What do you think?
Rate this book
Тяло под роклята
Книгата напълно ще промени представата ви за социалните, езиковите и общочовешките граници. За лимитите, които човешкият дух може да надскочи в стремежа си към доброто.
„Тяло под роклята“ е провокативен, оголващ човешката психика до най-елементарните частици и същевременно жестоко и мълчалив роман.
Борис е най-самотният човек на света. Човек, изгубил част от себе си и готов да подложи плътта си на страшна болка. Да заличи личността си, да я унищожи, за да пречисти душата си. Но може ли от смъртта да се роди нов живот?
„Тяло под роклята” е история за изкуплението. И за обичта между брат и сестра – близнаци, които се допълват един друг и всеки не е пълноценен без другия. До момента, в който връзката между тях не е болезнено прекъсната, а човешкото у всеки един от тях – поставено на карта.
Приказка за клетката на реалността, която всеки от нас изгражда с изборите си и за птицата на надеждата, която попада в клопката ѝ. Ще може ли любовта да я пусне отново на свобода или ще я остави да умре?
„Тяло под роклята“ е провокативен, оголващ човешката психика до най-елементарните частици и същевременно жестоко и мълчалив роман.
Борис е най-самотният човек на света. Човек, изгубил част от себе си и готов да подложи плътта си на страшна болка. Да заличи личността си, да я унищожи, за да пречисти душата си. Но може ли от смъртта да се роди нов живот?
„Тяло под роклята” е история за изкуплението. И за обичта между брат и сестра – близнаци, които се допълват един друг и всеки не е пълноценен без другия. До момента, в който връзката между тях не е болезнено прекъсната, а човешкото у всеки един от тях – поставено на карта.
Приказка за клетката на реалността, която всеки от нас изгражда с изборите си и за птицата на надеждата, която попада в клопката ѝ. Ще може ли любовта да я пусне отново на свобода или ще я остави да умре?
Audiobook
Published October 23, 2019
12 people are currently reading
521 people want to read
About the author
Галин Никифоров
10 books143 followersГалин Никифоров (роден 1968 г.) е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. В романите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 96 reviews
October 19, 2018
Каня се да напиша нещо малко по-подробно за тази книга още, откакто я прочетох, но все не ми достигаше време и вдъхновение. Трудно ми е да структурирам мислите си не, защото романът не ми хареса, а точно обратното - защото ми се иска колкото може повече хора да му обърнат внимание. От друга страна това не е лесно четиво и не е често срещана тема при съвременната българска литература, така че съм наясно, че не всеки ще го преглътне лесно.
Ще започна малко по-отдалеч – харесах много стила на писане на Никифоров още с романа му "Лисицата". Най-големият плюс за мен беше, че сякаш не четях роден автор, а нещо космополитно, което можеше да се случва в която ѝ да е точка по света. И все пак имаше български реалии, които не се натрапваха, не експлоатираха втръсналите до смърт сигурни рефрени на комунистическото ни минало и/или мутренските години от по-новата история на страната. Ясно беше, че това няма да бъде последната ми среща с автора.
Най-новият роман на Галин Никифоров не прилича на нищо, което сте чели, обещавам ви. Той е кратък, стегнат, мрачен и толкова запомнящ се, че ще ви гложди в малките часове на нощта дълги дни след като сте затворили последната страница.
В центъра на историята са двамата близнаци Борис и Бориса, които отрастват в пансиона на леля си след смъртта на родителите им. Това обаче не е обикновен пансион, а дом за възрастни хора и деца с умствена изостаналост. Необичайното е навсякъде, детството преминава сред палитра от чудаци, а леля Лео с нейната изкуствена ръка и желязна воля е безмилостният властелин на този тъжен микрокосмос. Няма да задълбавам в сюжета, защото той е толкова изкусно сплетен в сложна шарка, че ако дръпна един от ярките, екстравагантни конци, ще се разпадне на съставните си части без да мога да сглобя от тях нещо разбираемо.
"Тяло под роклята" е роман за болката, за самотата, за изгубената друга половинка, без която не си цял и в която искаш да се превърнеш само, за да спре да боли. Но най-вече това е роман за личния катарзис. Всеки трябва да го постигне сам, по свой начин и с цената на всичко. Флуидността на пола е тема, към която малко автори биха посегнали по ред причини. И още по-малко биха успели да я развият добре. Галин Никифоров успява и за мен това е най-голямото му постижение. Романът не е лишен от някои дребни минуси, но те нито ме дразнеха, нито намалиха удоволствието от читателското преживяване. Бих искала например да науча повече за Бориса, нейният образ беше даден съвсем схематично, основно се ровехме в остатъците от душата на Борис. Лекото докосване до модния свят също не се беше получило особено, но то не ми беше никак важно на фона на сериозните и детайлни проучвания, които авторът е направил в областта на медицината, биологията и психологията, които си личат на множество места в текста.
Не на последно място, въпреки че чух някои противоречиви отзиви за корицата, аз страшно я харесвам. Различна е, една идея екстравагантна с точната доза мрачен полъх, който да те предупреди, че това заглавие няма да бъде весело и безгрижно, а освен това е прецизно„вързана“ със самия текст.
Ако ви се чете нещо крайно различно и оригинално, но от съвременен български автор, дайте шанс на Галин Никифоров. Освен всичко друго на премиерата на книгата той ми направи впечатление на скромен по един сдържан и достоен начин човек, с чувство за хумор, което не личи на пръв поглед, но блясва отведнъж и за кратко като слънчев лъч, пробил си път сред облаците.
Ще започна малко по-отдалеч – харесах много стила на писане на Никифоров още с романа му "Лисицата". Най-големият плюс за мен беше, че сякаш не четях роден автор, а нещо космополитно, което можеше да се случва в която ѝ да е точка по света. И все пак имаше български реалии, които не се натрапваха, не експлоатираха втръсналите до смърт сигурни рефрени на комунистическото ни минало и/или мутренските години от по-новата история на страната. Ясно беше, че това няма да бъде последната ми среща с автора.
