What do you think?
Rate this book
Las orquídeas rojas de Shanghai
Las orquídeas rojas de Shanghai es una novela basada en dolorosos hechos reales: la esclavitud sexual a la que fueron sometidas gran número de mujeres coreanas por las tropas japonesas. Pero es también un formidable canto al amor sobre un fondo de perfumes, sonidos y colores que nos sumergen en el corazón de la historia tumultuosa y sombría de un Oriente enigmático, misterioso y sensual. En 1937, en un pueblo de Corea, el destino de Sangmi, que entonces tenía catorce años, sufrió un giro brutal a la salida del colegio, al ser raptada por unos soldados japoneses y embarcada con otras niñas coreanas con rumbo a Manchuria. Forzada a satisfacer las necesidades sexuales de los soldados, conocería el infierno en los burdeles que, de Seúl a Shanghai, de Singapur a Hiroshima, el ejército japonés iba instalando a medida que avanzaba en su conquista de Asia. Una fuerza de carácter poco común, la amistad y la solidaridad con sus compañeras de infortunio, y su capacidad para enamorarse con pasión permitirán a Sangmi sobrellevar su terrible destino y rescatar la esencia de su dignidad.
416 pages, Hardcover
First published January 1, 2001
77 people are currently reading
1540 people want to read
About the author
Juliette Morillot
21 books21 followersJournaliste, écrivain, spécialiste de la Corée
Née en 1956 à Bar-le-Duc en Lorraine, Juliette Morillot a vécu plusieurs années en Corée et y retourne encore très fréquemment.
Proche du peuple coréen, elle a partagé sa vie quotidienne dans les villes, les temples ou les rizières, elle éprouve pour ce pays farouche une réelle passim. Outre de nombreux articles et reportages sur la civilisation et la culture coréennes, elle a publié plusieurs livres : La Corée, montagnes chamarres et gratte-ciel (Autrement) et romans historiques : Le Palais de la colline aux nuages (Plon), Les Orchidées rouges de Shanghaï (Presses de la Cité).
« Les Coréens ont en fait un côté très latin, très bouillonnant, violents, ils sont râleurs, de mauvaise foi en général, ils montrent leurs sentiments et sont amoureux. La culture coréenne est complètement différente de la culture japonaise. Elle se rapproche par la langue du finlandais, du turc et du hongrois, ce n'est pas une langue japonaise. La religion est proche de celle de Sibérie. C'est vraiment une culture à part, qui part la suite a été influencée par les deux gros empires que sont la Chine et le Japon dont ils ont systématiquement pris en sandwich. » (extrait d’un entretien avec l’auteur, Delirium)
Née en 1956 à Bar-le-Duc en Lorraine, Juliette Morillot a vécu plusieurs années en Corée et y retourne encore très fréquemment.
Proche du peuple coréen, elle a partagé sa vie quotidienne dans les villes, les temples ou les rizières, elle éprouve pour ce pays farouche une réelle passim. Outre de nombreux articles et reportages sur la civilisation et la culture coréennes, elle a publié plusieurs livres : La Corée, montagnes chamarres et gratte-ciel (Autrement) et romans historiques : Le Palais de la colline aux nuages (Plon), Les Orchidées rouges de Shanghaï (Presses de la Cité).
« Les Coréens ont en fait un côté très latin, très bouillonnant, violents, ils sont râleurs, de mauvaise foi en général, ils montrent leurs sentiments et sont amoureux. La culture coréenne est complètement différente de la culture japonaise. Elle se rapproche par la langue du finlandais, du turc et du hongrois, ce n'est pas une langue japonaise. La religion est proche de celle de Sibérie. C'est vraiment une culture à part, qui part la suite a été influencée par les deux gros empires que sont la Chine et le Japon dont ils ont systématiquement pris en sandwich. » (extrait d’un entretien avec l’auteur, Delirium)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 133 reviews
June 7, 2022
През 1937 г. животът на 14-годишната корейка Сангми, излизаща от училище, свършва. За да се превърне в номер 2444 от списъците на японската армия и Кемпейтай като янфу - “жена за утеха”. Евфемизъм, описващ деградацията на около 200,000 малки момичета, подрастващи девойки и жени - предимно корейки, но също малайки, китайки, филипинки и дори холандки. Те са методично отвличани и изнасилвани из окупираните от Япония територии, и въдворявани в официални армейски бардаци под контрола на японските военни, където квотата на една труженичка е достигала до 45 мъже на ден. Често при примитивни и неописуемо мизерни условия. Право на протест и болест няма. Оцеляват около половината, а Япония и до днес отказва да се извини и да признае това свое зверство, което е само едно от многото, извършени под благата усмивка на император Хирохито. Който щастливо си управлява и след 1945 г., подкрепян от САЩ, а осъдени за военни престъпления в Япония няма. Представете си да бяха оставили Хитлер, защото е политически удобен на победителите? Там и историята се преподава по друг начин.
Авторката е преминала през най-мрачните страници на втората световна война в Далечния изток през изтощения и претръпнал от насилие поглед на номер 2444, в първо лице единствено число, включвайки пъстрия Шанхай на 30-те, но и една от безименните японски бази за биологични експерименти край Харбин. Който оцелее физически в този геноцид, едва ли може да остане особено темпераментен и да въздъхва емоционално при всяко издевателство. Затова безстрастната и фактологична гледната точка на Сангми ми се видя абсолютно синхронна.
Това, което леко ме учуди, са няколкото твърде щастливи обрата в съдбата на Сангми, особено при оцеляването и в базата за експерименти. Те граничат с невероятното и подкопава достоверността на историята. Другата неравност из текста бяха на моменти твърде елегантно-обобщените исторически наблюдения, но това може да се отдаде на факта, че този псевдомемоар е писан 60 години след края на войната, когато общата картина е била ясна. Други събития пък са поднесени някак твърде набързо, с по едно-две изречения. От друга страна, част от разказите на обикновени очевидци са тъкмо такива.
Книгата не е за нежни сърца, нито за настроени за поне някаква романтична или приключенска фабула. Напомни ми на един от черните кубове за посетители в един музей на нацизма, който посетих преди много години. Подобни черни кутии от световните исторически катастрофи не бива никога да изчезват - защото там сме и ние. Дори и те не дават гаранция, че бъдещето ще се промени сериозно, но поне вдъхват надежда.
3,5 ⭐️
П.П. Има недогледана работа на коректор/ редактор. Някои правописни грешки сякаш са коригирани със спел чек, и са станали още по-грешни. Както и някои китайски наименования - например зад френското Сюжу би трябвало да се крие град Суджоу, а Кин би трябвало да е Цин (поне на български).
Авторката е преминала през най-мрачните страници на втората световна война в Далечния изток през изтощения и претръпнал от насилие поглед на номер 2444, в първо лице единствено число, включвайки пъстрия Шанхай на 30-те, но и една от безименните японски бази за биологични експерименти край Харбин. Който оцелее физически в този геноцид, едва ли може да остане особено темпераментен и да въздъхва емоционално при всяко издевателство. Затова безстрастната и фактологична гледната точка на Сангми ми се видя абсолютно синхронна.
Това, което леко ме учуди, са няколкото твърде щастливи обрата в съдбата на Сангми, особено при оцеляването и в базата за експерименти. Те граничат с невероятното и подкопава достоверността на историята. Другата неравност из текста бяха на моменти твърде елегантно-обобщените исторически наблюдения, но това може да се отдаде на факта, че този псевдомемоар е писан 60 години след края на войната, когато общата картина е била ясна. Други събития пък са поднесени някак твърде набързо, с по едно-две изречения. От друга страна, част от разказите на обикновени очевидци са тъкмо такива.
Книгата не е за нежни сърца, нито за настроени за поне някаква романтична или приключенска фабула. Напомни ми на един от черните кубове за посетители в един музей на нацизма, който посетих преди много години. Подобни черни кутии от световните исторически катастрофи не бива никога да изчезват - защото там сме и ние. Дори и те не дават гаранция, че бъдещето ще се промени сериозно, но поне вдъхват надежда.
