What do you think?
Rate this book
La Saga des Fourmis #2
Le Jour des fourmis
Sus aux Doigts ! Exterminez-les tous ! C'est à ce mot d'ordre donné par la nouvelle reine des fourmis que s'ébranle la croisade purificatrice du monde afin d'exterminer tous les hommes. Parallèlement, le commissaire Méliès est amené à enquêter sur les meurtres horribles et mystérieux de plusieurs grands scientifiques.
Voici comment, dans ce passionnant roman, deux mondes, celui des hommes et celui des fourmis, vont au travers de ces deux histoires, après moult rebondissements, converger et se confondre. Ce thriller implacable, au suspens haletant, où se m^lent l'aventure, le fantastique et la réflexion nous apporte un grand nombre d'informations sur le monde, à la fois si proche et si lointain, des insectes.
Voici comment, dans ce passionnant roman, deux mondes, celui des hommes et celui des fourmis, vont au travers de ces deux histoires, après moult rebondissements, converger et se confondre. Ce thriller implacable, au suspens haletant, où se m^lent l'aventure, le fantastique et la réflexion nous apporte un grand nombre d'informations sur le monde, à la fois si proche et si lointain, des insectes.
498 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 1992
135 people are currently reading
3230 people want to read
About the author
Bernard Werber
163 books1,717 followersBernard Werber's "Ants" trilogy made him one of France's most popular science fiction novelists in the 90s. Werber began studying journalism in 1982 in Paris, where he discovered the work of sci-fi writer Philip K. Dick. In 1991 he published the novel Les Fourmis (Empire of the Ants), a complex fantasy novel in which ants were the heroes and humans the pesty antagonists. The novel became a cult hit across Europe, and Werber followed it with two other books in the same vein: Le Jour des Fourmis (Day of the Ants,1992) and La Révolution des Fourmis (Revolution of the Ants, 1995). His other books include L'Empire des Anges (Empire of the Angels, 2000) and L'Arbre des possibles (The Tree of Possibles, 2002).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 197 reviews
July 27, 2021
عمل ملحمي فلسفي شديد التفرد والعبقرية والجمال، ينضم لقائمة الأعمال التي وددتُ لو قرأتها في وقتٍ أفضل كي يتسع المجال للحديث عنها والكتابة كما ينبغي، وإلى أن أقرأ الجزء الثالث والأخير من هذه الرحلة متمنيًا أن تتحسن الظروف ويتسع الوقت حينها كي أحكي الكثير.. أقول أن هذه الرواية وهذه الثلاثية بوجه عام هي واحدة من أغرب وأعظم وأجمل الأعمال الروائية التي قرأتها في حياتي على الإطلاق..
! وكفى.
November 22, 2019
رهيب،رهيب،رهيب..
..أجمل ما قرات في العام ويمكن في حياتي كلها
حرفيًا اتخطفت من إن نملة ترشدني إلى نفسي!،،
2019/11/22
..أجمل ما قرات في العام ويمكن في حياتي كلها
حرفيًا اتخطفت من إن نملة ترشدني إلى نفسي!،،
2019/11/22
April 4, 2018
أسطورية، أقل ما يقال عنها والله.
هعمل عنها فيديو إن شاء الله.
هعمل عنها فيديو إن شاء الله.
June 29, 2024
برنار فيريبير حقق المعادلة الاصعب ♥️♥️
افضل من الجزء الاول، الخط البشري هنا اكتر وامتع والخيال والفلسفة فيها اكتر من الجزء الاول..
لا يخيفك حجمها ف أنا التهمتها في اربع ايام فقط من فرط جمالها..
افضل من الجزء الاول، الخط البشري هنا اكتر وامتع والخيال والفلسفة فيها اكتر من الجزء الاول..
لا يخيفك حجمها ف أنا التهمتها في اربع ايام فقط من فرط جمالها..
August 9, 2016
Là, je commence la trilogie des Fourmis en désordre. N'importe quoi. Mais j'ai lu que l'auteur a écrit ce deuxième livre parce qu'il avait l'impression que personne n'avait compris les sous-entendus du premier, du coup je m'y suis intéressé. Résultat, à mon avis: un livre complexe. Déjà, j'évite toujours de tuer d'araignées et d'autres insectes lorsque je vais au secours de jeunes demoiselles effrayées, mais là maintenant je ne regarderai plus jamais les insectes de la même façon, surtout les fourmis et leur comportement collectif. Il s'agit de trois histoires parallèles qui convergent à la fin: la révolution et croisade des fourmis contre les Doigts (humains), un petit roman policier plein d'énigmes (dont j'ai trouvé très intéressantes la vie et la personnalité de Laetitia Wells, même si j'aurais pu bien me passer du petit aspect romance là) et une suite du premier livre qui raconte la vie de quelques Doigts attrapés sous une fourmilière (qui pose quelques questions très intéressantes par rapport à l'idée et l'effet de la religion). L'écriture est fluide et agréable et m'a appris beaucoup de nouveaux mots (dont j'espère me souvenir!), sans compter que j'ai également beaucoup appris à propos des insectes (déjà c'est très utile lorsqu'on considère que neuf animaux sur dix sur la Terre sont des insectes!) et même à propos des humains (là, je pense notamment aux différentes personnalités des personnages humains et aux dialogues Doigts/fourmis vers la fin du livre). L'aspect philosophique du livre est tellement bien mis en place avec de nombreuses questions évoquées qui font réfléchir; c'est surtout ce mélange intéressant sci-fi/philosophie que j'ai beaucoup apprécié: un livre qui fait bien travailler le cerveau. Bref, un livre tout à fait recommandable. Maintenant, j'ai hâte de lire d'autres livres par Werber.
June 14, 2022
4 sterren - Nederlandse paperback
Resencie in boek en uitgeleend aan dependance Groen licht. Wordt vervolgd.
Resencie in boek en uitgeleend aan dependance Groen licht. Wordt vervolgd.
January 7, 2018
Je vais laisser les gens brillants, instruits et cultivés s’extasier devant ce livre sans doute original, mais gonflant au max.
À des personnes qui croient que c'est un oeuvre philosophique : Mais vous n'allez quand même pas tirer des leçons de vie d'un gars qui croit que le nettoyage municipal des trottoirs se fait avec de l'eau savonneuse ???
Pour moi ce livre c'est sans plus ni moins le résultat de l’ego démesuré d'un auteur qui croit tout comprendre dans la vie alors qu'il ne sait même pas comment les gens fonctionnent.
Il faut vraiment qu'il sorte de sa fourmilière de domicile pour voir que les femmes Asiatiques n'ont pas les yeux mauves, nom de dieu ! En lisant son passage d'introduction de Laetitia Wells on se demande s'il a déjà vu une femme de sa vie, ou s'il les aperçoit seulement de loin telle une mirage au milieu d'un désert, ou pire, l'objet de ses fétiches ? Et bien sur la femme journaliste si belle, si brillante, elle n'est seulement là que pour être agressée par les clochards dans le métro, pour être sauvée par un policier, et puis pour tomber amoureuse de lui même si elle "déteste les humains", comme l'auteur l'a déclaré.
Ne me parle même pas du policier, qui clos une enquête avec trois morts sans même faire d'autopsie... L'auteur ne sait clairement pas de quoi il parle. Son policier et sa journaliste, c'est l'oeuvre d'une imagination fantastique la plus naïve que je n'ai jamais vue.