Най-новият роман на Галин Никифоров не прилича на нищо, което сте чели, обещавам ви. Той е кратък, стегнат, мрачен и толкова запомнящ се, че ще ви гложди в малките часове на нощта дълги дни след като сте затворили последната страница.
В центъра на историята са двамата близнаци Борис и Бориса, които отрастват в пансиона на леля си след смъртта на родителите им. Това обаче не е обикновен пансион, а дом за възрастни хора и деца с умствена изостаналост. Необичайното е навсякъде, детството преминава сред палитра от чудаци, а леля Лео с нейната изкуствена ръка и желязна воля е безмилостният властелин на този тъжен микрокосмос. Няма да задълбавам в сюжета, защото той е толкова изкусно сплетен в сложна шарка, че ако дръпна един от ярките, екстравагантни конци, ще се разпадне на съставните си части без да мога да сглобя от тях нещо разбираемо.
"Тяло под роклята" е роман за болката, за самотата, за изгубената друга половинка, без която не си цял и в която искаш да се превърнеш само, за да спре да боли. Но най-вече това е роман за личния катарзис. Всеки трябва да го постигне сам, по свой начин и с цената на всичко. Флуидността на пола е тема, към която малко автори биха посегнали по ред причини. И още по-малко биха успели да я развият добре. Галин Никифоров успява и за мен това е най-голямото му постижение. Романът не е лишен от някои дребни минуси, но те нито ме дразнеха, нито намалиха удоволствието от читателското преживяване. Бих искала например да науча повече за Бориса, нейният образ беше даден съвсем схематично, основно се ровехме в остатъците от душата на Борис. Лекото докосване до модния свят също не се беше получило особено, но то не ми беше никак важно на фона на сериозните и детайлни проучвания, които авторът е направил в областта на медицината, биологията и психологията, които си личат на множество места в текста.
Не на последно място, въпреки че чух някои противоречиви отзиви за корицата, аз страшно я харесвам. Различна е, една идея екстравагантна с точната доза мрачен полъх, който да те предупреди, че това заглавие няма да бъде весело и безгрижно, а освен това е прецизно„вързана“ със самия текст.
Ако ви се чете нещо крайно различно и оригинално, но от съвременен български автор, дайте шанс на Галин Никифоров. Освен всичко друго на премиерата на книгата той ми направи впечатление на скромен по един сдържан и достоен начин човек, с чувство за хумор, което не личи на пръв поглед, но блясва отведнъж и за кратко като слънчев лъч, пробил си път сред облаците.
November 7, 2019
Това е един Европейски роман. Не е само български, не носи характеристики на балкански. Първият ми отзив е, че е съвременна западноевропейска литература. Просто такъв дух носи. Ако темите и разгледаните проблеми не бяха толкова съвременни, щях да кажа също, че носи духа на роман от Викторианската епоха.
Не бих искал да издавам нищо от сюжета, защото по него са накичени основните кукички, които ще Ви държат прикрепени до бързото прочитане на книгата. В такъв случай ще опитам да ви ориентирам с твърде условни оценки по елементите на сюжетната линия:
Въведение: 3.5/5
Завръзка: 4/5
Кулминация 3/5
Развръзка: 5/5
Епилог 4/5
Стилът е много добър. Изчистен, няма нищо излишно, а това трудно се постига.
Фабулата няма да ни изненада до края веднъж щом се ориентираме в началото. Но и като че ли не това е основната цел на автора. Впускаме се в различните нюанси на изкривена психология, изкривени личности, формирани от едни, или други злощастни събития. Провокирани сме на няколко нива. Сексуалното ще се окаже най-ниското ниво на провокация, въпреки, че и то присъства осезаемо. Всички нива нагоре ще оставя да откриете сами.
Сравнително късно се запознах с книгата, та вече имаше достатъчно отзиви и донякъде имах представа какво да очаквам. Но само донякъде. Затова не ми се иска да влизате "подготвени" в тази история. Тя е от онези, по-мрачните, които трябва да оставите да Ви обгърне.
Не мога да твърдя, че абсолютно всичко ми допадна. Искаше ми се повече от сестрата "Бориса". На моменти средата не ми беше толкова интересна, като единствено психологическите анализи и медицинските обяснения ме задържаха в историята. Стремежът да се насложи поредица от странности може да изиграе и обратнопропорцианален ефект за читателя. В крайна сметка - едно голямо "Браво" за смелостта, за търсенето на различното, за изчистения и фактологически подплатен стил.
Още нещо странично. Не мога да проумея как избраният за "роман на годината" е изпреварил този и още няколко, които дори не попаднаха сред финалистите. Но то и затова никой май не ги отчита тези класации. В момента тече гласуване в Goodreads и си мисля, че единствено релеванто е класирането, което читателите дават. Ако въобще има някакво значение.
P.S. Има го вече в каталога за слушане и е подходящ за такъв формат.
Не бих искал да издавам нищо от сюжета, защото по него са накичени основните кукички, които ще Ви държат прикрепени до бързото прочитане на книгата. В такъв случай ще опитам да ви ориентирам с твърде условни оценки по елементите на сюжетната линия:
Въведение: 3.5/5
Завръзка: 4/5
Кулминация 3/5
Развръзка: 5/5
Епилог 4/5
Стилът е много добър. Изчистен, няма нищо излишно, а това трудно се постига.
Фабулата няма да ни изненада до края веднъж щом се ориентираме в началото. Но и като че ли не това е основната цел на автора. Впускаме се в различните нюанси на изкривена психология, изкривени личности, формирани от едни, или други злощастни събития. Провокирани сме на няколко нива. Сексуалното ще се окаже най-ниското ниво на провокация, въпреки, че и то присъства осезаемо. Всички нива нагоре ще оставя да откриете сами.
