti-Stalinist Children of the Arbat tetralogy, novel Heavy Sand, and many popular children books including Adventures of Krosh, Dirk, Bronze Bird, etc. One of the last of his works was his memoir The Novel of Memoirs (Роман-Воспоминание) telling about all the different people (from Stalin and Yeltsin, to Okudzhava and Tendryakov) he met during his long life. Writer Maria Rybakova is his granddaughter.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

В този втори роман от писаната тайно над двайсет години тетралогия, Рибаков се е концентрирал основно върху Сталин и неговата безмилостна разправа с довчерашните му другари, съучастници и слуги.

Параноя, лудост, желание за уникалност и месианство водят поредния кървав диктатор по добре утъпканата пътека на унищожението на всичко красиво, добро и значимо, в преследването на недостижима и утопична химера - болшевизма.

За партийците, които избива не ми е жал - те просто живи се самоизяждат, като котило слепи плъхиве, зазидани в стена.

Отваряш нета и виждаш - разстрелян, убит, загинал при неизяснени обстоятелства, самоубил се, рядко някой е бил пращан в ГУЛАГ. Но тия същите нямаше да са по-различни от Сталин. Такава е и съдбата и на семействата им, както и на палачите от НКВД. Карма!

Прошка няма и не може да има.

Цитати:

"Умният тиранин винаги гъделичка народа, на думи, разбира се, а на дело го унищожава."

"За да подчиниш един народ, трябва или да унищожиш, или да купиш интелигенцията му. Или още по-правилно — една част да унищожиш, друга да купиш и да я държиш под страх."

"ТОЙ създаде идея за партията като такава, като един вид абсолют, заменящ всичко: бог, морал, дом, семейство, нравственост, закони на общественото развитие."

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

Луи XIV е прочут с приписваната му реплика “Държавата - това съм аз.” За Сталин обхватът е бил доста по-широк. Сталин през 1935 г. е едновременно Партията, Комунистическата Идея и - разбира се - Държавата.

Рибаков сгъстява краските, картографирайки посредством отделни “арии”- монолози очертанията на мислене параноично, абсолютно последователно и целеустремено, изрязващо бързо и чисто от тъканта на мисълта всеки неудобен нюанс, факт или тълкувания. За Сталин девизът би изглеждал по-скоро като “Реалността - това съм аз.” Защото фактите, историческата и човешката истини и морал нямат значение. Има значение едно - властта. Властта над миналото - Сталин пренаписва историята по Оруел. Властта над културата. Властта над ЦК, където старите болшевики знаят твърде неудобни истини за вече пренаписаното от Сталин минало. Поради което им се стоварва Сталиновата реалност - инсценирани заговори и процеси, обхващащи много хора, и накрая - разстрел за всички. Властта над армията - но не може всички наведнъж, затова Сталин изчиства първо останалите стари болшевики. Каменев и Зиновиев, плюс Киров са само първите изстрели по старата реалност, която да бъде заменена с нова. А реалността, възприемането и - ето го тоталният контрол.

В тази обстановка героите от първата книга (“Децата на Арбат”) нямат особен шанс да изживеят пълноценна младост. Палачи, доносници, осъдени, отритнати - общо взето това са възможностите пред тях. И те поемат по някой по някоя от тези пътечки - къде охотно, къде неохотно. Портретите са майсторски, градацията е съвършено естествена и дори банална.

Прекрасно продължение - и толкова актуално за Русия ма 2023 г. Дежа вю.

4,5⭐️

——
▶️ Цитати:

⚔️“Това е закон за масово беззаконие.”

“⚔️Нито един народ няма месианска роля, месианско предназначение. Няма свръхнация, няма свръхнароди, има хора: добри хора, лоши хора. И ние трябва да създадем общество, в което никакви сили не биха ги принудили да бъдат лоши.”

⚔️“идеалистите понякога се превръщат в светци, но по-често — в тирани и в пазители на тиранията.”

⚔️“Историята е по-скъпа от хората, историята е по-важна от хората — такава е Сталиновата философия.”

⚔️“Когато властта е в едни ръце, когато властта е несъкрушима, когато народът подкрепя тази власт, работа върши всякаква конституция.”

⚔️“Гладът в началото на трийсетте години бе нужен, за да покаже на селото КОЙ е господарят тук. Гладът отнесе милиони хора, но донесе победа.”

⚔️“Историята учи: от затвора до престола има само една крачка. За да не се случи това, по пътя помежду им трябва да има ешафод.”

⚔️“Смъртта е неизбежна, хората са се примирили с нейната неизбежност. Помнят само онези, които са изпращали хората на смърт: пълководците, владетелите, великите предводители на народа. ”

⚔️“да цитираме самия Сталин. И да не го тълкуваме. Той сам се тълкувал. ”

⚔️“Той често възприемаше идеите на хора, които после унищожаваше, по-често първо ги унищожаваше, а после възприемаше идеите им.”

⚔️“добрини може да се вършат, но внимателно, само когато не е опасно”

⚔️“Политбюро и другарят Сталин смятат тези обвинения за доказани. В тях няма и не може да има никакво съмнение. Нашата задача е една — да получим признание от обвиняемите.”

⚔️“Към страха, първото условие за несъкрушимост на властта, се бе прибавило второто — любовта.”

⚔️“Историята е същината на идеологията, тя е средство за идеологическо възпитание на народа, където широките народни маси се възпитават не с абстрактни догми и понятия, а с конкретни исторически факти, чрез дейността на конкретни исторически личности. Такава история става жива, такава идеология става разбираема, достъпна, тя се запомня, просмуква се в плътта и кръвта на народа.”