Certes, son imagination est bienvenue là où il parle de la civilisation des fourmis... Les parties concernant les insectes sont inspirées et intéressantes, la croisade contre les Doigts tellement aberrante qu'on ne peut que s'y intéresser. Mais encore une fois: ne prétendez pas tirer une philosophie quelconque de cet ouvrage, écrit par un mec qui se croit prophète tout en restant en son coin avec ses théories de "savant" fou.
À des personnes qui croient que c'est un oeuvre philosophique : Mais vous n'allez quand même pas tirer des leçons de vie d'un gars qui croit que le nettoyage municipal des trottoirs se fait avec de l'eau savonneuse ???
Pour moi ce livre c'est sans plus ni moins le résultat de l’ego démesuré d'un auteur qui croit tout comprendre dans la vie alors qu'il ne sait même pas comment les gens fonctionnent.
Il faut vraiment qu'il sorte de sa fourmilière de domicile pour voir que les femmes Asiatiques n'ont pas les yeux mauves, nom de dieu ! En lisant son passage d'introduction de Laetitia Wells on se demande s'il a déjà vu une femme de sa vie, ou s'il les aperçoit seulement de loin telle une mirage au milieu d'un désert, ou pire, l'objet de ses fétiches ? Et bien sur la femme journaliste si belle, si brillante, elle n'est seulement là que pour être agressée par les clochards dans le métro, pour être sauvée par un policier, et puis pour tomber amoureuse de lui même si elle "déteste les humains", comme l'auteur l'a déclaré.
Ne me parle même pas du policier, qui clos une enquête avec trois morts sans même faire d'autopsie... L'auteur ne sait clairement pas de quoi il parle. Son policier et sa journaliste, c'est l'oeuvre d'une imagination fantastique la plus naïve que je n'ai jamais vue.
Certes, son imagination est bienvenue là où il parle de la civilisation des fourmis... Les parties concernant les insectes sont inspirées et intéressantes, la croisade contre les Doigts tellement aberrante qu'on ne peut que s'y intéresser. Mais encore une fois: ne prétendez pas tirer une philosophie quelconque de cet ouvrage, écrit par un mec qui se croit prophète tout en restant en son coin avec ses théories de "savant" fou.
September 13, 2016
-La propuesta pierde fuerza porque ya no es novedosa.-
Género. Ciencia ficción.
Lo que nos cuenta. En el hormiguero de Bel-o-kan hay un secreto bien guardado y la veterana soldado 103.683 lo conocerá tras la incursión de tres rebeldes al corazón de la Biblioteca química. Unas muertes de unos investigadores son el nuevo caso del inspector Méliès. Segundo libro de la trilogía de Las hormigas.
¿Quiere saber más de este libro, sin spoilers? Visite:
https://librosdeolethros.blogspot.com...
Género. Ciencia ficción.
Lo que nos cuenta. En el hormiguero de Bel-o-kan hay un secreto bien guardado y la veterana soldado 103.683 lo conocerá tras la incursión de tres rebeldes al corazón de la Biblioteca química. Unas muertes de unos investigadores son el nuevo caso del inspector Méliès. Segundo libro de la trilogía de Las hormigas.
¿Quiere saber más de este libro, sin spoilers? Visite:
https://librosdeolethros.blogspot.com...
October 28, 2015
O serie originala si inedita. Recomand!
http://palarisme.ro/chef/carti/77-car...
http://palarisme.ro/chef/carti/77-car...
December 7, 2020
ტრილოგიის პირველი წიგნი იმდენად მომეწონა, რომ ცოტა მეშინოდა კიდეც ამის დაწყება. საერთოდ ყველანაირ, არარსებულ მოლოდინებს გადააჭარბა ვერბერმა.
October 5, 2015
Spicuiri din recenzia finala care se gaseste pe blogul meu
..........................................
Ziua Furnicilor este mai intens și mai plin de adrenalină decât primul volum din serie ceea ce-l face pe Werber „și mai povestitor” decât în romanul anterior pentru că reușește să te transporte într-un mod absolut fenomenal în lumea imaginată de el. De data aceasta amprenta este pusă mai mult pe partea enigmatică, polițistă a poveștii ceea ce face ca povestea să fie și mai alertă alături de aventura aproape sinucigașă a furnicii 103. Inserturile din Enciclopedia cunoașterii relative și absolute de Edmond Wells se potrivesc perfect și fac, din nou, deliciul lecturii. Werber adoră lumea din Saga Furnicilor și acest lucru se vede la fiecare pagină. Iubește ce a creat și se dedică întru totul creației sale, făcând altfel pe cititor să iubească la rându-i din toată inima personajele care-i trec prin fața ochilor.
Recunosc că-i spuneam Elenei pe măsură ce înaintam în lectură că Werber mi se pare cam exagerat și că am impresia că mă trezesc uneori într-o telenovelă argentiniană, însă asta nu m-a făcut să mă opresc din citit. M-am bucurat de carte pentru că, dincolo de exagerările copilărești pe care autorul a decis să le insereze în dezvoltarea poveștii, romanul este cât se poate inteligent, cu idei care prind, surprind și plac, nu numai prin ineditului lor cât prin faptul că sună cât se poate de plauzibil. Este adevărat că Werber putea să acorde o atenție mai mare atât modului în care și-a construit personajele cât și evoluției narațiunii, astfel încât să nu fie nevoit să exagereze anumite momente din povestire dar, până la urmă, astfel de șiretlicuri fac parte din arsenalul scriitorilor pe care Werber îi iubește și al căror fan mă declar și eu.
.......................................
..........................................
Ziua Furnicilor este mai intens și mai plin de adrenalină decât primul volum din serie ceea ce-l face pe Werber „și mai povestitor” decât în romanul anterior pentru că reușește să te transporte într-un mod absolut fenomenal în lumea imaginată de el. De data aceasta amprenta este pusă mai mult pe partea enigmatică, polițistă a poveștii ceea ce face ca povestea să fie și mai alertă alături de aventura aproape sinucigașă a furnicii 103. Inserturile din Enciclopedia cunoașterii relative și absolute de Edmond Wells se potrivesc perfect și fac, din nou, deliciul lecturii. Werber adoră lumea din Saga Furnicilor și acest lucru se vede la fiecare pagină. Iubește ce a creat și se dedică întru totul creației sale, făcând altfel pe cititor să iubească la rându-i din toată inima personajele care-i trec prin fața ochilor.
Recunosc că-i spuneam Elenei pe măsură ce înaintam în lectură că Werber mi se pare cam exagerat și că am impresia că mă trezesc uneori într-o telenovelă argentiniană, însă asta nu m-a făcut să mă opresc din citit. M-am bucurat de carte pentru că, dincolo de exagerările copilărești pe care autorul a decis să le insereze în dezvoltarea poveștii, romanul este cât se poate inteligent, cu idei care prind, surprind și plac, nu numai prin ineditului lor cât prin faptul că sună cât se poate de plauzibil. Este adevărat că Werber putea să acorde o atenție mai mare atât modului în care și-a construit personajele cât și evoluției narațiunii, astfel încât să nu fie nevoit să exagereze anumite momente din povestire dar, până la urmă, astfel de șiretlicuri fac parte din arsenalul scriitorilor pe care Werber îi iubește și al căror fan mă declar și eu.
.......................................
