What do you think?
Rate this book
451° по Фаренхайт/Смъртта е занимание самотно/Гробище за лунатици
Три романа от безспорния доайен на американската литература.
451° по Фаренхайт
Дошло е време, когато пожарникарите сами палят пожари. Пожарникарят Гай Монтег обича да подклажда огъня и да гледа как книгите изгарят, докато не се запознава с едно седемнайсетгодишно момиче, което му разказва за минало, когато хората не са се страхували, и с един професор, който му разкрива бъдеще, в което хората могат да мислят. Гай Монтег вече знае какво трябва да направи...
Смъртта е занимание самотно
Близо до един опустошен бряг с рушащи се бунгала млад писател с богато въображение плете фантастични разкази на шумната си пишеща машина. Но започват да се случват странни неща: поредица загадъчни телефонни обаждания, водорасли на прага, зловещи „инциденти“ с приятелите му. С помощта на детектив Кръмли и една бивша кинозвезда, писателят ще се опита да намери връзка между странните събития и ще разкрие истината за собствените си творчески способности.
Гробище за лунатици
Нощта на Вси светии, 1954 г. Млад, обсебен от филмите сценарист е нает от голямо студио. Анонимно разследване свързва задния двор на гиганта „Максимус Филмс“ със зловещото гробище, от което го дели само една стена. Младият сценарист ще направи ужасяващо разкритие, което ще го въвлече във водовъртеж от интриги и загадки сред блясъка на киноиндустрията.
Ветеран фантаст с поетичен талант, драматург и сценарист - Рей Бредбъри има дълъг стаж в това да провокира мисленето на поколения читатели и да разкъсва рамките на конформизма. Вместо да създава светове убежища, той пречупва собствените ни слабости през необичайни призми.
451° по Фаренхайт
Дошло е време, когато пожарникарите сами палят пожари. Пожарникарят Гай Монтег обича да подклажда огъня и да гледа как книгите изгарят, докато не се запознава с едно седемнайсетгодишно момиче, което му разказва за минало, когато хората не са се страхували, и с един професор, който му разкрива бъдеще, в което хората могат да мислят. Гай Монтег вече знае какво трябва да направи...
Смъртта е занимание самотно
Близо до един опустошен бряг с рушащи се бунгала млад писател с богато въображение плете фантастични разкази на шумната си пишеща машина. Но започват да се случват странни неща: поредица загадъчни телефонни обаждания, водорасли на прага, зловещи „инциденти“ с приятелите му. С помощта на детектив Кръмли и една бивша кинозвезда, писателят ще се опита да намери връзка между странните събития и ще разкрие истината за собствените си творчески способности.
Гробище за лунатици
Нощта на Вси светии, 1954 г. Млад, обсебен от филмите сценарист е нает от голямо студио. Анонимно разследване свързва задния двор на гиганта „Максимус Филмс“ със зловещото гробище, от което го дели само една стена. Младият сценарист ще направи ужасяващо разкритие, което ще го въвлече във водовъртеж от интриги и загадки сред блясъка на киноиндустрията.
Ветеран фантаст с поетичен талант, драматург и сценарист - Рей Бредбъри има дълъг стаж в това да провокира мисленето на поколения читатели и да разкъсва рамките на конформизма. Вместо да създава светове убежища, той пречупва собствените ни слабости през необичайни призми.
- GenresScience FictionFantasy
704 pages, Paperback
Published January 1, 2009
16 people are currently reading
206 people want to read
About the author
Ray Bradbury
1,368 books25.2k followersRay Douglas Bradbury was an American author and screenwriter. One of the most celebrated 20th-century American writers, he worked in a variety of genres, including fantasy, science fiction, horror, mystery, and realistic fiction.
Bradbury is best known for his novel Fahrenheit 451 (1953) and his short-story collections The Martian Chronicles (1950), The Illustrated Man (1951), and The October Country (1955). Other notable works include the coming of age novel Dandelion Wine (1957), the dark fantasy Something Wicked This Way Comes (1962) and the fictionalized memoir Green Shadows, White Whale (1992). He also wrote and consulted on screenplays and television scripts, including Moby Dick and It Came from Outer Space. Many of his works were adapted into television and film productions as well as comic books. Bradbury also wrote poetry which has been published in several collections, such as They Have Not Seen the Stars (2001).
The New York Times called Bradbury "An author whose fanciful imagination, poetic prose, and mature understanding of human character have won him an international reputation" and "the writer most responsible for bringing modern science fiction into the literary mainstream".