Сравнително късно се запознах с книгата, та вече имаше достатъчно отзиви и донякъде имах представа какво да очаквам. Но само донякъде. Затова не ми се иска да влизате "подготвени" в тази история. Тя е от онези, по-мрачните, които трябва да оставите да Ви обгърне.
Не мога да твърдя, че абсолютно всичко ми допадна. Искаше ми се повече от сестрата "Бориса". На моменти средата не ми беше толкова интересна, като единствено психологическите анализи и медицинските обяснения ме задържаха в историята. Стремежът да се насложи поредица от странности може да изиграе и обратнопропорцианален ефект за читателя. В крайна сметка - едно голямо "Браво" за смелостта, за търсенето на различното, за изчистения и фактологически подплатен стил.
Още нещо странично. Не мога да проумея как избраният за "роман на годината" е изпреварил този и още няколко, които дори не попаднаха сред финалистите. Но то и затова никой май не ги отчита тези класации. В момента тече гласуване в Goodreads и си мисля, че единствено релеванто е класирането, което читателите дават. Ако въобще има някакво значение.
P.S. Има го вече в каталога за слушане и е подходящ за такъв формат.
November 8, 2018
Ооооу, ах.
Изкъртващо разкошна книга, която (не за първи и не за последен път) е и чудесна демонстрация как размиването на границите между жанровете довежда до невероятни творения.
Като мрачен съвременен роман "Тялото" е великолепна, но смущаваща и заради темите, които разглежда, и заради сюжетните обрати и решенията на автора. Болезнена, мъчителна, страхотна книга!
Като шеметен, зловещ (психо) трилър обаче тя разкрива цялата си мрачна красота и достига невероятни висини в най-добрата традиция на жанра.
Разкошна.
А само колко стегнато, обрано и красиво е написана! Изпънат като струна, текстът буквално звънти от напрежение, едновременно визуален и натоварен със смисъл и подтекст, идеално прицелен за точната инжекция емоционално въздействие...
Спокойно заявявам, че това е най-добрата книга, която съм прочела за 2018 г.
Изкъртващо разкошна книга, която (не за първи и не за последен път) е и чудесна демонстрация как размиването на границите между жанровете довежда до невероятни творения.
Като мрачен съвременен роман "Тялото" е великолепна, но смущаваща и заради темите, които разглежда, и заради сюжетните обрати и решенията на автора. Болезнена, мъчителна, страхотна книга!
Като шеметен, зловещ (психо) трилър обаче тя разкрива цялата си мрачна красота и достига невероятни висини в най-добрата традиция на жанра.
Разкошна.
А само колко стегнато, обрано и красиво е написана! Изпънат като струна, текстът буквално звънти от напрежение, едновременно визуален и натоварен със смисъл и подтекст, идеално прицелен за точната инжекция емоционално въздействие...
Спокойно заявявам, че това е най-добрата книга, която съм прочела за 2018 г.
October 5, 2018
Увлекателна история, която повдига интересната за мен тема за флуидността на пола.
Има нещо, което не ми допада в стила - някаква маниерност и липса на автентичност. Все едно авторът гледа някак отвисоко и с леко снизхождение на героите си. От книгата би излязъл добър филм.
Има нещо, което не ми допада в стила - някаква маниерност и липса на автентичност. Все едно авторът гледа някак отвисоко и с леко снизхождение на героите си. От книгата би излязъл добър филм.
October 31, 2018
Вече си имам любим български съвременен писател.
Въпреки че тук я нямаше изненадата от Лисицата, защото от самото начало разбрах какво ще направи Борис, изцяло повярвах на образа на този толкова особен, различен и изтерзан герой. Най-много харесах предпоследната глава и разговорите с психолога.
И отново Никифоров използва любимите си теми, а този път разглежда и един много актуален в момента въпрос, като го прави ненатрапчиво, интересно и отново много информативно. Много ми хареса!
Въпреки че тук я нямаше изненадата от Лисицата, защото от самото начало разбрах какво ще направи Борис, изцяло повярвах на образа на този толкова особен, различен и изтерзан герой. Най-много харесах предпоследната глава и разговорите с психолога.
И отново Никифоров използва любимите си теми, а този път разглежда и един много актуален в момента въпрос, като го прави ненатрапчиво, интересно и отново много информативно. Много ми хареса!
June 28, 2019
Дълго време отлагах да споделя мнението си за „Тяло под роклята” на Галин Никифоров. Удобно ми е да се оправдая, че чаках текстът да отлежи в съзнанието ми. Неудобно ми е да призная, че темата за сексуалността (въобще) няка�� си не успя да разбие напълно чипа с кода на дълбоко вкоренения ни български консерватизъм и ирационалния страх от западен неолиберален погром над клетата БГ епикурейска душица. Трансгресивната литература ми е една от любимите. „Монахът” на Луис, „Лолита” на Набоков, „Портокал с механизъм” на Бърджес и „Невидими изчадия” на Паланюк са само няколко книги, които могат да бъдат определени като „трансгресивни”. Трансгресията в литературата се свързва с нарушаването на социалните норми от членове на обществото, считащи себе си за изключени и неравноправни. Такааа. Защо обаче свързвам Галин Никифоров с трансгресията? Отговорът е прост: романът му не признава норми – нормите на българската литература на аутсайдера, нормите за сух стил на писане на текст с безкрайно скучна история, включваща нацепен мачо в разцвета на мъжествеността си, който е надарен с физика на атлет и с проницателност на зен будист… Окей, бях разочарован, когато осъзнах, че няма да се появи българският сексуален хищник (a.k.a. алфа мъжкарят) в страниците на книгата. Бях разочарован не за друго, ами защото „Тяло под роклята” накълца на дребни консервени парчета утвърденото книжно статукво за художествен продукт от български произход. Голям кеф ми направи да чета роман с медицинска терминология и обилни факти за психологическите и физиологичните особености на половете. „Тяло под роклята” е преди всичко разказ за обичта и отговорността. Препоръчвам го силно на всички смятащи себе си за свободомислещи модерни хора. 5/5
November 3, 2018
“Тяло под роклята” е най-новата книга на Галин Никифоров, за когото досега само бях чувал (много добри отзиви) и когото се канех да опозная с една предишна негова книга (“Лисицата“).