February 10, 2017
მეტი მოქმედება, მეტი პერსონაჟი, მეტი ბრძოლა, მეტი სიკვდილი, მეტი სახეში შემოფურთხება, მადმუაზელის ჰუმანოფობიის დაძლევა, ჰობიტი ბილბოს მარკო პოლოს გვერდით დაყენება და იდეალური დასასრული, რომელიც რეალურად არ არის დასასრული. მოკლედ, პირველი ნაწილის სწორი გაგრძელება და მესამე ნაწილისთვის ძალიან სწორი ნიადაგის შემზადებაა "ჭიანჭველების დღე".
p.s. და კვლავ ყველაზე :ერთი შეხედვით ბოდვა: წიგნად რჩება, რაც კი ოდესმე წამიკითხავს :დ
p.s. და კვლავ ყველაზე :ერთი შეხედვით ბოდვა: წიგნად რჩება, რაც კი ოდესმე წამიკითხავს :დ
February 25, 2018
في هذا الجزء (يوم النمل) يبدأ برنار فيربير بأسلوبه المميز والذكي بتجسيد سيناريو حرب الحضارات هذه. ابتدأت ملكة النمل الجديدة أولاً بمنع أي تواصل مع المجموعة المحتجزة تحت مملكتها من البشر ثم بدأت بتجييش الجيوش النملية للقضاء على البشر على سطح الأرض، فأعلنت أن حضارة البشر هي حضارة النار لذا علينا تدميرهم قبل أن يحرقوا الغابة بأكملها والنار تعدها الحشرات لعنة ومن هذا المنطلق ولوعي النمال بصغر حجمها وضخامة وقوة عدوها المرتقب بدأت بجمع حلفاء في هذه الحرب، متبعة سياسة إيجاد العدو المشترك فهذا يلغي الخلافات القائمة حاليا بين كل الحشرات. لذلك تعد إحدى أنجع وسائل توحيد الشعوب هي خلق العدو المشترك دائماً.
ومن خلال هذا السرد الخيالي والعجائبي ومن خلال رحلة النمل في توحيد بقية الحشرات في هذه الحرب المقدسة وضد العدو المشترك الأوحد ستصل إلى الكثير والكثير من المعلومات العلمية الصادمة عن مخلوقات كثيرة نجهل تماما أساليب عيشها وطرق تنظيم حياتها ووسائل دفاعها عن نفسها أو محاولات تمددها وبناء حضارتها، نحن البشر مزهوون بأنفسنا نعتقد أننا الأذكى ولكن يحاول برنار فيربير من خلال هذه الرواية أن يضع الإنسان في نصابه الحقيقي من بين كل هذه المخلوقات في هذا الكون الفسيح، لأنه لا خطأ أكبر من استخفافنا بالآخر. ومن خلال هذا السرد المشوق ناقش الكثير من الأسئلة الفلسفية، والأفكار السياسية، والدينية. تعمق في حالات الشعور الإنساني والتي تغيب عن هذه المخلوقات، عن القلق الوجودي عن قدرتنا على التفكير في الماضي والمستقبل وما قد تؤدي إليه هذه المَلَكات التي نختص بها نحن البشر. نحن البشر لسنا الأسوأ فعالم النمل أشد ضراوة من عالمنا ولكننا لسنا الأذكى أيضا، فهذه الدويبات بجميع أنواعها لها نظام حياة دقيق جداً وتراتبية ووظائف محددة ودقيقة فسبحان من علمها، سبحان من قادنا إلى معرفة تفاصيل سير حياتها لنتعلم بدورنا أننا لم نخلق عبثاً، وأن لكل شيء في
هذا الكون معنى.
https://goo.gl/2icikr
ومن خلال هذا السرد الخيالي والعجائبي ومن خلال رحلة النمل في توحيد بقية الحشرات في هذه الحرب المقدسة وضد العدو المشترك الأوحد ستصل إلى الكثير والكثير من المعلومات العلمية الصادمة عن مخلوقات كثيرة نجهل تماما أساليب عيشها وطرق تنظيم حياتها ووسائل دفاعها عن نفسها أو محاولات تمددها وبناء حضارتها، نحن البشر مزهوون بأنفسنا نعتقد أننا الأذكى ولكن يحاول برنار فيربير من خلال هذه الرواية أن يضع الإنسان في نصابه الحقيقي من بين كل هذه المخلوقات في هذا الكون الفسيح، لأنه لا خطأ أكبر من استخفافنا بالآخر. ومن خلال هذا السرد المشوق ناقش الكثير من الأسئلة الفلسفية، والأفكار السياسية، والدينية. تعمق في حالات الشعور الإنساني والتي تغيب عن هذه المخلوقات، عن القلق الوجودي عن قدرتنا على التفكير في الماضي والمستقبل وما قد تؤدي إليه هذه المَلَكات التي نختص بها نحن البشر. نحن البشر لسنا الأسوأ فعالم النمل أشد ضراوة من عالمنا ولكننا لسنا الأذكى أيضا، فهذه الدويبات بجميع أنواعها لها نظام حياة دقيق جداً وتراتبية ووظائف محددة ودقيقة فسبحان من علمها، سبحان من قادنا إلى معرفة تفاصيل سير حياتها لنتعلم بدورنا أننا لم نخلق عبثاً، وأن لكل شيء في
هذا الكون معنى.
https://goo.gl/2icikr
August 9, 2020
"أصابع، هذه الأشياء التي تظهر من أي مكان لتزرع الموت. أصابع، هذه الحيوانات التي تسحق كل ما تصادفه في طريقها. أصابع، هذه الكتل التي تغرز وتسحق المدن الصغيرة. أصابع هذه الظلال التي تلوث الغابة بمواد تسمم كل من يتذوقها. بمجرد التفكير بها، تصاب الرقم 103683 برعشة غثيان."
"بحسب شلي-بو-ني ذاتها لا تعدو الأصابع أن تكون ظاهرة طارئة. سكانا مؤقتين لسطح الأرض. وعابرين بكل تأكيد. إنهم هنا منذ ثلاثة ملايين عام فقط وسوف لن يبقوا -بلا ريب- لزمن طويل."
"لا ينشغل الإصبع إلا بشخصه. بطبيعته، يشعر الإصبع برغبة عارمة بقتل جميع الأصابع الآخرين. ((القوانين))، وهي عرف اجتماعي صارم مسنون علي حد زائف، وظيفتها الحد من نزاوات الموت."
"بحسب شلي-بو-ني ذاتها لا تعدو الأصابع أن تكون ظاهرة طارئة. سكانا مؤقتين لسطح الأرض. وعابرين بكل تأكيد. إنهم هنا منذ ثلاثة ملايين عام فقط وسوف لن يبقوا -بلا ريب- لزمن طويل."
"لا ينشغل الإصبع إلا بشخصه. بطبيعته، يشعر الإصبع برغبة عارمة بقتل جميع الأصابع الآخرين. ((القوانين))، وهي عرف اجتماعي صارم مسنون علي حد زائف، وظيفتها الحد من نزاوات الموت."
January 4, 2016
I found this book disappointing due to the increased spiritualism and preachiness, which his first book in this series touched on, but not nearly as heavily. He also gets a few things wrong that begin to become annoying by the end of the book.
J'ai trouvé ce livre pas a mon gout parce que le spiritualisme et ses efforts de nous dire quoi penser m'ont gêné. Ce n’était pas si lourd dans son premier livre. Aussi, il a raté quelques chose qui me commencé à gêner par le fin du livre.
