Забележка: това ревю вероятно няма да е напълно обективно, защото е пречупено през призмата на фенщината :D
Una vita.
Una squadra.
Un capitano.🖤
Възхищавам се на Франческо Тоти, откакто се помня, затова очаквах биографията му с огромно нетърпение. Хората, които мога да определя като "идоли" се броят на пръстите на едната ми ръка, вероятно за мнозина е чудно как сред тях е попаднал футболист. В един свят, прекланящ се пред пари и отличия, Тоти ме научи да ценя лоялността, отдадеността, грижата - с личен пример той показа истинската им стойност.
Книгата започва откровено слабо. В първите няколко глави Паоло Кондо сякаш не е успял да пресъздаде подобаващо емоциите и вълненията на младият Тоти и просто е нахвърлял събитията едно след друго. За момент искрено се ужасих, че ще се разочаровам от биографията на любимия си футболист и тя ще се окаже по-слаба от всички други, които съм чела до сега. Обаче не се случи така. След излизане от юношеския отбор нещата се промениха коренно, може би Кондо успя да влезе в кожата на Капитана.
Повествованието се води от първо лице, което за мен направи разказа още по-личен. Описаните събития не са нещо, за което не съм чела и преди, но са пречупени през мирогледа на самия Тоти. Принца разказва откровено за цената на лоялността и любовта на феновете, доколко важни са те за него и причината да избере да не остави капитанската лента на сина си, а на друго талантливо дете - Матиа Алмавива. Той говори с изключително голямо уважение за всички, с които го среща животът - за Джиджи Буфон, с когото го свързва тридесетгодишно приятелство, за Неста, с когото са двете двете страни на една и съща монета, но макар да са вечни съперници в дербито на Капитолия, успяват да изградят приятелство, за Дел Пиеро и "подялбата на синята десятка" в националния отбор, за романистите - Монтела, Кандела, Батистута, Касано, Алдаир, Наинголан и Де Роси... за Рома. Дори си гледах описаните моменти от някои мачове, докато четях. Бих казала, че книгата е емоционална, защото няколко пъти плаках от умиление и тъга, обаче се познавам и емоционалната май съм аз :D (гледала съм оттеглянето му от футбола поне 10 пъти и винаги плача). И да, споменах, че започва слабо, но след това компенсира напълно лошия старт и си заслужава петте звездички от мен.
Нямам търпение да излезе на българския пазар, за да се сдобия с нея на хартия и да й се радвам на роден език.