What do you think?
Civilizations Rise and Fall #2
Collapse: How Societies Choose to Fail or Succeed
Brilliant, illuminating, and immensely absorbing, Collapse is destined to take its place as one of the essential books of our time, raising the urgent question: How can our world best avoid committing ecological suicide?
In his million-copy bestseller Guns, Germs, and Steel, Jared Diamond examined how and why Western civilizations developed the technologies and immunities that allowed them to dominate much of the world. Now in this brilliant companion volume, Diamond probes the other side of the equation: What caused some of the great civilizations of the past to collapse into ruin, and what can we learn from their fates?
As in Guns, Germs, and Steel, Diamond weaves an all-encompassing global thesis through a series of fascinating historical-cultural narratives. Moving from the Polynesian cultures on Easter Island to the flourishing American civilizations of the Anasazi and the Maya and finally to the doomed Viking colony on Greenland, Diamond traces the fundamental pattern of catastrophe. Environmental damage, climate change, rapid population growth, and unwise political choices were all factors in the demise of these societies, but other societies found solutions and persisted. Similar problems face us today and have already brought disaster to Rwanda and Haiti, even as China and Australia are trying to cope in innovative ways. Despite our own society's apparently inexhaustible wealth and unrivaled political power, ominous warning signs have begun to emerge even in ecologically robust areas like Montana.
Brilliant, illuminating, and immensely absorbing, Collapse is destined to take its place as one of the essential books of our time, raising the urgent question: How can our world best avoid committing ecological suicide?
In his million-copy bestseller Guns, Germs, and Steel, Jared Diamond examined how and why Western civilizations developed the technologies and immunities that allowed them to dominate much of the world. Now in this brilliant companion volume, Diamond probes the other side of the equation: What caused some of the great civilizations of the past to collapse into ruin, and what can we learn from their fates?
As in Guns, Germs, and Steel, Diamond weaves an all-encompassing global thesis through a series of fascinating historical-cultural narratives. Moving from the Polynesian cultures on Easter Island to the flourishing American civilizations of the Anasazi and the Maya and finally to the doomed Viking colony on Greenland, Diamond traces the fundamental pattern of catastrophe. Environmental damage, climate change, rapid population growth, and unwise political choices were all factors in the demise of these societies, but other societies found solutions and persisted. Similar problems face us today and have already brought disaster to Rwanda and Haiti, even as China and Australia are trying to cope in innovative ways. Despite our own society's apparently inexhaustible wealth and unrivaled political power, ominous warning signs have begun to emerge even in ecologically robust areas like Montana.
Brilliant, illuminating, and immensely absorbing, Collapse is destined to take its place as one of the essential books of our time, raising the urgent question: How can our world best avoid committing ecological suicide?
608 pages, Paperback
First published January 1, 2004
About the author
Jared Diamond
50 books8,302 followersJared Mason Diamond is an American scientist, historian, and author best known for his popular science and history books and articles. Originally trained in biochemistry and physiology, Diamond is commonly referred to as a polymath, stemming from his knowledge in many fields including anthropology, ecology, geography, and evolutionary biology. He is a professor of geography at UCLA.
In 2005, Diamond was ranked ninth on a poll by Prospect and Foreign Policy of the world's top 100 public intellectuals.
In 2005, Diamond was ranked ninth on a poll by Prospect and Foreign Policy of the world's top 100 public intellectuals.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
August 31, 2024
След “Пушки, вируси и стомана” нямах никакво желание отново да чета Даймънд, докато не изрових в дъното на едно шкафче това забравено дебело издание, отлежало кротко едни 6-7 години. Спогледахме се, и се разгърнахме.
