Invader

Foreigner #2

by C.J. Cherryh

The second novel in Cherryh’s  Foreigner space opera series, a groundbreaking tale of first contact and its consequences… Nearly two centuries after the starship Phoenix disappeared into the heavens, leaving an isolated colony of humans on the world of the atevi , it unexpectedly returns to orbit overhead, threatening the stability of both atevi and human governments.

With the situation fast becoming critical, Bren Cameron, the brilliant, young paidhi  to the court of the atevi  is recalled from Mospheira where he has just undergone surgery. But his sudden and premature return to the mainland is cause for more than mere physical discomfort. For during his brief absence, his government has sent his paidhi -successor, Deana Hanks—representative of a dangerous archconservative faction on Mospheira who hate the atevi . And though she should depart when Bren is once again able to fill his post, no recall order comes.

Cut off from his government and haunted by the continuing threat of assassination, Bren realizes his only hope may be to communicate directly with the Phoenix  as the spokesman of the atevi— an action which may cut him off for good from his own species. Yet if he doesn't take this desperate and illegal action, he may be forced to helplessly bear witness to the final destruction of the already precarious balance of world power. 

Genres: Science Fiction, Fiction, Space Opera, Aliens, Audiobook, Science Fiction Fantasy, Fantasy

456 pages, Mass Market Paperback

First published February 1, 1996

About the author

Currently resident in Spokane, Washington, C.J. Cherryh has won four Hugos and is one of the best-selling and most critically acclaimed authors in the science fiction and fantasy field. She is the author of more than forty novels. Her hobbies include travel, photography, reef culture, Mariners baseball, and, a late passion, figure skating: she intends to compete in the adult USFSA track. She began with the modest ambition to learn to skate backwards and now is working on jumps. She sketches, occasionally, cooks fairly well, and hates house work; she loves the outdoors, animals wild and tame, is a hobbyist geologist, adores dinosaurs, and has academic specialties in Roman constitutional law and bronze age Greek ethnography. She has written science fiction since she was ten, spent ten years of her life teaching Latin and Ancient History on the high school level, before retiring to full time writing, and now does not have enough hours in the day to pursue all her interests. Her studies include planetary geology, weather systems, and natural and man-made catastrophes, civilizations, and cosmology…in fact, there's very little that doesn't interest her. A loom is gathering dust and needs rethreading, a wooden ship model awaits construction, and the cats demand their own time much more urgently. She works constantly, researches mostly on the internet, and has books stacked up and waiting to be written.

Reviews

[Fluffyswife]

Приключих тази и скочих директно в следващата :D
Просто не е истина колко обичам такъв тип истории - истории, които задълбават малко повечко в света и във вътрешните изживявания на героите, които го обитават!

Значи нашия преводач оцеля през бунта в провинцията, където беше "заточен" и се завърна, за да се заеме с това, което си му е работа - да преговаря между хора и атеви. Това че жителите на "човешкия" континент са си мислели, че ще им даде предимство, си е техен проблем :D (Мога да разбера и тяхната гледна точка - като се изчерпи технологията, с която поддържат/откупуват мира с местното население, остават на милостта на атеви. Но въпреки това, на моменти поведението на политиците ми се видя прекалено. От друга страна и реалните ни политици често са прекалени :D )
Брен е истински герой - държи на това, което смята за правилно, но понякога спира и си задава въпроси. Дали вярно е преценил ситуацията, дали има всички гледни точки предвид, дали не подценява/надценява някои факти? А че почти никога няма пълна информация за политическата ситуация, в която е затънал до ушите, само ме кара да му съчувствам. Как няма да се чувства изгубен, като е сам сред същества които мислят и реагират различно от човеците, а дали изобщо усещат някакъв паралел на това, което наричаме емоции е силно съмнително. Просто защото устройството им е друго и не включва тая опция! А хората не са солови изпълнители, както и да ги въртиш. Нуждата от човешки контакт и/или емоция е точно това - необходимост. Което поне донякъде го оправда в тъпото му решение да защити колежката си. Аз бих я гръмнала! Е, добре де - на преводача не му е позволено да носи оръжие, така че ще обявя намерение и ще приема щедрата оферта на Табини да съдейства в отстраняването на тая ку- кхъм, негoдяйка. :D

В този том, както и в предния, се трупаше напрежение - вътрешно и външно, почти непрекъснато. Брен се надбягваше с времето да намери решение на цифровия проблем с атеви, които се прекланят пред Техни величества Числата. В същото време трябваше да се надлъгва с Мосфейра, които всякак се опитваха да монополизират контакта с кораба, без да си дадат сметка, че един кораб, дори и да е на тяхна страна, няма да може да ги спаси, ако настроят местните още повече срещу себе си. (По мое скромно мнение, Брен не само, че не предаде своите, ами дори може да се каже, че им спаси задниците така. Създавайки възможност един ден да работят рамо до рамо с атеви и да запазят правото си на съществуване даже и след сдаването на последната технологична тайна. ) Понеже тез двете са му малко - ето я и заместницата му, която вместо да съдейства - създаваше само главоболя до небивали пропорции. На всичкото чудо, след като гилдията на убийците отказа да приеме поръчка за отстраняването му, се намериха професионални отцепници, които да се опитат да го довършат. Определено не ми се искаше да съм на негово място! Но пък нямах нищо против да пътувам в главата му, въпреки периодичните сривове, които трябваше да преодолява.

Не всичко беше надбягване и страх, обаче. Което ме зарадва страшно много. Не можех да не се захиля на момента с "пицата" и прерастването ѝ в нещо като празненство. Размяната на любезности между Брен и бабата на Табини също ми действаше разтоварващо. Да не забравям и хумора на Баничи, който е готин и е жалко, че не се проявява по-често. Даааа, добре, че ги имаше забавните, усмихнати моменти, за да свалят малко общия тревожен заряд, който тук вече нарасна още. А понеже в края не бе разтоварен напълно, не ми остана друг избор, освен да скоча от този - директно в следващия том. Лоша работа - пристрастявам се съвсем сериозно...