Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем.
Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа.
Препоръчаха ми книгите на Вешин като по-добра литература от тази на Иво Сиромахов. Реших да пробвам и сам да се убедя дали е така. Разбира се впечатленията ми се базират само на "Нашингтон" и е възможно другите книги да са му по-интересни, но тази беше пълна скука. История за няколко българи в САЩ, слаб опит за ирония и липса на всякакъв хумор. Ако имате достатъчно свободно време за губене може да го иползвате за прочитане на тази книга. Ако все пак решите да не я четете няма да е голяма загуба. Нищо няма да пропуснете.
Ужасно бързо се чете. Има много истини за американския начин на живот и как българите се адаптират към него. Но... трябва да си зад граница, за да те жегне:) Иначе ще я забравиш доста бързо.
Книга, чакана с нетърпение, изчетена на един дъх и после гледана с недоумение. Страхотна корица, великолепно име, писател-магнит, сюжет без грешка… и все пак очебийно издиша в сравнение с изключителния “Английският съсед”.
Просто в Америката и българщината даже не е толкова смешна. Трима приятели се събират в един свещен за нашенеца ден – Гергьовден. Това са скиците Гошо, Тошо и Рашо. Кой кой е излишно да ви затормозявам, само ще посоча, че единият всячески се опитва да пренесе дома си в САЩ (воглаве с градинката, кокошарника и казана в мазето), другият тайно се занимава с оръжейни поръчки за мафията, докато кротко си живурка живота, а третият е поставил като цел в живота си да спечели състезание за скоростно изплюскване на хотдози. Идилична троица, която в един ден ще се сблъска с куп чудесии – печен домашен любимец, ръката на закона (и човешкия, и животинския), мутра от гардеробен тип, изпълзяла от медийния си гроб и какво ли още не.
Въпреки че по принцип не чета хумористични книги, посегнах към "Нашингтон", заради името Вешим. Известен ми от работата си във в. "Стършел", който чета редовно и нашумят с "Английският пациент" (не съм го чел). Книгата определено е 5* и грабва от първата страница. Четири валета и един квадратен тип, син, на който възлагат големи надежди, един български празник. Съдбите на нашенците, живеещи в Щатите - смешни и тъжни същевременно. Българския манталитет на американска земя се оказва костелив орех, който търси почвата си - тази плодородната, българската. Препоръчвам, докато четете да гледате и между редовете. Много истини има казани в шеговития тон и случки. Истини, от които боли.
Това е най хубавата хумористична книга която съм чел накога. Четох я 2 пъти и дъхът ми така спира от смях че се притесних че ще получа сърдечен удар. Тая книга не може да бъде разбрана от хора които не са били емигранти. Описанието на нашего брата емигранта е 100%. Толкова се впечатлих от това гениално произведение че отидох лично да се срещна с господин Вешим в редакцията на в. Стършел шдвайки от ЮАР и да му поднеса подарък и симнолично да му заплатя книгата която ми бе дадена безплатно. Сърдечни благодарности на автора. Без нея живота ви не би бил същия. Михаил Георгиев Йоханесбург
Българщината е голяма работа. Дайте ни ракия, агнешко, и суджуци... Гошо, Тошо и Рашо са трима приятели, който се опитват да се поамериканчат, но когато си направил казан за ракият в мазето, това няма как да стане. Може би част от българите в щатите, наистина живеят по този начин. Ако вникнем малко по дълбоко в книгата, ще видим,че наистина има написани тежки истини за българщината и ..... Бай Ганьо е велик!
Хубава и ведра история за 3-ма нашенци - Гошо, Тошо, Рашо и техните победи и загуби в далечната Америка. Кой милее за домашното сирене, мляко и домати, кой си изкарва прехраната правейки и продавайки нелегални оръжия и кой е зарязал кариерата си на фитнес инструктор, за да спечели състезание за надяждане с хотдози. Разказвайки комични ситуации от ежедневието на всеки един от героите, кулминация се случва навръх Гергьовден около нашенската трапеза. Хубава и лека книга.
