Тежестта на скафандъра — това е физическото ограничение на едно съществуване, напълно зависимо от машините, без които човекът е отчайващо беззащитен сред ледения ужас на Космоса… това е „фаталното“ програмиране на човека от исторически формираното съзнание и култура… това е отговорността, която човек поема с излизането си в Космоса, ставайки член на една галактическа Общност на разума, чиито закони тепърва ще трябва да усвоява, а може би и сам той да налага. Ще съумее ли?
„Тежестта на скафандъра“ е силен и философски научнофантастичен роман! В него няма много действие, но пък е изпълнен с разнообразни теми за размисъл. Докато изучава Космоса, земен звездолет открива живот на далечна планета. Астронавтите решават да установят контакт с чуждата цивилизация, обаче извънземните отказват да общуват и обменят знания с тях. Хората са изправени пред трудния избор, по какъв начин да постъпят в тази ситуация… Историята е разказана от лекаря на звездолета, който е и най-младият член на екипажа. Освен за осъзнаването на човешката природа при комуникация с извънземни, другото най-важно послание на книгата е това за зависимостта на човечеството от технологиите...
Много добре построен роман от моя гледна точка, полет над въображението, съвсем достоен за редиците на класическата фантастика от този тип на световно ниво. Беше ми интересен и увлекателен. Ние, човеците, разбира се, пак прецакахме нещата, по един или друг начин...
Останах с противоречиви впечатления от тази книга. От една страна, има нелоша интрига и през повечето време поддържа интереса. От друга, героите ми изглеждат доста неадекватни, често се държат импулсивно и истерично, и почти им липсва индивидуалност. Развръзката е твърде наивна и нагласена, но това може донякъде да се отдаде на времето на написване. Пространните философски пасажи бързо доскучават, защото общо взето представляват преливане от пусто в празно, в угода на тогавашната представа, че добрата фантастика ТРЯБВА да е философска. В крайна сметка се е получила посредствена книга с нереализиран потенциал, но все пак не неприятна за четене.
Човекът в преследване на отдавнашната си мечта да намери друг разумен живот в необятните дебри на Космоса. Копнежът за това потенциално запознанство мотивира героите в романа да кръстосват необхватната Вселена и да открият тази далечна и тайнствена цивилизация. Темите за провеждане на първия контакт и за това как две толкова различни общества ще могат да реализират връзка и да обменят опит, са широко дискутирани. Ала основната тема, която обикновенно не се обсъжда, е дали изобщо този непознат извънземен живот ще иска да осъществи тази среща.
Тежестта на скафандъра от Любен Дилов - сериозна фантастика за извънземния контакт и същността на човека
20 декември 2019 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Темата за предстоящата среща с извънземни същества винаги е вълнувала човечеството и около нея витаят множество въпроси. Искаме ли такава среща? Какво ще си кажем на такава среща? Какво очакваме от извънземните? Какво те биха очаквали от нас? Би ли преминала подобна среща мирно? Или напротив, ако две технологични цивилизации се срещнат, това непременно ще доведе до конфликт, при който едната цивилизация ще се опита да завладее другата?
Прекрасна книга задаваща много въпроси. Лично на мен ми харесаха и героите и ми беше много жал когато най добронамерените действия на хората доведоха до гибелта на другата раса.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Nach der langen Reise wird der Astrokreuzer außerhalb des Sonnensystems geparkt, eine kleine Mannschaft fliegt mit einem Beiboot auf den ET-Planeten zu, will den Erstkontakt mit den Bewohnern. Doch diese verweigern eine Antwort. Dann bekommen die Passagiere täglich zur gleichen Zeit hässliche Halluzinationen. Offenbar wollen die ETs sie mit Telepathie abschrecken. Doch die Menschen denken nicht dran, aufzugeben.
Eigentlich ist das Thema "Erstkontakt" eines meiner Lieblingsthemen in der SF. Aber nicht so. Viele Diskussionen, substanzarme Philosophierereien. Passieren tut so gut wie nichts. Quälende Langeweile macht sich breit. Ab S. 70/240 fange ich an querzulesen, dann gebe ich auf