Мария, дъщерята на цар Калоян, става латинска императрица и сяда на престола в „Света София". Така една българка постига онова, за което бленуват безуспешно всички български царе. Сред предателствата и героизма, сред кървищата и пожарите на размирния полуостров, дъщерята на Калоян държи в ръцете си съдбата на две мощни държави - България и Латинската империя. Тя ще избере коя от двете да оцелее и коя да загине. Преди това трябва да си отговори коя е тя: дъщеря на Калоян или латинска императрица. Кого обича - великия войвода Радул или Анри? Какво стои над всичко - родината или личното щастие?
"Дъщерята на Калояна" е последната среща с някои от героите, познати от предишния роман „Солунският чудотворец", между които са Ефросина и Добромир.
Фани Попова-Мутафова (1902-1977) е български писател, преводач от италиански език, общественик, патриот. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В периода (1925-1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка. Умира на 9 юли 1977 г. в София. Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.” По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си. След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Да, вярно, само за 3 години. Само в рамките на уреден, да не кажем принуден и за двамата младоженци династичен брак. Да, без политическата власт, за която стремежът отиде на Калояна. Но все пак в Константинопола, от който баща ѝ беше видял и добрата и лошата страна, от където беше ѝ домъкнал един чудно голям скъпоценен камък.
В началото и камъкът и цяла България е в ръцете на един вид "превратаджията" Борил след неясната кончина на великия Калоян край Солун в първата част на поредицата "Асеневци". Държавата е в несигурно положение, а както казва Стефан Цанев - Когато властта е слаба, силен става шепотът на богомилите. За онзи период исторически това си става правило, а клади ще горят дълги години из цяла Европа, но това е друга история. Много за богомилите, на която Мария се явила едва ли не закрилница и за вътрешните междуособици, както и външно-политически проблеми се говори в първите 50-60% от книгата. Авторката се опитва да обеме цялата сложност на геополитиката за целия регион, да не кажем и за цяла Европа, броейки Латините също. Униатите и религиозните теми. На дълги пасажи ме поизгуби тук. Първо, че са теми, които могат да изпишат 10-15 обемни романа. Второ, че в сремежа си да обвърже историографията с историята си, второто е загубило от притегателната си сила. Поне аз така го усетих. Бележката ми от първата книга - че е прекалено романизира в стил "рицарско" четиво важи в пълна сила и тук. Обаче при липсата на такива мащабни битки и пленени императори като по времето на първите Асеневци - рицарското е по-скоро в дворовете, в армаганите, да и в политиката. Неминуемо, един от най-обичаните исторически романи не можа да стане тъй възлюбен от мен. В тази първа половина ми допадна описанието на една битка, където латините бият Борил - с описанието на тактиките най-вече. Също съм доволен, че е спряла да описва реакциите на героите си, както го правеше в "Солунският чудотворец", а по-обрано.
Основната интрига до края на книгата е в моралната дилема на Мария Българска - дали дългът ѝ е към бащата Калоян, или към съпруга - император Хенрих Фландърски. Някакъв бунт в България все се готви срещу Борил и така и не се сготвя на редица опити. Та ѝ е терсене на момата и по тази линия. Не се убедих на практика за мощта на нейната позиция да повлияе решително на което и да е от тези събития. Говоря за литературния образ, не за историческия. Впрочем, за историческия има твърде оскъдни данни и почти всичко е въпрос на логично тълкуване, да не кажем направо на спекулации. Дори името ѝ мисля не е исторически потвърдено. Така я описва проф. Златарски, а знаем, че Фани Попова-Мутафова е проводник на именно неговата историография. То, не че по това време е имало кой знае какви други историографии. В този смисъл адмирирам историческата фикция да се намесва в полетата, където така и така липсват достатъчно данни за личности и събития. Защото в последните години сме свидетели и на фикция, изкривяваща историческите данни, а не допълваща ги. Тук поне, каквото и да беше написала, трудно можеше да се намеси в нещо категорично доказано. Освен, самия брак, ясен от изворите. Смъртта на Хенрих по ирония на съдбата също е в Солун. В историята се предполага, че нашата Мария е замесена. В романа съмненията присъстват още на смъртното ложе, но литературния герой на Мария ни говори за неучастие. Заминава за България да участва във въздигането на Асен II.
След прочита и на втората книга в главата ми са се набили няколко думи. Бран, борина ... повтарят се до припадък. Хубаво ми е да си припомням старите български думи и с тревога се чудя как ще ги обяснявам някой ден на малките. Къде ще видят борина с нашия ТЕЦ, да не говорим за бран. Е, все има сериали и филми с бранници.
Че ще я изкарам до края на Асеневци, то е ясно. Да не ви спира оценката ми - всичко е субективно на този свят, особено историческата фикция. Цели държави се родиха от нея.
Фани Попова поднася един доста романтичен поглед към средновековната ни история.
