What do you think?
Rate this book
Астрид Линдгрен
Повече от сто произведения, чийто тираж надхвърля сто милиона, преведени на осемдесет и пет езика - от арабски до зулу - над четирийсет игрални филма за деца, низ от престижни награди, сред които "Ханс Кристиан Андерсен", известна като Нобелова награда за детска литература, Международната литературна награда на ЮНЕСКО, отличията "Селма Лагерльоф" (Швеция), "Карен Бликсен" (Дания), "Лев Толстой" (СССР), "Габриела Мистрал" (Чили)... Малцина са писателите, които се радват на подобна непомръкваща известност, на обичта и почитта на малки и големи поколение подир поколение.
Като се опира на множество документални свидетелства и на онова, което авторката доверява за себе си и за своя жизнен път, графиня Сибил Грефин Шонфелд проследява историята на забележителния успех на най-прочутата шведка на XX столетие, активна участничка в политическия и обществения живот, неизменно водена от мисъл за децата и тяхното бъдеще. "Пиша така, защото съм израснала в свят на щастие." От пъстрото си и волно детство Астрид Линдгрен черпи магия и вдъхновение, за да създаде Пипи Дългото чорапче, Карлсон от покрива, Кале Блумквист, Емил от Льонеберя, Братята с лъвски сърца, Роня, дъщерята на разбойника, и колко още магнетични герои, които забавляват и развихрят въображението. Но и неусетно възпитават, градят прекрасен вътрешен мир на малките читатели в целия свят и ги даряват с "вълшебното люкарство смалидон против порастване", което запазва детето у тях завинаги живо и жадно за приключения.
Като се опира на множество документални свидетелства и на онова, което авторката доверява за себе си и за своя жизнен път, графиня Сибил Грефин Шонфелд проследява историята на забележителния успех на най-прочутата шведка на XX столетие, активна участничка в политическия и обществения живот, неизменно водена от мисъл за децата и тяхното бъдеще. "Пиша така, защото съм израснала в свят на щастие." От пъстрото си и волно детство Астрид Линдгрен черпи магия и вдъхновение, за да създаде Пипи Дългото чорапче, Карлсон от покрива, Кале Блумквист, Емил от Льонеберя, Братята с лъвски сърца, Роня, дъщерята на разбойника, и колко още магнетични герои, които забавляват и развихрят въображението. Но и неусетно възпитават, градят прекрасен вътрешен мир на малките читатели в целия свят и ги даряват с "вълшебното люкарство смалидон против порастване", което запазва детето у тях завинаги живо и жадно за приключения.
- GenresBiographyNonfiction
184 pages, Paperback
First published October 1, 2007
3 people are currently reading
36 people want to read
About the author
Sybil Gräfin Schönfeldt
101 books2 followersSybil Gräfin Schönfeldt is an Austrian-German writer and journalist.
~~
Anna Sybil Gräfin Schönfeldt (* 13. Februar 1927 in Bochum, bürgerlich Sybil Schlepegrell) ist eine österreichisch-deutsche Schriftstellerin und Journalistin.
Sybil Gräfin Schönfeldt wurde als Tochter von Carl Graf von Schönfeldt (1898–1984) und dessen erster Frau Carmen geb. Sackermann (1905–1927) in Bochum geboren. Ihre Vorfahren aus Meißner Uradel waren im Jahr 1704 in Wien in den Reichsgrafenstand erhoben worden. Ihre Mutter starb mit knapp 22 Jahren sieben Wochen nach ihrer Geburt. Sie wuchs in Nassau an der Lahn, in Göttingen und in Berlin auf und wurde 1944 als letzter Jahrgang zum Reichsarbeitsdienst nach Oberschlesien eingezogen. Nach dem Zweiten Weltkrieg studierte sie Germanistik und Kunstgeschichte in Göttingen, Heidelberg, Hamburg und Wien und wurde 1951 in Wien mit dem Thema Studien zum Formproblem in der Lyrik Josef Weinhebers zum Dr. phil. promoviert. 1952 volontierte sie beim Göttinger Tageblatt. Schönfeldt heiratete 1957 den inzwischen verstorbenen Heinrich Schlepegrell, mit dem sie zwei Söhne hat. Sie lebt und arbeitet in Hamburg-Winterhude.
