What do you think?
Rate this book
战争的果实：军事冲突如何加速科技创新
汽车如何从马拉的战车演进而来？是什么促使人类开发了新语言和书写方法，以及加密解密技术？古代的烽火台如何发展到互联网？是什么推动了人类出海远航，铺设了横跨大洲的铁轨？战场上的经验教训如何使巫术转化成了21世纪的尖端医学？⋯⋯
本书通过历史上真实的战争故事，向读者展现了充满高科技产品的当今世界是如何形成的。由于贪婪，人类总会发生冲突或者战争。然而，战争的结果并不仅仅是毁灭，还有战后的浴火重生，箭在弦上的军备竞赛更是科技进步的催化剂，甚至能带动周边产业的迅猛发展。对享受着高科技成果的大多数人来说，世界仿佛因为军事冲突而变得更好了。
本书通过历史上真实的战争故事，向读者展现了充满高科技产品的当今世界是如何形成的。由于贪婪，人类总会发生冲突或者战争。然而，战争的结果并不仅仅是毁灭，还有战后的浴火重生，箭在弦上的军备竞赛更是科技进步的催化剂，甚至能带动周边产业的迅猛发展。对享受着高科技成果的大多数人来说，世界仿佛因为军事冲突而变得更好了。
308 pages, Paperback
First published January 1, 2005
3 people are currently reading
54 people want to read
About the author
Michael White
46 books139 followersMichael White was a British writer who was based in Perth, Australia. He studied at King's College London (1977–1982) and was a chemistry lecturer at d'Overbroeck's College, Oxford (1984–1991).
He was a science editor of British GQ, a columnist for the Sunday Express in London and, 'in a previous incarnation', he was a member of Colour Me Pop. Colour Me Pop featured on the "Europe in the Year Zero" EP in 1982 with Yazoo and Sudeten Creche and he was then a member of the group The Thompson Twins (1982). He moved to Australia in 2002 and was made an Honorary Research Fellow at Curtin University in 2005.
He was the author of thirty-five books: these include Stephen Hawking: A Life in Science; Leonardo: The First Scientist; Tolkien: A Biography; and C. S. Lewis: The Boy Who Chronicled Narnia. His first novel Equinox – thriller, an occult mystery reached the Top Ten in the bestseller list in the UK and has been translated into 35 languages. His non-fiction production included the biography Galileo: Antichrist. Novels following Equinox include The Medici Secret, The Borgia Ring and The Art of Murder.
White wrote under two further names, Tom West and Sam Fisher. He used the latter pseudonym to publish the E-Force trilogy, State of Emergency, Aftershock, and Nano.
A further novel by White, The Venetian Detective, features characters including Galileo and Elizabeth.
White wrote a biography of Isaac Newton, The Last Sorcerer. He was both short-listed and long-listed for the Aventis prize. Rivals was short-listed in 2002, and The Fruits of War long-listed in 2006. He was also nominated for the Ned Kelly Prize for First Novel (for Equinox in 2007).
He was a science editor of British GQ, a columnist for the Sunday Express in London and, 'in a previous incarnation', he was a member of Colour Me Pop. Colour Me Pop featured on the "Europe in the Year Zero" EP in 1982 with Yazoo and Sudeten Creche and he was then a member of the group The Thompson Twins (1982). He moved to Australia in 2002 and was made an Honorary Research Fellow at Curtin University in 2005.
He was the author of thirty-five books: these include Stephen Hawking: A Life in Science; Leonardo: The First Scientist; Tolkien: A Biography; and C. S. Lewis: The Boy Who Chronicled Narnia. His first novel Equinox – thriller, an occult mystery reached the Top Ten in the bestseller list in the UK and has been translated into 35 languages. His non-fiction production included the biography Galileo: Antichrist. Novels following Equinox include The Medici Secret, The Borgia Ring and The Art of Murder.