Епохата е възлова: България едва се е откопчила от византийска власт, и страстите - патриотични и недотам - са доста нажежени. След странната смърт на цар Калоян - дали от епилептичен пристъп вследствие на рана в главата, дали отрова, дали пък от копието на Св. Димитър - до трона се докопва амбициозният Борил. Амбицията му, уви, не е подплатена с особени - казано на съвременен език - лидерски качества.
Междувременно кръстоносците, потеглили към Светите земи, са направили леко отклонение към съкровищата на Константинопол, и са се окопали със свой император и държавица. Византийците не са доволни от факта. А богомилството се шири, способствано от лицемерието и закостенялостта на църквата.
На този фон се появява и романтичната фигура на Калояновата дъщеря Мария, за която исторически не се знае почти нищо, дори името и. Патриотични и романтични вълнения се завихрят около нея, а патосът кипи в сърцето и подобно на Вагнерова героиня. И в резултат на много интриги, тя се озовава в Константинопол като съпруга на латинския император, и е принудена да вземе тежко решение.
Най-много ми допадна точно романтичната линия. Тя беше и най-човешка. Политическите борби са също доста трезво пресъздадени - нищо не се е променило през хилядолетията, а и Попова-Мутафова нахвърля пъстра историческа панорама, която е доста увлекателна.
Сред недостатъците на романа са излишният на моменти патос към майка България, граничещ с шовинизъм, и изкуствено утежненият, влудяващо състарен език с цел създаване на атмосфера. Личи си умишлеността, и впечстлението е неприятно.
Писателката е залитала доста към крайни национслистически теории, което си личи в нелогичните на доста места образи. Но романтиката и приключенията донякъде спасяват положението, и за по-млад читател ще направят прочита вълнуващ. Чуден филм би се получил, но не български - няма кой да го направи и изиграе в момента.
"Никога по-горещо и душно лято не бе слизало над скалистия Търнов. Но колкото въздухът бе тежък и парлив — непоносим за тялото — толкова по-парлива и непоносима бе тревогата, която притискаше душите..."
Най-добрата книга от поредицата и може би един от най-добрите ни романи изобщо. Навремето беше най-трудно да се открие. Когато я четох като ученик, бях запленен от историческата интрига. За Борил в официалната история пише много малко - убил Калоян, ослепен от Йоан Асен II. За битката при Боруй и изобщо за всичко в 11 годишното му управление прочетох чак след десети. Чел съм няколко пъти книгата, помнех сюжета, но този път я четох от управленческа гледна точка. Как възпитания в рицарските традиции Анри не може да разбере подмолните действия на съседите си и е постоянно мамен. Как всеки гледа собствения си интерес и е готов да се отметне от всякакви уговорки, в момента в който не са му изгодни. За това, че полвинчатите мерки, водят до полвинчати резултати. Романът е силно идеализиран, богомилите са представени в една розова и силно невярна светлина, има и много други замазвания на историческата истина, но все пак тази тетралогия е писана в период, в който е трябвало да се повдигне духа на народа и се е справил успешно. Насладете се на четенето ѝ.
Ако бях учител по история, бих ползвала части с описания от тази книга, за да илюстрирам уроците за битките, които България е водила в края на 12в и началото на 13в, както и за да покажа какво е било мнението и отношението на западните и съседните владетели към българските сила и дух. Романът е чудесен пример за историческите интриги, които плетат сложната мрежа от отношения на Балканите и в Европа, както между управляващите родове, така и сред религиозните лидери, и обикновените войници и пленници. И въпреки че знаем от уроците по история как свършва всичко, все се надяваш тайничко любовта да победи и Мария просто да бъде щастлива. Именно това противор��чие прави романа толкова интересен за поколения българи.
Отново среща с Фани Мутафова след 15 годишна раздяла.Обичам да чета (препрочитам)тетралогията на авторката и това е.Четох я на 15 годишна възраст,после между моите 20-30 години и сега на 40 год.възраст ,сигурно и отново и отново ще си я препрочитам.Не мога да спра да се възхищавам на нейния богат речников стил и задълбочените й проучвания явно от доста разнообразни източници.И отново бях опустошена от толкова много чувства и то най-вече драматични(мъка,скръб,яд ,сълзи).Силно препоръчвам на всеки един български читател (не съм проверявала дали е преведена на някакъв друг език).Но спокойно тази тетралогия може да се превърне в световен бестселър❤️
Още една великолепна книга от Фани Попова-Мутафова. Българската държава е в хаос след убийството на Калоян, законният наследник е принуден да бяга за да спаси живота си, а на трона в Търново сяда алчен и злобен човек, неспособен да управлява царството. На фона на тази безнадеждност, под властната сянка на Царевец, израства една княгиня, притежаваща упорития и властен характер на баща си Иваница. Мария, дъщерята на Калоян. Българската принцеса, която сяда на престола в Цариград и става латинска императрица. Разбира се, много от сюжетните линии в тази книга са измислени. Много от героите са или силно идеализирани, или описани като непоправими злодеи. Но ако се абстрахираме от това, и четем романа като приказка, в която доброто среща злото, тогава определено няма да останем разочаровани.