3,5 ⭐️
П.П. Има недогледана работа на коректор/ редактор. Някои правописни грешки сякаш са коригирани със спел чек, и са станали още по-грешни. Както и някои китайски наименования - например зад френското Сюжу би трябвало да се крие град Суджоу, а Кин би трябвало да е Цин (поне на български).
April 23, 2019
Libro basado en una historia real, que es realmente duro y conmovedor, una visión que te ofrece al mismo tiempo seres humanos que no merecen ser llamados tal y unas criaturas extraordinarias, que son capaces de luchar y amar a pesar de las atrocidades vividas.
Totalmente recomendable. Abstenerse personas sensibles.
Totalmente recomendable. Abstenerse personas sensibles.
February 10, 2023
Чела съм и други книги на тази тематика( най- близко като сюжет е “ Бяла хризантема” ), но тази е единствената, която отразява автентичната история на жена, която е преживяла всичко това.
Сюжетът се основава на японската окупация в Корея, както и насилственото използване на корейски девойки за разтуха на японските войници. Историята е брутална, тежка, емоционално- разкъсваща.
Колонизацията на Южна Корея е дълъг процес, който започва още от 1910г ( и се простира десетки години напред), първоначално с малки промени, целящи обезличаването на корейското самосъзнание и асимилация, а след това и постепенно налагане на японското господство и управление. Промяна на имена, език, образователна система, религия, обичаи, облекло, архитектура, история… с една дума опит за заличаване на цял един народ и превръщането му бледа версия на друг…
Животът на Сангми/ Наоми е белязан от страдания още от ранна детска възраст. Това, което първоначално ме потресе, е чувството за отхвърленост и копнежа за майчина обич. Тя е най- голямото дете и е постоянно пренебрегвана, обвинявана, критикувана, сякаш е нежелана. Може би това е една от най- големите душевни детски травми, които оставят белег за цял живот.
Израснала е в привидно нормално семейство, но винаги й е липсвало семеен уют, топлина, любов, приемане и разбиране. Малко по малко започва да губи опора в живота си- първо със загубата на любимата й баба, после с предателското отношение на баща й към родината им и с неговото сервилничество спрямо всичко японско, и не само това, но и с безхаберието на баща й спрямо тяхното собствено семейство и разгулния му живот. А накрая- и със загубата на дядо й. Всичко в нейния свят се обезличава и започва да губи стойност, а Сангми все повече се лута в един объркан свят, опитвайки се да намери смисъл, и най- вече себе си. Прокудена, в изгнание, абсолютно сама- тя е удобната жертва. Похищение, мрак, страх, а след това- неописуем ужас. От жена за разтуха, до любовница и изкусителка на висшия японски елит, това е част от живота на Сангми/ Наоми, описан на страниците на “ Червените орхидеи на Шанхай”.
Книгата е драматична, и за съжаление толкова истинска. Ще ми се да беше просто художествена измислица, а не такава сурова действителност.
====
“ Думите, които не изричаме, са думите, за които най- много съжаляваме. “
Сюжетът се основава на японската окупация в Корея, както и насилственото използване на корейски девойки за разтуха на японските войници. Историята е брутална, тежка, емоционално- разкъсваща.
Колонизацията на Южна Корея е дълъг процес, който започва още от 1910г ( и се простира десетки години напред), първоначално с малки промени, целящи обезличаването на корейското самосъзнание и асимилация, а след това и постепенно налагане на японското господство и управление. Промяна на имена, език, образователна система, религия, обичаи, облекло, архитектура, история… с една дума опит за заличаване на цял един народ и превръщането му бледа версия на друг…
Животът на Сангми/ Наоми е белязан от страдания още от ранна детска възраст. Това, което първоначално ме потресе, е чувството за отхвърленост и копнежа за майчина обич. Тя е най- голямото дете и е постоянно пренебрегвана, обвинявана, критикувана, сякаш е нежелана. Може би това е една от най- големите душевни детски травми, които оставят белег за цял живот.
Израснала е в привидно нормално семейство, но винаги й е липсвало семеен уют, топлина, любов, приемане и разбиране. Малко по малко започва да губи опора в живота си- първо със загубата на любимата й баба, после с предателското отношение на баща й към родината им и с неговото сервилничество спрямо всичко японско, и не само това, но и с безхаберието на баща й спрямо тяхното собствено семейство и разгулния му живот. А накрая- и със загубата на дядо й. Всичко в нейния свят се обезличава и започва да губи стойност, а Сангми все повече се лута в един объркан свят, опитвайки се да намери смисъл, и най- вече себе си. Прокудена, в изгнание, абсолютно сама- тя е удобната жертва. Похищение, мрак, страх, а след това- неописуем ужас. От жена за разтуха, до любовница и изкусителка на висшия японски елит, това е част от живота на Сангми/ Наоми, описан на страниците на “ Червените орхидеи на Шанхай”.
Книгата е драматична, и за съжаление толкова истинска. Ще ми се да беше просто художествена измислица, а не такава сурова действителност.
====
“ Думите, които не изричаме, са думите, за които най- много съжаляваме. “
August 21, 2022
"Думите, които не изричаме, са думите, за които най-много съжаляваме."
✨✨✨
"Дори по време на война добрите хора винаги намират начин да подадат ръка"
✨✨✨
Мащабността, жестокостта и трагизмът на този роман ме пометоха като ураган.
За съдбата на "жените за утеха" (евфемизъм, с който по някакъв сардонически "свенлив" начин се е обозначавало извратеното сексуално робство, в което по време на Втората световна война са били държани принудително от японската армия над 200 000 жени , предимно корейки, но и китайки, малайки, дори японки и европейки) бях чела сравнително наскоро в друг прекрасен роман - "Бяла хризантема" на Мери Лин Брахт.
И въпреки това се оказа , че не бях изцяло подготвена за ужаса на историята на корейското момиче Сангми , насилствено преименувано първоначално с японското име Кавамото Наоми, а впоследствие обозначавано за по-кратко в инвентара на японските военни обози като "потребителска стока номер 2444".
Отвлечена на 14 години, Сангми години наред обслужва сексуално щенията на японските войници и офицери, подлагана е на нечовешки извращения и зверско отношение. Обратите на съдбата я отвеждат от мизерните военни бордеи до бляскавите казина на Шанхай, от концлагерите за опити с хора в Харбин, до джунглите на Малайзия и остров Ява, от трагична Хирошима до следвоенна Европа, Япония и Корея...
В романа има от всичко - и жестокости, и предателства, но и истински приятелства, и зверства, но и нежност и любов..
Стилът , живописен и детайлен, те кара да се потопиш изцяло в историята и да заживееш с нея. Разтърсваща сага , която ще се помни дълго.
5 ⭐⭐⭐⭐⭐
✨✨✨
"Дори по време на война добрите хора винаги намират начин да подадат ръка"
✨✨✨
Мащабността, жестокостта и трагизмът на този роман ме пометоха като ураган.
За съдбата на "жените за утеха" (евфемизъм, с който по някакъв сардонически "свенлив" начин се е обозначавало извратеното сексуално робство, в което по време на Втората световна война са били държани принудително от японската армия над 200 000 жени , предимно корейки, но и китайки, малайки, дори японки и европейки) бях чела сравнително наскоро в друг прекрасен роман - "Бяла хризантема" на Мери Лин Брахт.
И въпреки това се оказа , че не бях изцяло подготвена за ужаса на историята на корейското момиче Сангми , насилствено преименувано първоначално с японското име Кавамото Наоми, а впоследствие обозначавано за по-кратко в инвентара на японските военни обози като "потребителска стока номер 2444".
Отвлечена на 14 години, Сангми години наред обслужва сексуално щенията на японските войници и офицери, подлагана е на нечовешки извращения и зверско отношение. Обратите на съдбата я отвеждат от мизерните военни бордеи до бляскавите казина на Шанхай, от концлагерите за опити с хора в Харбин, до джунглите на Малайзия и остров Ява, от трагична Хирошима до следвоенна Европа, Япония и Корея...
В романа има от всичко - и жестокости, и предателства, но и истински приятелства, и зверства, но и нежност и любов..
Стилът , живописен и детайлен, те кара да се потопиш изцяло в историята и да заживееш с нея. Разтърсваща сага , която ще се помни дълго.