4 Janvier, 12016 èH
J'ai trouvé ce livre pas a mon gout parce que le spiritualisme et ses efforts de nous dire quoi penser m'ont gêné. Ce n’était pas si lourd dans son premier livre. Aussi, il a raté quelques chose qui me commencé à gêner par le fin du livre.
4 Janvier, 12016 èH
November 9, 2022
Romanul “Furnicile” s-a bucurat de o apreciere uriașă în rândul cititorilor, a fost publicat în zeci de țări și s-a vândut în milioane de exemplare. Era previzibilă așadar o continuare a istoriei furnicilor, doar că acest al doilea roman, deși bine scris, rămâne totuși o extensie literară a primului și nu își poate găsi un loc printre lucrările remarcabile ale genului științifico-fantastic.
La fel ca atâția alți scriitori înaintea sa, Bernard Werber a înțeles că succesul unui bestseller forțează, măcar și din considerente financiare, apariția unor suplimente pe care publicul le așteaptă cu nerăbdare. Prin urmare “Ziua furnicilor” se prezintă drept un adaos comercial al romanului inițial iar cititorul, pentru a se putea bucura de text, nu trebuie să se aștepte la nimic cu adevărat inedit.
Colaborarea dintre oameni și furnici, ideea principală din care își extrage seva romanul “Furnicile”, dispare aproape complet în “Ziua furnicilor”, lăsând locul confruntării tradiționale dintre două specii ale căror reprezentanți se înmulțesc peste măsură, mănâncă aproape orice și duc războaie pentru a-și extinde teritoriile.
A nu se înțelege însă că “Ziua furnicilor” este o carte ce ar trebui evitată. Modul exotic de gândire și acțiunile atipice ale furnicii 103683 sunt în continuare esența construcției literare marca Werber, iar dacă cititorul reușește să ignore amintirea primului volum în momentul în care se apucă de citit, atunci cu siguranță nu va considera la finalul lecturii că a pierdut un timp prețios în care putea să facă altceva.
Nota acordată romanului : 7
http://www.bucurestifm.ro/2022/11/09/...
La fel ca atâția alți scriitori înaintea sa, Bernard Werber a înțeles că succesul unui bestseller forțează, măcar și din considerente financiare, apariția unor suplimente pe care publicul le așteaptă cu nerăbdare. Prin urmare “Ziua furnicilor” se prezintă drept un adaos comercial al romanului inițial iar cititorul, pentru a se putea bucura de text, nu trebuie să se aștepte la nimic cu adevărat inedit.
Colaborarea dintre oameni și furnici, ideea principală din care își extrage seva romanul “Furnicile”, dispare aproape complet în “Ziua furnicilor”, lăsând locul confruntării tradiționale dintre două specii ale căror reprezentanți se înmulțesc peste măsură, mănâncă aproape orice și duc războaie pentru a-și extinde teritoriile.
A nu se înțelege însă că “Ziua furnicilor” este o carte ce ar trebui evitată. Modul exotic de gândire și acțiunile atipice ale furnicii 103683 sunt în continuare esența construcției literare marca Werber, iar dacă cititorul reușește să ignore amintirea primului volum în momentul în care se apucă de citit, atunci cu siguranță nu va considera la finalul lecturii că a pierdut un timp prețios în care putea să facă altceva.
Nota acordată romanului : 7
http://www.bucurestifm.ro/2022/11/09/...
June 30, 2021
ტექსტი, თემები, ბრძოლები, პერსონაჟები და სიუჟეტი
ბეეევრად უკეთესია პირველ წიგნზე. ეტყობა შრომა.
ბეეევრად უკეთესია პირველ წიგნზე. ეტყობა შრომა.
April 8, 2024
في هذا الجزء يندمج خطي القصة الانساني والنملي في خط واحد. يتكون هذا الجزء من تشويق بوليسي غامض، وتستمر قصة النمل التفاعلية مع الحشرات والنباتات وغيرهم، ويدخل في هذا الجزء جانب فلسفي جديد لم يكن موجودا بالجزء الاول، حيث يتناول فلسفة الوجود والدين والمجتمعات والسلوك وغيره.
May 23, 2019
عندما قرأت الجزء الاول النمل .. شككت ان يبدع الكاتب في الجزء الثاني كما ابدع في الاول ..
ولكن سرعان ما تبين لي خطأي
واذا بيوم النمل تبهر بما فيها من ابداع وجمال
فهي روايه بوليسية وعلم احياء .. ودراما واكشن وغموض
هذه الروايه تحزن انها انتهت بين يديك ..
لايمكن تخليصها لكني اضمن الاستمتاع لاخر صفحه من صفحاتها
ولكن سرعان ما تبين لي خطأي
واذا بيوم النمل تبهر بما فيها من ابداع وجمال
فهي روايه بوليسية وعلم احياء .. ودراما واكشن وغموض
هذه الروايه تحزن انها انتهت بين يديك ..
لايمكن تخليصها لكني اضمن الاستمتاع لاخر صفحه من صفحاتها
July 20, 2022
الجزء الثاني من ثلاثية النمل
قرأتها بنشوة الإمتاع بالجزء الأول .. في الثلث الأول بدأ الملل يصيبني وكان الرواية تاخذ مسار الجزء الاول
ولكن بعد توالي الاحداث بدات الرواية تاخذ منحاها الخاص بها مختلفة عن الجزء الاول
الكاتب يستغل الرواية في تمرير ايمانه الإلحادي والتطوري غالبا
هي رواية كتبت بإحترافية عالية مثلها مثل الافلام التي تعتمد على المؤثرات الصوتية والمونتاج الضخم لإظهار فيلم جميل
عموما الرواية ممتعة .. ولكنها ليست في مستوى المتعة والدهشة التي في الجزء الأول
لست متحمسا لقراءة ثلاثية الملحمة
قرأتها بنشوة الإمتاع بالجزء الأول .. في الثلث الأول بدأ الملل يصيبني وكان الرواية تاخذ مسار الجزء الاول
ولكن بعد توالي الاحداث بدات الرواية تاخذ منحاها الخاص بها مختلفة عن الجزء الاول
الكاتب يستغل الرواية في تمرير ايمانه الإلحادي والتطوري غالبا
هي رواية كتبت بإحترافية عالية مثلها مثل الافلام التي تعتمد على المؤثرات الصوتية والمونتاج الضخم لإظهار فيلم جميل
عموما الرواية ممتعة .. ولكنها ليست في مستوى المتعة والدهشة التي في الجزء الأول
لست متحمسا لقراءة ثلاثية الملحمة
July 10, 2018
Les fourmis contre-attaquent
Après le gros prologue du premier volume, finalement le monde humain et le monde myrmécéen se croisent dans un scénario à moitié entre polar moderne et la quête héroïque médiévale. Si maintenant les deux visions sont plus homogénéisées et la narration arrive à véhiculer thèmes importants comme l’individualité et la religion, malheureusement certaines défauts déjà présents dans le livre précédent se glissent aussi dans les pages. Le scénario reste naïf et enfantin, mais le principal défaut reste le pseudo-biblia de l'Encyclopédie du savoir absolu et relatif. Au lieu d'être éléments de contrepoint à la narration, rythmant et éclaircissant les thèmes abordés, les extraits de l'Encyclopédie sont une nuisance, proposant une philosophie de comptoir pseudo-scientifique difficilement acceptable.
