What do you think?
Rate this book
Разкази под линия
След дебюта "Бележки под линия" (2006) в новата си книга Александър Шпатов сваля радикално целия разказ под линия.
А под линията всичко е възможно - прасе яде Вселенската празнота и дава първия тласък на тези истории, в които под тънката линия на реалното виртуалното беснее.
Да слезем долу с автора и проверим какво правят най-новите млади. И на какъв език. Свежа и шантава книга.
Георги Господинов
„Зад привидно познатите истории от всекидневния живот, които Шпатов разказва, дишат личните истории на всеки от нас, при това не случили се отдавна, а направо случващи се сега, в този миг. Това, че в малкото се оглежда голямото не е новост, нито откритие, но е трудно да направиш добра литература от мига, от случайното, от отлитащото без да го забележим, ... и в същото време, ...разказът да изглежда написан на един дъх, леко, да се чете така, но да ти остава в главата, да те преобръща, да го мислиш, ...”
Силвия Чолева
А под линията всичко е възможно - прасе яде Вселенската празнота и дава първия тласък на тези истории, в които под тънката линия на реалното виртуалното беснее.
Да слезем долу с автора и проверим какво правят най-новите млади. И на какъв език. Свежа и шантава книга.
Георги Господинов
„Зад привидно познатите истории от всекидневния живот, които Шпатов разказва, дишат личните истории на всеки от нас, при това не случили се отдавна, а направо случващи се сега, в този миг. Това, че в малкото се оглежда голямото не е новост, нито откритие, но е трудно да направиш добра литература от мига, от случайното, от отлитащото без да го забележим, ... и в същото време, ...разказът да изглежда написан на един дъх, леко, да се чете така, но да ти остава в главата, да те преобръща, да го мислиш, ...”
Силвия Чолева
131 pages, Paperback
First published January 1, 2008
36 people want to read
About the author
Александър Шпатов
10 books209 followersАлександър Шпатов е автор на сборниците #НаЖивоОтСофия (2014, преведен и на английски под заглавие #LiveFromSofia), както и на Том 2.0 (2015), в който са събрани оптимизираните разкази от първите му три книги: Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Отличен e с Наградата “Южна пролет” 2005 за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015г. Шпатов е председател на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта читАлнЯта в Градската градина на София. Повече информация за автора, можете да откриете на неговата Фейсбук страница Шпатов: Кратки градски , както и в LiterNet .
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
March 30, 2017
Разкази под линия: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
Разказите ми отнеха точно 3 часа – от 2 до 5 през нощта, тъй като моят организъм тази зима е решил, че най-нормалния час за заспиване е 5 сутринта. Или по-точно 6, след като написах и това. Разказите са хубави, много много хубави даже. И всички се случват под линия, като бележките, които те отвеждат далеч от текста (и които в повечето случаи пропускаш, за да не се разсееш от основната линия или защото просто те мързи). Тук обаче нямам как да ги пропуснеш, защото те са целия разказ, там някъде встрани, където никой не гледа, но където и се случва животът, който има значение. Някои от разказите вече бях чела под една или друга форма в “Календар с разкази”, други ми бяха нови, трети ги бях чувала някъде (дали от автора, дали от някой друг), а четвърти вече ги бях изживяла. Защото разказите на Александър Шпатов са много софийски, много познати, по начин по-който само човек изживял целия си живот в нашата обичана и мразена София може да почувства. Повече се смях, по-малко се натъжавах, но като цяло сякаш виждах познати случки и събития по един нов стар начин. Задръстванита, контрольорите, Витоша, българите в чужбина и чужденците в България, треската за пазаруване по моловете, абитуриентският бал, Коледа и прасенцата, купоните, от които не помниш нищо (и май по-добре), скъсване с гаджето, ама не точно, няколко оспорвани мача от близкото минало, всичко си е там както сме си го изживяли или ще си го изживеем, или даже го изживяваме в момента. Любимият ми разказ е този с маймунката, която успява кардинално да обърка столичното задръстване. Но не успява да бие онзи разказ с момичето с трите очи. Той просто си ми остава много специален.