5 ⭐⭐⭐⭐⭐
July 8, 2023
♥︎ Un libro che non scorderò facilmente, che è impossibile scordare.
Molti pensano sia un libro femminista, in realtà è una biografia che racconta fatti storici davvero avvenuti dagli occhi di una ragazza superstite.
Una realtà spietata, crudele, ai limiti dell'umanità.
I temi affrontati sono molteplici, ma tra i più importanti vi è sicuramente la guerra e la violenza sulle donne.
Pensare che tutto ciò è stato veramente vissuto dalla protagonista mi fa rabbrividire.
Lo stile di scrittura non è tra i più semplici, ma d'altronde deve rispecchiare quelle che sono le vicende.
Saranno presenti moltissimi termini coreani e orientali.
È uno dei libri più impegnativi che io abbia mai letto, sia emotivamente che mentalmente.
Leggetelo.
Tutti dovrebbero leggerlo♥︎
Resto della recensione sul mio profilo instagram @libri_uguale_vita
Molti pensano sia un libro femminista, in realtà è una biografia che racconta fatti storici davvero avvenuti dagli occhi di una ragazza superstite.
Una realtà spietata, crudele, ai limiti dell'umanità.
I temi affrontati sono molteplici, ma tra i più importanti vi è sicuramente la guerra e la violenza sulle donne.
Pensare che tutto ciò è stato veramente vissuto dalla protagonista mi fa rabbrividire.
Lo stile di scrittura non è tra i più semplici, ma d'altronde deve rispecchiare quelle che sono le vicende.
Saranno presenti moltissimi termini coreani e orientali.
È uno dei libri più impegnativi che io abbia mai letto, sia emotivamente che mentalmente.
Leggetelo.
Tutti dovrebbero leggerlo♥︎
Resto della recensione sul mio profilo instagram @libri_uguale_vita
January 2, 2023
En primer lugar el termino ficcion en el registro de este libro en goodreads me parece desacertado. Es un testimonio, y lo que cuenta es duro, crudo y cruel; no puedo evitar pensar imagina el testimonio de horror de las que no pudieron hablar, de las que no pudieron contar su historia.
Es un libro en el que la lectura fluye pero es pesado ir pasando trago con cada calamidad que se lee, ahora entiendo por que ese odio en los países asiaticos, y la verdad es que es justificado.
El odio no lleva a ningún lado pero no puedo evitar empatizar con los sentimientos finales de la protagonista en esta historia. ¿Cuantas vidas amputo y tomo la guerra?
Me da gusto aun así haber llegado a este libro y que existan esta clase de testimonios por que es algo que la historia siempre quiere ocultar. Y por supuesto que los países vencidos quieren olvidar para hacerce "los reformados y pacificos" hoy en día.
El hecho de que todos esos lugares arrasados después simplemente se convirtieran en lugares de construcciones nuevas donde los centros comerciales y las casas se sientan sobre los cadaveres calcinados y no encontrados me hace sentir escalofríos.
Es un libro en el que la lectura fluye pero es pesado ir pasando trago con cada calamidad que se lee, ahora entiendo por que ese odio en los países asiaticos, y la verdad es que es justificado.
El odio no lleva a ningún lado pero no puedo evitar empatizar con los sentimientos finales de la protagonista en esta historia. ¿Cuantas vidas amputo y tomo la guerra?
Me da gusto aun así haber llegado a este libro y que existan esta clase de testimonios por que es algo que la historia siempre quiere ocultar. Y por supuesto que los países vencidos quieren olvidar para hacerce "los reformados y pacificos" hoy en día.
El hecho de que todos esos lugares arrasados después simplemente se convirtieran en lugares de construcciones nuevas donde los centros comerciales y las casas se sientan sobre los cadaveres calcinados y no encontrados me hace sentir escalofríos.
December 4, 2023
- Смъртта, Сангми, не е тъжна. Тя е момент от живота като раждането и женитбата. Животът поражда страдание, не смъртта. Душата е вечна. Когато плътска й обвивка изчезне от взора ни, тя продължава да е тук. Нали не мислиш, че понеже слепецът не вижда предметите, те не същестуват?
June 17, 2023
Доста е тежка, не очаквах това когато я започнах.
July 23, 2022
Il y a tant de choses que l'on ne nous apprend pas pendant les leçons d'histoire, tant de pans honteux de l'histoire de cultures, de civilisations, de guerres, qui sont passées sous silence...
J'ai découvert l'existence des "femmes de confort" coréennes, adolescentes ou enfants enlevées et forcées à la prostitution par l'armée japonaise, avec ce livre. Dans le même temps, j'apprends la profondeur et la violence du conflit entre le Japon et la Corée, dont j'ignorais quasiment tout.
Certains passages sont durs à lire, mais jamais le descriptif n'est voyeuriste ou sexualisé. L'autrice raconte une histoire vraie, parfois modifiée pour simplifier le suivi du récit, comme elle le précise en note. Elle le fait avec justesse et respect.
TW : esclavage sexuel, viols, sévices corporels, torture...
J'ai découvert l'existence des "femmes de confort" coréennes, adolescentes ou enfants enlevées et forcées à la prostitution par l'armée japonaise, avec ce livre. Dans le même temps, j'apprends la profondeur et la violence du conflit entre le Japon et la Corée, dont j'ignorais quasiment tout.
Certains passages sont durs à lire, mais jamais le descriptif n'est voyeuriste ou sexualisé. L'autrice raconte une histoire vraie, parfois modifiée pour simplifier le suivi du récit, comme elle le précise en note. Elle le fait avec justesse et respect.
TW : esclavage sexuel, viols, sévices corporels, torture...
Read
June 8, 2023Тази книга си е чист антияпонин, но пък аз, точно защото харесвам Япония и съм прочела почти всичко за жестокостта ѝ, за да съм честна пред себе си, защото с Япония не е хубаво да се води война, там или побеждаваш, или умираш. Още от времето на Хидейоши, тя е искала цяла Азия, хубаво е, че не я получила, защото щеше да изтреби всички симпатични околни култури и нямаше да има спомен за тях. На българският пазар най-разпознаваема си остана "Оризовата майка" но и "Момичетата от Шанхай" и още една книга писана на френски, но от китайка: "Момичето, което играеше го" ако ви интересува. Изобщо, ако не се интересувате от Изтока и само искате да четете за зверствата на японците и за унижението на жените, с които се гаврят във всяка война, докато има войни, то тази книга е за вас.