Оказа се по-интересно от очакваното. Даймънд тук определено се появи в амплоато си на еколог (Природата има значение!) и малтусиснец (ресурсите растат в аритметична прогресия, а населението - в геометрична) едновременно. Тезата му е близка до реалностите днес: провалените общества изчерпват и оглозгват наличните си природни ресурси като ято хищни скакалци без капка мисъл за бъдещето, и в резултат се озовават в пустош, която се пренаселва с гладни и впоследствие озверели човешки същества. Краят е удавен в кръв и войни. Успешните общества правят обратното - щадят природата било в малки, децентрализирани и сплотени общности, или в силни и централизирани държави със стабилна и ефективна законова рамка по въпроса.
Даймънд се е захванал да го онагледи с примери от миналото и настоящето. Някои са силни и нагледни като теорията му за обитателите на Великденския остров, чиято висока култура деградира и се изражда в кръвопролития, канибализъм и загуба на умения след като отсичат и последното си високо дърво и сами се лишават от инструментите, които природата им дава (канута за далечни плавания, обитаващи животински видове, обилни реколти). “Открилите” ги през 18 век холандци заварват бледи, жалки подобия на хората, издигнали величествените статуи моаи. Тази теза ми прозвуча доста смислено и беше разгърната убедително. За разлика от други примери, като например за доста по-голямата цивилизация на маите, където за основен виновник за срива на цивилизацията през 10 век е посочена сушата. Твърде много уговорки, предположения и спекулации размиват картината.
В настоящето примерите на Даймънд за по-малки общества отново са по-силни. Неочакван и много тъжен е погледът към геноцида в Руанда, където освен колониализма, старата етническа вражда между хуту и тутси и зловещото масово насилие в една рухнала държава, като основен фактор се посочва страхотното пренаселване върху разграбена и обедняла земя. Да, но някъде по пътя отпаднаха многобройните съпътстващи фактори от немалтусианско естество… Друг съвременник в унищожаването на природата - Китай - е глобално явление само по себе си, защото рано или късно китайските проблеми просто стават световни при население от 1,3 милиарда души. Но материалът на Даймънд е повърхностен и може да се прочете във всяко реномирано списание.
Добрите примери отново са силни за малкия мащаб - като малките новогвинейска общности, упражнявали лесовъдство с “питомни” дървета казуарини. Но за големи мащаби като средновековна Япония е като да откриеш под вола теле. Да, шогуните въвеждат квоти в дърводобива и производството на предмети от дърво (един бедняк няма право да му се изработи малка кутийка от скъпа дървесина, един даймио обаче може да си построи замък с такава, но пък въди горска плантация за компенсация). Обаче Даймънд отрича ролята на културните фактори като например източноазиатската обич към природата, пропита в духовните течения и религии. Да не говорим, че на места има потресаващи твърдения като това, че ужасяващата индийска кастова система е страшно природосъобразна, защото…възпитавала дългосрочен интерес към природата! Ако си в кастата на рибарите и няма мърдане към друга каста - щеш, не щеш, щадиш рибите, защото те са занаята и на пра-пра-внуците ти! По-идиотска теза от иначе интелигентен писател не бях чела…
Последната част е вид обобщение, което е доста несвързано с предните примери. Има интересни моменти като например защо металодобивът всъщност е по-голям замърсител от нефтодобива. Но тази последна част спокойно би могла да е отделна кратка книга и нищо няма да загуби, просто е кратък обзор сама по себе си.
Посланието за ролята на природата е ценно, но по мое мнение анализът често е нагоден към основната теза, вместо тезата да е резултат от анализа. Пропуснати са усложняващи политически, културни, религиозни фактори. Самата теза иначе е смислена и благородна.
——————
▶️ Цитати:
🌱“…има два типа решения, които могат да предопределят и крайния изход (успеха или провала): това са дългосрочното планиране и своевременната преоценка на наличните ценности.”
🌴“…няма друга планета, към която да се обърнем за помощ или където да изнесем проблемите си.”
🌿“…времената се менят, обществото се изправя и пред този избор - кое от миналото си струва да бъде запазвано и с кое да се раздели, ако иска да има и бъдеще.”