Bradbury is best known for his novel Fahrenheit 451 (1953) and his short-story collections The Martian Chronicles (1950), The Illustrated Man (1951), and The October Country (1955). Other notable works include the coming of age novel Dandelion Wine (1957), the dark fantasy Something Wicked This Way Comes (1962) and the fictionalized memoir Green Shadows, White Whale (1992). He also wrote and consulted on screenplays and television scripts, including Moby Dick and It Came from Outer Space. Many of his works were adapted into television and film productions as well as comic books. Bradbury also wrote poetry which has been published in several collections, such as They Have Not Seen the Stars (2001).
The New York Times called Bradbury "An author whose fanciful imagination, poetic prose, and mature understanding of human character have won him an international reputation" and "the writer most responsible for bringing modern science fiction into the literary mainstream".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
January 19, 2023
451 по Фаренхайт определено е от списъка книги, които всеки трябва да прочете. Написана през 1965г., но доста стряскащо актуална днес. Ако човек иска да разбере целия смисъл на повествованието в няколко страници, стига му да прочете "лекцията" на Бити от 58 до 66 стр. в това издание...
August 24, 2020
„451° по Фаренхайт‟ много ме развълнува. Когато е писал този роман (издаден първо през 1953 г.), Рей Бредбъри не е подозирал, че светът ще се промени от интернет, облаци, смартфони и електронни четци, че социалните медии и чатенето тотално ще изместят задушевните разговори по разни уютни местенца, а емотиконите - звънкия смях. Развил е в нея обаче онази тягост, която сигурно по негово време се е зараждала – празната заетост, празното общуване, кухите емоции, внушавани от екрана, отчуждаването между хората и псевдокоректното отношение между тях. Затъването в безсърдечност. Нямаше как да не се зарадвам, че десидентите, към които в края на краищата се присъединява главният герой, са почти изключитлено филолози. Идеята да носиш поне една цяла книга в ума си е страхотна. Дали е била осъществявана? Призракът на войната е осезаем. На онази „светкавична война‟, продължила 20 години. Агресията - макар да се намеква и друго - си остава неизбежна. Неизбежна ли е наистина? Винаги ли?
August 6, 2016
Рей Бредбъри е един от авторите, на които просто не мога да се наситя. Никой не може по такъв несравним начин да съчетае да си служи с думите, както този майстор на мистериозното. Диалозите - загадъчни, едновременно остроумни и поетични, често недоизказани... Описанията – изтъкани с наблюдателност, пропити със сладко-горчива меланхолия, носещи живи усещания... От издателство „Бард” събират някои от най-емблематичните творби на американския разказвач в два тома с избрани произведения. Днес ви представяме първия от тях, съдържащ „451° по Фаренхайт” и „Гробище за лунатици”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
November 11, 2016
Гай Монтег е пожарникар. Той не гаси пожари, той ги създава, за да гори книги. Такава е функцията на всички пожарникари в едно антиутопично общество, където книгите са опасни, защото превръщат хората в мислещи същества.
Затова те трябва да бъдат унищожени. До една.
Затова се правят доноси, ако някъде, в някоя къща бъде видяно дори и едно книжно тяло. Домовете са огнеупорни, за да остават цели, докато огънят изяжда библиотеките им.
451° по Фаренхайт е температурата, при която хартията се самозапалва и започва да гори. Това е числото, която пожарникарите носят на шлемовете си.
В ежедневието властва телевизията с посредствени предавания. Тяхната функция е да кара хората да затъпяват. Забавленията са елементарни и шумни, достатъчни да те отклонят от въпроса дали си щастлив или не, без да имаш време да се замислиш що за глупост е това, с което те облъчват. Човекът е сведен до степен на лесна манипулация и подчинение.
Познато ли ви е? А романът излиза още през далечната 1953 г.
Има и изключения. Хора, които не се поддават на натиск и носят искрата на разума в себе си.
„451° по Фаренхайт” на невероятния Рей Бредбъри е не само книга за книгите, но и книга за преобразяването на един човек – Гай Монтег, който от техен унищожител се превръща в техен спасител, благодарение на срещата му с едно странно момиче на име Кларис. Тя спасява него, като успява да го събуди и да запали огъня в сърцето му. Така Монтег започва да пита, да търси, да иска и да мечтае. За разлика от съпругата му Милдред, която е типичният представител на едно глупаво, нечетящо и безволево общество.
Важна е, разбира се, и срещата с Фейбър. А по-късно и с другите. Онези, тихите, отхвърлените, които живеят извън града и са превърнали главите си в библиотеки, запаметявайки „Книга на Еклисиаста“, „Държавата“ на Платон, „Пътешествията на Гъливер“ на Суифт, произведенията на Чарлс Дарвин, Марк Аврелий, Шопенхауер, Айнщайн… Тяхната мисия е да съхранят човешката мъдрост за идните поколения, като предават наученото от уста на уста.
„Но прекрасното в човека е това, че той никога не се обезсърчава, никога не му омръзва да започне нещо отначало, когато знае, че то е много важно и заслужава да се направи.”