Но ако познавате Япония, Корея и Китай, ей тука идват емоциите гняв, смях и подобни, защото не само авторката, но и нататък (дори пинин е написано грешно) да де, знам, че оревах гудрийдса та всички разбраха, ама точно като я почвах спорих с друга преводачка за книга за китайци от испански, май беше, от едно малко ИК, която невъзмутимо убедена в правотата си ми заяви, че това не било научен текст и само там трябва да проверява китайски изрази и имена. Тука кашата е пълна понеже има японски, корейски малайски, само за японския не знам някакви големи грешки. В него има "в", но не и в китайския (бардакът е У Лиен) повечето китайски имена звучат смешно, после някъде им слагат тире някъде - не, и капакът на всичко по едно време част от тях ги превеждат, като сеестрата е Нефритена Сабя, но брат ѝ Лао Бан(букв. шефче, ако са тези йероглифите)
та с това нямаше как да съчувствам на издръжливостта на главната героиня, която беше повече от всички филми на "Бързи и яростни и Рамбо заедно. Сангми Рамбо е яко момиче, във целия смисъл на думата, тя, е по-едра и висока, което се посочка толкова пъти колкото, че японците са ниски, гномове и джуджета, но поне се гордее със степния си произход(уви корейците също не са най-високите в Азия), тя е наполовина французойка, но това няма как да е вярно, поне наполовина е извънземно или мутант, защото издържа нечочевешки усилия не само я облъчваха като експеримент и после преживя бомбардировките над Хирошима(тях ги описват като необходими, което вече е безумно) болестите и изтезанията няма да ги коментирам, повечето отвлечени или подлъгани момичета не преживяват и месец, повечето деца, но това не дава оправдание да се радваш злорадо на атомна бомба. Уж Сангми мрази Япония, но нарича всички (дори и мнимата си дъщеря) с японските им имена. А и всичко исторически е смехотворно, незаконно дете, едва ли щеше да има такива привилегии, и защо точно майката ѝ да я мрази, чиято "истинска" любов е бил баща ѝ, авторката не различава букви от йероглифи, цяла Азия пише с йероглифи взети от Китай, те сега се размиват, понеже Китай ги реформира и опростява и така Япония, Тайван си пишат на традиционните. По онова време са само един вид. Корея си има азбука от 1000 години, но тя се смята за долна и "женско" писмо, така че Сангми няма оправдание да си иска буквите, те по нейно време не са официални, стават след като вършат работа в съпротивата, можеше да има сцена как пише с майка си на хангъл, но нямаше и намек за това. Корейците по това време вече са християни, какви будистки храмове са затваряли японци(също будисти) в корейските думи имаше по-малко грешки- обръщението не е сси а ши(след и се чете "ш") нямат "в" в корейския, но няма и "шанхайски китайски", империя Кин и кипао (но чонсам на няколко пъти е изписано вярно) всички по-малки населени места са объркани и написани по различен начин Сюжу става Суджу и куп други. Изстъпления и расистките обиди се оправдават с присъствието на евреин и разбира се алюзията с "отпечатания номер" на Сангми към страданията на евреите (до там ли стигнахме да си мерим страданията и мъченията?) Така че ако ще се пише на френски за Япония, нека го оставим на Амели Нотомб
Ако Жулиетка (щом тя не уважава имената и аз няма да важа нейното) беше постъпила друго яче, щеше да прекрасен роман, например да има поне 3-4 главни героини и накрая да оцелее само една но читателя да е държан в неведение до края, няма как едно момиче било то и със суперсили да обиколи от Харбин до остров Хенан, за да гледа жестокостите на японците и да оцелее на сила - разбира се схванах ѝ главната идея, тя нарочно живее и оцелява, а не се самоубива както трябва, и за един офицер би било перце да я убие чак да я търси и намира поне 5 пъти си е смехотворно, после гейшите не са шишо (проститутки), някой да си води гейшата на фронта е още по-нелепо от една преводачка да е водена по обикновени бардаци и да нямат никакви преводачи (чак ми стана гадно към колежката) японците обичат йерархията: да разчитат на помощта на янфу от национален интерес би било обида, а тя единствена с някакви си години в Сеул научава перфектно три езика, после езиците ги няма за нищо(за разлика от авторката), а и Сангми остава на същия този император, който не ненавижда и обслужва с ума си, така както обслужва войниците му, тя превежда и помага за победите на Япония, поне можеше да се опита да я сгреши, да я хванат и измъчват и тогава да я наказват - щеше да е логично. Тя стана и комунистка за малко, а нейните хора са били наблизо: един друг Ким е правил съпротива, точно в Китай по това време(но истинска, а не като някоя съдържателка на бардак, която признава под мъчения, че е такава, а и ако се беше случило, японците щяха да измъчват и убият всяко едно момиче там), а после получава половината Корея.
Жулиетка може да пише, но нека само за неща познати на нея. Внася малко разнообразни (може би щото е французойка - ето да кажа и аз клише) и лезби сцените от отвратителни накрая станаха истинска и чиста любов.
Все пак нека склоним глава пред многото момичета, чийто живот е бил откраднат, Япония не се е извинила официално и да го направи ще върне ли детството им, ще върне ли убитите и унижавани жени, умъртвени по брутален начин, с някои, от които гаврата, не е приключила и след смъртта? Нека помним! Но нейните поданици също страдат, а в САЩ даже са затворени в конц лагери(за което няма да видим скоро преведена книга повярвайте ми!)
Но ако познавате Япония, Корея и Китай, ей тука идват емоциите гняв, смях и подобни, защото не само авторката, но и нататък (дори пинин е написано грешно) да де, знам, че оревах гудрийдса та всички разбраха, ама точно като я почвах спорих с друга преводачка за книга за китайци от испански, май беше, от едно малко ИК, която невъзмутимо убедена в правотата си ми заяви, че това не било научен текст и само там трябва да проверява китайски изрази и имена. Тука кашата е пълна понеже има японски, корейски малайски, само за японския не знам някакви големи грешки. В него има "в", но не и в китайския (бардакът е У Лиен) повечето китайски имена звучат смешно, после някъде им слагат тире някъде - не, и капакът на всичко по едно време част от тях ги превеждат, като сеестрата е Нефритена Сабя, но брат ѝ Лао Бан(букв. шефче, ако са тези йероглифите)
та с това нямаше как да съчувствам на издръжливостта на главната героиня, която беше повече от всички филми на "Бързи и яростни и Рамбо заедно. Сангми Рамбо е яко момиче, във целия смисъл на думата, тя, е по-едра и висока, което се посочка толкова пъти колкото, че японците са ниски, гномове и джуджета, но поне се гордее със степния си произход(уви корейците също не са най-високите в Азия), тя е наполовина французойка, но това няма как да е вярно, поне наполовина е извънземно или мутант, защото издържа нечочевешки усилия не само я облъчваха като експеримент и после преживя бомбардировките над Хирошима(тях ги описват като необходими, което вече е безумно) болестите и изтезанията няма да ги коментирам, повечето отвлечени или подлъгани момичета не преживяват и месец, повечето деца, но това не дава оправдание да се радваш злорадо на атомна бомба. Уж Сангми мрази Япония, но нарича всички (дори и мнимата си дъщеря) с японските им имена. А и всичко исторически е смехотворно, незаконно дете, едва ли щеше да има такива привилегии, и защо точно майката ѝ да я мрази, чиято "истинска" любов е бил баща ѝ, авторката не различава букви от йероглифи, цяла Азия пише с йероглифи взети от Китай, те сега се размиват, понеже Китай ги реформира и опростява и така Япония, Тайван си пишат на традиционните. По онова време са само един вид. Корея си има азбука от 1000 години, но тя се смята за долна и "женско" писмо, така че Сангми няма оправдание да си иска буквите, те по нейно време не са официални, стават след като вършат работа в съпротивата, можеше да има сцена как пише с майка си на хангъл, но нямаше и намек за това. Корейците по това време вече са християни, какви будистки храмове са затваряли японци(също будисти) в корейските думи имаше по-малко грешки- обръщението не е сси а ши(след и се чете "ш") нямат "в" в корейския, но няма и "шанхайски китайски", империя Кин и кипао (но чонсам на няколко пъти е изписано вярно) всички по-малки населени места са объркани и написани по различен начин Сюжу става Суджу и куп други. Изстъпления и расистките обиди се оправдават с присъствието на евреин и разбира се алюзията с "отпечатания номер" на Сангми към страданията на евреите (до там ли стигнахме да си мерим страданията и мъченията?) Така че ако ще се пише на френски за Япония, нека го оставим на Амели Нотомб
Ако Жулиетка (щом тя не уважава имената и аз няма да важа нейното) беше постъпила друго яче, щеше да прекрасен роман, например да има поне 3-4 главни героини и накрая да оцелее само една но читателя да е държан в неведение до края, няма как едно момиче било то и със суперсили да обиколи от Харбин до остров Хенан, за да гледа жестокостите на японците и да оцелее на сила - разбира се схванах ѝ главната идея, тя нарочно живее и оцелява, а не се самоубива както трябва, и за един офицер би било перце да я убие чак да я търси и намира поне 5 пъти си е смехотворно, после гейшите не са шишо (проститутки), някой да си води гейшата на фронта е още по-нелепо от една преводачка да е водена по обикновени бардаци и да нямат никакви преводачи (чак ми стана гадно към колежката) японците обичат йерархията: да разчитат на помощта на янфу от национален интерес би било обида, а тя единствена с някакви си години в Сеул научава перфектно три езика, после езиците ги няма за нищо(за разлика от авторката), а и Сангми остава на същия този император, който не ненавижда и обслужва с ума си, така както обслужва войниците му, тя превежда и помага за победите на Япония, поне можеше да се опита да я сгреши, да я хванат и измъчват и тогава да я наказват - щеше да е логично. Тя стана и комунистка за малко, а нейните хора са били наблизо: един друг Ким е правил съпротива, точно в Китай по това време(но истинска, а не като някоя съдържателка на бардак, която признава под мъчения, че е такава, а и ако се беше случило, японците щяха да измъчват и убият всяко едно момиче там), а после получава половината Корея.