Това, което обаче рязко промени плановете ми, беше един от централните мотиви, които научих за новата книга на автора – двойката разнояйчни близнаци, заставащи в ядрото на историята. През тях Никифоров завръзва страховит психологически възел, който неведнъж засяда на гърлото по време на четене. Историята на момичето и момчето, Борис и Бориса, преминава през тъмни пансиони и още по-тъмни истории, събрали в себе си всевъзможни измерения на гротескното и патологичното, което сякаш, натрупвайки се в психиката на подсрастващия Борис, се трансформира в горивото, който запалва адската машина на себеотхвърлянето, желанието за бягство от себе си в някого друг и впослествие – метаморфозирането в този друг.
Остатъкът – тук.
Това, което обаче рязко промени плановете ми, беше един от централните мотиви, които научих за новата книга на автора – двойката разнояйчни близнаци, заставащи в ядрото на историята. През тях Никифоров завръзва страховит психологически възел, който неведнъж засяда на гърлото по време на четене. Историята на момичето и момчето, Борис и Бориса, преминава през тъмни пансиони и още по-тъмни истории, събрали в себе си всевъзможни измерения на гротескното и патологичното, което сякаш, натрупвайки се в психиката на подсрастващия Борис, се трансформира в горивото, който запалва адската машина на себеотхвърлянето, желанието за бягство от себе си в някого друг и впослествие – метаморфозирането в този друг.
Остатъкът – тук.
October 28, 2018
Прекрасна книга, нито една излишна дума, всичко си е на място. Блестяща история. Може би ми се искаше да знам повече за предисторията на почти всички герои, но може би точно краткостта й е едно от предимствата й, което може да я определи като разтърсваща.
Много свеж момент в бг съвременна литература. Надежда значи има :):):)
Много свеж момент в бг съвременна литература. Надежда значи има :):):)
January 7, 2020
Знаете ли, много отдавна искам да прочета книга на Галин Никифоров. И колкото повече време минаваше, толкова по-силно си навивах на пръста, че това трябва да е "Тяло под роклята". Това беше невежо решение, взето без да чета анотацията, без да чета ревюта и коментари извън обичайното, че неговите книги са прекрасни.
Реших да изпробвам, нещо което отдавна ми се върти в главата. Така че си направих регистрация в Сторител и я изслушах. Не знам, дали това бе плюс или минус, но съдейки по начина, който се чувствах в края на тази книга, вярвам, че няма как да е било минус.
Още в началото се чудех в какво съм се забъркала. Но не можех да спра, защото мисълта, думите на Галин Никифоров се изливат върху страниците като горчиво уиски, омалмощаващи и омагьосващи.
Искам да си говоря с вас за тази книга, искам да споделям, но ако не сте я чели, не мога да ви кажа и думичка от нея. Не искам да ви разкрия нито един детайл. А така искам да си излея душата. Да ви разкажа как в последните минути бях в пълен ступор, неспособна да говоря, неспособна да преглътна, макар че бях наясно какво ще се случи.
В началото се чувствах малко неудобно. Не защото книгата засяга една много спорна тема, по която съм сигурна всеки има какво да каже и която се отваря като кървяща рана в нашето съвременно общество поне няколко пъти годишно и предизвиква смут и негативи. Не. Галин Никофоров дава друга гледна точка. Тотално различна от това, което сте си представяли съвсем в началото. Но не това ме накара да се чувствам така некомфортно.
Не.
Почувствах се като натрапница в ума и мислите на Борис, той разголи тялото, душата и мислите си на тези страници, а аз сякаш бях някой престъпен ум, който може да чете мисли и се бях вмъкнала в главата му непоканена. Но дори и така да беше, той не скри нищо. Не потисна нищо, дума след дума, разряза плътта си, свали кожата си, свали себе си и разказа неподправената истина за двама близнаци - Борис и Бориса. Затова преглътнах смущението си и удържах импулса да се отдръпна и да му предложа личното пространство, от което има нужда всеки човек. Останах. За да разбера защо Борис направи това, което направи.
Не съм сигурна от кое съм по-впечатлена. От гладкостта и напевността на езика, с който Галин Никифоров твори - без свян, без прикриване, без любезност? Контрастът между острите ръбове на действието и мекотата на разказа ме изпратиха в някаква безтегловност, докато четях. Или от дълбочината на човешката душа, до която е успял да стигне за тези няма и 250 страници. Наистина не разбирам как е възможно да се побере всичко, което се случи, всичко, което преживях заедно с Борис в този маломерен брой страници, без да усетя липсващи парчета, без недоизказани или просто загатнати намеци, без зейнали пропасти в психологическия и емоционалния пъзел, който е създал.
Трябва да разберете, че Борис прави това, което трябваше да направи. То не го оправдава. Не го помилва. Не изчиства съвестта му. Всяко негово действие е подчинено на желязна логика, задвижена от най-баналното чувство - обич, наситена с много болка.
Думите на Галин Никофоров изрязват парчета плът, загнояла и здрава, рисуват по страниците изкусно със скалпела - прецизно, премерено, с хирургическа точност и отчайваща нужда. Той е безмилостен и неприлично талантлив. В началото се чудех, дали съм направила правилния избор за първа среща с него. Сега се чудя, дали ще може да достине отново или да надмине високата летва, която сам е вдигнал.
http://readersense.blogspot.com/2020/...
March 14, 2019
Тяло под роклята“ от Галин Никифоров (изд. „Сиела”, 2018 г.) e като отражение във витрина – малко по-екстравагантно от теб самия, малко по-съвършено, безмилостно приравняващо те до средата около теб.