Après le gros prologue du premier volume, finalement le monde humain et le monde myrmécéen se croisent dans un scénario à moitié entre polar moderne et la quête héroïque médiévale. Si maintenant les deux visions sont plus homogénéisées et la narration arrive à véhiculer thèmes importants comme l’individualité et la religion, malheureusement certaines défauts déjà présents dans le livre précédent se glissent aussi dans les pages. Le scénario reste naïf et enfantin, mais le principal défaut reste le pseudo-biblia de l'Encyclopédie du savoir absolu et relatif. Au lieu d'être éléments de contrepoint à la narration, rythmant et éclaircissant les thèmes abordés, les extraits de l'Encyclopédie sont une nuisance, proposant une philosophie de comptoir pseudo-scientifique difficilement acceptable.
March 22, 2012
Một câu chuyện vừa giả tưởng, vừa thật đến ngây người, mà trên hết, nó miêu tả cuộc sống qua những lăng kính thú vị bất ngờ. Kiến, một loài vật bé nhỏ, có thể dễ dàng bị con người "một phát ăn bảy", thường chỉ được nhớ tới bởi sự cần cù chăm chỉ đáng khâm phục, mấy ai biết xã hội của Kiến đã đạt được những thành tựu mà con người cũng phải mắt tròn mắt dẹt vì ngỡ ngàng.
Một câu chuyện vừa thuộc thể loại trinh thám (vì có chết chóc, có thám tử, nhà báo, công an, ..) vừa thuộc thể loại cổ tích (vì kiến mà nói chuyện, hành xử như người, thậm chí đôi khi còn "nhân tính" hơn người rất nhiều nhiều bậc, ..), có chút ngụ ngôn (qua chuyện về kiến, nhắc nhở con người những bài học cuộc sống giản dị mà thấm thía, ..) ... Tóm lại, đủ lôi cuốn và hấp dẫn cả những người đọc khó tính nhất. Tôi đoan chắc là như thế.
Một câu chuyện vừa thuộc thể loại trinh thám (vì có chết chóc, có thám tử, nhà báo, công an, ..) vừa thuộc thể loại cổ tích (vì kiến mà nói chuyện, hành xử như người, thậm chí đôi khi còn "nhân tính" hơn người rất nhiều nhiều bậc, ..), có chút ngụ ngôn (qua chuyện về kiến, nhắc nhở con người những bài học cuộc sống giản dị mà thấm thía, ..) ... Tóm lại, đủ lôi cuốn và hấp dẫn cả những người đọc khó tính nhất. Tôi đoan chắc là như thế.
September 22, 2015
Khẳng định luôn, đây không phải là một cuốn sách dở.
Vấn đề ở chỗ là mình đã để khoảng cách giữa tập 1 và tập 2 trở nên quá xa. Đương nhiên mình chẳng quên gì cả, nhưng rõ ràng rót nước vào một cái ly nước cạn thì dễ hơn thêm nước vào cái ly đã gần đầy.
Bản thân câu chuyện vẫn giữ được sự hấp dẫn của nó, nhưng cách xử lý diễn biến cũng như giọng văn của Bernard đã mất đi sự hấp dẫn với mình.
Khẳng định lại, đó là lý do đến từ phía mình, ông ấy chả có lỗi gì ở đây. Nếu mình để dành thời gian đọc luôn 3 cuốn một lúc chắc sẽ ok hơn. Còn bây giờ bảo đọc nốt cuốn thứ 3, xem chừng hơi ngán...
Vấn đề ở chỗ là mình đã để khoảng cách giữa tập 1 và tập 2 trở nên quá xa. Đương nhiên mình chẳng quên gì cả, nhưng rõ ràng rót nước vào một cái ly nước cạn thì dễ hơn thêm nước vào cái ly đã gần đầy.
Bản thân câu chuyện vẫn giữ được sự hấp dẫn của nó, nhưng cách xử lý diễn biến cũng như giọng văn của Bernard đã mất đi sự hấp dẫn với mình.
Khẳng định lại, đó là lý do đến từ phía mình, ông ấy chả có lỗi gì ở đây. Nếu mình để dành thời gian đọc luôn 3 cuốn một lúc chắc sẽ ok hơn. Còn bây giờ bảo đọc nốt cuốn thứ 3, xem chừng hơi ngán...
May 28, 2025
Ами след второто четене все пак ѝ вдигам звездите, защото всъщност тази част е най-готината от трите. Запознаването на двете цивилизации и мравешките разсъждения след гледането на човешка телевизия изключително ме кефят.
April 25, 2022
This saga gives me very mixed feelings - the first volume was a breath of fresh air, absolutely loved it (minus the human parts, which were insufferable, but also mercifully short). However, the flaws of the first book become prevalent in the second one and besides the pacing and occasional creativity, I found nothing to enjoy.
The human parts are still incredibly stupid. Police , there's plenty of child abuse that is not treated as such, as well as a sexual attack with no point whatsoever other than to turn the main heroine into a damsel in distress, with her boobs out of course. Awful. But the most awful part is that most action takes part in human world.
In ant world, the book undoes some of what the first one set up. Ants are supposed to be superior because they have the collective. But it seems every insect out there is just as smart as an ant or even a human - beetles create alliances, tell stories, cockroaches are aware of deities, etc. So the idea that only people and ants are superior is gone. Only dogs and cats are inferior and always end up dying in horrendous ways.
Second, the very intelligent and politically savvy queen in the first book turns completely dumb. It's like her brain dies. Moreover, while she is aware of dinosaurs and the entire history of the planet, she is not aware of rain and is absolutely shocked when that happens.
And third, 103, who has the heaviest plot armor I've seen in a long time, delivers some of the cringiest speeches knows to man or ant. Man bad, man materialistic, man kills man, why man so bad? But in the first book ants eat their babies, destroy other civilizations and kill millions in one battle alone. STFU ant.
I'll read the last one to see if it gets even stupider, though I still hope it can recover some of the magic of the first book.
The human parts are still incredibly stupid. Police , there's plenty of child abuse that is not treated as such, as well as a sexual attack with no point whatsoever other than to turn the main heroine into a damsel in distress, with her boobs out of course. Awful. But the most awful part is that most action takes part in human world.
In ant world, the book undoes some of what the first one set up. Ants are supposed to be superior because they have the collective. But it seems every insect out there is just as smart as an ant or even a human - beetles create alliances, tell stories, cockroaches are aware of deities, etc. So the idea that only people and ants are superior is gone. Only dogs and cats are inferior and always end up dying in horrendous ways.
Second, the very intelligent and politically savvy queen in the first book turns completely dumb. It's like her brain dies. Moreover, while she is aware of dinosaurs and the entire history of the planet, she is not aware of rain and is absolutely shocked when that happens.
And third, 103, who has the heaviest plot armor I've seen in a long time, delivers some of the cringiest speeches knows to man or ant. Man bad, man materialistic, man kills man, why man so bad? But in the first book ants eat their babies, destroy other civilizations and kill millions in one battle alone. STFU ant.
I'll read the last one to see if it gets even stupider, though I still hope it can recover some of the magic of the first book.