Жулиетка може да пише, но нека само за неща познати на нея. Внася малко разнообразни (може би щото е французойка - ето да кажа и аз клише) и лезби сцените от отвратителни накрая станаха истинска и чиста любов.
Все пак нека склоним глава пред многото момичета, чийто живот е бил откраднат, Япония не се е извинила официално и да го направи ще върне ли детството им, ще върне ли убитите и унижавани жени, умъртвени по брутален начин, с някои, от които гаврата, не е приключила и след смъртта? Нека помним! Но нейните поданици също страдат, а в САЩ даже са затворени в конц лагери(за което няма да видим скоро преведена книга повярвайте ми!)
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 2, 2022
Историята на Сангми - корейка, отвлечена и записана в списъците на жените за разтуха на японската армия по време на Втората световна война. Един номер я белязва на цял живот изтезания, самота и перверзии.
Книгата е за една друга страна на Втората световна война, различна от историите за лагерите на смъртта, също толкова жестока и отнемаща животи.
Чете трудно, със сълзи и буца в гърлото!
Книгата е за една друга страна на Втората световна война, различна от историите за лагерите на смъртта, също толкова жестока и отнемаща животи.
Чете трудно, със сълзи и буца в гърлото!
December 21, 2010
Ambientada en Japón, acompañamos a la protagonista desde su niñez hasta su vejez. Una historia muy dura, no apta para gente sensible, donde los momentos faciles y hermosos se cuentan con los dedos de la mano y todo son penurias. Un vida truncada por la guerra y la maldad humana.
September 2, 2021
Me ha gustado mucho la historia, igual me ha resultado un poco más espera lo que ahora mismo hubiera deseado, pero preciosa.
August 13, 2024
Je ne connaissais pas cet auteure dont le récit est tellement bien écrit qu’on ne se lasse pas de cette fiction historique assez proche de la réalité décrivant les horreurs de la 2ème guerre mondiale du côté Japonais.
J’avais des notions sur l’armée Japonaise d’avant la 2ème guerre mondiale et la cruauté qu’elle mettait au service de son impérialisme, notamment l’entraînement de Kamikazes et l’extermination des populations…Ceci est très bien mis en scène dans plusieurs films : Pearl Harbour, Tora Tora Tora, The pacific…Mais ce récit m’a appris que les militaires Japonais étaient des monstres qui ont abusé de filles Coréennes, Chinoises, Malaisiennes…entrant à peine dans l’adolescence qu’ils ont mobilisé dans ce qu’ils ont appelé “les femmes du réconfort” et qu’ils ont trainé comme prisonnières de pays en pays jusqu’à Singapour pour satisfaire les besoins sexuels des soldats et dirigeants des armées.
Je cite Juliette Morillot ci dessous, car les 2 paragraphes qui suivent illustrent très bien la monstruosité des militaires Japonais :
« Dix jours pour apprendre à tuer aussi, à distinguer la veine jugulaire de la carotide, à torturer pour provoquer la mort sans toutefois la laisser trop vite s’emparer du supplicié, en l’émasculant lentement, en piquant des lamelles de bambou enflammées sous ses ongles, pour enfin passer un fil de fer dans ses narines et lui arracher le cerveau. Tout un ensemble de techniques répétées quotidiennement sur des prisonniers de guerre, des communistes, des nationalistes de Chiang Kai-shek ou des paysans de Hainan qui arrivaient dans les mêmes fourgonnettes que les apprentis soldats. À Hainan on apprenait le mépris de la vie. »
« Une odeur monstrueuse nous coupe le souffle. Sur le sol, pêle-mêle, gisent les villageois. En voyant ces hommes, ces femmes, ces enfants à terre, étripés, cuisses disloquées, ventres profanés, le visage brûlé, les yeux tuméfiés tournés vers le ciel, je vacille. Le massacre semble récent mais avec la chaleur des tropiques, la puanteur est déjà insupportable. Le capitaine Minoba me sourit et m’attire à lui. Sa main a saisi le voile rose bordé de sequins d’une femme étendue sur le sol. Il l’étale sur la mousse. Éclats de rire. Le capitaine Minoba m’a jetée à terre. Je ne reconnais plus le jeune soldat de Hainan. Ma tête roule sur le côté. À quelques centimètres des cadavres. J’entends les feuilles qui bruissent au milieu de nuées de moustiques. Des soufflements s’échappent des corps immobiles qui recrachent l’air fuyant de leurs entrailles. La tête me tourne. Je me lève et, conformément aux instructions, remercie le capitaine Minoba. Tandis qu’il boucle son ceinturon, je comprends la femme, car c’est une femme, j’en suis sûre, qui a émasculé le soldat dans la jungle. »
J’avais des notions sur l’armée Japonaise d’avant la 2ème guerre mondiale et la cruauté qu’elle mettait au service de son impérialisme, notamment l’entraînement de Kamikazes et l’extermination des populations…Ceci est très bien mis en scène dans plusieurs films : Pearl Harbour, Tora Tora Tora, The pacific…Mais ce récit m’a appris que les militaires Japonais étaient des monstres qui ont abusé de filles Coréennes, Chinoises, Malaisiennes…entrant à peine dans l’adolescence qu’ils ont mobilisé dans ce qu’ils ont appelé “les femmes du réconfort” et qu’ils ont trainé comme prisonnières de pays en pays jusqu’à Singapour pour satisfaire les besoins sexuels des soldats et dirigeants des armées.
Je cite Juliette Morillot ci dessous, car les 2 paragraphes qui suivent illustrent très bien la monstruosité des militaires Japonais :
« Dix jours pour apprendre à tuer aussi, à distinguer la veine jugulaire de la carotide, à torturer pour provoquer la mort sans toutefois la laisser trop vite s’emparer du supplicié, en l’émasculant lentement, en piquant des lamelles de bambou enflammées sous ses ongles, pour enfin passer un fil de fer dans ses narines et lui arracher le cerveau. Tout un ensemble de techniques répétées quotidiennement sur des prisonniers de guerre, des communistes, des nationalistes de Chiang Kai-shek ou des paysans de Hainan qui arrivaient dans les mêmes fourgonnettes que les apprentis soldats. À Hainan on apprenait le mépris de la vie. »
« Une odeur monstrueuse nous coupe le souffle. Sur le sol, pêle-mêle, gisent les villageois. En voyant ces hommes, ces femmes, ces enfants à terre, étripés, cuisses disloquées, ventres profanés, le visage brûlé, les yeux tuméfiés tournés vers le ciel, je vacille. Le massacre semble récent mais avec la chaleur des tropiques, la puanteur est déjà insupportable. Le capitaine Minoba me sourit et m’attire à lui. Sa main a saisi le voile rose bordé de sequins d’une femme étendue sur le sol. Il l’étale sur la mousse. Éclats de rire. Le capitaine Minoba m’a jetée à terre. Je ne reconnais plus le jeune soldat de Hainan. Ma tête roule sur le côté. À quelques centimètres des cadavres. J’entends les feuilles qui bruissent au milieu de nuées de moustiques. Des soufflements s’échappent des corps immobiles qui recrachent l’air fuyant de leurs entrailles. La tête me tourne. Je me lève et, conformément aux instructions, remercie le capitaine Minoba. Tandis qu’il boucle son ceinturon, je comprends la femme, car c’est une femme, j’en suis sûre, qui a émasculé le soldat dans la jungle. »
March 11, 2022
Cómo siempre las guerras llevandose de encuentro a gente inocente. Cómo puede ser que recluten a niñas inocente para satisfacer sus bajos instintos. Que fuerza y que temple tuvo esta mujer para soportar tanto y no cometer atentados contra su vida, porque fue horrible lo que hicieron con ella y con muchas niñas y mujeres.