Трудна книга е, но въпреки клишетата прочитът ѝ се оказва нужен. И вълнува дълго след него. Защо: https://knijno.blogspot.com/2018/10/b...
Трудна книга е, но въпреки клишетата прочитът ѝ се оказва нужен. И вълнува дълго след него. Защо: https://knijno.blogspot.com/2018/10/b...
November 14, 2018
4.5 звездички
"...почти винаги ролите, които сме си избрали да играем, са следствие от натиск, създаден от очакванията на околните, за да се впишем сред тях."
"Тяло под роклята" е провокативен роман, изкарващ на повърхността доста неудобни за обществото като цяло теми. Това е история, навлизаща дълбоко в живота на един човек, който се бори със себе си, за да запази същността си. Изправен пред трудни избори, на него му се налага да слага различни маски, за да пасне на очакванията на останалите.
Галин Никифоров прави дисекция на физическата, емоционалната и метална същина на Борис и ни превежда през лутанията му в търсене на неговото място в света. Пласт по пласт се сваля всяка обвивка от идентичността на героя, докато се достигне до неговата сърцевина и изкристализира това, което в действителност е и иска да бъде.
Образът на Борис е цялостен и изграден с огромна вещина и талант, докато този на неговата сестра близначка- Бориса-, е като ехо, което подсилва основния звук. Тя е в сянка и сякаш служи като инструмент, чрез който се проявява самият Борис. Без нея, нямаше да го има и Борис, такъв какъвто е. Бориса, взаимодействието помежду им и опознаването на мъжката и женската природа през очите на другия, всъщност, е основния фактор и катализатор на себеизразяването и себедоказването на Борис.
Моето лично впечатление е, че основната тема в книгата не се състои в превръщането на едно тяло в друго, а в нестандартните мотиви, които стоят зад това и които нямат нищо общо със сексуалността.
Романът е построен върху много плоскости, които се припокриват и се движат през цялото повествование, но накрая съграждат една стабилна основа, върху която всичко си идва на мястото. Темите, които се засягат не са нови, но идеята е оригинално развита и ексцентрично представена.
В "Тяло под роклята" отделните компоненти са дозирани в точните количества, а крайният резултат е един забележителен, ярък и запомнящ се роман, който оставя следа.
"...почти винаги ролите, които сме си избрали да играем, са следствие от натиск, създаден от очакванията на околните, за да се впишем сред тях."
"Тяло под роклята" е провокативен роман, изкарващ на повърхността доста неудобни за обществото като цяло теми. Това е история, навлизаща дълбоко в живота на един човек, който се бори със себе си, за да запази същността си. Изправен пред трудни избори, на него му се налага да слага различни маски, за да пасне на очакванията на останалите.
Галин Никифоров прави дисекция на физическата, емоционалната и метална същина на Борис и ни превежда през лутанията му в търсене на неговото място в света. Пласт по пласт се сваля всяка обвивка от идентичността на героя, докато се достигне до неговата сърцевина и изкристализира това, което в действителност е и иска да бъде.
Образът на Борис е цялостен и изграден с огромна вещина и талант, докато този на неговата сестра близначка- Бориса-, е като ехо, което подсилва основния звук. Тя е в сянка и сякаш служи като инструмент, чрез който се проявява самият Борис. Без нея, нямаше да го има и Борис, такъв какъвто е. Бориса, взаимодействието помежду им и опознаването на мъжката и женската природа през очите на другия, всъщност, е основния фактор и катализатор на себеизразяването и себедоказването на Борис.
Моето лично впечатление е, че основната тема в книгата не се състои в превръщането на едно тяло в друго, а в нестандартните мотиви, които стоят зад това и които нямат нищо общо със сексуалността.
Романът е построен върху много плоскости, които се припокриват и се движат през цялото повествование, но накрая съграждат една стабилна основа, върху която всичко си идва на мястото. Темите, които се засягат не са нови, но идеята е оригинално развита и ексцентрично представена.
В "Тяло под роклята" отделните компоненти са дозирани в точните количества, а крайният резултат е един забележителен, ярък и запомнящ се роман, който оставя следа.
March 28, 2020
Най - смущаващата и ексцентрична книга, която съм чела от доста време насам.
October 9, 2018
Разголване: http://knigolandia.info/book-review/t...
Сложно бе с тая книга. От няколко месеца около мен припламваха огньове – поред всеки, който я прочетеше, ми я препоръчваше горещо, но отказваше категорично да ми каже и дума за сюжета, изключая това, че е актуален и провокативен, но си имало обяснение. И сега съм в същото положение – не мога да ви кажа почти нищо отвъд това, което пише на задната корица, защото този сюжет има потенциала да разпали едно глупашко кресчендо от горестни крясъци, които са така характерни за общественото мнение, което много вярва и малко мисли. Не мога и да не призная, че сърцевината на фабулата ми бе ясна от първите страници, просто интуитивно се досетих какво ще се случи и само оставаше да проследя как ще се развие сюжетът.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/t...
Сложно бе с тая книга. От няколко месеца около мен припламваха огньове – поред всеки, който я прочетеше, ми я препоръчваше горещо, но отказваше категорично да ми каже и дума за сюжета, изключая това, че е актуален и провокативен, но си имало обяснение. И сега съм в същото положение – не мога да ви кажа почти нищо отвъд това, което пише на задната корица, защото този сюжет има потенциала да разпали едно глупашко кресчендо от горестни крясъци, които са така характерни за общественото мнение, което много вярва и малко мисли. Не мога и да не призная, че сърцевината на фабулата ми бе ясна от първите страници, просто интуитивно се досетих какво ще се случи и само оставаше да проследя как ще се развие сюжетът.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/t...