April 17, 2018
Eu não escolho minha ordem de leitura com base em temas, apenas tento criar um balanço sequencial entre livros técnicos e romances. Curiosamente li esse livro na sequência do Sapiens que antecipa muito da discussão do Homo Deus sobre a tal superioridade humana. Daí que só pela sinopse do Dia das Formigas, não deu pra sacar que o grande subtexto do livro era uma hipotética superioridade das formigas em relação aos homens, seja por fatos (o tal do Werber deve ser biólogo por vocação, traz bastante curiosidade científica sobre o mundo dos insetos) ou por números (quanto tempo elas estão na Terra e como se adaptam facilmente à mudanças). De qualquer jeito, a escolha por uma narrativa fragmentada que mistura um romance policial, um livro de guerra (outro assunto de interesse claro do autor) e curiosidades científicas que no final se amarram, dá um ritmo legal e mantem a curiosidade suspensa. Mas o livro é um pouco mais longo do que deveria, no meio fica cansativo pra, apenas no final, recuperar o fôlego. Recomendo, mas pra quem gosta de romances policiais, biologia e estratégia de guerra, tudo misturado!
January 10, 2015
Прочитът на "Денят на мравките" съвпадна с дните на терористични атаки в Париж. Без да искам паралелно вървяха разсъждения, които пораждаха много аналогии от романа към действителността...тези малки черни, еднакви организми, които работят за общото цяло, без да имат индивидуалност. Докато "Мравките" остави в мен едно много приятно познавателно усещане, то "Денят" ми се видя донякъде страшен.
Из Енциклопедия на относителното и абсолтно знание :
СТРАХ: За да бъде разбрана липсата на страх у мравката, не бива да се забравя, че мравунякът в цялост живее като един организъм. Всяка мравка играе в него същата роля, каквато и клетката в човешкото тяло.
Нима върховете на ноктите се боят да бъдат изрязани? Нима космите на брадата треперят, когато към тях посегне бръсначът? Нима палецът на крака се плаши, когато опитваме с него температурата на водата във ваната, която може да е и вряла?
Те не изпитват страх, защото не съществуват като автономни същности. По подобен начин, ако лявата ни ръка ощипедясната, то тя няма да я намрази. Ако на дясната си ръка носим повече пръстени, отколкото на лявата, това също не може да предизвика у нея завист. В момента, когато забравим себе си в името на цялото-организъм, идва краят на всякакви грижи. На това може би се дължи сполучливото обществено устройство в сввта на мравките.
ЛУДОСТ: Всички ние ставаме от ден на ден по-луди и всеки от нас е луд по своему. Тъкмо затова така трудно се разбираме едни други. Самият аз се чувствам засегнат от параноя и от шизофриния. Освен това съм свръхчувствителен, а това деформира представата ми за света. Сам го съзнавам. Опитвам се, вместо да се оставям на тази лудост, да я използвам като двигател на всичко, което предприемам. Ала колкото повече успявам, толкова повече полудявам. И колкото по-луд ставам, толкова по-успешно постигам целите, които си поставям. Лудостта е разярен лъв, притаен в главата на всеки. Той в никакъв случай не бива да бъде убиван. Достатъчно е да бъде открит и укротен. Вашият опитомен лъв ще ви отведе много по-далеч, отколкото който и да било учител, която и да било школа, наркотик или религия. Ала както при всички източници на енергия съществува опасност човек да започне прекалено много да си играе със своята лудост: случва се лъвът да се възбуди прекомерно и да се обърне срещу своя укротител.
КАК: Изправено пред някое препятствие, човешкото същество най-напред си задава въпроса: "На какво се дължи тази трудност и чия е вината за нея?" То търси виновните, за да ги накаже, с надеждата това да не се повтаря.
В същото положение мравката най-напред се пита: "Как и с чия помощ ще мога да преодолея тази трудност?"
В света на мравките понятието вина е напълно непознато.
Винаги ще съществува грамадна разлика между тези, които се питат "Защо работите на вървят", и тези, които се питат"Какво трябва да се направи, за да тръгнат"
Засега светът на човеците принадлежи на тези, които се питат "защо", но ще дойде ден, когато другите, които се питат "как", ще вземат властта...
РЕД: Редът поражда безредие, безредието поражда ред.
.........
Всъщност редът не е нищо друго освен съчетание от безредия. Колкото повече се разпростиранашият подреден свят, толкова повече безредие нахлува в него. Безредие, което само се разпространява и създава нови огнища на ред, всяко от които би могло да се окаже сходно с първоначалния ред. Кой знае дали право пред нас в пространството и във времето, в самия край на нашата хаотична Вселена не се намира изначалният Велик взрив.
БОГ: По дефиниция Бог е вездесъщ и всемогъщ. Следователно, ако съществува, то той е навсякъде и може всичко. Но ако може всичко, значи ли това, че е в състояние да сътвори свят, в който той да не присъства и да не може да направи нищо?
СОЛИДАРНОСТ: Солидарността се ражда от болката, а не от радостта. Човек чувства по близък някой, който е споделил с него мъчително преживяване, отколкото друг, с който са преживели заедно щастливи мигове.
Нещастието е източник на солидарност и съпричастие, докато щастието разделя. Защо? Защото всеобщото тържество кара всекиго да се чувства излъган по отношение на собствените си заслуги. Всеки си въобразява, че общата сполука е единствено негово дело.
В колко семейства са възниквали раздори при подялбата на наследство? Колко рок групи се съхраняват... до успеха? Колко политически движения са се разпаднали след вземането на властта?
Впрочем етимологически дъмата "симпатия" произлиза от sun pathein, което ще рече "страдам заедно с". Такъв е и смисълът на "страдание", чиято латинска съответка е cum patior, отново със значение "страдам заедно с"
САмо мисълтта за страданието на мъчениците от нейната общност може да накара отделната личност да превъзмогне за момент своя непосилен индивидуализъм.
Единствено споменът за преживяна заедно голгота придава сплотеност и сила на една група.
ЕНЕРГИЯ: Когато се качи на влакчето на ужасите в някой лунапарк, човек може да избира между два вида поведение. Или да се сгуши в най-последното вагонче и да стисне очи. В този случай любителят на силни усещания изпитва неописуем страх. Усеща скоростта с цялото си тяло и всеки път, когато погледне, ужасът му се удесетворява.
Във втория случай той може да седне най-отпред на първото вагонче и да отвори широко очи, като си представя, че лети все по-бързо и по-бързо. Тогава нашият любител на високите скорости изпитва опияняващо чувство на мощ. По същия начин, когато от високоговорителя ненадейно гръмне рок музика, тя ни се струва оглушителна и ние сме принудени да я търпим като един вид посегателство. Ала съществува начин, ако желаем, не да понасяме, а да използваме същата тази енергия, за да я усвоим по-добре. В такъв случай слушателят е като под въздействието на допинг и силата на музиката го кара да се чувства свръхнаелектезиран.
Всяко нещо, което излъчва енергия, е опасно, когато го понасяме, и полезно, когато го накараме да работи за нас.
Из Енциклопедия на относителното и абсолтно знание :
СТРАХ: За да бъде разбрана липсата на страх у мравката, не бива да се забравя, че мравунякът в цялост живее като един организъм. Всяка мравка играе в него същата роля, каквато и клетката в човешкото тяло.
Нима върховете на ноктите се боят да бъдат изрязани? Нима космите на брадата треперят, когато към тях посегне бръсначът? Нима палецът на крака се плаши, когато опитваме с него температурата на водата във ваната, която може да е и вряла?