„Не, не само от книги имате нужда вие! Търсете онова, от което имате нужда, навсякъде, където можете да го намерите — в стари грамофонни плочи, стари филми, стари приятели; търсете го в природата, търсете го у самия себе си. Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях няма нищо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който те съшиват една към друга отделните части на вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло.”
Затова те трябва да бъдат унищожени. До една.
Затова се правят доноси, ако някъде, в някоя къща бъде видяно дори и едно книжно тяло. Домовете са огнеупорни, за да остават цели, докато огънят изяжда библиотеките им.
451° по Фаренхайт е температурата, при която хартията се самозапалва и започва да гори. Това е числото, която пожарникарите носят на шлемовете си.
В ежедневието властва телевизията с посредствени предавания. Тяхната функция е да кара хората да затъпяват. Забавленията са елементарни и шумни, достатъчни да те отклонят от въпроса дали си щастлив или не, без да имаш време да се замислиш що за глупост е това, с което те облъчват. Човекът е сведен до степен на лесна манипулация и подчинение.
Познато ли ви е? А романът излиза още през далечната 1953 г.
Има и изключения. Хора, които не се поддават на натиск и носят искрата на разума в себе си.
„451° по Фаренхайт” на невероятния Рей Бредбъри е не само книга за книгите, но и книга за преобразяването на един човек – Гай Монтег, който от техен унищожител се превръща в техен спасител, благодарение на срещата му с едно странно момиче на име Кларис. Тя спасява него, като успява да го събуди и да запали огъня в сърцето му. Така Монтег започва да пита, да търси, да иска и да мечтае. За разлика от съпругата му Милдред, която е типичният представител на едно глупаво, нечетящо и безволево общество.
Важна е, разбира се, и срещата с Фейбър. А по-късно и с другите. Онези, тихите, отхвърлените, които живеят извън града и са превърнали главите си в библиотеки, запаметявайки „Книга на Еклисиаста“, „Държавата“ на Платон, „Пътешествията на Гъливер“ на Суифт, произведенията на Чарлс Дарвин, Марк Аврелий, Шопенхауер, Айнщайн… Тяхната мисия е да съхранят човешката мъдрост за идните поколения, като предават наученото от уста на уста.
„Но прекрасното в човека е това, че той никога не се обезсърчава, никога не му омръзва да започне нещо отначало, когато знае, че то е много важно и заслужава да се направи.”
„Не, не само от книги имате нужда вие! Търсете онова, от което имате нужда, навсякъде, където можете да го намерите — в стари грамофонни плочи, стари филми, стари приятели; търсете го в природата, търсете го у самия себе си. Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях няма нищо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който те съшиват една към друга отделните части на вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло.”
January 20, 2016
Е, както винаги... Съвършен в приказките, колкото и пъти да се препрочита.
December 30, 2010
★★★★★
451° по Фаренхайт
★★★★☆ Смъртта е занимание самотно
★★★☆☆ Гробище за лунатици
★★★★☆ Смъртта е занимание самотно
★★★☆☆ Гробище за лунатици
August 17, 2013
И животът е занимание самотно....
September 24, 2019
Като начало трябва да отбележа, че изданието на издателство “Бард” от 2015 година съдържа само два от трите разказа. Въпреки че , ISBN номерът е същия, липсва разказа “Смъртта е занимание самотно”.
Това е първият ми допир до Рей Бредбъри. И въпреки големия брой почитатели, не го усетих като моя автор.
“ 451 градуса по Фаренхайт” е история за един утопичен свят, в който книгите, знанието което носят и магията, която имат, са опасни. Книгите трябва да бъдат унищожавани. Да бъде забранено на хората да четат, да разсъждават и да действат по своя воля. Тази идея сама по себе си е изумително актуална и днес, когато медиите и телевизията са “машини за пране на мозъци”. ( първоначално разказът е публикуван 1953 година ). За тази прозорливост , държа да икажа своите адмирации на автора и съжалението си към света, който сякаш за 70 години не се е помръднал. Главният герой се изправя стещу себе си, семейството си и обществото. Променя изцяло мирогледа си и застава на страната на книгите, въпреки че, доскоро е бил от онези, които ги горят.
Сам по себе си разказът, те кара да се замислих за мястото ти в обществото, за неговите норми, за тяхната правда и за това как свободният дух трябва да се помести в рамките на това общество.
“ Гробище за лунатици” е криминален разказ, който на моменти става толкова заплетен, че започваш да се чудиш дали ти самия не си лунатик. Както и да е, в разказа няма лунатици.
Един от главните герои, отново ограничен от обществените рамки и всеобщото разбиране за красота и естетика, решава да се скрие и да създаде сложна мрежа, с помоща на която да ръководи едно от най-големите филмови студиа “Максимус филмс”.