November 28, 2019
Както и да го въртя не мога да я доизслушам дори. Ужасно зле написана, с претенциозни тъпи сравнения, нетърпимо гадни напудрени изречения, драма до драма - аутисти, катастрофи, смяна на пола, отчуждение, нереалистина до точка на кипене на желязото, тотал щета. започна много зле, но си казвам, не, ще слушам, може да се оправя. Но не, не се оправя, става все по-трагично тъпа, по онзи начин, който ме вбесява пак до точка на кипене на желязото. Горе-долу толкова малоумни сравнения има. Какъв ужасен фарс е българската литература на нашите дни, точно като киното. Ад и претенции в тоя ад.
November 14, 2018
Изкъртваща е най-точната дума за тази книга. Смразяваща, смущаваща, отблъскваща, нереална, мрачна, брутална, извратена е тази история и все пак чувството, което ми донесе с краят си е, че доброто е повече от злото в нея. И на мен липсваше задълбоченост на образа на Бориса. Цялостното ми усещане е много близо до това, което изпитвах, четейки “Малък живот”. Най-страхотното е, че е писана от български автор. И аз имам усещането, че би се превърнала в чудесен филм.
May 11, 2023
Може би една от най-студените книги, които съм чела.
Особена, неприятна, странна, прекалена, твърде вглеждаща се в бездната, твърде на ръба на всичко - смяна на пола, кръвосмешение, убийства, аутизъм, злоупотреби, педофилия, химия.
Обаче всичко това работи и романът много ми хареса с уродливата си физиономия, крива стойка и кривогледост, загледана в мен с едното си око и в света с другото.
Плод на болен ум
Особена, неприятна, странна, прекалена, твърде вглеждаща се в бездната, твърде на ръба на всичко - смяна на пола, кръвосмешение, убийства, аутизъм, злоупотреби, педофилия, химия.
Обаче всичко това работи и романът много ми хареса с уродливата си физиономия, крива стойка и кривогледост, загледана в мен с едното си око и в света с другото.
Плод на болен ум
October 27, 2018
Книга, твърде голяма за България.
Едва ли някъде ще прочетете в детайли линията на сюжета. Навярно като мен ще се чудите защо ли никой не „говори“ по-конкретно за това, защо ли резюмето на гърба на книгата не казва много повече. Многократно се замислях как аз бих разказала историята пред някой, за да го накарам да я прочете, как аз бих преценила колко от провокативността в сюжета да разкрия, колко от нея да спестя – не толкова за да не разваля нечия изненада, колкото за да не прекаля. Историята просто е твърде сложна, многопластова, за да се предаде, без да се ощети, в обем, по-малък от 242-те страници на книжното си тяло. А ние имаме способността да се затваряме за теми и проблеми, когато се страхуваме от тях…
Прочетох книгата за ден и половина. Изумлението от съвършенството на език и майсторството на разгръщане на фабула и образи растеше с изречения, не страници, напомняше ми вещината на писател от световен ранг. Бях възхитена от лекотата на представяне на сериозни теми, без сериозната информация да натежи. Това е един психологически роман с елегантен изказ, леко напевно-поетичен на места, напомнящ ми поток на мисълта, с оригиналните метафори и сравненията, без нито едно клише. С конструкция, балансираща линиите на ретроспекция и настояще, и кинематографичността на майстор разказвач. Една от най-дълбоките, сериозни и увлекателни български книги с един от най-нестандартните сюжети, които някога съм чела. Един психологически роман. Една проекция на европейско кино. До тук я препоръчах на 5 души – трима потръпнаха, един се погнуси, един искрено се впечатли (да вметна – тя е лекар). Което ме навежда на мисълта, че може би това е книга, която ще разбуни много духове, ще предизвиква всякакви реакции, ще бъде четена от интерес и от инат, ще търси собствен път до своите читатели.
Към цялото ревю и интервю с автора за "Тяло под роклята":
https://bgstoryteller.co/2018/10/21/%...
Едва ли някъде ще прочетете в детайли линията на сюжета. Навярно като мен ще се чудите защо ли никой не „говори“ по-конкретно за това, защо ли резюмето на гърба на книгата не казва много повече. Многократно се замислях как аз бих разказала историята пред някой, за да го накарам да я прочете, как аз бих преценила колко от провокативността в сюжета да разкрия, колко от нея да спестя – не толкова за да не разваля нечия изненада, колкото за да не прекаля. Историята просто е твърде сложна, многопластова, за да се предаде, без да се ощети, в обем, по-малък от 242-те страници на книжното си тяло. А ние имаме способността да се затваряме за теми и проблеми, когато се страхуваме от тях…
Прочетох книгата за ден и половина. Изумлението от съвършенството на език и майсторството на разгръщане на фабула и образи растеше с изречения, не страници, напомняше ми вещината на писател от световен ранг. Бях възхитена от лекотата на представяне на сериозни теми, без сериозната информация да натежи. Това е един психологически роман с елегантен изказ, леко напевно-поетичен на места, напомнящ ми поток на мисълта, с оригиналните метафори и сравненията, без нито едно клише. С конструкция, балансираща линиите на ретроспекция и настояще, и кинематографичността на майстор разказвач. Една от най-дълбоките, сериозни и увлекателни български книги с един от най-нестандартните сюжети, които някога съм чела. Един психологически роман. Една проекция на европейско кино. До тук я препоръчах на 5 души – трима потръпнаха, един се погнуси, един искрено се впечатли (да вметна – тя е лекар). Което ме навежда на мисълта, че може би това е книга, която ще разбуни много духове, ще предизвиква всякакви реакции, ще бъде четена от интерес и от инат, ще търси собствен път до своите читатели.
Към цялото ревю и интервю с автора за "Тяло под роклята":
https://bgstoryteller.co/2018/10/21/%...
November 3, 2018
Може би 3,5.
January 26, 2019
Разкошна. Истинска книга лукс - и за професионалисти, и за любители. Препоръчвам.
December 28, 2020
“Тяло под роклята” от Галин Никифоров
“Сиела”, 2018 г.
Още едно разочарование от Галин Никифоров. Докато “ Фотографът” ми звучи откровено хомофобски с тези зли хермафродити, а и злонамерени джуджета,то “Тяло под роклята” е толкова политкоректна, че няма повече накъде.