Schönfeldt arbeitet als Journalistin, Übersetzerin, Kinderbuch- und Kochbuchautorin, ist freie Mitarbeiterin bei der Zeit, dem Stern und anderen Zeitschriften wie auch beim Rundfunk und Fernsehen.
Von 1981 bis 1984 war sie Vorsitzende des Arbeitskreises für Jugendliteratur, danach 2. Vorsitzende der „Auswärtigen Presse“. Von 1989 bis 1991 unterrichtete sie an der Berliner Zweigstelle der Hamburger Henri-Nannen-Schule.
Bis 1996 erhielt sie für ihre gastronomischen Bücher drei Goldmedaillen und fünf Silbermedaillen der Gastronomischen Akademie Deutschlands.
~~
Anna Sybil Gräfin Schönfeldt (* 13. Februar 1927 in Bochum, bürgerlich Sybil Schlepegrell) ist eine österreichisch-deutsche Schriftstellerin und Journalistin.
Sybil Gräfin Schönfeldt wurde als Tochter von Carl Graf von Schönfeldt (1898–1984) und dessen erster Frau Carmen geb. Sackermann (1905–1927) in Bochum geboren. Ihre Vorfahren aus Meißner Uradel waren im Jahr 1704 in Wien in den Reichsgrafenstand erhoben worden. Ihre Mutter starb mit knapp 22 Jahren sieben Wochen nach ihrer Geburt. Sie wuchs in Nassau an der Lahn, in Göttingen und in Berlin auf und wurde 1944 als letzter Jahrgang zum Reichsarbeitsdienst nach Oberschlesien eingezogen. Nach dem Zweiten Weltkrieg studierte sie Germanistik und Kunstgeschichte in Göttingen, Heidelberg, Hamburg und Wien und wurde 1951 in Wien mit dem Thema Studien zum Formproblem in der Lyrik Josef Weinhebers zum Dr. phil. promoviert. 1952 volontierte sie beim Göttinger Tageblatt. Schönfeldt heiratete 1957 den inzwischen verstorbenen Heinrich Schlepegrell, mit dem sie zwei Söhne hat. Sie lebt und arbeitet in Hamburg-Winterhude.
Schönfeldt arbeitet als Journalistin, Übersetzerin, Kinderbuch- und Kochbuchautorin, ist freie Mitarbeiterin bei der Zeit, dem Stern und anderen Zeitschriften wie auch beim Rundfunk und Fernsehen.
Von 1981 bis 1984 war sie Vorsitzende des Arbeitskreises für Jugendliteratur, danach 2. Vorsitzende der „Auswärtigen Presse“. Von 1989 bis 1991 unterrichtete sie an der Berliner Zweigstelle der Hamburger Henri-Nannen-Schule.
Bis 1996 erhielt sie für ihre gastronomischen Bücher drei Goldmedaillen und fünf Silbermedaillen der Gastronomischen Akademie Deutschlands.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
November 7, 2015
неочаквано хубава. и плачлива...
'Как може да има хора, които се отегчават. Боже мой, как ще ми стигне времето, как, за Бога, да успее човек да прочете всички книги, да изслуша цялата музика, да види всички кътчета на света.'
'Искам с моята история да внуша у моите читатели, поне в някои от тях, доживотна омраза към изчадията, които съществуват, срещу насилниците с всичките им долни интриги и планове.'
Следвоенното време с всичките му последици в никакъв случай не било изчезнало от паметта на децата. Особено там, където се разказва за много ядене или глад, всичко отново изплува.
Луизе Хартунг е отбелязала нещо, което е валидно и днес: ‘Постоянното демонстриране на превъзходство на възрастните често е непоносимо за децата, също както и физическата сила на големите.’ Тя записала забележката на едно момиченце относно дебелия господин, който иска да купи Вила Вилекула и казва, че не може да понася малки деца: ‘Но нали той също е бил дете!’ На което едно момче отвърнало с презрителен жест : ‘Ах, кой ли ти мисли за това!’
Още по-силно било въздействието на ‘Мили мой Мио’ върху немските деца след войната. Луизе Хартунг си е записала как едно момиченце избухнало в сълзи: ‘...винаги се сещам за баща ми. Застреляха го. Няколко мъже го взеха и го застреляха, защото той не искаше да стреля. Мама казва, че оттогава е станала силна. Хич не ми харесва все да цивря, искам и аз да стана силна. Мама казва, че оттогава не вярва в нищо.’ А едно 13-годишно момче отговорило: ‘Аз пък изобщо не мога да плача. И защо? Нищо не мога да променя. Не плача за абсолютно нищо. Дори когато майка ми умря. Просто не мога. Когато леля ми ме бие, само се преструвам, че плача. Боят изобщо неме разстройва.’ Малкото момиче попитало: ‘Нямаш ли баща?’ - ‘Той живее в Западна Германия. Не му пука за мен.’