След изчетените отзиви от други читатели, очаквах доста повече. От прочетеното в ума ми остават следните изводи - на българина му дай да ракия и не го търси повече. Далеч съм от този манталитет, далеч съм от емиграция, може би заради това не мога да я оценя по достойнство. Иначе, чете се лесно, но дотам с предимствата.
История, която разказва как българите зад океана не могат да се поамериканчат напълно и продължават упорито и настоятелно да живеят по български на чужда територия, съобразявайки се със живота само на повърхността - като айсберг. На тези и други въпроси отговарят героите - Тошо, Рашо, Муца и "Гошо вратаря" от четворката валета.
Една комедия която безкритично описва определена класа българи и използва като анекдоти примери на сексизъм, хомофобия и расизъм които не трябва да имат място в едно модерно българско общество. Доста са ми далечни такива персонажи и въпреки лекотата на стила и умението на писателя, не намирам нищо стойностно.
Приятно четиво е. На места се кикотих, на други си се посмях с глас.
Носталгията по България, както и нейните проявления, като че ли бяха най-отличителното при четиримата главни герои и заради това имах чувството, че става дума само за един герой. Това малко ми дойде в повече :/
Навярно повечето нашенци живеят подобен живот, с подобни страсти. Аз лично познавам и такива, на които само перфектният български подсказва, че са родени в България. Навярно камъкът си тежи на мястото.
Дори не зная, защо си загубих времето, четейки това. Не е литература, прост език, елементарни характери, предвидима, скучновата, позната до болка история. Нищо не ми каза, не ме озадачи, не ме засмя, не породи любопитство, не ме зарадва, не ме накара да съпреживея.
Свежа глътка въздух от нещата, които слушам последно време. Непритенциозен, но забавен, романа на Михаил Вешим е достатъчно приятен за да го препоръчам на някого, който иска нещо леко за четене.
Много се чудих, дали да я чета, защото очаквах точно това, което беше - Бай Ганьо тръгнал по света. Добре е написана, но този тип хумор на мен не ми харесва.
Ведра и забавна история. По средата действието позамря, но финалът определено ми допадна. Въпреки това я оцених с 4, нямам забележки. Всичко, което очакваш от хумористично четиво за български имигранти беше там. Посмях се, която всъщност е и целта на романа. Чудесно описание на живота на българите в Америка с всичките му плюсове и всъщност основно минуси, окарикатурена е освен българската народопсихология и американската.
Приятел (благодаря, Стефане) ми препоръча Михаил Вешим. В библиотеката случайно засяках няколко негови книги и взех тази с по-необичайното заглавие. Хареса ми и то много. Чете се бързо, лесно, с история, която може да бъде разбрана и оценена единствено от българин. "Нашингтон" е трагикомичен или по-скоро комично-трагичен роман. Четирима приятели, които напускат Родината в началото на 90-те в търсене на американската мечта. Само, че вместо пари и богатство намират една чужда държава, в която се опитват да оцелеят. Затова се опитват да превърнат своето малко късче в една също толкова малка България. Докато четох "Нашингтон" неизменно се сещах за "Бай Ганьо", но изкривен, по-скоро тъже, отколкото комичен. Вешим ни учи на едно - можем да напуснем България, но България никога няма да напусне нас.
Нелошо написана книга, тук-таме свежи реплики. Темата - до болка позната - нашенците в Америка. Хич не си падам по байганьовщината. Балкански изпълнения на американска земя. Мутри, тъпанари и други неуспели. Абе, става за четене, ако някой си пада по точно този тип хумор - "Мисля Лондон" и тем подобни.
"Мисия Лондон" определено ми хареса повече. "Нашингтон" не ме усмихна поне един път - да не говорим за смях. И тъжно не ми стана. Завърших я, само защото се чете лесно. Но общо-взето си е чиста загуба на време.
Развлекателна и много лека, чете се изключително бързо. Забавно близка е до българската действителност в САЩ, затова тези, които са я изживели, най-добре биха разбрали хумора в тази книга.
Много ме забавляваше тази книга. На моменти съм се смяла с глас, на други пуснах по някоя сълза. Препоръчвам на всеки с чувство за хумор и обич към българското :)