Когато прочетох Солунския чудотворец преди доста години бях много впечатлена, особено от цар Калоян (то сигурно си личи ;)). Чак сега се сетих да прочета и останалите. Тази част не ми хареса чак толкова, но пък и аз не съм на 15. На места е разтеглена и скучна, но общо взето става.
Чела съм поредицата като ученичка, сега ги слушам. На всички, които коментират стила, само искам да припомня колко стара е всъщност тази книга и в какви времена е писана.
Втората книга от поредицата проследява събитията в България, разразили се непосредствено след смъртта на цар Калоян и качването на престола на цар Борил. Основният персонаж в романа - Мария е представена като борбена наследница на баща си -Калоян, която макар и далече от бойното поле успява да изиграе ключова роля в борбата срещу узурпатора Борил и връщането на Иван Асен в България.
Авторката прави опит да пресъздаде сложната геополитическа ситуация в началото на 13 век както на Балканския полуостров, така и в Европа. Значима в час в романа е отделена на все по-силното богомилско движение, което се оказва сериозна заплаха за традиционната църква.
Стремежът да се опишат много исторически събития и личности прави книгата на моменти трудна за четене. Въпреки това романът е забележително постижение за българските исторически романи и заслужава да се прочете.
The name can be translated as 'The daughter of Kaloyan'. It's the second book of a series about the Asen dynasty, which has ruled the Second Bulgarian Empire (1185-1280). To be honest, I liked it much more than the first book of the series, maybe because it was concentrated on a female character - Maria, the daughter of Kaloyan, the famous Bulgarian emperor, who had ruled from 1196 to 1207. Maria of Bulgaria had become the second Empress consort of Henry of Flanders, Latin Emperor of Constantinople. She has definitely been an interesting person and I think it's a pity that we know so little about her...
Невероятен роман! Подхващала съм и съм оставяла много исторически романи, поради простата причина, че са скучни и не ми задържат вниманието. При тази книга определено не е така. Историческата среда, действието, героите, всичко в тази книга е живо, всяко описание те отнася векове назад в една по-велика България, изпаднала в криза... знаеш какво ще се случи и въпреки това ти се иска да не знаеш, да са те излъгали в училище, любовта да надделее... Но четеш, не спираш, не можеш. Страхотна!
След ентусиазма, в който ме хвърли първата част от поредицата, очаквано и логично, "Дъщерята на Калояна" като че ли остана по-назад - наистина е по-бавна и протяжна. И все пак задължителна - книга, която не само изгражда култура и знания, но и учи на ценности и морал.
Това е една от малкото книги, които ме просълзиха на няколко пъти, агресираха като никога, научиха ме на нещо и то не само морално, а и историчеси, накараха ме да обърна резбата за главната героиня и ме оставиха с желание за още и още. Не знам защо я влачих толкова много и съжалявам за това, защото всичко беше невероятно. От писането през героите до сюжета, просто съм слисана. Мога да кажа много, но това би провалило прекрасната книга за това ще кажа само това, което не исках да се се случи- Мария да не бъде щастлива. Сериозно не очаквах обрата да бъде толкова сериозен и да промени всичко, което беше глупаво от моя страна и все пак исках тя да бъде щастлива, защото го заслужаваше с всяка фибра в себе си. Радвам се, че укопатора е убит, вече мога да спа спокойно и да не планувам смъртта му сякаш съм част от испанската инквицизия. Смятам, че леко се отърва, но няма пълно щастие. Много, много ми хареса и ще прочета възможно най-скоро третата, защото мисля че си заслужава заради това, на което ме учи и чувствата, които буди.
"Споменът за Ромеоктона, за изтребителя на латините, оживяваше в повести и измислици, в мълви и небивалици. И нямаше човек, който да не потръпне пред хладните и властни очи на българската княгиня - очите на Йоаница..."
В тази книга много ме смути възторженият патос към богомилите - макар и моментен - и тяхното представяне като най-възвишени християни. Чудя се на какво се базира, защото за дуализъм изобщо не се споменаваше. Вероятно става въпрос за някакво лично увлечение на авторката или стремеж за социо-културна интерпретация на историчното. Може би трябва да се направи сравнение на изданията по отношение на този епизод. Като цяло дразнещ е оправдателният тон - нямаше такова нещо в „Солунският чудотворец“.
Това е първата книга на Мутафова, която чета и мога да кажа, че съм очарован. Прекрасна история за един много особен период от българската ис��ория, а именно - управлението на цар Борил. Под неговата сянка живее Мария - дъщерята на убития Калоян, която има само една цел - да прогони узурпатора от трона и да го даде в ръцете на законния му притежала - Иван Асен Втори.
Много се радвам, че я прочетох и ме запали да прочета и останалите й книги. Накара ме да осъзная колко нищожни са познанията ми по история :) много увлекателно е написана.