December 17, 2021
LEAN
ESTE
LIBRO
ESTE
LIBRO
July 15, 2025
Fue un libro que me mantuvo pegada a sus páginas , a ratos sentia mucha rabia de todo lo que la protagonista tenia que pasar y más sabiendo que esto le sucedió a tantas mujeres durante la guerra.
September 14, 2019
Leí maravillas y la verdad que para ser un relato de vida me pareció pesado y con melodrama exagerado, le falta crudeza real, sentí que estaba leyendo desgracia tras desgracia pero que no me movió un pelo. No empaticé excepto al principio, con los abuelos. Y al final de todo que resume sus ultimos años, ahí parece un relato real. Sé que fue un exito el libro, pero no me conmovió, cuando leí reseñas de "drama innecesario" la verdad en un punto sentí que era así. POrque le pasa TODO y casualidad estuvo al momento de TODOS los EVENTOS IMPORTANTES. Y no solo eso, también hay para todos los gustos, violacion, incesto, lesbianismo, compañerismo, no deja nada al azhar la autora. Esperaba algo menos poético y más crudo.
April 8, 2022
Un libro maravilloso aunque muy duro que consigue narrar muy detalladamente los terribles hechos que ocurrieron en extremo oriente por la primera mitad del siglo XX.
La protagonista pasa por lo peor de esto y cuando piensas que las cosas no pueden ir a peor, sí que son capaces.
Me encantó especialmente la manera tan poética en la que se narra la historia, pero sin irse demasiado lejos del objetivo principal.
La protagonista pasa por lo peor de esto y cuando piensas que las cosas no pueden ir a peor, sí que son capaces.
Me encantó especialmente la manera tan poética en la que se narra la historia, pero sin irse demasiado lejos del objetivo principal.
September 2, 2025
Las orquídeas rojas de Shanghái es duro, crudo y desgarrador.
Te enfrenta a la injusticia, al sufrimiento y a la fuerza de quienes resistieron.
Un libro que duele… pero que enseña y marca para siempre.
Te enfrenta a la injusticia, al sufrimiento y a la fuerza de quienes resistieron.
Un libro que duele… pero que enseña y marca para siempre.
August 10, 2011
Heartbreaking...
July 14, 2021
Des romans sont parus ces dernières années mettant enfin en lumière l’histoire des femmes de réconfort. Ce sujet sensible, honteux fait le tour du monde, suscitant beaucoup d’intérêt. Parmi les différents romans lus sur ce sujet, celui-ci révèle toute l’atrocité, sans minimiser les faits. Passionnée par la culture coréenne, j’ai dévoré cette histoire, ce combat extraordinaire, cette lutte incessante pour être libre. A la lecture de ce récit, vous vous direz comment quelqu’un a pu vivre tout ça, a pu endurer ces atrocités, a pu être le témoin de tous les événements importants de l’histoire de l’Asie… Certes vers la fin, on peut se dire, ce n’est pas possible, c’est exagéré pour que l’auteur explique ce qui se passe en Malaisie, en Mandchourie… Je ne rentre pas dans ce débat car pour moi l’âme de ce roman est ailleurs. Mon avis ne pourra jamais rendre hommage au travail de recherche magnifique de Juliette Morillot qui a su si bien amener l’histoire de la Corée dans celle de Min Sangmi. J’ai énormément appris à travers ce livre (notamment la présence de femmes de réconfort australiennes et hollandaises, l’unité 731…) et je ne peux que remercier la maison d’édition Les Presses de la Cité d’avoir réédité ce roman avec une couverture si représentative de son histoire. Ce roman m’a donné envie d’en savoir plus sur les sujets abordés pour comprendre, pour apprendre…
J’ai eu un coup de cœur pour ce livre qui se révèle le plus complet que j’ai lu à ce jour sur les femmes de réconfort et sur le contexte historique remarquablement décrit. Un indispensable dans ma bibliothèque.
Divisé en quatre parties, quatre époques relatant l’histoire de Mun, une histoire dure, d’une rare violence mais nécessaire pour tenter de comprendre l’inimaginable.
Gros plus, une carte, un glossaire et une chronologie viennent compléter ce récit bouleversant.
Séoul, 1995.
Juliette Morillot raconte sa rencontre avec Mun halmeoni, une vieille dame qui vend ses produits dans la rue depuis quarante ans. Une rencontre qui a permis de mettre l’histoire de cette dame en lumière. C’est ainsi qu’est née l’adaptation libre et romancée du destin de Mun halmeoni. Pour rendre justice à ces victimes oubliées par l’histoire, pour médiatiser ce « problème » qui dérange encore aujourd’hui même après 76 ans, l’auteur est parti à la recherche des anciennes femmes de réconfort et d’anciens soldats japonais en Corée, au Japon, en Chine, en Malaisie, en Indonésie, au Cambodge, aux Pays-Bas et aux Etats-Unis.
Tous ont parlé comme un exutoire aux lourds secrets dissimulés par honte, par peur, par culpabilité… Des enfances brisées par une guerre où les civils sont les dommages collatéraux des gouvernements de leurs pays. Le nombre des femmes de réconfort se comptent par centaines de milliers, des enfants, des jeunes femmes, des mères arrachées à leur enfance, à leurs foyers pour être au service de l’armée nippone.
Même les termes « femmes de réconfort » données à celles qui ont dû se prostituer est minimisé, cachant ce mur de la honte et du silence qui s’est brisé quand Kim Hak-sun intente un procès contre l’Etat japonais. Un esclavage sexuel qui reste un problème épineux des relations nippo-coréennes.
Des indemnités versées par le Japon mettent un terme à cette polémique dont le problème est pour eux réglé, faisant partie du passé. Un passé qui ne sera jamais oublié à l’heure où les victimes meurent, des associations voient le jour, des manifestations ont lieu tous les mercredis.
Mun s’est éteinte sans jamais rien avoir demandé, ni témoigné, l’une des nombreuses victimes de l’oubli.
Si vous tapez « femme de réconfort » ou « comfort women », unité 731, camp de Harbin sur Internet, vous trouvez de nombreux articles, sites, livres… qui pourront vous apporter des informations supplémentaires. Mon avis ne pourra jamais retranscrire l’émotion, le bouleversement que j’ai eu en découvrant ce récit.
« Nous avons été des milliers à subir cette infamie.
A être violées quotidiennement. »
Première époque : Le rapt.
Kim Sangmi a vécu dans une famille aisée mais sans l’amour de sa mère qui porte toute son attention à sa dernière-née Kyoko. Son père est une personnalité éminente et respectée, docteur et professeur de médecine, un fervent patriote du Japon contrairement à Kim Sangmi qui a les mêmes valeurs patriotiques que ses grands-parents pour son pays.
Depuis 1910, la Corée est devenue une province de l’Empire japonais. Les Coréens durent subir la domination du Japon et la dictature de l’empereur Hirohito qui n’a cessé de les humilier et de les torturer dans l’indifférence des pays occidentaux.
Depuis toute petite, Kim Sangmi est mise à l’écart, reléguée avec son halmeoni dans une dépendance comme un secret honteux qu’il faut cacher.
Sous domination nippone, Kim Sangmi a dû changer de nom, parler japonais, s’habiller comme les Japonais, adopter le shintoïsme… Renier ses origines, ses croyances, son identité pour adopter celle de l’occupant.
25 ans après avoir été vaincu par les Japonais, de nouvelles lois sont promulguées dans le seul but de soumettre les Coréens à la doctrine japonaise.
A l’école, le programme n’est que propagande sur le Japon et tous les Coréens vivent dans la peur d’être dénoncés.
Le destin de Kim Sangmi prend un tournant décisif quand elle découvre que son père entretient une maîtresse. Un acte désespéré pour attirer l’attention de sa mère et la voilà envoyée à Mokpo, une ville portuaire. Quand son grand-père lui explique les raisons du rejet de sa mère et de sa haine envers elle, tout s’éclaire.
Désormais seule, Kim Sangmi est kidnappée par l’armée nippone et se voit contrainte de se prostituer comme nombre de jeunes filles et d’enfants attirées par la promesse d’un avenir meilleur.
Deuxième époque : Le cauchemar.
Déplacée de bordels en bordels, Kim Sangmi devient une des nombreuses prostituées au service de l’ennemi. A Shanghai, elle assiste aux pires atrocités de l’armée japonaise.