Нямам проблем с тематиката, а с претрупване на сюжета.В романа виждаме смяна на пола, неглижирани възрастни хора в долнопробен хоспис, деца с увреждания и по-точно аутизъм, жена, която се подлага на безчет козметични операции, докато заприличва на Донатела Версаче, сексуална злоупотреба с малолетен, емоционално изнудване с цел увреда на други човешки същества. Дойде ли ви много? Жената, която се самообезобразява с операции е хомосексуална или асексуална: това не се доизяснява. Както и във “ Фотографът”, тук също е налице герой с един отрязан крайник.
Мисля, че авторът от своя страна също прибягва до емоционална манипулация като ни кара да съчувстваме на герои, до един с не особено правдоподобни съдби. Малолетни близнаци без родители се опитват да оцеляват в един суров свят. Да, дотук ситуацията звучи напълно реално, но с развитието на сюжет�� нереалистичните моменти стават толкова много, че съпричастността ми към тези герои напълно се изпари. Как е възможно хетеросексуален мъж да смята, че ще стане по-добър човек, ако си смени пола? Как да повярвам, че млада жена, която се справя сама в живота, може да има толкова успешна фирма в България, че да си позволи куп скъпи пластични операции? При това тя е честна, благородна, направо е ангел на фона на гротескната си външност! Епизодът с Бориса в асансьора е до немай къде изсмукан от пръстите и проява на недобър вкус.
Като към всичко това добавим извратения секс и убийствата, нещата отиват твърде далеч! И как едно момче без образование става по-голям специалист от повечето лекари, ще си остане загадка за мен.
В романа има някои наистина добри пасажи с красив език, но като цяло е нехомогенен и незадоволителен. Онова, което убягва на този автор, е чувството за мярка. Опитал се е да напише психологически роман, но е залитнал в други жанрове.
“Сиела”, 2018 г.
Още едно разочарование от Галин Никифоров. Докато “ Фотографът” ми звучи откровено хомофобски с тези зли хермафродити, а и злонамерени джуджета,то “Тяло под роклята” е толкова политкоректна, че няма повече накъде.
Нямам проблем с тематиката, а с претрупване на сюжета.В романа виждаме смяна на пола, неглижирани възрастни хора в долнопробен хоспис, деца с увреждания и по-точно аутизъм, жена, която се подлага на безчет козметични операции, докато заприличва на Донатела Версаче, сексуална злоупотреба с малолетен, емоционално изнудване с цел увреда на други човешки същества. Дойде ли ви много? Жената, която се самообезобразява с операции е хомосексуална или асексуална: това не се доизяснява. Както и във “ Фотографът”, тук също е налице герой с един отрязан крайник.
Мисля, че авторът от своя страна също прибягва до емоционална манипулация като ни кара да съчувстваме на герои, до един с не особено правдоподобни съдби. Малолетни близнаци без родители се опитват да оцеляват в един суров свят. Да, дотук ситуацията звучи напълно реално, но с развитието на сюжет�� нереалистичните моменти стават толкова много, че съпричастността ми към тези герои напълно се изпари. Как е възможно хетеросексуален мъж да смята, че ще стане по-добър човек, ако си смени пола? Как да повярвам, че млада жена, която се справя сама в живота, може да има толкова успешна фирма в България, че да си позволи куп скъпи пластични операции? При това тя е честна, благородна, направо е ангел на фона на гротескната си външност! Епизодът с Бориса в асансьора е до немай къде изсмукан от пръстите и проява на недобър вкус.
Като към всичко това добавим извратения секс и убийствата, нещата отиват твърде далеч! И как едно момче без образование става по-голям специалист от повечето лекари, ще си остане загадка за мен.
В романа има някои наистина добри пасажи с красив език, но като цяло е нехомогенен и незадоволителен. Онова, което убягва на този автор, е чувството за мярка. Опитал се е да напише психологически роман, но е залитнал в други жанрове.
Read
May 5, 2020Ще ми се да понаваксам малко с българските съвременни автори. Спирам се на тази книга, защото подозирам, че ��е има някакъв коментар за половата идентичност, евентуално и ЛГБТ герои, и ми е интересно как наш писател ще представи такива теми... Обаче!
Като казвам, че го „подозирам“, това е, защото от анотацията нищо не вдявам. Това всъщност е безумна тенденция, която забелязвам при българските заглавия не само в Goodreads, ами и на физическите им корици. Минимална, често несъществуваща, е информацията за самата книга, за сметка на чувството, което се предполага, че тая книга трябва да ни донесе, или пък за сметка на ненужна био-справка за автора. А, плюс още един шампионски номер: мнение на друг писател за книгата.
Български автори, защо така мразите парите? :/
Сюжет ще има ли? Героят кой е? Конфликтът в какво се изразява? Мани. Важното е да знаем, че това е книга за „полъха на свободата“, за „искриците на самотата“, за „майчините юмруци на съдбата“, за „барабонките на живота“, която ще ни „хване за гърлото“ с „актуалността си“ и „тъжния си хумор“.
Такива приказки вървят за бинго от клишета и сега докато пиша, ми идва идея за готина drinking game с бг анотации, обаче не може да ме убедите, че някой би си купил книга на базата на подобни описания.
П.П. Ами няма смисъл да я мъча повече. Смехотворно обстоятелствена, слаби диалози, сюжет, взимащ се твърде сериозно. Чак ми стана неудобно за пича от storytel, дето ми я чете. Пък и просто не си струва да си пропилявам безплатния абонамент така...
Като казвам, че го „подозирам“, това е, защото от анотацията нищо не вдявам. Това всъщност е безумна тенденция, която забелязвам при българските заглавия не само в Goodreads, ами и на физическите им корици. Минимална, често несъществуваща, е информацията за самата книга, за сметка на чувството, което се предполага, че тая книга трябва да ни донесе, или пък за сметка на ненужна био-справка за автора. А, плюс още един шампионски номер: мнение на друг писател за книгата.
