... да изпитваме състрадание към тях, без да позволяваме на налудничавите им идеи да съсипят живота ни. нали? "
Най - точните думи, с които може да се опише Talk at the Town! Април беше задъхан с куп преживявания и времето за четене беше малко.Случи се така, че си избрах книга за малък град, който е толкова близо до Канада, че може да се види Арката на Мира, емблематичната забележителност от американска страната, обозначаваща входа на границата. Постепенно се оказа, че съм в книга, събрала всички ситуации, от които изпадам в изумление - срещата със сноби, манияци и фанатици. Най - любимата ми извадка от менажерията странни типове навсякъде.Онези, които си мислят, че авторитарнато налагане на мнението им, носи ползи. Че на света има една истина - тяхната. Че държат в ръцете си съдбата на всеки член на семейството си. А може да дадат малко ум и на околните.Крайностите - от всякакъв род, сорт и вид - са нещо, което ненавиждам! В Talk of the Town са сервирани доста щедро в менюто. От фейсбук група, която " компетентно " сее съвети, препоръки и мнения. През разговори за екологичното земеделие от хора, които прекалено много вярват на медиите за това как да ядем само яйца от свободни кокошки, да ядем щастливи марули, поливани с чиста дъждовна вода и да пием мляко само ако кравата е пасла метличина на полето.И се стигне до онези родители, изродили децата си у дома,отказваще да им дадат ЕГН, да им поставят ваксина или дори да ги заведат на зъболекар. За да не зависят от системата. Всички онези, които по религиозни или изкривени някакви възгледи отхвърлят лечението в болници и прегледите при лекар, приканват към неплащане на данъци и все още поощряват телесното наказание. Онези, които мразят управлението, не гласувят, но пък в критикуването на всичко са първи. Такива очарователни екземпляри щъкат по божията земя и размахват пръст към целия свят. Аз се чувствам безсилна и възмутена от тях! И много се старая да ги държа на голямо разстояние от себе си. Книгата на Jennifer Barnsley успя да извади на бял свят толкова много обществени прояви на нашето време, че се задъхвах от срещата с тях.
" Лесно е да остана в собствената си дупка на хобит и да не се интересувам с какво си имат работа другите хора. "
Ако това е най- лесния начин да стоим надалеч от токсични хора и общества, да се обединим и да се противопоставим на назадничави идеи е най - полезния подход. Трябва да защитим себе си и жертвите на чуждия произвол, завоалиран като религиозни и политически догми. Поставяйки граници пред техните домогваният.
Страшно се развълнувах от тази книга! И приех всички нейни призиви лично!