Troisième époque : La trêve.
Sa rencontre avec Nagata, son ancien professeur d’anglais va être l’un de ses pires cauchemars. Après avoir connu les bordels de soldats, Kim Sangmi devient une prostituée de luxe pour l’ascension de Nagata dans les sphères du pouvoir. Jusqu’à ce non-retour, la pire atrocité pour une femme. Ce jour-là, Kim Sangmi n’eut que haine pour celui qui a brisé sa vie de femme. Et son cauchemar ne faisait que commencer.
Quatrième époque : Le feu.
Kim Sangmi est détenue au camp de Harbin où elle devient l’un des nombreux cobayes pour des expériences médicales. Des atrocités inhumaines lui seront faites jusqu’à ce qu’elle puisse s’évader de cet enfer. En Mandchourie, elle reprend sa vie en main mais tandis que la population chinoise est décimée, Kim Sangmi n’aura de cesse de croiser sur sa route, Fujiwara, son tortionnaire.
Les Orchidées rouges de Shanghai, une lecture qui laisse son empreinte indélébile au cœur de ses lecteurs !
De la Corée au Japon, de Shanghai à la Mandchourie, en passant par Singapour et Hiroshima, Kim Sangmi va être le témoin impuissant des atrocités commises par les hommes assujettis à Hirohito.
Le récit le plus complet des livres sur les femmes de réconfort et leur combat pour la justice de leurs vies brisées !
On ne ressort pas indemne d’une telle lecture, Kim Sangmi passe à travers tous les événements des heures les plus sombres de l’histoire de l’Asie et on se demande comment elle a réussi à survivre à tout ça. L’auteur amène les saveurs, les descriptions des paysages et de l’histoire avec une précision qui au travers des pages recèle une ode d’amour à la Corée. Ce qu’a subi Kim Sangmi rappelle ce que les nazis ont perpétré aux races jugées inférieures (les matricules, les expériences médicales, les tortures, les camps d’internements et d’exterminations…).
Le témoignage glaçant d’une des milliers de femmes de réconfort et de son parcours incroyable pour sa liberté et celle de son pays !
Un devoir de mémoire impossible à lâcher !
J’ai eu un coup de cœur pour ce livre qui se révèle le plus complet que j’ai lu à ce jour sur les femmes de réconfort et sur le contexte historique remarquablement décrit. Un indispensable dans ma bibliothèque.
Divisé en quatre parties, quatre époques relatant l’histoire de Mun, une histoire dure, d’une rare violence mais nécessaire pour tenter de comprendre l’inimaginable.
Gros plus, une carte, un glossaire et une chronologie viennent compléter ce récit bouleversant.
Séoul, 1995.
Juliette Morillot raconte sa rencontre avec Mun halmeoni, une vieille dame qui vend ses produits dans la rue depuis quarante ans. Une rencontre qui a permis de mettre l’histoire de cette dame en lumière. C’est ainsi qu’est née l’adaptation libre et romancée du destin de Mun halmeoni. Pour rendre justice à ces victimes oubliées par l’histoire, pour médiatiser ce « problème » qui dérange encore aujourd’hui même après 76 ans, l’auteur est parti à la recherche des anciennes femmes de réconfort et d’anciens soldats japonais en Corée, au Japon, en Chine, en Malaisie, en Indonésie, au Cambodge, aux Pays-Bas et aux Etats-Unis.
Tous ont parlé comme un exutoire aux lourds secrets dissimulés par honte, par peur, par culpabilité… Des enfances brisées par une guerre où les civils sont les dommages collatéraux des gouvernements de leurs pays. Le nombre des femmes de réconfort se comptent par centaines de milliers, des enfants, des jeunes femmes, des mères arrachées à leur enfance, à leurs foyers pour être au service de l’armée nippone.
Même les termes « femmes de réconfort » données à celles qui ont dû se prostituer est minimisé, cachant ce mur de la honte et du silence qui s’est brisé quand Kim Hak-sun intente un procès contre l’Etat japonais. Un esclavage sexuel qui reste un problème épineux des relations nippo-coréennes.
Des indemnités versées par le Japon mettent un terme à cette polémique dont le problème est pour eux réglé, faisant partie du passé. Un passé qui ne sera jamais oublié à l’heure où les victimes meurent, des associations voient le jour, des manifestations ont lieu tous les mercredis.
Mun s’est éteinte sans jamais rien avoir demandé, ni témoigné, l’une des nombreuses victimes de l’oubli.
Si vous tapez « femme de réconfort » ou « comfort women », unité 731, camp de Harbin sur Internet, vous trouvez de nombreux articles, sites, livres… qui pourront vous apporter des informations supplémentaires. Mon avis ne pourra jamais retranscrire l’émotion, le bouleversement que j’ai eu en découvrant ce récit.
« Nous avons été des milliers à subir cette infamie.
A être violées quotidiennement. »
Première époque : Le rapt.
Kim Sangmi a vécu dans une famille aisée mais sans l’amour de sa mère qui porte toute son attention à sa dernière-née Kyoko. Son père est une personnalité éminente et respectée, docteur et professeur de médecine, un fervent patriote du Japon contrairement à Kim Sangmi qui a les mêmes valeurs patriotiques que ses grands-parents pour son pays.
Depuis 1910, la Corée est devenue une province de l’Empire japonais. Les Coréens durent subir la domination du Japon et la dictature de l’empereur Hirohito qui n’a cessé de les humilier et de les torturer dans l’indifférence des pays occidentaux.
Depuis toute petite, Kim Sangmi est mise à l’écart, reléguée avec son halmeoni dans une dépendance comme un secret honteux qu’il faut cacher.
Sous domination nippone, Kim Sangmi a dû changer de nom, parler japonais, s’habiller comme les Japonais, adopter le shintoïsme… Renier ses origines, ses croyances, son identité pour adopter celle de l’occupant.
25 ans après avoir été vaincu par les Japonais, de nouvelles lois sont promulguées dans le seul but de soumettre les Coréens à la doctrine japonaise.
A l’école, le programme n’est que propagande sur le Japon et tous les Coréens vivent dans la peur d’être dénoncés.
Le destin de Kim Sangmi prend un tournant décisif quand elle découvre que son père entretient une maîtresse. Un acte désespéré pour attirer l’attention de sa mère et la voilà envoyée à Mokpo, une ville portuaire. Quand son grand-père lui explique les raisons du rejet de sa mère et de sa haine envers elle, tout s’éclaire.
Désormais seule, Kim Sangmi est kidnappée par l’armée nippone et se voit contrainte de se prostituer comme nombre de jeunes filles et d’enfants attirées par la promesse d’un avenir meilleur.
Deuxième époque : Le cauchemar.
Déplacée de bordels en bordels, Kim Sangmi devient une des nombreuses prostituées au service de l’ennemi. A Shanghai, elle assiste aux pires atrocités de l’armée japonaise.
Troisième époque : La trêve.
Sa rencontre avec Nagata, son ancien professeur d’anglais va être l’un de ses pires cauchemars. Après avoir connu les bordels de soldats, Kim Sangmi devient une prostituée de luxe pour l’ascension de Nagata dans les sphères du pouvoir. Jusqu’à ce non-retour, la pire atrocité pour une femme. Ce jour-là, Kim Sangmi n’eut que haine pour celui qui a brisé sa vie de femme. Et son cauchemar ne faisait que commencer.
Quatrième époque : Le feu.
Kim Sangmi est détenue au camp de Harbin où elle devient l’un des nombreux cobayes pour des expériences médicales. Des atrocités inhumaines lui seront faites jusqu’à ce qu’elle puisse s’évader de cet enfer. En Mandchourie, elle reprend sa vie en main mais tandis que la population chinoise est décimée, Kim Sangmi n’aura de cesse de croiser sur sa route, Fujiwara, son tortionnaire.
Les Orchidées rouges de Shanghai, une lecture qui laisse son empreinte indélébile au cœur de ses lecteurs !
De la Corée au Japon, de Shanghai à la Mandchourie, en passant par Singapour et Hiroshima, Kim Sangmi va être le témoin impuissant des atrocités commises par les hommes assujettis à Hirohito.
