Единственото ценно и интересно са моментите от историята на Скорпиънс. Очаквах и исках да чета спомени и впечатления от първо лице, но за съжаление те заемат по-малко от 1/5 от съдържанието на това, което ми е доста трудно да нарека книга. Всъщност е нормално да се получи толкова жалък, блед и скучен резултат от човек, за когото единствените прочетени и значими книги са автобиографията на един йога и няколко заглавия на великия (в кавички) Паулу Коелю (автор на предговора), които са го вдъхновили, променили са живота му и са го заблудили, че може да бъде и писател, освен гениален китарист. Да, ама не (съвсем между другото, брат му е по-гениален от него и в пъти по-малко надут).
И така, вместо от страниците да струи здрав рок, Рудолф в ролята си на селф хелп гуру ни залива с мъдрости за превратностите на живота, силата на излъчваната положителна енергия и позитивното мислене, плановете на Вселената и съвпаденията в нея, медитации, телепатично общуване, йога, аюрведа и прочие глупости.
Не съм срещала в живота си по-дебилни бележки под чертата, с които преводачът обижда и читател с почти нулева интелигентност. В по-голямата им част се обяснява кои са Горбачов, Франсоа Митеран, Ленин, Михаел Шумахер, Бил Гейтс, Винету, какво е Вила Вилекула и monster и къде се намират Минск, Владивосток и Балтийско море (примерна малка част от изобилните пояснения).
Тотален потрес....