Не лоши разкази, но все пак не “моите” разкази. Мисля че, прекалено сложния и заплетен изказ на автора, както дългите описания, създадени постедством множество прилагателни и метафори, отвличат читателя от основната линия. За съжаление, това е и причината Рей Бредбъри, да не заема място в моя списък със “звездни” автори.
Това е първият ми допир до Рей Бредбъри. И въпреки големия брой почитатели, не го усетих като моя автор.
“ 451 градуса по Фаренхайт” е история за един утопичен свят, в който книгите, знанието което носят и магията, която имат, са опасни. Книгите трябва да бъдат унищожавани. Да бъде забранено на хората да четат, да разсъждават и да действат по своя воля. Тази идея сама по себе си е изумително актуална и днес, когато медиите и телевизията са “машини за пране на мозъци”. ( първоначално разказът е публикуван 1953 година ). За тази прозорливост , държа да икажа своите адмирации на автора и съжалението си към света, който сякаш за 70 години не се е помръднал. Главният герой се изправя стещу себе си, семейството си и обществото. Променя изцяло мирогледа си и застава на страната на книгите, въпреки че, доскоро е бил от онези, които ги горят.
Сам по себе си разказът, те кара да се замислих за мястото ти в обществото, за неговите норми, за тяхната правда и за това как свободният дух трябва да се помести в рамките на това общество.
“ Гробище за лунатици” е криминален разказ, който на моменти става толкова заплетен, че започваш да се чудиш дали ти самия не си лунатик. Както и да е, в разказа няма лунатици.
Един от главните герои, отново ограничен от обществените рамки и всеобщото разбиране за красота и естетика, решава да се скрие и да създаде сложна мрежа, с помоща на която да ръководи едно от най-големите филмови студиа “Максимус филмс”.
Не лоши разкази, но все пак не “моите” разкази. Мисля че, прекалено сложния и заплетен изказ на автора, както дългите описания, създадени постедством множество прилагателни и метафори, отвличат читателя от основната линия. За съжаление, това е и причината Рей Бредбъри, да не заема място в моя списък със “звездни” автори.
January 19, 2023
The first part - 10/10 - perfect. It goes right up there with "1984", and "Brave new world". But the second one is just... one of the most infuriating things I've ever read. No idea what was happening, why was happening, and lost interest so quickly that I would never finish it. I don't understand why these 2 are part of the same book, but... they should definitely separated.
June 25, 2024
Препрочитане, което беше различно. Обичам 451 по Фаренхайт, но май като студент го обичах повече. Не за друго, ами сега го разбрах повече и ме натъжи.
April 4, 2020
English below ⬇️
Раз уж поговорили о Бредбери в последнем посте о книгах, давайте за одно и обсудим 451 градус по Фаренгейту . Именно с этим произведением я начала знакомство с этим автором , чему безмерно рада )
Роман-антиутопия, 1953года, сегодня актуален, как никогда. При прочтении романа тобой невольно овладевает волнение и ужас от осознания точности предсказаний автора.Брэдбери попал в точку со многими своими прогнозами. С развитием технологий, люди все меньше общаются между собой, огромное количество времени проводят у телевизора и живут какой-то виртуальной жизнью. Книги мы пока что не сжигаем, но вот читать стали гораздо меньше, читающих людей действительно мало.
Это-удивительная книга в которую я влюбилась с первых страниц.
Данную книгу должен прочитать каждый, кого волнуют проблемы общества. Задумайтесь, а не Вы ли являетесь главным героем, тем кто пытается бороться с навязанными нами технологиями, с помощью которых быт становится легче, но тем самым происходит деградация нашего ума ... Советую всем,книга заставляет о многом задуматься!
Как говорится в книге
‘’Сами создавайте то, что может спасти мир, – и если утонете по дороге, так хоть будете знать, что плыли к берегу’’. ❤️
Since we talked about Bradbury in the last post, let's also talk about Fahrenheit 451 now. It was with this work that I got acquainted with the author, for what i am immensely glad)
Roman -dystopia of 1953 is more relevant today than ever. When you read the novel, you feel so overwhelmed and horrified realizing the accuracy of the author’s predictions. Bradbury hits the point with this. With the development of technology, people are less and less communicating with each other, they spend a lot of time watching TV and live some kind of a virtual life. We are not burning books yet, but we’ve begun to read less.
This is an amazing book that I fell in love with from the first pages.
This book should be read by everyone who cares about the problems of society.
Think about whether you are the main character, who tries to deal with the technologies, that make life easier, but at the same time degrade our mind ... I advise this to everyone, the book makes you think a lot!
And, as it says
‘’ Do your own bit of saving, and if you drown, at least die knowing you were heading for shore’’. ❤️
December 26, 2012
great book
April 17, 2019
Не ми допадна.
Displaying 1 - 13 of 13 reviews