Български автори, защо така мразите парите? :/
Сюжет ще има ли? Героят кой е? Конфликтът в какво се изразява? Мани. Важното е да знаем, че това е книга за „полъха на свободата“, за „искриците на самотата“, за „майчините юмруци на съдбата“, за „барабонките на живота“, която ще ни „хване за гърлото“ с „актуалността си“ и „тъжния си хумор“.
Такива приказки вървят за бинго от клишета и сега докато пиша, ми идва идея за готина drinking game с бг анотации, обаче не може да ме убедите, че някой би си купил книга на базата на подобни описания.
П.П. Ами няма смисъл да я мъча повече. Смехотворно обстоятелствена, слаби диалози, сюжет, взимащ се твърде сериозно. Чак ми стана неудобно за пича от storytel, дето ми я чете. Пък и просто не си струва да си пропилявам безплатния абонамент така...
August 12, 2022
3.5
Доста време си оставих след прочита на „Тяло под роклята“, за да си изясня какво мисля за нея, но така като гледам, ще има да чакам цяла вечност, докато реша дали по-скоро ми е харесала.
Друг подобен български роман – роман, който дори на йота да се доближава по идея и изпълнение до този – просто няма. Това е най-голямото постижение на Галин Никифоров – че е написал нещо напълно самобитно и уникално за родните среди. Хем четеш за България, хем се чувстваш като в някакъв различен, едва ли не сюрреалистичен свят.
Предполагам, че това, което не ми позволи да заобичам романа повече, е клиничната му атмосфера. Колкото и дълбоки да са описаните в него преживявания, през цялото време усещах една потискаща емоционална дистанция между себе си и героите.
Въпреки това смятам, че „Тяло под роклята“ не бива да се пропуска. Мисля да продължа четенето на Никифоров с „Лисицата“ или „Къщата на клоуните“.
Доста време си оставих след прочита на „Тяло под роклята“, за да си изясня какво мисля за нея, но така като гледам, ще има да чакам цяла вечност, докато реша дали по-скоро ми е харесала.
Друг подобен български роман – роман, който дори на йота да се доближава по идея и изпълнение до този – просто няма. Това е най-голямото постижение на Галин Никифоров – че е написал нещо напълно самобитно и уникално за родните среди. Хем четеш за България, хем се чувстваш като в някакъв различен, едва ли не сюрреалистичен свят.
Предполагам, че това, което не ми позволи да заобичам романа повече, е клиничната му атмосфера. Колкото и дълбоки да са описаните в него преживявания, през цялото време усещах една потискаща емоционална дистанция между себе си и героите.
Въпреки това смятам, че „Тяло под роклята“ не бива да се пропуска. Мисля да продължа четенето на Никифоров с „Лисицата“ или „Къщата на клоуните“.
February 5, 2019
Колкото и да ми се иска да подкрепя съвременен български писател, тази книга за мен беше изкуствена и претенциозна. Не усетих емоционална връзка с героите и ми беше трудно да им съчувствам. Диалогът ми звучеше като в доста от българските сериали - неестествен. Неща от родната действителност не бяха представени акуратно, а ако бяха, щяха да засилят въздействието на тази сама по себе си необикновена история. И, честно казано, малко ме дразнеше name-dropping-а на различни поети, артисти и т.н, защото няма друга функция, освен да демонстрира "вижте, вижте, аз съм начетен и възвишен". Темата е интересна, но стилово можеше да бъде представена по-добре.
June 6, 2019
Започна зле, средата беше добре, а последните страници - отлични.
Като голяма част от българските автори, господин Никифоров има проблем с изграждането на реалистични образи, а не на карикатури, които да отговарят на съответния профил. Това беше и основният минус на книгата, понякога less is more. Не е необходимо някой да е с една ръка, за да бъде изграден като зловещ образ. Нито пък да си беден и гладен, за да изглеждаш нещастен.
Като голяма част от българските автори, господин Никифоров има проблем с изграждането на реалистични образи, а не на карикатури, които да отговарят на съответния профил. Това беше и основният минус на книгата, понякога less is more. Не е необходимо някой да е с една ръка, за да бъде изграден като зловещ образ. Нито пък да си беден и гладен, за да изглеждаш нещастен.
March 8, 2020
Определено Галин Никифоров има стил и прецизно умение да пише. Изреченията, параграфите му, звучат като поезия - точно, ясно, същевременно отнесени и магични. За съжаление като сюжет и изграждане на образи, "Тяло под роклята" не ми допадна - просто не е моят тип четиво.
С удоволствие бих се срещнал с други, изписани от автора, страници.
С удоволствие бих се срещнал с други, изписани от автора, страници.
March 20, 2021
Странна тема, но ми хареса
July 25, 2023
Обожавам лиричния стил на Никифоров и елегантната грозота, която сътворява. Книгата е брутална!
January 27, 2019
Изключителна първа среща с автора, но запомняща се. Не ми се започва друга книга, веднага след тази. Опустошено ми е. Много силно препоръчвам. Съвременна български литература в най-добрата й светлина.
April 11, 2021
Интригуваща история, която впечатлява, буди въображението, но в същото време не достига пълния си потенциал - някои от сюжетните линии свършиха в нищото, не се развиха... Сякаш прекалено много неща се казаха и се загуби фокусът.
November 1, 2018
3.5 би бил точният рейтинг. С противоречиви чувства съм, но не мога да отрека, че романът е добър и има широко поле за интерпретация. Започва зловещо, продължава извратено и завършва трогателно, казано възможно най-просто. Подходящо четиво около Хелоуин с цялата траверсия и смяна на идентичности. Книгата, разбира се, предлага много повече от това, но на мен ми стана интересна след средата. Много е нетипична за български автор, но това не означава, че задължително е шедьовър.
Displaying 1 - 30 of 96 reviews