White wrote under two further names, Tom West and Sam Fisher. He used the latter pseudonym to publish the E-Force trilogy, State of Emergency, Aftershock, and Nano.
A further novel by White, The Venetian Detective, features characters including Galileo and Elizabeth.
White wrote a biography of Isaac Newton, The Last Sorcerer. He was both short-listed and long-listed for the Aventis prize. Rivals was short-listed in 2002, and The Fruits of War long-listed in 2006. He was also nominated for the Ned Kelly Prize for First Novel (for Equinox in 2007).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
January 23, 2013
Войните винаги са били неразделна част от историята на човечеството и винаги са вървели ръка за ръка с техническия прогрес. И не, войните не се причиняват от злодеи, а са част от човека, неговата тъмна и деструктивна страна. Те са плод на непрекъснатото желание за доминация, превъзходство, те са функции на алчността, самозащитата, страха - все качества характерни за всички раси и народи, независимо на кой континент се намират. Отгоре погледнато е тъжно как милиони хора, управлявани с конци и подбудени от измислени и смешни "национални" каузи, намират смъртта си в тези ужасяващи военни и въоръжени конфликти, в които шепа хора си разпределят територии, ресурси и сфери на влияние. Но именно тази непрекъсната надпревара между тях е голямата причина за този индустриален бум, на който сме свидетели.
В тази посока е тръгнал Майкъл Уайт, който се захваща да ни опише ролята, която изграват войните за научния и техническия прогрес, но в никакъв случай неговата книга "Изобретено от войната" не е милитаристка. Напротив, авторът представя тезата си съвсем трезво и реално, без да ни спестява и ужасите на военното дело. Защото хората са най-креативни тогава, когато тръгват да рушат.
Уайт умее да задържа вниманието и да разказва наистина любопитните истории за открития и технологии, без излишно да се разпилява и задълбава.
Влиянието на войните върху медицината е осезаемо. Още в древни времена Хипократ, основателят на модерната медицина, е казал: "Който иска да стане хирург трябва да отиде на война". Благодарение на полевите сражения редица лекари са усъвършенствали познанията си и са направили редица фундаментални открия. Като например това, че бактериите са причинители на инфекции, правили са първите опити за преливане на кръв, като са усвоили същността й, развили са различни техники за ампутации, разработвали са болкоуспокояващи и упойки. Интересна е и историята на пеницилина, не толкова неговото откритие, колкото опитите да се извлекат промишлени количества за нуждите на войната. Покрай непрестанните битки се появили и първите медицински организации и болници.
Войните са тласнали и минното дело. Постоянните нужди от метал за оръжия са развили този отрасъл, също както и цялата металургията. Търсени са били все по-качествени сплави, а процесите постепенно се подобрявали и усложнявали. Така се е появило масовото производство и стандартизацията на отделните компоненти.
Непрекъснатата военна надпревара довела до появата на все по-опасни оръжия, атомните бомби, а покрай тях са се развили и поставили основите на ядрената енергия, радиовълните и радиото, телевизията, микровълновите печки, докато стигнем до транзисторите, микрочиповете иинтернет - всичките са финансирани от военните и предназначени за техни цели.
"Изобретено от войната" е широкообхватна книга и практически Уайт ни разказва за равитието на цялостния индустриален и научен прогрес и ни запознава с любопитните историите на компании като Сони, Форд, за т.нар. Силициева долина (още позната като Силиконова долина), както и на отделни изобретатели, учени, хирурзи и т.н. Като например тази на изобретателя на телефона - Антонио Меучи, чийто патент бил откраднат от Александър Греъм Бел...
Цитат:
... Гордън Мур направил наблюдението, че прогресирането на компютрите е експоненциално и намира отражение в броя на транзисторите във всеки компютър. Той обявил, че мощността на компютрите (или броят на транзисторите в една машина) ще се удвоява на всеки 18 месеца. Пресата кръстила това изказване "Законът на Мур" и той доказва правотата си вече повече от четири десетилетия.