Те не изпитват страх, защото не съществуват като автономни същности. По подобен начин, ако лявата ни ръка ощипедясната, то тя няма да я намрази. Ако на дясната си ръка носим повече пръстени, отколкото на лявата, това също не може да предизвика у нея завист. В момента, когато забравим себе си в името на цялото-организъм, идва краят на всякакви грижи. На това може би се дължи сполучливото обществено устройство в сввта на мравките.
ЛУДОСТ: Всички ние ставаме от ден на ден по-луди и всеки от нас е луд по своему. Тъкмо затова така трудно се разбираме едни други. Самият аз се чувствам засегнат от параноя и от шизофриния. Освен това съм свръхчувствителен, а това деформира представата ми за света. Сам го съзнавам. Опитвам се, вместо да се оставям на тази лудост, да я използвам като двигател на всичко, което предприемам. Ала колкото повече успявам, толкова повече полудявам. И колкото по-луд ставам, толкова по-успешно постигам целите, които си поставям. Лудостта е разярен лъв, притаен в главата на всеки. Той в никакъв случай не бива да бъде убиван. Достатъчно е да бъде открит и укротен. Вашият опитомен лъв ще ви отведе много по-далеч, отколкото който и да било учител, която и да било школа, наркотик или религия. Ала както при всички източници на енергия съществува опасност човек да започне прекалено много да си играе със своята лудост: случва се лъвът да се възбуди прекомерно и да се обърне срещу своя укротител.
КАК: Изправено пред някое препятствие, човешкото същество най-напред си задава въпроса: "На какво се дължи тази трудност и чия е вината за нея?" То търси виновните, за да ги накаже, с надеждата това да не се повтаря.
В същото положение мравката най-напред се пита: "Как и с чия помощ ще мога да преодолея тази трудност?"
В света на мравките понятието вина е напълно непознато.
Винаги ще съществува грамадна разлика между тези, които се питат "Защо работите на вървят", и тези, които се питат"Какво трябва да се направи, за да тръгнат"
Засега светът на човеците принадлежи на тези, които се питат "защо", но ще дойде ден, когато другите, които се питат "как", ще вземат властта...
РЕД: Редът поражда безредие, безредието поражда ред.
.........
Всъщност редът не е нищо друго освен съчетание от безредия. Колкото повече се разпростиранашият подреден свят, толкова повече безредие нахлува в него. Безредие, което само се разпространява и създава нови огнища на ред, всяко от които би могло да се окаже сходно с първоначалния ред. Кой знае дали право пред нас в пространството и във времето, в самия край на нашата хаотична Вселена не се намира изначалният Велик взрив.
БОГ: По дефиниция Бог е вездесъщ и всемогъщ. Следователно, ако съществува, то той е навсякъде и може всичко. Но ако може всичко, значи ли това, че е в състояние да сътвори свят, в който той да не присъства и да не може да направи нищо?
СОЛИДАРНОСТ: Солидарността се ражда от болката, а не от радостта. Човек чувства по близък някой, който е споделил с него мъчително преживяване, отколкото друг, с който са преживели заедно щастливи мигове.
Нещастието е източник на солидарност и съпричастие, докато щастието разделя. Защо? Защото всеобщото тържество кара всекиго да се чувства излъган по отношение на собствените си заслуги. Всеки си въобразява, че общата сполука е единствено негово дело.
В колко семейства са възниквали раздори при подялбата на наследство? Колко рок групи се съхраняват... до успеха? Колко политически движения са се разпаднали след вземането на властта?
Впрочем етимологически дъмата "симпатия" произлиза от sun pathein, което ще рече "страдам заедно с". Такъв е и смисълът на "страдание", чиято латинска съответка е cum patior, отново със значение "страдам заедно с"
САмо мисълтта за страданието на мъчениците от нейната общност може да накара отделната личност да превъзмогне за момент своя непосилен индивидуализъм.
Единствено споменът за преживяна заедно голгота придава сплотеност и сила на една група.
ЕНЕРГИЯ: Когато се качи на влакчето на ужасите в някой лунапарк, човек може да избира между два вида поведение. Или да се сгуши в най-последното вагонче и да стисне очи. В този случай любителят на силни усещания изпитва неописуем страх. Усеща скоростта с цялото си тяло и всеки път, когато погледне, ужасът му се удесетворява.
Във втория случай той може да седне най-отпред на първото вагонче и да отвори широко очи, като си представя, че лети все по-бързо и по-бързо. Тогава нашият любител на високите скорости изпитва опияняващо чувство на мощ. По същия начин, когато от високоговорителя ненадейно гръмне рок музика, тя ни се струва оглушителна и ние сме принудени да я търпим като един вид посегателство. Ала съществува начин, ако желаем, не да понасяме, а да използваме същата тази енергия, за да я усвоим по-добре. В такъв случай слушателят е като под въздействието на допинг и силата на музиката го кара да се чувства свръхнаелектезиран.
Всяко нещо, което излъчва енергия, е опасно, когато го понасяме, и полезно, когато го накараме да работи за нас.
December 2, 2020
FURNICILE
de Dovan GREPICI
Ridicându-se din marea de țărână afânată,
Umbrind firele de iarbă ca un templu mirmicin
Cu etajele create la mare inginerie
De o societate mică ce nu a ajuns sub glie,
De milenii, progresând, învățând încet dar sigur
Ca să se specializeze în caste cât mai diverse,
Ca să cultive ciuperci, să crească păduchi-de-frunză,
Să îi mulgă de mierat, mușuroiul desfătat,
Duce lupte seculare cu insectele din cale,
Ale lui armate vaste sperie și îngrozesc,
Domină întreg frunzisul, explorând după resurse
Angajând și mercenare din termitele pitice
Bel-o-khan-ul se extinde prin cetațile lui fiice.
Maestre în empirism, încercand și ajustând
Au ajuns de neînfrânt.
O duzină de etaje îngrijeste ouă albe,
Doicile le ung cu seva și hrănesc larve fragile,
Ce apoi cocon se fac și după metamorfoză
O furnică alb-opacă cu scheletul încă moale
Începe să se-ntărească și pornește la lucrare.
Să adune, să-ngrijească, să slujească pe regină,
Să se lupte și să moară cu mandibula-ascuțită,
Soldații asexuați se-antrenează și se joacă,
Platoșele de chitină ascund un acid potent,
Care poate fi trimis ca glonț către oponent,
Au și un stomac în care pot căra poame vitale,
Și făcând trofalaxie își împart făcând pomană,
Hrana lor din gură-n gură, se-ntăresc și se cabrează,
Împotriva aversiunii, doar insecte-ar spune unii...
Au antene ce vibrează generând mică tornadă
Aspirand polen și spori, detectând urme de viața,
Pe culoare olfactive, prin pădurile-nverzite,
Antenele le sunt lor acte, feromonii ce le scaldă,
Le permit să-și afle numărul, cetatea, casta
Vârsta și să își transmită, atingându-se gentil
Informatii necesare pentru neamul mirmicin!
Și făcând celulele de criză se organizează-n taină,
Se conving să se ajute, să se lupte, să răzbată,
Peste orice aversiune, trecând prin orice obstacol,
Societatea lor micuță este însăși un miracol!
Neputând ca indivizi să se apere cu spor,
S-au alăturat în lupte împotriva tuturor,
S-au specializat din tihnă devenind tot mai abile,
Și-au asigurat prin asta milenara trăinicie!
