Вторият роман, който Дъглас Клег е написал и все още си личи търсенето на баланс в прозата му. Като оставим това настрана, макар историите за обитавани къщи да не са точно моето нещо, тук това е преплетено с едно от най-добрите включвания на вуду, на които съм попадал в жанра. Гадостите са в повече от необходимото, като има и 2-3 самоцелни сцени, но като цяло създават атмосфера - успяват да поразкрасят напрежението и страха с малка доза погнуса, та читателите да си починат на места. Нямаше как да не забележа някой прилики с първия сезон на "Американска история на ужасите", до толкова, че све чудя сценаристите чели ли са Клег или просто се облягат на едни и същи класически източници (Бебето на Розмари, Адската къща, Амтвилтски хорър и прочие, сори, ама ме мързи да проверявам българските преводи на въпросните).
Както и да е.
Хю и Рейъл иамт нова къща - подарък от бащата на Хю, с който си имат камара проблеми. Всичко изглежда чудесно, въпреки че като всяко младо семейство, двамата все още нагаждат характери. Скоро се оказва, че бащата на Хю, освен че е задник, има история с къщата, а самата къща е била сцена на зловещи вуду ритуали. Това ще доведе до редица събития, които ще изправят младата двойка на ръба на психическото и физическо оцеляване. За техен късмет ще получат помощ от съвсем невероятен източник.
Книгата изобилства от сцени, които не са за читатели със слаби нерви - изнасилвания, канибализъм, осакатявания, самоубийства и убийства, всичките графично избухващи. Не бих я препоръчал за запознаване с творчеството на Клег, ако не сте фенове на жанра и не сте се сблъсквали с по-визулално агресивни автори от Кинг, Кунц и Райс.