Когато Мур направил това изявление, използваните от големите корпорации компютри съдържали под сто транзистора, днес обикновения персонален компютър има повече от сто милиона. Тази тенденция ще продължава, докато смаляването на чиповете не спре на границите на физическия свят. Когато инженерите стигнат до точката, в която ще могат да свият чиповете до големината на молекула, тогава тези чипове ще попаднат под властта на едно правило на квантовата механика, известно като съотношение на неопределеността, формулирано от Хайзенберг. То гласи, че на атомно ниво властва една степен на несигурност, която всъщност ще попречи на чиповете да функционират по начина, който се очаква от тях. Ако Законът на Мур продължава да е валиден, тази граница ще бъде достигната около 2020г.
В тази посока е тръгнал Майкъл Уайт, който се захваща да ни опише ролята, която изграват войните за научния и техническия прогрес, но в никакъв случай неговата книга "Изобретено от войната" не е милитаристка. Напротив, авторът представя тезата си съвсем трезво и реално, без да ни спестява и ужасите на военното дело. Защото хората са най-креативни тогава, когато тръгват да рушат.
Уайт умее да задържа вниманието и да разказва наистина любопитните истории за открития и технологии, без излишно да се разпилява и задълбава.
Влиянието на войните върху медицината е осезаемо. Още в древни времена Хипократ, основателят на модерната медицина, е казал: "Който иска да стане хирург трябва да отиде на война". Благодарение на полевите сражения редица лекари са усъвършенствали познанията си и са направили редица фундаментални открия. Като например това, че бактериите са причинители на инфекции, правили са първите опити за преливане на кръв, като са усвоили същността й, развили са различни техники за ампутации, разработвали са болкоуспокояващи и упойки. Интересна е и историята на пеницилина, не толкова неговото откритие, колкото опитите да се извлекат промишлени количества за нуждите на войната. Покрай непрестанните битки се появили и първите медицински организации и болници.
Войните са тласнали и минното дело. Постоянните нужди от метал за оръжия са развили този отрасъл, също както и цялата металургията. Търсени са били все по-качествени сплави, а процесите постепенно се подобрявали и усложнявали. Така се е появило масовото производство и стандартизацията на отделните компоненти.
Непрекъснатата военна надпревара довела до появата на все по-опасни оръжия, атомните бомби, а покрай тях са се развили и поставили основите на ядрената енергия, радиовълните и радиото, телевизията, микровълновите печки, докато стигнем до транзисторите, микрочиповете иинтернет - всичките са финансирани от военните и предназначени за техни цели.
"Изобретено от войната" е широкообхватна книга и практически Уайт ни разказва за равитието на цялостния индустриален и научен прогрес и ни запознава с любопитните историите на компании като Сони, Форд, за т.нар. Силициева долина (още позната като Силиконова долина), както и на отделни изобретатели, учени, хирурзи и т.н. Като например тази на изобретателя на телефона - Антонио Меучи, чийто патент бил откраднат от Александър Греъм Бел...
Цитат:
... Гордън Мур направил наблюдението, че прогресирането на компютрите е експоненциално и намира отражение в броя на транзисторите във всеки компютър. Той обявил, че мощността на компютрите (или броят на транзисторите в една машина) ще се удвоява на всеки 18 месеца. Пресата кръстила това изказване "Законът на Мур" и той доказва правотата си вече повече от четири десетилетия.
Когато Мур направил това изявление, използваните от големите корпорации компютри съдържали под сто транзистора, днес обикновения персонален компютър има повече от сто милиона. Тази тенденция ще продължава, докато смаляването на чиповете не спре на границите на физическия свят. Когато инженерите стигнат до точката, в която ще могат да свият чиповете до големината на молекула, тогава тези чипове ще попаднат под властта на едно правило на квантовата механика, известно като съотношение на неопределеността, формулирано от Хайзенберг. То гласи, че на атомно ниво властва една степен на несигурност, която всъщност ще попречи на чиповете да функционират по начина, който се очаква от тях. Ако Законът на Мур продължава да е валиден, тази граница ще бъде достигната около 2020г.