⚔️“руският народ, макар и способен на рядко необуздан бунт, е свикнал да го управляват.”

⚔️“Пред върховната власт всеки трябва да се чувствува безсилен.”

🪦“Терорът далеч не се състои от безполезни, безсмислени жестокости. Да, терорът е жесток, но винаги е осмислен, винаги преследва определена цел и невинаги се извършва от подплашени хора.”

🪦“В действителност терорът е не само средство за потискане на инакомислието, а преди всичко средство за установяване на единомислие, произтичащо от един общ за всички страх.”

🪦“Терорът не само привиква народа към безпрекословно подчинение, той възпитава у него равнодушие към жертвите, внушава съзнание за малоценност на човешкия живот, унищожава у него буржоазните представи за морал и нравственост. И тогава народът се подчинява без съпротива.”

⚔️“За да подчиниш един народ, трябва или да унищожиш, или да купиш интелигенцията му. Или още по-правилно — една част да унищожиш, друга да купиш и да я държиш под страх.”

⚔️“Но защо да са „невинни“? Затова ли, че според техните хартишки, според техните юридически правила нещо си там не било изрядно? Но какви хартишки, какви юридически правила могат да бъдат закон за диктатурата на пролетариата? За диктатурата на пролетариата има само един закон — интересите на тази диктатура. И за истинския чекист не бива да съществуват други закони. Съществуват ли, значи той не е истински чекист.”

⚔️ “Престъпникът се ръководи от лични мотиви, владетелят — от интересите на държавата и затова не може да бъде престъпник, защото само владетелят решава кое отговаря на интересите на държавата и кое не отговаря.”

⚔️ “Съвест“ е абстрактно, празно понятие. „Съвест“ е прикритие на инакомислието:”

⚔️ “Хората, надарени с така наречената съвест, са хора опасни. Те смятат, че имат право сами да решават кое е нравствено и кое е безнравствено и разпростират това право върху всичко, включително и върху политиката. Така наречената съвест им позволява да съдят за действията на партията и държавата, тоест за НЕГОВИТЕ действия. Така наречената съвест им позволява да имат убеждения, различни от НЕГОВИТЕ убеждения. Това трябва да се пресече веднъж завинаги.”

⚔️ “ТОЙ създаде партия, която ще удържи властта завинаги.
ТОЙ създаде партия от съвършено нов тип, партия, различна от партиите от всички времена, партия, която не само е символ на държавата, но и единствена обществена сила в държавата, партия, членуването в която е не само най-важното качество на членовете й, но и съдържание и смисъл на живота им. ТОЙ създаде идея за партията като такава, като един вид абсолют, заменящ всичко: бог, морал, дом, семейство, нравственост, закони на общественото развитие.”

[Monika · Rating 4 out of 5]

Przyznaje, ze troche ja meczylam. Rybakow wciaz pisze wspaniale, jednak za duzo tu polityki a za malo watkow obyczajowych. Swietnie opisane strategia Stalina, jego sposob myslenia i dzialania oraz przesluchania I procesy rzekomych wrogow panstwa rosyjskiego.
Dowiedzialam sie bardzo wiele, ale wciaz brakowalo mi tego, co urzeklo mnie w czesci pierwszej, losow grupy studentow. Jest tu tego bardzo niewiele. Mam nadzieje, ze glowni bohaterowie wroca w czesci 3.

[Pacyfa · Rating 4 out of 5]

Second in the series of the Arbat Children, a time of great Russian purge when over half a million people were executed. This book continues the story of the people from Arbat and also the Stalin's voice and thoughts which are ever so disturbing. The political machine and the mechanics of fear and oppression are ever present.

Found this second book a better written one over the first, there is a bit more focus here and the multiple characters are tied in well in the story. It is a must book to read for anyone interested in communism and Russian history of that era. I want to read the third one in the series now.

[Aithne · Rating 4 out of 5]

Podoba mi się zaangażowanie Rybakowa. Trudno nie być zaangażowanym, kiedy dookoła dzieją się takie rzeczy.
Trochę mało tu samych dzieci Arbatu (gdzie podziała się Lena Budiagina?!), dużo więcej polityki niż w poprzedniej części. Ale opisanej tak, że trudno się oderwać.
Lecę po kolejną część!

[Anton Creemers · Rating 4 out of 5]

Wederom erg relevant en verslavend

[Rzeznik Malgorzata · Rating 3 out of 5]

3,5*

[Jan Kubiznak · Rating 3 out of 5]

Pokračování Dětí Arbatu. Ve své době mohla být dokumentární část ohromující, dnes si to snadno všechno a podrobněji vyhledáme na internetu. Překvapující a zklamáním je nulová reflexe Saši, respektive autora, který píše plný naděje dopis Stalinovi, sní o interbrigádách ve Španělsku, oplakává "poctivé" čekisty a soudruhy, obdivuje etiku a mravnost Lenina. Nakonec nejvíc opovrženíhodní jsou celou dobu hlavně měšťáci a odpůrci komunismu. Román je upřímným pohledem pana spisovatele, který ale bohužel nechápe a nechce chápat.

[Mike · Rating 4 out of 5]

Rybakow wciąż doskonale punktuje Stalina (czystka 35 w pigułce), szkoda tylko, że ciut siadają przez to wątki obyczajowe.

[Princessadivana · Rating 5 out of 5]

Эта часть посвящена, в основном, началу репрессий старых большевиков. Куча сфабрикованных дел и невинных людей

[lentasa · Rating 5 out of 5]

Rosjanie lubią żyć w upodleniu to niech sobie żyją.

[Varvara · Rating 5 out of 5]

Marian valley 1 book/day grindset