🌳“…най-често обществата не се и опитват да решат проблема, макар да го виждат ясно.”
🍃“…китайските проблеми автоматично се превръщат в световни.”
♻️“…хората се дразнят от обясненията, защото ги приемат като извинения.”
Оказа се по-интересно от очакваното. Даймънд тук определено се появи в амплоато си на еколог (Природата има значение!) и малтусиснец (ресурсите растат в аритметична прогресия, а населението - в геометрична) едновременно. Тезата му е близка до реалностите днес: провалените общества изчерпват и оглозгват наличните си природни ресурси като ято хищни скакалци без капка мисъл за бъдещето, и в резултат се озовават в пустош, която се пренаселва с гладни и впоследствие озверели човешки същества. Краят е удавен в кръв и войни. Успешните общества правят обратното - щадят природата било в малки, децентрализирани и сплотени общности, или в силни и централизирани държави със стабилна и ефективна законова рамка по въпроса.
Даймънд се е захванал да го онагледи с примери от миналото и настоящето. Някои са силни и нагледни като теорията му за обитателите на Великденския остров, чиято висока култура деградира и се изражда в кръвопролития, канибализъм и загуба на умения след като отсичат и последното си високо дърво и сами се лишават от инструментите, които природата им дава (канута за далечни плавания, обитаващи животински видове, обилни реколти). “Открилите” ги през 18 век холандци заварват бледи, жалки подобия на хората, издигнали величествените статуи моаи. Тази теза ми прозвуча доста смислено и беше разгърната убедително. За разлика от други примери, като например за доста по-голямата цивилизация на маите, където за основен виновник за срива на цивилизацията през 10 век е посочена сушата. Твърде много уговорки, предположения и спекулации размиват картината.
В настоящето примерите на Даймънд за по-малки общества отново са по-силни. Неочакван и много тъжен е погледът към геноцида в Руанда, където освен колониализма, старата етническа вражда между хуту и тутси и зловещото масово насилие в една рухнала държава, като основен фактор се посочва страхотното пренаселване върху разграбена и обедняла земя. Да, но някъде по пътя отпаднаха многобройните съпътстващи фактори от немалтусианско естество… Друг съвременник в унищожаването на природата - Китай - е глобално явление само по себе си, защото рано или късно китайските проблеми просто стават световни при население от 1,3 милиарда души. Но материалът на Даймънд е повърхностен и може да се прочете във всяко реномирано списание.
Добрите примери отново са силни за малкия мащаб - като малките новогвинейска общности, упражнявали лесовъдство с “питомни” дървета казуарини. Но за големи мащаби като средновековна Япония е като да откриеш под вола теле. Да, шогуните въвеждат квоти в дърводобива и производството на предмети от дърво (един бедняк няма право да му се изработи малка кутийка от скъпа дървесина, един даймио обаче може да си построи замък с такава, но пък въди горска плантация за компенсация). Обаче Даймънд отрича ролята на културните фактори като например източноазиатската обич към природата, пропита в духовните течения и религии. Да не говорим, че на места има потресаващи твърдения като това, че ужасяващата индийска кастова система е страшно природосъобразна, защото…възпитавала дългосрочен интерес към природата! Ако си в кастата на рибарите и няма мърдане към друга каста - щеш, не щеш, щадиш рибите, защото те са занаята и на пра-пра-внуците ти! По-идиотска теза от иначе интелигентен писател не бях чела…
Последната част е вид обобщение, което е доста несвързано с предните примери. Има интересни моменти като например защо металодобивът всъщност е по-голям замърсител от нефтодобива. Но тази последна част спокойно би могла да е отделна кратка книга и нищо няма да загуби, просто е кратък обзор сама по себе си.
Посланието за ролята на природата е ценно, но по мое мнение анализът често е нагоден към основната теза, вместо тезата да е резултат от анализа. Пропуснати са усложняващи политически, културни, религиозни фактори. Самата теза иначе е смислена и благородна.