'Как може да има хора, които се отегчават. Боже мой, как ще ми стигне времето, как, за Бога, да успее човек да прочете всички книги, да изслуша цялата музика, да види всички кътчета на света.'
'Искам с моята история да внуша у моите читатели, поне в някои от тях, доживотна омраза към изчадията, които съществуват, срещу насилниците с всичките им долни интриги и планове.'
Следвоенното време с всичките му последици в никакъв случай не било изчезнало от паметта на децата. Особено там, където се разказва за много ядене или глад, всичко отново изплува.
Луизе Хартунг е отбелязала нещо, което е валидно и днес: ‘Постоянното демонстриране на превъзходство на възрастните често е непоносимо за децата, също както и физическата сила на големите.’ Тя записала забележката на едно момиченце относно дебелия господин, който иска да купи Вила Вилекула и казва, че не може да понася малки деца: ‘Но нали той също е бил дете!’ На което едно момче отвърнало с презрителен жест : ‘Ах, кой ли ти мисли за това!’
Още по-силно било въздействието на ‘Мили мой Мио’ върху немските деца след войната. Луизе Хартунг си е записала как едно момиченце избухнало в сълзи: ‘...винаги се сещам за баща ми. Застреляха го. Няколко мъже го взеха и го застреляха, защото той не искаше да стреля. Мама казва, че оттогава е станала силна. Хич не ми харесва все да цивря, искам и аз да стана силна. Мама казва, че оттогава не вярва в нищо.’ А едно 13-годишно момче отговорило: ‘Аз пък изобщо не мога да плача. И защо? Нищо не мога да променя. Не плача за абсолютно нищо. Дори когато майка ми умря. Просто не мога. Когато леля ми ме бие, само се преструвам, че плача. Боят изобщо неме разстройва.’ Малкото момиче попитало: ‘Нямаш ли баща?’ - ‘Той живее в Западна Германия. Не му пука за мен.’
August 7, 2011
Dieses Buch bietet eine knappe Biographie und Einordnung Astrid Lindgrens Werke in die Kinderliteraturgeschichte. Viele interessante Aspekte werden dargestellt, z.B. ihr Einfluss auf die Kinderliteratur in Deutschland in der Nachkriegszeit. Auch ihre Tätigkeiten als Lektorin waren mir bisher nicht bekannt. Was ein bisschen merkwürdig ist, ist, dass die Autorin manche Zitate doppelt verwendet und einige Fakten mehrfach erwähnt. Die Bewunderung, die die Autorin AstridLindgren entgegenbringt, ist sehr deutlich sichtbar und so wie sie sie schildert, überträgt sich diese auch gut. Allerdings wird Astrid Lindgren hier zu einem unglaublichen Gutmenschen, der einfach Kinder versteht und sich, wann immer möglich, für sie einsetzt. Eigenartige Ansichten über das Thema Frau-Familie-und-Beruf werden nicht weiter kommentiert oder relativierend beschrieben. Es sieht so aus, als wenn die Autorin die Ansichtteilt, dass eine Mutter in den ersten Jahren vollständig für ihre Kinder da sein soll, also ohne Beruf. Dahingehend kommt mir die Biografie zu blauäugig vor bzw. fast etwas verklärt.
Astrid Lingren war ohne Frage eine tolle Frau. Ich hätte mir nur ein bisschen mehr Auseinandersetzung gewünscht. Als Einstieg lohnt sich die kurze Biographie.
Astrid Lingren war ohne Frage eine tolle Frau. Ich hätte mir nur ein bisschen mehr Auseinandersetzung gewünscht. Als Einstieg lohnt sich die kurze Biographie.
August 23, 2023
Unfassbar liebevoll wird das Leben von Astrid Lindgren erzählt. Die freie Kindheit in Smaland, die Schule, Ausbildung, Arbeit und Familienleben und ihr Wirken als eine der bekanntesten Kinderbuchautorin der Welt. Für Astrid Lindgren stand immer eins im Mittelpunkt ihres Schaffens: die Kinder. Das machte sie auch zur Aktivistin.