Прочети повече: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
Разказите ми отнеха точно 3 часа – от 2 до 5 през нощта, тъй като моят организъм тази зима е решил, че най-нормалния час за заспиване е 5 сутринта. Или по-точно 6, след като написах и това. Разказите са хубави, много много хубави даже. И всички се случват под линия, като бележките, които те отвеждат далеч от текста (и които в повечето случаи пропускаш, за да не се разсееш от основната линия или защото просто те мързи). Тук обаче нямам как да ги пропуснеш, защото те са целия разказ, там някъде встрани, където никой не гледа, но където и се случва животът, който има значение. Някои от разказите вече бях чела под една или друга форма в “Календар с разкази”, други ми бяха нови, трети ги бях чувала някъде (дали от автора, дали от някой друг), а четвърти вече ги бях изживяла. Защото разказите на Александър Шпатов са много софийски, много познати, по начин по-който само човек изживял целия си живот в нашата обичана и мразена София може да почувства. Повече се смях, по-малко се натъжавах, но като цяло сякаш виждах познати случки и събития по един нов стар начин. Задръстванита, контрольорите, Витоша, българите в чужбина и чужденците в България, треската за пазаруване по моловете, абитуриентският бал, Коледа и прасенцата, купоните, от които не помниш нищо (и май по-добре), скъсване с гаджето, ама не точно, няколко оспорвани мача от близкото минало, всичко си е там както сме си го изживяли или ще си го изживеем, или даже го изживяваме в момента. Любимият ми разказ е този с маймунката, която успява кардинално да обърка столичното задръстване. Но не успява да бие онзи разказ с момичето с трите очи. Той просто си ми остава много специален.
Прочети повече: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
October 6, 2013
Като цяло останах доволен и препоръчвам автора. Особено ми харесаха темите за безценните кашони от банани, в които книжарите на "Славейков" прибират стоката си, "Икарус" - малкия ад на столичен автотранспорт, "Контрол" - и на съпътстващите го контрольори, "Маймунка", "Дерби", "Дванайсее", "Стаята", "Ботуши", абе, чудесно е. А, да - и, разбира се, да не забравя любимия си разказ от сборника - "Кръв". Ще ми бъде много интересно да прочета още творби от автора, но ако случайно попадне на блога ми имам към него една-единствена гореща молба - Шпатов, в родното литературно пространство вирее една клика от съвременни български автори, които постоянни ни биват навирани в очите от медии, овчедушни книжари и нереализирани псевдоинтелектуалчета. Моля те, не се присъединявай и събирай с подобни хорица, чрез които разни мастити издатели си правят реклама, пиар и перат едни кинти. Просто продължавай да пишеш и да се развиваш като писател, поел си по правилния път и успех!
October 30, 2011
Александър Шпатов постила разказите си под линия
http://www.knigolandia.info/2011/05/b...
Този младеж - Александър Шпатов, вече ви го нахвалих обилно. Че и интервю му направих, излезе наскоро в “Аз чета”. И все пак смятам, че няма да е лошо да попиша и за предните му книги. Още повече, че именно “*Разкази под линия” преди неопределено време подхвърлих на любимата ми колежка Ива с думите: “Аз книга с прасе на корицата няма да чета”. Щото съм глупак понякога, знам си го.
“*Разкази под линия” (преведена и на немски!) е изключително добра сплав от готини разкази, няколко от които в редактиран вид са поместени сред строгата месечна подредба на “Календар с разкази”. Но това е пренебрежимо на фона на забавните чудесии, които Шпатов реди една след друга. Какви чудесии ли? Ами чудесни, какви?
http://www.knigolandia.info/2011/05/b...
Този младеж - Александър Шпатов, вече ви го нахвалих обилно. Че и интервю му направих, излезе наскоро в “Аз чета”. И все пак смятам, че няма да е лошо да попиша и за предните му книги. Още повече, че именно “*Разкази под линия” преди неопределено време подхвърлих на любимата ми колежка Ива с думите: “Аз книга с прасе на корицата няма да чета”. Щото съм глупак понякога, знам си го.
“*Разкази под линия” (преведена и на немски!) е изключително добра сплав от готини разкази, няколко от които в редактиран вид са поместени сред строгата месечна подредба на “Календар с разкази”. Но това е пренебрежимо на фона на забавните чудесии, които Шпатов реди една след друга. Какви чудесии ли? Ами чудесни, какви?
July 11, 2013
Връщайки ме в най-различни спомени, за разказите на Александър Шпатов не мога да намеря друга дума освен "живи" и ги препоръчвам горещо. Именно в това е най-голямата им сила - ще ви накарат да преживеете собствените си спомени от други времена и най-различни места.
Още>> http://knigozavar.com/?p=23
Още>> http://knigozavar.com/?p=23
Displaying 1 - 4 of 4 reviews