Explorând pădurea deasă, doi adolescenți cordiți,
Afumați de marijuana și efluvii de alcool,
Au dat buzna ignorând chiar pe teritoriul lor.
Și văzând mușuroiul impozant cei doi nătângi
S-au distrat. Au aprins un rug mai aprig
Și au ars pe mirmicini! Cetatea lor seculară
S-a făcut scrum imediat, tot ce au agonisit
S-a făcut pe veci uitat.
Nu e omul "minunat"? El distruge de plăcere,
Animalul haosat, sălbatic și fără vrere
Înspăimântă pe furnici pentru felul lui bizar,
Degetele pot distruge fără scop tot ce-i normal,
O civilizatie întreagă de surate ard subit,
Sub rictusul de hienă al copilului tâmpit,
"Educat" să fie zeu peste tot ce poate prinde
Și strivi cu zel și patimă cu degetul său fierbinte,
Fiindcă poate. De ce nu? Nu le-aude pe furnici
Cum sub flăcări își dau duhul, nu le simte
Suferința, sunt prea mici, prea neînsemnate
Chiar la fel ca omenia, rară, prin umanitate!
Așa s-a sfârșit sub fum soarta cetății lor mamă,
Bel-o-khan, un templu, un cămin, sub cruzimea
Unui rău inefabil, nerostit. Animalul nesupus
Din civilizatul om! Gloriosul cetățean, votantul
Cu zel politic, porcul mare de oraș, îmbuibatul plutocrat,
Ce corupe și distruge tot ce-i pe pământ lăsat!
Solipsistul canceros ce consumă energia,
Toți vampirii, posedații si toți liderii de stat,
Vor trăi inevitabil ce naturii-au cauzat!
O să vină vremea lor și vor avea întocmai soarta furnicilor,
Or să ardă în neștire pentru toată fapta lor!
de Dovan GREPICI
Ridicându-se din marea de țărână afânată,
Umbrind firele de iarbă ca un templu mirmicin
Cu etajele create la mare inginerie
De o societate mică ce nu a ajuns sub glie,
De milenii, progresând, învățând încet dar sigur
Ca să se specializeze în caste cât mai diverse,
Ca să cultive ciuperci, să crească păduchi-de-frunză,
Să îi mulgă de mierat, mușuroiul desfătat,
Duce lupte seculare cu insectele din cale,
Ale lui armate vaste sperie și îngrozesc,
Domină întreg frunzisul, explorând după resurse
Angajând și mercenare din termitele pitice
Bel-o-khan-ul se extinde prin cetațile lui fiice.
Maestre în empirism, încercand și ajustând
Au ajuns de neînfrânt.
O duzină de etaje îngrijeste ouă albe,
Doicile le ung cu seva și hrănesc larve fragile,
Ce apoi cocon se fac și după metamorfoză
O furnică alb-opacă cu scheletul încă moale
Începe să se-ntărească și pornește la lucrare.
Să adune, să-ngrijească, să slujească pe regină,
Să se lupte și să moară cu mandibula-ascuțită,
Soldații asexuați se-antrenează și se joacă,
Platoșele de chitină ascund un acid potent,
Care poate fi trimis ca glonț către oponent,
Au și un stomac în care pot căra poame vitale,
Și făcând trofalaxie își împart făcând pomană,
Hrana lor din gură-n gură, se-ntăresc și se cabrează,
Împotriva aversiunii, doar insecte-ar spune unii...
Au antene ce vibrează generând mică tornadă
Aspirand polen și spori, detectând urme de viața,
Pe culoare olfactive, prin pădurile-nverzite,
Antenele le sunt lor acte, feromonii ce le scaldă,
Le permit să-și afle numărul, cetatea, casta
Vârsta și să își transmită, atingându-se gentil
Informatii necesare pentru neamul mirmicin!
Și făcând celulele de criză se organizează-n taină,
Se conving să se ajute, să se lupte, să răzbată,
Peste orice aversiune, trecând prin orice obstacol,
Societatea lor micuță este însăși un miracol!
Neputând ca indivizi să se apere cu spor,
S-au alăturat în lupte împotriva tuturor,
S-au specializat din tihnă devenind tot mai abile,
Și-au asigurat prin asta milenara trăinicie!
Explorând pădurea deasă, doi adolescenți cordiți,
Afumați de marijuana și efluvii de alcool,
Au dat buzna ignorând chiar pe teritoriul lor.
Și văzând mușuroiul impozant cei doi nătângi
S-au distrat. Au aprins un rug mai aprig
Și au ars pe mirmicini! Cetatea lor seculară
S-a făcut scrum imediat, tot ce au agonisit
S-a făcut pe veci uitat.
Nu e omul "minunat"? El distruge de plăcere,
Animalul haosat, sălbatic și fără vrere
Înspăimântă pe furnici pentru felul lui bizar,
Degetele pot distruge fără scop tot ce-i normal,
O civilizatie întreagă de surate ard subit,
Sub rictusul de hienă al copilului tâmpit,
"Educat" să fie zeu peste tot ce poate prinde
Și strivi cu zel și patimă cu degetul său fierbinte,
Fiindcă poate. De ce nu? Nu le-aude pe furnici
Cum sub flăcări își dau duhul, nu le simte
Suferința, sunt prea mici, prea neînsemnate
Chiar la fel ca omenia, rară, prin umanitate!
Așa s-a sfârșit sub fum soarta cetății lor mamă,
Bel-o-khan, un templu, un cămin, sub cruzimea
Unui rău inefabil, nerostit. Animalul nesupus
Din civilizatul om! Gloriosul cetățean, votantul
Cu zel politic, porcul mare de oraș, îmbuibatul plutocrat,
Ce corupe și distruge tot ce-i pe pământ lăsat!
Solipsistul canceros ce consumă energia,
Toți vampirii, posedații si toți liderii de stat,
Vor trăi inevitabil ce naturii-au cauzat!
O să vină vremea lor și vor avea întocmai soarta furnicilor,
Or să ardă în neștire pentru toată fapta lor!
December 11, 2024
Super fun. Wacky action mixed with philosophy and mystery - it’s nonsense in the best way. This didn’t feel quite as contained as the first one, it was way more all over the place including some definite wtf moments. Still, the first one was my favorite read of the year so seems unfair to compare it to that and only that. 4.5 stars, rounded up.
“La vengeance est un concept humain. Nous sommes en train de prêter nos propres sentiments aux fourmis. Pourquoi attaquer les hommes alors qu’il suffit aux fourmis d’attendre qu’ils se détruisent tout seuls, entre eux!”
“La vengeance est un concept humain. Nous sommes en train de prêter nos propres sentiments aux fourmis. Pourquoi attaquer les hommes alors qu’il suffit aux fourmis d’attendre qu’ils se détruisent tout seuls, entre eux!”
March 16, 2018
Невероятна!!! Винаги съм се възхищавала и обичала мравките, но след "Мравките" и "Денят на мравките" аз съм техен най-върл защитник. Вербер е направил нещо уникално, тази книга ще препоръчам на децата си, защото учи как трябва да се живее, животът е еднакво ценен и може да се даде само за правилната цел! Не ги убивайте! Те са много повече от глупави насекоми... Макар и фантастична книгата е призив за едно по-добро бъдеще, за едно Велико сътрудничество.
Displaying 1 - 30 of 197 reviews