Le récit le plus complet des livres sur les femmes de réconfort et leur combat pour la justice de leurs vies brisées !
On ne ressort pas indemne d’une telle lecture, Kim Sangmi passe à travers tous les événements des heures les plus sombres de l’histoire de l’Asie et on se demande comment elle a réussi à survivre à tout ça. L’auteur amène les saveurs, les descriptions des paysages et de l’histoire avec une précision qui au travers des pages recèle une ode d’amour à la Corée. Ce qu’a subi Kim Sangmi rappelle ce que les nazis ont perpétré aux races jugées inférieures (les matricules, les expériences médicales, les tortures, les camps d’internements et d’exterminations…).
Le témoignage glaçant d’une des milliers de femmes de réconfort et de son parcours incroyable pour sa liberté et celle de son pays !
Un devoir de mémoire impossible à lâcher !
July 24, 2025
V češtině ta kniha vyšla jako Rudé orchideje z Šanghaje. Za mně.. ta obálka té knize škodí, tak trochu to zavání, že to bude o gejších a ono kdepak... Zasloužila by si mnohem hezčí obálku a zasloužila by si být více viděna, protože i ve chvíli, když vyšla, tak tedy vůbec nezarezonovala a to tu se zuřivě áchalo nad Hory zpívají a podobně. A tohle je románově zpracovaný skutečný příběh, který vezme dech. Spoustu nového zjistíte. I když se této oblasti iks let věnuji a už jsem dost četla, tak stále mne dokázala šokovat. Je děsivá. Místy to bylo těžké. A bude to znít krutě, ale knihy s příběhy o koncentračních táborech, jsou oproti tomuto hotovým čajíčkem. Někdy i otrlý člověk tady bude mít dost a bude zvažovat, zda to všechno je možné přežít.. ale stalo se. Knihu doporučuji. Je sice macatá a někdy člověk může mít dojem, že je to moc.. některé části jsou totiž více rozepsány a během času se to potom zrychluje, ale je to logické i podle běhu života. Takže ano, mohlo to být, ale chápu. A v konečném balíčku tahle kniha je v mnoha směrech úžasná.
May 12, 2025
Млади момичета, все още не открили радостта от детството си, откриват жестокоста на света.
Красивата млада корейка Сангми е отвлечена, за да бъде една от стотиците хиляди жени за развлечение на японска армия по време на Втората световна война, така наречените “жени за разтуха” или “чонсен пи”(проститутки).
Сцените които описваше авторката, бяха покъртителни, трудностите през които минава Сангми и нейните приятелки бяха тежки и мъчителни.
Да загубиш детското в себе си по толкова жесток начин те оставя без думи😢😢
Макар толкова време да ми отне да я прочета, исках да я довърша, защото до последно имах надежда че за Сангми ще има щастлив край.
Книгата е добре описана, стилът завладяващ, каращ те да продължиш да я четеш, но не смятам че е за хора със слаби сърца.
Не е за всеки тази книга, не всеки би я преглътнал, аз също на моменти бях готова да я оставя.
Красивата млада корейка Сангми е отвлечена, за да бъде една от стотиците хиляди жени за развлечение на японска армия по време на Втората световна война, така наречените “жени за разтуха” или “чонсен пи”(проститутки).
Сцените които описваше авторката, бяха покъртителни, трудностите през които минава Сангми и нейните приятелки бяха тежки и мъчителни.
Да загубиш детското в себе си по толкова жесток начин те оставя без думи😢😢
Макар толкова време да ми отне да я прочета, исках да я довърша, защото до последно имах надежда че за Сангми ще има щастлив край.
Книгата е добре описана, стилът завладяващ, каращ те да продължиш да я четеш, но не смятам че е за хора със слаби сърца.
Не е за всеки тази книга, не всеки би я преглътнал, аз също на моменти бях готова да я оставя.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 28, 2025
This book was raw. I had never known about the atrocities between Korea and Japan during the war until this point and this true story is really heartbreaking. Naomi has been through hell. Unfortunately, the first half of the book was very slow and dull... Overall, I didn't like the descriptions of places. Sure, if Korea is your Roman Empire, you'll probably enjoy it, but for my taste, the author described everything in too much detail and it was sometimes difficult for me not to fall asleep and stay focused... The biggest problem for me was the description of the girl's movement on the map that is inserted at the beginning of the book. Basically, I didn't know where the main character was at all and several times I believed she was in one place and then suddenly appeared in a completely different place.
May 9, 2018
Ich hatte diese Buch vor Jahren bereits einmal gelesen und ich fand es damals großartig. Deshalb wollte ich es jetzt erneut erleben, aber diesmal war mein Leseerlebnis leider ein völlig anderes. Ich bin nur sehr schwer mit dem für mich stark übertriebenen und schwülstigen Schreibstil zurechtgekommen und auch die Protagonisten, vor allem Sangmi, haben mich wenig bis gar nicht berührt. Das Buch hat mich diesmal sogar in eine mittelschwere Leseflaute gebracht und ich konnte es dann auch erst nach mehreren Monaten beenden.
Das Thema ansich ist wichtig und bewegend und ich habe erst wenig über das Schicksal der Trostfrauen der japanischen Armee gelesen, daher fällt es mir schwer diesem Buch eine schlechte Bewertung zu geben. Aber ich finde Sangmis Geschichte hat eine bessere Erzählstimme verdient.
Das Thema ansich ist wichtig und bewegend und ich habe erst wenig über das Schicksal der Trostfrauen der japanischen Armee gelesen, daher fällt es mir schwer diesem Buch eine schlechte Bewertung zu geben. Aber ich finde Sangmis Geschichte hat eine bessere Erzählstimme verdient.
January 29, 2025
Uno de los libros más duros que leí nunca ❤️🩹
Es necesario conocer la historia de las llamadas "mujeres de consuelo" coreanas que estuvieron sometidas por el ejército japonés durante la 2a Guerra Mundial. Es necesario darles el lugar que se merecen en la historia, y dar a conocer el sufrimiento tan desgarrador por el que tuvieron que pasar y que no todo el mundo conoce.
Preparaos, eso sí, para una historia desgarradora que te dejará con el corazón hecho trizas. Y es que muchas veces la realidad supera a la ficción, como sucede en los hechos que se narran en esta novela.
Es necesario conocer la historia de las llamadas "mujeres de consuelo" coreanas que estuvieron sometidas por el ejército japonés durante la 2a Guerra Mundial. Es necesario darles el lugar que se merecen en la historia, y dar a conocer el sufrimiento tan desgarrador por el que tuvieron que pasar y que no todo el mundo conoce.
Preparaos, eso sí, para una historia desgarradora que te dejará con el corazón hecho trizas. Y es que muchas veces la realidad supera a la ficción, como sucede en los hechos que se narran en esta novela.
February 7, 2024
Libro intenso y muy duro que narra la vida de Sangmi, una mujer coreana valiente, secuestrada a la salida del colegio por japoneses y reclutada como esclava sexual de las tropas.
Esta novela está basada en dolorosos hechos reales, poco conocidos.
Mujeres de consuelo las llamaban, mientras las violaban sistemáticamente 30 o 40 soldados al día.
Sangmi es capaz de tejer lazos de amistad con sus compañeras, y hasta de encontrar el amor para escapar de ese horror y rescatar la dignidad.
Esta novela está basada en dolorosos hechos reales, poco conocidos.
Mujeres de consuelo las llamaban, mientras las violaban sistemáticamente 30 o 40 soldados al día.
Sangmi es capaz de tejer lazos de amistad con sus compañeras, y hasta de encontrar el amor para escapar de ese horror y rescatar la dignidad.
December 23, 2023
Дяволска жестокост... това е , на което е способно едно човешко същество, да причини на друго човешко същество,подбуждано и хранено от болни амбиции .
Мислех,че съм се начела на какви ли не извращения от Втората световна война, но това , което японците са "сътворили" , направо ме сащиса.
Мислех,че съм се начела на какви ли не извращения от Втората световна война, но това , което японците са "сътворили" , направо ме сащиса.
January 21, 2022
Sin palabras... con las emociones licuadas
Displaying 1 - 30 of 133 reviews