April 7, 2014
This book made me uncomfortable - was this going to be some form of apologetic, or perhaps justification for war, or worse was it going to be solid evidence of the link between scientific progress and war.
Perhaps for the best, but in an undramatic fashion, Fruits of War turned out to be a simple explanation of several different subjects that were 'accelerated' by war. Typically this effect was caused by rivalry between nation states, or even a requirement of warring states to keep up with each other technologically or face defeat. White also cynically points out that many medical advancements have been made facing the mass amount of injury and horror of wartime battlefields.
The three star rating is awarded due to the fact White seems to merely provide historical (factual I assume) summary of a variety of innovations throughout history, which is somewhat interesting, however does not build a coherent argument throughout. The final chapter simply putting out there that war is one of the ways technology advances. NOT that I particularly wanted to hear any war justifications, just I expected a stronger argument.
Perhaps for the best, but in an undramatic fashion, Fruits of War turned out to be a simple explanation of several different subjects that were 'accelerated' by war. Typically this effect was caused by rivalry between nation states, or even a requirement of warring states to keep up with each other technologically or face defeat. White also cynically points out that many medical advancements have been made facing the mass amount of injury and horror of wartime battlefields.
The three star rating is awarded due to the fact White seems to merely provide historical (factual I assume) summary of a variety of innovations throughout history, which is somewhat interesting, however does not build a coherent argument throughout. The final chapter simply putting out there that war is one of the ways technology advances. NOT that I particularly wanted to hear any war justifications, just I expected a stronger argument.
April 1, 2012
„Изобретено от войната” (повече ми допада оригиналното заглавие The Fruits of War) е от типа, който чета с голямо удоволствие - малка енциклопедия. С голям разказвачески усет Майкъл Уайт сменя континенти и епохи и макар че е предимно фактология, ни я представена много стегнато, увлекателно и без доскучаващи подробности.
Публикувана е през 2005-та и през следващата година получава Aventis prize. Същата награда през 2004-та печели „Кратка история на почти всичко” и ако Бил Брайсън вече не беше заел заглавието, Майкъл Уайт можеше да го добави съвсем спокойно, защото „Изобретено от войната” наистина е точно това – кратка история на медицината, здравеопазването, войните, науката, технологиите, индустрията, корабоплаването и на много от това, което ни заобикаля днес и без което трудно бихме си представили живота си.
Още за книгата тук.
Публикувана е през 2005-та и през следващата година получава Aventis prize. Същата награда през 2004-та печели „Кратка история на почти всичко” и ако Бил Брайсън вече не беше заел заглавието, Майкъл Уайт можеше да го добави съвсем спокойно, защото „Изобретено от войната” наистина е точно това – кратка история на медицината, здравеопазването, войните, науката, технологиите, индустрията, корабоплаването и на много от това, което ни заобикаля днес и без което трудно бихме си представили живота си.
Още за книгата тук.
September 9, 2025
I can't escape the feeling the book is literary equivalent of clickbait; its the kind of subject and take that allows for easy writing, quick read and attracts the crowd of shallow readers who want quick confirmation of what they already believed in. Wars have given us Medicine, hospitals, space exploration, cars, better administration, the internet and will give us so much more in the years to come including but not limited too; robots, VR and nanotech.
By his own admission in the epilogue he set out with little else to prove then that wars has had benefits for wider society due to aforementioned developments in the course of wars. However the problem with his whole thesis is that it can't be proved either way. He paints a picture of without war we'd still be watching black and white television dying of infections which could have been cured by penicillin. Yeah but you can't prove that can you? In fact especially the medicine section you can read as a story of individuals who pushed against norms and assumptions which still took decades if not centuries to counteract, rather then war allowing the right thing to blossom in its horrible embrace.
Having said that its not that I am saying "no nothing ever was developed in the course of warfare that has benefited society beyond conflict" rather its the superficiality of the case White Michael presents. He does not delve into questions of individual ingenuity and institutional capacity, testing and upscaling and comes across as teleological when talking about any of his points as if penicillin was inevitable with the advent of industrial warfare. The latter which brings me to my counterargument that a lot of what he talks about as proof is the product of increasing industrialized warfare. So, unless he wants to argue that the industrial revolution came about because of warfare, then I would argue that industrial revolutions and the ever increasing division of labor, specializations of research and ever widening reach of industrial societies has enabled both the warfare and the research he links to it. To me it is becoming a putting the cart before the horse situation.
I would not recommend.
By his own admission in the epilogue he set out with little else to prove then that wars has had benefits for wider society due to aforementioned developments in the course of wars. However the problem with his whole thesis is that it can't be proved either way. He paints a picture of without war we'd still be watching black and white television dying of infections which could have been cured by penicillin. Yeah but you can't prove that can you? In fact especially the medicine section you can read as a story of individuals who pushed against norms and assumptions which still took decades if not centuries to counteract, rather then war allowing the right thing to blossom in its horrible embrace.
Having said that its not that I am saying "no nothing ever was developed in the course of warfare that has benefited society beyond conflict" rather its the superficiality of the case White Michael presents. He does not delve into questions of individual ingenuity and institutional capacity, testing and upscaling and comes across as teleological when talking about any of his points as if penicillin was inevitable with the advent of industrial warfare. The latter which brings me to my counterargument that a lot of what he talks about as proof is the product of increasing industrialized warfare. So, unless he wants to argue that the industrial revolution came about because of warfare, then I would argue that industrial revolutions and the ever increasing division of labor, specializations of research and ever widening reach of industrial societies has enabled both the warfare and the research he links to it. To me it is becoming a putting the cart before the horse situation.
I would not recommend.
April 30, 2023
I’m giving this book a 3, but maybe it’s a 2.5 at best.
The concept of the book is flawed because, whilst there are some areas of technology which are definitively accelerated by war, there are many examples Michael White provides which are merely tangential.
Areas such as surgery seem to have benefited markedly from the experimentation and sheer scale of warfare. Other areas are discussed which are touched by war, or impacted how war was conducted, but cannot deeply be said to have accelerated it in a substantial manner. Industries like the production line were already a major facet of the 20th century by the time of WW2 and would have been so with or without a world war; the same goes for writing, which surely impacted war, but was more driven by commerce than conflict.
Ultimately, war can be viewed to have touched all areas it seems, but White appears to want to throw every single ingredient into the cauldron rather than be discriminating.
The other problem with the book is that the telling is so-so. It’s not bad, it’s just not entirely engaging.
The concept of the book is flawed because, whilst there are some areas of technology which are definitively accelerated by war, there are many examples Michael White provides which are merely tangential.
Areas such as surgery seem to have benefited markedly from the experimentation and sheer scale of warfare. Other areas are discussed which are touched by war, or impacted how war was conducted, but cannot deeply be said to have accelerated it in a substantial manner. Industries like the production line were already a major facet of the 20th century by the time of WW2 and would have been so with or without a world war; the same goes for writing, which surely impacted war, but was more driven by commerce than conflict.
Ultimately, war can be viewed to have touched all areas it seems, but White appears to want to throw every single ingredient into the cauldron rather than be discriminating.
The other problem with the book is that the telling is so-so. It’s not bad, it’s just not entirely engaging.
given-up-on
June 16, 2012Some bed time reading.
November 27, 2015
Amusing. One can read a chapter in 15minutes from time to time and use it as an anecdotes treasure chest to use at parties. Or during discussions on whether we need a military industry or not.
June 14, 2018
A sloppy compilation, no depth. Topic of a great interest - the book of an equal disappointment. A lot of factual errors. Wouldn't have survived a peer review by an actual historian.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews