A searing confession by one of the most incendiary players in the history of football! The only one in the world to have been awarded the Ballon d’Or after a communist regime banned him from playing professionally. Hristo Stoichkov - El Pistolero of the legendary Barcelona Dream Team stands before you with his autobiography! The top goal scorer of World Cup ’94 bares his soul, unadorned, with no pretense and no holds barred. Explosive, straight to the point and true to his image from the days when millions adored the magical number 8. Dozens of stories and incidents involving iconic figures from the court of Tsar Football, not only from under the spotlights, but also from behind the scenes of the beautiful game …
Inspired, ambitious, hungry for victory! This was precisely the kind of player I needed to build a Dream Team. - JOHAN CRUYFF
Maestro Stoichkov filled us with ambition and gave us strength. - LIONEL MESSI
An undoubted idol who I liked a lot. - SIR BOBBY ROBSON
His life is devoted to football and to people. He is respected throughout the world for his humanity and his work to develop young talent. - PELE
Stoichkov was one of the best on the planet. - PAOLO MALDINI
Hristo Stoítxkov (búlgar: Христо Стоичков) (Plóvdiv, 8 de febrer de 1966), alternativament transcrit com a Stoichkov o Stoitchkov, és un exfutbolista búlgar que va jugar pel FC Barcelona, Parma i Chicago Fire entre altres. Posteriorment va fer d'entrenador de futbol. Després d'entrenar el PFC Litex Lovech búlgar va fitxar pel CSKA Sofia.
2.5 Самата история е интересна, но не можах да преглътна глупавите клишета и изтъркани фрази, употребени по път и над път (да ползвам и аз една такава).😀
Христо Стоичков е вероятно първото име на български футболист, което съм научила, а Световното първенство от 1994 със сигурност е оставило у мен изключително ярък спомен, въпреки че тогава бях едва на 8 години. Емоциите от онзи летен футболен месец с мачове посред нощ, гледани от цели семейства, без значение че е работен ден, за съжаление ще си останат привилегия за малцина, защото няма големи изгледи скоро да се повторят. Един от въпросите, на които Стоичков се опитва да даде, макар и косвен отговор, в "Историята" си е защо става така: "проклетията и неизкоренимата българска завист", некадърността на управниците, или просто корупция на всички нива. Модерният ляв обаче не задълбава в политически анализи, напротив, както заглавието и дружелюбната фотография в близък план от корицата на книгата подсказват - това е неговата лична история, която той с удоволствие /понякога с гняв, понякога със сълзи, но в повечето случаи с добродушно чувство за хумор/ ни разказва. "Историята" е разделена в осем глави, което със сигурност не е случайно, защото още в началото Стоичков обяснява, че винаги е имал осмицата за сакрално число, което го следва, и с което е обвързан. Освен това е символ на безкрайността, към която най-успешният български футболист се е устремил. Разказва ни как е ритал по улиците на комунистическа България, както и за проблемите, които е имал заради буйния си нрав, а според него и заради много други фактори. Не се впуска в анализи на политическата ситуация, но за запознатите с нея наши сънародници е ясно за какво става въпрос. За щастие трансферът му в Барселона се случва почти едновременно с настъпването на "демокрацията" у нас и това му отваря път към успеха, какъвто можеше и да няма, ако се беше родил 10-15 години по-рано. От всяка страница извира емоция и ако съществува човек, който да не е чувал за Стоичков /какъвто едва ли има, но все пак/ и прочете тази книга, със сигурност ще разбере, че Камата е човек на крайните емоции - "силно люби и мрази", но не може да остане безразличен, колкото и да се опитва в някои моменти да твърди, че е забравил или загърбил някои житейски драми и неразбории. В "Историята" четем за приятелствата му през годините, за отношенията му с останалите играчи от звездния български национален отбор, както и за синовната му признателност към Кройф и войната му с Ван Гаал /има един изключително забавен епизод с холандеца, когато на тренировка Стоичков се опитва да го уцели по "голямата тимберица", но топката се отплесва от главата му и влиза в мрежата, а реакцията на холандеца е радостна/, а маниерът на разказване е пленителен. Не са спестени и не особено приятните моменти като забраната да играе футбол в България от 1985г и "Настъпването на века", когато е изгонен с червен картон от мач на Барса заради настъпване на съдията, последвалите неуспехи на националния отбор също не са пропуснати. И все пак, това е субективна история, няма как в подобен тип книга авторът поне да не опита да оправдае някои свои грешки. За други обаче ясно казва: " Има грешки, които не искам да поправям." Всъщност тези безцеремонни изказвания са част от характера и образа на Стоичков. Той говори с огромно уважение и за Димитър Пенев, на когото признава заслугата за успеха на българския тим през 1994, въпреки че както у нас, така и в чужбина някак си винаги е витаела мълвата, че Камата всъщност стои зад този успех не само като нападател... Говори с обич и уважение за съпругата си Марияна и набляга на ролята, която ранното създаване на семейство е имало за израстването му, за измислиците и скандалите около него, както и за огромната си непримиримост /не казвам омраза, защото той умишлено не употребява тази дума/ към "кръвния" враг - отбора на "Левски" София. Като цяло "Историята" е интересна и изключително добре написана и направена книга /само да не бяха грозните лога на спонсорите, щеше направо перфектно книжно тяло да е/. Владимир Памуков се е справил отлично - чела съм биографиите на някои световно известни футболисти като Ибрахимович, Пирло и неповторимия Кройф и смея да твърдя, че тази на Камата по нищо не отстъпва на тях. Единствено не знам как ще се превеждат стотиците фразеологизми, поговорки и лафчета, с които "Историята" е изпълнена /само няколко примера: "ако баба ми беше мъжка", "расото не те прави монах", "обещанието не е като завещанието", "кой кум , кой сват, кой на булката брат", и т.н/, когато издадат тази биография на чужди езици, но за това има кой да мисли. Книгата на Стоичков трябва да бъде прочетена от всеки футболен фен, да не кажа от всеки българин. С нея няма да прозрете нечувани философски истини, но ще се забавлявате много и ще си припомните както славните години на българския футбол, така и времето, в което българин беше звезда на Барселона и носител на Златната топка.
В своя неподправен и автентичен "безпардонен" стил, маестрото на българският футбол не без помощта на Владимир Памуков ни открехва вратата към своята история. История, която започва от заклеймяването като негоден за футбол до изгряването на футболният небосклон в ЦСКА. Христо разказва и за наказанието да не играе футбол след финала с Левски през 1985г.и перипетиите, които е преживял след това, докато не го реабилитират отново.
От историята в книгата не успях да вникна наистина в емоциите и проблемите, които Христо е преодолял, за да постигне успехите си на футболния терен. Винаги емоционален, може би и първосигнален в реакциите си към хората и ситуациите, и все пак верен и отдаден на хората, които са му казали една добра дума и без да е "провери" на полиграфа е поставил в категорията приятели и понякога отхвърлил като негодни след проверката на времето.
Професионалист, който като че ли е успял да се запази от заразяващите големи пари във футбола, които навлизат в началото на 90-те години и все пак успява да опази ценностите, които доминират през 80-те години в България през все още действащия строй.
Откровена и заразяваща история, която ме хвана като вирус и не ме "пусна" докато не приключих с нея за 2 дни. Пожелавам на всички, които все още се колебаят да открехнат Историята и да се потопят в нея..., а дали ще ви зарази, можете да прецените сами.
Владимир Памуков е сложил всяко измислено някога клише в тази книга. Наистина изумителен труд е да набуташ всяко паразитно сравнение на планетата в една биография. Иначе Ицо не казва почти нищо ново, всичко вече е било някога и някъде споменато.
Неведнъж книгата у мен предизикваше повод за гордост! Никога не съм знаела историята на Стоичков в детайли, защото съм родена във времето, когато той е бил на върха и не съм разбирала. Прочетох обаче на един дъх написаното и искреността се усещаше на всяка страница. Няма как и да не забележа загатванията за “хубава работа, ама българска”, след които наистина ми ставаше тъжно за нас като нация. Допадна ми честността в разказа, както и това, че не категоризираше хората- тези, с които е споделил най- големите си успехи, а сега не си говорят. Той разказваше за своите преживявания и чувства и даваше оценка, изхождайки от ценностната си система. Стори ми се искрен и неподправен, какъвто винаги съм го помнела.
Знам, че много от сънародниците ми ще бъдат гневни дори при споменаване името на Христо Стоичков. Но колкото и да се гневят, той е доказал себе си в своята професия, за разлика от мнозинството българи.
Първият и единствен българин европейски клубен шампион, номер едно в света - "Златен онз", номер едно в Европа за 1994 година, голмайстор на Световното първенство по футбол за 1994 година, златна топка за голмайстор на Европа за 1990 година, спортист номер едно на България и Балканите, и много други признания.
Не е важно какво е говорил, а какво е направил за България. Това го знаят всички, които са били където и да е извън България. Един от най-добрите ни посланици по света! Нека бъдем добри към сънародниците си, така ще сме добри и към себе си, защото омразата и завистта ще ни съсипе, най-вече тези, които завиждат и мразят. Обединението прави силата!
За да разберем някой, трябва да походим известно време в неговите обувки, да влезем в кожата му, да се поставим на неговото място. Надявам се всички от нас да се доближим един ден до неговите успехи. Всеки в своята област!!!
В книгата наистина има доста неща, които не са били писани или показвани никога досега. Заслужава си да я прочетете. Рядко мога да прочета книга на един дъх, както е случая с книгата на Стоичков.
Very interesting and easy to read the funny stories of the most famous Bulgarian football player. Definitely changed my mind about him and ppl in soccer game.
Със сигурност интересно четиво за всеки, който малко от много се интересува от футбола, а и спорта дори. Вече дали самата книга е добра е друг въпрос. На мен лично ми хареса. Има много интересни неща и факти, но неприятно впечатление прави едно нещо. Аз уважавам много Стоичков, разбира се, но всеки човек има неудачи. Навсякъде в книгата той вини за тях съдии или така наречените "хейтъри", за които се говори във всяко второ изречение. Не, че в България не преобладават такива, но може би голямото му его му пречи да си признае някои неща. Стоичков беше огромен футболист, но доста лимитиран като треньор. Това е ясно на всеки, който се интересува от играта. Не само на така наречените "разбирачи". Та тези оправдания поставят под въпрос малко обективността му в разказите за престоя в Мамелоди примерно и испанските му помощници, а и други неща. Както и да е. Не искам да се въртя само около негативните аспекти, които ми се набиха, защото все пак четенето на биографията му ми беше приятна и възхищението към него си остава не по-малко от преди това. Мога да кажа, че всяка една глава беше достатъчно интересна и увлекателна.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Чел съм и другата му официална биография-сто на сто Стоичков, но тя не обхваща последните 20г. Тази книга е страхотна най-вече заради факта, че Стоичков е абсолютно директен за всички въпроси. Добре е подрастващите да я прочетат, без значение дали са се насочили към футбола, просто за да попият от ентусиазма му и да разберат, че трябва наистина да желаеш нещо силно и да бачкаш яко за него, за да го получиш!
През 99.99% от времето читателят остава с усещането, че чете биография, а не автобиография, въпреки че се разказва в първо лице единствено число. Владимир Памуков се е опитал да вкара по един паразитен израз/клише във всяко едно изречение от книгата и почти е успял. Уважение и респект, както казват някои футболисти! Книгата би могла да е увлекателна и четима ако беше написана от друг.
На рождения ден на Христо Стоичков се сетих да добавя книгата, която четох преди 5 години в болницата като излязох да се срещна с него и да получа автограф. Сега има зала на славата, където може да се проследи историята му, но книгата дава любопитни подробности за живота и кариерата му като футболист и треньор.
Не съм футболен привърженик, но харесвам биографиите като жанр. За мен Стоичков е успял човек с оценен талант. Винаги ще се намери човек, който ще каже нещо лошо. Това се случва и на неизвестните хора, нормално човешко поведение е. Дано започнем повече да говорим за успехите на българите, отколкото да посочваме недостатъците им.
На мен книгата изключително много ми хареса, изясниха ми се доста неща покрай живота и успехите на Стоичков и много добре е описал отношението, манталитета и нашата народопсихология в последните стотина години.
Мотивираща история, която се чете на един дъх. Има какво да се научи от най-успешния български спортист. На моменти има доста клишета, но като цяло добро четиво.