Für mich eine Empfehlung
Für mich eine Empfehlung
September 28, 2022
Am Ende des Buches hatte ich wirklich das dringende Bedürfnis selber Kinderbücher zu schreiben
July 26, 2011
Astrid Lindgren was an amazing woman!
That's what I learned from that book. I was quite surprised how little I know about her, she was subconsiously a part of my whole childhood after all, and how important she actually was, not only for the progress for children's books, but also politically and socially.
She was revolutionary in regards of the relationships between parents and their children and modern upbringing. She changed Sweden's financial system by writting one simple metaphorical tale!
I adore her for how she handled her life with inner peace,calmness and selfmockery.
Why did I gave this book just four stars, when I seem to be in love with her? I felt like the writer hold back some important challenges in her life and how Lindgren handled it. She had a teenpregnancy. She suddenly married. Oh, her son died.
That's all that was said about it. I don't want to know all the gossip about her pain and stuff, I know Lindgren wanted her family to stay off the flashing lights, but:
The author works with so many of Lindgren's quotes and reflections about her life, I would have liked to know how she felt about that.
After all a person is also measured by their most challenging moments in their life, right?
But all in all this book was a real pleasure. It won't be the last time that I read it.
That's what I learned from that book. I was quite surprised how little I know about her, she was subconsiously a part of my whole childhood after all, and how important she actually was, not only for the progress for children's books, but also politically and socially.
She was revolutionary in regards of the relationships between parents and their children and modern upbringing. She changed Sweden's financial system by writting one simple metaphorical tale!
I adore her for how she handled her life with inner peace,calmness and selfmockery.
Why did I gave this book just four stars, when I seem to be in love with her? I felt like the writer hold back some important challenges in her life and how Lindgren handled it. She had a teenpregnancy. She suddenly married. Oh, her son died.
That's all that was said about it. I don't want to know all the gossip about her pain and stuff, I know Lindgren wanted her family to stay off the flashing lights, but:
The author works with so many of Lindgren's quotes and reflections about her life, I would have liked to know how she felt about that.
After all a person is also measured by their most challenging moments in their life, right?
But all in all this book was a real pleasure. It won't be the last time that I read it.
April 27, 2010
Като започнем още от корицата на Яна Левиева и свършим с писмото от Горбачов, трябва да кажа, че това е една разкошна книга! Историята на жената, която всички познаваме от книгите й, но за която знаем твърде малко, е изключително вдъхновяваща и самата Астрид прилича на герой от роман. Нещо повече - биографията дава ключ към по-дълбоко разбиране на историите на писателката, които в общия случай сме чели със съвсем други очи. Затова - днес минах през библиотеката да разгледам какво нейно имат, харесах си Емил от Льонеберя и Расмус и скитникът и отидох да чета на одеялце в парка! :-)
November 21, 2009
Чудесна книга! Наистина много ми хареса, което е в някаква степен учудващо, тъй като предварително се бях настроила за друг тип четиво. Очаквах нещо като романизирана биография. Стилът на книгата обаче е по-скоро документален, примесен с анализи на творчеството на Линдгрен и чести паралели между живота и книгите й.
А че книгата е наистина хубава говори и фактът, че нямам търпение да се заровя в библиотеката на сина ми и отново да прочета книгите на Линдгрен, които имаме. Този път погледът ми върху тях ще е малко по-различен - определено по-информиран и, надявам се, по-задълбочен.
А че книгата е наистина хубава говори и фактът, че нямам търпение да се заровя в библиотеката на сина ми и отново да прочета книгите на Линдгрен, които имаме. Този път погледът ми върху тях ще е малко по-различен - определено по-информиран и, надявам се, по-задълбочен.
December 30, 2012
След като прочетох биографията на Астрид Линдгрен се почувствах окрилена. Може би заради безграничната й вяра в сбъдването на мечтите, които постига с тих, радостен труд; позитивизма, с който отстоява ценностите си; красотата на нейния свят - реален и въображаем. Превърна се в мой добър пример. Дори препрочетох книгата - дотолкова ми допадна потапянето в нейния свят.
January 2, 2011
Very interesting read about Astrid, her childhood and the inspiration for her wonderful books
Displaying 1 - 9 of 9 reviews