——————
▶️ Цитати:
🌱“…има два типа решения, които могат да предопределят и крайния изход (успеха или провала): това са дългосрочното планиране и своевременната преоценка на наличните ценности.”
🌴“…няма друга планета, към която да се обърнем за помощ или където да изнесем проблемите си.”
🌿“…времената се менят, обществото се изправя и пред този избор - кое от миналото си струва да бъде запазвано и с кое да се раздели, ако иска да има и бъдеще.”
🌳“…най-често обществата не се и опитват да решат проблема, макар да го виждат ясно.”
🍃“…китайските проблеми автоматично се превръщат в световни.”
♻️“…хората се дразнят от обясненията, защото ги приемат като извинения.”
May 5, 2025
Причината да искам да прочета книгата беше подкаст, в който я споменаха с един цитат свързан с Easter island, който гласеше горе-долу следното: "Easter island в днешно време няма нито една дърво, но знаете ли, че това е дело на човешка ръка. Какво ли си е мислел човекът преди да отсече последното дърво?"
Заинтригува ме много, защото ми е интересно да се разсъждава по темата дали изобщо можем да си дадем сметка за наше действие в настоящето, което ще окаже влияние много след нас. Толкова ми беше интересно, че реших първо да прочета първата книга "Guns, germ, and steel", за да имам пълната картинка, но това отне месеци. Може би съм имал прекалено високи очаквания, но .. въпреки интересните факти, въпреки опита на автора да изгради система от критерии, по-скоро ми се стори прекалено дълго и сякаш имаше ненужно повторение на информация и отново се чете трудно и бавно, но този път даже прочиташ същата информация поднесена различно, еми... 3/5 и 50/50 дали ще прочета третата книга в бъдеще, но със сигурност първо почивка.
Заинтригува ме много, защото ми е интересно да се разсъждава по темата дали изобщо можем да си дадем сметка за наше действие в настоящето, което ще окаже влияние много след нас. Толкова ми беше интересно, че реших първо да прочета първата книга "Guns, germ, and steel", за да имам пълната картинка, но това отне месеци. Може би съм имал прекалено високи очаквания, но .. въпреки интересните факти, въпреки опита на автора да изгради система от критерии, по-скоро ми се стори прекалено дълго и сякаш имаше ненужно повторение на информация и отново се чете трудно и бавно, но този път даже прочиташ същата информация поднесена различно, еми... 3/5 и 50/50 дали ще прочета третата книга в бъдеще, но със сигурност първо почивка.
May 19, 2020
Толкова лесно говори за сериозни теми с примери от далечно и близко минало, че как да не се замислиш дали 'стопанисваме' добре мястото, където живеем.
September 24, 2011
"Колапсът" на Джаред Даймънд вещае самоунищожение за човечеството: http://www.knigolandia.info/2009/12/b...
Внушителният труд на Джаред Даймънд "Колапсът. Човешките общества между успеха и провала" стряска на пръв поглед, но всъщност хартията лъже - текстът е нормалните 700 страници и има още петдесетина бележки. На тази ограничена площ обаче големият учен е успял с размах да опише картини отпреди векове, да ги свърже със съвременните реалности и да изведе на преден план стремителния ни уклон към самоубийство.
Внушителният труд на Джаред Даймънд "Колапсът. Човешките общества между успеха и провала" стряска на пръв поглед, но всъщност хартията лъже - текстът е нормалните 700 страници и има още петдесетина бележки. На тази ограничена площ обаче големият учен е успял с размах да опише картини отпреди векове, да ги свърже със съвременните реалности и да изведе на преден план стремителния ни уклон към самоубийство.
January 2, 2015
Много простичко и ясно обяснение накъде сме се запътили. И защо трябва да направим нещо.
November 9, 2022
Много интересно изследване на факторите, които водят до разпадане на някои общества в противовес на други, които успяват да преодолеят предизвикателствата.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews